Р Е Ш Е Н И Е № .........
гр. П., 19. 07.,2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД търговско отделение,
на дeветенадесети
юни ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕВЕТНАДЕСЕТА
година,
в публично заседание ,в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА МЪЛЧИНИКОЛОВА
СЕКРЕТАР: Велислава
Трифонова
като разгледа докладваното от съдията МЪЛЧИНИКОЛОВА
ТД № 214 по описа за 2018 година , за да се
произнесе взе предвид следното:
ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.432 КЗ и чл.86 ЗЗД
ИСКОВА МОЛБА Вх. рег. №***/20.09.2018 г. ,подадена от П.И.Ц.,
чрез адвокат П.Д. –САК, против : ЗАД „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: бул. „***“ 1, гр. С., представлявано от Б.Г. И., Т.Й. Д. и Р.В.М.
- Изпълнителни директори-
Цена на иска – 150 000 лева.
Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответното дружество ЗАД „***“ АД, да заплати на П.И.Ц.
застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в
размер на 150 000 /сто и петдесет хиляди лева/, представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди от застраховател по „ГО“ ,за болки и
страдания от смъртта на неговия брат В.И.
Ц. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.08.2018 г. до
окончателното й изплащане..
Иска се присъждане и на направените деловодни
разноски.
Твърденията на страните:
Твърди се от ищеца ,че на 11.12.2016 г. в гр. П.
е станало пътно-транспортно произшествие между л. а. „***“, модел ***, с per. №
*** и мотоциклет „***“, модел „***“, с per. № ***, при което водачът на лекия
автомобил, при опит да извърши обратен завой през затревена част от пътя,
пресякъл траекторията на движение направо на мотоциклет „***“, модел „***“, и причинил виновно смъртта на водача на
мотоциклета - В.И. Ц.. Сочи се също така,че смъртта на водача на мотоциклета е
резултат от причинените му в резултата на произшествието множество,
несъвместими с живота телесни повреди.
Ищецът твърди,
че отговорността на виновния
водач, управлявал л.а. „***“, модел ***, с per. № *** е застрахована в ЗАД „***“
АД, със застрахователна полица „Гражданска отговорност“ № ***, валидна от
04.04.2016 г. до 04.04.2017г. Твърди се също в исковата молба, че за
настъпилото произшествие е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, per. № ***, екз. № 5/03.01.2017 г., като по случая е образувано по ЗМ №
298/11.12.2016 г., досъдебно производство №291/2016 г. по описа на Окръжна
Прокуратура - гр. П..
Ищецът П. И. Ц. твърди ,че е брат на починалия в
резултат на посоченото ПТП В. И.Ц., с когото е бил в много близки братски
отношения, основание на разбирателство, взаимна обич , уважение и силна, трайно
изградена емоционална връзка. Сочи се че двамата са израствали и живели в едно
домакинство. Сочи се от ищеца ,че той е преживял изключително тежко смъртта на
своя брат В. Ц.. Твърди се в ИМ, че след смъртта на своя брат, ищецът е страдал
много, станал затворен, неконтактен и
постоянно плачел. Дори към настоящия момент мъката му не е стихнала,
като непрекъснато говорил за инцидента, загубил съня си, станал тревожен и
изпаднал в депресия. Това наложило ищецът да потърси лекарска помощ, който му е
предписал медикаменти за преодоляване на влошеното му психическо и емоционално състояние.
Твърди се в ИМ, че претърпените от П.Ц.
неимуществени вреди – описаните болки и страдания, негативни усещания и
неблагоприятни промени в личния живот, в резултат смъртта на неговия брат В. Ц.,
следва да бъдат компенсирани с обезщетение в размер на 150 000 лева.
Сочи също така
в ИМ,че съобразно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, на 30.07.2018г ищецът е
завел пред ответното застрахователно дружество претенция за изплащане на
обезщетение за причинените му в резултат на процесното ПТП неимуществени вреди.
Във връзка с молбата била образувана ликвидационна преписка № ***/ 2018-01, но
ответникът с писмо Изх.Д ***/ 08.08.2018г е отказал да изплати на ищеца
обезщетение.
Към исковата молба са представени като писмени доказателства, заверени от
страната копия от следните документи: Констативен протокол за ПТП- заверено копие; Препис извлечение от акт за смърт- заверено
копие; Удостоверение за родствени
връзки- заверено копие; Протокол за
оглед на пътнотранспортно произшествие- заверено копие; Скица, ведно с легенда- заверено копие;
Фотоалбум- заверено копие; Молба с вх. № ***/30.07.2018 г. - заверено
копие; Уведомление с изх. № ***/08.08.2018
г. - заверено копие.
В срока по чл. 367,ал.1 от ГПК от ответното дружество е постъпил по пощата, отговор на исковата молба,
Вх.рег.№***/ 07.11.2018г/ п.к.06.11.2018г/.
С отговора се изразява становище ,че предявеният
иск е допустим, но е неоснователен, поради което моли съда да го отхвърли и да
присъди на ответника направените деловодни разноски.
В условията на евентуалност се посочва в отговора ,че ако съдът намери иска за основателен, то
следва да вземе предвид степента на съпричиняване на вредите от страна на
починалия моторист, който е предизвикал процесното ПТП, управлявайки
мотоциклета в пияно състояние с 1.5промила алкохол в кръвта, бил е
неправоспособен и се е движил със скорост 143 км/ч , която превишава
разрешената в този пътен участък скорост от 70 км/ч.
Възразява се с отговора, че водачът на лекия
автомобил „***“ рег.№ *** –Н.Б. няма вина за настъпилото произшествие и
вредоносните последици от него, тъй като не е извършвал забранен от закона обратен завой, и не е нарушил
правилата за движението по пътищата, като единствено по вина на мотоциклетиста
не е могъл да предотврати удара между управлявания от него лек автомобил и
мотоциклета „***“, управляван от починалия В.
Ц.. Сочи също в отговора, че загиналият моторист е нарушил разпоредбите
на чл. 20,ал.1, чл.20,ал.2 и чл.23,ал.1
от ЗДвП, като управлявайки мотоциклета със скорост многократно превишаваща
разрешената , в пияно състояние и неправоспособен е попаднал в опасната зона за
спиране.
С
отговора на исковата молба се оспорват част от
фактическите твърдения в нея, в това число: вината на водача на лек
автомобил *** с per. No *** - Н.Б., с оглед направените по-горе оспорване на
вината му и възражение за съпричиняване на ПТП от страна на моториста.
Възразява, че водачът на лек
автомобил „*** 121“ с per. No *** - Н.Б., не е имал противоправно
поведение нито преди нито по време на
самото ПТП. Сочи се в отговора, че
отговорността за последици от деликт
по чл.45 ЗЗД е на прекия причинител на вредата, чиято отговорност е
предмет на застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите, поради
което в случая искът за претендираното обезщетение е неоснователен и недоказан.
Оспорва
се с отговора наличието на причинно - следствената връзка между действията на водача на лек
автомобил „*** „с per. No *** - Н.Б. и настъпилите вреди;
Оспорват
фактическите твърдения в ИМ, относно механизма на ПТП, описан в исковата молба,
според който водачът на лек автомобил „*** 121 с per. No *** - Н.Б. е извършвал
обратен завой и е нарушил правилата за движение по пътищата. Сочи се от
ответника, че Н.Б. се е включвал в
движението по пътя с напълно правомерна маневра, а не е извършвал обратен
завой, както се твърди в исковата молба. Възразява ,че когато е тръгнал, Б. е
погледнал назад и в това време мотористът е бил на 140-150 метра назад, въобще
не го е видял, не го е сметнал за опасност. При бавния ход, с който тръгва
автомобила, ударът пак е бил непредотвратим, той е бил на 144 м, а опасната
зона е 170 м.
Оспорват
се твърденията в ИМ, относно преживените
болки и страдания от ищеца, влошеното му емоционално и психическо състояние,и
че към момента не е възстановен; че
продължава да приема медикаменти., че ищецът е търсил лекар, който му е
предписал медикаменти за преодоляване на емоционалното му състояние.
Възразява се в отговора ,че към исковата молба не са приложени никакви
медицински документи, които да удостоверяват тези твърдения Оспорва се размера на претенцията като
прекомерно завишена.
В законния срок от ищеца е
постъпила допълнителна искова молба. С ДИМ ищецът поддържа всички
факти и обстоятелства, изложени в исковата молба, както и доказателствените си
искания. Излага доводи относно размера на претендираното обезщетение,
като се позовава на разпоредбата на чл. 342 КЗ относно минималния размер на
застрахователните суми и икономическата обстановка в страната. Оспорват се всички възражения,направените с
отговора на ИМ.
В срока по чл. 373,ал.1 от ГПК, от ответника, чрез пълномощника – адвокат Н.К.,
е постъпил допълнителен отговор на исковата молба.
С допълнителния отговор, ответникът поддържа
всички направени с отговора на ИМ възражения, твърдения и доказателствени
искания. Поддържа и искането за назначаване на съдебна токсикологични
експертиза, като с отговорите на поставените въпроси цели да докаже
възражението си за причиняване, евентуално съпричиняване, на противоправния
резултат от страна на водача Ц., изразяващо се в управление на МПС след
употреба на алкохол /1.5 промила/ и наличие на причинна връзка между това
виновно и противоправно поведение и настъпилото ПТП.
Възразява се с доп. отговор, че към 07.12.2018г.
са влезли в сила изменения в Кодекса на застраховането пар. 96,ал.1, пар.93, с
които е определен таван от 5000 лева на обезщетенията до влизане в сила на
Наредбата за утвърждаване методиката по
чл. 493а,ал.2 от КЗ, предявени по съдебен ред
в периода 21юни 2018 от лицата по
чл.493а,ал.4 от КЗ.
С допълнителния
отговор на ИМ са представени , като писмени доказателства, заверени от
страната копия от : Талон за изпращане на проби за химическо
изследване относно В.И. Ц.- неразделна част от материалите по ДП № 291/16 по
описа на Окръжна прокуратура- гр. П.. С последния целим доказване на
твърдението относно употреба на алкохол от страна на водача Ц.; Справка за
нарушител/ водач относно В.И. Ц.- неразделна част от материалите по ДП № 291/16
по описа на Окръжна прокуратура- гр. П.- с последното целим да докажем
субективното отношение на водача Ц. по отношение спазването на правилата за
движение по пътищата.
С разпореждане от 16.10.2018г., съдът е освободил ищеца от заплащането на
такси и разноски по делото
Процедурата по размяна на книжа е извършена в пълен обем съгласно
разпоредбите на чл.367-чл.373 от ГПК.
С определение по реда на чл. 374 от ГПК, съдът се
е произнесъл по допустимостта на предявения иск и по доказателствените искания
на страните. Изготвил е проект за доклад
по делото, препис от който им е връчена. На страните е дадена възможност да
изразят писмено становища по проекта за доклад. В първото по делото заседание,
поради липса на възражения от страните, съдът е приел проекта за доклад по
делото за окончателен.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства, приети са заключения на медицинска, токсикологична и на автотехническа
експертизи; приети като доказателство по делото са материалите в прекратеното
досъдебно производство ДП № 291/ 216г по описа на Окръжна прокуратура – П..
В представените писмени бележки страните, чрез
процесуалните си представители поддържат изразените становища и развиват
подробни съображения.
Съдът като
прецени по отделно и в съвкупност
представените от страните доказателства
и заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Не се спори между страните и това се установява от справка от
интернет страницата на Гаранционния фонд
и приетото,, като писмено доказателство по делото (л. 180,том1),копие от
застрахователна полица,че към датата на ПТП е действал застрахователен договор,
покриващ риска "Гражданска отговорност" за процесния л. а "*** ***“
Рег.№ ***, сключен със застрахователната компания – ответник по делото, със
застрахователна полица от
04.04.2017г № *** валидна от 04.04.2016г
до 04.04.2017г.
Безспорно е също така и това се установява от
приетото като писмено доказателство, копие от удостоверение за родствени
връзки(л. 7, т.1) ,че ищецът е роден брат на починалия В.И. Ц.. Видно от приетото като писмено доказателство,
неоспорено копие от молбата на ищеца отправена до ответното застрахователно
дружество – Вх. № ***/ 30.07.2018г., се установява,че той е поканил ответното
дружество да заплати застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – резултат от настъпилото
на 11.12.2016 г. пътнотранспортно произшествие,при което е загинал неговия брат
В. Ц. в размер на 150 000 лева. Приложени са документи, удостоверяващи
настъпилото ПТП и претърпените
неимуществени вреди. Получаването на поканата не е оспорено от
ответника.
Видно от приетото като писмено доказателство и
неоспорено копие от уведомление от ЗАД „***“ АД , изх. № ***/ 08.08.2018г. , ответното дружество е
отказало да изплати застрахователно обезщетение на ищеца.
Безспорно е също така и това се установява от
приложеното като доказателство досъдебно производство № 291/2016г. по описа на
Окръжна прокуратура гр. П., че с
Постановление от 16.06.2017г. на наблюдаващия прокурор И.Г., досъдебното
производство е прекратено на основание чл.243,ал.1,т.1, вр. с чл.24,ял.1т.1 от НПК.
Спори се между страните по въпросите: има ли съпричиняване от страна на мотоциклетинста В. Ц. за
настъпването на процесното ПТП и
последвалия от него вредоносен резултат; дължи ли се на ищеца обезщетение, както и по отношение
размера на обезщетението. Постановлението е влязло в сила като необжалвано на
23.06.2017г.
По механизма на транспортното произшествие:
От протокола за оглед на местопроизшествие и изготвения към него фотоалбум) от приложеното като доказателство прекратено
досъдебно производство ДП 291/ 2016г. по описа на Окръжна прокуратура – П., се
установява ,че ПТП е станало на 11 декември
през 2016г. около 14:10ч.в гр. П., на бул.“***“ на пътния участък в района на „***“, близо до „***,в южното пътното платно – еднопосочно
с ширина 7,6 м., състоящо се от две пътни ленти, отделено от платното за
насрещно движение с остров с ширина 3.0 м.
На мястото на произшествието са установени пътни знаци – „Забранено
движението със скорост по- голяма от означената
70 км/ч“, като най-
близкият знак е на 150 м. от мястото на произшествието в посока П., монтиран на
стълб в южния банкет, след отбивката за зала „***“ Друг такъв знак е намерен
монтиран преди отбивката за зала „***“ по посока за мотоциклет „***“.
В протокола за оглед на местопроизшествието са отразени разположението на двете превозни
средства, откритите вещи, следи и други обекти в района на местопроизшествието
, а именно:
Лек
автомобил "*** ***" с рег.№ ***- автомобилът е с две врати,
червен на цвят. Автомобила е намерен разположен с предната си част на
североизток и стоящ в северната лента на южното платно.
На 42,6 м източно от ОР №1 е намерена задната част на автомобила. Лявата
странична част е намерена южно от южния бордюр на разделителната ивица- предна
част на 1,5 м, задна част на 3,1 м.
Автомобилът е измерен с дължина 3,3 м и надлъжна база 2,25 м.
Оглед на автомобила: автомобилът е намерен с
деформирана лява странична част, с потъване от ляво надясно. Мерено от зад
напред на 50/20 см; на 90/35 см; на 1,2/ 48 см; на 1,45/5 см; на 1,7/30 см; на
1,9/ 26см. Счупено от ляво стъкло на вратата; пода с надлъжната греда изместени
надясно; счупено ляво странично огледало; Намерено е вътрешно огледало за
обратно виждане. Приборите са намерени с показания ”0", скоростен лост
в неутрално положение, блокирал волан. Лява задна джанта немерена спукана,
а гумата с изпуснат въздух. Останалите гуми са намерени напомпани. Деформиран
преден ляв калник, липсват ляв фар и ляв фар за мъгла.
Мотоциклет "*** ***"
с рег.№ *** :
Мотоциклетът е намерен на 47,0 м източно от ОР №1, в северната част на
северната лента, паднал на лявата си страна, с предна част опряна в северния
бордюр на северното платно.
Оглед на мотоциклета:
„мотоциклетът е намерен с разрушена предна част; скъсана предена джанта; скъсан
преден спирачен диск; изкривени телескопи, Рама ***. Мотоциклетът
е намерен на 6-та предавка“
До северния бордюр на
разделителната ивица е намерен резервоар от мотор с надпис "***". В
тази част на северното платно е намерено изтекло гориво, което продължава в
северозападната лента и косо с утечки стига до мотоциклет с рег.№ ***….
На 46,0 м източно от ОР №1 е
намерен труп на мъж, легнал по гръб, с глава насочена на югозапад, като кръста
му е намерен върху южния бордюр на разделителната ивица, а краката са във
разделителната ивица, главата е намерена на пътното платно. Под кръста на трупа
е намерено парче от седалка на мотор, която е преместена, за да се извърши
оглед на трупа.
Протоколът за оглед на местопроизшествие
е последващо съставен след инцидента, но се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно удостоверените и пряко възприети от длъжностното
лице факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП,
като: местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените
щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието, както и, че
при посещението на разследващите органи открит труп на човек. В този смисъл решение № 71 от
16.08.2017 г. на ВКС по т. д. 60343/2016 г. на ВКС/.
По делото е изслушано и прието заключението на назначената от съда и
неоспорена Автотехническа експертиза
/АТЕ/, изготвено от вещото лице маг.инж.
В.И..
Видно от заключението на вещото лице,
произшествието при което е загинал В. Ц. е станало на 11.12.2016г. около 14:10
ч. в гр. П., в южното пътно платно на бул.“***“ в близост до „***“ в светлата
част на денонощието по посока с. ***. Времето е било слънчево, асфалтовата
настилка е била суха и дребно зърнеста , съгласно отразеното в протокола за
оглед на местопроизшествието.
Относно механизма на пътното произшествие вещото лица дава заключение, че ударът между двете превозни средства е
реализиран в лявата, еднопосочна лента за движение в посока с. ***. Лекият
автомобил е напуснал реда на паркираните в дясната лента автомобили и под ъгъл
се е насочил и навлязъл странично с предната си лява част в лявата лента на
еднопосочния път, като се движил със скорост около 11.05 км/час. В този момент
мотоциклетът „*** ***“ се е ударил челно в страничната лява част на лекия
автомобил.
Съгласно изчисленията, подробно описани от в.л.,
мястото на първоначалния контакт при удара на мотоциклета в лекия автомобил , в
надлъжно направление е на 20.6 м от
приетия при огледа Ориентир № 1. В напречно отношение, мястото на удара е на 2.9 -3.0 м. от левия край на
асфалтовата настилка на южното пътно платно на бул. ***. Мястото на удара вещото лице е онагледено под
№ 17, с изготвена като приложение № 1 мащабна скица(л. 54 том2)
В т.3 от заключението , вещото лице посочва ,че към момента на реализирано
движение от състояние на покой, лекият автомобил „***“ се е намирал на около
10.8 м. от мястото на удара, а
мотоциклетът – на около 199.73 м.(отразено в позиция №17 на скицата) . Към
момента на предприето спиране от страна на мотоциклетиста, с последващо отлагане
на следа върху настилката, мотоциклетистът се е намирал на 61.18 м. от мястото
на удара, а лекият автомобил – на 5.51 м. от това място( позиция № 18 от
скицата)
В констативно съобразителната част на експертизата, - (стр.14 от закл. стр.43, том 2), вещото лице е установило,че
времето за което лекият автомобил „*** ***“ е изминал разстоянието от състояние на покой до мястото на
първоначалния контакт при удара е 4.93 сек.
В т. 4 вещото лица дава заключение, че скоростта
на мотоциклетиста към момента на предприетото спиране е била 144.58 км/час,
като се е движил на шеста предавка, при
максимално допустима за този пътен участък скорост 70 км/час.
В т.8 от АТЕ, вещото лице дава заключение,
че скоростта на лекия автомобил „*** ***“
към момента, когато мотоцитлетистът е предприел спиране е била 11.05 км/час, а
към момента на първоначалния контакт при удара е била около 15.77 км/час.
Относно
дължината на опасните зони за спиране на двете превозни средства, в т.9
от заключението, вещото лице посочва ,че:
- дължината на опасната зона за спиране на
мотоциклета „*** ***“ при скорост 144.58 км/час = 40,15 м/сек е 151.22
м;
-дължината на опасната зона за спиране на лекия автомобил „******“ при скорост 11.05 км/час = 3.07 м/сек е
4.37м.
Спирачния път на мотоциклетиста до мястото на
удара, вещото лице посочва на 61.18 м., като това разстояние е сбор от
разстоянието, което мотоциклетът е изминал за времето на реакция на водача,
сработването на спирачния привод, нарастване закъснението и отложената следа
преди мястото на първоначалния контакт между двете МПС при удара.
В т. 13, вещото лице дава заключение, че
видимостта от което технически е възможно водачът на лекия автомобил да възприеме
процесния мотоциклет е повече от 100 метра.
В т.15 от заключението, вещото лице е посочило,
че към момента, когато водачът на лекия автомобил е предприел движение по
излизане от реда на паркираните автомобили, мотоциклетът се е намира на
разстояние от 199.73 м. С оглед на тези изчисления вещото лице дава
заключение ,че при реална скорост
на движение на мотоциклета от 144.58 км/ч, той не е попадал в опасната
зона за спиране на лекия автомобил.
В т.17 от заключението, стигнал до извод ,че при
неговата реална скорост от 144.57 км/час, към момента на навлизане на лекия
автомобил в лявата лента, по която се е движел мотоциклетистът,той не е имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара. Вещото лице дава заключение, че
мотоциклетистът е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и
предотврати ПТП, ако се е движил с разрешената скорост от 70 км/ч или по- ниска, към момента , в който е
предприел спиране, тъй като е реагирал със задействане на спирачната уредба едва
на разстояние от 61.18 м. от мястото на удара.
При движение с разрешена скорост от 70 км/ч, вещото лице дава заключение,
че опасната зона за спиране на мотоциклета е
50.56 м.,т.е ,тя би била по- къса от разстоянието ,на което
действително се е намирал спрямо мястото на удара.
В т. 19 вещото лице е изчислил,че водачът на мотоциклета „***“ е имал
техническа възможност да предотврати ПТП
и при реалната скорост с която се е движил( 144.58 км/ч) ако бе предприел
действия да намали реалната си скорост чрез спиране към момента , още когато
лекият автомобил е предприел движение от
състояние на покой, поради неограничената видимост.
В т.20 съответно в.л. дава заключение ,че водачът
на лекия автомобил е имал техническа
възможност да възприеме мотоциклета на разстояние повече от 100 м., преди да
навлече в лявата лента за движение, и да предприеме спиране преди мястото на
удара ,като пропусне мотоциклетиста и при реалната скорост на мотоциклетиста.
В съдебно заседание вещото лице изрично заявява,
че изводите, съдържащи се в заключението му са направени и единствено на база
протоколите за оглед и снимковия материал, приложени в досъдебното
производство, както и вида, разположението и местата на уврежданията, начинът
по който са се ударили двете превозни средства, и разпръснатите части .Направил е аналитични
изчисления при използване на основните физични закони. Пояснил е, че към
момента на удара, технически е невъзможно мотоциклетистът да превключи на друга предавка, освен на установената
към момента на огледа, тъй като времето
за реализиране на такъв удар е в рамките на 0.05 – 0.1 секунди.
Въз основа заключението на вещото лице, което
съдът приема като обосновано на доказателствата по делото, компетентно и
обективно , с изключение на частите които се основават на свидетелски показания и
обяснения на извършителя, събрани в досъдебното производство, както и въз
основа на протокола за оглед, фотоалбума изготвен при огледа на
местопроизшествието по ДП № 291/ 2016г. на ОП – П., безспорно е доказан механизмът на
пътно-транспортното произшествие.
Процесното
ПТП е настъпило на южното еднопосочно пътно платно на бул. „***“ гр. П., посока
с. ***, в близостдо „***“ с две ленти за
движение по следния механизъм:
На 11 декември 2016г. лекия автомобил „*** ***“ рег. № *** е бил паркиран от дясно, в реда от други паркирали на пътния участък .в гр. П. бул.“***“ в района на „***“,
близо до „***,в южното пътното платно – еднопосочно с ширина 7,6 м.,
състоящо се от две пътни ленти с посока към с. ***. В този пътен участък
максимално разрешената скорост за движение на превозните средства е 70 км/час, обозначено
със съответния знак в двете платна за движение.
Към 14:00 ч. водачът на лекия
автомобил „*** 121“ включил двигателя и бавно потеглил, като насочил автомобила косо под
ъгъл, за да напусне реда на паркираните в дясната лента за движение, автомобили
и да се престрои в лявата лента в посока
с. ***, по която се осъществявало движението.( снимка към протокол за оглед №
44,л.32 ДП 291/16). Движел се на ниска предавка със скорост около 11.05 км/ч. Видимостта в посока към гр. П. е неограничена
– над 100 м.
По същото време, по бул. „***“,
на същия пътен участък в южното лявата
лента за движение, откъм гр. П. в посока
с. *** , се движел мотоциклетиста В. Ц.,
с мотоциклет „*** ***“ с рег. № ***, който управлявал със скорост около
144.58 км/ч. Водачът на мотоциклета възприел лекия автомобил, който напуснал
бавно реда на паркираните автомобили и се насочил към неговата лента за движение от достатъчно
разстояние – от около 199.73 м. Задействал спирачната уредба, когато се
намирал на около 61 м. от мястото на удара. Към момента на навлизане на лекия
автомобил „***“ в лявата лента за
движение, между двете превозни средства настъпил страничен кос удар, при който
челната част на мотоциклета „*** ***“ управляван от В. Ц. се ударил в
страничната лява част на лекия автомобил „*** ***.“ Мястото на удара , видно от
протокола за оглед и заключението на вещото лице е напречно на 2.9 – 3.0 м. от южния край на асфалтовата
настилка на южното пътно платно( позиция № 19 от мащабната скица –л.54) Тялото
на моториста било отхвърлено от удара, при което В. Ц. паднал на пътното
платно, където останал да лежи по гръб безжизнен, близо пред спрелия лек
автомобил „*** ***“(сн.№ 24 л. 25 ДП 291/ 16)Мотоциклетът продължил движението
си косо напред, като преминал през разделителния остров и спрял в дясната лента
на платното за насрещно движение. Тялото
на В. Ц. е откарано незабавно за оглед и аутопсия, при която е взета кръвна
проба, изпратена за химическо изследване.
От заключението на изслушаната
съдебно-медицинска експертиза(л. 241-245,т.1) изготвено от в.л. съдебен лекар Д-р Д.Д.,
неоспорено отстраните и прието от съда като обективно, компетентно и
изчерпателно, се установява, че при аутопсията на трупа на В.И. Ц. на 34 години,
извършена в съдебна медицина на 12.12.2016г. са били установени следните
травматични увреждания: излив на кръв в двете гръдни половини (хемоторакс)
и проникване на въздух в лявата гръдна половина (пневмоторакс), тежко счупване
на ребра в ляво с разместване на фрагментите, разкъсвания на плеврата, левия
бял дроб, около сърдечната торбичка и сърцето, излив на кръв в коремната
кухина, разкъсване на далака и черния дроб, счупване на таза, дясната
предмишница и левия глезен, множество охлузвания по цялото тяло,
разкъсно-контузни рани на дланта и пръстите на дясната ръка.
Вещото лице д-р Д. дава
заключение, че причината за смъртта на В. Ц. е грубо анатомично несъвместимо с живота
увреждане на жизнено важни органи (сърце и бял дроб).
Относно механизма на причиняване
констатираните травматични увреждания, вещото лице дава заключение ,че те са резултат от тъпи травми и могат да се
получат в обстановката на ПТП, за която се съобщава- блъскане на мотоциклет
в лек автомобил, отхвърляне и падане на тялото на водача на мотора върху пътното
платно.
Видно от талона за химическо изследване на
кръвната проба № 174/12.12. 2016г. взета от трупа на В. Ц.( л. 54
от ДП 291/ 2016 г.) в същата е
установено наличие на 1.5 промила алкохол.
Вещото лице д-р Д.Д., дава заключение ,че концентрацията
на алкохол в кръвта към момента на смъртта е 1,5 промили., характеризираща се с
умерени нарушения в речта, съобразителността, концентрацията на вниманието,
координацията на движенията, бързината на рефлексите. Алкохолът неминуемо е
изиграл значителна роля за възникването на ПТП-то.
При изслушване на вещото лице
д-р Д. Д. в открито съдебно заседание на 08.05.2019г. ,същият обясни ,че
установената концентрация на алкохол в кръвта на починалия В. Ц. към момента на смъртта е 1.5 промила, защото
в този момент всички жизнени процеси прекъсват, спира обмяната на веществата и
съответно прекъсва елиминацията на алкохола в кръвта. Пояснява ,че е без
значение, дали пробата ще се вземе веднага, два часа по- късно или два дни по-
късно, резултатът ще е един и същ.
От основното и допълнителното заключение на
назначената от съда токсикологична експертиза, се установява ,че починалият В. Ц. към момента на
настъпване на процесното ПТП е управлява мотоциклета „*** ***“ след употреба на
алкохол, с концентрация в кръвта 1.5 промила. Според вещото лице
Д-р Н.В. и приложената към заключението таблица, тази стойност отговаря на средна степен
на алкохолно опиване( „хипноза“) . Характеризира се с умерени, към
значителни нарушения в мисловната дейност, речта , съобразителността и
вниманието, умерено нарушена координация на движенията ,забавени реакции,
намалена способност за осъзнаване и преценка на реално възникнала опасност.
Съдът приема заключенията на вещото лица
Д-р Н.В. като компетентно, обосновано на данните по делото и медицинската наука
и изчерпателно.
С цел установяване вида и
интензитета на претърпените от ищеца П. И. Ц. неимуществени вреди – болки и
страдания в резултат от смъртта на неговия брат В. Ц., са допуснати свидетелски
показания .
Св.Б.Л. дава показания ,че е
трети братовчед на ищеца, познават се от деца, тъй като са израснали заедно.
Свидетелят твърди, че ищецът и неговият починал брат В. са живели в едно
домакинство, под един покрив дори и когато са живели заедно с приятелки. Били
са близки и неразделни. Заедно ходели по екскурзии , по събирания с приятели.
След смъртта на В., животът на П. се сринал напълно: затворил се в себе си, не
желаел да споделя с никого, престанал да се среща с приятелите си на футбол или
по други поводи. Говорел често за брат си, плачел постоянно, много му било
тежко.
Свидетелят дава показания, че
тези негови впечатления са съвсем пресни, тъй като двамата с ищеца са колеги в
работата, виждат се всеки ден и той посещавал П. често в дома му, за да не е
сам. След произшествието с брат му, П. се затворил, изгубил „харизмата си ,
веселието“ . Първите няколко седмици –
от две до четири след загубата на брат си, П.
не можел да спи, постоянно обсъждал произшествието как е станало и бил
поситнат от трагедията.
От показанията на свидетеля Г.К. се установява следното : Св. К.
познава ищеца П. и покойния му вече брат В. от поне десет години ,тъй като са
били приятели. Определя ищеца и неговия покоен брат ,като „купонджии“. Редовно
се събирали и се веселели, но за разлика от самия него и от В. заявява, че „П. не е любител на моторите и
винаги бил против такива неща“.
Двамата братя живеели заедно,
тъй като майка им от дълги години живеела в Англия. Разликата в годините между
двамата братя била 2-3 години, а в отношенията си били много близки и винаги,
каквото и да се случи, разчитали един на друг. Много по- рядко разчитали на
своя баща. Братята живеели в едно домакинство, под един покрив и повечето
свободно време прекарвали заедно.
Св. К. дава показания ,че след
смъртта на В., неговият брат – ищецът П. преживявал загубата му изключително
тежко. Променил се коренно, станал разсеян,
и потиснат. Не можел да се съсредоточи когато разговаряли за нещо, бил
отнесен и не помнел за какво са говорили. Споделял, че се задушава и има тежест
в гърдите, започнал да си внушава разни работи след произшествието и му се
наложило два пъти да посещава психолог. От ищеца, св. К. научил ,че той по някое време приемал антидепресанти. За
приема на тези лекарства, свидетелят разбрал от самия ищец, който споделил с
него ,че не си ги изписва сам , а е ходил на лекар.
На въпроси от страна на адв. Д.,
св. К. дава показания, че не е забелязал сериозна промяна в поведението на
ищеца. Според него той гледал да се разсейва с работата си, отглеждал пчели, но
просто по- малко излизал от вкъщи. Не се събирал с познати и приятели , както
преди. И до сега П. все още си спомнял за събитията при които е загинал брат
му, разказвал ги , от което свидетелят останал с впечатлението, че не е
преодолял загубата.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели, които са детайлни и последователни и не се опровергават
от останалите събрани по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Отговорността на застрахователя по
прекия иск с правно основание чл. 432 от ГПК е функционално обусловена от
отговорността на застрахования водач на моторно превозно средство, по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност". Отговорността на
водача е за непозволено увреждане и фактическият й състав включва действие или
бездействие, което е противоправно, извършено е виновно и в резултат от което
са настъпили вреди.
В тази връзка за успешното провеждане
на прекия иск срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен
договор за застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го
лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и
противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието
и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.
В настоящия случай между страните по
делото не е налице спор, че към датата на настъпилото ПТП е било налице валидно
застрахователно правоотношение по застраховката "Гражданска
отговорност" съгласно застрахователна полица № ***, валидна от 04.04.2016г
до 104.402017г. за л. а. „*** ***“, рег.№ *** сключена между ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО *** АД и собственика на автомобила „*** ***“ което
обуславя пасивната материалноправна легитимация на ответника по иска.Не се
спори също така ,че ищецът е отправил писмена покана до ответното дружество, да
му бъде изплатено обезщетение за претърпените болки и страдания, в резултат
смъртта на неговия брат В. Ц. , придружена с всички необходими документи, но е
получил отказ.
Спорни по делото са въпросите относно наличието на виновно и
противоправно поведение от страна на водачите на двете моторни превозни
средства, което да е в пряка причинна връзка са настъпилото ПТП , в резултат,
на което е загинал водачът на мотоциклета В. Ц..
Установената съдебна практика, с оглед
задължителното за съдилищата ТР № 1/ 2016г. от 21.06.2018г. на ОСНКТК на ВКС,
обезщетение за неимущесвени вреди от причинена смърт на близък се дължи, освен
посочените в П № 4/61г. и П№5/69 та ПлВС и на всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт. Предвид безспорния по делото факт ,че ищецът
и загиналия В. Ц. са родни братя, ищецът
е доказал, че попада в кръга на лицата, които имат право да претендират
застрахователно обезщетение от ответното дружество.
От анализа на доказателствата по делото, безспорно се установява, че в пряка причинна
връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие са допуснатите в независимо съпричинителство, от
водачите и на двете моторни превозни средства, нарушения на правилата за
движение по пътищата, от които пряко и непосредствено е последвало ПТП, в което
е загинал В. Ц..
Лекият автомобил „*** ***“ е напуснал
реда на паркираните отдясно автомобили и със скорост около 11 км/ч. бавно
приближил и навлязъл косо с предната си част в лявата пътна лента за движение,
в която по същото време, попътно зад него отляво надясно се
движел мотоциклетистът. Съгласно разпоредбата на чл. 25,ал.1., пр.2
от ЗДвП при извършването на тази маневра, водачът на л.а. „ *** ***“ е бил
длъжен да се убеди ,че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат в лявата лента след него. Обстоятелството ,че той изобщо не е
реагирал на появата на моториста с употреба на спирачки, сочи ,че не е сторил
това.
Съгласно разпоредбата на чл. 25,ал.2 от ЗДвП, водачът на лекия автомобил е следвало да пропусне движещият се по лявата лента мотоциклетист,
като е имал видимост към него от
разстояние над 100 м. и възможност да спре преди удара без да пресича осевата
линия. Съгласно заключението в.л. по АТЕ, мотоциклетистът е бил на голямо разстояние от около 199,73 м. от
мястото на удара, когато лекия автомобил
е предприел движение , при неограничена видимост, като водачът на лекия
автомобил не е бил длъжен да изчислява скоростта му. В същото време е бил
длъжен през цялото време, докато бавно е приближавал разделителната осева линия
на наблюдава лявата лента за движение , за да успее да спре и пропусне
движещият се в нея мотоциклетист.
Водачът на автомобила е имал възможност да
избегне удара само ако преустанови движението си до осевата линия и пропусне
движещия се в негота си лента мотоциклетист, въпреки ,че не е бил длъжен да
изчислява скоростта му на движение и е разполагал с нищожно време – около 4.93
секунди за да възприеме моториста и да реагира със спиране.
Съдът намира за неоснователни и недоказани твърденията на
ищеца ,че водачът на ракия автомобил е предприел обратен завой на забранено
място в нарушение разпоредбата на чл. 38,ал.1 и ал. 3 от ЗДвП, тъй като това твърдение почива единствено на
предположения.
По делото не събрани никакви
доказателства, от които да се направи извод, че лекият автомобил е предприел
обратен завой. Установено е , че ударът е станал в момента, в който предната
лява част на лекия автомобил е пресякла осевата линия. Движението под остър
ъгъл на автомобила при пресичането на осевата линия между двете ленти се дължи
на обстоятелството, че той е напуснал реда на паркираните автомобили, за да се
престрои в лявата лента, по която се е осъществявало движението в тази
посока. Тази маневра не може да се
извърши без да се насочи автомобилът наляво под остър ъгъл. Наличието на такива паркирани автомобили в
дясната лента за движение се установява от протокола за оглед и фотоалбума към
него – обзорната снимка № 44, на която на заден план се виждат паркираните
автомобили.
Неоснователни са също така доводите на ищеца, изложени в
писмените бележки, че водачът на лекия автомобил е нарушил разпоредбата на
чл.15 ,ал.1 от ЗДвП, тъй като следвало да се движи в дясната лента по
еднопосочното южно платно. В случая, това не е било възможно, тъй като от една
страна, в дясната лента е имало паркирани автомобили,поради което тя не е била
свободна за движение, каквото е изискването на тази разпоредба. От друга страна, при обща ширина на
еднопосочното южно платно с двете ленти за движение от 7.6 м., ширината на
всяка лента е 3.8 м. Лекият автомобил ,който е с ширина 1.6 м. , видно от
таблицата с характеристиките на двете МПС от АТЕ (л. 37,т 2) , за да напусне
реда на паркиралите автомобили с приблизително същото или по- голяма ширина,
следва да се насочи наляво косо към осевата линия , така че да избегне удар в
предния автомобил. При това следва да осигури и странично разстояние от
минимално 15 -20 см ,при което при най – прости изчисления е видно ,че при това движени под ъгъл, той неминуемо ще
приближи плътно и дори ще настъпи осевата линия.
Неоснователни и недоказани са твърденията на ищеца, за
допуснато от водача на лекия автомобил нарушение на чл. 18.,ал.1 от ЗДвП. Тази
разпоредба се отнася до МПС, които поради своите технически характеристики и
предназначение, винаги се движат бавно или поради повреда се налага бавно
движение. Това е видно от разпоредбата на чл. 18,ал.2 от ЗДвП, но този случай
не е такъв.
От
своя страна мотоциклетистът е допуснал
грубо нарушение на чл. 21,ал.2 от ЗДвП, като се е движил със скорост от 144, 58
км/ч, която двукратно е
превишавала, разрешената в този пътен участък максимална скорост 70 км/ч. При тази скорост,
ударът за него е бил непредотвратим, а
допуснатото нарушение е в пряка причинна връзка с последвалото ПТП. При скорост
от около 70 км/ч/. и по- ниска, мотоциклетистът е имал възможност да
предотврати удара, тъй като той е имал
видимост към лекия автомобил още от момента когато той е предприел движение от
разстояние над 199 м. При движение с
разрешената скорост от около 70 км/час, мотоциклетистът е имал възможност да
предотврати удара и към момента , от който действително е предприел спиране,
когато е бил на около 61 м. от мястото на удара. Това нарушение на правилатаза
движение е в пряка причинна връзка с настъплването на пътното произшествие, тъй
като при управление на мотоциклета с разрешената скорост, разстоянието между
двете МПС е било достатъчно, за да завърши лекия автомобил безопасно
престрояването си в лявата лента за движене.
Мотоциклетистът
В. Ц. е нарушил забраната на чл. 5,ал.3,т.1 от ЗДвП, като е управлявал мотоциклета
с концентрация на алкохол в кръвта 1.5 промила, която е над допустимата от
закона – 0.5 промила. В резултат на това значително са повлияни координацията
на движенията му, забавени са възприятията и реакциите му, което е в пряка
причинна връзка с последвалото ПТП и последвалия от него вредоносен резултат.
Това нарушение също е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП.
Също така , водачът на мотоциклета е допуснал нарушение
на чл. 20,ал.2 , изр.2-ро от ЗДвП, която разпоредба задължава водачите да следят внимателна
пътната обстановка, като намалят скоростта и при необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. При движение със скорост над 144 км/час и
неограничена видимост към лекия автомобил от над 199 м., мотоциклетистът е бил
длъжен да следи пътната обстановка и незабавно да намали скоростта си и дори да
спре ,още щом лекия автомобил се е отделил от реда на паркираните автомобили,
заемащи дясната лента за движение и се е насочил към лявата лента.
От заключението на АТЕ се установява ,че мотоциклетистът е имал възможност да възприеме
от разстояние 199 м. маневрата на лекия автомобил за престрояване в лявата лента, от самото й
начало, тъй като дясната е била заета.
Поради това е бил длъжен незабавно да реагира като намали значително
скоростта си и дори спре, преди мястото на удара. С тези неправомерни действия
мотоциклетистът е допринесъл пряко и непосредствено за настъпването на
процесното ПТП и фаталните за него вредоносни последици.
По размера на дължимото обезщетение:
В настоящия случай от
показанията на разпитаните свидетели се установи, че между ищеца и загиналия
при произшествието негов брат е съществувала дълбока емоционална връзка. От
раждането им до момента на инцидента са живели заедно в дома на родителите си.
Помагали си , прекарвали са заедно
свободното си време. Разчитали за всичко един на друг, тъй като майка им повече
от десет години се установила да живее и работи в Обединеното кралство. Интересите им са били различни, тъй като
починалият В. Ц. е бил почитател на мотоциклетите и високите скорости, видно от
справката за регистрирани и санкционирани негови нарушения на ЗДвП( л. 130-134
от ДП 291/ 2016г), докато неговият брат – ищецът бил против подобни действия,
занимавал се с отглеждане на пчели. Въпреки различията в интересите им, двамата
братя били „купонджии“ , общителни и жизнерадостни. Смъртта на В. Ц. причинила на ищеца, значителни по
интензитет и продължителни във времето душевни болки и страдания. Видно от
показанията на свидетелите, след смъртта на брат си ,ищецът се затворил в себе
си, продължително време отказвал да се среща с приятели, споделял ,че няколко
седмици не може да спи, като непрекъснато мисли за случилата се трагедия и
плачел. Когато пък общувал с приятелите
си, бил разсеян и отнесен, не помнел за
какво са разговаряли. Връщал разговора
все към случилото се с неговия брат.
Св. Г.К. дава показания ,че
с него ищецът споделял как се задушава и има тежест в гърдите. Започнал
да си внушава нереални неща, поради което му се наложило на два пъти посещава
психолог.
По делото не е доказано от ищеца пълно и главно, че в
резултат от смъртта на неговия брат, е пострадала съществено психиката му. В тази насока не е представена каквато и да
било медицинска документация съдържаща поставена диагноза и предписано му
лечение. Разпитаните по делото свидетели нямат лични възприятия от посещения
при психиатър, нито от проведено психиатрично лечение, а възпроизвеждат само
какво им е казал ищецът.
Св. К. дава показания ,че ищецът го
осведомил ,че взема антидепресанти предписани му от лекар, но и това
обстоятелство,съдът намира за недоказано, тъй като не са представени
съответните рецепти, установяващи този факт.
Категорично и
несъмнено се доказа, че загубата на неговия брат е голяма и е предизвикала
празнота и стрес в живота на ищеца, поради което претърпените от него описани
неимущесвени вреди е справедливо да
бъдат обезщетени.
Не се установи обаче ищецът да е
претърпял по-големи по обем и интензивност, душевни и психически травми, в сравнение с обичайните
за такива нещастни случай, които да обосновават претендирания в ИМ размер на
обезщетението. Всички изложени обстоятелства, момента на настъпване на
вредите - м. декември 2016 г.,
включително и завишените лимити на застрахователните покрития по застраховка
"Гражданска отговорност" след 01.01.2012 г., дават основание
настоящият състав да приеме, че сумата от 60 000 лева е адекватна на понесени от ищеца
неимуществени вреди.
При определяне размера на
обезщетението следва, обаче също да се съобразят обстоятелствата при които е
настъпила смъртта на мотоциклетиста и който подробно са обсъдени от съда, както
и степента на виновно съпричиняване от
негова страна. Това са системните нарушения на правилника за движение по
пътищата, видно от приетото като писмено доказателство у-ние № 300/ 2019г(л.
207-210 т.1), управлението на мотоциклета след значителна употреба на алкохол /1.5
промила/, не притежаване на правоспособност, които обстоятелства в
действителност представляват значителна опасност за участниците в движението,характеризира
загиналия като системен нарушител на Закона за движение по пътищата и
Правилника
При така възприетия размер
на обезщетението,съдът следва да
съобрази приноса на загиналия
мотоциклетист, за настъпване на вредите,
и съответно за неговото намаляване по
размер, спрямо вината на водача на лекия автомобил. .
За да е налице съпричиняване от
правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал
виновно.
По делото се установи, че вина за настъпване на
произшествието носи и водачът на мотоциклета, който е допуснал нарушения на правилата за движение,
като управлявал същия със скорост от над 144 км/ч при разрешени 70 км/ч,
почти два пъти над допустимата скорост – нарушение на чл. 21,ал.2 от ЗДвП. Ударът
за него е бил напълно предотвратим, в случай че се е движел с разрешената
скорост или дори ако бе реагирал с намаляване на скоростта още когато е възпрел
извършваната от лекия автомобил маневра – нарушение на чл. 20,ал.2,
изр.последно ЗДвП;
Отделно от това, управлявал е
мотоциклета с концентрация на алкохол в кръвта от 1.50 промила – нарушение на
чл. 5,ал.3,т.1 от ЗДвП, което отговаря на средна степен на алкохолно опиване.
Според вещите лица съдебен лекар и токсиколог,
тази степен се характеризира със значителни нарушения в мисловната дейност,
съобразителността, вниманието, ориентировката координацията на движенията,
силно забавени реакции. Поради това изобщо не е реагирал своевременно са
намаляване на скоростта и спиране. С
неправомерното си поведение на пътя, починалият мотоциклетист
съзнателно е изложил на риск , както
себе си ,така и останалите участници в движението ,като в значителна степен,
виновно е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Въз основа на това съдът възприема висок процент на съпричиняване от 60
% от страна на мотоциклетиста. Това е така, тъй като приносът на пострадалия
моторист е по- висок спрямо действията и вината на водача на лекия автомобил.
По делото категорично се установи, че ударът нямаше да настъпи, ако мотористът
се бе движил с допустимата скорост от 70 км/ час и не бе управлявал мотоциклета
с концентрация на алкохол в кръвта от 1.5 промила. При управление с разрешената
скорост от 70 км/ час,( 19 м/сек) за времето от 5 секунди, което лекия
автомобил е изминал до момента на
настъпване осевата линия, мотоциклетът щеше да е изминал разстояние само от 95 метра ,което е по-малко от половината
от разстоянието от 199.83 м. между двете превозни средства, към момента ,когато
лекият автомобил е предприел движение за напускане реда на паркиралите в
дясната лента автомобили. През това
време лекият автомобил щеше да е извършил успешно маневрата за престрояване в
лявата лента без опасност от удар.
При движение с такава огромна за
населено място скорост, с която мотоциклетистът е изминал разстоянието от
199.83 м до мястото на удара за около
4.93 сек, водачът на лекия автомобил, за това минимално време, изключително трудно би могъл да възприеме летящият мотоциклет в страничното
огледало и съответно да реагира своевременно със спиране преди мястото на
удара, тъй като няма данни да е притежавал
уменията и светкавичните рефлекси на професионален автомобилен състезател.
С
оглед възприетата степен на винвно съпричиняване от страна на загиналия
мотоциклетист, обезщетението за
неимуществени вреди възлиза на по 24 000 лева , за която сума предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен. За разликата до предявения размер от
150 000 лева , искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира за неоснователно, възражението на ответника ,че
с оглед настъпилите изменения в Кодекса на застраховането, обезщетението, което
се следва на ищеца, не може да надвишава 5000 лева.
С параграф 96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ
обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл.493а, ал.4 КЗ
е ограничено до размер от 5 000,00 лева за периода до влизане в сила на
наредбата за утвърждаване на методиката. С параграф 96, ал.3 от ПЗР на ЗИДКЗ се
предвижда,че определения лимит се прилага
по отношение на претенции за неимуществени вреди, предявени в периода от
21.06.2018г. до влизане в сила на нормата – 07.12.2018г.
Настоящият спор попада в тази
категория висящи дела, тъй като исковата молба е подадена на 20.09.2018 г.
Съдът намира, че въведеното
ограничение за размера на обезщетението за неимуществени вреди, противоречи на
основния принцип на справедливостта при определяне на обезщетение, уреден в
разпоредбата на чл.52 ЗЗД .
Нормата на
параграф 96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ е в противоречие с чл.9, ал.1 от
Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. , доколкото е предвидена по-малка сума от посочените в чл.1, параграф
2 от Втора директива 84/5, Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката "Гражданска
отговорност", чиито чл.9, ал.1 предвижда, следните минимални суми: в случай на телесно увреждане — минимална
застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие,
независимо от броя на пострадалите; в случай на имуществени вреди—1 000 000 EUR
за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.
Неоснователно е възражението на
ответника ,че директивите нямат директно действие в правната сфера на страните
членки, а само създават задължение за съответната държава да приведе
законодателството си в съответствие с тях.
След като държавата не е
привела законодателството си в съответствие с посочената Директива, то тогава гражданите
на страните членки, имат право да се позовават директно на нея в отношенията си
с останалите стопански субекти. Ето защо, след като посочената норма на КЗ противоречи на европейското законодателство,
тази норма не следва да се прилага от съда, а приложение следва да намери
общностното право.
Това е наложително и предвид
разпоредбата на чл.633 ГПК, като са основателни доводите на ищеца ,изложени в писмените
бележки по делото, че настоящият съд е длъжен да се съобрази с Решението на
съда на ЕС от 24.10.2013г, постановено по дело С277/12, във връзка с
преюдициално запитване отправено на основание чл. 267 ДФЕС от Латвия, относно
задължителната застраховка „Гражданска отговорност при използване на МПС“, с
което настоящият съд е длъжен да се съобрази. С посоченото решение, Съдът на ЕС
е дал тълкувание, че „държавите-членки трябва да
упражняват своята компетентност в тази област при спазване правото на Съюза и
че разпоредбите на националното право, които уреждат обезщетяването при
произшествия при използване на моторни превозни средства, не могат да лишат
посочените по-горе директиви от тяхното полезно действие“. Постановено е в
решението, че „чл.3, пар.1 от Директива 72/166 и чл.1 и 2 от Втора директива
84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба,
съгласно която задължителната застраховка „гражданска отговорност“ при
използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за
неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на
гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила
при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е
по-малка от посочените в чл.1, пар.2 от Втора директива 84/5“.
С оглед горното, съдът счита, че в настоящия случай дължимото
на ищеца обезщетение следва да се определи по справедливост, без да се
съобразява предвидения в параграф 96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ максимален
размер.
По акцесорната претенция за законна лихва,
считано от 08.08.2018г. до окончателното изплащане:
Така претендираната лихва няма
мораторен, а компенсаторен характер, а претенцията за нейното присъждане не
представлява отделен иск и се дължи като последица от осъществения деликт.
С новия КЗ, заплащането на законна
лихва върху обезщетението за забава е уредено по начин, различен от уредбата на
отменения КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, която следва
да намери приложение в настоящия казус, тъй като застрахователят е постановил
отказ и неоснователно , лихва се дължи след изтичане на тримесечния срок от по
чл. 496, ал. 1 от КЗ от предявяване на претенцията пред застрахователя.
Заявлението на ищцата е получено от ответника на 08.08.2018г. г., поради което
съдът счита, че законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди се
дължи след изтичането на тримесечния срок - от 09.11.2018 г.
Предвид горните съображения, ответникът
следва да заплати законната лихва върху главницата от 23 000 лева, считано
от 9-ти ноември 2018 г. до окончателно
плащане на задължението.
В останалата част за периода от
08.08.2018г до изтичане на тримесечния срок от по чл. 496, ал. 1 от КЗ на 09.11.2018г., искането за присъждане на
законна лихва е неоснователно и следва да се остави без уважение.
При този изход от спора, на осн. чл.
38 от Закона за адвокатурата, ответникът следва да заплати на адв. П.Д. адвокатско
възнаграждение в минималния размер по Наредба № 2 от 09.07.2004 г., съразмерно
на уважената част от иска, а именно 1 250 лева, който се определя от
съда. Ищецът е освободен от заплащането
на такси и разноски, поради което в този
случай е без значение какъв хонорар е уговорил с адвоката, който го защитава и
представлява по делото.
Ответникът следва да заплати по
сметка на Окръжния съд – П. , в полза на бюджета на съдебната власт, дължимата
държавна такса от 960 лева , върху уважения размер на иска, както и сумата 72.80
лева, съразмерна част от изплатените от бюджета на съда възнаграждения за вещи
лица общо в размер на 420 лева.
С отговора на исковата молба ответникът претендира да му
бъдат присъдени направените деловодни разноски, в това число и адвокатското
възнаграждение.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на
ответното дружество, направените деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената
част от иска. Ответникът не е представил доказателства, относно размера на
заплатеното на адвокатите възнаграждение. От документите по делото е видно ,че
общо направените от ответника разноски за възнаграждения на вещи лица са в
размер на 1089.60 лева, като съразмерно на отхвърлената част от иска ,ищецът
следва да заплати на ответника
направените деловодни разноски в размер на 915.26 лева.
Мотивират от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: бул. „***“ 1, гр. С., ДА ЗАПЛАТИ на ищеца П. И. Ц., ЕГН – **********,
с адрес: гр. П., пл.“***“ № 2,в х.“в“, ап.5, на основание чл.432 ал.1 КЗ във
вр.чл.477 КЗ, СУМАТА 24 000 лева( Двадесет и четири хиляди лв.), представляваща
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за претърпени НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“,застрахователна полица № ***, със
срок на покритието от 04.04.2016г.до 04.04.2017г. за претърпените от него
душевни болки и психически страдания , получени като пряка и непосредствена
последица от смъртта на неговия брат В.И., настъпила при пътнотранспортното произшествие, станало на
11.12.2016 г. в гр. П., на бул.“***“ в пътния участък в близост до „***“ в
платното по посока с.*** , при което в независимо съпричинителство, по вина на застрахования водач на л.а.***
*** рег.№ *** и вина на загиналия водач
на мотоциклет „*** ***“ с рег. № *** е настъпил удар между двете мотори
превозни средства, ведно със ЗАКОННАТА
ЛИХВА върху тази сума, считано от 09.11.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
ИСКА , предявен от П. И. Цветонов за застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, за разликата над 24 000 лева до предявения размери от
150 000 лева ,както и искането за заплащане на ЗАКОННАТА ЛИХВА върху уважения размер на иска,
претендирана за периода от 08.08.2018г. до 09.11.2018г., като неоснователни.
ОСЪЖДА ответника ЗАД
„***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: бул. „***“ 1, гр.
С., ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата на адвокат П.Б. Д. от САК,
адвокатско възнаграждение в
размер на 1 250 лева по Наредба № 2 от
09.07.2004 г., съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА ищеца П. И. Ц., ЕГН – **********, с адрес: гр.
П., пл.“***“ № 2,в х.“в“, ап.5, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „***“ АД, ЕИК ***,на основание чл.78,ал.3 от ГПК, направените в това производство от ответника ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ в размер
на 915.26 лева ,за възнаграждение на вещи лица,съразмерно с отхвърления размер
на иска.
ОСЪЖДА ЗАД
„***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: бул. „***“ 1, гр. С., ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Окръжния съд гр. П., ДЪРЖАВНА ТАКСА В РАЗМЕР НА 960 ЛЕВА , върху
уважения размер на иска, както и 72.80
лева, съразмерна част от изплатените от бюджета на съда възнаграждения за вещи
лица.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред
Апелативния съд гр. Велико Търново.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: