№ 127
гр. гр. Добрич, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Десислава Б. Николова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20213200500361 по описа за 2021 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на З. К., Ф.
К., К. ГЮЛЛ., Н. АКД., Н. Т., Н. К., Х. К., ЯС. Б., ДЖ. Б., Н. Й., Н. К., К. К. и Х. Б., чрез
упълномощения адвокат срещу решение №260011/01.02.2021г. по гр.д.№883/2019г. на
Балчишкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивниците срещу ИЛ.
ЕНЧ. С. от гр.Добрич и ИР. ПЛ. Д. от гр.Добрич искове за установяване по отношение на
ответниците, че ищците притежават правото на собственост върху поземлен имот с
идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Б., съставляващ нива с площ 39.750дка и за
осъждане на ответника ИЛ. ЕНЧ. С. да заплати на всеки ищец парична сума
/конкретизирана за всеки/, получена от ответника без основание.
Решението се обжалва като постановено при допуснати процесуални нарушения и в
противоречие с материалния закон. Поддържа се, че съответно на разпределената им
доказателствена тежест, ищците – сега въззивници са доказали наследственото
правоотношение, от което черпят права върху спорния имот, както било прието и в
обжалваното съдебно решение. После, противно на всяка логика, в решението бил направен
извод, че и ответниците доказали наследствени правоотношения на своите праводатели с
наследодателите и то, без самите ответници да са твърдяли и да са противопоставяли
праводателите им да са били в наследствени правоотношения. Според въззивниците
изводите на първоинстанционния съд са необосновани и формирани по невъведени като
1
предмет на спора факти и обстоятелства. Искат решението да бъде отменено и предявените
от тях искове да се удовлетворят.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемите ИЛ. ЕНЧ. С. и ИР. ПЛ. Д., чрез
адвоката си, оспорват жалбата и настояват за потвърждаване на атакуваното решение.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства
намира за установено следното:
Ищците З. К., Ф. К., К. ГЮЛЛ., Н. АКД., Н. Т., Н. К., Х. К., ЯС. Б., ДЖ. Б., Н. Й., Н. К., К. К.
и Х. Б., всичките турски граждани, живеещи в Република **********са предявили срещу
ИЛ. ЕНЧ. С. и ИР. ПЛ. Д., двамата от гр.Добрич, искова молба, ведно с допълнителни за
отстраняване на нередовности. Съгласно изложеното от ищците, те, като наследници на С.А.
и след съдебна делба по гр.д.№152/2004г. на Балчишкия районен съд, притежават правото
на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Б.,
съставляващ нива с площ от 39.750 дка. При проверка ищците установили, че имотът им бил
продаден от други, различни от тях лица на ответника ИЛ. ЕНЧ. С.; договорът за покупко-
продажба бил сключен с нотариален акт №* т.6 рег.№** д.№**/2018г. на нотариус с рег.
№109 и район на действие БРС. Ответникът ИЛ. ЕНЧ. С. продал имота на ответницата ИР.
ПЛ. Д. с договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт т.3 рег.№1783 д.
№315/2019г. на нотариус с рег.№109 и район на действие БРС. Тъй като продалите на
ответника ИЛ. ЕНЧ. С. лица не били собственици на имота, правото на собственост не
преминало към този ответник, а после и към другата ответница. Легитимирайки се за
собственик, ответникът ИЛ. ЕНЧ. С. предявил искане и ОЗСГ – Б. му платила сума от 2 650
лева, съставляваща такава по чл.37в ал.7 от ЗСПЗЗ за имота за стопанската 2018/2019г.
Въз основа на така изложените обстоятелства са заявени искания да бъде признато за
установено по отношение на ответниците, че правото на собственост върху поземлен имот с
идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Б., съставляващ нива с площ от 39.750 дка,
принадлежи на ищците /първоначално заявената срещу ответницата ИР. ПЛ. Д.
ревандикационна претенция е изменена по реда на чл.214 ал.1 от ГПК в установителна/.
Заявени са и искания за осъждане на ответника ИЛ. ЕНЧ. С. да заплати на всеки ищец сума
/конкретизирана по размер/, съставляваща припадащата му се, съобразно участието в
съсобствеността, част от следващото се на ищците плащане по чл.37в ал.7 от ЗСПЗЗ за
собствения им имот за стопанската 2018/2019г., получено без основание от ответника.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът ИЛ. ЕНЧ. С. не е депозирал отговор и не е изразил
становище по предявените срещу него искове. В съдебното производство е оспорвал същите
с възражения, идентични на въведените и поддържани от другата ответница.
В отговора си по исковата молба ответницата ИР. ПЛ. Д. е възразила срещу активната
2
материалноправна легитимация на ищците като собственици на спорния имот – защото не
доказват наследствените правоотношения, твърдяни от тях като основания за придобиване
правото на собственост; защото са турски граждани и биха могли да придобият правото на
собственост върху земеделския имот само по наследство, като в тригодишен срок от
придобиването са длъжни да го прехвърлят на друго лице, имащо право да притежава
земеделски земи в Република България. На следващо място в отговора на тази ответница е
посочено, че както тя, така и праводателят й – първият ответник са придобивали имота на
възмездни правни основания, годни да направят всеки от тях собственик, без да знаят, че
придобиват от несобственици, т.е. били са добросъвестни и тези обстоятелства в съвкупност
са ги направили собственици, като придобивните им основания са противопоставими на
всяко лице, имащо претенции за имота.
Спорният поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Б., съставляващ
нива с площ от 39.750 дка е образуван в производството по гр.д.№152/2004г. на БРС, което е
за съдебна делба на поземлен имот с идентификатор ***, съставляващ нива с площ
158.999дка, реституиран по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на А.А.В., б.ж. на гр.Б..
Съдебната делба е допусната с решение №369/11.01.2007г. по в.гр.д.№253/2006г. на ДОС
при посочени в решението дялове и съделители, сред които Р.Т., А.Т. и Т.Т., от Република
***. Делбата е извършена с образуването от общия имот на дялове по колена, разделителен
протокол и жребий по чл.291 от ГПК /отм./. Въз основа на изтегления жребий съделителите
Р.Т., А.Т. и Т.Т., наследници в коляното на дъщерята С.А. на наследодателя, са получили в
общ дял - поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Б., съставляващ
нива с площ от 39.750 дка.
Въз основа на решение по дело №2008/197 на мировия съд в Г./И., ищците К. К., Н. АКД.
/К./, Н. Т. /К./, Н. К. и Х. К. се легитимират като законни наследници на Т. К., поч. на ***г.,
син на Т. и С.. Ищците З. К., Ф. К. и К. ГЮЛЛ. се легитимират като законни наследници на
Р. К., поч. 27.07.2016г., син на Т. и С. – решение по дело №2016/1858 на съд в Г./И.. На свой
ред ищците Х. Б., Н. Б. /К./, Н. Б. /Й./, ЯС. Б. и ДЖ. Б. се легитимират като законни
наследници на А. Б., поч. на ***г., син на Т. и С. – решение по дело №2011/1971 на мировия
съд в Б./И.. Възраженията на ответниците срещу възприемането на удостовереното с
цитираните съдебни решения са неоснователни. Те се аргументират със съображения, че
решенията са постановени от турски съд, не са признати и изпълнението им не е допуснато
от българския съд. Но между Република България и Република *** е в сила Договор за
правна помощ по граждански и наказателни дела, който в чл.3 ал.2 изключва
необходимостта от провеждане на такава процедура. Цитираните съдебни решения
удостоверяват изпълнението на процедурата за издаване на удостоверения за наследници,
която по законодателството на Република *** е съдебна, производството е охранително и
решенията не подлежат на изпълнение, а удостовереното в тях подлежи на съобразяване до
доказване на противното.
Представени са от ищците три изселнически паспорта, удостоверения от Министерство на
3
вътрешните работи на Република *** и от общинските дирекции по население в Г. и Б. в И.
/л.107 – л.128/. От тях се установява, че наследодателите Р. К., Т. К. и А. Б. са се изселили в
Република *** от Република България през 1951г.; в Република България преди изселването
те са носили съответно имената Р.Т., Т.Т. и А.Т.. Тези писмени доказателства не са
приложени към исковата молба, но са представени от ищците по повод въведените в
отговора на ответницата възражения и в срока по чл.143 ал.2 от ГПК, поради което, обратно
на поддържаното от ответниците, сведенията в документите следва да се вземат предвид.
Така се установява, че Р. К., Т. К. и А. Б. - от една страна, съответно Р.Т., Т.Т. и А.Т. – от
друга страна, са имена на едни и същи три лица, наследодатели на ищците. Изводът не се
променя от начините на изписване на името /С., С., С., С./ на майката на преките
наследодатели на ищците. Разликите в изписването му са резултат на произношение и
различни граматически правила при съставянето на българските/турските документи във
времето, и разминаване при транслитерацията и преводите от/на турски/български език, но
не разколебават извода, че се касае за една и съща жена, майка на преките наследодатели на
ищците и тяхна наследодателка.
Следователно по силата на наследяването ищците са придобили правото на собственост
върху придобития преди това от наследодателите им по реституция, наследство и делба -
поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Б.. Противно на
въведеното в хода на съдебния спор от ответниците, този имот съществува. Обратното
становище е застъпено от ответниците по съображения за нищожност на осн.чл.75 ал.2 от
ЗН на съдебната делба по гр.д.№152/2004г. на БРС. Но нищожността по чл.75 ал.2 от ЗН на
делбата няма отношение към извършените със съсобствения имот фактически промени и не
означава, че той продължава да съществува в изначалните си вид и параметри; нищожността
на посоченото основание на делбата има значение за обема на правата на съсобствениците в
новообразуваните имоти, но не и за самото им съществуване, като самостоятелни обекти на
правото на съсобственост.
Безспорно е, че ищците, а и наследодателите им преди тях, са турски граждани. В
съответствие с чл.3 ал.4 от ЗСПЗЗ /ред. ДВ бр.17/1991г./ и сега действащите чл.3б ал.1 и 2 от
ЗСПЗЗ /ДВ бр.24/2007г./ те имат задължението да прехвърлят придобития от тях по
наследство земеделски имот на лица, имащи право да притежават такъв и то не е изпълнено
в установения за това тригодишен срок. Неизпълнението на задължението не води до
автоматично изгубване на правото на собственост, каквато последица в закона не е
предвидена, а само поражда правото по чл.3б ал.3 от ЗСПЗЗ на държавата да изкупи
земеделския имот по цени, определени от Министерския съвет, което не се твърди и няма
данни да е осъществено.
Следователно ищците са придобили и не са загубили правото на собственост върху спорния
недвижим имот на основания, несвързани с ответниците.
На 30.11.2018г. с нотариален акт №* т.4 рег.№** д.№**/2018г. на нотариус с рег.№109 и
4
район на действие БРС е сключен договор, с който няколко неучастващи по делото лица,
представлявани от пълномощник, продали на ответника ИЛ. ЕНЧ. С. за цена от 12 000 лева
процесния поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Б.,
съставляващ нива с площ от 39.751 дка.
С договор от 03.06.2019г., сключен с нотариален акт по т.3 рег.№1783 д.№315/2019г. на
нотариус с рег.№109 и район на действие БРС ответникът ИЛ. ЕНЧ. С. продал същия имот
на ответницата ИР. ПЛ. Д. за цена от 12 000 лева.
Следва да се подчертае, че ответниците не са твърдяли продавачите по първия договор и
праводатели на ответника ИЛ. ЕНЧ. С. да са били собственици на имота – като наследници
на придобилите го по горепосочената съдебна делба или на друго конкретно правно
основание. Ето защо, въпрос за правата на праводателите на ответника ИЛ. ЕНЧ. С. сега не
може да се поставя. Налага се, че ответникът е договарял с несобственици и, тъй като никой
не може да прехвърли права, които не притежава, ответникът не е придобил правото на
собственост върху имота, съответно и той не е могъл да го прехвърли на втората ответница
по сключения помежду им договор за покупко-продажба. Вероятно е, както се поддържа от
тях, ответниците да са били добросъвестни и да не са знаели, че договарят с несобственици.
Това, обаче, би имало значение при позоваване на давностно владение по чл.79 ал.2 от ЗС,
като основание за придобиване на собствеността, но такова позоваване не е сторено /друг е
въпросът доколко би било основателно/. Добросъвестността на придобилия от
несобственик, вкл. в съвкупност с годността на придобивното основание, не могат да
преодолеят липсата на права у продавача, които той да прехвърли и купувачът да придобие.
Така, ответникът ИЛ. ЕНЧ. С., а след него и ответницата ИР. ПЛ. Д. не са придобили
правото на собственост върху процесния имот, респ. ищците не са загубили същото.
От изложеното следва, че предявените искове за установяване принадлежащото на ищците
право на собственост върху имота са основателни. Те са неправилно отхвърлени от
първоинстанционния съд и следва да се удовлетворят след отмяна на обжалваното решение
в тази част.
Неоснователни са облигационните искове срещу ответника ИЛ. ЕНЧ. С. за припадащата се
на всеки ищец, съобразно участието му в съсобствеността, част от полученото без основание
от ответника плащане по чл.37в ал.7 от ЗСПЗЗ за съсобствения на ищците имот за
стопанската 2018/2019г.
Действително, от писмо изх.№ПО-21-20-3/02.06.2020г. на ОД“Земеделие“ се установява, че
за стопанската 2018/2019г. на ответника ИЛ. ЕНЧ. С., като правоимащ собственик на
поземлен имот с идентификатор ***, е изплатена по чл.37в ал.7 от ЗСПЗЗ сума в размер на
2 184.08 лева. С оглед изложеното по-горе касателно собствеността, правоимащи за това
плащане са ищците, а не ответникът. Но между тях не съществува облигационно
правоотношение в хипотезата на чл.55 ал.1 пр. първо от ЗЗД, нито в хипотезата на чл.59 ал.1
от ЗЗД. Ответникът не е получил нищо от ищците, за да дължи да им го „върне“ – чл.55 ал.1
5
от ЗЗД. Несъмнено е, че той е получил плащането по чл.37в ал.7 от ЗСПЗЗ без основание и
дължи да го върне, но на този, от когото го е получил. Ищците на свой ред имат вземане по
чл.37в ал.7 от ЗСПЗЗ от задължения по разпоредбата правен субект. Неполученото от
ищците плащане по чл.37в ал.7 от ЗСПЗЗ е пропуск да увеличат имуществото си, а не
обедняване /намаляване на имуществото им/ и то свързано с обогатяването на ответника –
чл.59 ал.1 от ЗЗД.
Следователно, макар и по други съображения, крайният извод на първоинстанционния съд
за неоснователност на облигационните искове срещу ответника ИЛ. ЕНЧ. С. е правилен и
обжалваното решение в частта, в която те са отхвърлени, следва да бъде потвърдено.
С оглед изгодния за тях резултат по вещните искове и на осн.чл.78 ал.1 от ГПК ищците имат
право да получат от ответниците разходите, които са сторили за водене на делото по тези
искове в двете инстанции. Тук се включват държавните такси общо в размер на 192.84 лева,
сумата 300 лева и сумата 750 лева – съразмерни части от възнагражденията за един адвокат
във всяка инстанция и сумата 219.60 лева – съразмерна част от възнаграждението на вещо
лице.
С оглед изгодния за него резултат по облигационните искове и на осн.чл.78 ал.3 от ГПК
ответникът ИЛ. ЕНЧ. С. има право да получи от ищците сумата 500 лева, съразмерна част от
платеното за въззивната инстанция адвокатско възнаграждение. В първата инстанция този
ответник няма доказателства за сторени разноски, а и те би следвало да му се присъдят с
изгодното за него решение на районния съд.
С оглед неизгодния за нея резултат по предявените срещу нея вещни искове, ответницата
ИР. ПЛ. Д. няма право на разноски по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260011/01.02.2021г. по гр.д.№883/2019г. на Балчишкия районен съд в
частта, в която са отхвърлени предявените от З. К., Ф. К., К. ГЮЛЛ., Н. АКД., Н. Т., Н. К.,
Х. К., ЯС. Б., ДЖ. Б., Н. Й., Н. К., К. К. и Х. Б. срещу ИЛ. ЕНЧ. С. и ИР. ПЛ. Д. искове за
установяване по отношение на ответниците, че ищците притежават правото на собственост
върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Б., съставляващ
нива с площ 39.750дка, като
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ИЛ. ЕНЧ. С. с ЕГН ********** от гр.Д.,
и по отношение на ИР. ПЛ. Д. с ЕГН ********** от гр.Д., че правото на собственост върху
поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Б., съставляващ
нива с площ 39.750дка, по наследство принадлежи на З. К. от гр.И., Г.О.П., кв. Й., ул.“Б.“
14/1, Ф. К. от гр.И., Г.О.П., кв. К., ул.“Г.“ 19/1 ап.3, К. ГЮЛЛ. от гр.И., Ф., кв. Ш., ул.“Е.“
6
6/4, Н. АКД. от гр.И., К., кв. А., ул.“С.“ 13, Н. Т. от гр.И., К., А. махала, ул.“С.“ 13, Н. К. от
гр.И., Б., ул.“И.“1/30, Х. К. от гр.И., Б., ул.“И.“ 1/30, ЯС. Б. от гр.К., Л., кв. К., ул.“Й.“ 13,
ДЖ. Б. от гр.И., Г., кв. Г., ул.“О.“ 10/5, Н. Й. от гр.И., Б., кв. С. ул.“Р.“ 31/4, бл.А., Н. К. от
гр.Ч., Б., кв. Д., ул.“К.“ 39/4, К. К. от гр.И., Б., ул.“И.“ Д43, бл.30 и Х. Б. от гр.Б., А., кв. И.,
ул.З.“ 1.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260011/01.02.2021г. по гр.д.№883/2019г. на Балчишкия
районен съд в останалата част.
ОСЪЖДА ИЛ. ЕНЧ. С. с ЕГН ********** от гр.Д. и ИР. ПЛ. Д. с ЕГН ********** от гр.Д.,
да заплатят на З. К. от гр.И., Г.О.П., кв. Й., ул.“Б.“ 14/1, Ф. К. от гр.И., Г.О.П., кв. К., ул.“Г.“
19/1 ап.3, К. ГЮЛЛ. от гр.И., Ф., кв. Ш., ул.“Е.“ 6/4, Н. АКД. от гр.И., К., кв. А., ул.“С.“ 13,
Н. Т. от гр.И., К., А. махала, ул.“С.“ 13, Н. К. от гр.И., Б., ул.“И.“1/30, Х. К. от гр.И., Б.,
ул.“И.“ 1/30, ЯС. Б. от гр.К., Л., кв. К., ул.“Й.“ 13, ДЖ. Б. от гр.И., Г., кв. Г., ул.“О.“ 10/5, Н.
Й. от гр.И., Б., кв. С. ул.“Р.“ 31/4, бл.А., Н. К. от гр.Ч., Б., кв. Д., ул.“К.“ 39/4, К. К. от гр.И.,
Б., ул.“И.“ Д43, бл.30 и Х. Б. от гр.Б., А., кв. И., ул.З.“ 1, сумата 192.84 лева – сбор от
държавните такси за вещните искове за двете инстанции, сумата 300 лева и сумата 750 лева
– съразмерни части от възнагражденията за един адвокат във всяка инстанция и сумата
219.60 лева – съразмерна част от възнаграждението на вещо лице.
ОСЪЖДА З. К. от гр.И., Г.О.П., кв. Й., ул.“Б.“ 14/1, Ф. К. от гр.И., Г.О.П., кв. К., ул.“Г.“ 19/1
ап.3, К. ГЮЛЛ. от гр.И., Ф., кв. Ш., ул.“Е.“ 6/4, Н. АКД. от гр.И., К., кв. А., ул.“С.“ 13, Н. Т.
от гр.И., К., А. махала, ул.“С.“ 13, Н. К. от гр.И., Б., ул.“И.“1/30, Х. К. от гр.И., Б., ул.“И.“
1/30, ЯС. Б. от гр.К., Л., кв. К., ул.“Й.“ 13, ДЖ. Б. от гр.И., Г., кв. Г., ул.“О.“ 10/5, Н. Й. от
гр.И., Б., кв. С. ул.“Р.“ 31/4, бл.А., Н. К. от гр.Ч., Б., кв. Д., ул.“К.“ 39/4, К. К. от гр.И., Б.,
ул.“И.“ Д43, бл.30 и Х. Б. от гр.Б., А., кв. И., ул.З.“ 1, да заплатят на ИЛ. ЕНЧ. С. с ЕГН
********** от гр.Д., сумата 500 лева, съразмерна част от платеното за въззивната инстанция
адвокатско възнаграждение.
Решението в частта по вещните искове подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1
и 2 от ГПК пред ВКС в месечен срок от връчването му на страните. В останалата част на
осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7