РЕШЕНИЕ
№ .......
гр.София, 12.09.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 21 състав, в публичното съдебно заседание на двадесети
април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА
при
участието на секретаря Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 5117/2015 год.
по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
Ищецът Н.Я.Я. твърди, че на 22.01.2015г., около 17:30 часа в гр. София по
бул. „Проф. Цветан Лазаров“ с посока на движение от бул. „А.Й.“ към бул.
„Брюксел“ е пострадал като пешеходец в резултат на пътно-транспортно
произшествие, реализирано по вина на водача О.Д. М., който, нарушавайки
правилата за движение по пътищата, при
управление на товарен автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. №********, го е ударил при пресичане на булеварда от ищеца.
Поддържа, че в резултат на реализираното ПТП е претърпял телесни повреди,
изразяващи се в мозъчна контузия, тежка черепно-мозъчна травма, мозъчен оток,
контузия на меките тъкани на главата челно вдясно, множествено цикатриси от
самонанесени порезни рани по горните крайници в областта на предмишниците и
мишниците двустранно, травмена болест на мозъка – големи епилептични припадъци.
Посочва, че след увреждането е изпаднал в безпомощно състояние, като не може да
се обслужва сам, нужно било да приема лекарства, като възстановителния процес е
много дълъг, а пълното оздравяване – невъзможно.
Предвид изложеното,
моли съда да осъди ответника "Д.З." АД, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ да му заплати обезщетение в размер на 300 000 лв. за причинените му неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от описаните по-горе травми, ведно със
законната лихва от датата на деликта – 22.01.2015г. до окончателното изплащане
на сумите. Претендира разноски.
Ответникът "Д.З."
АД оспорва иска. Позовава се на съпричиняване от страна на ищеца на
вредоностния резултат, като сочи, че той е пресичал пътното платно на необозначено
за целта място. Претендира разноски.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
Софийски
градски съд е сезиран с иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./.
За
основателността на прекия иск в тежест на ищeца е да докаже, че в причинна връзка
с виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата
на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и какъв е
техният размер.
Видно от
представения по делото констативен протокол № К75 от 22.01.2015г. на СДВР, отдел
„Пътна полиция“, на 22.01.2015г., около
17:30 часа в гр. София по бул. „Проф. Цветан Лазаров“ с посока на движение от
бул. „А.Й.“ към бул. „Брюксел“ е настъпило ПТП с участието на водача на товарен
автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, рег. № ********* – О.Д. М. и пешеходец
- ищецът Н.Я.Я..
От
заключението на назначената по делото допълнителна автотехническа експертиза се
разкрива следният механизъм на процесното ПТП: На 22.01.2015г., около 17:30
часа в гр.София в ж.к. Дружба по бул. „Проф. Цветан Лазаров" в посока на
движение от бул. „А.Й." към бул. „Брюксел" се е движил лекотоварен
автомобил марка „Дачия Докер" с рег.№ ********, управляван от О.Д. М., с
неустановена скорост на движение. Когато процесният автомобил е наближил
автобусната спирка на МГГ № 2433-Брюксел, която се намира на 85 м. преди
кръстовището с бул. Брюксел, ищецът Н.Я.Я. заедно с приятелката си В.А.К.са
слезли от спрял на спирката автобус и са предприели пресичане на платното за
движение на бул. „Проф. Цветан Лазаров", зад автобуса, в посока от дясно
на ляво спрямо движението на автомобила и пред тях са се движили група от
пешеходци. Тъй като траекториите на движение на автомобила и пострадалия
пешеходец се пресичат, автомобилът е ударил с предната си дясна част ищеца,
защото нито водачът на автомобила е реагирал своевременно за спиране, нито
пострадалият пешеходец се е спрял преди да навлезе в лентата за движение на
автомобила, за да се предпази от удара. На 22.01.2015 г. слънцето е залязло на
в 17,27 часа, а продължителността на сумрака е 30 - 32 минути, от което се
установява, че видимостта е била много добра и за двамата участника в ПТП и
съответно са имали взаимна видимост един спрямо друг и са имали възможност да
предприемат своевременни действия, за да не допуснат ПТП. От извършения от вещото лице изчислителен
анализ се установява, че при движение на автомобил „Дачия“ в най-лявата лента,
към момента, в който пешеходецът тръгва от десния тротоар да пресича платното
за движение на бул. „Проф. Цветан Лазаров“, водачът на автомобила е имал
възможност да предотврати удара и ПТП при движение на пешеходеца с бавен,
спокоен и бърз ход и при спокойно тичане. Само при бързо тичане ударът е бил
непредотвратим до скорост 40 км/ч на автомобила, а при скорост над 40 км/ч
ударът е бил непредотвратим за водача. По делото, обаче, не се установява
ищецът да е тичал с такава скорост. Напротив, от показанията на свидетелката В.К.
се установява, че тя и ищецът са се движили с бавен ход. Вещото лице дава
заключение, че поведението на водача на товарен автомобил марка „Дачия“, модел
„Докер“ е в причинна връзка с настъпването на процесното ПТП, поради непредприемане
на своевременно аварийно спиране, респ. в закъснялата му реакция за спиране, с
което е нарушил разпоредбите на чл. 5 вр. чл. 20, ал. 2, изр. второ ЗДвП.
Безспорно е
между страните, а и от представената справка от базата данни на Информационният
центът към Гаранционния фонд от 21.03.0215г. се установява, че към датата на
процесното ПТП по отношение на процесния автомобил е бил сключен договор за
задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилисти“, страна по
който е ответното дружество, в качеството му на застраховател.
В тежест на
ищеца е да докаже неимуществените вреди, свързани с болки и страдания, а в
тежест на ответника е да докаже съпричиняване на вредоностния резултат, на
което се позовава, доколкото установяването на последното е основание за
намаляването на отговорността на ответника, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
От приетото
по делото заключение на съдебно – медицинска експертиза, се установява, че след
инцидента ищецът е бил приет в Спешното отделение на УМБАЛ „Св. Анна“ София АД,
като е бил в неконтактно, тежко общо състояние, като е изпаднал в
средно-дълбока кома.
Вещото лице
дава заключение, че в резултат на пътно – транспортното произшествие,
реализирано на 22.01.2015 г. е получил тежка черепномозъчна травма с характер
на дифузна аксонална увреда и контузия на меките тъкани на главата челно
вдясно. Във връзка с доводите на ответното дружество следва да се посочи, че от
заключението на вещото лице никъде не става ясно, че диагнозата „дифузна
аксонална увреда“ противоречи на тежка ЧМТ, като обстоятелството, че конкретна
травма се лекува медикаметозно, а не по хирургичен път не обосновава по
необходимост по-ниска степен на сериозност.
Вещото лице
дава заключение, че посочената в епикризата диагноза на мозъчен оток не е
медицински обоснована и не се потвърждава от извършеното КТ изследване. По този
начин, по делото не се установява настъпването на това травматологично увреждане.
От
заключението на медицинската експертиза се установява, че в пряка причинна
връзка с получените увреждания Н.Я.Я. е претърпял интензивни болки и страдания
за срок от 7-10 дни, значителни до 30 дни и продължаващи в по-лека степен до
момента /изготвяне на експертизата – входирана в съда на 14.06.2016г./.
Посочва, че при извършения преглед е установил нормален неврологичен статус на ищеца, като
той демонстрира нестабилност при пробата на Ромберг, несигурна походка, общо
забавени реакции, приглушен говор, но без афатични нарушения. Съдът намира, че предвид сериозността на претърпените
от ищеца травматологични повреди, тяхното естество и липсата на други причини
за тези смущения на здравето, последните са в причинна връзка с настъпилото
произшествие.
Навеждат се
твърдения, че следствие на настъпилите травматологични увреждания, ищецът е
започнал да получава редовни епилептични пристъпи. В тази насока вещото лице дава
заключение, че съобщаваните и към момента оплаквания на пострадалия от
пристъпни прилошавания, замаяност, обща слабост имат субективен характер и не
са потвърдени от медицинска документация. Въпреки заключението в тази му част,
съдът намира, че следва да се приеме за установено, че вследствие на
претърпяното ПТП, ищецът е започнал да получава епилептични пристъпи. За
наличието на такива пристъпи показания дава свидетелката В.К., живееща на
семейни начала с ищеца, като същите са започнали след настъпване на
произшествието. Макар поначало близките отношения между тези лица да са от
естеството да разколебаят доказателствената стойност на тези показания, за
наличието на симптоматика от такъв вид преки наблюдения имат по-скоро близките
хора на пострадалото лице, отколкото лица извън този кръг. В същото време,
както сам посочва вещото лице в съдебно заседание, при наличието на
черепно-мозъчна травма винаги може да се достигне до наличието на епилептична
симптоматика. Следва да се има предвид, че на ищеца е приемал противоепилептичното
лекарство „Липсатан“. В подкрепа на този извод на съда е и близостта на момента на появата на
пристъпите с този на процесното ПТП, както и липсата на други причини за
проявлението на епилептична симптоматика. С оглед на това, следва да се приеме,
че в следствие на претърпените от процесното ПТП травматологични увреждания,
ищецът е започнал да получава епилептични пристъпи със сравнително висока
честота.
Свидетелката
В.К. дава показания, че след изписването му ищецът не е могъл да се обслужва
сам за известен период от време, като грижи за него е полагал вуйчо му, до
смъртта на последния. Предвид тежестта на травмата, съдът намира, че е нормално
ищецът да не може да се обслужва сам и да има нужда от чужда помощ.
Съдът
намира, предвид тежестта на претърпяното ПТП, както и обстоятелството, че след
него ищецът е изпаднал в средно дълбока кома за логични и оправдани доводите на
ищеца, че в следствие на настъпилото ПТП, той е изпитвал силен стрес.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този
размер са видът и обемът на причинените неимуществени вреди, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. При определяне на размера съдът
съобрази сравнително младата възраст на пострадалия към момента на
произшествието – 33 г.; фактът, че в следствие на произшествието, ищецът е бил
тежко общо състояние, като е изпаднал в средно дълбока кома; продължителността
на възстановителния период над 2 месеца, търпените от ищеца болки и страдания -
интензивни за срок от 7-10 дни, значителни до 30 дни и продължаващи в по-лека
степен в период до година и половина след това; изпитания от ищеца стрес;
обстоятелството, че в следствие на настъпилото ПТП, ищецът е проявил
епилептична симптоматика, заради което е приемал лекарства; обстоятелството, че
при ищецът се наблюдават нестабилност, несигурна походка, общо забавени
реакции, приглушен говор; претърпеният стрес от ищеца в следствие на
настъпилото ПТП; невъзможността му да се обслужва сам и нуждата от чужди грижи
в определен период след настъпване на произшествието. Предвид това, съдът
намира, че адекватният размер на обезщетението в конкретният случай следва да е
80 000 лв.
Ответникът навежда доводи за
съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат, като посочи, че същия
не е пресякъл платното за движение на обозначено за целта място, като по този
начин е нарушил нормата на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Съпричиняване е налице, когато със
своето поведение на пътя, пострадалият, като участник в движението на пътищата
и в нарушение на правилата за движение е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да
почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да
е способствало за настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д.
44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на
ВКС, Второ Т.О./. От заключението на назначената по делото съдебна - автотехническа
експертиза се установява, че действително, в нарушение на нормата на чл. 113,
ал. 1, т. 1 ЗДвП, ищецът е пресякъл бул. „Цветан Лазаров“ на необозначено и
неразрешено за това място, като не е съобразил своето поведение с това на
останалите участници на пътя, с което си поведение сам се е
поставил в ситуация на повишен риск от увреждане. От друга страна, при преценка
на размера на обема съпричиняване, обаче, следва да се има предвид и
обстоятелството, че ищецът е предприел пресичането на пътното платно в близост
до спирка на обществения транспорт и правилото на чл. 65 ЗДвП, съгласно което при
движение в пътна лента покрай спиращо, спряло или потеглящо пътно превозно
средство от означена с пътен знак трамвайна, тролейбусна или автобусна спирка
водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен своевременно да намали
скоростта, за да може в случай на необходимост да спре. В конкретния случай, не
може да се приеме, че водачът на застрахования при ответника автомобил е
спазвал необходимото внимание в един такъв рисков участък. Това обстоятелство
аргументира по-голям обем на причинна връзка между неговото поведение и
настъпването на вредоносния резултат, съответно по -малък такъв от това на
ищеца. С оглед на това е налице основанието на чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване
на присъденото по – горе обезщетение с 20%, тъй като на толкова съответства
приноса на пострадалия за настъпване на вредите. По този начин, на ищеца следва
да бъде присъдено обезщетение в размер на 64 000 лв.
По предявения акцесорен иск за законната лихва върху
присъденото обeзщетение от датата на настъпване на ПТП до окончателното
изплащане на сумата, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./,
системно разположена в Глава 20 „Застраховане на гражданска отговорност” и
съдържаща общите правно норми, приложими към всички видове застрахователни
договори, покриващи риска от възникване на отговорност на застрахования за
обезщетяване на причинени вреди, което включва и застраховката „гражданска
отговорност на автомобилисти” застрахователят заплаща обезщетение за вреди,
които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, както и
за лихви за забава, когато застрахования отговаря за тяхното плащане. В
настоящия случай застрахованото при ответника лице – деликвент отговаря за
мораторни лихви върху обезщетението за причинени вреди от деликт от момента на
увреждането, на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. В подкрепа на посочения извод е
разпоредбата на чл. 268, т. 10 от КЗ /отм./, системно разположена в Глава 24
„Задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти” и уреждаща
правния режим на този вид застрахователен договор, която предвижда изрично, че
застрахователят не заплаща обезщетение за лихви, освен в случаите на чл. 223,
ал. 2 от КЗ /отм./, т.е. освен в случаите, когато застрахованото лице –
деликвент отговаря за тяхното плащане, която отговорност, както беше посочено,
възниква от датата на деликта с оглед изричната разпоредба на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Израз на обективираната в посочените разпоредби изрична воля на
законодателя застрахователят да отговаря за обезщетението за забава от момента,
от който отговаря и деликвента в настоящия случай е и разпоредбата на чл. 227,
т. 2 от КЗ /отм./, която предвижда, че застрахователят по застраховки за
гражданска отговорност има право на регрес срещу застрахования за платените
лихви за забава, съответстващи на периода от датата на настъпване на
застрахователното събитие до датата на съобщаването за събитието по чл. 224,
ал.1 от КЗ /отм./ или до датата на предявяване на иска по чл. 226, ал. 1 КЗ
/отм./.
Предвид горното и с оглед системното тълкуване на
разпоредбите на чл. 268, т. 10, чл. 223, ал. 2 и чл. 227, т. 2 КЗ /отм./ съдът
намира, че отговорността на застрахователя по застраховка „гражданска
отговорност на автомобилисти” като функционално обусловена от отговорността на
деликвента обхваща и мораторната лихва за забава, дължима от датата на
застрахователното събитие – в случая от датата на увреждането.
По
горните съображения искът следва да бъде уважен за сумата от 64 000 лв., ведно
със законната лихва върху уважената сума, считано от 22.01.2015г. и отхвърлен
за разликата до пълния предявен размер от 300 000 лв.
Доколкото ищецът е освободен от заплащането на
държавна такса и разноски, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати в полза на съда сума в размер на 2698,67 лв.
- държавна такса и депозити за съдебни експертизи. На основание чл. 38, ал. 2
ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат В.В.О.
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие, съразмерно на
уважената част от иска и с оглед диспозитивното начало, предвид
обстоятелството, че в списъка за разноски адв. О. е посочил, че за пълно
уважаване на иска претендира възнаграждение в размер на 1 730 лв. Т.е. в
полза на последния следва да се присъди част от това претендирано при пълно
уважаване на иска възнаграждение, което е съответно на уважената част от
последния, а именно – сумата 369,07 лв.
Ответникът е претендирал заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Въззиваемият
е заявил претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителството по настоящето производство. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита
по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв.
Предвид цената на предявения иск, фактическата и правна сложност на делото,
както и с оглед обстоятелството, че съдът е ограничен до определените в
наредбата суми с оглед техния максимум, а не минимум, определя възнаграждение
за юрисконсулт в размер на 300 лв. По този начин, на ответникът следва да бъде
присъдена сумата от 236 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение,
съобразно отхвърлената част от иска, както и сумата 157,33 лв. – разноски за
вещо лице, съразмерно на уважената част от исковете.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА "Д.З." АД, ЕИК ******* заплати на Н.Я.Я., ЕГН **********, на основание
чл. 226 КЗ /отм./ сумата 64 000 лв.
/шестдесет и четири хиляди лева/ –
застрахователно обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди – болки и
страдания, в резултат от травматични увреждани настъпили от пътно – транспортно
произшествие, реализирано на 22.01.2015 г. по вина на О.Д. М., чиято гражданска
отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управлението на товарен
автомобил марка „Дачия“, модел „докер“ с рег.№ ******** към посочената дата е
била застрахована при ответника, ведно
със законната лихва, считано от 22.01.2015 г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. КЗ /отм./ за разликата до пълния предявен размер от 300 000 лв.
ОСЪЖДА "Д.З." АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат В.В.О., ЕГН **********, адрес: ***, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 369,07
лв. /триста шестдесет и девет лева и седем стотинки/ - възнаграждение за
предоставена безплатно адвокатска помощ и съдействие.
ОСЪЖДА Н.Я.Я., ЕГН ********** да заплати на "Д.З." АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 236 лв. /двеста тридесет и шест
лева/ - сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение, както и сумата
157,33 лв. /сто петдесет и седем лева и тридесет и три стотинки/ - възнаграждение
за вещо лице, съразмерно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА "Д.З." АД, ЕИК ******* да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд, основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата 2 560 лв. /две хиляди
петстотин и шестдесет лева/, представляваща дължима държавна такса по
уважения срещу ответника иск, както и сумата
138.67 лв. /сто тридесет и осем лева и шестдесет
и седем стотинки/ - заплатени възнаграждения за вещи лица от бюджета на
съда, съразмерно на уважената срещу ответника част от иска.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: