Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 04.01.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и осми ноември
две хиляди и седемнадесета година
в състав:
Председател : ПЕТЯ А.
при секретаря Антоанета Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия А. гр.
дело № 6803 по
описа
за 2015 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от П.Т.П. срещу З. „А.” АД,
с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ / Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от
01.01.2016 г./във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във
връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 31.10.2014
г. около 16,52 ч. в гр. София на бул. „Цар Освободител“ преди кръстовището с
бул. „Васил Левски“ е реализирано ПТП между мотоциклет и лек автомобил. Поддържа
се, че л.а.м. „Опел Корса“ с рег. ********, управляван от водача Е.А. *** в
лява пътна лента по посока бул. „Васил Левски“ със скорост от 50 км/ч. Зад него
в същата пътна лента се движел мотоциклет „Ямаха Версити 300“ с рег. № ********,
управляван от ищеца и със скорост около 30 км/ч. В района на кръстовището водачът
на лекия автомобил предприема рязко спиране, въпреки че сигналът все още е
зелен, при което ищецът предприема маневра „заобикаляне от дясно“ на спрелия
автомобил, за да не се блъсне в него, при което със страничната си лява част
задира страничната дясна част на автомобила, като моторът и ищецът падат на
земята. Твърди се, че вина за настъпилото ПТП има водача Е.А.. Поддържа се, че
след произшествието ищецът е откаран в УМБАЛСМ „Пирогов“ с наличие на фрактура
на лява ключица. Проведена е операция, като е направена кръвна репозиция и
фиксация с реконструктивна плака и винтове и последвало обшиване с конец.
Обездвижен е с митела. Поддържа се, че ищецът изпитва болки и страдания в
областта на лявата ключица, изпитва неудобства в ежедневието, потиснатост и
притеснение. Твърди се, че тези неимуществени вреди подлежат на обезщетяване от
ответника в качеството му на застраховател на деликвента в размер на сумата от
40 000 лв. Поддържа се, че към момента на настъпване на произшествието,
отговорността на деликвента е била застрахована при ответното дружество със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 11114001479629,
валидна от 02.06.2014 г. до 01.06.2015 г.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 40 000 лв.,
застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
вследствие ПТП настъпило на 31.10.2014 г. в
гр. София на бул. „Цар Освободител“ преди кръстовището с бул. „Васил Левски“,
виновно причинена от водача Е. А., управлявал л.а.м. „Опел Корса“ с рег. ********,
чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при З. „А.” АД със застрахователна полица № 11114001479629,
валидна от 02.06.2014 г. до 01.06.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането-31.10.2014 г. до окончателното
изплащане. Претендират се разноските по делото.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника. Ответникът
не оспорва наличието на застрахователно правоотношение, породено от договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а.м. „Опел Корса“ с рег.
********. Оспорва предявения иск по основание и размер с твърдението, че
водачът на л.а.м. „Опел Корса“ с рег. ******** няма вина за настъпилото
произшествие, а единствено поведението на пострадалия ищец, който в качеството
си на участник в движението по пътищата е нарушил ЗДвП, като не е спазвал
достатъчно дистанция и се е движел с несъобразена скорост, поради което и е
ударил лекия автомобил пред него, неправомерно заобикаляйки го отдясно, като
това му поведение е и единствената причина за процесното произшествие и
телесните увреждания, които е претърпял. Оспорва причинната връзка между ПТП и
твърдените вреди. Оспорва твърдението, че ищецът търпи неимуществени вреди. При
условията на евентуалност оспорва предявения иск като прекомерен. При условията
на евентуалност заявява възражение за съпричиняване от страна на пострадалия с
твърдение, че същият е извършил нарушения на чл.чл.5, ал.1, т.1, 20 и 23 от ЗДвП.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която заявява доказателствени
искания и представя писмени доказателства.
В срока за допълнителен отговор
ответникът не депозира такъв.
В съдебно заседание ищецът чрез
процесуалния си представител поддържа предявения иск и моли съда да го уважи
изцяло. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Заявява възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
Ответникът в съдебно заседание
чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск и моли съда да
постанови решение, с което да го отхвърли изцяло. Претендира разноски,
съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
От Констативен протокол № К1120
от 31.10.2014 г., протокол за оглед на местопроизшествие от 31.10.2014 г.,
скица, от показанията на свидетеля очевидец Е.А.А.-водача на л.а.м. „Опел
Корса“ с рег. ********, както и от не оспореното от страните повторно заключение
на САТЕ, изготвено от вещото лице Е., прието по делото се установява, че на
31.10.2014 г. около 16,52 часа в гр. София на бул.“Цар Освободител“, л.а.м.
„Опел Корса“ с рег. № ********, управляван от свидетеля А., се движел по лявата
лента в посока от ул. „Г.С.Раковски“ към бул. „Васил Левски“. Поради смяна на
сигнала на светофарната уредба, водачът на лекия автомобил предприел спиране
непосредствено преди кръстовището. Зад автомобила в същата пътна лента се
движел мотоциклет „Ямаха Версити 300“ с рег. № ********, управляван от ищеца и
за да не се удари в задната част на автомобила, предприема маневра „заобикаляне
от дясно“, при което настъпил контакт между странична дясна част на лекия
автомобил и странична лява част на мотоциклета. Следствие на това, мотоциклетът
губи устойчивост и пада на ляво заедно с мотоциклетиста на пътното платно. Вещото
лице сочи, че не е известен начин, при който спрял автомобил може да
предотврати удар от движещ се зад него мотоциклет. Установява се, че водачът на
мотоциклета е имал видимост напред към задната част на лекия автомобил на
разстояние 32 м и виждайки, че стоповете на автомобила светят е могъл да
предприема мерки по намаляване на скоростта и спиране. Установява се, че
мотоциклетът се е движил със скорост по-ниска от разрешената. При скорост на
движение от 30 км/ч, дължината на опасната зона за спиране е от порядъка на
около 16 м, т.е. за разстоянието от 32 м, на което лекият автомобил е спирал и
е имало индикация, че спира, водачът на мотоциклета е имал възможност на намали
скоростта и да спре.
Между страните е прието за
безспорно, че е налице застрахователно правоотношение, породено от договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а.м. „Опел Корса“ с рег.
******** при З. „А.” АД със застрахователна полица № 11114001479629, валидна от
02.06.2014 г. до 01.06.2015 г.
От изслушаната и неоспорена от
страните СМЕ се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил
следните травматични увреждания: закрито многофрагментно счупване на лявата
ключица. Няма медицинска документация, от която да е видно как точно е протекъл
и колко е продължил лечебния и възстановителен процес при ищеца, поради което
вещото лице е приело обичайния при този вид увреждания-около три месеца.
Пред настоящата инстанция е
разпитана свидетелката Н.П.П., която живее на съпружески начала с ищеца. Свидетелката установява,
че се видяла с ищеца след ПТП в Пирогов. Болката му била неописуема. Установило
се, че има счупена ключица на ръката и го вързали на осморка, което връзване е
свързано с големи болки. Започнало лечение първоначално на аналгетици. Операцията
била определена за понеделник, поради което ищецът останал два дни вкъщи само
на аналгетици, като болката била неописуема, ръцете били вързани на осморка. В
понеделник ищецът бил опериран. След изписването на ищеца от болницата, след
време той получил алергична реакция и след като ходил на допълнителните
прегледи се установило, че част от пироните, които са на планката не са забити
докрай и затова получава алергична реакция и тромбофлебит, който застрашава
здравето и живота му. Започнало се дълго антибиотично лечение. Близо 3 месеца ищецът
бил в болнични, което довело до съкращаването му от работа. В момента ищецът не
е възстановен напълно, планката не е извадена, заради алергичната реакция,
която може да настъпи след сваляне на планката. Ищецът не може да вдига тежко. Двамата
със съпругата си имат хоби - планинарство, което не могат да упражняват, защото
ищецът не може да вдига тежката раница.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
непротиворечиви, кореспондират с приетите по делото писмени доказателства.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От
правна страна предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с параграф 22 от ПЗР на КЗ, в
сила от 01.10.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 31.10.2014
г. между твърдения от ищеца делинквент и ответника, като този факт не се
оспорва от ответника.
Със събраните по
делото доказателства обаче ответникът опроверга презумпцията за вина на водача
на л.а.м. „Опел Корса“ с рег. ********, като установи, че единствена вина за
настъпване на произшествието има ищеца. Поради липсата на елемент от състава на
непозволеното увреждане, то и отговорността на ответника в качеството му на
застраховател, не може да бъде ангажирана.
Със свидетелските показания на Е.А.
и заключението на повторната САТЕ се установи, че ищецът е имал неправомерно
поведение, изразяващо се в неспазване на правилата за движение, установени с
нормата на чл. 23,
ал. 1 от ЗДвП, съобразно която водачът на пътно превозно средство е длъжен да
се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или
спре рязко.
Безспорно се установява, че
ищецът се е движил в същото пътно платно на лекия автомобил и зад него, че и
двете превозни средства са се намирали на около 30 метра от кръстовището на
бул.“Цар Освободител“ и бул. „Васил Левски“, регулирано от работещ пътен
светофар, както и че водачът на лекия автомобил е бил ангажиран със спиране с
оглед предотвратяване на навлизане в кръстовището на жълт или червен сигнал на
светофара. Установява се, че за водача на спрелия лек автомобил не е имало
никаква техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, та
дори и да е възприел опасността. Единствен, който е могъл да го предотврати, то
това е бил ищецът, който управлявал мотоциклета зад автомобила, тъй като за
разстоянието от 32 метра, на което лекият автомобил е спирал и е имало индиция,
че спира, ищецът е имал възможност да намали скоростта и да спре, но вместо да
предприеме спиране, той е предприел маневра за преминаване между спрелите
автомобили.
Така мотивиран съдът намира, че
предявеният иск ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По въпроса за разноските в настоящото производство:
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените от него разноски.
Основателно е възражението на
ищеца с правно основание чл.78, ал.5 от ГПК.
При материален интерес от 40 000
лв., минималното адвокатско възнаграждение, изчислено на основание чл.7, ал.2,
т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлиза на сумата от 1 730 лв., с оглед на което, при
липсата на правна и фактическа сложност, заплатеното адвокатско възнаграждение
в размер на 8 223,02 лв. се явява очевидно прекомерно. На следващо място,
видно от приложената фактура № 78/29.02.2016 г., сумата от 8 223,02 лв. не
представлява адвокатско възнаграждение само по настоящото дело, а е сбор от
уговорени такива за завеждане на няколко дела пред СГС, както и по други
изпълнителни дела. На следващо място адвокат М.Н. е изготвила само отговор
срещу исковата молба и не е осъществявала процесуално представителство по
делото, изразяващо се в явяване в съдебно заседание. Последното е осъществявано
само от юрисконсулт, поради което и дължимото адвокатско възнаграждение следва
да бъде определено по реда на чл.9 от Наредба, в размер на ¾ от
минималното възнаграждение по чл.7, т.е. в размер на 1297,50 лв.
Предвид горното съдът намалява
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение до неговия минимум в
размер на 1297,50 лв.
При това положение ищецът ще следва да бъде осъден да
заплати на ответника разноски в размер на 1297,50 лв.-адвокатско
възнаграждение, 210 лв.-депозит вещо лице и свидетел или разноски в общ размер
1 507,50 лв.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените
от П.Т.П., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адвокат И.И.Ц.против З. „А.”
АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** обективно, кумулативно
съединени искова с правно основание чл.226 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано
от 01.01.2016 г./, във връзка с параграф 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.10.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от
40 000 лв. /четиридесет хиляди лв./, застрахователно обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, вследствие ПТП настъпило на
31.10.2014 г. в гр. София на бул. „Цар
Освободител“ преди кръстовището с бул. „Васил Левски“, виновно причинена от
водача Е. А., управлявал л.а.м. „Опел Корса“ с рег. ********, чиято отговорност
е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З.
„А.” АД със застрахователна полица № 11114001479629, валидна от 02.06.2014 г.
до 01.06.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на увреждането-31.10.2014 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА П.Т.П., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***,
адвокат И.И.Ц.да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК З. „А.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 1 507,50 лв. /хиляда
петстотин и седем и 0,50 лв./ разноски направени от ответника пред настоящата
инстанция.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: