Решение по дело №3524/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

София, 19.04.2019г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, 17-и въззивен състав, в открито заседание на четиринадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖИНА КОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

ПЛАМЕН ГЕНЕВ

При участието на секретаря Е. Чаушева и прокурора Антоанета Панчева, разгледа докладваното от съдия Колева ВНОХД № 3524 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 26.03.2018г. по НОХД № 22174/15Г. на СРС, НО, 100 състав е признал подсъдимия В.Ц.А. за виновен в това, че на 20.07.2015г. около 21:30 часа в гр. София, жк „М.“ пред павилион за цигари и алкохол ди бл. 70 чрез внасяне на удари с ръце и крака на повече от едно лице – на две лица, а именно на Н.П.Д. и на З.З.З., им причинил три средни телесни повреди /една средна телесна повреда на Н.Д. и две средни телесни повреди на З.З., както следва:

На 20.07.2015г. около 21.30 часа в гр. София, ж.к. „М.“ пред павилион за цигари и алкохол до бл. 70 чрез нанасяне на удар с юмрук на дясната ръка в областта на челюстта на Н.Д. му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюстта, като от травмата е било налице трайно (повече от 30 дни от датата на травмата) затруднение на дъвченето и говоренето реализирано медико-биологичния признак счупване на челюст.

На 20.07.2015г. около 21.30 часа в гр. София, ж.к. „М.“ пред павилион за цигари и алкохол до бл. 70 чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на тялото на З.З. му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на коленното капаче на десния крак, реализирало медико-биологичната характеристика трайно (за повече от 30 дни от датата на травмата) затруднение на движенията на десният долен крайник и чрез нанасяне на удари в областта на лицето на З.З. му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на носните кости с девиация /изместване/ на носната пирамида надясно, реализираща медико-биологичната характеристика – постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота /за повече от 30 дни/ - престъпление по чл. 131, ал.1, т.4, пр.3, вр. чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК и чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години.

Съдът на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода в размер на две години с определен изпитателен срок от четири години.

Съдът на основание чл. 59, ал.2, вр. ал.1 от НК е приспаднал от така наложеното наказание лишаване от свобода времето, през което подсъдимият В.Ц.А. е бил задържан с мярка за неотклонение по ЗМВР на 21.07.2015г.

Съдът е осъдил В.Ц.А. да заплати на Н.П.Д. сумата от 5000лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на престъпното деяние по чл. 131, ал.1, т.4, пр.3 вр. чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 20.07.2015г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил предявения граждански иск до пълния му размер от 30 000лв.

Съдът е осъдил В.Ц.А. да заплати на З.З.З. сумата от 10 000лв. –обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъпното деяние по чл. 131, ал.1, т.4, пр. 3, вр. чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 20.07.2015г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил предявения иск до пълния му размер от 50 000лева.

Присъдени са разноските по делото.

Срещу описания съдебен акт е подадена въззивна жалба и допълнение към нея от защитника на подс. В.А. – адв. Г.. Посочва се, че така постановената присъда е неправилна, необоснована, незаконосъобразна. В допълнението на въззивната жалба се твърди, че първият съд не е отчел, че възникналия конфликт е резултат на обиди от страна на групата лица, сред които и пострадалите, които го сравнили по грозота с животно, дразнили кучето му , а отделно З. и Д., предприели нападение над него като Д. бил значително по едър и видимо по – силен , а освен това бил ударен от З. с бутилка. Твърди, че ситуацията го е довела до силно раздразнение, а първият съд е игнорирал показанията на свидетелстващите за това, за сметка на пострадалите, които били заинтересовани от изхода на процеса предвид големия размер на претендираните обезщетения. Възразява се срещу искането за увеличаване на наказанието. Заявява се, че присъдата в гражданската й част, с която е присъдено обезщетение също е неправилна, т.к. не е отчетено поведението на пострадалите, както и че голяма част от техните субективни оплаквания не кореспондират с тежестта на описаните увреждания и тяхното поведение в съда. Искането е да се постанови съдебен акт, с който да се намали наложеното наказание, както и да се намали присъденото в полза на Н.Д. и З.З. обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Постъпила е жалба и допълнение към нея от повереника на ЧО и ГИ Н.Д. – адв. Д.М., в която се релевират доводи, че постановената присъда е законосъобразна, правилна и обоснована в частта, в която се признава подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, но наложеното с нея наказание е явно несправедливо. Посочва се, че неправилна присъдата и в частта относно присъденото обезщетение спрямо ЧО/ГИ Д., тъй като размера на присъдената компенсация не отговаря на претърпените от него болки и страдания. Моли съда да увеличи наложеното с първоинстанционната присъда наказание към М.алния размер, като не бъде прилагана нормата на чл.66 от НК. Моли да се уважи предявеният от ЧО и ГИ Д. граждански иск в неговата цялост.

Постъпила е въззивна жалба от повереника на ЧО и ГИ З.З. – адв. К.А., в която се посочва, че наложеното наказание е твърде занижено по размер. Излага се, неудовлетвореност и от уважената част на предявения от З. граждански иск. Прави се искане съда да увеличи наложеното на подсъдимия А. наказание, както и да се уважи предявения граждански иск в пълен размер.

В разпоредително заседание от 08.10.2018г. въззивният съдебен състав по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на доказателства и в този смисъл провеждането на въззивно съдебно следствие.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд представителят на СГП моли за потвърждаване на присъдата на районния съд. Счита фактическата обстановка за изяснена, авторството на деянието за установено. Намира, че от събраните доказателства се подкрепя изводът на вещите лица, че състоянието на подсъдимото лице му е позволявало напълно да възприема фактите.Що се отнася до размера на наказанието , прокурорът изразява съгласие с аргументите на първата инстанция.

Повереникът на ГИ и ЧО З.З. – адв. А. поддържа жалбата и изразява съгласие с установената фактическа обстановка и признаването за виновен на подсъдимия от първоинстанционния съд. По отношение на наложеното наказание счита, че същото следва да бъде повишено в рамките на три години с петгодишен изпитателен срок. Посочва, че присъдения размер на гражданския иск не е съобразен със изпитаните страдания от пострадалия, които трябва да бъдат овъзмездени и в тази връзка претендира за уважаване на гражданския иск в пълен размер.

Повереникът на ЧО и ГИ В.Ц. – адв. М. поддържа жалбата и моли за уважаването й. Посочва, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като съдът не отчел всички отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства. Намира, че правилно съдът е преценил, че не е налице състояние на афект при подсъдимия, тъй като от фактите по делото не се установява противозаконно предизвикване от страна на двамата пострадали на подсъдимия, а също не са налице обективни данни в съществуващата КСППЕ, която да документира такова състояние на силно раздразнение, т.е. физиологичен афект. Счита, че присъдата следва да бъде коригирана в гражданско-осъдителната й част, тъй като съдът игнорирал новоочертаната съдебна практика на разумни обезщетения на пострадалите от тежки престъпления. Посочва, че Д. е изпитвал болки и страдания дълъг период от време, хранил се е месеци наред със сламки и е търпял лишения. Поради изложеното моли да бъде коригиран съдебния акт като бъде увеличен размера на наложеното наказание и се присъди обезщетение, което действително е свързано с критериите и параметрите на справедливостта.

Защитата на подсъдимия – адв. С. моли подадените жалби от ЧО и ГИ да бъдат оставени без уважение, а атакуваната присъда намира за неправилна и незаконосъобразна. В тази връзка излага, че съдебния състав се е позовал на показанията само на З., Д. и Г., като същите трябва да се преценяват внимателно предвид заинтересоваността на свидетелите. Посочва, че предубедеността на свидетелите се извлича от обстоятелствата, че същите са се опитали да докажат редица други телесни повреди. Посочва още, че първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на свидетелитеС. и М. А., които са непредубедени и нямат приятелски отношения или роднински връзки с някоя от страните по делото. Намира, че деянието е извършено в състояние на афект, причинен от пострадалите лица и е имало разменени реплики от страна на пострадалия Д.. В случая според защитата не подсъдимия е инициирал инцидента, а пострадалият Д., който е започнал да пляска срещу кучето на подсъдимия А., а после отишъл да се разправя. Намира, че пострадалите поради това, че са били трима, са добили кураж и са нападнали кучето на подзащитния му, при което безспорно се установява извършено престъпление по чл. 12 от НК. В тази връзка излага съображения, че подс. А. е искал да защити свое имущество, което е неговото куче. Обръща внимание на изготвената психологична експертиза като според него вещите лица не са отговорили категорично на въпроса дали има състояние на афект, т.е. моли съда алтернативно да приеме, че е налице хипотезата на чл. 132, ал.1, т.2 от НК. Излага, че не са налице отегчаващи вината обстоятелства, а само смекчаващи такива, тъй като подсъдимият е студент с малолетно дете, което е родено скоро, бил е провокиран от пострадалите лица, при което намира, че се касае за приложението на чл. 55 от НК.

Защитата на подсъдимия – адв. Г. моли за уважаване на депозирана жалба срещу присъдата, като бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление и наказанието да бъде намалено, както и да се намали съответно присъдените размери по гражданските искове. Оспорва доводите на ЧО, че като отегчаващи обстоятелства следва да бъдат ценени, че деянието е извършено на публично място и в тъмната част на денонощието. Твърди, че извършеното от подсъдимия А. е било в състояние на афект, тъй като срещу него е имало нагло, невъзпитано поведение от хора, които не са свикнали да им се прави забележка. В тази връзка подсъдимият е бил нападнат от пострадалите, тъй като те са тръгнали заплашително срещу него, З. е носил бутилка, а подсъдимият единствено се е защитил, което води до ситуация на неизбежна отбрана. В случая според защитата нападението е било пряко и непосредствено, като е създадена обществена опасност от увреждане на самия А..

В правото си на лична защита и последна дума подсъдимият А. моли за справедливо наказание.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ХVII-и въззивен състав след като обсъди доводите във жалбите и допълненията към тях, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването им. Настоящият въззивен състав възприема установената от СРС фактология, като добавя някои детайли, които се установяват от източниците

Констатира се, че подсъдимият В.Ц.А. е роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, средно образование, студент, не работи, с ЕГН **********. Същият има едно малолетно дете.

Живее в гр. *********. На този адрес живеел и към 2015г.

Към 2015г. свидетелите Н.Д. и З.З. също живеели в кв. „М. I“ . Двамата се познавали и били в приятелски отношения.

На 20.07.2015г. вечерта свидетелите Д. и З., заедно с приятеля им свид. И. Г. отишли да пият бира в магазин за цигари и алкохол, находящ се в жк. „М.-1“, до бл. ** С тях първоначално били и съпругите им с децата, но те си тръгнали в определен момент, а мъжете останали на площадката до магазина. Мъжете застанали на площадка, която се намирала до магазина и била покрита с плочки. След нея имало тревна площ. Непосредствено до страничната част на бл. 70 имало вече оформена пътека с плочки. Наблизо имало и храсти.

По това време на работа в магазина бил свид. А.А.. На масите, които били отстрани на заведението, имало хора, между които и свидетелите М. А.,Е.. и Ц.К.. Тези хора нямали видимост към площадката, където стояли свидетелите Д., З. и Г..

Около 21.30ч. от към храстите към свидетелите Д., З. и Г. се приближило кучето на подс. В.А., когото свидетелите познавали от квартала .

Към този момент свидетелите Д., З. и Г. били изпили всеки по около 2-3 бири от по 500 милилитра.

Свидетелят Д. казал на кучето да се маха и започнал да пляска с ръце и тропал с крака, хвърлил и пръчка към него, за да я гони. В един момент кучето започнало да ръмжи и да лае. Кучето тръгнало да гони пръчката.

Наблизо бил подсъдимият, който се подразнил от поведението на свидетелите и им казал да престанат да дразнят кучето. Започнал да говори по телефона отстрани на бл. 70, като в разговора обсъждал случващото се . Свид. З. казал на Д. да спре да закача кучето, тъй като стопанинът му се дразни. Д. престанал да се занимава с животното.

След няколко минути свид. Г. подканил приятелите си да си ходят. З. го помолил да изчакат, докато си допие бирата.

Пострадалите и Г. възприели неодобрението на подсъдимия и това, че в разговора обсъждал ситуацията .

Свид. Д. казал на приятелите си, че той ще се оправи и се запътил към подсъдимия, мислейки просто да се изяснят и да му каже, че не е искал да дразни кучето му. През това време А. бил приключил разговора си по телефона. Н.Д. се спрял на 3-4 крачки от В.А., като застанал до края на тревната площ и началото на пътеката с плочки до блока. Застанал с лице към А., поставил ръцете си до тялото с длани обърнати към подсъдимия, с цел да изрази въпроса си какво става, като подсъдимият го попитал защо обижда кучето , а Д. тръгнал да му обяснява, че не е обиждал кучето му и му се извинил.

В този момент подсъдимият се приближил към Д. и го ударил с дясната си ръка, свита в юмрук в лявата страна на лицето в областта на челюстта. В момента на удара Д. почувствал болка в областта на ченето си и започнал бавно да се свлича на земята, като загубил и леко съзнание. Междувременно А. нанесъл още няколко удара в областта на тялото на Д., а след като последният паднал на земята, го изритал и с крак, при което засегнал рамото му. При падането Д. не си ударил главата в земята, тъй като, докато се свличал надолу, първоначално се опрял на лактите си. Повече не могъл да стане, тъй като леко му причерняло. /всъщност на две порции/

В резултат на първоначалния удар с юмрук в лявата страна на лицето на Д., А. му причинил следните травматични увреждания:

-лицева травма: кръвонасядане на клепачите на лявото око и лява скула; дискретно линейно охлузване в корена на носа; пълна фрактура на кондиларния израстък на долната челюст / proc.condylaris / в ляво;

-травма на гърба и крайниците: група линейни охлузвания на гърба към кръста; две разкъсно-контузни рани на левия лакът с кръвонасядане на околните меки тъкани; ивицовидно охлузване на дясната предмишница по външно задната повърхност до лакета; лек оток на малкият пръст на десния крак.

Междувременно, като видял какво става, свид. З. тръгнал към А., и се опитал да го спре, казвайки, че нищо не е станало и молейки го да спре. Тогава подсъдимият тръгнал към З. и нанесъл с ръка, свита с юмрук, силен удар в лицето на свидетеля в областта на лявото слепоочие. З. политнал в резултат на удара и паднал върху плочките. Тогава А. му затиснал главата в земята с крак. При това натискане с крака, главата на З. се ударила в бордюра в областта на челото. След това А. му нанесъл удар е ритник в тила отзад в главата. З. го помолил да спре да го рита, но в този момент му причерняло и загубил съзнание за известно време. През това време А. продължил да го удря е юмруци в областта на главата и лицето и да го рита по тялото.

През това време Н.Д. успял да стигне и да се облегне до една от паркираните коли, като междувременно видял как подсъдимият продължава да държи с едната ръка З., а с другата да му нанася удари е юмруци по главата и тялото. Видял и как в един момент З. пада на земята.

Цялата ситуация била наблюдавана от свид. Г., който се изплашил и тръгнал да бяга, като видял че подсъдимият се насочва към него. След като се отдалечил видял че няма телефон и се върнал на място и заварил свид. Д. подпрян на лек автомобил, държейки се за челюстта. Видял и кръв по него. Д. му дал телефона си и го помолил да се обади на брат му - свид.Д.Д..

След това Г. видял, че подс. А. се приближава отново, изплашил се и побягнал.

В.А. се върнал до Д. и продължил да го бие, а след това и З., удряйки го по главата и тялото. През това време Н.Д. също тръгнал да бяга, тъй като се изплашил, и обръщайки се назад, видял как подсъдимият продължава да бие З.. В даден момент З. почувствал болка в областта на дясното коляно, което било счупено при едно от паданията му на земята.

Междувременно на място бил пристигнал и свидетелят Б., когото подс. А. успял да извика, казвайки му, че някакви хора замерят кучето му с бирени бутилки, както и че някакъв по-едър младеж тръгнал да го бие.

След като избягал, Н.Д. спрял един автомобил и помолил да го откарат в районното полицейско управление, тъй като бил пребит. Водачът го закарал до бензиностанция „Шел“ и спрял. Д. дал телефона на майка си с молба човекът да й се обади. Водачът на автомобила се обадил на майката на свид. Д..

Междувременно, след като се отдалечил от мястото на инцидента, свид. Г. се обадил на свид.Д.Д. и му разказал за инцидента. След малко на бензиностанцията пристигнала полиция и линейка. Д. бил откаран в УМБАЛСП „Пирогов“, където му била оказана медицинска помощ. Докато пътували към Пирогов, свид. Н.Д. загубил съзнание, но бил свестен.

Г. от своя страна се върнал отново на мястото на инцидента и там заварил свид. З., който все още бил на земята, а около него имало едно момиче и една по-възрастна жена - свид. Ц.П.. Последната била слязла от дома си, за да види какво става. Купила вода от магазинчето за кафе и цигари и отишла при З., като започнала да го свестява с водата. Давала му и да пие, но на него му било лошо. Жените казали на Г., че са извикали линейка и полиция. Свид. Г. забелязал, че лицето на З. било цялото в отоци и синини. Казал на свидетелката П., че това е техен приятел и че преди това са закачали едно куче и затова е станал инцидента.

Самият З. на няколко пъти губил съзнание и се съвземал. Видял, че над него има жена - свид. Ц.П., която се опитвала да го свести, подавайки му вода да пие. Той казал, че му е лошо. Чул и женски глас да говори на В.А. по малко име, че пак си е изпуснал нервите.

Докато свид. П. се опитвала да помогне на З., на мястото отново се появил подс. А. с баща си - свид. Ц. А., когото подсъдимият извикал през това време. Когато се видял с баща си, подсъдимият му казал, че някакви мъже са му закачали кучето, че той ги е помолил да спрат, но мъжете са го нападнали, включително единия с бутилка в ръка, при което се опитал да се защити и ги ударил.

Междувременно свидетелите М. А. иЕ.. разбрали, че нещо се случва, тъй като видели как в даден момент подсъдимият гони човек, като на тях им казал, че някакви са ударили кучето му.

Суматохата била забелязана и от свид. Ц.К., която си тръгнала бързо.

А.А., който бил застъпил в магазина вече нощна смяна, също разбрал, че се случва инцидента и излязъл навън да види какво става.

В резултат на побоя, нанесен от В.А. на свид. З., на последния били причинени следните телесни увреждания:

-Закрита черепно-мозъчна травма: мозъчно сътресение;

(супраорбитално); раздробена, многофрагментно депресионна счупване на предната стена на фронталния синус, счупване на задна стена на фронтален синус с ляво, хемосинус; счупване костни клетки от предната част на етмоидалния лабиринт, натрупване на кръв; многофрагментно счупване на носните кости с девиация /изместване/ на носната пирамида на дясно;

-Травма на десния долен крайник: двуфрагментна фрактура на капачето на дясното коляно (патела), оток на меките тъкани на дясно коляно;

След няколко минути на мястото на инцидента пристигнала полиция и линейка, която откарала З. в болница - УМБАЛ „Света Анна“ АД - София, където му била оказано медицинска помощ. Наред е останалите изследвания, му била направена и компютърна томография /КТ образи/, което изследване при изписването на З. му били предоставени на диск.

Полицията задържала подс. В.А..

След инцидента свид. Н.Д. имал затруднение е дъвченето и говоренето, които продължили повече от месец. Не можел да яде твърди храни, а единствено кашеви, както и сокове. Разговорите ги водел, пишейки на лист хартия. Два месеца живеел при майка си, имал затруднение със съня, което наложила прием на предписани от специалист медикаменти.

З. от своя страна също претърпял значителни болки в резултат на лицевите травми и счупеното коляно. Счупването на колянното капаче наложило обездвижване на десния му крак за период повече от 30 дни. Имал и затруднения при дишането е оглед многофрагментното счупване на носните кости е изместване на носната паримида надясно, което при липса на хирургична намеса остава за цял живот. Същият след инцидента отишъл със семейството си да живее при негов приятел, за да му помага. В този период същият работел като фри - лансер на свободна практика. Работата му била изключително свързана с компютър, поради което същият в продължение на 3 седмици не работел, а впоследствие, за да приключи започнат проект, започнал да работи по един час на ден. След това отишъл на вилата и изобщо не работел около един месец.

Във връзка с инцидента било образувано досъдебно производство. В хода на досъдебното производство били извършени три разпознавания, при които свидетелите З.З., Н.Д. и И. Г. посочили подсъдимия като лицето, което е нападнало пострадалите лица.

На 21.07.2015г. вещи лица Ц.Г.и Р.Х.освидетелствали подсъдимия, като установили следните травматичини увреждания по него: контузия и повърхностно разкъсно-контузна рана по гръбната повърхност на проекционното място на четвърта предкитково- фалангеална става на дясната ръка; повърхностни охлузвания под капачката на дясното коляно и средната трета на дясната подбедрица.

Съгласно заключението на съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/, изготвена от същите вещи лица във връзка е травматичните увреждания на подсъдимия /л. 49-50 от ДП/: разкъсно-контузната рана на дясната ръка е причинила на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като същата е резултат на действието на твърд тъп предмет и може да се получи от удар с или върху такъв, т.е. както твърди и самия пострадал. Охлузванията в областта на десния крак сами по себе си и в съвкупност са му причинили болка и страдание. Те са резултат от тангенциалното действие на твърди тъпи предмети с неравна контактна повърхност. Тяхното получаване може да се обясни по време с възникналия инцидент.

Във връзка с това заключение вещите лица допълват при изслушването си в зала, че установените три успоредни драскотини на дясната подбедрица по предно-външно средна трета са на ограничена област и същите се дължат на тангенциално допирателно действие на твърди пъторъбести предмети с добре изразен ръб на контактната повърхност. Вещите лица отбелязват, че за тези увреждания липсват описани характеристики, които да позволяват отличаването на предмета, с който е въздействано. Вещите лица не изключват да са направени и от човешки или животински нокти, но според тях става въпрос по-скоро за теренна травма.

Съгласно заключението на комплексната СМЕ, изготвена от вещи лица Д. Н., М.К.и Л.П./л. 160-184 от съд.дело/ след запознаване е медицинската документация и съответната рентгенология при свид. Н.Д. се установяват следните травматични увреждания:

-Лицева травма: кръвонасядане на клепачите на лявото око и лява скула; дискретно линейно охлузване в корена на носа; пълна фрактура на кондиларния израстък на долната челюст / proc.condylaris / в ляво;

-Травма на гърба и крайниците: група линейни охлузвания на гърба към кръста; две разкъсно-контузни рани на левия лакът с кръвонасядане на околните меки тъкани; ивицовидно охлузване на дясната предмишница по външно задната повърхност до лакета; лек оток на малкият пръст на десния крак.

Установените травматични увреждания в областта на лицето са резултат от действието на твърди тъпи предмети с ограничена равна контактуваща повърхност, като предвид локализацията и морфологията си добре отговарят да са получени при нанасяне на удар или удари е части на човешкото тяло - свити в юмруци ръце. Травмата на долната челюст е причинила на пострадалия и реализира медикобиологичната характеристика - счупване на челюст, затрудняващо трайно дъвченето и говоренето за период по-голям от 30 дни. Възстановяването е за период от 3-6 месеца.

Травмите по гърба, левия лакът и дясната предмищница са резултат от действието на охлузваща повърхност, като могат да се получат при падане на пострадалия на терена. Травмата на малкия пръст на десния крак е резултат от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удар е или върху такъв, като може да се получи както при удар (ритник), така и при т.нар. „пресрещане” на крака в издатина на терена. Мекотъканните травми е изключение на раните на левия лакът, са причинили на пострадалия болка и страдание. Възстановяването е за около 7-10 дни и е пълно.

Раните на левия лакът са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Възстановяването е за 10-14 дни с образуване на белези.

В съдебно заседание вещите лица уточняват, че кондиларният израстък е място на съчленяване на челюстта към основата на черепа, като има минимум два начина за причиняване на такава травма - удар на мястото на счупването и другия - индиректен удар - при който същият попада в брадичката. При този случай, тъй като векторната сила се предава на оста на челюстта и към черепната основа, където се намира този кондиларен израстък, той може да се счупи. Вещите лица сочат, че конкретното счупване може да бъде причинени само е един удар.

Съгласно заключението на СМЕ, изготвена от вещи лица Д. Н., М.К.и Л.П./л. 185-209 от съд.дело/ след запознаване е медицинската документация и съответната рентгенология при свид. З.З. се установяват следните травматични увреждания: -Закрита черепно-мозъчна травма:мозъчносътресение;-Лицева травма: контузия на меките тъкани на главата челно с двустранен „очилат” хематом; двустранно счупване на надочният ръб (супраорбитално); счупване на челните синуси двустранно и на задна стена на фронтален синус с ляво; счупване на етмоидални клетки; счупване на костите на носа;

Мозъчното сътресение, предвид данните от свидетелските показания, е протекло без загуба на съзнание, като е причинило на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Възстановяването е за две-три седмици.

Морфологичните данни са основание да се приеме, че на пострадалия множествените неразместени счупвания на лицевия скелет са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Възстановяването е за 3- 4 седмици.

Травмата на десния долен крайник е резултат от директен удар върху капачето при падане върху него при сгънато коляно. При това положение капачето се притиска върху кондилите на бедрото и се счупва под действието на компресионен механизъм. Съпътстващата рязка контракция на четириглавия мускул на бедрото подпомага счупването по отломъчен механизъм. Тази контракция размества централния фрагмент нагоре. В зависимост от това дали надделява компресионният или отломъчен механизъм се получават раздробени или напречни фрактури. В конкретния случай е надделял отломъчния механизъм.

Счупването на капачето на дясното коляно е причинило на пострадалия и реализира медикобиологичната характеристика трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период по-голям от 30 дни, като възстановяването е за 3,5-5 месеца.

Във връзка със счупването на колянното капаче на десния крак вещо лице Калниев уточнява, че в конкретния случай има двуфрагментна фрактура, което говори за т.нар. отломъчен механизъм, при който силната мускулатура на тялото издърпва капачето нагоре и се получава раздалечаване на двата фрагмента. Това е възможно да стане и с един рязък удар отзад зад коляното - т.нар. подсичате, като в този случай дори не е нужно човек да падне. Ако няма такова подсичане, т.е. удар отзад, то причината за конкретното счупване е по-скоро рязкото падане.

Вещо лице Н. също уточнява във връзка с това увреждане, че същото не може да бъде обяснено с ритник, а по-скоро с падане.

Относно лицевите увреждания вещите лица уточняват, че в случая липсват увреждания по лицето - охлузвания, които да сочат за наличие на контакт на лицето с външния терен.

Съгласно комплексната СМЕ, изготвена от вещи лица Д. Н. и Л.П., извършена след запознаване с медицинската документация на свид. З. и разчитане на предоставената от пострадалия в съдебна зала компютърна томография - КТ-образи от изследването на главата на пострадалия, заключението на вещите лица е в следния смисъл:

Допълнителните данни от образното изследване дават възможност да се отдиференцира следната морфология на лицевата травма, причинена на пострадалия З.З.З. при инцидент на 20.07.2015 г.:

-Закрита черепно-мозъчна травма: мозъчно сътресение;

-Лицева травма: контузия на меките тъкани на главата челно с двустранен „очилат” хематом, въздушни колекции подкожно (подкожен емфизем) челно и теменнослепоочно двустранно; двустранно счупване на надочният ръб (супраорбитално); раздробена, многофрагментно депресионна счупване на предната стена на фронталния синус, счупване на задна стена на фронтален синус с ляво, хемосинус; счупване костни клетки от предната част на етмоидалния лабиринт, натрупване на кръв; многофрагментно счупване на носните кости с девиация /изместване/ на носната пирамида на дясно;

Вещите лица сочат и травмата на десния долен крайник: двуфрагментна фрактура на капачето на дясното коляно (патела), оток на меките тъкани на дясно коляно.

Описаните травматични увреждания по главата и лицето са резултат от действието на твърди тъпи предмети по механизма на силни удари с такива, като отговарят да са получени при нанасяне на удари с части на човешкото тяло - ритници и юмруци.

Установените морфологични данни за тежестта на счупването на костите на носа са основания да се приеме, че тази травма е причинила на пострадалия постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Останалите множествени счупвания на лицевия скелет са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Възстановяването е за 3- 4 седмици.

Счупването на капачето на дясното коляно е причинило на пострадалия и реализира медикобиологичната характеристика трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период по-голям от 30, като възстановяването е за 3,5-4 месеца.

Във връзка с телесната повреда на З., касаеща многофрагментно счупване на носните кости с девиация /изместване/ на носната пирамида на дясно, вещите лица уточняват, че тази травма причинява затруднено дишане над 30 дни, като изместването на структурите е с постоянен характер и изпълва медикобиологичния характер - постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Съгласно заключенията на двете компютърно - технически експертизи, изготвени от вещо лице П.П.- предоставените в съдебно заседание два броя диска от свид. З. - изображенията, които се установяват върху тях, представляват две серии автентични томографски снимки „Series: 1“ - 1 изображение и „Series: 2“ - 72 изображения в едно със служебни файлове и директории на специализирано приложение „MicroDicom DICOM Viewer“. Вещото лице уточнява в съдебна зала, че на практика двата диска представляват идентични копия, като същото не е установило фактори, които да сочат за интервенция върху записите.

Съгласно заключението на съдебно-психиатричната и психологична експертиза на подс. В.А. - същият не страда от същинско психично заболяване- психоза, което може да се приравни към краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието в смисъла на чл. 33 от НК. Няма данни той да е страдал от такова разстройство и в миналото, включително и към инкриминирания период. Интелектът му е в средните границите на нормата. Няма данни за вроден или придобит интелектуален дефицит. Останалите му когнитивни процеси са добре развити и му позволяват правилна ориентация във фактическата обстановка и възможност да планира последствията от действията му. Личността на освидетелствания показва известни по-изразени характерови особености, които в известен смисъл водят до дезадаптивни прояви /описани са подробно в психологичното изследване/, като обаче при него не е налице същинска личностова дисхармония, която за затрудни в значителна степен социалното му функциониране. В случая не се касае за Разстройство на личността /психопатия/. Няма данни за наличие на злоупотреба или зависимост към алкохол и други психоактивни вещества. Към инкриминирания период освидетелстваният не е бил повлиян от такива вещества. Няма данни към този момент да е бил в състояние, което протича с качествени нарушения в съзнанието. Към инкриминирания момент същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Анализът на достъпната информация дава основание да се приеме, че към инкриминирания период не е бил в състояние на Физиологичен афект, Патологичен афект и състояние, което се приравнява към юридическата категория "уплаха и/или смущение". Възможно е към този период да е бил в по- изразено емоционално състояние, което да е довело до извършване на деянието, но това състояние не отговаря на критериите за нито едно от трите състояния. Психичното състояние му позволява правилно да възприема фактите, имащи значение по делото и ако желае да дава достоверни обяснения за тях. Може пълноценно да участва в наказателното производство.

Първата инстанция подробно е изложила източниците въз основа на които е приела изложената фактическа, като преповтарянето на същите не е нужно да се осъществява от настоящата инстанция. Същественото, което следва да се отбележи, че СРС е спазил процесуалните изисквания на закона и е извършил надлежна проверка на всички доказателствени средства, съдържащи релевантна информация, проявил е процесуална активност с оглед действителна и надлежна проверка на същите с цел установяване на обективната истина, като при извършената проверка, настоящия състав стигна до аналогични изводи относно действителното съдържание на доказателствения материал. При това заключение и във връзка с възраженията на защитата следва да се заяви, че липсва проявена предубеденост от страна на съда, проявена чрез решението му да кредитира една група свидетели, условна обусловена като доказващи обвинителнатата теза. И това е така, тъй като при изграждането на фактическите си изводи районният съдия обстойно е съпоставил показанията на всеки един от разпитаните по делото свидетели, обясненията на подсъдимия, разкрил е точното съдържание на изявленията им, без да е подценявал, надценявал или превратно да е тълкувал съобщеното и въз основа на това е направил извод за достоверност или недостоверност. При извършената задълбочена и прецизна работа по делото от първия съд и наличната убедителна аргументация относно всеки от етапите при формиране на решението му, до извод , свързан с предубеденост, заинтересованост и необективност не може да се стигне.

Допълнително следва да се подчертае от въззивния съд и обстоятелството, че несъмнено добрите отношения в които са се намирали пострадалите към момента на инцидента, не съставлява основание, за да се третират свидтелестването на всеки един от тях като занитересовано по отношение на съобщаваните факти за всяко от другите лица от компанията. Видно от показанията е, че в по - продължителни приятелските връзки са били Н.Д. и Зл. З., докато Г. е бил по- близък със Зл. З., тази информация дава допълнителна възможност за преценка и извод за обективност на показанията на Г. и чрез тях за проверка и на останалите две лица, като посочи се, че показанията и на тримата са кореспондиращи.

Доказателствената съвкупност несъмнено и еднопосочно изяснява времето, мястото на извършеното деяние, пострадалите лица и неговото авторство в лицето на подсъдимия.

Съдът детайлно е анализирал наличните гласни доказателства, като аргументирано е дал изцяло вяра и поставил в основата на доказателствените си изводи тези на свидетелите З.З., Н.Д. и И. Г. - очевидци на действията на подсъдимия А. на инкриминираната дата, като показанията им се отличават с логическа последователност, взаимосвързаност едни с други, поради което и с оглед тяхната житейска правдоподобност и вътрешна непротиворечивост се възприемат като убедителни и от този съд. Освен това, същите се подкрепят напълно от обективните находки по делото, отразени в заключенията на приетите по делото СМЕ, установяващи вида и характера, механизма на получаване на процесните увреждания по телата и главите на пострадалите. Съответни на това доказателствено средство са и показанията на свидетелите, които пряко са възприели състоянието на пострадалите, след причиняване на уврежданията и споделят впечатленията си.

СГС напълно се солидаризира с извършения доказателствен анализ на показанията на св. З.З.. При обсъждането им, правилно контролираният съд е констатирал, че свидетелят пресъздава с достатъчно логика хронологията на събитията през процесната вечер. С оглед конкретното развитие на конфликта и факта, че З. е бил второто от лицата, засегнати от проявената от подсъдимия физическа агресия, то той е имал достатъчно физическа възможност да налблюдава и възприеме случващото се . Именно за това и той внася конкретна информация касаеща поводът за конфликта между събралата се компания и подсъдимото лице, последователно описва както своето поведение и това на приятелите си, така и поведението на подсъдимия А., подробно разказва за нанесения му побой и последиците от него. От важно значение за установяване на обективната истина е фактът, че информацията, която въвежда е съответна на тази на свидетеля Н.Д. и Г. с уточнението, че всички те пресъздават обстоятелствата съобразно собствените си психо-физически особености и съобразно мястото от където са се намирали, поради което е напълно нормално да се констатират несъществени различия относно детайли на изнесените от тях данни за инцидента.

Св. З. споделя коректно възприятията си относно събития, свързани с кучето на подс. А. и действията на св. Н.Д. – за желанието му кучето да се махне, проявено по начин, който не е засегнал животното. СГС кредитира заявеното от него в тази насока, тъй като конкретно е споделил и репликите на Д. към кучето „Махай се лабрадор“ , след появата му от храстите, а това напълно съответства и на заявените от самия Д. реплики и на последващото му поведението да отклони присъствието на кучето.

И този съд се довери напълно на свидетеля, описващ подробно механизма на нанесените му удари от страна на подсъдимото лице. Категорично въз основа разказа на З. се установява, че подсъдимият му е нанесъл удар в областта на главата, след което свидетелят се свлякъл на земята, подсъдимият затиснал главата му с крак, а впоследствие го изритал силно в гърба. Така изложеното от пострадалото лице намира категорично потвърждение освен в изпълнените по делото СМЕ, установяващи вида и начина на получаване на констатираните при З. телесни увреждания, и в показанията на св. Г., който като пряк очевидец непосредствено е наблюдавал случващото се. Последният споделя, че подс. В.А. е нанесъл силен удар с юмрук в областта на главата на З., при което същият се свлякъл на земята, а след това подс. А. започнал да го рита.

Вярна е констатацията на районния съдия, че свидетелят успява да си спомни и пресъздаде сведения за изпитаната от него болка в определен момент в дясното коляно, което коресподнира с присъединената медицинска документация по делото. Несъмнено показанията му са източник на информация за болките и страданията, които е изпитал във връзка с получените телесни повреди в резултат на побоя, начинът, по който се е променил живота му след инцидента, както и причините за това.

На следващо място съдът цени като годен доказателствен източник показанията на другия пострадал от извършеното престъпно деяние, а именно – показанията на св. Н.Д.. Въз основа споделеното от него се установява по категоричен начин авторството, механизма, мястото и времето на извършеното престъпление. Посоченото лице свидетелства относно предхождащите конфликта събития, а именно тези свързани с кучето на подсъдимия, като потвърждава, че неговите действия спрямо животното са дали повод на привлеченото към наказателна отговорност лице да извърши физическата саморазправа над тях. В своите показания Д. хронологично описва поведението на А., неговото раздразнение и причината за това, последващите реплики, които са си разменили в тази връзка, както и че пострадалият не е отправял думи и не е извършвал действия по отношение на подсъдимия, които да са имали заплашителен характер, не е имал агресивно или провокативно поведение по отношение на него, а само се изправил и отишъл да се извини. В хода на разпита обсъжданото лице дава сведения, че веднага след като се извинил на подсъдимият, последният го ударил силно в областта на главата, при което свидетелят се свлякъл на пода. Показанията на Д., че е бил обект на физическа агресия от страна на подсъдимия А. се подкрепят и от тези на свидетелите Г. и З., последният намесил се в този конфликт. В хода на разпита си същите съобщават, че са възприели подсъдимият да нанася силен удар с дясната ръка в лявата част на главата до слепоочието на пострадалия Д.. В тази насока уместно районният съд е изследвал в дълбочина дадените от свидетелите показания, като е достигнал до обоснован извод, че нанесените удари от подс. В.А. са били поне два, въпреки че самият Д. свидетелства само за един. В този смисъл съдът е взел предвид показанията на З. пред съда, в които е категоричен, че е възприел един първоначален удар, а докато свидетелят се е свличал на земята са последвали още. Тези показания убедително кореспондират със заявеното от Г. пред разследващите органи, че е видял подс.А.да нанася два удара в главата на пострадалия Д., при което последният се свлякъл на земята. И този съд счита, че съвсем логично предвид състоянието, в което св. Д. се е намирал е напълно нормално да не си спомня в пълнота отделни елементи от фактологията на събитията. Самите физически травми на лявото око и челюстта предпоставят минимум два удара за причиняването им .

Още повече в тази насока следва да се обсъдят показанията на св. Д. за физическото състояние, в което е изпаднал вследствие на побоя. Същият свидетелства за частично загуба на съзнание, непосредствено след нанасяне на удара, с който е била счупена челюстта му. С оглед изложеното дотук СГС счита, че показанията на Д. правилно са кредитирани като обективни и помагащи за изграждане на цялостната фактическа обстановка по случая. Съдът кредитира показанията на свид. Д. и поради обстоятелството, че те се подкрепят и от приложените по делото обективни доказателства – съдебномедицински удостоверения, СМЕ, които установяват травматичните увреждания и възможната причина за тях.

По възражението на защитата, че чрез показанията на св.Д.Д. , пресъздаващ разказаното му от И. Г., се потвърждавала размяната на реплики между пострадалите и подсъдимия, съдът намира, че размяна на реплики действително е имало, но не в придаденото значение на обидни и конфликтно предизвикателни от Н.Д. по повод кучето и неговия собственик .

СГС кредитира показанията на свидетелите М.Д.и А.Е.като логични, последователни и кореспондиращи с твърденията на пострадалите. Настоящият съдебен състав изгради своите фактологични изводи, възприемайки изцяло показанията на св.Д.Д., който е брат на Н.Д.. Същият дава сведения относно физическото състояние на пострадалия Д., което кореспондира с установеното в изпълнените СМЕ относно телесните увреждания, констатирани при св. Н.Д.. Въз основа показанията на Д. се установяват обстоятелствата свързани с възстановителния процес на пострадалото лице – невъзможността му да комуникира, да се храни нормално, продължителността на болките, които изпитал, преживения стрес във връзка с инцидента.

СГС се съгласява изцяло с доказателствения анализ, извършен от районния съд, на показанията на свидетелите М. А.,Е.. и Ц.К., като защитата възразява с.з. пред въззивния съд, че без основание първата инстанция е отхвърлила показанията, а те са били на мястото и най – обективно били дали показания „какво се е случило и как се е случило“.

Прочита на настоящия състав на показанията им дава основание за изводи, че те са присъствали на мястото на инцидента, без да са очевидци на конкретните действия на подсъдимия спрямо пострадалите, тъй като макар да имат възприятия /в частност от св.С./ че момче от събралата се компания са раздразнили животното с пляскане, скачане/ те поради мястото на което са се намирали – преместили се от другата страна на павильона/ не са имали възможност да наблюдават действията . В същото време свидетелкатаС. е категорична, че до момента в който е наблюдавала кучето – то е било само клекнало и лаело и не е възприела удари по него. Като съвкупната оценка на източниците посочени тук и на данните от показанията на пострадали и Г. позволява да се приеме за опровергано обясненото от подсъдимия, че кучето му било ударено, вкл. и чрез хвърлената тънка пръчка.

С показанията на свидетелите М. А.,Е.. и Ц.К. позволява да се установи и състоянието на подсъдимия непосредствено след инцидента – същият бил ядосан, нервен от това, че са закачали кучето му .

Съдът се довери на показанията на М. А., в които се съдържат данни относно фактът, че подсъдимият е гонил трето лице по улицата, викайки след него „ Ела ми, ела…“ В приобщеният му по надлежния ред разказ от досъдебното производство става ясно, че подсъдимият А. е бил изключително агресивен гонейки лицето /в случая св. Г., който сам споделя, че е успял да избяга, като подсъдимият го е подгонил/, отправяйки му изрази, които сочат към намерения за осъществяване на физическа саморазправа.

Правилно е решението на първата инстанция да кредитира показанията на П. по оказване помощ на пострадалия З., и да ги отхвърли в частта на възпроизведеното от нея „признание“ на З., че са ударили кучето на А., доколкото видно, че действително това „надграждане“ на показанията й действително се случва в период значително по – късен във времето 17.05.2016г., прие което и при отсъствието на такива данни в първия й разпит от Д.П. и при обективно споделеното от З. негово състояние – че е губил съзнание, че му е било много лошо, че не искал да пие вода, воденето на такъв разговор е крайно неубедително и за настоящият състав.

Съдът се солидаризира с решението на първата инстанция да кредитира показанията на св. А.А. единствено в частта, в която потвърждава, че пострадалите и Г. са пили около 2-3 бири, тъй като тази информация съответства на заявеното от самите тях. В останалата им част съдът обосновано е констатирал наличие на противоречие със заявеното от него пред органите на досъдебното производство, където в подробности е пресъздал своите възприятия свързани с инцидента. Като е отчел, че именно показанията му от досъдебното производство са депозирани в момент, когато споменът от събитията е най-ярък и запазен, то уместно СРС е приел за достоверни именно тях.

Показанията на св. Б. са показателни за поведението на подсъдимия непосредствено преди да нанесе побоя над пострадалите лица. При разпита си в досъдебното производство свидетелят споделя за осъществено телефонно обаждане от подсъдимото лице с молба да отиде при него, тъй като непознати за него лица дразнят кучето му и хвърлят бутилки по него. В хода на съдебното следствие Б. твърди, че е отишъл при подсъдимия само за да се видят, което не е било във връзка с инцидента. Съдът подобно на районния такъв се довери именно на показанията на обсъжданото лице, депозирани пред орган на досъдебното производство, отчитайки обстоятелството, че при показанията, снети пред съда, вероятността с оглед изминалото време, споменът за случилото се да е по- ярък, от колкото в сравнение непосредствено след това, е пренебрежимо малка.

При обсъждане показанията на свидетеля Ц. А. правилно контролираната инстанция е отчела, че показанията му изцяло пресъздават разказа на подсъдимия за развилата се ситуация . Чрез този източник се установяват твърденията на подсъдимия, че без причина неизвестни лица „нападнали кучето“ - тропали с крака, някой от тях взел нещо и тръгнал да замеря самото куче, за да го удари .

Като съответни на останалите доказателствени материали съдът кредитира показанията на А., съдържащи преки впечатления относно състоянието на лежащия на земята пострадал, като и този съд намира за ирелеватно споделеното относно съдържанието на раницата на З. .

Настоящият състав не намира основания да кредитира показанията на свидетелката Е.К., т.к. нейните показания, макар и в пълен синхрон с обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие относно дърпане на блузата на подсъдимия от първия пострадал; тръгване на втория пострадал и сборичкване с подсъдимия с всеки от тях, са в пълно противоречие с показанията на З., Д. и Г. относно произтеклите събития, причинените им увреди и най – вече механизма на получаването им, като проверката от вещите лица сочи на нанесени директни удари, за каквито свидетелката не съобщава да е видяла от страна на подсъдимия. Отделно от това съмнението в достоверността на показанията й възниква и от съобщеното от същата, че след като третото от наблюдаваните от нея лица е тръгнало да бяга, подсъдимият е тръгнал да се прибира, а не както се установява от показанията на Г., че подсъдимият към него, поради което и той е побягнал. На следващо място лицата, познати на подсъдимия Цв. К., Ем.С. и М. А. нито в д.п., нито в с.з. са съобщили за присъствието на Е.К. в близост до тях или инцидента както в с.з. твърди Цв. П.. При тези данни споделя се извода на първата инстанция, че е налице известна заинтересованост, обусловен от факта на предходно познанство с подсъдимия.

Въззивният съд, след внимателен и критичен анализ, дава отчасти вяра на изложеното посредством обясненията на подсъдимия А. .

Така без съмнение, изводимо от доказателствените източници, потвърждава се заявеното от подсъдимия, че в основата на конфликта стои отправеното пляскане, тропане спрямо кучето му и хвърлянето на пръчка, без обаче всяко от тия действия да е довело до съприкосновение и удар по животното, както сочи в обясненията си подсъдимия. А и посочи се по-горе, при обсъждане на свидетелските показания, че сред свидетелите извън пострадалите и Г., липсва лице, което да е възприело нанасянето на удар по кучето.

На следващо място достоверно е и обясненото от подсъдимия за приближаването на Н.Д. към него, но както въз основа на показанията на последния, така и на З. и Г. се опровергава поддържаното от подсъдимия за предприето удряне или дърпане на блузата му от Д.. Допълнителен аргумент на съда по заетото становище за достоверност на показаното от тази група свидетели се извежда от анализа на цялата ситуация предхождаща конфликта, а именно Д. е предупреден от приятелите си да прекрати действията си спрямо кучето; след това Г. е поискал да си тръгват, но З. помолил да си изпие бирата, което обусловило и забавянето им; при приближаването на Д. към подсъдимия З. и Г. останала по местата и в тяхното поведение не е имало нищо предизвикателно . Не се възприемат и обясненията на подсъдимия, че З. е приближил и е залетял да го удари с бутилка. А допълнително значение се отдава и на факта, че именно подсъдимият е тръгнал да гони св. Г., който междувременно успял да избяга, подвиквайки след него: „Ела ми, ела“… „Ще ви пребия“.. „Аре елате, ще ви смажа“.

При тези данни съдът не възприема обясненията на подсъдимия, че е бил нападнат от свидетелите. Това е така, тъй като този доказателствен източник стои вътрешно неустойчиво и изолирано в описания общ ход на събитията. Обясненията на подсъдимия сами по себе си не отговарят на обективните находки по делото, намерили отражение в изпълнените по делото СМЕ.

Тук е мястото да се посочи, че самият А. не отрича да е имал съприкосновение с пострадалите лица, но сам не дава данни за нанасянето на удари / което е негово право/, като същественото е, че получените травматични увреждания при пострадалите са несъответни на версията на подсъдимото лице и описаното от него съприкосновението помежду им. Същият внася информация за липса на спомен след като бил нападнат от З. и Д., но последното се опровергава от заключението на изпълнената по делото СППЕ, съгласно което към момента на деянието подсъдимият не се е намирал под въздействието на физиологичен или патологичен афект.

Обратно на това, информацията за нанесените удари от подсъдимия спрямо пострадалите свидетели се съдържат както в показанията на последните, така и в тези на св. Г., наблюдавал случилото се. С оглед изложеното и при категоричната подкрепа на заключенията на изпълнените СМЕ, за настоящият състав не е налице съмнение в недостоверността на изложеното от подсъдимото лице досежно механизма на причиняване на установените телесни повреди на пострадалите Д. и З..

Или несъмнено се изведе, че от страна на пострадалите и Г. не е осъществявано нападение или провокация над подсъдимия

Напълно вярно е отбелязано от контролираната съдебна инстанция, че самият подсъдим развива различни версии пред различните хора – пред свидетелите М. А.,Е.. казал, че хората са били кучето му, пред Е. Б., че са замеряли кучето му с бирени бутилки, пред съда, че Д. го е ударил с пръчка, пред баща си пък споделил, че един от тримата е тръгнал да замеря самото куче с предмет за да го удари. Изложеното допълнително внася съмнение в обстоятелствата, въведени в процеса посредством обясненията на подсъдимия, още повече, че същият е най-заинтересован от изхода на делото и напълно нормално да гради защитна версия, в опит да се оневини.

Нужно е да се отбележи, че съдът дава вяра на обясненията от привлеченото към наказателна отговорност лице, за изпитаното от него раздразнение по повод действията спрямо кучето му . СГС кредитира и заключението на СППЕ /л. 341-357 от съд.сл./, касаеща психическото състояние на подсъдимия, включително към момента на инкриминираното деяние, като дава положителен отговор относно способността му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си и изключвайки възможността инкриминираните му действията да са извършени при патологичен или физиологичен афект. Не се споделят възраженията поддържани от защитата спрямо изводите на СППЕ, която е приела че към момента на деянието подсъдимият е бил в по – изразено емоционално състояние /известно раздразнение/ , но е отрекла това да е състояние на патологичен или физиологичен афект, за което са липсвали определени симптоми и фази, които не съответстват на съобщаваното от подсъдимия. Основанието за това становище е станала оценката, че възбудата не е възникнала внезапно и не е нараствала екстремно, отсъствието на вегетативни промени; липсата на внезапни и импулсивни действия, които да заобикалят борбата на мотиви и противомотиви, а след осъществяването им – спиране и спад на агресивните действия и изчерпване – физическо и емоционално – фази, които липсват при подсъдимия. Възприемането от съда на заключението на вещите лице е в съответствие с извода, че то е основано на сериозни специални знания и задълбочено изследване на психическите процеси при подсъдимия към инкриминираната дата, както и на при наличен анализ на обясненията му по делото и при двукратните интервютата със вещите лица и при съпоставката и оценка на изнесеното от останалите източници по делото .

Съдът намира, че следва да се кредитират приобщените като веществени доказателства 2 броя дискове, носители на КТ- образно изследване на св. З.З. и 3 бр. дискове, съдържащи рентгенографии на св. Н.Д. и З.З. като не е налице съмнение в тяхната автентичност. В този смисъл и този съд съобрази приетите по делото две заключения на компютърно-технически експертизи , които дават отговор за тяхното съдържание,като вещото лице потвърждава за липсата на следи, които да сочат за интервенция върху носителите.

Относими към предмета на доказване и имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по делото са и приобщените и надлежно изготвени в процеса писмени доказателства и доказателствени средства. При служебната проверка на изброените по-горе такива, съдът не откри да са допуснати съществени процесуални нарушения при събирането на същите, които да обосновават изключването им от доказателствения материал по делото. Освен това, те съответстват изцяло на свидетелските показания и служат за тяхна доказателствена проверка, като по този начин се затвърждават изводите досежно стеклите се събития.

Съдът кредитира и протоколите за разпознаване /л. 28-29 от ДП; л. 32-33 от ДП и л. 45-46 от ДП/, доколкото процесуално-следствените действия са извършени по правилата на НПК. При тях както пострадалите, така и Г. разпознават в лицето на подсъдимия нападателя, който е причинил на З. и Д. телесните увреждания, което също има значение относно авторството на деянието. Нужно е да се отбележи, че авторството на престъпното деяние не се отрича и от самият подсъдим.

СГС кредитира изцяло медицинската документация, касаеща пострадалите, предоставени в хода на ДП /л. 93-158 от ДП/, така и в хода на съдебното следствие /л. 90-93 от съд.сл.; 101-103 от съд.сл.; 122-153 от съд.сл.; 229-264/, като същата допринася за разкриване на обективната истина и е била взети предвид от вещите лица, изготвили СМЕ.

СГС подобно на районният съд кредитира заключението на СМЕ, изготвена от вещи лица Х. и Т. във връзка с травматичните увреждания на подсъдимия /л. 49-50 от ДП/, които са установени при прегледа на 20.07.2015г., като съобрази, че вещите лица са отговорили в пълнота на поставените въпроси относно вида, местоположението и механизма на получаването им. В тази насока правилно контролираната инстанция е обърнала внимание, че от така установените телесни увреждания не е налице порезна рана, за каквато говори самия подсъдим. Напротив, именно локацията на разкъсно-контузната рана на дясната ръка – по гръбната повърхност на проекционното място на четвърта предкитково-фалангейлна става на дясната ръка, сочи за нанасяне на удари от страна на подсъдимия именно с тази ръка по пострадалите.

По отношение на травматичните увреждания на двамата пострадали СРС правилно се е позовал, не на двете СМЕ, изготвени в хода на досъдебното производство от вещи лица Т. и Х., а на назначените от съда и приети последващи такива: СМЕ на пострадалия Н.Д. /л. 160-184 от съд.сл./; заключение на комплексна СМЕ З.З. /л. 185-209 от съд.сл./; заключение на комплексна СМЕ на З.З. /л. 299-325 от съд.сл./. СРС е приел този подход, доколкото назначените в хода на съдебното следствие СМЕ по отношение на двамата пострадали са ползвали допълнителна медицинска документация, включително ренгнетографиите на пострадилите и КТ-изследването на свид. З., поради което и именно тези експертизи се явяват по-обосновани и пълни от тези на досъдебното производство. Вещите лица, изготвили и трите СМЕ, са отговорили в пълнота на поставените въпроси, като допълват отговорите си и в съдебно заседание относно вида и медико-биологичния характер на телесните увреждания при двамата пострадали, както и механизма на получаването им, включително периодите на възстановяване.

Конкретно във връзка с така назначените, изготвени и приети в хода на съдебното производство СМЕ, обосновано СРС е обърнал внимание на заявеното от вещите лица във връзка със счупването на колянното капаче на десния крак на З., което експертите отдават на падане върху терена предвид т.нар. отломъчен механизъм. Именно поради тези заключения и при съобразяване показанията на свидетеля Н.Д. от досъдебното производство, който сочи за две падания на земята от страна на З., докато подсъдимият му е нанасял побой, съдът правилно е приел именно този механизъм на причиняване на тази телесна повреда. Горното се потвърждава допълнително и от споделеното от З., че по време на нанасянето на побой над него, последният е почувствал в определен момент болка в областта на счупеното коляно,което от своя страна категорично изяснява механизма на получаване на тази травма /при падане/.

Относно другата установена телесна повреда при пострадалия З. – многофрагментното счупване на носните кости с изместване на носната пирамида надясно и този съд съобрази заявеното от вещите лица в съдебно заседание, че това счупване е водещо като причина за затруднението на дишането за повече от 30 дни, респективно реализира медикобиологичния признак - постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.

При тези факти, първостепенният съд правилно е определил, че са доказани всички признаци от обективната и субективната страна на престъплението по чл. 131, ал. 1, т.4, пр.3, вр. чл. 129, ал.2. вр. ал.1 от НК - умишлено причиняване на повече от едно лице на средна телесна повреда, както и че е доказано авторството на подсъдимия.

От обективна страна е безспорно,че на инкриминираната дата - 20.07.2015 г.,около 21:30часа,в гр. София, ж.к. „М.“ пред павилион за цигари и алкохол подс.А. чрез нанасяне на удари с ръце и крака на повече от едно лице - на две лица, им причинил три средни телесни повреди /една средна телесна повреда на Н.Д. и две средни телесни повреди на З.З..

От обективна страна по делото безспорно и категорично се установява, че изпълнителното деяние "причиняване другиму на средна телесна повреда" е осъществено от подсъдимия В.А., като същия чрез действията си е причинил такова въздействие върху организма на пострадалите, причинило инкриминираните телесни увреждания.

По делото е безспорно установено, че чрез нанасяне удар с юмрук с дясната ръка в областта на челюстта на Н.П.Д., подс. В.А. му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюстта, както и че чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на тялото на З.З.З. му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на коленното капаче на десния крак, а чрез нанасяне на удари в областта на лицето му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на носните кости с девиация /изместване/ на носната пирамида надясно.

И трите телесни повреди представляват средни такива, по смисъла на чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК.

СРС правилно е прие, че действията на подс. В.А. по отношение на пострадалия Д. са извършени при форма на вина – пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че удряйки с ръка, свита с юмрук, със сила в областта на челюстта на Д. ще му е счупи. Именно такъв резултат е бил целен и на практика постигнат.

По отношение на телесната повреда на пострадалия З.З.- счупване на колянното капаче, което е в резултат на падането на същия на земята, СГС също счита, че подсъдимият е действал с форма на вина – евентуален умисъл. В случая В.А. е съзнавал, че нанасяйки побой над пострадалия с ръце със значителна сила, последният би могъл да бъде отведен от равновесие, при което да падне на земята, при което да му бъде причинено телесно увреждане, включително и счупване на кост на крака, като е допускал и се е отнесъл безразлично към настъпването на този съставомерен резултат.

По отношение на счупените носни кости на пострадалия З., правилно е прието от контролираната инстанция, че подс. А. е действал при условията на пряк умисъл, тъй като е допускал, че нанасянето на удари с ръка, свита в юмрук,в областта на главата и в частност лицето на пострадалия многократно, са от естество да се счупят носните костици, включително измествайки носната пирамида, затруднявайки дишането му, какъвто именно резултат е целял и постигнал.

Доводът на защитата, че конкретният случай попада в хипотезата на чл. 12, ал. 1 от НК - неизбежна отбрана, не е основателен . За да се приложи институтът, изключващ обществената опасност на деянието е необходимо деянието да е извършено, за да се предотврати непосредствено, противоправно нападение, каквото в случая не е налице.

Данните сочат, че деянието извършено от подсъдимия не е било с цел да се защити от непосредствено противоправно нападение от страна на пострадалите и Г., а е извършено с цел саморазправа над пострадалите, тъй като Н. Д. е извършил действия, с които да отпрати кучето, което се е появило свободно около тях. Макар и тези действия да са предизвикали реакция у кучето, те по никакъв начин не могат да се вместят в представата за било за увреждащо поведение спрямо животното, било за нехуманно такова. Последното не е засегнато по какъвто и да е начин, така че за проявата нападение спрямо него не може и да става въпрос .

От установените по делото обстоятелства не се констатират прояви – действия на Н.Д., Зл.З. и Ив. Г., които да съставляват нападение или да дават основание за непосредствено начало на такова над личността на подсъдимия.

Факта че пострадалите и техния приятел са около 30 годишни и числено превъзхождащи подсъдимия съвсем не удостоверява версията на подсъдимия. Приближаването на Н.Д. към подсъдимия е било с цел да се изясни и успокои ситуация, за което може да се съди от причините и начина на приближаване към подсъдимия и от отворената позиция на тялото, която заел пред него .

Не се установява по делото какъвто и да е опит за физическо въздействие / вкл. дърпане на тениската му, хвърляне на бутилки / върху А. от Н.Д. , нито пък приближаващо заплашително присъствие на Зл. З., който да е готвил нападение. От делото се установява обратното – т. к. очевидно изненадващо и бързо подсъдимият е нанесъл силен удар с юмрук по св. Д., в момент, когато последният отишъл при него .

От друга страна, единствено извършеното от св. З. след ударите по Д. е било да приближи и да заяви пред подсъдимия, че нищо не е станало и без да го е предизвикал по някакъв начин, последният единствено молейки го да спре с побоя, последният му нанесъл също удар с юмрук в областта на лицето, а при падането на последвали още, както и удари с крак по главата.

Този вид действия на подсъдимия са изплашили Г. и той побягнал, подс. В.А. го подгонил демонстрирайки желание за физическа саморазправа над него и викайки: „Ще ви пребия“, „Ще ви смажа“, „Елате ми“. От така изложеното следва, че установените факти и обстоятелства по делото не сочат на ситуация, при която подсъдимият да е бил поставен при такива условия, вследствие на което при самозащита да е причинил процесните телесни увреждания.

Споделят се изцяло изложените доводи от СРС свързани с приложение на института на „физиологичния афект“. Не са налице основания да се счете, че подсъдимият е действал в състояние на афект по смисъла на чл. 132, ал.1 от НК - в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалите с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. Несъмнено силното раздразнение следва да е причинено посредством лимитативно изброените в закона начини –тежка обида, клевета или друго противозаконно действие. Не е налице противоправно поведение по смисъла на чл. 132 от НК, ако деянието на пострадалите не причинява и не може да причини настъпването на тежки последици за извършителя или негови близки. В случая поведението на Н.Д., Зл. З. и Г. не може да се квалифицира като такова от визираните в закона видове – да съставлява тежка обида или да е друг вид противозаконно такова. В случая поведението на пострадалия Д. спрямо кучето на подсъдимия, макар и да е било от естество да раздразни животното, не би могло да причини настъпването на тежки последици за подсъдимия А. или негови близки, както и не съставлява тежка обида /а за клевета изобщо не може да става въпрос/, а не се установяват каквито и да е обидни реплики, отправени към подсъдимия. Правилно е съобразено от първата инстанция, че нападението над Д. не е реализирано веднага и непосредствено след възприемане на поведението на последния спрямо кучето, а едва след като подсъдимият е приключил разговора си, чието съдържание е включвал и коментар на ситуацията . Това също сочи на отсъствие на каквото и да е внезапно възникнала емоция, която да е водела до ограничение или невъзможност за контрол над поведението .

Именно с такава насоченост е и заключението на изпълнената съдебна психиатрично-психологична експертиза, според която няма данни подсъдимият да е изпадал в състояние на силно раздразнение, кореспондиращо с понятието физиологичен афект, при което и няма никакви основания за приложението на посочената разпоредба.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия съдът обосновано е приел за смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало и младата му възраст – към датата на деянието е бил на 21 години. Към смекчаващите отговорността обстоятелства правилно е отчетено емоционалното състояние на подс. А. - известна раздраза, провокирана от поведението на св. Д. спрямо неговото куче.

Като отегчаващи обстоятелства правилно е ценено, че деянието на привлеченото към наказателна отговорност лице е причинило две средни телесни повреди на едно от пострадалите лица. При преценката си относно степента на укоримост на извършеното, обаче въззивният съдебен състав отчете високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, което по своя начин на извършване – изненадващо спрямо Д. и особено З., който се опитал словесно да успокои ситуация; с висок интензитет на упражнената принуда спрямо З.; упоритостта на дееца, изразена чрез подгонването на св. Г.. Характеристиките на конкретните действия – нанасянето на силни и целенасочени удари в областта на главата на всеки от двамата пострадали, вкл. и с крак по отношение на З., които са причинили както съставомерните, така и по – леките телесни увреждания, сочат на агресивно и брутално поведение, явно демонстриращо личностно незачитане.

Последиците за здравето на пострадалите извън тези, които предопределят престъпния резултат също са сериозни /св. З. е претърпял комоцио – мозъчно сътресение, престоял е и в нервно-хирургично отделение; имал е замайвания и световъртежи, м. октомври 2016г.е претърпял повторна операция на увредения долен крайник, а св. Д. – дълго време е бил в невъзможност да говори, хранил се е със сламка, а впоследствие с пасирана храна/, а и двамата изпитвали страх, породен от нападението над тях. .

Поради изложеното, настоящият състав намери, че наказанието следва да се увеличи в рамките на предвиденото в разпоредбата на чл. 131, ал.1, т.4, от НК. И да се определи такова от 3 години, което е съответно на тежестта на извършеното деяние и личността на дееца.

Независимо от увеличения размер на наказанието лишаване от свобода, същото е до три години и неговото ефективно изтърпяване не е необходимо за постигане превъзпитателната и предупредителна цел спрямо дееца, който не е осъждан на лишаване от свобода, баща е на малолетно дете, а тази му проява е инцидентна такава в живота му. Този съд намира, че ще му бъде оказано целяното въздействие без изолиране от обичайната му среда. Поради това следва да бъде определен М.алния предвиден изпитателен срок от 5 години, считано от влизане на присъдата в сила. Предвид потенциалната опасност от неговото привеждане в ефективно изпълнение, подсъдимият ще има възможността да осъзнае противоправността на своето поведение и да се въздържа от подобни прояви занапред.

Обосновано съдът на основание чл. 59, ал.2, вр. с ал.1 от НК е приспаднал от така наложеното наказание лишаване от свобода времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР на 21.07.2015г.

Относно основателността на приетия за съвместно разглеждане граждански иск на Н.Д., съдът прецени, че правилно е прието наличието на предпоставките за ангажиране имуществената отговорност на подсъдимия за извършеното от него престъпление. С деянието си той е причинил неимуществени вреди на пострадалия Д., изразяващи се в болки и страдания, за наличието на които може да се съди не само от показанията на св. Д., но и от обективно отразеното в приложената медицинска документация. Налице са всички предпоставки за ангажиране гражданската отговорност на А., съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, а именно виновно извършено противоправно деяние и настъпила неимуществена вреда, представляваща пряка и непосредствена последица от същото.

Присъденото от СРС обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., обаче не е справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед вида и степента на причинените на ищеца травматични увреждания и интензивността и продължителността на претърпените от същия физически и психически болки и страдания като пряка последица на травматичното увреждане. Както показанията свидетелите, така и представената медицинска документация установяват несъмнено, че последици за здравето на ищеца не са били краткотрайни и сериозно са влошили качеството му на живот – същият е изпитвал затруднения, изразяващи се в невъзможност да говори, да се храни нормално за известен период от време, както и изпитаните от него болки по време, а и след инцидента.

Така съгл. КСМЕ - счупваненето на челюстта е довело до трайно затруднение на дъвченето и говореното за период от повече от 30 дни, а възстновяването е за период от 3-6 месеца. Видно е, че и при прегледа на същия с оглед изготвяне на СМЕ от м. 28.05.2017г., е установено, че поради болка в долната челюст говори тихо и отговаря през зъби.

Допълнително пострадалия е бил и с кръвонасядане на клепачите на ляво око и лява скула /от директен удар/, както и травми по гръб и дясна предмишница / от охлузване/, които причинили болка и страдание за период от 7-10 дни, както и разкъсно – контузни рани на ляв лакет - причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота с възстановяване 10-14 дни.

Същият свидетелства за стреса, който е изпитвал, мислите, че някой може да го убие, използването на хапчета с антистресово въздействие. Обмислял да си смени жилището, поради близостта му с местоживеенето с подсъдимия, а приетата на работа в чужбина е била и поради тази причина .

По тези съображения въззивният съдебен състав счете, че размера на обезщетението следва да се увеличи от 5000 лв. на 12 000 лв., като отхвърлянето му като неоснователен за разликата до пълния му предявен размер следва да се потвърди. Това налага промяна на постановената присъда и в частта й относно дължимия размер на държавната такса върху уважената част на гр. иск, която следва да се увеличи от 200.00 лв. на 480 лв.

Относно основателността на приетия за съвместно разглеждане граждански иск на З.З., правилно е прието наличието на предпоставките за ангажиране имуществената отговорност на подсъдимия за извършеното от него престъпление. С деянието си той е причинил неимуществени вреди на пострадалия З., изразяващи се в болки и страдания, за наличието на които се съди както от събраната медицинска документация по делото, така и от свидетелските показания. Налице са всички предпоставки за ангажиране гражданската отговорност на А., съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, а именно виновно извършено противоправно деяние и настъпила неимуществена вреда, представляваща пряка и непосредствена последица от същото.

Присъденото от СРС обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., обаче не е справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед вида и степента на причинените на З. травматични увреждания, интензивността и продължителността на претърпените от същия физически и психически болки и страдания.

На същия са причинени закрита черепно-мозъчна травма: мозъчно сътресение; довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота и с възстнавновителен процес от две – три седмици .

Счупването на костите на носа дали основание да се приеме постоянно разстройство на здравето неопасно за живота, З. е имал и затруднения при дишането е оглед многофрагментното счупване на носните кости с изместване на носната пирамида надясно, което при липса на хирургична намеса остава за цял живот. Останалите множество счупвания на лицевия череп са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота, чието възстановяване е за 3-4 седмици. Счупването на капачета но дясното коляно е довело до трайно затруднение на движението на десен долен крайник за период по – голям от 30 дни с възстановяване за 3,5 – 5 месеца, като с оглед възстановяването си З. не само е бил подложен както на непосредствена оперативна интервенция и болничен престой по този повод в периода 24.07. – 27.07.15г., но поради оплаквания и ограничени движения на дясна коленна става, З. е бил претърпял нова операция и болничен престой в периода 12 -18.10.2016г.

Същият след инцидента отишъл със семейството си да живее при негов приятел, за да му помага. В този период същият работел като фри - лансер на свободна практика. Работата му била изключително свързана с компютър, поради което същият в продължение на 3 седмици не работел, а впоследствие, за да приключи започнат проект, започнал да работи по един час на ден. След това отишъл на вилата и изобщо не работел около един месец, което е показателно за негативното въздействие върху физическото му здраве.

Така съдът прецени, че преживеният стрес от случилото се, болките и страданията на пострадалия от уврежданията причинени в областта на главата са тежки и травматични такива, засягащи жизнено важна област и са причинили сериозни болки и физически дискомфорт при лицето. В допълнение травмата при коляното е също със значими негативни последици за здравето на З. . Засягането , продължителността на оздравителния процес и несгодите свързани с това несъмнено води до неблагоприятни последици и изживявания за пострадалият. По тези съображения въззивният съдебен състав счете, че размера на обезщетението следва да се увеличи от 10 000 лв. на 40 000 лв., като отхвърлянето му като неоснователен за разликата до пълния му предявен размер следва да се потвърди. Това налага промяна на постановената присъда и в частта й относно дължимия размер на държавната такса върху уважената част на гр. иск, която следва да се увеличи от 400.00 лв. на 1 600 лв.

С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК атакуваната присъда на СРС е обоснована и в частта й относно възлагането в тежест на подсъдимия на разноските по водене на делото и тези, сторени от частния обвинител и граждански ищец.

При цялостната служебна проверка на постановената от СРС присъда въззивният съд не констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост или непълнота на доказателства, които да налагат отмяна или изменение на същата, освен посоченото изменение в частта относно размера на наказанието лишаване от свобода и в частта относно размера на присъденото обезщетение.

Воден от горното и на основание чл. 337, ал.2, т.1 от НПК, Софийски градски съд

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ присъда на СРС, НО, 100 с-в от 26.03.2018 г. по нохд № 22174/2015 г. в частта й относно наложеното на основание 131, ал.1,т.4,пр.3, вр. чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК и чл. 54 от НК на подсъдимия В.Ц.А. наказание лишаване от свобода, като УВЕЛИЧАВА размера на същото от две години на 3 / три/ години лишаване от свобода, както и изпитателния срок от 4 на 5 /пет/ години

ИЗМЕНЯ присъдата и в частта й относно присъденото обезщетение на Н.П.Д. на основание чл. 45 ЗЗД, като УВЕЛИЧАВА размера на същото от 5 000 лв. на 12 000 .лв., ведно със законната лихва от 20.07.2015 г. до окончателното плащане, като УВЕЛИЧАВА размера на дължимата държавна такса върху уважения размер на гражданския иск от 200.00 лв. 480 лв.

ИЗМЕНЯ присъдата и в частта й относно присъденото обезщетение на З.З.З. на основание чл. 45 ЗЗД, като УВЕЛИЧАВА размера на същото от 10 000 лв. на 40 000лв., ведно със законната лихва от 20.07.2015 г. до окончателното плащане, като УВЕЛИЧАВА размера на дължимата държавна такса върху уважения размер на гражданския иск от 400.00 лв. 1 600лв.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Номер на акта:	370
Дата:	19 април 2019 г. (в сила от 19 април 2019 г.)
Съдия:	Снежина Колева Георгиева

Дело:	20181100603524
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	6 август 2018 г.

Решение по дело №3524/2018 на Софийски градски съд

Съдържание на акта Свали акта