Р Е Ш
Е Н И Е
№ 83
гр.Кюстендил, 10.05.2022год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря Лидия
Стоилова, като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 206 по описа за 2020год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл.38, ал.3 от Закона за държавните помощи.
Л. А. К. ***, А.Л.К. *** и Б.Л.К. ***, оспорват Акт за установяване на публично държавно вземане № РД05-48/09.04.2020г., издаден от министъра на земеделието, храните и горите. Релевирани са основанията по чл.146, т.1 - т.5 от АПК. Сочи се липса на материална компетентност на издателя на акта поради това, че страна по договора за замяна, във връзка с който е констатирано процесното вземане, е Държавната агенция по горите с правоприемник Изпълнителната агенция по горите, а не Министерство на земеделието, храните и горите. Твърденията са за отсъствие на мотиви в оспорения акт относими към адресата на задължението като бенефициер на несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ и към способа за оценка на процесните имоти. Поддържат са доводи за недоказаност на основанията и на размера на подлежащата за възстановяване държавна помощ, като се оспорва приложената от органа методика за оценка на заменените имоти, която не е съобразена с вида на същите и не съдържа отделни цени на земята и на насажденията. Предявено е възражение за погасяване по давност на вземанията за лихви на осн. чл. 111, б. „в“, пр.2 от ЗЗД. Прави се искане за обявяване нищожността на оспорения акт или за неговата отмяна.
В хода на съдебното производство, жалбоподателите Л. А. К. и А.Л.К. са починали, с оглед на което и на осн. чл. 227 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, с определение № 39 от 25.01.2022г., съдът е конституирал като жалбоподатели по делото наследниците им по закон – Я.Г.К. *** и Е.А. ***.
В съдебното производство, жалбоподателите, вкл. новоконституираните, се представляват по пълномощие от адв. К.Р.. Същият в съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки, изцяло поддържа наведените в жалбата оплаквания и предявените искания. Допълнително сочи, че жалбоподателите нямат качеството на предприятие по см. на чл.107, §1 от ДФЕС и бенефициери на несъвместимата с вътрешния пазар държавна помощ, а във връзка с оценката на имотите счита за обективно заключението на вещото лице С.К., прието в с.з. на 12.04.2022г. Претендира се присъждане на деловодни разноски по приложен списък.
Ответникът – министърът на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния си представител адв. С.Г., оспорва жалбата и иска нейното отхвърляне. Счита оспорвания акт за законосъобразен – издаден в съответствие с процесуалните и материалноправни изисквания на Решение на ЕК (2014) final /05.09.2014г., което е с характер на законодателен акт по арг. от чл.288 от ДФЕС, публикувано е в ОВ на ЕС и е задължително за държавите – членки на ЕС в неговата цялост. По отношение компетентността на органа се сочат разпоредбите на т.2.5 съображение 63 от Известие на ЕК относно събирането на неправомерна и несъвместима държавна помощ (2019/С 247/01) и на чл.32 и чл.34 от Закона за горите. Приема се за доказано, че жалбоподателите имат качеството на предприятие по см. на чл.107, §1 от ДФЕС и бенефициер на несъвместимата с вътрешния пазар държавна помощ, като допълнително в тази връзка се визира практика на СЕС относно понятието „икономическа дейност“ и данните за търговска регистрация на жалбоподателя Л.К., който е едноличен собственик и управител на търговско дружество „Еврочойс“ ЕООД. Поддържа се, че приложената в случая оценка на несъвместимата с вътрешния пазар държавна помощ е съобразена с предписаната в т.173 и с аргументите в съображения 78,79 и 80 от Решение на ЕК (2014) final /05.09.2014г., като пазарната цена на процесните имоти включва стойността на земята, увеличена със стойността на насажденията, както и увеличената стойност на заменените имоти вследствие на нарастналато търсене на имотите, настъпило към момента на извършената замяна. Оспорва се обективността на съдебно - оценителската експертиза на вещото лице Г.П. с доводи за противоречие на формираната оценка с правилата на §1а, т.2 от ЗДСоб., Приложение № 2, Раздел V, чл.19, ал.3 от ЗМДТ и действащия Български стандарт за оценяване. Налице са доводи за надлежно изпълнение от органа на задължението за мотивиране на издадения акт, вкл. с данните в приложените по преписката доклади и конкретно с Оценителския доклад от 2018г. По отношение на задължението за лихва и на давностните срокове във връзка със същото, се приемат за приложими правилата на съображение 179 от Решение на ЕК (2014) final /05.09.2014г. и чл.16 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета, съобразно които се дължи окончателния размер на помощта, включващ първоначалния размер на същата и лихвите за периода от датата на замяната на имотите до възстановяването им, изчислени с натрупване при усл. на глава V от Регламент (ЕО) № 794/2004, като твърденията са, че последните не са погасени по давност. Претендира се присъждане на деловодни разноски по приложен списък, увеличени със сумата в размер на 580,00лв. – възнаграждение на вещото лице Т. от последното съдено заседание. Претендира се присъждане на деловодни разноски по приложен списък. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателите.
Административният съд, като извърши преценка на доказателствата по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
Между Държавна агенция по горите, от една страна и Л.А.К. и Е. В. К., от друга страна, е сключен Договор за замяна на недвижим имот № 71/26.01.2009 г., съобразно който ДАГ, чрез нейния председател прехвърля на посочените лица правото на собственост върху имоти с обща площ от 50,572 дка – частна държавна собственост, а именно: имот 000419 с площ 10,362 дка в землището на с. Савойски, община Кюстендил; имот 000547 с площ 5,000 дка в землището на с. Савойски, община Кюстендил; имот 000548 с площ 9,197 дка в землището на с. Савойски, община Кюстендил;имот 000549 с площ 7,326 дка в землището на с. Савойски, община Кюстендил; имот 000551 с площ 2,321 дка в землището на с. Савойски, община Кюстендил; имот 000551 с площ 5,000 дка в землището на с. Преколница, община Кюстендил и имот 076158 с площ 11,366 дка в землището на с. Ново село, община Кюстендил. В замяна, Л.А.К. и Е. В. К. прехвърлят на държавата, чрез ДАГ, собствените си имоти с обща площ от 51,697 дка, а именно: имот 059006 с площ 1,700 дка в землището на с. Долно село, община Кюстендил; имот 060005 с площ 2,999 дка в землището на с. Жиленци, община Кюстендил; имот 060013 с площ 1,000дка в землището на с. Жиленци, община Кюстендил; имот 066013 с площ 4,000 дка в землището на с. Жиленци, община Кюстендил; имот 150011 с площ 4,000 дка в землището на с. Смоляновци, община Монтана; имот 150050 с площ 5,001 дка в землището на с. Смоляновци, община Монтана; имот 179014 с площ 6,500 дка в землището на с. Смоляновци, община Монтана; имот 258012 с площ 14,997 дка в землището на с. Подгоре, община Макреш, област Видин; имот 320029 с площ 9,500 дка в землището на с. Медешевци, община Грамада, област Видин и имот 326015 с площ 2,000 дка в землището на с. Медешевци, община Грамада, област Видин.
Във връзка с правото на собственост на страните върху описаните имоти, в договора са цитирани актове за частна държавна собственост и нотариални актове, които го установяват, а и тези факти не се оспорват по делото.
Съгласно чл. 3 от договора, стойността за замяна на имотите, находящи се в държавния горски фонд, според удостоверенията за оценка, е общо 38 487,08лв., съотв. 1 906,79лв. е стойността на имот 000419; 3 263,00лв. – на имот 000547; 6 944,00лв. – на имот 000548; 7 981,82лв. – на имот 000549; 427,00лв. – на имот 000551; 9 817,00лв. – на имот 000551 и 8 147,47лв. – на имот 076158.
Съгласно чл.4 от договора, стойността на имотите на Л. и Е. к., според удостоверенията за оценка, е общо 46 530,67лв. , а поотделно е както следва: на имот 059006 – 728,00лв.; на имот 060005 – 5 543,00лв.; на имот 060013 - 894,00лв.; на имот 066013 – 7 970,00лв.; на имот 150011 – 3 437,22лв.; на имот 150050 - 4 011,95лв.; на имот 179014 – 4 981,75лв.; на имот 258012 – 14 565,75лв.; на имот 320029 - 3 506,82лв. и на имот 326015 – 892,86лв.
С разпоредбата на чл. 5 от договора, страните са приели, че независимо от по-ниската стойност на държавните имоти спрямо частните, на осн. чл.15б, ал.6 от Закона за горите, ДАГ не дължи заплащане на разликата в стойността на заменените имоти, възлизаща на сумата 8 043,59лв.
Договорът за замяна е сключен въз основа на заповед № 121/23.01.2009г. на председателя на Държавна агенция по горите, с която на осн. чл.15б от ЗГ и заявление на Л.А.К. с рег. № 94-ЛЛ-16/07.07.2008г., е наредено извършване на замяна на процесните имоти.
Не е спорно между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства, е видно, че оспореният АУПДВ е издаден в производство по изпълнение на Решение на Европейската Комисия C(2014) 6207 final от 5.09.2014 г., относно схема за помощ № SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/B/08), приведена в действие от Република България при замените на горска земя, което решение е влязло в сила. Видно от съдържанието му (л.119 и сл. от делото), същото е постановено във връзка с констатирано нарушение на чл.108, §3 от Договора за функциониране на Европейския Съюз (ДФЕС), а именно: неизпълнение на задължението на Република България, като държава - членка да уведоми ЕК (неспазване на процедурата по нотификация), във връзка с предоставянето на държавна помощ. Налице са констатации за несъвместимо с вътрешния пазар по смисъла на чл.108, §3 от ДФЕС и в нарушение на чл.107 от ДФЕС, предоставяне от страна на Република България на фактическа възможност за осъществяването на определени двустранни сделки по замяна на земи горска територия между държавата, като техен собственик и частноправни субекти, които не са идентифицирани. Сочи се, че при извършени замени на горски имоти, оценени по Наредбата за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредяване на право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд (Наредбата – отменена), българската държава е предоставила предимство под формата на държавни ресурси на частни субекти в нарушение на чл.108, §3 от ДФЕС. Цитира се чл.107, §1 от ДФЕС, според който всяко такова предимство, предоставено от държава-членка, нарушава или заплашва да наруши конкуренцията, като поставя в по-благоприятно положение определени предприятия, поради което е несъвместимо с вътрешния пазар, нарушава конкуренцията в ЕС и представлява неправомерна държавна помощ, която подлежи на възстановяване. Посочен е общо период, в който са осъществени сделките, попадащи в обхвата на предоставена неправомерна държавна помощ, а именно периода от 01.01.2007 г., когато Република България се е присъединила към ЕС, до 27.01.2009 г., когато е влязъл в сила мораториум върху замяната на горска земя. Указана е методиката, която да следват държавите-членки като отправна точка за определяне на размера на несъвместимата държавна помощ, която трябва да бъде възстановена от всеки бенефициер (съображение 173 и сл. вр. с 147 от решението). Налице са указания в съображения 125 и 126 от решението, за потенциалните бенефициери, които следва да са предприятия по см. на чл.107, §1 от ДФЕС и т.2.1 от съображение 10, т.7-т.10 от Известие на ЕК (2016/С 262/01).
Решението съдържа разпореждане за възстановяване чрез определянето на задължителни мерки, които Република България трябва да предприеме, при условията и сроковете, определени в него, за установяването на конкретни случаи, на неправомерно предоставена помощ. Предвидени са и основания за отпадане на задължението за възстановяване на помощта, когато не са превишени праговете в Регламент (ЕС) № 1407/2013г. на Комисията /съображение 154/. От друга страна, в съображения 170 и 171 от Решението е налице регламентация за идентифициране на бенефициерите, които трябва да възстановят помощта, във връзка с което е съставен списък с 132 сделки за замяна, участниците в които са приети за потенциални бенефициери, като е предоставена възможност на българските органи да изключат физическите и юридически лица , които не отговарят на критериите за предприятие по см. на чл.107, §1 от ДФЕС и лицата, които са получи предимство в размер, който не надвишава праговете за помощта „de minimis“.
Видно от данните в писмо на изп. директор на ИАГ до директора на РДГ – Кюстендил от 03.01.2020г./л.29 и сл./, констатациите в решението на ЕК засягат 103 бенефициери, по отношение на които според Комисията сравнението между административните цени и пазарните цени, представени й от българските органи, сочи на предоставено предимство, а страните не спорят, че Л. и Е. к. са сред посочените бенефициери и че договора с ДАГ е част от процесните сделки за замяна. Горното е видно и от списъка от 103 стопански субекта (физически и юридически лица) – бенефициери на несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ по решението на ЕК, публикуван на сайта на МЗХГ.
Съгласно Решение C(2014) 6207 final от 5.09.2014 г., ЕК приема следното: Член 1: Държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 01.01.2007 г. — 27.01.2009 г., неправомерно приведена в действие от Република България в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора, е несъвместима с вътрешния пазар; Член 2: Индивидуалната помощ, предоставена при сделките за замяна, посочена в член 1, не представлява помощ, ако към момента на предоставянето е отговаряла на условията, предвидени в регламент, приет съгласно член 2 от Регламент (ЕО) № 994/98 на Съвета, който е бил приложим към момента на предоставяне на помощта; Член 3: Индивидуалната помощ, предоставена при сделките за замяна, посочена в член 1, която към момента на предоставянето е отговаряла на условията, предвидени в регламент, приет съгласно член 1 от Регламент (ЕО) № 994/98 на Съвета, или на условията съгласно всяка друга одобрена схема за помощ, е съвместима с вътрешния пазар до максималния интензитет на помощ, приложим за този вид помощи; Член 4: 1/. Република България възстановява от бенефициерите несъвместимата помощ, предоставена при сделките за замяна, посочена в член 1; 2/. Чрез дерогация от разпоредбите на параграф 1 по-горе, несъвместимата помощ може да бъде възстановена от бенефициерите чрез отмяна на сделките за замяна в случаите, когато не са извършени материални промени в засегнатите от сделката горски земи държавна и частна собственост след датата на тази сделка; 3/. Сумите, които трябва да бъдат възстановени, включват лихви, начислени от датата на предоставянето им на разположение на бенефициерите до действителното им възстановяване; 4/. Лихвеният процент се изчислява с натрупване в съответствие с глава V от Регламент (ЕО) № 794/2004 и с Регламент (ЕО) № 271/2008. 5/. Република България отменя всички неизплатени плащания на помощ, предоставена в контекста на сделките за замяна и посочена в член 1, считано от датата на приемане на настоящото решение. Член 5. 1/. Възстановяването на помощта, предоставена по схемата, посочена в член 1, се извършва незабавно и ефективно; 2/. Република България гарантира, че настоящото решение е напълно изпълнено в срок от дванадесет месеца от датата на уведомяването за него; Член 6. 1/. В срок от четири месеца от уведомяването за настоящото решение Република България предоставя на Комисията следната информация: а) списък на всички сделки за замяна, като посочва следната информация: - административните и пазарните цени за частните и държавните горски парцели, които са заменени, информация за допълнителните парични суми, включени във всяка сделка, както и произтичащия от това размер на държавната помощ; наименованието на частната страна, т. е. на бенефициера на сделката за замяна, участваща във всяка сделка и причините, поради които се счита или не се счита, че тази страна е предприятие. б) установяване на случаите, при които възстановяването ще се извърши въз основа на пазарните цени към момента на сделките за замяна, посочени в представеното от България становище 2014/032997; в) установяване на случаите, при които възстановяването ще се осъществи чрез отмяна на сделката за замяна; г) установяване на случаите, при които възстановяването ще се извърши въз основа на сумите, определени от независим експерт оценител и документи, доказващи, че такъв независим експерт е бил назначен след подбор чрез публична тръжна процедура и одобрение от Комисията; Член 7: Адресат на настоящото решение е Република България.
В съответствие с решението на ЕК и на основание чл.38, ал.3 от Закона за държавните помощи, е започнало административното производство, приключило с издаване на обжалвания АУПДВ № РД05 - 48/09.04.2020г., т.е. същото е предпоставка за образуването на административно производство от компетентния в Република България орган - МЗХГ, за предприемане на мерките по неговото изпълнение.
В хронологичен ред, следва обявяване и провеждане на процедура от МЗХГ, Изпълнителна агенция по горите, за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Избор на правоспособен независим оценител и/ или оценителски екип, регистриран по Закона за независимите оценители, които да извършат оценка на поземлени имоти в горски територии в съответствие с изискванията на решение на Европейската комисия от 05.09.2014 г. относно схема за помощ № SA. 26212 (2011/С) И SA. 26217 (2011/С), приведена в действие от Р. България при разпоредителни сделки за замени на поземлени имоти в горски територии". С решение № 862/29.09.2017г. на главния секретар на ИАГ, на първо място е класиран участникът „Агролеспроект“ ЕООД, който е избран за изпълнител на поръчката и с него е сключен договор № 242/07.11.2017г. с предмет: Извършване на оценка на поземлени имоти в горски територии в съответствие с изискванията на Решение на Европейската комисия от 05.09.2014 г. относно схема за помощ № SA. 26212 (2011/С) И SA. 26217 (2011/С), приведена в действие от Р. България при разпоредителни сделки за замени на поземлени имоти в горски територии /л. 179 и сл. от делото/.
В изпълнение на възложената обществена поръчка, „Агролеспроект“ ЕООД изготвя Оценителски доклад за пазарната цена на поземлени имоти в горски територии, държавна частна собственост, обект на замяна по заповед № 121/23.01.2009г. на ДАГ (л.52 и сл. от делото), видно от който използваните методи за оценка са метода на пазарните аналози и метода на приходната стойност. В доклада е записано, че сделките с горски имоти се вписват като цена на имот, включваща в себе си цената на земята и тази на насаждението, което прави невъзможно разделянето на тези стойности; че при недостатъчна информация за пазарни аналози в горски територии ще се ползват такива за земеделски имоти, при което ще бъде определена цената на земята; че в този случай при определяне на цената на насаждението ще се ползва методът на приходната стойност; че според § 1а, т. 4в от ДР на ЗДСоб., за пазарни аналози се ползват имоти, разположени в същото землище, в което попада и оценяваният, като се допуска при липса на информация за сделки в конкретно землище, използване на данни за съседно землище или осреднени за общината, в която попада то. Приложение към доклада са скици, издадени от ОСЗ за имотите.
Обект на оценка по доклада са имотите – частна държавна собственост с №№ 000419, 000547, 000548, 000549, 000551, 000551 и 076158 , общо с площ 50,572 дка в териториалния обхват на ДЛС „Осогово“ – Кюстендил, с трайно предназначение на територията – горска и начин на трайно ползване – пасище, мера; залесена територия и дървопроизводителна площ, които са оценени по метода на пазарните аналози и приходната стойност. Видно е, че оценката е извършена въз основа на информацията в изданията на САПИ „Състояние и тенденция в развитието на пазара на земята в България“ 2007г.-2009г. и в Агенцията по вписванията за сделки със съпоставими обекти - поземлени имоти в горски територии, разположени в същото землище или в друго землище, осъществени около датата на договора за замяна и в периода 2006г. -2009г. Допълнително, предвид недостатъчна като обем информация, са ползвани данни и от сделки със земеделски имоти, в който случай пазарната цена на последните е увеличена със стойността на насажденията. Сочи се, че за имотите, които са незалесени площи, пазарната цена е равна на цената на земята, а за имотите, които са залесени площи – пазарната цена се образува от пазарната цена на земята, увеличена с цената на насажденията, определена по метода на приходната стойност, при който се отчита категорията дървесина и пазарната цена на същата от Информационната система на ИАГ и се приспадат разходите за добив. За целта са сравнени цените по сделки в периода 2006г. -2009г. с имоти в землищата на с. Савойски, с. Преколница и с. Ново село, описани в доклада, както и в землището на с. Богослов /без доказателства, че е съседно землище по см. на §1а, т.4в от ДР на ЗДСоб./, като формираната оценка на имотите е общо 48 108,00лв., съотв. за имот 000419 - 5880,00лв., 000547 – 4919,00лв., 000548 – 9768,00лв., 000549 – 9810,00лв., 000551 – 1317,00лв., 000551 – 5901,00лв. и 076158 - 10 513,00лв. /вж. таблица на л.61 от делото/, което съставлява тяхната пазарна цена.
В изпълнение на възложената обществена поръчка, „Агролеспроект“ ЕООД е изготвя и Оценителски доклад за пазарната цена на поземлени имоти в горски територии, собственост на Л.А.К., обект на замяна по заповед № 121/23.01.2009г. на ДАГ (л.75 и сл. от делото), видно от който са използвани същите методи за оценка, както за държавните имоти. Приложение към доклада са скици, издадени от ОСЗ за имотите.
Обект на оценка са имотите –собственост на Л.А.К. и Е. В. К. с №№ 059006, 060005, 060013, 066013, 150011, 150050, 179014, 258012, 320029 и 326015, общо с площ 51,697 дка в териториалния обхват на ДЛС/ДГС – Кюстендил, Монтана и Видин, с трайно предназначение на територията – горска и начин на трайно ползване – иглолистна гора, залесена територия, широколистна гора и дървопроизводителна площ, които са оценени по метода на пазарните аналози и приходната стойност. Видно е, че оценката е извършена въз основа на информацията в изданията на САПИ „Състояние и тенденция в развитието на пазара на земята в България“ 2007г.-2009г. и в Агенцията по вписванията за сделки със съпоставими обекти - поземлени имоти в горски територии, разположени в същото или в друго землище, осъществени около датата на договора за замяна и в периода 2005г. -2009г. Допълнително, предвид недостатъчна като обем информация, са ползвани данни и от сделки със земеделски имоти, в който случай пазарната цена на последните е увеличена със стойността на насажденията. Сочи се, че за имотите, които са незалесени площи, пазарната цена е равна на цената на земята, а за имотите, които са залесени площи – пазарната цена се образува от пазарната цена на земята, увеличена с цената на насажденията, определена по метода на приходната стойност, при който се отчита категорията дървесина и пазарната цена на същата от Информационната система на ИАГ и се приспадат разходите за добив. Поради недостатъчно данни за продажби на горски земи в землището на с. Долно село, са ползвани данни от продажби на горски територии в землището на с. Богослов, за което няма доказателства, че е съседно по см. на § 1а, т.4в от ЗДСоб. Обсъждана е и информация за пазара на поземлени имоти за по-разширен период 2005г.-2009г. За целта са сравнени цените по сделки с имоти в землищата на с. Долно село, с. Жиленци, с. Смоляновци, с. Подгоре и с. Медешевци, описани в доклада, както и в землището на с. Богослов, като формираната оценка на всички имоти е общо 33 004,00лв., а поотделно е както следва: 059006 - 1144,00лв., 060005 – 5341,00лв., 060013 – 931,00лв., 066013 – 7514,00лв., 150011 – 2749,00лв., 150050 – 3222,00лв., 179014 – 3726,00лв., 258012 – 2795,00лв., 320029 – 4704,00лв. и 326015 – 878,00лв. / вж. таблицата на л.82 от делото/, което съставлява тяхната пазарна цена.
Данните за двете групи имоти са обобщени в Сравнителна таблица /л. 94 от делото/, в която освен пазарната цена на поземлените имоти в горска територия е отразен и размерът на несъвместимата държавна помощ в съответствие с методиката в съображение 173 и сл. вр. с 147 от Решението на ЕК, а именно: размерът на държавната помощ, получена в резултат на сделката за замяна, е разликата между две стойности - стойността, представляваща разлика между реалната пазарна цена на парцела горска земя - държавна собственост и административната цена за този парцел, определена съобразно Наредбата за базисните цени и стойността, представляваща разлика между реалната пазарна цена на парцела горска земя - частна собственост и административната цена за този парцел, определена съобразно Наредбата за базисните цени.
Видно от данните в сравнителната таблица, реалната пазарна цена на парцелите горска земя - държавна собственост е общо 48 108,44лв., административната цена за тези парцели – 38 487,08лв., т.е. разликата възлиза на 9621,36лв.; реалната пазарна цена на парцелите горска земя – частна собственост е общо 33 003,76лв., административната цена за тези парцели – 46 530,67лв., т.е. разликата възлиза на минус 13 526,91лв. При горните данни и описаната методика, размерът на държавната помощ, получена в резултат на сделката за замяна е 23 148,27лв., формиран по правилото на съображения 173 вр. с 147 от Решението на ЕК ( 9621,36лв. – минус 13 526,91лв. = 23 148,27лв.).
Към административната преписка е приложена Методика за определяне размера на несъвместимата държавна помощ. В същата са възпроизведени съображения 147 и 173 от решението на ЕК /л.95/, както и Съобщение на Комисията относно събирането на неправомерна и несъвместима държавна помощ ( 2019/С 247/01), публикувано в Официален вестник на ЕС от 23.07.2019г. /л.214 и сл./ .
С писмо изх. № 94-2330/20.11.2019г., министърът на земеделието, храните и горите, уведомява Л. и Е. к. на осн. чл.26, ал.1 от АПК, за открито производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане на основание чл. 38, ал.3 от ЗДП и чл. 162, ал. 2, т. 6 и т. 9 от ДОПК, като им указва, че в срок от 14 дни могат да представят доказателства, възражения и обяснения. Писмото е получено от адресата Л.К. на 22.01.2020г., а във връзка с информацията за смъртта на Е. В. К. *** Удостоверение за наследници, видно от което наследници на починалото лице са Л.А.К. – съпруг, А.Л.К. – син и Б.Л.К. – син. До последните е изпратено известие за образуваното административно производство, което им е връчено на 22.01.2020г. Същите са подали отговор с рег. № 94-2330/28.01.2020. до органа, в който сочат, че при оценката на получените от държавата имоти следва да се отчете обстоятелството, че същите попадат в „Натура 2000“.
Следва издаване на оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане № РД05-48/09.04.2020г. от министъра на земеделието, храните и горите, с който на осн. чл.38, ал.3 и чл.10 от Закона за държавните помощи, Решение на Европейската комисия С (2014) 6207 final от 05.09.2014 г. относно схема за помощ № SA. 26212 (2011/С) и SA. 26217 (2011/С), приведена в действие от Република България при замените на горска земя, чл.162, ал.2, т.6 и т.9, чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.59, ал.1 и 2 от АПК, на Л.А.К., А.Л.К. и Б.Л.К. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер общо на 34 575,54лв., от които 23 148,00лв. главница и 11 427,54лв. - начислена лихва, която сума представлява несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ. Последната е разпределена между лицата както следва: за Л.А.К. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер общо на 23 050,36лв., от които 15 432,00лв. главница и 7 618,36лв. - начислена лихва; за А.Л.К. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер общо на 5 762,59лв., от които 3 858,00лв. главница и 1 904,59лв. - начислена лихва; за Б.Л.К. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер общо на 5 762,59лв., от които 3 858,00лв. главница и 1 904,59лв. - начислена лихва.
Видно от формираните мотиви, органът е описал договора за замяна на недвижими имоти, сключен между Л. и Е. к. и ДАГ, както и извършената оценителна експертиза относно пазарната стойност на поземлените имоти в горски територии, като е посочил, че с Решение на Европейската комисия С (2014) 6207 final от 05.09.2014г. е прието, че при извършване на процесната замяна, Република България е предоставила държавна помощ в нарушение на чл.108, параграф 3 от ДФЕС, която е несъвместима с вътрешния пазар и следва да бъде възстановена съгласно чл.107, параграф 1 от ДФЕС. Цитирана е горната разпоредба на ДФЕС, според която всяко предимство предоставено от държава – членка, нарушава или заплашва да наруши конкуренцията, като поставя в по-благоприятно положение определени предприятия, е несъвместимо с вътрешния пазар. Налице са изводи във връзка с изискванията на съображение 124 от Решението на ЕК и чл.107, параграф 1 от ДФЕС, за осъществени кумулативно условия за процесната сделка, сочещи на несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ. Констатациите за това, че бенефициерите имат характеристиките на предприятия и че осъществяват стопанска дейност по см. на т.2 от Известие на Комисията относно понятието за държавна помощ, посочено в чл.107, параграф 1 от ДФЕС, са обосновани от данните в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, според които Б.К. е прехвърлил на Л.К. собствеността на капитала на „Еврочойс“ ЕООД; че Б.К. притежава 25 % от капитала на „Авто груп“ ООД и че А.К. е едноличен собственик на капитала и управител на „Елбрус-Б“ ЕООД.
Сочи се механизмът за определяне на несъвместимата държава помощ, регламентиран в съображения 147 и 173 от Решението на ЕК и формулата за изчисляване на конкретния размер на помощта, както и на изчислената лихва с натрупване в съответствие с глава V от Регламент (ЕО) № 794/2004 и с Регламент (ЕО) № 271/2008 съгласно чл.4, т.3 и 4 от Решението на ЕК. Органът възпроизвежда оценките на процесните имоти при сключване на договора за замяна, както и в проведеното административно производство съобразно изготвените оценителски доклади на „Агролеспроект“ ЕООД, и въз основа на събраните доказателства приема за осъществени фактическите и правни основания за издаването на оспорения АУПДВ с предмет вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ.
Оспореният АУПДВ е съобщен на жалбоподателите на 14.04.2020г. видно от приложеното известие за доставяне, а жалбата е подадена на 24.04.2020г.
Във връзка с изпълнението на назначена по делото съдебно-оценителска експертиза, от Изпълнителна агенция по горите са представени документите, въз основа на които са изготвени оценителските доклади предхождащи сключения между страните договор за замяна, а именно: удостоверения за базисните цени на двете групи горски имоти съобразно Наредбата за определяне на базисни цени, издадени от РУГ по местонахождение на имотите; актовете, удостоверяващи правата на собственост на държавата и на частните лица; скици, обяснителни записки и таксационни характеристики на имотите / л.312 - л.648 от делото/.
Съдът е назначил по искане на жалбоподателите и е приел съдебно-оценителна експертиза с вх. № 1087/04.03.2021г. на вещото лице доц. д-р Г.П., предмет на която са: реалните пазарни цени на парцелите горска земя – държавна и частна собственост и административната цена за тези парцели към датата 26.01.2009г., когато е сключен договора за замяна, съотв. размерът на държавната помощ, определен по методиката в Решението на ЕК. Видно от заключението, вещото лице П. ползва като източник на данни Системата за агропазарна информация /САПИ/ за 2008г., която публикува средните цени на всички вписани сделки за продажба на земи на територията на цялата страна, като допълнително са проверявани данните от Агенцията по вписванията, съдържащи се в оценителските доклади, изготвени във връзка с договора за замяна и във връзка с издаването на оспорения АУПДВ, а реалната пазарна цена на всеки имот е сума от стойността на земята и стойността на насажденията. Използваните методи от съдебния експерт са метода на пазарните аналози и метода на пазарния множител при оценката на земята, както и приходния подход при оценката на насажденията, включващ оценка на пазарните цени на дървесина на корен и оценка на разходите за залесяване. В заключението си вещото лице сочи, че в съответствие с Българските стандарти за оценяване (БСО, 2018) и Наредбата за оценяване на горите от 2018г., при лиса на пазарни аналози в землищата по местонахождението на процесните имоти, са търсени такива в близки землища със сравними параметри; че стойността на горската земя се определя като се умножи стойността на селскостопанската земя по пазарен множител, определен като частно от средните цени на горската и селскостопанска земя в землището, като цената на горската земя се приравнява на цената на постоянно затревените площи. Следват данни за извършени сделки в землищата, където са разположени процесните имоти – извадка от САПИ и сравняване с оценките във връзка с договора за замяна и във връзка с издаването на оспорения АУПДВ. Видно от таблици 4, 6, 8 и 9, приложения към заключението на в.л. П., реалната пазарна цена на държавните имоти, заменени по договора с Л. и Е. к. е в размер на 26 875,00лв., а реалната пазарна цена на частните имоти е в размер на 42 410,00лв., т.е. пазарната цена на държавните имоти е по-ниска от приетата в оценителските доклади, а пазарната цена на частните имоти е по-висока от приетата в оценителските доклади, които разлики според вещото лице са вследствие на констатирани грешки в последните при формиране на цената на горските имоти. Предвид горното и при отчитане на административната цена на двете групи имоти – 38 487,08лв. за държавните и 46 530,67лв. за частните, размерът на държавната помощ, определен по правилата в решението на ЕК е отрицателно число – минус 7 492,00лв. /вж. таблица 9/.
Изготвената съдебно-оценителска експертиза е оспорена от ответника и по искане на последния съдът е назначил друго вещо лице със същия предмет на задачата. Видно от съдебно-оценителска експертиза с вх. № 3353/09.07.2021г. на в.л. инж. С.К., при формиране на пазарните цени на процесните имоти са ползвани данни от сделки с поземлени имоти в горски територии в съответните землища, вписани в АВ, с които се е снабдил въз основа на издадени съдебни удостоверения, като са приложени правилата на Наредбата за оценка на поземлени имоти в горски територии. В.л. К. определя пазарната цена въз основа на осреднени цени от сделки с имоти, подобни на оценяваните по метода на пазарните аналози, в резултат на което сочи, че пазарната цена средно за декар на държавните имоти е 488,10лв. или общо за 50,572 дка е 24 684,19лв., а пазарната цена средно за декар на частните имоти е 188,71лв. или общо за 51,697дка е 9 755,74лв., т.е. пазарната стойност на имотите, придобити от жалбоподателите по договора за замяна с ИАГ надвишава пазарната стойност на имотите, предоставени от последните на държавата със сумата 36 774,93лв. Въз основа на данните за административната цена на двете групи имоти и съобразно правилата в решението на ЕК, вещото лице К. определя неправомерната държава помощ в размер на 22 972,04лв.
Същото вещо лице - инж. С.К. представя и допълнителни заключения с вх. №№ 4897/26.11.2021г. и 1479/05.04.2022г. за пазарната цена на част от имотите, изготвени въз основа на представени от Службите по вписванията – гр. Монтана, гр. Видин и гр. Кюстендил, както и от жалбоподателите, преписи от нотариални актове, обективиращи извършени сделки с имоти в процесните землища /л. 809- л.909 от делото; съотв. л.958-л. 981 от делото/. Видно от заключенията на вещото лице, пазарната цена на имот № 000419 в землището на с. Савойски, частна държавна собственост е 5 708,84лв. съобразно сделки с имоти от различни категории в същото землище, съответно е 1 197,85лв. съобразно сделки със същия вид имоти в същото или съседно землище; пазарната цена на имот № 000548 в землището на с. Савойски, частна държавна собственост – е 5 066,99лв. съобразно сделки с имоти от различни категории в същото землище, и съответно е 2 337,42лв. съобразно сделки със същия вид имоти в същото или съседно землище; пазарната цена на имот № 000551 в землището на с. Савойски, частна държавна собственост – е 1 860,63лв. съобразно сделки със същия вид имоти в същото или съседно землище; пазарната цена на имот № 076158 в землището на с. Ново село, частна държавна собственост – е 1313,91лв. съобразно сделки със същия вид имоти в същото или съседно землище.
Съдът ще прецени обективността на експертните заключения на вещите лица П. и К. по-долу в настоящото изложение.
По отношение размера на лихвата с натрупване, определена в оспорения АУПДВ, по искане на ответника съдът е назначил съдебно – счетоводна експертиза. Последната е извършена от вещото лица Е.Т., който в представеното заключение с вх. № 1371/29.03.2022г. констатира правилно приложение на правилата на Глава V от Регламент (ЕО) №794/2004г. и Регламент (ЕО) № 271/2008г. от страна на административния орган и изчислява размер на лихвата от 11 427,75лв. /при размер от 11 427,54лв. по акта/, а при разпределянето й между лицата, сумите са: за Л.К. - 7 618,50лв. / при размер в акта – 7 618,36лв./, за А. и Б. к. - по 1 904,62лв. / при размер в акта – 1 904,59лв./. С допълнение към експертизата, в.л. Т. изчислява размера на лихвата с натрупване на сумата 11 340,88лв., определена върху сумата от 22 972,04лв., на която според вещото лице К. възлиза неправомерната държава помощ. Заключението на вещото лице съдът счита за обективно.
Допълнително във връзка с правилата за оценка и за избор на оценител, както и с квалификацията на оценителите, органът представя документи за назначаване от изп. директор на ИАГ, на експертен съвет за разглеждане на оценките на поземлените имоти в горски територии в съответствие с изискванията на решението на ЕК през 2018г., за приемане на оценителските доклади на „Арголеспроект“ ЕООД, удостоверение за регистрация на „Агролеспроект“ ЕООД в публичния регистър на търговци за извършване на дейности в горски територии, удостоверения и сертификати за оценителска правоспособност на Ж.Т.М.и В.З.К.- част от екипа на „Арголеспроект“ ЕООД, които са изготвили оценителските доклади в административното производство /л. 114-л.118; л. 749 - л.758 от делото/.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е от активно легитимирани лица с правен интерес от оспорване на административен акт, който
пряко засяга
правата и законните им интереси, в предвидения от
закона срок по чл.149, ал.1 АПК и отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151
от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения:
Проверен
изцяло, съгласно
изискванията на чл. 168, ал.1 от АПК и съобразно критериите по чл.146 от АПК, оспореният АУПДВ е валиден
административен акт, издаден в писмена форма, но в нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и
с целта на закона. Налице са
отменителните основания по чл.146, т.3 ,т.4 и т.5 от АПК.
Съдът счита, че преценката за законосъобразност на обжалвания акт изисква преглед на приложимата нормативна уредба на общностното и националното право, както следва:
Принципите за предоставяне на държавните помощи са уредени в Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), който в чл. 107 предвижда, че освен когато е предвидено друго в Договорите, всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки, е несъвместима с вътрешния пазар. За и с цел гарантирането на конкуренцията и равнопоставеността в рамките на общия европейски пазар, държавите-членки на ЕС предоставят по силата на самите договори на Европейската комисия и на Съвета на Европейския съюз, възможността да разрешава предоставянето на държавни помощи. Разрешаването на мерките, представляващи държавни помощи, става или посредством групово освобождаване на цели категории помощи (напр. с Регламент 800/2008/ЕС), или посредством индивидуално освобождаване на съответната мярка, след нотификация - уведомление от страна на държавата - членка и изрично или мълчаливо разрешение на ЕК, по реда на чл. 108, § 3 от ДФЕС.
От друга страна, мерките, които могат да бъдат предприети за отстраняване на ефекта от неправомерно предоставена държавна помощ, несъвместима с вътрешния пазар, са нормативно установени в Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО, приложим към момента на издаване на Решение на Европейската Комисия C(2014) 6207 final от 5.09.2014 г. Според чл. 14, § 1 и § 3 Регламент (EО) № 659/1999, когато са взети отрицателни решения в случаи с неправомерна помощ, Комисията решава съответната държава членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от получателя, като възстановяването се извършва незабавно и в съответствие с процедурите по националното законодателство на съответната държава членка, при условие че те позволяват незабавното и ефективно изпълнение на решението на Комисията.
В същия смисъл са и чл.16, ал.1 и ал.3 от действащия към датата на издаването на оспорения АУПДВ Регламент (ЕС) 2015/1589 за установяване на подробни правила за прилагане на чл. 108 от ДФЕС.
Видно е, че общностното право задължава ЕК, да проучи всяка информация
достигнала до нея за наличието на недопустима държавна помощ, какъвто е процесния случай, доколкото производството
пред ЕК, е образувано по сигнал за нарушение на задължението за нотификация. В
хода на това проучване ЕК може да изиска информация от държавата-членка, за
която се твърди, че е предоставила тази помощ. Когато установява недопустима
държавна помощ, ЕК, задължава държавата-членка да предприеме всички необходими
мерки, за да изземе от бенефициера тази помощ. Изцяло в правомощието на
държавата – членка е да определи в националното си законодателство норми,
уреждащи начина и реда за възстановяване на помощта.
В тази връзка и в изпълнение на Правото на ЕС е приет Закона за държавните помощи, който е специалният закон, уреждащ условията и реда за възстановяването на неправомерна и несъвместима държавна помощ / арг. чл.1, т.5 от ЗДП/. Регламент (ЕО) № 659/1999 и ЗДП предвиждат, че решението на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ подлежи пряко на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен ако 1. изпълнението му бъде спряно от Съда на Европейския съюз в рамките на процедурата по обжалване на решението на Европейската комисия, или 2. ако в решението на ЕК, не са индивидуализирани получателите на помощ и размерът на сумата, която трябва да се възстанови. В последния случай, какъвто е настоящият, компетентният национален орган следва да издаде акт за установяване на публично държавно вземане.
Процедурата за възстановяване на неправомерна и несъвместима държава помощ е уредена в Глава VI от ЗДП, в чл.38 от която, са предвидени две хипотези, а именно: в хипотезата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от ЗДП - възстановяването е въз основа на решението на ЕК, когато същото сочи конкретен бенефициер и определя размера на вземането, подлежащо на възстановяване (главницата и лихвата), а в хипотезата на чл.38, ал.3 от ЗДП - когато с решението на Европейската комисия не са индивидуализирани получателите на помощ и размерът на помощта, която трябва да се възстанови, администраторът на помощ издава акт за установяване на публично вземане по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата на чл.38, ал.4 от ЗДП, установява и специален ред за изпълнение на издадения ИАА по чл.38, ал.3 - от органите на Националната агенция по приходите по реда на ДОПК.
От горното следва, че в хипотезата на чл.38, ал.3 от ЗДП националният компетентен орган трябва да издири, идентифицира и определи наличието на нормативно установените предпоставки за издаването на индивидуален административен акт – АУПДВ, по отношение на субекти с характеристиките на бенефициери на помощ по смисъла на чл.107, §1 от ДФЕС във вр. със съображения 125-128 от Решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014г. и за релевантния период от 01.01.2007 г. до 27.01.2009 г.
В процесния случай, видно от доказателствата по преписката, министърът на земеделието, храните и горите е издал Акт за установяване на публично държавно вземане на основание чл.38, ал.3 от ЗДП, по отношение на който изрично е предвидено приложението на процедурата по АПК, доколкото същия представлява ИАА, като се спази и специалното производство, предвидено в чл.38 и чл.39 от ЗДП. Вземането по акта е публично държавно вземане по аргумент от чл.6 от ЗДП във вр. чл.38, ал.4 от ЗДП, а актът представлява изпълнително основание по смисъла на чл. 165 от ДОПК вр. с чл.162, ал.2, т.6 от ДОПК.
Предвид изложеното във връзка с приложимото право и с доказателствата по делото, съдът счита, че оспорения АУПДВ е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. Наведените в жалбата твърдения за отсъствие на материална компетентност на министъра на земеделието, храните и горите, съотв. за нищожност на на процесния акт, са неоснователни. Съгласно чл.33 във връзка с чл.8 и чл.10 от Закона за държавните помощи, специалната компетентност по отношение на държавните помощи в областта на земеделието, развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и рибарството, е предоставена на министъра на земеделието, храните и горите, вкл. правомощията на администратор на държавна помощ в изпълнение изискването на чл.38, ал.3 ЗДП. Според чл.9, ал.1 от същия закон, администратор на помощ е лице, което предоставя или управлява, включително разработва държавна помощ или минимална помощ, освен когато в закон е предвидено друго. Съгласно чл.8, ал.1, т.1 от същия закон, министърът на земеделието, храните и горите разработва съдържанието, параметрите и механизмите за предоставяне и контрол на всяка мярка за помощ в областта на земеделието, развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и рибарството. Неоснователно жалбоподателите считат за компетентен орган - директора на Изпълнителната агенция по горите. Предвид правната уредба, посочена по-горе, същият не е администратор на държавна помощ според смисъла на чл. 9 от ЗДП.
Актът е издаден в писмена форма и съдържа изложение на фактическите и правни основания, които си кореспондират, както и с разпоредените правни последици. Неоснователни са наведените в жалбата оплаквания за липса на мотиви в оспорения акт. Изложени са данни от Търговския регистър при АВ за участие на жалбоподателите в търговския оборот като съдружници и/или управители на търговски дружества, с които органът е обосновал изводите си за това, че същите имат качеството на предприятие по см. на чл.107, §1 от ДФЕС и на бенефициери на държавна помощ. Описан е механизмът и приложимата методика за определяне размера на вземането, съобразени с правилата на т.173 и с аргументите в съображения 78, 79 и 80 от Решение на ЕК (2014) final /05.09.2014г. Извън горното, мотиви се съдържат и в приложените по административната преписката документи, предхождащи и съпътстващи издаването на акта.
Съдът констатира проведено административно производство в съответствие с правилата на ЗДП. Както се посочи по-горе, в решението на ЕК не са индивидуализирани получателите на помощта и размерът на помощта, която трябва да се възстанови, поради което правилно е приложена процедурата по чл.38, ал.3 и чл.39 от ЗДП за издаване на АУПДВ. Органът е изпълнил задълженията си по чл.26, ал.1 от АПК за уведомяване на жалбоподателите за образуваното административно производство и същите са упражнили правото си на участие чрез изпратения отговор.
Независимо от горното, съдът счита за основателни наведените в жалбата оплаквания за съществени нарушения на административнопроизовдствените правила по чл.35 от АПК и за материалноправна незаконосъобразност на оспорения акт в хипотезите на чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Не са събрани всички относими доказателства, а събраните доказателства не установяват релевантното за жалбоподателите като адресати на задължението, качество на бенефициери на несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, както и размера на вземането.
В акта се съдържа констатация за това, че неправомерното предоставяне на държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 1.01.2007 г. – 27.01.2009 г. и несъвместимостта й с вътрешния пазар, са установени с влязло в сила на решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 година и е обсъден договорът за замяна.
Изводите, че жалбоподателите имат характеристиките на предприятие и че осъществяват стопанска дейност по см. на т.2 от Известие на Комисията относно понятието за държавна помощ, посочено в чл.107, параграф 1 от ДФЕС, т.е. че са бенефициери на несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, са обосновани от информация в Търговския регистър при Агенцията по вписванията. Органът сочи, че според данните в ТР, Б.К. е прехвърлил на Л.К. собствеността на капитала на „Еврочойс“ ЕООД с ЕИК *********; че Б.К. притежава 25 % от капитала на „Авто груп“ ООД с ЕИК *********и че А.К. е едноличен собственик на капитала и управител на „Елбрус-Б“ ЕООД с ЕИК *********. Без значение е липсата на надлежни документи, удостоверяващи посочените данни, доколкото същите са достъпни по електронен път на сайта на АВ. Независимо от горното, единствено търговската регистрация на жалбоподателите не доказва качеството им на бенефициери на държавна помощ. Касае се за предварителен въпрос, който следва да бъде разгледан и решен от националния орган при издаването на АУПДВ в хипотезата на чл.38, ал.3 от ЗДП във вр. със съображение (125) от решението на ЕК, а липсата на доказателства сочи на нарушение на процесуалните правила и на материалния закон при издаване на оспорения административен акт и на основание за неговата отмяна.
Както се посочи по-горе, в съображение (123) от Решение на ЕК C(2014) 6207 final, се визира разпоредбата на чл. 107, параграф 1 от ДФЕС, според която всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки, е несъвместима с общия пазар. Кумулативните условия за да бъде определена една мярка като помощ по см. на чл.107, §1 от ДФЕС, са обективирани в съображение 124 от решението на ЕК, а именно: 1. за мярката да е отговорна държавата и тя да е финансирана с държавни ресурси; 2. тя да предоставя предимство на нейния бенефициер; 3. това предимство да бъде избирателно; 4. мярката да нарушава или да застрашава да наруши конкуренцията и може да засегне търговията между държавите членки, са налице. Според съображение (125) от решението на ЕК въпросът за това дали потенциалният бенефициер е предприятие е предварителен въпрос. Това е така, защото според формулировката на чл. 107, § 1 ДФЕС правилата за държавните помощи се прилагат само тогава, когато бенефициерът е предприятие. При дефиниране на понятието „предприятие“, ЕК в решението си препраща към практиката на Съда на ЕС, който в свои решения сочи, че предприятие е всеки субект, упражняващ стопанска дейност, независимо от правния му статут на физическо или юридическо лице и независимо от начина му на финансиране, а стопанска дейност е всяка дейност, която се състои от предлагане на стоки и услуги на даден пазар ( арг. съображение 126 от решението на ЕК). В съображение (127) от Решение на ЕК C(2014) 6207 final, изрично са посочени основанията за изключване на определени бенефициери от категорията „предприятие“ по см. на чл.107, пар.1 от ДФЕС, а именно когато не са извършвали стопанска дейност със заменената горска земя през разглеждания период /от 01.01.2007г. до 27.01.2009 г./ и понастоящем не извършват такава дейност, поради което се приема, че няма наличие на държавна помощ при сделките за замяна, които те са сключили с българската държава.
От друга страна, според съображение (142) от решението на ЕК, сделките за замяна нарушават конкуренцията и засягат търговията между държавите членки доколкото всяка финансова изгода в резултат на замените укрепва позицията на бенефициерите в сравнение с други конкурентни предприятия в рамките на Съюза на определен пазар – пазар на който предприятията предлагат стоки и услуги. В същото това съображение е посочено, че вписаните в Търговския регистър сфери на дейност като недвижими имоти, туризъм, ресторантьорство, залесяване представляват сектори, отворени за конкуренция на равнището на Съюза, но понятието "предприятие" в чл.107, §1 от ДФЕС е обективно понятие и въпросът за това дали предприятията предлагат стоки и услуги на определен пазар и по този начин се конкурират с други предприятия и участват в търговията в рамките на Съюза, трябва да се определи с оглед дейностите, действително извършвани от тези предприятия.
От горното следва, че за да е налице основание за възстановяване на несъвместима помощ от жалбоподателите, административният орган е следвало да установи, че същите са предприятие и че сделката за замяна нарушава конкуренцията. Мотиви и доказателства за визираните обстоятелства не се съдържат в оспорения АУПДВ и в документите, които предхождат и съпътстват неговото издаване. Изложените от административния орган обстоятелства за участие на оспорващите, респ. на техните наследодатели, като собственици, съдружници и/или управители на търговски дружества не обосновават заключението, че се касае за предприятие по см. на чл.107, §1 от ДФЕС. Органът не е изложил доводи, не е формирал изводи и не е доказал относимите към спора факти в контекста на приложимите нормативни разпоредби, а именно: за това дали жалбоподателите са извършвали дейности със заменената горска земя през процесния период от време и понастоящем или не; кой е конкретният пазар, на който са оперирали; имат ли финансова изгодна от замяната, която ги поставя в по-добра позиция в сравнение с другите конкурентни оператори на същия пазар.
В съдебното производство - в отговорите по жалбата и в представената писмена защита, пълномощникът на ответника излага съображения в подкрепа на тезата, че оспорващите имат качеството предприятие, като сочи т.7-10 от Известие на ЕК (2016/С 262/01) и практиката на СЕС без ясни аргументи за приложимост и връзка на същите с конкретните факти по казуса. Единствено с данните за осъществявана търговска дейност от частните субекти, които се съдържат в ТР, не може да се установи конкретно нарушение на конкуренцията, респ. качеството съдружник и член на органите на управление в търговски дружества не означава, че като физическо лице същите са осъществили сделки в нарушение на правилата на конкуренцията и тези сделки са свързани с предоставената помощ. Не е доказана четвъртата предпоставка в съображение 124 от решението на ЕК. Договорът за замяна е сключен от физически лица и в това им качество административният орган е следвало да извърши преценка дали се касае за предприятие, а в случая е очевидно, че такава преценка не е проведена.
Неоснователен е доводът на пълномощника на ответника, че включването на жалбоподателите в списъка на бенефициерите по решението на ЕК и публикуването на този списък на сайта на министерството е достатъчно, за да се приеме, че всички, изложени по-горе обстоятелства са доказани, още повече, че списъкът също не съдържа никакви мотиви за това защо министърът на земеделието, храните и горите е определил изброените в него юридически и физически лица като бенефициери. Не може да се приеме, че този въпрос е решен от Комисията и чрез посочване на сделките, по които е било предоставено предимство. Освен, че тези сделки не са индивидуализирани, вкл. бенефициерите по тях, но и самите сделки са определени в резултат на сравнение на административните цени и пазарните цени, представени от българските органи без конкретни данни за всяко засегнато предприятие.
Изводите от изложено са за липса на мотиви и на доказателства защо адресатите на акта се считат за бенефициери на несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, респ. защо от тях се изисква възстановяване на помощта. Допуснато е нарушение на закона при издаване на оспорения АУПДВ, което е основание за отмяна на същия.
Извън горното, във връзка с наведените от жалбоподателите оплаквания, съдът счита за необходимо да посочи, че административният орган не е определил размера на подлежащата на възстановяване държавна помощ въз основа на пазарните цени на заменените имоти, определени от независим оценител в изпълнение на указанията в решението на ЕК.
В случая, административните цени на заменените имоти не са спорни и се установяват от приложените към преписката удостоверения, издадени от съответните РУГ. Видно от изложеното в АУПДВ пазарната цена на частните имоти и пазарната цена на държавните имоти, са определени съгласно оценка, изготвена от "Агролеспроект" ЕООД, който е избран след проведена процедура по реда на ЗОП с възложител Изпълнителна агенция по горите към министъра на земеделието, храните и горите. Оценителските доклади са изготвени през 2018 г., т. е. преди образуване на административното производство по издаването на акта. Така установените факти сочат, че размерът на помощта е определен по реда на чл.38, ал.7, т.2 от ЗДП.
Съдът счита, че пазарните оценки на държавните и частните имоти не са изготвени от независими експерти в изпълнение изискването на съображение 176 от решението на ЕК. Не е спорно по делото и при справка в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на "Агролеспроект" ЕООД е Министерство на земеделието, храните и горите, т.е. администраторът на помощта, което поставя под съмнение независимостта на оценителя. По делото няма и данни, че последния е одобрен от ЕК.
От друга страна, от разпоредбата на чл.38, ал.6 от ЗДП следва задължението на органа да определи размера на помощта при съобразяване с методиката, приета от ЕК в съображение 173 от нейното решение, както и с изискванията в съображение 174 от решението на Комисията. Последното предвижда, че при определяне на пазарните цени на съответните парцели следва изцяло да бъде отразена икономическата стойност на тези земи към момента на замяната. В оспорения акт се сочи приложимост на изискванията в съображение 173 от решението на ЕК с препращане относно конкретните стойности към оценителска експертиза. Касае се за оценителските доклади на „Агролеспроект“ ЕООД, данните от които съдът е възпроизвел по-горе в настоящото решение. В съображение 176 на решението на ЕК е посочено, че този начин на определяне на пазарните цени се използва, когато българските органи изразят основателни съмнения, че методиката не може да бъде приложена или води до сума, която явно не отразява адекватно сумата, получена от бенефициера.
От анализа на приложените методи за оценка и на източниците на информация в оценителските доклади, е видно, че определените в административното производство пазарни цени на заменените имоти не съответстват на икономическата им стойност към момента на замяната. Настоящият съдебен състав намира, че при определянето на пазарната цена административният орган е длъжен да съобрази определението за пазарна цена, дадено в т. 68 от Решение от 2 септември 2010 г. по дело С-290/07 и в т.34 от Решение от 16 декември 2010 г. по дело С-239/09, според които пазарна цена е цената, която частен инвеститор, действащ в нормални условия на конкуренция, би могъл да определи. Според т. 35 от Решение на СЕС по дело С-239/09, когато националното право установява правила за изчисляване на пазарна стойност на земи с оглед на тяхната продажба от публични органи, за да съответстват тези правила на член 87 ДЕО /чл. 107 ДФЕС/, при прилагането им във всички случаи трябва да се получи цена, която е възможно най-близка до пазарната стойност. В този смисъл е и утвърдената съдебна практика на ВАС / вж. Решение № 5050 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 704/2021 г., I о.; Решение № 8824 от 23.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2907/2021 г., I о. ; Решение № 11382 от 10.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3436/2021 г., I о., Решение № 1591 от 21.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5959/2021 г., VIII о. и др./.
В конкретния случай от представените оценителски доклади се установява, че за определяне пазарната цена на имотите – частна държавна собственост, е използвана информация в изданията на САПИ „Състояние и тенденции в развитието на пазара на земята в България“ 2007г.-2008г. за земеделски имоти и в Агенцията по вписванията за сделки с поземлени имоти в горски територии и за сделки със земеделски имоти. Видно е, че поради недостатъчно данни за продажби на горски земи в процесните землища на с. Савойски, с. Преколница и с. Ново село, са ползвани данни от продажби на горски територии в землището на с. Богослов, за което няма доказателства, че е съседно по см. на § 1а, т.4в от ДР на ЗДСоб. Преценявана е и информация за пазара на поземлени имоти за по-разширен период 2006г.-2009г. Горният подход е приложен и при оценката на имотите, частна собственост - използвани са данни в изданията на САПИ „Състояние и тенденции в развитието на пазара на земята в България“ 2007г.-2008г. за земеделски имоти и в Агенцията по вписванията за сделки с поземлени имоти в горски територии и за сделки със земеделски имоти; поради недостатъчно данни за продажби на горски земи в землището на с. Долно село, са ползвани данни от продажби на горски територии в землището на с. Богослов, за което няма доказателства, че е съседно по см. на § 1а, т.4в от ЗДСоб.; обсъждана е и информация за пазара на поземлени имоти за по-разширен период 2005г.-2009г.
Определената пазарна цена в административното производство е разколебана от заключенията на вещото лице инж. С.К. по първоначалната и допълнителни съдебно – оценителски експертизи. Същото, прилагайки метода на пазарните аналози, въз основа на осреднени цени от сделки с имоти, подобни на оценяваните, определя пазарни цени на двете групи имоти, различни от тези в оценителските доклади.
Тук е мястото да се посочи, че съдът не кредитира като обективно заключението на вещото лице доц. Г. П.. Същият при определяне на пазарната цена на заменените имоти не е приложил надлежно метода на пазарните аналози, доколкото е приравнил цената на горската земя на цената на постоянно затревените площи.
При това положение не може да се приеме, че определените чрез експертната оценка пазарни цени на процесните имоти, отразяват икономическата (пазарната) им стойност към момента на замяната през 2009г. Тъй като това е стойността, релевантна за определяне размера на полученото предимство по конкретната сделка за замяна, съответно преценката за приложението на условията, посочени в чл. 2 и 3 от решението на ЕК, при които индивидуалната помощ по съответната сделка за замяна не представлява помощ или представлява помощ de minimis, която се счита съвместима с вътрешния пазар. В тази връзка следва да се посочи, че целта на възстановяването на неправомерната и несъвместима държавна помощ е възстановяване на конкуренцията в положението преди привеждането й в действие. Следователно неправилното определяне на пазарните цени на заменените горски имоти към момента на сключване на договора за замяна, не осигурява постигането на преследваната цел. Налице е и основанието за незаконосъобразност по чл.146, т.5 от АПК. По изложените по-горе съображения оспорения АУПДВ следва да се отмени.
На последно място, ако условно се приеме, че с оглед използваната формула за изчисление на помощта, тя е правилно математически изчислена, то липсват доказателства, че предимството, дадено на частната страна в резултат на замяната е надвишавало прага de minimis от 200 000 EUR по Регламент (ЕС) № 1407/2013 г. на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на ЕС към помощта de minimis. Задължението за извършване на проверка дали процесната помощ е de minimis следва от съображение 171 от решението на ЕК, в което изрично е посочено, че българските власти трябва да изключат тези лица, които от сделките за замяна, в които са участвали, са получили предимство, целият размер на което не надвишава праговете, установени в Регламента за минималната помощ (помощта, de minimis). В случая е безспорно, че такава преценка органа не е извършил, с което е нарушил т. 154 от решението на ЕК, съобразно която компетентният административен орган е следвало да провери преди издаването на АУПДВ и обстоятелството дали са изпълнени всички други условия, определени в Регламент (ЕС) No 1407/2013 на Комисията.
С оглед констатираните нарушения при издаването
на процесния АУПДВ и предвид задължението на Република България за процедиране съгласно Решение на ЕК
C(2014) 6207 final от 5.09.2014г., преписката следва да бъде върната на
административния орган за нова преценка относно наличието на държавна помощ, в
съответствие с мотивите в настоящото решение. Горното следва и от разпоредбата
на чл.
14, § 3 от Регламент /ЕО/ № 659/1999, както и чл.
16, § 3 от Регламент 2015/1589/ЕС/, според които решението на Комисията
подлежи на изпълнение, като националното право не следва да го препятства.
Относно наведените от жалбоподателите аргументи за изтекла погасителна давност, следва да се посочи, че същите са в противоречие с приетото в решение на Съда на ЕС по дело С-627/18. В мотивите на това решение /т. 46/ СЕС приема, че когато дадена помощ е приведена в действие без предварително уведомление до Комисията, тя е неправомерна по смисъла на чл. 108, § 3 от ДФЕС и получателят на помощта не може да има към този момент оправдани правни очаквания относно нейното правомерно отпускане. От горното следва, че Комисията винаги може да поиска възстановяване на неправомерна помощ, при това независимо от евентуалното изтичане на приложимия в националното законодателство давностен срок. Даденото тълкуване е приложимо в настоящия случай, тъй като съгласно решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 година държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горски земи, е приведена в действие от Република България в нарушение на изискването за предварително уведомяване на Комисията. Съгласно т. 60 на решението принципът на правна сигурност, който давностните срокове имат за цел да гарантират, не може да бъде пречка за възстановяване на обявена за несъвместима с вътрешния пазар помощ. В процесния случай решението на ЕК, C/2014/6207 final от 5.09.2014 година е издадено в рамките на 10 годишният давностен срок по чл. 15 от приложимия по време Регламент /ЕО/ № 659/99, отменен с Регламент № 2015/1589. От доказателствата по делото е установено, че компетентният национален орган е забавил изпълнението на посоченото решение, като е издал оспорения АУПДВ по чл. 38, ал. 3 ЗДП на 09.04.2020 г., но не извън давностния срок.
С оглед изхода от спора, съдът присъжда на оспорващия Б.Л.К. /който по твърдения на адв. Р. е плащал сумите/ деловодни разноски в размер от 4151,67лв., от които 30,00лв. заплатена държавна такса по жалбата и 4121,67лв. – възнаграждения на в.л. Г.П. и в.л. С.К., платими от Министерство на земеделието, храните и горите.
Извън горното, Министерство на земеделието, храните и горите
следва да заплати на адв. К.Р. адвокатско възнаграждение за защита и
процесуално представителство на жалбоподателите при усл. на чл.38 от Закона за адвокатурата, в
размер на 1880,72лв., определено по правилото на чл.8 ал.1, т.4 от Наредба №1
от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с
чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Съдът счита за неоснователна поради
отсъствие на предпоставки и правно основание за това, претенцията на адв. Р. за
присъждане на възнаграждение за участие в повече от две съдебни заседания и за
увеличаване на минималното възнаграждение. На ответника не се следват деловодни
разноски.
Водим от горното и на основание чл. 173, ал.2 от АПК вр. с чл.38, ал.3 от Закона за държавните помощи, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № РД05-48/09.04.2020г., издаден от министъра на земеделието, храните и горите.
ИЗПРАЩА административната преписка на министъра на земеделието, храните и горите за ново произнасяне в изпълнение на Решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014г. и съобразно дадените указания във връзка с тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Министерство на земеделието, храните и горите с адрес гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 55, да заплати на Б.Л.К., ЕГН **********,***, деловодни разноски в размер на 4151,67лв., от които 30,00лв. заплатена държавна такса по жалбата и 4121,67лв. – възнаграждения на вещи лица.
ОСЪЖДА Министерство на
земеделието, храните и горите с адрес гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 55, да
заплати на адв. К.П.Р. с адрес ***, адвокатско възнаграждение в размер на
1880,72лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: