№ 1019
гр. Плевен, 12.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
частно гражданско дело № 20224400500500 по описа за 2022 година
С Определение №2170 от 31.05.2022г., постановено по гр.дело
№2270/2022г. по описа на РС – гр. Плевен, е върната на осн. чл.129 ал.3 от
ГПК искова молба на ХР. П. П. и е прекратено производството по делото.
Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от
Х.П.. В нея се твърди, че обжалваното определение прегражда развитието на
делото, като не са изложени конкретни доводи за неговата
незаконосъобразност. Наведени са твърдения за наличие на осъдителни
присъди срещу ищеца, но твърди, че е бил измамен от единия от сочените
ответници. Посочва двама ответници – ИЛ. Т. Н. и И. К., като заявява, че те са
дали под наем ниви, останали му в наследство и бивша собственост на
неговите родители. Заявява, че имотите са му отнети чрез шантаж и
инсинуации, а също и че ще посочи цена на иска и обещетение за ползването
им през този период /от както са му отнети/, но след като получи безплатен,
но адекватен съдебен защитник. Твърди, че е безработен и бездоходен и ПРС
и Плюс са се постарали да остане така. Искът ще посочи и ще бъде внесен
съответно след като се изчисли това колко време други лица и фирма са се
възползвали от имотите му, като съответно ответниците ще бъдат задължени
да възстановят сумите конферентно и поотделно всеки един от тях. Заявява,
че исканията му са ясни – да му бъдат възстановени владението и частната
собственост, която е неприкосновена – иска си трите ниви от И.Н. и наем за
1
ползване на ул.“А.“ 11 + цена за разрушенията+пропуснати ползи и др.
подробности, които ще представи в с.з.за съдебно разследване+да се
установят доходите му откъде са и как е придобивал имоти от 1995г. досега.
Плевенски окръжен съд, като съобрази изложеното в жалбата и
допълнителната молба към нея, както и доказателствата по делото, намира
следното:
Частната жалба е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване акт
и от процесуално легитимирано лице, поради което е допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С ИМ /наименувана заявление/ вх.№10034/26.04.2022г. жалбоподателят
е заявил пред РС-Плевен претенция да му се върнат неговите 33 дка
земеделски земи, да му се изплатят обезщетения за саомуправство,
противозаконно осъждане, пропуснати ползи – като получи в пълен размер
рентите си за тези години плюс обезщетение за неправомерно ползване със
законните банкови лихви, без да плаща каквито и да било съдебни такси.
С разпореждане №4487/04.05.2022г. постановено по образуваното гр.д.
№2270/2022г. РС-Плевен е оставил същата без движение, като е указал на
ищеца П. в едноседмичен срок от съобщението да отстрани нередовността в
подадената искова молба, като: 1.премахне от ИМ използваните обидни думи
и квалификации 2. посочи надлежен ответник. 3. опише ясно и
недвусмислено как са му отнети процесните имоти; 4. опише подробно
процесните имоти; 5. конкретизарал претенциите си за заплащане на вреди,
включително като посочи и цена на иска за всяка една от тях. 6. наведе ясен и
недвусмислен петитум, който да отговаря на фактическите му твърдения,
както и че при неотстраняване в срок на посочената нередовност, исковата
молба ще бъде върната и производството по делото ще бъде прекратено на
осн. чл. 129, ал.3 ГПК.
Съобщението за това разпореждане е връчено лично на ищеца на
16.05.2022г. В законния срок, изтекъл на 23.05.2022г., а и до постановяване на
определението за прекратяване на делото не са постъпили каквито и да било
документи по делото във връзка с дадените указания. Поради това и съдът е
приел, че същите не са изпълнени и следва да бъде върната ИМ.
Тези изводи на първата инстанция изцяло се споделят от настоящия
2
въззивен състав.
Заявлението /Исковата молба/ на Х.П. страда от посочените в
разпореждането за оставяне без движение пороци – Не са посочени: ЕГН на
ищеца, точни имена, адрес, ЕГН на ответниците, не са описани имотите,
които твърди, че са му отнети, не са конкретизирани исканията за вреди, нито
техния размер – цена на иска, не е ясно и точно каква защита се търси от съда.
Всичко това са задължително изискуеми реквизити по чл.127 ал.1 т.2, т.3, т.4
и т.5 от ГПК, за които съдът е длъжен да следи съгласно чл.129 ал.1 от ГПК.
Правилно съдът е дал възможност съгласно нормата на чл.129 ал.2 от ГПК да
ги отстрани, като е определил и законовия срок за това. Указанията са
надлежно вписани в разпореждането, както и правната последица от
неизпълнението им – връщане на исковата молба. Самото разпореждане
/ведно с препис/ е съобщено лично на ищеца. В него е посочено и, че има
право да поиска правна помощ. В указания срок, а и до постановяване на
прекратителното определение ищецът – жалбоподател не е подал никакъв
документ по делото.
При тези данни е очевидно, че ищецът сам не е отстранил
нередовностите на исковата си молба в срок и поради това е станал причина
за прекратяване на производството.
Тези нередовности не са отстранени и с подаване на настоящата частна
жалба. Като се абстрахира от използваните квалификации по отношение на
съдиите в РБ, съдът счита, че с частната жалба се заявяват двама ответници
по делото, а не както е с първоначалната молба – един. Отново не са посочени
ЕГН на ищеца, адреси на ответниците, не е уточнена цена на исковете за
парични обезщетения, имотите, чието владение се претендира да бъдат
възстановени не са индивидуализирани, в кое землище, какъв номер по плана
за земеразделяне и т.н. Ищецът не представя нито скици, нито удостоверения
за данъчна оценка, въобще нито един документ от заявените от него
/присъди, изп. листи, изпълнителни дела, решения на поземлена комисия и
т.н./ Така наречената искова молба /заявление/, представлява само един
документ с голи твърдения. Същите се повтарят и в частната жалба.
Те обаче не отговарят на изискванията на закона, за да може да се води
въобще съдебно производство. Петитума /искането/ не само не е уточнено, а е
разширено и с някакъв друг недвижим имот, а период и размер за оценяемите
3
искове не е посочен.
Следва са се каже, че съдът дължи съдействие на страните само за
изясняване на делото от фактическа и правна страна, както и за движение на
делото – чл.7 от ГПК. Той обаче не може да замества страните в действията,
които те следва да извършат, защото е налице и диспозитивното начало – чл.6
ГПК, състезателното начало – чл.8 ГПК и принципа на равенство на страните
– чл.9 от ГПК. Ако ищецът счита, че с изпращането на едно заявление, съдът
сам ще извършва всички действия от негово име, то това разбиране е
неправилно и няма законова опора.
В дадения от съда срок той не е представил нито едно изявление, нито
пък някакъв документ по делото. Документи не са представени и с частната
жалба.
В нея е вметнато, че ще уточни цената на исковете, след като получи
безплатен, но адекватен защитник. Въззивният състав счита, че независимо,
че няма ясна формулировка за направено искане за предоставяне на безплатна
правна помощ, следва така използвания израз да се тълкува като такъв и да се
произнесе по него, предвид и представянето на декларация за материално и
гражданско състояние. По същество съдът счита, че това искане е
неоснователно. В случая са налице предпоставките по чл.24 т.1 и т.2 от ЗПП
вр. с чл.21 ал.1 т.2 и т.3 от ЗПП, изключващи нейното предоставяне.
Очевидно е, че искането за правна помощ не е направено своевременно. Дори
и да се предостави такава на този етап, срокът за отстраняване на
нередовности е изтекъл и назначеният повереник няма как да преодолее тази
отрицателна процесуална предпоставка. Няма как и да се възстанови срока,
защото искането е направено след него. Поради това и положението на
частния жалбоподател няма как да се промени /подобри/ дори и с
предоставянето й. Същевременно ИМ /заявление/ страда от толкова значими
пороци, че очевидно сочи на недопустима /в този си вид/ претенция. Поради
това и не следва да се предоставя правна помощ. В този смисъл и
константната практика на ВКС на РБ - Определение № 392 от 25.11.2013 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 7037/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията З. П. и
Определение № 76 от 25.02.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2162/2020 г., IV г. о.,
ГК, докладчик съдията Д. Д..
Предвид на изложеното, правилно и в съответствие с разпоредбата на
4
чл.129, ал.3 ГПК, районният съд е върнал исковата молба и е прекратил
производството по делото, с оглед на което обжалваното определение следва
да бъде потвърдено.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд, на основание чл.278, ал.1
ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №2170 от 31.05.2022г., постановено по
гр.дело №2270/2022г. по описа на РС – гр. Плевен, с което е върната на осн.
чл.129 ал.3 от ГПК искова молба на ХР. П. П. от гр.Плевен и е прекратено
производството по делото, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ХР. П. П. от гр.Плевен за
предоставянена правна помощ на основание чл.24 т.1 и т.2 от ЗПП.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5