Решение по дело №1802/2023 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 146
Дата: 23 април 2024 г.
Съдия: Гергана Мирчова Симеонова
Дело: 20231210201802
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. Благоевград, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Илина В. Г.а
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20231210201802 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от А. К. А. с ЕГН ********** от гр. ****,
лично и със съгласието на неговата майка *** А.а против Наказателно постановление
№ 23-1116-002694/30.10.2023 г., издадено от началник група при ОДМВР-
Благоевград, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл.177,
ал.1, т.2 ЗДвП е наложено административно наказание „обществено порицание“ за
нарушение на чл.150 ЗДвП .
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно
постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на
процесуалните правила. В тази връзка се посочва, че издаденото НП не съответствало
на предвидените към съдържанието му изисквания. Твърди се, че не ставало ясно в
какво се изразява нарушението на чл.150 ЗДвП и какво е моторното превозно
средство. Позовават се на Наредба I-45/24.03.2000 г., като се сочи, че за велосипедите
с допълнително монтиран двигател не е необходимо свидетелство за правоуправление
и същите не подлежат на регистрация.
Навежда се маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 ЗАНН.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
В съдебното заседание жалбоподателят се представлява от адв. Б., който
поддържа изложените в жалбата доводи. Допълва, че не била установена марката и
кубатурата на прикачения към велосипеда двигател, поради което същият не подлежал
на регистрация и жалбоподателят не е извършил описаното в НП нарушение. Прави
искане за присъждане на направените по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител. Депозира
писмено становище за потвърждаване на наказателното постановление. Релевира
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
1
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено от фактическа страна следното:
Към 10.09.2023 г. жалбоподателят А. А. бил непълнолетен и не притежавал
свидетелство за управление на МПС.
На същата дата свидетелят Ю. Г. със съпругата си вървели към дома си, когато
покрай тях преминали група момчета, управляващи велосипеди с прикачени
двигатели, като едно от тях било разпознато от Г. като жалбоподателя А.. Възмутен от
високата скорост, с която се движели момчетата и издавания шум, Г. спрял А. А.,
който управлявал велосипед с прикачен двигател по ул. „Иван Гарванов“ в посока от
бул. „Св. Д. Солунски“ към ул. „Св. Климент Охридски“ и подал сигнал в 01 РУ –
Благоевград.
За проверка на подадения сигнал, на място били изпратени Л. П. и С. К. -
служители на 01 РУ Благоевград, които при пристигането си установили свидетеля Г. и
жалбоподателя А., които спорели помежду си. След като снели обяснения от двамата,
за оказване на съдействие били изпратените служителите на сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР – Благоевград – Д. П. и Б. Г., а малко по- късно пристигнала и майката на
жалбоподателя.
Предвид обясненията на свидетеля Г. и установения на място велосипед с
прикачен двигател, служителите на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Благоевград приели, че жалбоподателят управлява МПС /велосипед/ с прикачен
моторен двигател с вътрешно горене с неустановена марка и модел, като същият е
неправоспособен водач.
Свидетелят П. направил извод, че с деянието си А. е извършил нарушение на
чл.150 ЗДвП, поради което на същата дата в присъствието на неговата майка и
свидетеля П. съставил АУАН серия GA№ 982758/10.09.2023г. Актът бил предявен на
А. в присъствието на неговата майка, който го подписал без да отрази в него
възражения.
Управляваният от жалбоподателя велосипед е предаден с протокол за
доброволно предаване на служителите на 01 РУ – Благоевград.
В предвидения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок пред наказващия орган са депозирани
писмени възражения.
За случая е образувана преписка за предварителна проверка № УРИ1899р-
17239/10.09.2023 г. по описа на 01 РУ Благоевград. В хода на проверката е извършена
експертна справка, от заключението на която се установява, че при изследването на
велосипед марка „Пробайк“ с пригоден двигател с вътрешно горене, не са установени
идентификационни табели или номера, поради което не било възможно да се определи
марката, модела и мощността на двигателя, както и към коя категория МПС
принадлежи.
Материалите от проверката били изпратени на РП – Благоевград, която на
10.11.2023 г. издала Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство.
Въз основа на АУАН серия GA№ 982758/10.09.2023 г. при идентичност на
описаното нарушение и неговата правна квалификация, началник-група към ОДМВР –
Благоевград с-р „Пътна полиция“- Благоевград, издал обжалваното наказателно
постановление, което е връчено на жалбоподателя на 10.11.2023 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в обясненията на
жалбоподателя, показанията на разпитаните от съда свидетели Ю. Г., Л. П., С. К., Д. П.
и Б. Г. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК
2
писмени доказателства: Заверено копие на АУАН серия G A №982758/10.09.2023 г.,
заверено копие на наказателното постановление №23-1116-002694/30.10.2023г.,
заверено копие на докладна записка с рег. №1116р-8826/12.10.2023 г. и копие на
Възражение с вх. №111600-17354/12.09.2023 г., писмо вх. № 9595/2023 г. с приложение
постановление за отказ да се образува досъдебното производство от 10.11.2023 година,
експертна справка № 8/20.10.2023 г., писмо от 01 РУ при ОД на МВР Благоевград
УРИ189900/1570/08.03.2024 г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година, справка за
нарушител водач на лист 13, копие на пощенски плик
При извършването на преценката за достоверност на показанията на свидетеля
Ю. Г., съдът съобрази конфликта му с жалбоподателя, установен при пристигането на
полицейските служители. Независимо от горното, предвид последователността на
показанията му и подкрепата им от показанията на полицейските служители, съдът
кредитира показанията на този свидетел. Показанията на Г. са доказателствен източник
за управлението на велосипед с прикачен двигател с вътрешно горене от
жалбоподателя на описаните в НП време и място.
Като достоверни следва да се приемат и показанията на свидетелите П., К., Г. и
П. с оглед липсата на данни за заинтересованост от изхода на делото и липсата на
вътрешни противоречия и логически несъответствия. Показанията на тази група
свидетели съдържат данни за извършената от тях проверка, установените резултати и
детайли за процедурата по съставяне и връчване на АУАН.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 10.11.2023 г., а жалбата е от
23.11.2023 г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-
наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи.
Съгласно т.2.1 на Заповед № 8121 з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи полицейските органи в секторите „Пътна полиция“ в областните
дирекции на МВР – на територията на областта имат право да съставят АУАН за
нарушения на ЗДвП, а съгласно т. 3.11 наказателни постановления могат да бъдат
издавани от началника на група в СПП при ОДМВР на обслужваната територия. В този
смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално и териториално
компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно
наказание.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена
форма, в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН, като е спазена и
законоворегламентираната процедура по тяхното връчване и съдържат всички
изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42 ЗАНН и чл.57 ЗАНН реквизити, в това
число описание на нарушението - дата и място, обстоятелствата, при които е
извършено и правната му квалификация.
Предвид горното съдебният състав намира, че в хода на административно-
наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения,
3
ограничаващи правото на защита на жалбоподателя, което да налага на самостоятелно
основание отмяна на атакуваното НП.
В случая обаче съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство, не са събрани доказателства, от които да бъдат установени по несъмнен
начин изложените в НП фактически констатации и елементите от състава на
административното нарушение, предмет на административнонаказателно обвинение.
Административнонаказателното обвинение не може да почива на
предположения, като тежестта за установяване на съответното нарушение, неговия
извършител и вината му е на административнонаказващия орган, който следва да
проведе пълно доказване на извършеното нарушение и неговия автор, което в
настоящия случай не е направено. С разпоредбата на чл.53, ал.1 и ал.2 ЗАНН
законодателят е регламентирал по императивен начин, че наказващият орган издава
наказателно постановление само, когато по безспорен начин е доказано извършването
на нарушението, самоличността и вината на нарушителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 ЗДвП всяко пътно превозно средство, което
участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално
електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от
кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно
средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при
провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по
чл. 152, ал. 1, т. 4.
Легалната дефиниция на моторно превозно средство се съдържа в §6, т.11 от
ДР но ЗДвП, според която това е пътно превозно средство, снабдено с двигател за
придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните
електрически превозни средства.
На основание чл.150а ЗДвП за да управлява моторно превозно средство,
водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по
реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс
и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
От своя страна ал.2 на същата разпоредба определя категориите на превозните
средства, която е поставена в зависимост от тяхната маса и мощност.
Предвид заключението на назначената експертна справка, че не е възможно да
се определи марката, модела и мощността на двигателя, както и към коя категория
МПС принадлежи, наказващият орган, чиято е доказателствената тежест не е
установил по изискуемия се несъмнен начин категорията на велосипеда с
допълнително монтиран двигател, както и дали същият представлява МПС.
Ето защо в случая не са налице данни, които да обосноват задължението на
жалбоподателят да притежава свидетелство за управлението на МПС, доколкото не е
установено, че управляваният от него велосипед с прикачен двигател представлява
МПС по смисъла на законовите разпоредби.
Изложените съображения обосновават извод за недоказаност на нарушението,
което предпоставя отмяна на санкционния акт, предмет на настоящия съдебен контрол,
поради издаването му при допуснато неправилно приложение на материалния закон.
При този изход на делото право на разноски възниква за жалбоподателя, който
претендира присъждането на 600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
4
Въззиваемата страна релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за основателно с оглед това, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, изискващи специални процесуални усилия
за поддържане на защитната теза.
Районният съд намира, че дължимите се в случая разноски на жалбоподателя за
адвокатско възнаграждение по изложените съображения за фактическата и правна
сложност на делото, като се отчете предметът на делото, видът на наложеното
наказание, броят на проведените открити съдебни заседания, обемът на осъществената
правна защита и при съобразяване с указанията на Решение на СЕС по дело С-438/22
от 25.01.2024г. следва да бъдат редуцирани на 400 лева.
Разноските следва да се възложат в тежест на ОДМВР - Благоевград, която
съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК е юридическото лице, в чиято структура е включен
административният орган - издател на обжалваното наказателно постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т.1 ЗАНН Районен съд
Благоевград, НО, 7-ми състав.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1116-002694/30.10.2023 г.,
издадено от началник група при ОДМВР- Благоевград, сектор „Пътна полиция“, с
което на А. К. А. ЕГН ********** от гр. **** на основание чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП е
наложено административно наказание „обществено порицание“ за нарушение на
чл.150 ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН ОДМВР – Благоевград ДА
ЗАПЛАТИ на А. К. А. ЕГН ********** от гр.****, чрез неговата майка и законен
представител *** А.а сума в размер 400 лева (четиристотин лева), представляваща
направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5