№ 8632
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110129603 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по повод искова молба вх. № 152554/31.05.2023 г. на Й. Е. Л., ЕГН
**********, срещу ..........., ЕИК ..........., с която са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, съответно
за сумата в размер на 4 000,00 лева, част от сума в общ размер на 8 000,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се
в преживени болки, страдания и страх, в резултат от ухапване от безстопанствено куче на
28.04.2023 г. в гр. ............. ведно със законната лихва от датата на увреждането – 28.04.2023
г. до окончателното плащане, както и за сумата в размер на 60,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за заплатен
преглед от съдебен лекар – специалист, сторени вследствие ухапване от безстопанствено
куче на 28.04.2023 г. в гр. ............. ведно със законната лихва от датата на увреждането –
28.04.2023 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се излагат фактически твърдения, че на 28.04.2023 г., около 08:30
часа, ищецът извел за разходка своето куче – порода .......... Около 08:45 часа, глутница от
четири видимо бездомни кучета, без каишки, с марки на ухото, приближили ищеца и
неговото куче и едно от кучетата нападнало кучето на ищеца без причина. За да спаси
кучето си, ищецът го взел в себе си, при което без каквато и да е причина, агресивното куче
захапало и него в областта на лявата подбедрица. Ищецът изпитал силна болка, но въпреки
това с цел да спаси себе си и кучето си, тръгнал да бяга. След около две минути тичане,
глутницата от кучета се отказала да ги преследва. Ищецът спрял и забелязал, че долнището
на анцуга му е разкъсано, а под него кракът му е целият в кръв и е леко подут. Веднага се
обадил на Екоравновесие и подал устен сигнал за инцидента, а след това отишъл на преглед
в Клиниката по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ "............." ЕАД. При прегледа
били констатирани следните травматични увреждания по тялото му: дълбока охлузна рана с
небелязано назъбени ръбове, дъно около 0.2 см под нивото на околната кожа, заоблени ъгли,
охлузване на ръбовете, тъмно червено влажно дъно и с размер 1,8/0,4 см, повърхностно
охлузване, оток и кръвонасядане на лявата подбедрица. Лекарят констатирал, че ухапването
кореспондира с ухапване от кучешко съзъбие на едно куче, както и че ухапването е
причинило на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Лекарят
промил раната, поставил превръзка и инжекция за тетанус. За извършения преглед ищецът
1
заплатил сумата от 60,00 лева, за което му била издадена фактура. След като прегледът
приключил, ищецът се прибрал вкъщи, като не успял да отиде на работа, тъй като изпитвал
силна болка и умора. Същият проучил и установил, че за последните няколко месеца имало
данни за най-малко 3 други ухапани лица в същия парк, за което са били подавани сигнали
до Екоравновесие, но без успех. Решил да изпрати сигнал до медиите в страната, като две от
тях се отзовали на съобщението му и отишли с екипи на място, за да отразят инцидента. На
12.05.2023 г., в 07:15 часа, два медийни екипа направили проверка на случая на място, за
което се включили на живо от парк ........... При отразяване на инцидента били поканени
представители на Екоравновесие и кметът на район Студентски. Видно от двата репортажа,
няколко от присъстващите лица изразили недоволството си, че са били нахапани от едно и
също куче, че са подали сигнали, но кучетата продължават да обитават парка. В отговор на
тези твърдения кметът на район Студентски направил изявление, че в действителност след
постъпване на сигнали са били направени проверки, при които е установено наличие на
бездомни кучета в парк .........., които обаче обитавали различни места в района и било
трудно да се локализират и хванат. Ищецът поддържа, че към датата на подаване на
исковата молба в съда, не се е възстановил напълно, като болките в лявата му подбедрица
били неспирни. Освен това след инцидента станал напрегнат, не спял добре вечер и имал
страх да извежда кучето си на разходка. Сочи, че на 16.05.2023 г. посетил специалист
невролог, който му поставил диагноза "увреждане на лумбо-сакралните коренчета,
неквалифицирани другаде" и му предписал прием на Beneurax – 3 пъти по 1 таблетка на ден,
като го насочил към лекар инфекционист и процедура ЕМГ на долни крайници и сетивни
влакна. На 18.05.2023 г. ищецът отишъл на преглед при лекар инфекционист, който не е
установил наличие на инфекциозно заболяване вследствие на ухапването. На 19.05.2023 г.,
на ищеца било направено и изследване ЕМГ ЕЕГ при доктор ................. при което
изследване били установени данни за предкоренчева увреда. Към датата на завеждане на
исковете, ищецът продължавал да изпитва болки, поради което продължавал да пие
изписаните му лекарства. Твърди, че след инцидента е станал по-затворен, спрял е да излиза
с приятели и повечето време прекарвал в своя дом, търсейки начин да възстанови
физическото си състояние такова, каквото то е било преди датата на процесния инцидент.
Поддържа, че надзорът и грижите по отношение на безстопанствените кучета са възложени
на общините. Към датата на ухапването му имало и други лица, които са били ухапани от
същото куче и за част от които ухапвания е имало подадени сигнали в Екоравновесие и
въпреки това служители на ........... не са предприели действия по прибиране на процесното
куче, поради което счита, че са налице предпоставките, обуславящи възникването на
обезпечитално-гаранционната отговорност на ........... за противоправното бездействие на
нейни служители. При тези твърдения моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника
..........., с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва твърденията на
ищеца за противоправно бездействие, като навежда такива, че ........... е реализирала
конкретни действия по изпълнение на вменените й по закон задължения по отношение на
безстопанствените кучета, поради което не следвало да се прави извод, че служителите на
ответната община са бездействали противоправно. Конкретно твърди, че е изпълнила, чрез
служителите си, възложените по закон задължения, като била приета Общинска програма
за овладяване на популацията на безстопанствените кучета 2012 г. – 2016 г., приета с
Решение № 224 по Протокол № 16 от 10.05.2012 г. на СОС, чието изпълнение било
продължено с Решение № 38/08.02.2018 г. на СОС, а от 14.03.2019 г. била в сила и
Национална програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на
територията на Република България, като и двете програми били изпълнявани. Поддържа, че
по силата на действащата нормативна уредба здравите и неагресивни безстопанствени
кучета следвало да се кастрират, ваксинират, обезпаразитяват и, ако не бъдат осиновени – да
се връщат на местата, от които са взети, а на евтаназия подлежали единствено доказано
агресивните и болни животни. Излага доводи, че след като е положена дължимата грижа,
нямало основание да се носи отговорност за вреди, дори и предприетите действия да не са
дали очаквания резултат. Оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения.
Твърди, че описаните травматични увреждания – охлузвания, оток и кръвонасядане, е
възможно да са получени от падане или по друг начин, различен от ухапване от куче и не се
намират в пряка причинно-следствена връзка с инцидента по исковата молба. Поддържа, че
физическите увреждания на ищеца не отговарят на типичните за ухапване от куче.
Нараняванията били характерни за падане или каквото и да било друго съприкосновение с
твърда повърхност, причината за което била поведението на ищеца. Диагнозата „увреждане
2
на лумбо-сакралните коренчета“ била поставена едва на 16.05.2023 г., т. е. 20 дни след
датата на инцидента. Тази диагноза се поставяла след състояния, предизвикващи компресия
на лумбо-сакралните коренчета – остеоратрит на костите в лумбалната област,
карциноматоза на менингите, епидурални абцеси и тумори и др. Лумбалната област била
далеч от подбедрицата, където ищецът твърдял да е бил ухапан от куче. Отделно от това,
травмите, констатирани в СМУ в деня на инцидента, били охлузвания, оток и кръвонасядане
на лява подбедрица и в СМУ липсвало описание или дори отразено оплакване за болки,
притискане или т. нар. „компресия на лумбо-сакралните коренчета“. Ответникът оспорва
претенцията за неимуществени вреди по размер и намира същата за силно завишена.
Оспорва и претенцията за имуществени вреди, поддържайки, че тя не следва да бъде
уважавана, тъй като направените разходи за снабдяване със СМУ не се намирали в пряка
връзка с инцидента, а били разход за снабдяване с документи във връзка с делото, направен
само за нуждите на процеса, а не за лечение или медикаменти. При тези съображения, моли
предявените искове да бъдат отхвърлени.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представено и прието като писмено доказателство заверено копие от
Съдебномедицинско удостоверение /СМУ/ № 338/2023 г., издадено от д-р .............. –
съдебен лекар от Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „.............“
ЕАД (л. 10), видно от което на 28.04.2023 г., в 11:20 часа, е бил извършен преглед на лицето
Й. Е. Л., при който са установени следните увреждания: охлузна рана, повърхностно
охлузване, оток и кръвонасядане на лява подбедрица. В удостоверението е посочено, че
констатираните травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди
тъпи и тъпоръбести предмети, с ограничена контактуваща повърхност, кореспондиращо на
кучешко съзъбие на едро куче, по механизма на интензивно притискане и изразена коса
компонента на въздействието, като биха могли да бъдат получени по време и начин, както
съобщава прегледаният. Съгласно заключението на съдебния лекар получените увреждания
са причинили на пострадалото лице временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
По делото са представени и приети като писмени доказателства фактура №
**********/28.04.2023 г., издадена от УМБАЛ „.............“ ЕАД (л. 11), ведно с касов бон от
същата дата, видно от които за извършения преглед и за издаване на съдебно
удостоверение Й. Е. Л. е заплатил сумата в размер на 60,00 лева.
По делото е представен амбулаторен лист № ........... г., издаден от д-р ................. (л.
17), видно от който на 16.05.2023 г. е бил извършен преглед на Й. Е. Л., при който на
последния е била поставена диагноза „увреждане на лумбо-сакралните коренчета,
некласифицирани другаде“ и е бил напътен към консултация с инфекционист и ЕМГ на
долни крайници и сетивни влакна.
По делото са представени Програма за овладяване популацията на
безстопанствени кучета на територията на ........... 2012 г. – 2016 г . (л. 45-50), План за
действие за ограничаване популацията на безстопанствени кучета на територията на
........... (л. 51-53), Решение на Столичния общински съвет за продължаване на срока на
изпълнение на точка VI от „Програма за овладяване на популацията на
безстопанствените кучета на територията на ........... 2012 – 2016 (л. 54), Справки за
дейността на общинско предприятие „............ за периода 2015-2023 г. (л. 55-59) и
Годишни отчети за дейността на предприятието за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. (л. 60-
69).
По делото е представена и приета извадка от електронната система на ........... за
подаване на сигнали за инциденти с безстопанствени кучета (л. 77 – 78), съдържаща
данни за подаден сигнал относно процесния инцидент от 28.04.2023 г. съобразно
признанието на ответника, направено с молбата му от 28.11.2023 г. Видно от отразеното в
нея, до ........... е бил подаден сигнал за наличие на 4-5 броя кучета в началото на парк
Въртопо, едно от които е ухапало сигнализиращото лице. Отразено е още, че лице с фамилия
Гочева е подало сигнал за същите кучета, които е описало като агресивни, некастрирани.
В производството пред настоящата инстанция са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпита на свидетеля .............. /л. 95 – 96/. От показанията на свидетеля се
установява, че той и Й. Е. Л. са дългогодишни приятели, като двамата често се засичали в
процесния парк, където свидетелят разхождал своето дете, а ищецът – кучето си. Свидетелят
3
разказва, че има спомен, че при тяхна среща в същия парк в края на м. април 2023 г. Й. му
споделил, че преди около седмица /от срещата им/ е бил ухапан от куче в този парк, вкл. му
показал мястото на ухапване, по което се виждали пробивни рани от зъб. При разходката им
на свидетеля му направило впечатление, че приятелят му накуцвал и се стресирал при всяко
приближаване до тях на по-големи кучета, като видимо се стъписвал и във всеки такъв
случай вдигал своето куче на ръце. Свидетелят заявява, че към днешна дата Й. е физически
възстановен, но видимо му е останала психическа уплаха от инцидента и същият
продължавал да се стресира, когато го приближавали големи кучета и винаги взимал своето
куче на ръце. Съдът кредитира като достоверни така изслушаните свидетелски показания,
тъй като ги намира за логични, последователни и неопровергани от останалия
доказателствен материал по делото. Свидетелят ................ по непротиворечив начин излага
преките си възприятия относно последиците от процесния инцидент върху физиката и
психиката на ищеца, вкл. и относно предизвиканите в резултат на инцидента промени в
навиците на ищеца при излизане на обществени места.
В производството пред настоящата инстанция е изслушано и прието без възражения
на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК експертното заключение на вещото лице
д-р К. С. по допуснатата съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/. Съгласно експертното
заключение, което преценено по реда на чл. 202 ГПК съдът кредитира като обективно,
компетентно и прецизно изготвено от специалист в областта на ортопедията и
травматологоята, от приложената по делото медицинска документация може да бъде
направен извод, че на 28.04.2023 г. ищецът е бил ухапан от куче в областта на лявата
подбедрица. Описаната в консултацията с невролог променена чувствителност в зоната на
ухапването е вследствие на образувалия се оток на тъканите в резултат на ухапването, което
притиска сетивните нервни окончания и създава усещане за изтръпване на мястото.
Диагнозата „увреждане на лумбо-сакралните коренчета, неквалифицирани другаде “
означава притискане на нервите, които излизат от гръбначния стълб между прешлените и
отиват надолу към долните крайници. Причините за това притискане могат да бъдат
различни – дегенеративни промени в гръбначния стълб, състояние след травми в тази
област, мускулни заболявания и др. Това заболяване обаче не би могло да се получи
вследствие на ухапване от куче. В първите 5-7 дни след ухапването болките на ищеца са
били с по-голям интензитет, след това са имали затихващ характер. Белезите, получени при
нарушаване целостта на кожата имат траен характер. В проведеното на 13.12.2023 г. открито
заседание експертът пояснява, че при извършен личен преглед на ищеца, е установил, че
същият има белег, който отговаря на описаното в СМУ.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Софийски районен съд е сезиран с предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал.
1 ЗЗД.
Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за
уреден от закона случай на гаранционно – обезпечителна отговорност за вреди, причинени
виновно от другиго, за разлика от деликтната отговорност за лични виновни действия по чл.
45 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, защото тя не произтича от вината на
възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на същата. Когато се твърди, че вредите
са причинени от бездействие, за да е противоправно бездействието, то на претендирания
деликвент трябва да е предписано нормативно задължение за действие. Следователно, за да е
противоправно бездействието на служители на ответната община, трябва да има правна
норма, която да ги задължава да извършват дейност по надзор и грижи за безстопанствени
кучета, вкл. вземане на мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към
хора или други животни.
За да бъдат уважени предявените искове по чл. 49 ЗЗД, в доказателствена тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1./
настъпване на описаното в исковата молба вредоносно събитие на посочените дата и място;
2./ претендираните неимуществени вреди под формата на получени телесни увреждания и
морални болки и страдания; 3./ претендираните имуществени вреди по вид и размер; 4./
настъпване на вредите в причинна връзка с процесното събитие; 5./ размер на вредите; и 6./
обуславящо отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД правоотношение по възлагане на
работа на лица, при или по повод извършването на която последните са станали причина за
4
вредоносното събитие. Уважаването на претенцията спрямо възложителя не се предпоставя
от установяване на конкретните лица, виновното поведение на които е станало причина за
вредоносния резултат, а е достатъчно да се докаже качеството им на изпълнители на
възложената работа (в този смисъл задължителните разяснения по т. 7 от ППВС №7/1959 г.).
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява
осъществяването на всеки един от юридическите факти, пораждащи отговорността на
ответната община.
Съгласно § 1, т. 6а от ПЗР на Закона за ветеринарномедицинската дейност (нова - ДВ,
бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) "безстопанствено животно" е животно, което няма
дом и не е под контрола или под прекия надзор на собственика или на друго лице, което е
отговорно за него.
Задълженията на общината по отношение на безстопанствените животни, в това
число и кучета, са регламентирани в Закона за защита на животните (ЗЗЖ). Съгласно чл. 49,
ал. 3 ЗЗЖ общинските съвети приемат програма за изпълнение на националната програма за
овладяване популацията на безстопанствените кучета и план за действие на съответната
община, а съгласно ал. 4 кметовете на общини организират изпълнението на програмата и
плана. Съгласно чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ безстопанствените животни се настаняват в приюти,
регистрирани по чл. 137, ал. 1 от Закона за ветринаромедицинската дейност, а съгласно ал. 2
органите на местната власт изграждат приюти за безстопанствени животни. Съгласно чл. 47,
ал. 3 ЗЗЖ кучетата, за които не се явят лица, желаещи да ги осиновят като компаньони, се
маркират и се настаняват във временни приюти, или се връщат по местата, от които са взети.
Кучетата са под надзора и закрилата на общините, организациите за защита на животните
или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и чл. 50
ЗЗЖ. Съгласно чл. 49 ЗЗЖ отговорните за надзора и грижата лица, организациите за защита
на животните или общините обезпаразитяват на три месеца и реваксинират срещу бяс
върнатите на места животни по чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ. Съгласно чл. 50, т. 2 ЗЗЖ организациите за
защита на животните или общините са длъжни да вземат мерки за предотвратяване на
агресивно поведение на кучетата към хората или животните. Съгласно чл. 59, ал. 3, т. 4 ЗЗЖ
органите на местната власт осъществяват контрол върху безстопанствените кучета и
временните приюти.
За установяване факта на настъпване на процесния инцидент при описания в
исковата молба механизъм, в изпълнение на възложената му с доклада доказателствена
тежест, ищецът е ангажирал по делото писмени доказателства – съдебномедицинско
удостоверение № 338/2023 г., фактура № **********/28.04.2023 г., издадена от УМБАЛ
„.............“ ЕАД, амбулаторен лист № ........... г., амбулаторен лист № 000080/18.05.2023 г., и
гласни такива – свидетелските показания на ............... Събраният доказателствен материал,
анализиран съвкупно с приетото по делото без възражения на страните в срока по чл. 200,
ал. 3, изр. 2 ГПК експертно заключение на вещото лице по а СМЕ, и ангажираната от
ответната община извадка от електронната система за подаване на сигнали за инциденти с
безстопанствени кучета, еднопосочно установяват, че на процесната дата – 28.04.2023 г.,
ищецът е посетил лечебно заведение, като след личен преглед на същия съдебен лекар от
клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „.............“ ЕАД е констатирал
„охлузна рана, повърхностно охлузване, оток и кръвонасядане на лява подбедрица“, които
увреждания според специалиста са получени в резултат от действието на твърди тъпи и
тъпоръбести предмети, с ограничена контактуваща повърхност, кореспондиращо на
кучешко съзъбие на едро куче, по механизма на интензивно притискане и изразена коса
компонента на въздействието, и биха могли да бъдат получени по време и начин, съобщен
от прегледаното лице. В идентичен смисъл са и свидетелските показания на .............., който
макар фактически да не е присъствал на инцидента, обективира пред съда своите лични
впечатления относно вида и състоянието на пострадалия няколко дни след процесното
събитие – вкл. относно наличието на пробивни рани от зъб по крака на ищеца, които според
възприятията на свидетеля са такива, получени от кучешки зъб. Аналогични са и изводите
на вещото лице д-р К. С., който след запознаване с приложената по делото медицинска
документация и извършен преглед на ищеца, формира становище, че увреждането по тялото
на ищеца е в резултат от ухапване от куче в областта на лявата му подбедрица. В подкрепа
на така сочения механизъм е и отразеното в приложената извдака от системата на ........... за
подаване на сигнали, видно от която служители на ответника са получили данни от две
различни лица – ищеца Л. и лице с фамилно име Гечева, за наличие минимум 2 кучета в
началото на парк „............... едно от които ухапало Л., и за които Гечева е изнесла данни, че
са агресивни, некастрирани, приличащи на каракачанки. Всички тези обстоятелства, ценени
5
в тяхната съвкупност, обуславят извода на настоящия съдебен състав, че по делото е
проведено пълно и главно доказване на твърдените в исковата молба обстоятелства, че
ищецът е получил телесно увреждане, изразяващо се в „охлузна рана, повърхностно
охлузване, оток и кръвонасядане на лява подбедрица“, в резултат на ухапване от куче,
находящо се в горепосочения обществен парк в гр. София на 28.04.2023 г.
При така установените факти спорни по същество между страните по делото са
въпросите относно това дали телесното увреждане на ищеца е настъпило в резултат от
ухапване от безстопанствено куче, вкл. дали то е последица от противоправното бездействие
на ответната община във връзка със задълженията по ограничаване и контрол на
популацията на безстопанствените кучета, регламентирани в ЗЗЖ, както и относно
наличието на причинна връзка между соченото от ищеца „увреждане на лумбо-сакралните
коренчета“ и процесното ухапване и размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди.
По първия спорен въпрос, касаещ обстоятелството дали ищецът е бил ухапан от
безстопанствено куче, съдът намира следното.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 308 от 3.01.2018 г. на ВКС
по гр. д. № 1068/2017 г., IV ГО, по иск за вреди от нараняване от куче в тежест на
пострадалия е да докаже дали то има собственик и кой е той, защото за вреди от питомно
животно отговаря неговият собственик, на основание чл. 50 ЗЗД; или кучето е
безстопанствено, защото за вреди от безстопанствено куче отговаря общината, на основание
чл. 49 ЗЗД, поради неизпълнените на дължимите мерки за овладяване на популацията на
безстопанствени кучета. Фактите, от които произтича обстоятелството, че кучето има
собственик, и фактите, от които произтича, че то е безстопанствено, са положителни и
подлежат на доказване, както всеки положителен факт (отделно стои въпросът, че
доказателствена тежест може да се носи и за отрицателни факти) - чрез всички допустими по
ГПК доказателствени средства, в т.ч. свидетелски показания за външния вид на кучето,
неговото поведение и различните други възможни обстоятелства, при които е наблюдавано -
преди, по време и/или след инцидента.
Съдът, като съобрази ангажираните по делото доказателства, и отчитайки със
завишена доказателствена стойност представената от ответника извадка от електронната
система на ........... за подаване на сигнали за инциденти с безстопанствени кучета,
съдържаща данни за сигнали до ОП „............ за наличие на безстопанствени кучета в
процесния обществен парк, подадени освен от ищеца Л. и от трето неучастващо по делото
лице, в които се изнасят данни относно движението на групи от по 2 до 4-5 кучета, които са
видимо агресивни, некастрирани, с размери на каракачанки, настоящият съдебен състав
намира, че по делото е установено, че увреждането по лявата подбедрица на ищеца е
настъпило именно в резултат от ухапване от безстопанствено куче. В тази насока съдът
намира за нужно да отбележи, че съгласно трайната и последователна е практиката на ВКС
/така Решение № 80/03.05.2018 г. по гр. д. № 2560/2017 г. на ВКС, IV ГО; Решение №
208/15.12.2020 г. по гр. д. № 127/2020 г. на ВКС, III ГО; Решение № 50180/12.10.2022 г. по
гр. д. № 3675/2021 г. на ВКС, III ГО; Решение № 50161/24.10.2022 г. по гр. д. № 3574/2021 г.
на ВКС, III ГО, и други/, пълно доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така
и чрез косвени доказателства. Преките доказателства пряко, непосредствено установяват
обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Косвените доказателства дават указание за
основния факт само косвено. Те установяват странични обстоятелства, но преценени в
съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Пълно доказване може да
се осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените доказателства да са
несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да се
установява без съмнение главният факт. С оглед конкретиката на разглежданата хипотеза –
ухапване на лице рано сутрин при разходка на собственото му питомно куче, без лицето да е
било придружено от друго лице, което да е придобило непосредствени впечатления за вида
на кучето, ухапало ищеца, съдът намира, че е допустимо доказването на обстоятелството, че
въпросното куче е безстопанствено чрез косвени доказателства. В тази насока и приетото в
горецитираното решение на ВКС, съгласно което „За установяването на това обстоятелство
не е необходимо да съществува свидетел на инцидента, който е разпознал кучето, знае
начина му на живот и може да възпроизведе всички факти от които маже да се направи
обосновано заключение за безстопанствения му характер. Това може да бъде установено и
чрез косвени доказателства: за местообитанието на безстопанствени кучета с агресивно
поведение, за подаването на сигнали до общината за такива местообитания и за
предприетите или непредприетите мерки, включително и залавяне на кучето по описание от
6
ищцата. Последното обстоятелство, ако е установено, има значение и за преценката на
адекватността и на ефективността на предприетите мерки от общината“. Споделяйки изцяло
практиката на ВКС и съобразявайки събраните по делото кокнретни данни за
местообитанието на безстопанствени кучета с агресивно поведение и подаването на сигнали
до общината за такова местообитание – процесния парк, а също и за предприетите мерки от
служители на ответната община за залавяне на кучета по описание от ищеца, съдът намира
за изпълнена доказателствената тежест на ищеца досежно първия спорен между страните
факт, касаещ собствеността на процесното куче.
По втория спорен между страните въпрос, касаещ наличието на противоправно
бездействие от страна на ответната община във връзка със задълженията по ограничаване
и контрол на популацията на безстопанствените кучета, довело до твърдените от ищеца
имуществени и неимуществени вреди, съдът намира следното:
Както се посочи по-горе задълженията на общината по отношение на
безстопанствените животни, вкл. кучета, са установени в ЗЗЖ, който в глава пета
"Безстопанствени животни" регламентира задължения за приемане на програми и
предвиждане на средства за изпълнението им за овладяване популацията на
безстопанствените кучета (чл. 41 и сл); надзор върху безстопанствени кучета, кастриране,
обезпаразитяване и ваксинирането им срещу бяс (чл. 47); надзор и грижи за върнатите по
места безстопанствени кучета и вземане на мерки за предотвратяване на агресивно
поведение на кучетата към хора или животни (чл. 49 и чл. 50). Съгласно чл. 59, ал. 3 ЗЗЖ
органите на местната власт осъществяват контрол за изоставяне на животни на територията
на общината, за идентификация и регистрация на кучета, за спазване изискванията за защита
на животните в приютите на територията на съответната община, върху кучетата и местата
по чл. 47, ал. 3 от закона. В разпоредбите на чл. 41, ал. 1 - 3 ЗЗЖ е предвидено, че
безстопанствените животни се настаняват от органите и организациите по чл. 40, ал. 4 и 6 в
приюти, регистрирани по чл. 137, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, като
органите на местната власт имат законово задължение да изграждат приюти за
безстопанствени животни, а кметовете на населените места отговарят за дейността на
приютите. Съгласно нормата на чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ кучетата, настанени в приют, се кастрират,
обезпаразитяват и ваксинират срещу бяс. В чл. 47, ал. 2 е предвидедно, че същите могат да
се предоставят безвъзмездно на лица, които желаят да ги отглеждат като компаньони, и се
регистрират по чл. 174 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Съгласно ал. 3 на
цитираната разпоредба кучетата, за които не се явят лица по ал. 2, се маркират и се
настаняват във временни приюти, определени от съответния общински съвет, или се връщат
по местата, от които са взети. По аргумент от чл. 59, ал. 3 ЗЗЖ ответната община чрез своите
органи носи отговорност за изпълнението на ЗЗЖ на територията на общината, както по
отношение на изоставените животни, животните в приютите на територията на съответната
община, така и за контрола върху кучетата, върнати по местата, от които са взети. Кучетата
са под надзора и грижите на общините, организациите за защита на животните или други
лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и 50. Нормата на
чл. 50, т. 2 ЗЗЖ вменява изрично задължение на общината да взема мерки за
предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни. В тежест на
ответната община е да докаже, че е осъществила така вмененото й задължение с дължимата
грижа, т. е. упражнявайки законовите си правомощия, е направила необходимото според
възможностите си за изпълнението им (така Решение № 50151 от 19.10.2022 г. на ВКС по
гр. д. № 2598/2021 г., III ГО).
В конкретния случай в срока по чл. 131 ГПК ответникът е представил по делото
Програма за овладяване популацията на безстопанствени кучета на територията на ...........
2012 г. – 2016 г., План за действие за ограничаване популацията на безстопанствени кучета
на територията на ..........., Решение на Столичния общински съвет за продължаване на срока
на изпълнение на точка VI от „Програма за овладяване на популацията на
безстопанствените кучета на територията на ........... 2012 – 2016, Справки за дейността на
общинско предприятие „............ за периода 2015-2023 г. и Годишни отчети за дейността на
предприятието за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. От тези доказателства следва извод, че
общината е приела стратегия за овладяване на популацията на бездомни кучета на
територията на ............ Съдът обаче не счита, че посредством тези доказателства ответната
община установява при условията на пълно и главно доказване изпълнението на
задълженията си по чл. 40, 41, 47 и 48 ЗЗЖ. Това е така, тъй като несъмнено е, че целта на
ЗЗЖ е безстопанствените кучета да не се намират в свободно състояние в населените места,
тъй като са заплаха за живота и здравето на хората. Поради това законът предвижда, че
7
общинските власти са длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени кучета чрез
залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването
им в изградени и стопанисвани от тях приюти. Основната мярка за надзор е именно
настаняването на кучетата в приюти (чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ), като само по изключение се допуска
кучетата да бъдат връщани на местата, от които са взети (чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ). Същевременно,
в разпоредбата на чл. 47, ал. 3, изр. 2 ЗЗЖ изрично е предвидено, че кучетата са под надзора
и грижите на общините, което означава, че чрез взетите от тях мерки същите следва да
гарантират безопасното им поведение спрямо хората, независимо от вида на тези мерки
(дали чрез настаняване в изолатор или чрез връщане по места). Дори и да се приеме, че чл.
47, ал. 3 ЗЗЖ дава възможност за връщане на животните по местата, от които са взети,
рискът от използването на това изключение е изцяло в тежест на общината – същата може
да прилага тази мярка, но следва да гарантира за неагресивното поведение на кучетата, тъй
като същите се считат под неин надзор съгласно чл. 47, ал. 3, изр. 2 ЗЗЖ и чл. 50, т. 2 ЗЗЖ.
Ако такова агресивно поведение е било проявено, то тогава се касае до грешна преценка на
общинските органи да върнат кучетата по местата, от които са взети, вместо да ги настанят в
приюти – в този смисъл Решение № 4999 от 12.10.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 13421/2022 г.
В случая по делото се установи, че ищецът е бил ухапан от безстопанствено куче, за което са
събрани данни и подавани сигнали, че се движи в глутница с до 4-5 други кучета, като
същото е наранило безпричинно човек, което само по себе си означава, че общината чрез
своите органи не е изпълнила надлежно законовите си задължения за надзор по ЗЗЖ. С
оглед така изложеното и с оглед конкретиката на процесния казус съдът приема, че по
делото не се доказва ответната община да е предприела адекватни мерки в съответствие с
правомощията си по чл. 50 и чл. 59, ал. 3 ЗЗЖ, финансовите и организационни си
възможности за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора, независимо
от вида на тези мерки, както и че е предприела изпълнението им. Следователно, общината
чрез своите органи не е изпълнила надлежно законовите си задължения по ЗЗЖ. С оглед
изложеното, следва да се приеме, че е налице противоправно бездействие от страна на
служители на ответника, което е основание за ангажиране отговорността на ........... по чл. 49
ЗЗД.
По третия според въпрос, касаещ наличието на причинна връзка между твърдяното от
ищеца увреждане на здравето - "увреждане на лумбо-сакралните коренчета,
неквалифицирани другаде", и процесния инцидент, съдът намира, че с оглед приетото по
делото без възражения на страните експертно заключение на вещото лице по СМЕ, което
съдът кредитира като изготвено от специалист в съответната област, по делото не се доказва
по насъмнен начин, че така диагностицираното от медицински специалист при ДКЦ
„Александра Хелф“ увреждане е получено в резултат от ухапване от куче. Що се касае до
останалите телесни увреждания съдът намира, че същите с оглед събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и заключението на СМЕ, са настъпили именно в
причинна връзка с процесното ухапване, респ. намира за неоснователни възраженията на
ответника в обратен смисъл. В тази насока съдът намира за нужно да отбележи, че от
доказателствената съвкупност еднопосочно се установява, че увреждането по лявата
подбедрица на ищеца по вид и форма несъмнено сочи на ухапване от кучешки съзъбие, като
точната локализация на увреждането е потвърдена от вещото лице по СМЕ, извършил личен
преглед на пострадалото лице.
По четвъртия спорен въпрос, касаещ справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди, съдът намира следното:
При определяне конкретния размер на причинените неимуществени вреди, съдът
следва да се ръководи от въведения в чл. 52 ЗЗД критерий справедливост. По въпроса за
съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, е установена константна съдебна
практика на ВКС, вкл. и по реда на чл. 290 ГПК, според която справедливостта – като
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател. Затова справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се
извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики.
Принципът справедливост изисква в най-пълна степен компенсиране на вредите на
увреденото лице. Този принцип изисква индивидуална преценка на моралните вреди,
причинени на пострадалото лице, като размерът на обезщетението се определя от съда
съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична
оценка, поради което и обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение на съда.
8
Понятието "вреда", което не е нормативно определено, следва да се тълкува в широк
смисъл – като всяко смущение, накърняване или засягане на човешко благо, имущество,
телесна цялост, здраве, душевност и психическо състояние. По реда на чл. 45 ЗЗД подлежат
на обезщетяване всички вреди, за които е установено, че са в причинна връзка /резултат на/
противоправното и виновно поведение на дееца.
При определянето на размера на дължимото в полза на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди, съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/1968 г. на
Пленума на ВС и с Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС, и отчете преди всичко
броя, вида и тежестта на причиненото травматично увреждане – едно увреждане,
изразяващо се в охлузна рана, повърхностно охлузване, оток и кръвонасядане на лява
подбедрица, която травма не е била животозастрашаваща, нито е засегнала необратимо
здравословното състояние на ищеца, доколкото е причинила временно разстройство на
здравето, като възстановяването му е било в пълна степен съобразно показанията на
свидетеля ................, без остатъчни последици, засягащи функциите и обема на движения на
пострадалия крайник; както и следните обстоятелства: интензитета и продължителността
на болките – по-интензивни според заключението на СМЕ през първите 5-7 дни след
инцидента, след което болките имат затихващ характер; при липса на невъзстановени
увреждания и без очакване за проявление на остатъчни явления от полученото телесно
увреждане в бъдеще, но с белег с траен характер, обективно загрозяващ кожата, което
следва да се цени като фактор, обосноваващ по-висок размер на следващото се обезщетение;
характер на проведеното лечение – медикаментозно, в домашни условия, при липса на
обективни данни за конкретната му продължителност; времетраенето, характера и
интензивността на търпените болки и страдания по време на оздравителния процес –
по делото не са събрани доказателства относно временна нетрудоспособност на лицето
вследствие на инцидента; момента на настъпване на увреждането – през месец април 2023
г.; социално – икономическата обстановка в страната към този период, обуславяща
обществения критерий за справедливост на този етап от нейното развитие; възрастта на
пострадалото лице към посочения момент – 32 години и 09 месеца. Наред с всичко
изложено, съдът отчита и цялостното отражение на преживяното от ищеца в личностен
и емоционален аспект вследствие получения силен стрес. От събраните гласни
доказателства се установи, че ищецът е изпитал силно негативни душевни преживявания от
уплахата при нападението на кучето, довели до траен страх от контакт с други кучета, който
не е преодолял и до момента, особено с оглед на факта, че ежедневно преминава през
процесния обществен парк, в който разхожда собственото си куче и за чието нападение от
безстопанствени изпитва завишен страх и притеснение, особено при наличните по делото
данни, че процесното ухапване не съставлява единичен случай и въпреки подадените
предходни сигнали за безстопанствени кучета в него общината не е предприела достатъчно
адекватни мерки за предотвратяване тяхното агресивно поведение към хора или други
животни. Поради това последиците върху емоционалното състояние на ищеца според
настоящия състав следва да бъдат ценени като фактор, обосноваващ по-висок размер на
следващото се обезщетение. При съобразяване на всички посочени обстоятелства, относими
към преживените както физически, така и душевни болки и страдания, съдът приема, че
сумата от 2 200,00 лева съставлява справедлив паричен еквивалент на претърпените от
ищцата неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД, с който същите да бъдат
съразмерно компенсирани.
Върху сумата от 2 200,00 лева се дължи и законна лихва от датата на увреждането –
28.04.2023 г. до окончателното плащане.
По иска за имуществени вреди
По отношение на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи за медицински преглед и издаване на съдебно-
медицинско удостоверение в размер на 60,00 лева, съдът намира, че извършените разходи са
били необходими, свързани с поставяне на диагноза относно настъпилото травматично
увреждане, вследствие на процесното произшествие, и представляват разумен разход, който
е и правно обоснован – представляват имуществени вреди под формата на понесени загуби,
които се намират в причинно-следствена връзка с осъществения деликт и подлежат на
обезвреда. Възражението на ответника, че направените разходи за снабдяване със съдебно-
медицинско удостоверение не се намират в пряка връзка с инцидента, тъй като са направени
само за целите на настоящия процес, а не за лечение и медикаменти, съдът намира за
неоснователно, тъй като видно от представената по делото фактура (л. 11) направеният
разход е за преглед с издаване на съдебномедицинско удостоверение, а не единствено за
9
издаване на такова, и предвид претърпяното ухапване извършването на преглед е било
наложително за поставяне на диагноза на ищеца.
Предвид изложеното, искът за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди е основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 60
лева.
Законна лихва върху обезщетенията за имуществени вреди се дължи от датата на
имущественото увреждане - Решение № 144 от 22.07.2014 г. по гр. д. № 4053/2013 г., ІV г. о.
на ВКС.
В случая, видно от представения на л. 11 от делото фискален бон разходите за
извършен преглед и издаване на СМУ са били сторени на 28.04.2023 г. /датата на
увреждането/, от която дата върху същата сума следва да се присъди и законната лихва.
Относно разноските:
При този изход на спора поначало право на разноски имат и двете страни. Съгласно
представения списък на разноските (л.94) ищецът претендира и по делото са налице
доказателства за направени от него разноски за платена държавна такса в размер на 210,00
лева, депозит за изготвяне на СМЕ – 500,00 лева, и адвокатско възнаграждение в размер на
1 100,00 лева. В откритото съдебно заседание, проведено на 13.12.2023 г. процесуалният
представител на ответника е направил възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаградждение, което съдът намира за частично основателно. Предвид
конкретната фактическа и правна сложност на делото, и обстоятелството, че минималният
размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от
706,00 лева, съдът намира, че адвокатският хонорар следва да бъде намален до този размер.
Съобразно уважената част от исковите претенции в полза на ищеца следва да се присъди
сума в общ размер на 788,22 лева. Макар да има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковите претенции, ответната страна не е поискала присъждане на
такива, поради което разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..........., ЕИК: ..........., с адрес: гр. ..............., да заплати на Й. Е. Л., ЕГН:
**********, със съдебен адрес: гр. ................... на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
сумата в размер на 2 200,00 лева – част от сума в общ размер от 8 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от ухапване от безстопанствено
куче на 28.04.2023 г. в гр. ............. ведно със законната лихва от датата на увреждането –
28.04.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 60,00 лева –
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за заплатен
плеглед от съдебен лекар – специалист, сторени вследствие ухапване от безстопанствено
куче на 28.04.2023 г. в гр. ............. ведно със законната лихва от датата на увреждането –
28.04.2023 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 2 200 лева до пълния
предявен размер от 4 000 лева.
ОСЪЖДА ..........., ЕИК: ..........., с адрес: гр. ..............., да заплати на Й. Е. Л., ЕГН:
**********, със съдебен адрес: гр. ................... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в
размер на 788,22 лева – разноски в първоинстанционното производство за заплатена
държавна такса, депозит за съдебномедицинска експертиза и адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10