№ 123
гр. гр. Димитровград, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20215610101582 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.
В искова молба се твърди, че на 12.11.2020г. между ищеца „Би Енд Джи Кредит“ООД
и ответника Г. СТ. Л. бил сключен Договор за кредит № mах_300762008 в съответствие с
разпоредбите на закона. Съгласно Договора, кредитополучателят се задължила да върне
заемната сума съобразно погасителен план, ведно с договорна лихва, на 6 погасителни
месечни вноски, всяка от които в размер от 133,86 лева. Първата вноска била дължима на
15.12.2020г., а последната на 15.05.2021г. Размерът на общото дължимо задължение по
кредита бил 802,98 лева. Ответникът Г. СТ. Л. не заплатила дължимата по договора за
кредит сума. По повод подадено от ищеца на 15.06.2021г. заявление до РС-Димитровград за
претендираната от него сума, било образувано ч.гр.д.№936/2021г., по което съдът издал
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в полза на ищеца. Тази
заповед била връчена на ответника по веда на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което съдът указал
на ищеца възможността в едномесечен срок да предяви установителен иск относно
вземането си. Предвид това, в дадения му срок, ищецът иска съдът да постанови решение, с
което да признае за установено, че Г. СТ. Л. дължи на „Би Енд Джи Кредит“ООД по
Договор за кредит № mах _300762008 от 12.11.2020г. сумата от 782,98 лева, както и законна
лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 16.06.2021г. до
окончателното й изплащане, за което е издадена Заповед №240/17.06.2021г. по ч.гр.д.
№936/2021г. по описа на РС-Димитровград. Претендира присъждане и на направените в
настоящото и заповедното производство разноски.
Ответникът Г. СТ. Л., депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че
предявения иск е допустим, но изцяло неоснователен и недоказан. Заявява, че представения
по делото Договор, сключен между страните, не отговаря на изискванията на ЗПФУЗ и ЗПК,
като доставчикът на финансовата услуга не доказвал че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора. Процесните договор и общи условия към него не
носели подписа на ответника, като същите били бланкетни. В случай, че ищецът представел
доказателства за наличието на сключен договор за кредит отговарящ на изискванията на
ЗПФУЗ и ЗПК, поддържа, че съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12, чл.20 ал.2, чл.12 ал.1 т.7-9, договора за потребителски кредит е
недействителен. На следващо място, договорът за потребителски кредит бил нищожен, ако
1
не са посочени приложимия лихвен процент и условията за прилагането му. Липсвало
изрично посочване дали лихвения процент е фиксиран за целия срок на кредита или е
променлив. Нито в договора, нито в погасителния план към него било посочено какъв е
общия размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението
й с главницата по кредита, за може да се направи проверка дали посочения лихвен процент
отговаря на действително прилагания от заемодателя. Тази неяснота съществено
ограничавала правата на ответника и била основание за недействителност на договора за
кредит. В последният се посочвал ГПР от 29,74%, но липсвало уточнение какви точно
разходи се включват в посочения процент. Отделно от това било предвидено
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, като ответника била поставена в
невъзможност да разбере какъв реално е процента на оскъпяване на ползвания от нея
финансов продукт. За да бъдело спазено изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК трябвало в
договора да е посочено изрично и изчерпателно какви са всички разходи, които потребителя
ще направи и същите да бъдат отчетени при формиране на ГПР. На следващо място, в
настоящия случай имало погасителен план, който обаче липсвала задължителната
информация по ЗПК. Така ответника нямала възможност да разбере заплащаните от нея
вноски по погасителния план какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база.
Оспорва също така като нищожни претендираните възнаградителна лихва и лихва за забава,
а също така и възнаграждението за допълнителни услуги в размер на 262,96 лева. Счита, че
този пакет от услуги не води до никаква икономическа изгода за потребителя, която да е
еквивалентна на уговорената цена. Отпуснатия кредит бил в размер на 500 лева, а
възнаграждението за пакета от допълнителни услуги било в размер на 262,96 лева или ½ от
размера на отпуснатия кредит, което пък водело до прекомерност и противоречие с
принципите на справедливостта и добрите нрави. Предвид изложеното, иска съдът да
отхвърли предявените от ищеца искове, като неоснователни и недоказани.
В проведените на 10.03.2022г. и на 12.04.2022г. съдебни заседания по делото,
страните не изпращат представител. Ищецът не представя доказателства в подкрепа на
предявения иск и във връзка с дадените от съда указания с определение от 04.02.2022г. Не
взема становище по отговора на исковата молба на ответника, както и по депозираното от
него допълнително становище от 18.02.2022г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото с исковата молба Договор за кредит с номер МАХ-
********* от 12.11.2020г. е, че за страни в него са посочени „Би енд Джи Кредит“ООД, в
качеството на кредитор, и Г. СТ. Л., в качеството на кредитополучател. В чл.1 от Договора е
посочено, че за сключването му страните използват изключително средства за комуникация
от разстояние, които по смисъла на ЗПФУР са всички средства, които могат да се използват
за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо
присъствие на Кредитора и Кредитополучателя. Съгласно разпоредбата на чл.3 от Договора,
кредитополучателят кандидатства за кредит, като подава заявка по образец на сайта на
кредитора. Размерът на кредита по Договора е 500 лева, като той трябвало да бъде
предоставен на ответника по негова банкова сметка, която не е посочена в Договора или в
брой на каса на Изи пей при заявено желание в заявката за кредит от страна на
кредитоискателя. Срокът на кредита бил 6 месеца, като задължението трябвало да се погаси
на 6 вноски, всяка от които в размер на 90 лева. Общата стойност на плащанията възлизала
на 540 лева. Посочени са ГПР 29,74% и ГЛП 26,93%. Първата вноска по Договора била
дължима на 15.12.2020г., а последната на 15.05.2021г. Договорът е подписан от Кредитор
/пълномощник/ **, а срещу Кредитополучател не е положен подпис, нито е посочено име.
Съгласно чл.10 ал.1 от Договора, при кандидатстването си за кредит кредитоискателят
изрично е заявил желание за Бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на
чл.7.3, раздел V от ОУ.Паричната сума за Бързото разглеждане на искането за кредит била в
размер на 105,66 лева, като била дължима на равни части през периода на кредита,
съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план. В ал.2 на
2
чл.10 от Договора било предвидено, че при кандидатстването си за кредита
кредитоискателят изрично заявил желание за експресно обслужване по своя кредит, като
паричната сума за това обслужване била в размер на 157,30 лева и се дължала на равни
месечни вноски през периода на кредита, съразмерно добавени към всяка една погасителна
вноска. Посочено е, че размерът на кредита е 802,98 лева, както и е представен Погасителен
план, в който общата вноска е в размер на 133,83 лева. Представени са и Общи условия към
договор за потребителски кредит, които отново са подписани единствено от пълномощника
на ищеца **, като срещу „Кредитополучател“ липсва както подпис, така и име на
задълженото лице.
От приложения към исковата молба Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити се установява, че размера на
предложения кредит е 500 лева. Заемната сума се усвоява от кредитополучателя в пълен
размер след сключване на договора по банков път или в брой. Срокът на договора за кредит
е 6 месеца. Общата дължима сума е 540 лева. ГЛП е 26,93% и е фиксиран. ГПР е 29,74%,
като при изчислението му били взети следните допускания: договора е валиден за посочения
в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си,няма да бъдат
начислени разходи за събиране и лихви за забава. В случай, че кредитоискателят желае
искането му за кредит да бъде разгледано в срок до 2 часа, в рамките на работното време на
кредитора, се дължи парична вноска в размер на 105,66 лева, която се заплаща съразмерно
заедно с погасителните вноски. В случай, че кредитополучателя желае да се ползва от
възможността да бъде обслужен приоритетно пред останалите клиенти /Експресно
обслужване/, дължи парична вноска в размер на 157,30 лева., която се заплаща съразмерно,
заедно с погасителните вноски.
От представеното с исковата молба пълномощно се установява, че ** е упълномощен
от управителя на ищцовото дружество да го представлява пред съда във връзка с водене на
дела, както и пред други изрично посочени институции, но липсват данни това лице да има
правомощие от името на „Би енд Джи кредит“ООД да сключва и подписва договори за
кредит с трети лица.
На 16.06.2021г. ищецът подал в РС-Димитровград заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК, с което поискал по отношение на ответника да се издаде
заповед за изпълнение за сумата от 782,98 лева – главница, неизплатено задължение по
Договор за кредит №max_300762008 от 12.11.2020г., законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението – 16.06.2021г. до изплащане на вземането, както и
сумата 25 лева - платена държавна такса, и 150 лева адвокатско възнаграждение. Предвид
така постъпилото заявление, в РС-Димитровград било образувано ч.гр.д.№936/2021г., по
което на 17.06.2021г. съдът издал Заповед №240 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, с която на ответника-длъжник било разпоредено да заплати на ищеца-
заявител сумите посочени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от
ГПК, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия
установителен иск.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
С предявеният установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде
признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед
№240 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РС-
Димитровград на 17.06.2021г. по ч.гр.д.№936/2021г.
Така предявеният иск е допустим, като подаден в законоустановения срок по чл.422
ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, както и от надлежна активно легитимирана за това страна.
3
За да бъде уважена исковата претенция, в производството по делото ищеца следва да
докаже кумулативното наличие на следните обстоятелства- между страните през процесния
период да е съществувало валидно правоотношение; ищецът като страна по последното да е
изпълнил поетите задължения; ответникът да не е извършил дължимата насрещна
престация; същият да е изпаднал в забава, за която дължи на ищеца обезщетение; в полза на
ищеца, при условията на чл.410 от ГПК, да е издадена заповед за изпълнение по отношение
на претендираните с иска суми.
На първо място съдът намира за безспорно установено, че е налице проведено
заповедно производство, по което в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение,
която е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. Предвид това и даденото
от съда указание, за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящия
установителен иск.
Ищецът не се явява в проведените по делото две съдебни заседания, както и не взема
становище по отговора на исковата молба, нито по писменото становище от страна на
ответника. Въпреки това, в случая не са налице предпоставките на чл.238 ал.2 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, доколкото ответника не е направил изрично
искане в тази насока.
За успешното провеждане на предявения положителен установителен иск, в тежест
на ищеца е да установи основанието на заявеното в заповедното производство вземане, в
т.ч. и юридическия факт, пораждащ същото. С оглед установяване на основателността на
предявената в настоящото производство претенция ищецът се позовава на сключен между
страните Договор за кредит с номер МАХ-********* от 12.11.2020г., твърдейки
неизпълнение на задълженията на заемателя по същия. Легалното определение на този вид
договори се съдържа в нормата на чл.6 ал.1 от Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, според който текст договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.
В разпоредбата на чл.18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и
обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от
разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца – доставчик на услугата. За
доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени
съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис/ал.2/,
а съгласно ал.3 преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон,
друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се
записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. Според нормата на чл.3 от Закона за електронния
документ и електронните удостоверетилни услуги, електронен документ е електронен
документ, по смисъла на чл.3 т.35 от Регламент /ЕС/ №910/2014г. на Европейския парламент
и на Съвета от 23 юли 2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните
услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар. Т.е. „електронен документ“
означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по специално текстови или
4
звуков, визуален или аудио-визуален запис. От тук следва, че във всички случаи, когато
законодателят изисква писмена форма, независимо дали формата е за действителност или за
доказване, тя ще бъде спазена, щом е съставен електронен документ /чл.3 ал.2 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверетилни услуги/.
От събраните по делото доказателства съдът приема за недоказано твърдението на
ищеца за валидно сключен с ответника договор за кредит - обстоятелство, обуславящо
неоснователността на иска, основан на неточното му изпълнение.
В тази връзка съдът намира, че в настоящото производство не се събраха преки
доказателства за съставянето на електронни документи във връзка със сключването на
твърдения между страните договор, нито такива, от които да бъде установено съдържанието
на този електронен документ, ако такива са били съставени. По делото беше представен на
хартиен носител единствено препис от Договор за кредит с номер МАХ-********* от
12.11.2020г., както и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити но от тях не се доказват горните обстоятелства. Това е така,
доколкото ищецът не посочи, нито представи в настоящото производство каквито и да било
доказателства относно разменени между него и ответника съобщения, установяващи
сключването на договор за кредит от разстояние.
По делото не бяха представени доказателства, че ответника е бил запознат с Общите
условия на договора, нито пък такива, от които да се установят водени между страните
преддоговорни отношения, финализирани със сключването на процесния договор. По делото
липсват представени преписи от направената заявка за кредит /чл.3 ал.1 от Договора/.
Липсват каквито и да е доказателства, че клиента е имал възможност да се запознае с
общите условия към Договора, както и че е заявил, че е запознат и приема същите. В случай,
че кореспонденцията между кредитор и клиент във връзка със сключване на договор за
кредит от разстояние действително се е осъществила, то ищеца би следвало да разполага с
въпросните документи, доказващи предварителните преговори между страните по договора
и да може да ги представи по делото. В настоящия случай по делото е представен
единствено неподписан от страна на ответника препис от Договор за кредит с номер МАХ-
********* от 12.11.2020г. От него е видно, че срещу Кредитополучател няма нито положен
подпис, нито изписани имена. Наред с това, за кредитор се е подписало лице с имена **, за
когото не става ясно в какво качество е подписал Договора- същият не е сред лицата,
посочени като представители на ищеца при преговорите му във връзка с кредитополучатели,
нито пък има доказателство, че е бил упълномощен от него да сключва подобни договори.
На следващо място, въпреки изрично дадените от съда указания, ищецът не
представи доказателства за това, че е превел уговорената между страните сума на ответника.
От съдържанието на процесния договор пък е видно, че не става ясно по какъв начин
заемната сума е трябвало да бъде предоставена на заемополучателя, като в случай, че това е
трябвало да стане по банков път, липсва изписана банкова сметка на ответника. От страна
на ищеца не бяха представени никакви доказателства, че ответника е посочил своя банкова
сметка и е пожелал по нея да му бъде преведена сумата по кредита, нито пък, че е изразил
желание да получи в брой парите в офис на Изи пей. От друга страна по делото не бяха
представени изобщо доказателства, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си и
е превело въпросната сума по банкова сметка на Г.Л. или че тя й е била изплатена в брой
чрез Изи пей.
От друга страна, ищецът поддържа, че е предоставил на ответника допълнителни
услуги по договора за кредит- Бързо разглеждане на искането за кредит и Експресно
обслужване по кредита, за които е следвало да доплати съответно сумата от 105,66 лева и
сумата от 157,30 лева. Въпросните две суми очевидно са включени в размер на
погасителните вноски по Договора, всяка от които е била увеличена от 90 лева на 133,83
5
лева. Липсват обаче доказателства, че ответникът изрично е искала да й бъдат предоставени
тези услуги, както и че те са й били реално предоставени. По никакъв начин, въпреки
направеното в тази насока възражение от ответника, ищеца не установи начина по който е
определил размера на стойността на всяка от двете услуги, заплащането на които
претендира да му бъде присъдено по делото. Не става ясно поради каква причина така
определената стойност на двете услуги не е включена в първоначално определения ГПР. В
този случай следва да се има предвид, че същия значително би надвишил допустимия от
закона, който е 50%, като по този начин сключения договор за кредит би трябвало да се
счита за нищожен само на това основание.
На последно място следва да бъде посочено, че по делото липсват каквито и да било
доказателства, че ищецът е изпълнил задълженията си по Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние за предоставяне на информация на потребителя; че е спазил
сроковете по чл.12 ал.1 или 2; че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора и ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който
потребителят има право да се откаже от сключения договор, както и че електронните
съобщения, разменени между страните, са отговаряли на изискванията на ЗЕПЕД.
Предвид това, че в настоящото производство, въпреки разпределената
доказателствена тежест, ищецът не представи попълнена от ответника заявка за
кандидатстване и направено заявление за сключване на договор за кредит, както и за
ползване на допълнителни услуги към него, не представи доказателство за потвърждение на
сключването на договора, нито пък такова за предоставена на ответника по телефон или е-
мейл информация, с която да са му били разяснени основните параметри на договора, нито
успя да докаже, че процесната сума е била получена реално от ответника, съдът приема за
изцяло недоказано твърдението, че с Г.Л. е бил сключен процесния Договор за кредит с
номер МАХ-********* от 12.11.2020г. под формата на електронен документ.
Поради изложеното, съдът намира предявения от ищцовото дружество иск за
неоснователен и недоказан, предвид което същия следва да бъде отхвърлен.
С оглед отхвърлянето на иска за установяване на задължение за плащане от
ответника в полза на ищеца на визираните суми в ч.гр.д.№936/2021г. по описа на РС-
Димитровград, на последния не трябва да бъдат присъждани и направените в заповедното
производство деловодни разноски.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените от него деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Видно от представеното по делото адвокатско пълномощно е, че Г. СТ. Л. е
упълномощила адв.Д.М. да я представлява в настоящото производство, като от Договора за
правна помощ и съдействие от 23.11.2021г. се установява, че адвокатската правна помощ се
оказва по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА- безплатна адвокатска помощ на материално
затруднени лица. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Поради
това, съдът следва да осъди ищецът по делото да заплати в полза на адвокат М. адвокатско
възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал.
2 от ЗА и чл. 7, ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения което е в размер на 300 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от "БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление: в гр.София, район ** действащо чрез пълномощника си **,
иск с правно основание чл.422 от ГПК, с който се иска да се признае за установено по
отношение на Г. СТ. Л., с ЕГН **********, от Димитровград, ул.“** че дължи на „Би енд
Джи кредит“ООД присъдените със Заповед за изпълнение №240/17.06.2021г. по ч.гр.д.
№936/2021г. по описа на РС – Димитровград суми, а именно: сумата от 782,98 лева
/седемстотин осемдесет и два лева и деветдесет и осем стотинки/ главница – неплатено
задължение по Договор за кредит с номер МАХ-********* от 12.11.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 16.06.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА "БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес
на управление: в гр.София, район ** действащо чрез пълномощника си **, да заплати на
адв.Д.В. М., пълномощник на ответника Г. СТ. Л., адвокатско възнаграждение в размер на
300 лева /триста лева/.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
7