№ 313
гр. Варна, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20233001000487 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Застрахователно дружество “БУЛ
ИНС” АД, със седалище гр.София против решение №302 от 30.06.2023 г., постановено по
т.д. №54/2023 г. на Окръжен съд - Варна, в частта с която жалбоподателят е осъден да
заплати на А. И. А. от с.С., обл. Варна сумата от 17 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени болки и страдания, вследствие на причинената смърт
на Н. Т. Г. /сестра/ от ПТП на 06.02.2019 г., допуснато по вина на Г. Б. Р., признат за
виновен с Присъда № 60/02.10.2019 г., постановена по НОХД № 971/2019 г. по описа на
ВОС, влязла в законна сила на 24.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на застрахователната претенция – 26.09.2022 г. до окончателно изплащане на
сумата, на осн. чл. 432 ал.1 от КЗ, чл. 429 ал.3 вр. чл. 429 ал.2 т.2 от КЗ.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност на съдебното решение, като
постановено в противоречие с материалния закон и тълкувателната практика на ВКС.
Намира, че ищецът не е доказал своята активна материалноправна легитимация да
претендира обезщетение поради смъртта на своята сестра. Счита се, че не е установено
наличието на трайна и дълбока емоционална връзка връзка между пострадалото лице и
преживелият роднина, което посочва като абсолютна предпоставка за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от
21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Намира, че присъдената сума не отговоря на принципа за
справедливост заложен в чл.52 ЗЗД.
Насрещната страна, не е подала писмен отговор.
В срока за отговор е подадена насрещна въззивна жалба от А. И. А. от с.С. против
решение №302 от 30.06.2023 г., постановено по т.д. № 54/2023 г. на Окръжен съд - Варна, в
частта, с която исковата претенция е отхвърлена за разликата до първоначално
претендирания размер от 40 000 лв. В насрещната жалба се посочва, че са налице всички
предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователното дружество и присъждане
на пълния размер на претендираното обезщетение.
В законоустановения срок е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба,
1
подаден от Застрахователно дружество “БУЛ ИНС” АД, със седалище гр.София, в който са
изложени подробни аргументи относно неоснователността й.
Жалбите са подадени в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени
процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на
правен интерес от обжалването в съответните части съобразно процесуалните качества на
жалбоподателите, и са процесуално допустими.
За да се произнесе по спора настоящият състав на съда съобрази следното:
Окръжен съд – Варна е бил сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД, предявени от Р. Н. Х. срещу
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД – гр. София, за присъждане на
обезщетения за неимуществени вреди на ищцата в размер на 60 000 лв., претърпени
вследствие смъртта на внучката й А. - М. М. Р., починала на 04.09.2018 г., при допуснатото
ПТП от Д. Г. Х., ведно със законната лихва от 23.11.2018 г. - датата на уведомяването на
застрахователя за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ
до окончателното изплащане на сумите; направените разноски по делото и възнаграждение
за безплатно процесуално представителство на адв. Димитрова.
Решението на ОС – Варна, с което осъдителният иск за неимуществени вреди е
частично уважен, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по
чл. 236 ГПК, както и допустимо. В мотивите към решението се съдържат изводи, основани
на преценка на релевантните за спора факти и доказателства в тяхната съвкупност;
извършено е и произнасяне по възраженията и доводите на страните, съдържащи се в
исковата молба и отговора на същата, както и по тези, които са израз на защитните им тези.
Липсват оплаквания или възражения на страните, които да не са били разгледани и обсъдени
от ОС – Варна. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса на
процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Съобразно
обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е
правилно квалифициран.
След преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, ВАпС
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Спорните въпроси за разрешаване от въззивната инстанция се свеждат до наличието
на активната материалноправна легитимация на ищеца да претендира застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, както и размера на обезщетението за неимуществени
вреди, подлежащо на определяне по правилото на чл.52 ЗЗД. Ищецът поддържа неправилно
определяне на размера на дължимото обезщетение, посредством намаляването му при
нарушение принципа за справедливост. Застрахователят, от своя страна, поддържа
неправилно присъждане, а в условията на евентуалност, неправилно определяне на
дължимото обезщетение, посредством прекомерното му увеличаване в нарушение на
принципа за справедливост, в нарушение на текста на § 96 (1) от ПЗР на КЗ и
несъобразяване с наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата.
В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно
правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.
С ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС са изяснени
критериите за определяне на лицата, активно легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от смърт на близко лице, като е обявено за изгубило сила
Постановление № 2/1984 г. на Пленума на ВС, ограничаващо кръга на правоимащите до
лицата, изброени в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на
ВС. Съгласно разрешението в т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №
2
4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд. По
изключение легитимирано да получи обезщетение е всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказване на следните предпоставки: 1) особено
близка връзка на лицето претендиращо обезщетение с починалия и 2) действително
претърпени от смъртта му неимуществени вреди. В мотивната част на тълкувателното
решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 на Пленума на ВС, следва да бъде допускано по
изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали
причина между починалия и съответното лице да се породи особена близост, оправдаваща
получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с
най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от
неговата смърт).
Според разясненията дадени в тълкувателното решение, разширяването на кръга
на лицата с право на обезщетение, в частност на братята и сестрите, за получаване на
обезщетение за неимуществени вреди се допуска, когато поради конкретни житейски
ситуации и обстоятелства те са създали с починалия особено близка духовна и емоционална
връзка, отличаваща се по съдържание от традиционно съществуващите връзки между брат и
сестра, и интензитетът и продължителността на търпените от тях болки и страдания по
повод загубата на близкия човек надвишават тези, които е нормално да се понасят в случай
на смърт на брат и сестра. Житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена
родствена връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени
изчерпателно, но като примерни ситуации за възникване на такава връзка могат да се
посочат продължителното отглеждане и възпитание на единия родственик от другия по
причина на заболяване, смърт, дезинтересиране от детето или работа на
родителя/родителите в чужбина (решение № 92/17.11.2020, т. по т. д. № 1275/2019 г. на
ВКС, II т. о.), трайно полагане на грижи от единия спрямо другия, вместо от неговите
родители. Независимо от спецификата на отношенията, присъждането на обезщетение в
полза на брата или сестрата е обусловено от провеждането на пълно и главно доказване на
критериите, възприети в тълкувателното решение по тълк. д. № /2016 г. на ОСНГТК на ВКС
- наличие на особено близка духовна и емоционална връзка с починалия, обосноваваща
основание да се направи изключение от правилото за определяне кръга на правоимащите
съобразно постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на Пленума на ВС, и проявление на
неимуществени вреди в правната сфера на претендиращия обезщетение, чийто интензитет и
продължителност надхвърлят нормално присъщите за отношенията между братя и сестри
морални болки и страдания (решение №50078/26.10.2023 г. по т.д. №2045/2022 г. на ВКС, I
т. о.).
По отношение на спорния по делото въпрос за активната материалноправна
легитимация на ищеца да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
сестра си, първоинстанционният съд е счел за установено от показанията на разпитания
свидетел и заключението на вещото лице по СПЕ, че връзката между брата и сестрата е била
изключителна, тъй като надхвърля нормалните отношения на обич, привързаност и
взаимопомощ при подобен вид родствена връзка, и ищецът е търпял и продължава да търпи
в резултат от смъртта на сестра си морални болки и страдания, сравними по интензитет и
продължителност с тези на най-близкия кръг роднини – деца, родители и съпруг.
Настоящият състав, не споделя изводите на първоинстанционния съд за доказаност на
активната материалноправна легитимация на ищеца да получи обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на своята сестра.
По този въпрос в първоинстанционното производство е разпитана като свидетел
единствено майката на ищеца Е. Р. и е прието заключения на СПЕ.
От свидетелските показания, които съдът преценява с оглед нормата на чл. 172 от
ГПК се установява, че въззиваемият и сестра му са били много близки и привързани от най-
3
ранното си детство, като сестрата се е грижила за по-малкия си брат предвид възрастовата
граница от десет години, водила го е на детска градника и училище. Тази близост между тях
се е запазила и след като сестрата е създала свое семейство и се е преместила да живее в
друго населено място. Безпротиворечиво е установено от показанията на свидетелката, че
отношенията между брата и сестрата са били основани на взаимна обич, разбирателство,
подкрепа и взаимно подпомагане и грижи за дома, като независимо, че за период от 10
години /2007 г. – 2017 г./, те са живеели в различни населени места, са се виждали често,
ходели са си на гости, както и че ищецът е преживял много тежко загубата на сестра си.
От заключението на СПЕ пред първоинстанционния съд се установява, че в резултат
от смъртта на сестра си ищeцът е претърпял остра стресова ситуация, която е преминала в
дистрес с налични психосоматични прояви, касаещи телесната и психичната сфера. Според
експерта, с течение на времето, начинът на преживяване на това събитие се е превърнал в
психотравма, която не е преодоляна напълно.
Настоящият състав намира, че от събраните по делото гласни доказателства, не може
да се направи извод, че по отношение на ищеца са доказани двете кумулативни
предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра
му.
От анализа на свидетелските показания се установява, че ищецът и сестра му са
имали изградени много близки отношения на обич, сплотеност, привързаност и взаимно
подпомагане. Същевременно е безспорно, че когато ищецът е бил на пет години, сестра му е
създала свое семейство и е заживяла в дуго населено място, а след нейната смърт, ищецът
също е създал семейство и има собствено дете.
Не се твърдят и не се установяват конкретни житейски обстоятелства, довели до
такава близост между брата и сестрата, която да обуслови претърпяването от ищеца на
болки и страдания по повод смъртта на сестра му, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за подобен вид родствена връзка. Установеното от
свидетелските показания сочи на нормални, неизключителни, типични за българското
общество, родствени отношения между брат и сестра, съответно - и на нормална за
българската традиция духовна и емоционална близост между тях, характеризираща се с
взаимна обич, привързаност и морална подкрепа. Отделно от това, от свидетелските
показания и заключението на вещото лица пред първоинстанционния не се установява
понесените от ищеца морални болки и страдания да надхвърлят обичайните по повод
смъртта на сестрата.
По делото е установено, че в резултат от смъртта на сестра си, ищецът е претърпял
значим стрес, която е преминал в протрахирана реакция на скръб, каквото е било
състоянието му и към момента на прегледа от в.л., но към този момент траурната реакция
вече е била на етап приемане на случилото се, независимо, че все още са се наблюдавали
леко изразени депресивни и тревожни симптоми.
Налага се извод, че от доказателствената съвкупност по делото са установени само
нормалните обичайни отношения между брат и сестра, за които е нормално, естествено
състояние както обичта и привързаността, така и тъгата и непреодолимостта на загубата при
внезапната смърт, и е недоказано по повод смъртта на сестра си ищецът да е претърпял
болки и страдания, надвишаващи по интензитет и продължителност тези, които е нормално
да се понесат в случай на смърт на обичана сестра.
Недоказването на критериите, възприети в посоченото тълкувателно решение на
ОСНГТК, като основание за присъждане по справедливост на обезщетение за
неимуществени вреди от смърт на други лица, извън най-близкия родствен и семеен кръг на
починалия по смисъла на Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на
Пленума на ВС, обуславя неоснователност на исковата претенция и след отмяна на
първоинстанционното решение същата следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора в тежест на ищеца А. И. А., следва да бъдат присъдени
направените от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, във въззивното производство разноски. Представен е
4
списък на разноските, според който ЗД „БУЛ ИНС“ АД е заплатило адвокатско
възнаграждение, в размер на 5400 лева, за които е представен договори за правна помощ с
обективирани в тях разписки за изплащане на сумата. Размерът по съображение за
прекомерност е възразен от ответника. Съдът като съобрази чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, установи, че с
оглед цената на исковете, респективно общия обжалваем интерес по всяка от жалбите,
минималното възнаграждение е в размер на общо 5280 лева с ДДС. Доколкото делото не
отличава с правната си служност, съдът намира, че заплатено адвокатско възнаграждение
във въззивното производство в размер на 5400 лева е прекомерно, поради което А. И. А.
следва да бъде осъден да заплати миниланото адвокатско възнаграждение в размер на 5280
лева, както както и остатъка от направените в първоинстанционното производство разноски,
в размер на 1974.75 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №302/30.06.2023 г. постановено по т.д.№54/2023 г. по описа на
Окръжен съд – Варна в частта, с която ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище
гр.София е осъдено да заплати на А. И. А., ЕГН ********** от с.С., обл.Варна сумата от 17
000 /седемнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени болки и страдания, вследствие на причинената смърт на Н. Т. Г. /сестра/ от ПТП
на 06.02.2019 г., допуснато по вина на Г. Б. Р., признат за виновен с Присъда №
60/02.10.2019 г., постановена по НОХД № 971/2019 г. по описа на ВОС, влязла в законна
сила на 24.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
застрахователната претенция – 26.09.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, на осн.
чл. 432 ал.1 от КЗ, чл. 429 ал.3 вр. чл. 429 ал.2 т.2 от КЗ, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на А. И. А., ЕГН ********** от с.С., обл.Варна срещу ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, за заплащане на сумата от 17 000
/седемнадесет хиляди/ лева, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени болки и страдания, вследствие на причинената смърт на Н. Т. Г. /сестра/ от ПТП
на 06.02.2019 г., допуснато по вина на Г. Б. Р., признат за виновен с Присъда №
60/02.10.2019 г., постановена по НОХД № 971/2019 г. по описа на ВОС, влязла в законна
сила на 24.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
застрахователната претенция – 26.09.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, на осн.
чл. 432 ал.1 от КЗ, чл. 429 ал.3 вр. чл. 429 ал.2 т.2 от КЗ.
ОТМЕНЯ решение №302/30.06.2023 г. постановено по т.д.№54/2023 г. по описа на
Окръжен съд – Варна в частта, с която ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище
гр.София е осъдено да заплати държавна такса по сметка на Окръжен съд – Варна в размер
980 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение №302/30.06.2023 г. постановено по т.д.№54/2023 г. по
описа на Окръжен съд – Варна в останалите части.
ОСЪЖДА А. И. А., ЕГН ********** от с.С., обл.Варна ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, сумата от 5280 (пет хиляди двеста и
осемдесет) лева, представляваща направените във въззивното производство разноски за
заплащане на адвокатско възнаграждение, както и сумата от 1974.75 (хиляда деветстотин
седемдесет и четири лева и 75 ст.), представляваща остатъка от направените в
първоинстанционното производство разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6