Решение по дело №337/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 май 2019 г.
Съдия: Дарина Ангелова Костова
Дело: 20182100100337
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

179                                                 15.05.2019г.                                            гр.Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                  Първо гражданско отделение

На  петнадесети април две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав :

 

Председател: Дарина Костова

 

Секретар :  Ани Цветанова

 

като разгледа докладваното от съдията Костова гр.д.№ 337 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Постъпила е искова молба от „Централен кооперативен съюз“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, ул. „Г.С.Раковски“ № 99, представлявано от председателя П.И.С. против Т.Й.Н., ЕГН ********** от *** и против И.Й.Н., ЕГН ********** от *** за приемане на установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на поземлен имот, представляващ имот с идентификатор № 37023.501.520 съгласно действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Китен, Община Приморско, одобрени със Заповед № РД-18-94/21.12.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Китен, п.к. 8284, ул. 4- та, с площ от 2022кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване, при съседни имоти: имот с идентификатор № 37023.501.521, имот с идентификатор №37023.501.554, имот с идентификатор № 37023.501.625, представляващ имот № 440, с номер по предходен план – имот пл. № 226.

С допълнителна молба от 19.01.2018г. ищецът по делото е поискал конституиране като ответници по делото и на лицата: Д.Й.Н., ЕГН ********** ********** на първия ответник по делото и на лицето: Т.Й.Н., ЕГН ********** от ********** на втория ответник по делото. Съдът е конституирал Д.Й.Н., ЕГН **********от  *** и  Т.Й.Н., ЕГН ********** от *** с определение от 10.05.2018год.

По молба на ответниците, съдът е конституирал като трети лица-помагачи на страната на ответниците, праводателите им - В.З.Д., ЕГН ********** и В.Н.Д., ЕГН ********** от ***.

Ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот, представляващ имот с идентификатор № 37023.501.520 съгласно действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Китен, Община Приморско, одобрени със Заповед № РД-18-94/21.12.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Китен, п.к. 8284, ул. 4- та, с площ от 2022 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване, при съседни имоти: имот с идентификатор № 37023.501.521, имот с идентификатор №37023.501.554, имот с идентификатор № 37023.501.625, представляващ имот № 440, с номер по предходен план – имот пл. № 226.

Имотът бил част от собствения на Съюза терен от 37 000 кв.м., заедно с имоти по сега действащите кадастрална карта и кадастрален регистър, одобрени със Заповед №РД – 18-94/21.12.2007г., изменена със Заповед № КД-14-02-827/08.07.2007г. – имот с идентификатор №37023.501.554, №37023.501.521, №37023.501.625, които заедно с процесния имот представлявали прилежащ терен на хотелски комплекс „Кооп Китен“. Хотелският комплекс включвал хотелски и други сгради за обитаване, стопански сгради и обслужващи сгради, нанесени в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Китен с идентификатори от 37023.501.521.1 до 14, както и обслужващата комплекса инфраструктура, част от която била разположена и в процесния имот идентификатор №37023.501.520. В процесния имот били осъществени благоустройствени мероприятия, съобразно предвижданията на плановете. За собствените си сгради ЦКС притежавал титул за собственост - Нотариален акт №***, том *, дело №***/19**г. на Съдия по вписванията – гр. Царево.

Хотелският комплекс бил законно изграден със средства на ЦКС още в периода 1965-1967г., като „Почивна станция на ЦКС – с. Китен. През 1964г. с Разпореждане на МС №314/08.10.1964г. било разпоредено безвъзмездно предаване на Главно управление по туризма към МС на някои станции и обслужващите ги терени, между които и собствеността на ЦКС станция до курорта „Златни пясъци“ гр. Варна и било указано на Окръжните народни съвети във Варна и Бургас да осигурят на ведомствата и организациите, чиито почивни станции били взети, подходящи терени за строеж на тези почивни домове. В изпълнение на разпореждането с протокол № 16/18.11.1964г. на ИК на ОНС гр. Бургас било взето решение за отстъпване на право на строеж на почивната станция на ЦКС върху строителни петна №2 и № 3 – Китен – юг по тогава действащия план, а теренът за обекта бил отреден за нуждите на ЦКС. По-късно номерацията на терена била променена от строителни петна №2 и № 3 с номерация строителни петна № 9 и № 10 от застроителния план на Китен, в които попадал имот с идентификатор №37023.501.520, представляващ имот №440, с номер по предходен план-имот пл. №226.

Процесният имот, представляващ част от двора на почивната станция, още в периода 1965-1967г. бил изцяло законно застроен в съответствие с предвижданията на плановете с надземни постройки, съоръжения, алеи, кътове, дървета, представляващи част от инфраструктурата на почивната база и към настоящия момент продължавала да обслужва хотелския комплекс.

ЦКС владеел процесния имот като собственик явно, необезпокоявано и непрекъснато от 1964г. до настоящия момент. От построяването на хотелския комплекс през 1965-1967г. и до настоящия момент процесният имот попадал в границите на прилежащия терен на хотелския комплекс „Кооп Китен“, имотът бил ограден, а достъпът до него бил ограничен, освен с изградена ограда, но и с пропусквателен режим. Собствеността върху процесния имот била придобита от ЦКС по силата на закона. Но дори и да се докажело, че не е собственик на посоченото законово основание, то ЦКС бил собственик на основание придобивна давност, започнала да тече през 1964г.

Ответниците оспорвали правото на собственост на ЦКС върху имота, като притежавали титул за собственост – Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ***, том ***, рег.№1***, дело ***/200*г. на нотариус с рег. № 370 с район на действие – РС Царево. Посоченият Нотариален акт ***/200*г. обаче не легитимирал ответниците като собственици, тъй като праводателите им – В.Н.Д. и В.З.Д. не били собственици на имота, а сделката нямала вещно-транслативен ефект. Последните били приобретатели на несобствениците М. П. А.; Т.Д. В.; Д. Д. А., В. Д. В. по договор за покупко-продажба на недвижимия имот от 21.11.1996г., обективиран в Нотариален акт ***, том ***, дело №8***/19**г. на нотариус Узунова, при РС – Царево, който също бил без вещно-транслативен ефект. Първоначалните праводатели са се обективирали като собственици на основание наследяване по закон и възстановяване на собствеността по Закона за собствеността и ползването на земеделски земи – Нотариален акт ***, том *I, дело ***/19**г. от 20.09.1996г. от Районен съдия при РС Царево. Последният Нотариален акт бил с невярно съдържание, като ищецът го оспорва. Спорът между ЦКС и първоначалните праводатели, че ЦКС е собственик на процесния имот и на посоченото по-горе придобивно основание бил разрешен с влязло в сила решение №2420/27.02.2004г. на ВКС, IV г.о, постановено по дело № 2500/2002г.

Ответниците Т.Н. и И.Н. в депозирания по делото писмен отговор оспорват основателността на иска. Посочват, че в Нотариален акт №***, том *, дело ***/0*.0*.19**г. не се признавало правото на собственост върху поземления имот, а върху сградите. Независимо от това, оспорват Нотариалния акт, като същият бил с невярно съдържание и ищецът не придобил и не притежавал правото на собственост, което признава с него. По отношение на твърдяното право на строеж посочват, че не била извършена съществуващата тогава процедура по отстъпването му, съгласно, съгласно Правилника за държавните имоти. Освен това, Протокол 16/18.11.1964г. на ИК на ОНС – Бургас не бил представен в цялост от ищеца, тъй като липсвали страници от него, а и не бил подписан. От него не ставало ясно какъв бил обемът на правото на строеж и не можело да се прецени по силата на осъществяването му правото на собственост върху какви постройки би могло да се придобие. Не ставало ясно къде точно се намирали строителни петна 2 и 3, респ. 9 и 10, поради което оспорват твърдението на ищеца, че те се намирали върху процесния недвижим имот. В цитирания протокол, както и в Задание за проектиране от 18.12.1964г. не били посочени площите и границите на тези строителни петна. Излагат подробни мотиви в тази връзка. Оспорват ищцовото твърдение, че строителството било извършено в съответствие с действащите към момента на строителството нормативни разпоредби.

Правото на собственост върху процесния имот било възстановено с Решение № 73КИ от 07.10.1993г. на Поземлена комисия – Царево по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Д. В. А.: М. А.; Т. В.; Д. А. и В. В.. Същите били въведени във владение на имота с Протокол № 621/17.01.1995г. на Поземлена комисия – гр. Царево. Въз основа на решението на поземлената комисия, за имота бил съставен представеният с исковата молба констативен нотариален акт ***, том **, дело ***/**.0*.19**г. на Пламена Върбанова - РС – Царево. Впоследствие имотът бил продаден на В.Д. с Нотариален акт **, том ***, дело№***/**.**.19**г. на нотариус В. Узунова - РС Царево. Последният, заедно със *******та си В.Д. продават имота на ответниците в настоящото производство с Нотариален акт ***, том ***, рег №1***, дело№***/**.0*.200*г. на М. Василева – нотариус с рег.№ 370 на нотариалната камара.

От 17.01.1995г. (датата на въвода на владение) процесният имот бил владян от посочените по-горе негови собственици към съответния период – явно като собственици необезпокоявано и непрекъснато. Едва през 2017г. имотът неправомерно и чрез самоуправни действия бил заграден от ищеца. От придобиването на процесния имот, ответниците редовно го посещавали, включително с трети лица, като до неправомерното заграждане на имота от ищеца, никога не са имали проблем с достъпа до имота.

Нещо повече, на 03.09.2016г. имотът бил посетен от ответниците и от трето за делото лице – В. Р., с който след огледа на имота, на посочената дата бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на ½ ид.части от имота. Към посочената дата имотът не бил заграден – иначе купувачът не би бил сключил предварителния договор. За покупката, на 16.08.2017г., по банков път били заплатени суми по 14 000лв. в полза на всеки от ответниците.

Междувременно купувачът по предварителния договор и единият от ответниците подали заявление Вх.№94-00-3166/07.08.2017г. на Община Приморско, с което заявили готовност за финансиране и строителство на улица, водопровод, канализация и ел. захранване на имота. За изграждането на комуникациите вече били извършени с влезли в сила административни актове съответните отчуждителни процедури по отношение на процесния имот и по отношение на съседните имоти на процесния. Това се установявало от Обявление № 94-00-985/27.03.2017г. на Общинска администрация Приморско. Точното разположение на улицата се установявала от приложената към заявлението от 17.08.2017г. скица-проект.

През целия този период ответниците заплащали всички дължими данъци за имота. Освен това ответниците многократно се обръщали към община Приморско и кметството в Китен във връзка с изготвянето и приемането на ПУП. Изработеният и приет от ОЕСУТ проект за ПУП бил обнародван в ДВ бр.28 от 14.03.2008г. След това ответниците продължили да подават искания и жалби във връзка с развитието на процедурата – жалба вх. №94-00-2007/10.06.2010г. на Община Приморско, Молба от 08.12.2011г. до кмета на община Приморско, молба вх.№94-00-922/20.02.2013г. на Община Приморско и др. От тук било видно, че ответниците не били дезинтересовани от имота.

Освен това преди възстановяването на правото на собственост върху правото на собственост върху процесния имот, след като е бил собственик държавата, имотът не можел да се придобие по давност. Съгласно чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ изтекла придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по Закона за собствеността и ползването на земеделски земи  или по Закона за амнистията и връщане на отнети имущества, не се зачитал и започвал да тече от деня на влизане на тази разпоредба в сила. От 17.01.1995г. давностно владение било осъществявано първо от наследниците до продажбата  на имота на 21.11.1996г., след това от праводателите на ответниците до продажбата на 22.04.2004г. и от ответниците – до неправомерното заграждане на имота от ищеца.

Посочва се и че нито ответниците, нито техните праводатели са знаели за образуваното гр.д. №1776/1996г. по описа на БОС. Следователно и дори и да е налице твърдяната от ищеца незаконосъобразност на Решение № 73 КИ от 07.10.1993г. на Поземлена комисия – Царево, праводателите на ответниците са били собственици към датата, на която са продали процесния имот, на основание изтекла придобивна давност. Ако се приеме, че владението на посочените лица не било добросъвестно, то след присъединяване на същото към владението на ответниците, на основание чл. 82 ЗС, на 21.11.2006г. ответниците продобили имота с осъществено давностно владение. Ако се приемело, че влязлото в сила решение по гр.д. № 1776/1996г. по описа на БОС обвързвало ответниците, те били собственици на имота, на основание изтекла придобивна давност, с осъществено давностно владение в продължение на 10 години след влизане в сила на решението.

Независимо от гореизложеното неоснователни били възраженията на ищеца за липса, нищожност и незаконосъобразност на Решение №73 КИ/07.10.1993г. на поземлена комисия – Царево. Поради всичко гореизложено ответниците молят за отхвърляне на иска.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид, че са налице процесуалните предпоставки за допустимост на предявените искове и липсват процесуални пречки за разглеждане на същите, счита че предявеният отрицателен установителен иск е допустим.

Съдът, като взе пред вид становищата на страните и събраните доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК от „Централен кооперативен съюз“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, ул. „Г.С.Раковски“ № 99, представлявано от председателя П.И.С. против Т.Й.Н., ЕГН ********** от ***, Д.Й.Н., ЕГН ********** от *** и против И.Й.Н., ЕГН ********** от *** и Т.Й.Н., ЕГН ********** от ***, при участието на третите лица   В.З.Д., ЕГН ********** и В.Н.Д., ЕГН ********** от ***, за приемане на установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на поземлен имот, представляващ имот с идентификатор № 37023.501.520 съгласно действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Китен, Община Приморско, одобрени със Заповед № РД-18-94/21.12.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Китен, п.к. 8284, ул. 4- та, с площ от 2022кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване, при съседни имоти: имот с идентификатор № 37023.501.521, имот с идентификатор №37023.501.554, имот с идентификатор № 37023.501.625, представляващ имот № 440, с номер по предходен план – имот пл. № 226.

Моли се за присъждане на направените по делото разноски.

Ищецът  претендира, че е собственик на имота, като твърди, че го е придобил на основание чл.2, ал.3 от Закона за общинската собственост, а при условие на евентуалност твърди, че е придобил имота по давност на основание придобивна давност, считано от момента на установяване на владение – 1964год. Твърди, че ответниците не са придобили собствеността върху процесния имот въз основа на титула , с който се легитимират в производството, защото са придобили от несъбственик, който от своя страна също е придобил от несобственик. Представя Решение № 2420 от 27.02.2004 год. на ВКС IV-то гражданско отделение, постановено по дело № 2500/2002год. по описа на ВКС, с което е отменено Решение №43 от 30.05.2002год. на АС-Бургас , постановено по в.гр.д.№102/2001год. по описа на АС-Бургас и е прието за установено по отношение на М. П. А., Т.Д. В.В. Д. В. и Д. Д. А., всички от с.Китен, Бургаска област, че дворно място от 1980 кв.м., представляващо част от имот пл.№440, по скицата на в.л. Светла Захариева , очертан със син цвят е собственост на „Централен кооперативен съюз“.

По отношение на правото на собственост на ответниците върху процесния имот, съдът, след разглеждане на събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното :

Ответниците се легитимират като правоприемници на собственици на имота по земеделска реституция в съществуващи или възстановими стари реални граници.

По делото е установено от представените и неоспорени писмени доказателства, че собствеността върху процесния имот било възстановено с Решение № 73 КИ от 07.10.1993г. на Поземлена комисия – Царево по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Д. В. А.: М. А.; Т. В.; Д. А. и В. В.. Същите били въведени във владение на имота с Протокол № 621/17.01.1995г. на Поземлена комисия – гр. Царево. Въз основа на решението на поземлената комисия, за имота бил съставен представеният с исковата молба констативен нотариален акт №***, том **, дело №***/**.0*.19**г. на Пламена Върбанова - РС – Царево. Впоследствие имотът бил продаден на В.Д. с Нотариален акт №**, том ***, дело№***/**.**.19**г. на нотариус В. Узунова - РС Царево. Последният, заедно със *******та си В.Д. продават имота на ответниците в настоящото производство с Нотариален акт №***, том ***, рег №1***, дело№***/**.0*.200*г. на М. Василева – нотариус с рег.№ 370 на нотариалната камара.

По отношение на идентичността на процесния имот с имота, възстановен на  наследниците на Д. В. А.: М. А.; Т. В.; Д. А. и В. В., в качеството им на праводатели на праводателите на ищците, както и идентичността на същия имот с имота, предмет на спора по дело № 2500/2002год. по описа на ВКС, съдът намира за установено следното:

По делото са приети единична и тройна съдебно-технически експертизи, вещите лица по които са достигнали до заключение за идентичност на процесния имот с имота, възстановен на  наследниците на Д. В. А.: М. А.; Т. В.; Д. А. и В. В., в качеството им на праводатели на праводателите на ищците, както и идентичността на същия имот с имота, предмет на спора по дело № 2500/2002год. по описа на ВКС. Съдът кредитира горните заключения. Като следствие на установяване на идентичността на процесните имоти по дело № 2500/2002год. по описа на ВКС и настоящото дело, съдът е задължен да зачете силата на присъдено нещо на Решение № 2420 от 27.02.2004 год. на ВКС IV-то гражданско отделение, постановено по дело № 2500/2002год. по описа на ВКС, с което е отменено Решение №43 от 30.05.2002год. на АС-Бургас , постановено по в.гр.д.№102/2001год. по описа на АС-Бургас и е прието за установено по отношение на М. П. А., Т.Д. В., В. Д. В. и Д. Д. А., всички от с.Китен, Бургаска област, че дворно място от 1980 кв.м., представляващо част от имот пл.№440, по скицата на в.л. Светла Захариева, очертан със син цвят е собственост на „Централен кооперативен съюз“. Следователно ответниците са придобили от несобственици, които на своя страна също са придобили от несобственици и поради липса на вещно –правен ефект на сключените от тях сделки също не са станала собственици на процесния имот.

По делото не се доказаха предпоставките за придобиване на собствеността върху процесния имот по друг способ- чрез друга сделка , за наличието на каквато няма твърдения или чрез придобивна давност. Не се установи ответниците и/или техните праводатели да са установили фактическа власт върху имота, като са отблъснали съществуващата фактическа власт на ищеца и да са владяли имота явно, спокойно и непрекъснато за период от десет години. Въпреки наличие на протокол за въвод във владение не се доказа да е било осъществявано такова от ответниците или от праводателите им. Спорадичните посещения на имота не могат да бъдат приети като действия по установяване на владение върху същия. Ответниците и техните праводатели не са осъществявали фактическа власт върху имота, а доколкото изобщо са посещавали имота, това е ставало по начин, който дори не е бил разпознат от служителите на ищеца като някакъв вид оспорване на правото им на собственост, още по-малко като отблъскване на владението на ищеца върху имота.

С горните аргументи съдът приема , че твърденията на ответниците за наличие на права, които да изключват правото на собственост на ищеца, включително упражняване на давностно владение, са неоснователни.

Бургаският окръжен съд , като прецени фактическите твърдения и правните доводи на страните и въз основа на  събраните доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира предявените искове за основателни със следните аргументи:

Предявен е положителен установителен иск, ищецът по който следва да докаже при условията на пълно главно доказване правото си на собственост върху процесния имот.

По делото са приети единична и тройна съдебно-технически експертизи, вещите лица по които са достигнали до заключение, че процесният имот с идентификатор № 37023.501.520 съгласно действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Китен, Община Приморско, одобрени със Заповед № РД-18-94/21.12.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Китен, п.к. 8284, ул. 4- та, с площ от 2022 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване, при съседни имоти: имот с идентификатор № 37023.501.521, имот с идентификатор №37023.501.554, имот с идентификатор № 37023.501.625, представлява  имот № 440 и е идентичен с имот с номер по предходен план – имот пл. № 226.

От представените писмени доказателства се установява, че имотът попада в територия , отредена за изграждане на почивни станции с регулационни план на к.с. Приморско и к.с. Китен, , одобрен със Заповед №1092/25.08.1962год.

През 1964г. с Разпореждане на МС №314/08.10.1964г. е било разпоредено безвъзмездно предаване на Главно управление по туризма към МС на някои станции и обслужващите ги терени, между които и собствеността на ЦКС станция до курорта „Златни пясъци“ гр. Варна и е било указано на Окръжните народни съвети във Варна и Бургас да осигурят на ведомствата и организациите, чиито почивни станции били взети, подходящи терени за строеж на тези почивни домове. В изпълнение на разпореждането с протокол № 16/18.11.1964г. на ИК на ОНС гр. Бургас е взето решение за отстъпване на право на строеж на почивната станция на ЦКС върху строителни петна №2 и № 3 – Китен – юг по тогава действащия план, а теренът за обекта бил отреден за нуждите на ЦКС. По-късно номерацията на терена е променена от строителни петна №2 и № 3 с номерация строителни петна № 9 и № 10 от застроителния план на Китен, в които попада  имот с идентификатор №37023.501.520, представляващ имот №440, с номер по предходен план-имот пл. №226. Хотелският комплекс е законно изграден със средства на ЦКС  в периода 1965-1967г., като „Почивна станция на ЦКС – с. Китен, което се установява, както от събраните писмени и гласни доказателства , така и от заключенията на приетите съдебно-технически и съдебно икономическа експертизи.

От заключенията и скиците-приложение към приетите съдебно-технически експертизи се установява, че процесният имот, представляващ част от двора на почивната станция, още в периода 1965-1967г. е законно застроен в съответствие с предвижданията на плановете с надземни постройки, съоръжения, алеи, кътове, дървета, представляващи част от инфраструктурата на почивната база и към настоящия момент продължавала да обслужва хотелския комплекс.

Имотът е част от собствения на Съюза терен от 37 000 кв.м., заедно с имоти по сега действащите кадастрална карта и кадастрален регистър, одобрени със Заповед №РД – 18-94/21.12.2007г., изменена със Заповед № КД-14-02-827/08.07.2007г. – имот с идентификатор №37023.501.554, №37023.501.521, №37023.501.625, които заедно с процесния имот представлявали прилежащ терен на хотелски комплекс „Кооп Китен“. Хотелският комплекс включва  хотелски и други сгради за обитаване, стопански сгради и обслужващи сгради, нанесени в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Китен с идентификатори от 37023.501.521.1 до 14, както и обслужващата комплекса инфраструктура, част от която е разположена и в процесния имот идентификатор №37023.501.520. В процесния имот са осъществени благоустройствени мероприятия, съобразно предвижданията на плановете. За собствените си сгради ЦКС притежавал титул за собственост - Нотариален акт №***, том *, дело №***/19**г. на Съдия по вписванията – гр. Царево. Без съмнение процесния имот попада в оградената част на терена на почивната станция и е бил част от този терен от момента на отреждане на земята за строителство на почивни станции през 1962год. Видно от всички доказателства по делото, мероприятието, за което е отреден имота е осъществено и процесният имот попада в територия, върху която е осъществено застрояването на почивната база с прилежащата й инфраструктура.

Връщането на одържавеното и отнето имущество на кооперациите настъпва по право по силата на чл.2, ал.3 от Закона за общинската собственост /ДВ бр.44 от 1996год./, поради което собствеността както на сградите, постройките, чието строителство е било завършено към 13.07.1991год., така и на прилежащите им терени се връща на кооперативните организации, от които е отнето.

Със същите доводи ВКС е приело за установено по отношение на възстановените собственици – праводатели на праводателите на ответниците, че ищецът е собственик на процесния имот.

ЦКС владее процесния имот като собственик явно, необезпокоявано и непрекъснато от 1964г. до настоящия момент. От построяването на хотелския комплекс през 1965-1967г. и до настоящия момент процесният имот попада  в границите на прилежащия терен на хотелския комплекс „Кооп Китен“, имотът е ограден, а достъпът до него е ограничен  с изградена ограда, а към момента и с пропускателен режим. Собствеността върху процесния имот е придобита от ЦКС по силата на закона.  

Когато заявените за възстановяване земи вече не са  земеделски, по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ, същите не подлежат на възстановяване по този закон. В тези случаи решенията на поземлените комисии за възстановяване на собствеността са  непротивопоставими на преобразуваното и приватизираното търговско дружество, в активите на което е включен възстановеният имот, ако следват по време преобразуването и приватизацията, а в случая са непротивопоставими на ищеца , който е придобил собствеността по силата на закона – чл.2, ал.3 от ЗОС. Процесният имот е станал част от имуществото на ищцовото дружество в резултата на предоставянето му по законоустановения ред с Разпореждане на Министерския съвет от 08.10.1964год. и Протокол №16/18.11.1964год., последвано от законно изграждане на почивната база и прилежащата й инфраструктура до 13.07.1991год.

Решението на поземлената комисия за възстановяване на собствеността има конститутивен ефект, затова то не следва да се зачете, когато е постановено при неспазване на горецитираните разпоредби, които изключват възможността за реално възстановяване на земеделската земя./ Решение № 78 от 08.07.2010 г. по гр. д. № 4543 / 2008 г., ВКС, I г.о., Решение № 250 от 08.05.2014 г. по гр. д. № 3215 / 2013 г., ВКС, II г.о./

Допълнителна пречка за съществуване на правото на собственост на ответниците на основание земеделска реституция е обстоятелството , че решението , с което се легитимират като собственици е издадено в нарушение на чл.10б от ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 10б ЗСПЗЗ не подлежат на възстановяване земеделски земи, намиращи се в строителните граници на населените места или извън тях, върху които има осъществени мероприятия по чл. 10б ЗСПЗЗ, вр. пар. ДР ППЗСПЗЗ. Касае се за терени отредени за комплексни мероприятия , поради което е без значение дали върху конкретния имот има изградени постройки и съоръжения, достатъчно е същият да попада в очертанията на терен, включващ и други имоти, зает от проведено единно комплексно мероприятие, какъвто е процесният случай. В Решение № 137 / 4.11.2013 г. по гр. д. № 2383 / 2013 г., II г.о., касационната инстанция приема , че при  преценка относно наличие на пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, е необходимо да се изследва не дали имотът е застроен, а дали като цяло е зает от реализирано комплексно мероприятие на държавата, по отношение на което и незастроеният терен има обслужващо значение. От събраните доказателства по делото несъмнено се установява, че е налице реализирано комплексно мероприятие  към момента на влизане в сила на реституционния закон .

С оглед на изложените аргументи за основателността на иска, съдът намира, че не следва да разглежда направените възражения за придобивна давност .  

С оглед уважаването на предявените искове, съдът намира, че направените от ищеца  разноски, доказани в размер на  3668,76лв., съобразно представения списък по чл.80 от ГПК, които следва да бъдат заплатени от ответниците.

Мотивиран от изложените съображения, Бургаският окръжен съд,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на Т.Й.Н., ЕГН ********** от ***, Д.Й.Н., ЕГН ********** от *** и против И.Й.Н., ЕГН ********** от *** и Т.Й.Н., ЕГН ********** от ***, при участието на третите лица   В.З.Д., ЕГН ********** и В.Н.Д., ЕГН ********** от ***, че  „Централен кооперативен съюз“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, ул. „Г.С.Раковски“ № 99, представлявано от председателя П.И.С.  е собственик на поземлен имот, представляващ имот с идентификатор № 37023.501.520 съгласно действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Китен, Община Приморско, одобрени със Заповед № РД-18-94/21.12.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Китен, п.к. 8284, ул. 4- та, с площ от 2022кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване, при съседни имоти: имот с идентификатор № 37023.501.521, имот с идентификатор №37023.501.554, имот с идентификатор № 37023.501.625, представляващ имот № 440, с номер по предходен план – имот пл. № 226.

 

ОСЪЖДА  Т.Й.Н., ЕГН ********** от ***, Д.Й.Н., ЕГН ********** от *** и против И.Й.Н., ЕГН ********** от *** и Т.Й.Н., ЕГН ********** от *** да заплатят на „Централен кооперативен съюз“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, ул. „Г.С.Раковски“ № 99, представлявано от председателя П.И.С.  сумата от 3668,76лв., представляваща разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му пред Апелативен съд Бургас  .

 

 

                                                                     СЪДИЯ: