Решение по дело №48378/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 април 2025 г.
Съдия: Гергана Иванова Кратункова
Дело: 20241110148378
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6414
***, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р. ЕМ. Д.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110148378 по описа за 2024 година
Ищецът З.Б.В.И.Г.” АД е предявил срещу ответника З.А.“АД обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 9518,94лв.,
ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата
молба – 14.08.2024г. до пълното изплащане на сумата. Претендира направените по делото
разноски.
Ищецът твърди, че със заявка за Т.порт №30005907/20005998 от 17.03.2023 г. „А.“ АД
възлага на „Л.В.“ АД в качеството му на спедитор- превозвач извършването на превоз от
България, град Ш. до Г., за дата 20.03.2023 г,, на 69 палети, съдържащи алуминиеви
профили, с бруто тегло 21 308 кг., с номер на експедиционна бележка: ***. Условията по
превоза са да бъде предоставен един товарен автомобил, вид бордови, с 15 бр. колани, мин,
30 пластмасови ъгли. Във връзка с превоза е съставена CMR без номер и с дата 20.03.2023 г.,
видно от която превозът е извършен от няколко превозвачи: „З.и -80 Т.“ ООД, с техен влекач
и ремарке ***, което е на спедитора - превозвача „Л.В.“ АД, М. ООД, с влекач с рег.№ *** и
ремарке с per. № *** и П.Т. ООД, с влекач с per. № ***. „З.и-80 Т.“ е осъществил превоза с
влекач с per. № *** вписан в опаковъчния лист, с който стоката е превозена, а не с влекача,
чийто регистрационен номер е вписан втоварителницата - ***. Изпращач на превозената
стока е производителя на алуминиевите профили - „А.“ АД, а получател Р.Е. ООД в град Г.,
за която стока е имало издадена от „А.“ АД фактура №********** от 20.03.2023 г. и
опаковъчен лист с описание на стоката по вид, брой и тегло №*** от 20.03.2023 г. Посочва
се, че при натоварване на стоката не са отбелязани в товарителницата възражения от страна
на представителя на превозвача относно вида на стоката, няма направени забележки,
свързани с нейната опаковка или начина, по който е била натоварена.
При опит стоката да бъде разтоварена при получателя, същият отказва да я получи,
като прави отбелязване в CMR, че отказва разтоварване, поради разместване на стоката -
„касите не са добре прикрепени и се разпадат, релсите са се плъзнали една върху друга“,
което я прави опасна за разтоварване. При натоварване на стоката не са отбелязани в
товарителницата възражения от страна на представителя на превозвача относно вида на
стоката, няма направени забележки, свързани с нейната опаковка или начина, по който е
била натоварена. При опит стоката да бъде разтоварена при получателя, същият отказва да я
получи, като прави отбелязване в CMR, че отказва разтоварване, поради разместване на
1
стоката „касите не са добре прикрепени и се разпадат, релсите са се плъзнали една върху
друга“, което я прави опасна за разтоварване. След кореспонденция между А. АД и
спедитора превозвач „Л.В.“ АД стоката е закарана в склад на „ЛКВ Валтер“ на територията
на Република Германия, където се прави опит същата да бъде укрепена и наместена, без да
бъде разтоварвана с цел избягване на по-високи разходи, като отново се прави опит да бъде
доставена на получателя. Отново има отказ от негова страна да получи стоката, поради
което същата е върната на изпращача „А.“ АД, след получени от него указания. При
връщане на стоката, на 25.04.2023 е констатирано, че по време на превоза, поради
разместване на палетите, има повредена стока. Повикан е авариен комисар и след оглед от
същия са констатирани получени по време на превоза охлузвания и наранявания на част от
алуминиевите профили, което ги прави негодни за употреба. С протокол №1289/19.04.2023 г.
е взето решение профили 500-9391, изработени по договор №*** / посочени в опаковъчния
лист и фактурата за произведената продукция/ в обем от 975 кг. на стойност 3753.72 лв. да
бъдат бракувани и унищожени. Във връзка с причинените увреди са констатирани от
аварийния комисар Ф.“ ЕООД, чрез негов експерт, следните допълнителни разходи, като
загуби от претопяване - 3% в размер на 149.47 лв., други непреки разходи за производство
на единица продукт, като ел. енергия, административни разходи, разходи за продажба, в
размер на 1589.25 лв., разходи за повторно опаковане - 2015.00 лв., Т.портни разходи по
първоначалния превоз България - Германия-4009.45 лв. и Т.портни разходи за завръщане на
стоката от Германия - България - 4870.02 лв. или общо 12633.19 лв„ посочени подробно в
аварийния протокол. За услугата, предоставена от аварийния комисар „Ф.“ ЕООД, „А.“ АД е
заплатило аварийна такса в размер от 895.20 лв., без ДДС, за което е издадена фактура. За
стоките, предмет на превоза, е налице договор за застраховане на товари по време на превоз
между изпращача на стоките „А.“ АД и ищцовото дружество З.Б.В.И.Г.” ЕАД, като е
сключен абонаментен застрахователен договор №1101190700405, безсрочен, считано от
01.07.2022 г., като за конкретната стока е издадена апликация към 20.03,2023 г„ при покрити
рискове „Клаузи „Пълно покритие“ А- 1.87, вкл. от склад до склад, съгласно Общи условия
за застраховане на товари по време на превоз и Институтски клаузи „Карго“, с платена
застрахователна премия, която полицата е валидна към датата на застрахователното събитие.
Във връзка със сключения Застрахователен договор ищцовото дружество е заплатило на
„А.“АД сума в общ размер от 9894.31 лв., включваща стойността на бракуваната стока в
размер на 3753.72 лв,, Т.портните разходи за връщането и в България в размер на 4870.02 лв.
и аварийната такса за оценката на щетите — 895,20 лв. Ищецът посочва, че съгласно чл. 373
от ТЗ и чл.17 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки
(ЧМР), превозвачът отговаря за изгубването, погиването или повреждането на товара, освен
ако вредата се дължи на непреодолима сила, на качеството на товара или на явно
неподходяща опаковка, акотовародателят е дал съгласие за това. Ако превозвачът извърши
превоза с участието на други превозвачи, той отговаря за действията им до предаването на
товара, като всеки следващ превозвач встъпва в договора и трябва да упражни правата на
предходните превозвачи. Освен това, съгласно разпоредбата на чл,374 от ТЗ, отговорността
на всички превозвачи е солидарна, като ищецът може да избере срещу кого от солидарно
отговорните превозвачи да насочи иска си за вреди. По тези съображения, искът може да
бъде насочен към всеки от участвалите в превоза превозвачи или съответно към
застрахователното дружество, което е сключило застраховка за покриване профисионалната
отговорност на превозвача, Видно от процесната товарителницата за осъществяване на
превоза отговарят няколко превозвачи, като в конкретния случай искът е насочен към
ответника Армеец АД, като застраховател на първия по ред участвал в превоза превозвач -
“З.и Т.-80“ ЕООД. Претендира осъждане на ответника да заплати сочените посочените в
исковата молба суми, както и разноските по делото.
Ответникът З.А.“АД дава становище за неоснователност на предявения иск, като
оспорва причинно-следствената връзка между действията на застрахования и причинените
вреди. Оспорени са всички твърдения в исковата молба относно извършено действие или
бездействие от водача, застрахован при ответника. Оспорено е превозът да е извършен от
застрахования при тях влекач. Сочат, че ищцовото дружество е заплатило уми без да има
2
основание за това, някои от които не са включени в застрахователното покритие. Претендира
разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от процесуален
представител, който поддържа предявения иск и иска от съда да го уважи в цялост, както и
да присъди направените по делото разноски.
Ответното дружество се представлява от процесуален представител, който оспорва
предявения иск. Претендира присъждане на разноски за производството.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл.235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено следното:
По иска с правно основание 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти:
да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие
на който са настъпили имуществени вреди на товара, за които отговаря превозвачът, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което
ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение.
От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че между
ищеца и третото лице „А." АД е съществувало валидно облигационно отношение,
произтичащо от договор за имуществена застраховка "Карго" относно товар, посочен в
международната товарителница и приет за превоз без забележки относно опаковането му,
обективиран в представена по делото застрахователна полица. Установи се от събраните
писмени доказателства, описани по-горе, които не са оспорени от ответника, че по време на
действието на този договор е настъпил предвиден в него покрит риск - увреждане на товара
по време на превоза.
Не се спори между страните относно факта, че ищецът е изплатил на застрахованото
лице по договора за застраховка "Карго" застрахователно обезщетение в размер на 9518,94
лв., поради което съдът приема, че е налице и втората предпоставка за суброгиране в правата
на застрахования товародател срещу превозвача на товара, респ. срещу неговия
застраховател по застраховка "Отговорност на превозвача на товари по шосе", по силата на
която застрахователят е поел задължение за обезщетяване на вредите, възникнали при
реализиране на договорната отговорност на превозвача по чл. 373 ТЗ.
По делото не се спори между страните, че „А.“ АД възлага на „Л.В.“ АД в качеството
му на спедитор- превозвач извършването на превоз от България, град Ш. до Г., за дата
20.03.2023 г,, на 69 палети, съдържащи алуминиеви профили, с бруто тегло 21 308 кг., с
номер на експедиционна бележка: ***. Условията по превоза са да бъде предоставен един
товарен автомобил, вид бордови, с 15 бр. колани, мин, 30 пластмасови ъгли. Във връзка с
превоза е съставена CMR без номер и с дата 20.03.2023 г., видно от която превозът е
извършен от няколко превозвачи: „З.и -80 Т.“ ООД, с техен влекач и ремарке ***, което е на
спедитора - превозвача „Л.В.“ АД, М. ООД, с влекач с рег.№ *** и ремарке с per. № *** и
П.Т. ООД, с влекач с per. № ***. „З.и-80 Т.“ е осъществил превоза с влекач с per. № ***
вписан в опаковъчния лист, с който стоката е превозена, а не с влекача, чийто
регистрационен номер е вписан в товарителницата - ***. Изпращач на превозената стока е
производителя на алуминиевите профили - „А.“ АД, а получател Р.Е. ООД в град Г., за която
стока е имало издадена от „А.“ АД фактура №********** от 20.03.2023 г. и опаковъчен лист
с описание на стоката по вид, брой и тегло №*** от 20.03.2023 г.
Видно от представените по делото писмени доказателства при опит стоката да бъде
разтоварена при получателя, същият отказва да я получи, като прави отбелязване в CMR, че
отказва разтоварване, поради разместване на стоката - „касите не са добре прикрепени и се
3
разпадат, релсите са се плъзнали една върху друга“, което я прави опасна за разтоварване.
Установява се от представената по делото кореспонденция между А. АД и спедитора
превозвач „Л.В.“ АД стоката е закарана в склад на „ЛКВ Валтер“ на територията на
Република Германия, където се прави опит същата да бъде укрепена и наместена, без да
бъде разтоварвана с цел избягване на по-високи разходи, като отново се прави опит да бъде
доставена на получателя. Отново има отказ от негова страна да получи стоката, поради
което същата е върната на изпращача „А.“ АД, след получени от него указания. При
връщане на стоката, на 25.04.2023 е констатирано, че по време на превоза, поради
разместване на палетите, има повредена стока.
Видно от Авариен протокол № ВЭ023-720-01/21.06.2023г. са констатирани получени
по време на превоза охлузвания и наранявания на част от алуминиевите профили, което ги
прави негодни за употреба.
С протокол №1289/19.04.2023 г. е взето решение профили 500-9391, изработени по
договор №*** / посочени в опаковъчния лист и фактурата за произведената продукция/ в
обем от 975 кг. на стойност 3753.72 лв. да бъдат бракувани и унищожени.
Във връзка с причинените увреди са констатирани от аварийния комисар Ф.“ ЕООД,
чрез негов експерт, следните допълнителни разходи, като загуби от претопяване - 3% в
размер на 149.47 лв., други непреки разходи за производство на единица продукт, като ел.
енергия, административни разходи, разходи за продажба, в размер на 1589.25 лв., разходи за
повторно опаковане - 2015.00 лв., Т.портни разходи по първоначалния превоз България -
Германия-4009.45 лв. и Т.портни разходи за завръщане на стоката от Германия - България -
4870.02 лв. или общо 12633.19 лв„ посочени подробно в аварийния протокол. За услугата,
предоставена от аварийния комисар „Ф.“ ЕООД, „А.“ АД е заплатило аварийна такса в
размер от 895.20 лв., без ДДС, за което е издадена фактура. За стоките, предмет на превоза, е
налице договор за застраховане на товари по време на превоз между изпращача на стоките
„А.“ АД и ищцовото дружество З.Б.В.И.Г.” ЕАД, като е сключен абонаментен
застрахователен договор №1101190700405, безсрочен, считано от 01.07.2022 г., като за
конкретната стока е издадена апликация към 20.03,2023 г„ при покрити рискове „Клаузи
„Пълно покритие“ А- 1.87, вкл. от склад до склад, съгласно Общи условия за застраховане на
товари по време на превоз и Институтски клаузи „Карго“, с платена застрахователна премия,
която полицата е валидна към датата на застрахователното събитие. Във връзка със
сключения Застрахователен договор ищцовото дружество е заплатило на „А.“АД сума в общ
размер от 9894.31 лв., включваща стойността на бракуваната стока в размер на 3753.72 лв,,
Т.портните разходи за връщането и в България в размер на 4870.02 лв. и аварийната такса за
оценката на щетите — 895,20 лв.
По делото са разпитани свидетелите Р. К., Е. Е. и И. З..
Свидетелят Е. Е. заявява, че ръководи отдел „Логистика“ в „А.“АД. Отговаря за
опаковане и експедиция на готова продукция. Посочва, че за натоварването на стоката на
камиона отговорността е на изпращача, но за укрепването й след натоварването е на
шофоьора на камиона. Свидетелката посочва, че стоката се опакова съгласно изискванията
на клиента. Посочва, че шофьорът носи отговорност за обезопасяването на стоката, да
пристяга коланите с които е закрепена тя и да я проверява в хода на извършването на
Т.порта. Посочва, че процесната стока е била върната в завода-производител в състояние на
тотална щета – 99% увредена и е предадена за претопяване.
Свидетелката Р. К. заявява, че и е известно, че процесната стока не е приета от
получателя, тъй като товарът и опаковките били видимо наклонени, като според тях това
можело да представлява опасност при разкопчаване стоката да падне върху работниците в
склада. Твърди, че именно това е причината стоката да не бъдат предприети действия по
разтоварването й.
Свидтелят И. З. заявява, че той е натоварил процесната стока. Посочва, че ремаркето
с което е превозвана стоката се взима от влаков терминал в Румъния, превозва се до
България, където се разтоварва и впоследствие се натоварва с нов товар, който се връща
4
обратно на влаковия терминал в Румъния. Свидетелят твърди, че при самото товарене,
всичко се укрепва, но заявява че при оставянето му на влаковия терминал се проверява дали
има проблем с укрепването на товара. Свидетелят посочва, че не е имал инциденти с
натоварената стока от Ш. до влаковия терминал в Румъния. Свидетелят твърди, че ако е
имало проблем с товара в Румъния, той е нямало да бъде качен на влака за Германия.
По делото е приета съдебно-оценителна техническа експертиза от заключението на
която се установява, че превозваната и увредена стока представлява два вида алуминиеви
профили. По поръчка № ***, договор № *** са опаковани 15 палета от продукт DPR-09391 е
дължина 2250 mm, всеки от които по 150 броя с нетно тегло от 195 кг и бруто тегло 203 кг,
т.е. общо нето тегло 2925 кг и общо бруто тегло 3045 кг. По поръчка № ВЕ2206139, договор
№ DP0046185 са опаковани 49 палета от продукт DPR-09392 с дължина 3300 mm, всеки от
които по 150 броя с нетно тегло от 340 кг и бруто тегло 352 кг, т.е. общо нето тегло 16660 кг
и общо бруто тегло 17248 кг. Вещото лице посочва, че съгласно приложения снимков
материал и свидетелските показания опаковките представляват рамкирани дървени каси, в
пачки по пет профила във височина, стегнати с полиестерна РЕТ чембер лента, странично
опаковани в двата си кР. с хартия/картон, всяка пачка отделно пристегната с полиестерна
РЕТ чембер лента. След пакетиране и опаковане в складовете профилите се поставят върху
дървени палетни скари, като при товарене в бордови ремаркета се съобразява линейната
дължина на профилите. В челната част, в задната част и в горната част всяка пачка се
затваря с хартиена опаковка - велпапе. Отразено е в експертизата, че първо са натоварени
профилите с дължина от 3300 mm (поръчка № ВЕ2206139, договор № DP0046185), а над тях
са наредени тези с дължина от 2250 mm (поръчка № ***, договор № ***). Натоварването на
процесната стока е извършено в завода на А. АД, като ремаркето, което е ползвано за
Т.порта е триосно, с полезен товар по осем тона на ос. Изискването е брезентът на ремаркето
да бъде здрав, недопускащ проникване на вода към товара. След натоварване и укрепване на
товара от завода- производител, водачът следва да обезопаси товара с допълнителни колани
при необходимост. Съществено от техническа гледна точка е изискването, че между такива
рамкирани и затворени пачки не трябва да има голямо отстояние, което би позволило
разместване на товара или приплъзване на алуминиевите профили от въздействието на
инерционни сили при по-рязко спиране или настъпило пътноТ.портно произшествие.
Превозват се с бордови камиони, в които допълнително се укрепват от водачите с
прикрепващи колани по дължина на товара. Вещото лице е посочило, че стойността на
вредите възлиза на изложеното стойността на вредите по процесното имущество —
алуминиеви профили, възлиза на 9518.94 лв. С оглед доказателствата по делото, снимковия
материал и събраните свидетелски показания е видно, че алуминиевите профили DPR09391,
по поръчка № ***, договор № ***, са с разхлабена полиестерна РЕТ чембер лента, разкъсана
велпапе опаковка, разместени и приплъзнати профили, което води до извод, че при
Т.портиране стоката се е разместила поради недостатъчно укрепване и фиксиране. Налице е
причинно-следствена връзка между извършения Т.порт и получените увреждания.
Съдът приема, че заключението на СОТЕ като обективно и компетенто изготвено и
същото следва да бъде кредитирано при постановяване на крайния съдебен акт.
По силата на тази застраховка застрахователят приема да обезщети вредите,
възникнали при реализиране на отговорността на превозвача за липси и повреди на товара
по време на превоз, какъвто е и конкретния случай /превозвачът "З.и Т. 80" ЕООД е
застраховал своята гражданска отговорност за неизпълнение на договорно задължение по
договора за превоз. Застрахователният риск по застраховка "Гражданска отговорност" е
опасността от възникване на гражданска отговорност /договорна или извъндоговорна/ на
застрахования, т.е. опасността на застрахования да отговаря пред трето лице, увредено от
него, като се задължи да му плати обезщетение на причинените вреди. По делото първото
оспорване от ответника касае обстоятелството, че доколкото се касае за интермодален Т.порт
не важат правилата на 373 и 374 ТЗ.
Страните по настоящия договор са застрахователи на изпращача и първия превозвач
от процесния превоз, който по същността си международен превоз на стоки по смисъла на
5
чл. 1, т. 1 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на товари (наричана за
краткост Конвенция CMR), доколкото мястото на приемането на стоката за превоз и мястото
на доставянето, се намират в различни държави – България и Германия, поради което към
процесното правоотношение са приложими разпоредбите на Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (CMR) (наричана за краткост Конвенция CMR),
по която България е страна. Разпоредбите на Конвенцията CMR не дерогират нормите на
вътрешното право съдържащи се в специалните Закон за автомобилните превози и ТЗ, които
уреждат по аналогичен начин превозния договор. Общата нормативна уредба на договора за
превоз, която се съдържа в чл. 367 - чл. 378 ТЗ и Закона за автомобилния превоз се прилага
доколкото в специални международни и вътрешни актове не са регламентирани различни
правила - съгласно чл. 379 ТЗ.
Според чл. 34 от Конвенция СMR, когато един превоз, извършван в изпълнение на
един-единствен договор, се осъществява от последователни пътни превозвачи, всеки от тях
поема отговорността за изпълнението на цялостния превоз, като вторият и следващите
превозвачи стават страна по договора с приемането на стоката и товарителницата, при
условията посочени в товарителницата. Процесният превоз е извършван от последователни
превозвачи по смисъла на чл. 34 и чл. 35 от Конвенцията, като съгласно чл.36 от нея при
последователни превозвачи търсенето на отговорност за липса, повреда или закъснение
може да бъде извършено само срещу първия превозвач, последния такъв или превозвача,
изпълняващ тази част от превоза, по време на която е възникнала липсата, повредата или
закъснението, или срещу всички или някои от тях едновременно. В конкретния случай „З.и
Т.“ООД е първи превозвач, което се установява от товарителницата на л.40 от делото, както
и от свидетелските показания, а доколкото ответникът застраховател е обезпечил
отговорността на този превозвач следва да носи отговорност по предявения иск.
В този смисъл, неоснователно се явява възражението на процесуалния представител
на ответника, че доколкото Т.порът е интермодален не важат правилата на Конвенцията
CMR, както и правилата на ТЗ уреждащи солидарната отговорност на превозвачите. По
същността си интермодалния траспорт представлява Т.порт при който се използват два или
повече вида Т.тпорт – например автомобилен, железопътен, морски или въздушен, без да се
налага разтоварване и пренатоварване на самия товар. В конкретния случай Т.портът е
автомобилен и железопътен, доколкото процентият товар е натоварен на ремарке,
превозвано от автомобил, а впоследствие качено на влакова платформа. Обстотелството, че
Т.портът е интермодален не променя факта че той се урежда от Конвенцията за
международния автомобилен Т.порт, доколкото чл.2 от нея предвижда, че когато
натовареното превозно средство се превозва по море, железница, вътрешен воден път или по
въздуха, за част от маршрута, без претоварване, какъвто е настоящия случай, доколкото
превозваният товар не е разтоварван от ремаркето в което първоначално е бил натоварен.
В настоящият случай превозвачът е застраховал именно своята договорна
отговорност, като предмет на тази застраховка е задължението на застрахования да обезщети
вредите, причинени на кредитора по сключения договор в резултат на неизпълнението на
задължението. Отговорността на превозвача за липси и повреди на превозваните товари има
договорен характер, която изключва деликтната отговорност, тъй като липсата и повредите
на товара не са деликт, а неосъществяване на целения от превоза резултат-товарът да се
предаде на получателя в количеството и състоянието, в което е бил при приемането му за
превоз. В този смисъл обстоятелството, че е повредена опаковката на стоката не изключва
отговорността на превозвача – товарът следва да се достави в състоянието, в което е приет от
товародателя, с оглед на което съдът приема, че наложилото се извършване на разходи за
преопаковане на товара са направени с оглед допусната при превоза негова повреда, т.е
товарът включва не само съдържанието, но и опаковката.
Договорната отговорност на превозвача е уредена чл. 17, ал.1 от Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на товари /CMR/, която е приложима в
конкретния случай и според която превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса
или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й,
6
както и за забавата при доставянето й.
В ал.2 на чл. 17 от Конвенцията са уредени хипотезите, при които превозвачът се
освобождава от тази отговорност, а именно-когато липсата, повредата или забавата се
дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат на
грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които
превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее.
Доказването на тези обстоятелства е в тежест на превозвача, респ. на ответника, който е
застраховател на отговорността на превозвача за липси и повреди на товара /чл. 18, т.1
CMR/. По делото от страна на ответника не са ангажирани доказателства за наличието на
някоя от посочените хипотези, изключващи възможността за ангажиране на отговорността
на превозвача. При това положение съдът приема, че е налице основание за реализиране на
отговорността на превозвача за повреди на товара по време на превоза и съответно е налице
задължение на ответника - застраховател по застраховка "Отговорност на превозвача на
товари по шосе" да обезщети вредите на собственика на товара.
Платеното от застрахователя ищец обезщетение в размер на 9518,94 лева, се
установява от приложените по дело платежни нареждания от 30.10.2023 г. и 26.06.2023 г.
Сумата е формирана от сбора на стойностите: 3753,72 лева за бракувана стока, 4870,02 лева
Т.портни разходи за връщане в България, 895,20 лева аварийна такса за оценка на щетите.
Съгласно съдебно-оценителната експертиза, която съдът кредитира, общата стойност на
вредите възлизат в размер на 9518,94 лева, в които са включени разходите за Т.порт,
повторно опаковане, загуби при претопяване на профилите, цената на увредените 975 кг
алуминиеви профили, разходи за преглед на документи и издаване на авариен протокол от
инспекция. Претендираната от ищеца и платена от него към товародателя сума съвпада с
дадената от вещото лице по експертизата заключение.
Доколкото всичкии направени разходи във връзка с връщането на процесния товар в
България се намират в причинна връзка с настъпилото му повреждане, съдът намира за
неоснователни възраженията на ответника за недължимостта им, тъй като не били
спасителни такива. С оглед горното предявеният иск се явява основателен в пълен размер.
По разноските:
При този изход на спора и с оглед разпоредбата на на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на разноски в пълен размер съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, които
възлизат на 2132,56 лв. - 380,76 лв. държавна такса, 400 лв. - депозит САТЕ, 100 лв. -
депозит за призоваване на свидетел и 1251,80 лв. - адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.А.” АД, ЕИК ***, ***: гр. София, п.к. *, ул. * 2, да заплати на З.Б.В.И.Г.”
ЕАД, ЕИК ***, *** гр. София, п.к. *, р-н *** бул./ул. пл. "*" № 5 на основание чл. 411 КЗ,
вр. чл. 373, ал. 1 от ТЗ във връзка с чл. 17 от Конвенцията за договора за автомобилен превоз
/ CMR /, сумата от 9518,94 лева, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Карго" по щета №***, за
обезщетяване на вредите, настъпили вследствие на неукрепване от превозвача на товара на
основание CMR без дата от 20.03.2023г.формирана като сбор от следните суми: 3753,72
лева стойност на бракуваната стока, 4870,02 лева - Т.портни разходи за връщане в България,
895,20 лева аварийна такса за оценка на щетите, ведно със законната лихва от 14.08.2024 г.
до погасяване на задължението, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1251,80 лв.
- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
7



Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8