№ 2791
гр. С., 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно
наказателно дело № 20231110214256 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на П. М. П. срещу наказателно постановление №23-4332-
010876 от 13.06.2023г., издадено oт началник група към ОПП-СДВР, с което на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) на П. М. П., ЕГН **********
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.
Недоволно от така издаденото наказателно постановление е санкционираното
физическо лице, което в подадена жалба, релевира доводи за отмяната му. Сочи се, че са
допуснати процесуални нарушения, както и че погрешно е приложен материалният закон.
Излагат се доводи, че са налице достатъчно основания процесният случай да бъде
квалифициран като „маловажен“ по смисъла на чл.28 ЗАНН.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят – П.
М. П., редовно призован, представлява се от адвокат К., с представено по делото
пълномощно, който моли наказателното постановление да бъде отменено. Претендира се
присъждането на разноски.
Въззиваемата страна – началник група в ОПП-СДВР, редовно призована, не се явява,
1
не изпраща представител. В получено писмено становище, чрез юрисконсулт Х. Х.в, се
излагат доводи за законосъобразност на издаденото наказателното постановление и се моли
същото да бъде потвърдено. Претендира се присъждането на юрисконсултско
възнаграждение и се отправя възражение за прекомерност спрямо адвокатското такова.
ПО ФАКТИТЕ:
Жалбоподател е П. М. П., ЕГН **********, с адрес с. В., ул. „Д.“ №38, притежаващ
СУМПС *********, категория В, издадено от СДВР.
На 16.01.2023г., около 10:00ч., в гр. С., по бул. „******“, с посока на движение от
бул. „Е.“ към ул. „******“, жалбоподателят П. управлявал лек автомобил марка/модел „****
****“, с рег. №****, с първоначална регистрация от 22.04.2019г., със собственик „*******“
ЕООД, с представител М. П. П..
По същото време свидетелят В. К., на длъжност „младши автоконтрольор“ при
СДВР-ОПП, изпълнявал служебните си задължения и при кръстовището с ул. „******“,
спрял, управлявания от жалбоподателя П. лек автомобил марка/модел „**** ****“, с рег.
№**** за извършване на рутинна проверка. След извършена справка в АИС „Пътна
Полиция“, свидетелят К. установил, че считано от 04.08.2022г., регистрацията на
процесното МПС е служебно прекратена, тъй като в срок от два месеца от придобиване на
лекия автомобил, приобретателят му не го е пререгистрирал.
При тази хронология свидетелят В. К., в присъствието на жалбоподателя П., съставил
Акт за установяване на административно нарушение №769587/16.01.2023г., в който било
прието за установено, че П. М. П., управлявайки лек автомобил марка/модел „**** ****“, с
рег. №****, с прекратена служебно регистрация, считано от 04.08.2022г., е нарушил
разпоредбата на чл.140, ал.1, пр.1 ЗДвП. Актът бил връчен на жалбоподателя, който го
приел без възражения.
С постановление от 18.05.2023г., прокурор при СРП отказал да образува досъдебно
производство, поради липса на данни за осъществено престъпление от общ характер и
материалите от образуваната преписка били изпратени по компетентност на ОПП-СДВР.
При идентично описание на нарушението и неговата правна (цифрова)
квалификация, началник група към СДВР, издал оспореното наказателно постановление
№23-4332-010876/13.06.2023г., с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, наложил на П.
М. П. административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на:
показанията на свидетеля В. К., справка от КАТ – история на регистрацията на МПС с рама
WOLOAHL3555245091, справка картон на водача, материали по образувана преписка
№4332р-20671/2021г. по описа на 06 РУ-СДВР, Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г., Заповед
№8121К-13180/23.10.2019 г., акт за встъпване в длъжност, Заповед №513з-2507/21.04.2015г.
и други.
2
Съдът кредитира показанията на свидетеля К. като достоверни и обективно
поднесени. От същите се извежда дата, място и начин на установяване на нарушението,
както и осъществените от него действия в насока на съставяне на процесния АУАН.
Така посочените свидетелски показания се потвърждават и от приобщената справка
за регистрация на лек автомобил, видно от която се установява, че на 04.08.2022г. е била
служебно прекратена регистрацията на лек автомобил модел/марка „**** ****“, с рег.
№****, собственост на „*******“ ЕООД. От посочената справка се конкретизира, че
причината за прекратяване на регистрацията на лекия автомобил е сключен на 02.06.2022г.
договор за покупко-продажба на същия, на основанието на който е сменен собственикът на
превозното средство.
От справката, онагледяваща хронологично промяната на собствеността на лекия
автомобил, се доказва, че първоначалната му регистрация е извършена на 21.03.2019г., със
собственик „*******“ ЕООД, с представител М. П. П., а след което на 19.07.2023г. е
извършена промяна на регистрацията на превозното средство и за нов собственик е посочен
М. П. П.. Така посочените доказателствени материали спомагат по еднопосочен път да се
установи, че жалбоподателят П. М. П. не е бил собственик на процесния лек автомобил,
както и не е имал задължение да подаде необходимата за пререгистрирането му
документация. Липсват доказателства, от които по категоричен начин може да се изведе, че
жалбоподателят П. е бил уведомен или запознат, че автомобилът към процесната дата е бил
със служебно прекратена регистрация.
Приложените по делото заповеди, удостоверяват материалната и териториална
компетентност на контролния орган.
ПО ПРАВОТО:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в
законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Двата основни за настоящото производство акта са изготвени от материално и
териториално компетентни органи, съобразно чл.189, ал.1 и ал.12 ЗДвП. Актосъставителят и
наказващият орган са надлежно оправомощени, съответно актосъставителят В. К. е бил
преназначен със Заповед №513з-2507/21.04.2015г. на длъжността „младши автоконтрольор“.
А със Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, началниците
на група „Административнонаказателна дейност“ в СДВР – ОПП са овластени да издават
наказателни постановления за нарушения по ЗДвП. Видно от Заповед №8121К-
13180/23.10.2019г. се установява, че Гергана Владимирова Борисова е заемала длъжността
„началник на 01 група „Административно наказателна дейност“ на 03 сектор
„Административно обслужване“ към ОПП - СДВР, считано от 29.10.2019г.
Наказателното постановление е издадено в хипотезата на чл.36, ал.2 ЗАНН, на
основание изготвеното от прокурор при СРП постановление за отказ да се образува
3
досъдебно производство от 18.05.2023г., от която дата тече и шестмесечният срок за
издаване на оспореното НП № 23-4332-010876/13.06.2023г.
Налице е достатъчно ясно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е осъществено, а съдържанието му позволява да бъдат изведени основните обективни
и субективни признаци от състава на нарушението. В хода на така образуваното
административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да се явяват самостоятелно основание за отмяна на оспореното
наказателно постановление.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя П. е ангажирана за
нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП, която регламентира, че по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места, а в чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП е предвидено налагането на административно наказание на
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред.
В процесния случай, регистрацията на управлявания от жалбоподателя П. лек
автомобил е била прекратена служебно, на основание чл.143, ал.15 ЗДвП, която гласи, че:
„Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство.“
Безспорно бе установено, че от обективна страна на 16.01.2023г., около 10:00ч., в гр.
С., по бул. „******“, с посока на движение от бул. „Е.“ към ул. „******“, жалбоподателят П.
е управлявал лек автомобил марка/модел „**** ****“, с рег. №****, който към посочената
дата е бил със служебно прекратена регистрация.
Правилно е определен и субектът на нарушението – „водач“ на МПС, доколкото от
събраните доказателства бе изведено, че на процесната дата именно жалбоподателят е
управлявал превозното средство.
Съдът обаче намира, че не са събраха доказателства, от които по категоричен начин
да се изведе, че жалбоподателят П. е осъществил така вмененото му нарушение – виновно.
Задължение на всеки водач е преди да предприеме действия по управление на едно
превозно средство да се запознае с придружаващата го документация и да се увери, че
управляваният от него автомобил отговаря на предвидените законодателни изисквания. Не е
предвиден обаче ред, по който водачите да се уверят, че МПС е надлежно регистрирано. В
конкретния случай водачът – жалбоподателят П. е разполагал с надлежно представено му
свидетелство за регистрация на МПС, автомобилът е бил с поставени правилно
регистрационни табели и същият не е имал възможност да се запознае с факта, на
осъществена служебно дерегистрация от компетентните за това органи.
Жалбоподателят П. единствено е управлявал лекия автомобил и не е имал
4
обективни индикации, от които да сформира в съзнанието си знание или предположение, че
МПС е било обект на покупко-продажба и новият му приобретател не го е регистрирал в
предвидения за това срок, поради което регистрацията му е била служебно прекратена, още
повече – да знае точната дата, на която това е станало.
Посочените факти следва да са обхванати от съзнанието на дееца и обективно да
бъдат доказани, в противен случай отговорността на жалбоподателя бива ангажирана, въз
основа на предположения, които обаче са доказателствено неподкрепени. В тази насока е и
Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023г. на Върховния административен съд - ОСС
от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС - „В случаите, когато няма доказателства, че
прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно
средство от отдел „Пътна полиция“ или не се докаже по друг начин узнаването за
служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл.175, ал.3 ЗДвП ще е
несъставомерно.“
Воден от горното, поради липсата на съставомерност на нарушението, то оспореното
наказателно постановление следва да бъде отменено.
При този изход на делото и на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН въззиваемата страна,
следва да бъде осъдена да заплати, направените от жалбоподателя разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение. Видно от сключения Договор за правна помощ и съдействие, П.
М. П. е заплатил на адвокат К., сумата в размер на 300 лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №23-4332-010876 от 13.06.2023г., издадено от
началник група към ОПП-СДВР, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закон за
движението по пътищата (ЗДвП) на П. М. П., ЕГН ********** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на П. М. П., ЕГН
**********, сумата в размер на 300 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – С. град на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5