Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
гр.
С., 22.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. №13024/2019 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от П.Н.Ш., с
която е предявен срещу Г. Ф. иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ, за
сумата от 50000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
произшествие, осъществено на 25.04.2019 г. и причинено от неидентифицирано
моторно превозно средство. Претендира законната лихва от 25.04.2018 г., както и
направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че е пострадала при произшествие, осъществило
се на 25.04.2019 г. и причинено от неидентифицирано моторно превозно средство,
в резултат на което са й нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпените болки и страдания от получените телесни увреждания.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Твърди, че не
се установява по отношение на ищцата да е осъществен деликт от водач на
неидентифицирано МПС, позовава се на съпричиняване. Оспорва да дължи законна
лихва от датата на деликта. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.432, ал.1 КЗ:
Установява се от писмените
доказателства (Констативен протокол за ПТП, Протокол за оглед, схема и скица),
авто-техническата експертиза (основано и допълнително заключение) и показанията
на свидетеля очевидец Я.К.П., че на 25.04.2019 г. около 14:30 ч. в гр.С.,*** в
района на №1 е настъпило ПТП със следния механизъм: ищцата П.Н.Ш. е пресичала
кръстовището на ул. “15-ти ноември” с нормален ход, след като неизвестен
автомобил е преминал по улицата и е спрял след пешеходната пътека. Данните по делото сочат, че
движението на автомобила преди момента на удара е била в посока „напред”. След
установяването на автомобила в покой, пешеходецът предприема пресичане зад
неговия габарит. Внезапно автомобилът потегля в посока „назад” в момент, в който
пешеходката е в обсега на габарита на автомобила, при което е настъпил удар и пешеходката
е паднала на пътното платно, при което е настъпила и травмата на десния долен крайник.
При своевременно възприятие от страна на водача на автомобила на движещия се
зад превозното средство пешеходец, то той би могъл да спре на място и да изчака
неговото преминаване. Съгласно заключението на допълнителната експертиза пешеходецът
не е имал възможност да предотврати настъпване на произшествието. Причина за
настъпване на произшествието са действията на водача на автомобила. Поради това
съдът приема, че неустановения водач не е изпълнил задълженията си съгласно
чл.5, ал.2, т.1, чл. 40, ал. 1 и ал. 2 и чл. 119 и от ЗДвП, като при
предприемане на маневра на заден ход не се е убедил, че няма да създаде
опасност за другите участници в движението и не е пропуснал преминаващата през пешеходната
пътека пешеходка.
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза се установява, че в следствие на настъпилото произшествието
ищцата е получила следните травматични увреждания: закрито счупване на шийката на дясната бедрена кост. Приложено й е
болнично лечение в продължение на 16 дни - от 25.04.2019 г. до 11.05.2019 г.,
последвано от домашно-амбулаторно лечение - от 11.05.2019 г. до около 5-6
месеца. По време на болничното лечение е оперирана - на 30.09.2019 г. е сменена
тазобедрената става с изкуствена. Ищцата е претърпяла болки с голям интензитет
непосредствено след ПТП, за около един месец, болки с умерен интензитет за
около 6-8 месеца, след което интензитетът на болките е намалявал до една година
от ПТП. Впоследствие болките са били с непостоянен характер, различен
интензитет и времетраене. Вещото лице очаква ищцата да има болки и в бъдеще,
при по-продължително ходене и стоене права до около 3 години след операцията на
крака. Пълно възстановяване не е настъпило - има ограничение с 24% на обема на
движенията на крака и скъсяване на десния крак с 1 см. Не се очакват
усложнения, но не се очаква да настъпи пълно възстановяване за ищцата, тъй като
не може да се достигне възстановяване на обема на движенията до 100%.
От показанията на свидетеля З.В.Л.,
приятелка на ищцата, се установява, че в продължителен период след произшествието
ищцата е била на легло – за срок от около 45-50 дни. Впоследствие придвижването
на ищцата се е осъществявало с проходилка и с патерици. Произшествието е
променило значително живота на ищцата – преди катастрофата ищцата е била много
активен човек – движила се е интензивно, а след това се страхува да излиза,
шокът от инцидента й е подействал негативно – затворила се е в себе си и трудно
общува с близките си.
По изложените съображения съдът
приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. От ангажираните писмени
доказателства и заключението на авто-техническата експертиза се установи
деянието на водача на неизвестния автомобил, което съдът намира за
противоправно – в нарушение чл.5, ал.2, т.1, чл. 40, ал. 1 и ал. 2 и чл. 119 и
от ЗДвП. От писмените доказателства, съставени от органите на досъдебното
производство, медицинските документи и приетата по делото медицинска експертиза
безпротиворечиво се установява причинната връзка между ПТП и травматичните
увреждания на ищцата.
При така установените факти съдът
намира, че са налице предпоставките на чл.557, ал.1, т.1 КЗ - претърпени са
неимуществени вреди от телесни увреждания при пътнотранспортното произшествие,
настъпило на територията на Република България и причинено от неидентифицирано моторно
превозно средство. В полза на ищцата е възникнало вземане за застрахователно
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, представляващи физически
болки и страдания и негативни изживявания.
При определяне на размера на
вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по
делото факти: вида на уврежданията – счупване на кост в крака, изискваш
оперативно лечение и смяна на тазобедрената става с изкуствена; интензитет и
продължителност на болката – около месец с висока интензивност и умерени до 6-8
месеца след произшествието, период на възстановяване и как уврежданията са й се
отразили с оглед нейната възраст, начин на живот и среда. Лечението на ищцата е
продължило за период от около 6 месеца. Липсва пълно възстановяване и не се очаква
такова да настъпи, ищцата ще изпитва болки и в бъдеще - до около 3 години след
операцията на крака. При така установените факти и преценявайки вида и
характера на травматичното увреждане, отнасяйки го към възрастта и начина на
живот на пострадалата и съобразявайки начина на настъпване на произшествието и
неминуемо настъпилите при това шок и негативни емоционални преживявания,
намира, че справедливото обезщетение е в размер на 50000 лв.
Неоснователно е възражението на
ответника за съпричиняване. По делото не са ангажирани доказателства, от които
да се установява, че тя е допринесла с поведението си по някакъв начин за
настъпване на вредоносния резултат. Съдът приема, че не е налице противоправно
поведение от страна на пострадалата – последната е пресичала правомерно върху
сигнализирана пешеходна пътека. Съгласно разясненията, дадени в т.6 на ТР №
2/2016 г. на ОСНК на ВКС, наличието на пешеходна пътека сигнализира за възможна
опасност на пътя, поради което, появата на пешеходец върху нея не е
непредвидимо събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът има
задължение да намали скоростта или да спре. То възниква при наличието на две
предпоставки – пешеходците да са стъпили или да преминават през нея. При
използване на своето право за преминаване през пешеходна пътека пешеходецът
пресича със съзнанието, че водачите имат задължението да му осигурят
упражняването на това право, за разлика от преминаването на необозначено място,
като това право се упражнява при спазване на правилата на чл.113 и чл.114 ЗДвП.
По делото не се установи пешеходката да е пресичала в нарушение на посочените
разпоредби. От приетата по делото авто-техническа експертиза се установява, че
ударът е бил непредотвратим за ищцата. Поради това съдът приема възражението за
съпричиняване за неоснователно.
Съгласно чл.558, ал.1 КЗ Гаранционният Ф. дължи
лихва за забава от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция,
предявена от увреденото лице, който не може да бъде по-дълъг от три месеца от
датата на завеждане на претенцията. Видно от претенцията, отправена до
ответника, същият е сезиран с молба от ищеца за плащан на обезщетение на 27.06.2019
г. Поради това лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди се
дължи от 27.09.2019 г.
По разноските:
На процесуалния представител на
ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА
в размер на 2030 лв.
Ответникът следва да заплати по
сметка на Софийския градски съд дължимата държавна такса в размер на 2000 лв. и
разноски за експертизи в размер на 450 лв. на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Поради което Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Г. Ф., адрес:
***, да заплати на П.Н.Ш. ЕГН:**********,
на основание чл.557, ал.1 т.1 от КЗ сумата от 50000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
произшествие, осъществено на 25.04.2019 г., по вина на водач на
неидентифицирано моторно превозно средство, заедно със законна лихва от 27.09.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
Г. Ф., адрес:
***, да заплати на адв. С.К.Н.,
адрес: ***, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 2030 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА
Г. Ф., адрес:
***, да заплати по сметка на Софийски
градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 2000 лв., представляваща държавна такса и сумата от 450 лв., представляваща разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на
препис.
СЪДИЯ: