Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 118
гр. Пловдив, 10.07.2019
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, 2–ри граждански състав,
в открито съдебно заседание на осми
юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:СТЕЛА ДАНДАРОВА
НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
с участието на секретаря Анна Стоянова и прокурора Добринка
Калчева като разгледа докладваното от съдия Дандарова в.гр.д. №286 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.25 ГПК.
Обжалва се изцяло
решение № 327/14.03.19 постановено по гр.д.№2314/2016г. по описа на Пловдивския
окръжен съд.
П на РБ жали
решението в осъдителната му част с която е осъдена да заплати на В.Б. сумата
20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди,претърпени в резултат на
водено срещу него наказателно производство с обвинения за престъпления по чл.
321 ал.3 т.1 вр. с ал.1 НК; чл.222 ал.1 пр.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с ал.1 НК;
чл.308 л.7 вр. ал.3 вр.ал.2 вр.чл.26 ал.1 НК,по които е оправдан с решение №
255/14.12.16г. по кнд № 1065/16г. ВКС, ведно със законната лихва върху
главницата от 14.12.16г. до окончателното и изплащане,както и да заплати сумата
363 лв. разноски и в полза на държавата по бюджета на съдебната власт 364.60
лв. разноски. Иска се намаляване на присъденото обезщетение.
Решението се обжалва
и в отхвърлителната му част от Б. като се иска уважаване на иска в пълния му
предявен размер от 200 000 лв.
След преценка на
събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Предявен е иск по чл.
2 ал.1 т.3 ЗОДОВ.
Не се спори относно
фактите по делото. На 08.12.2010г. В.Б. заедно с други лица е бил задържан и са
му повдигнати обвинения по ДП4/10г. по описа на отдел „БОП“за престъпления по
чл. 321 ал.3 т.1 вр. с ал.1 НК; чл.244 ал.1 пр.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с ал.1
вр. с чл.26 ал.1 НК; чл. 308 ал.7 вр. с ал.3 вр. с ал.2 вр. с чл. 26 ал.1 НК. С
определение от 10.12.10г. на ПО е взета най тежката мярка за неотклонение
„задържане под стража“. На 21.04.12г. е освободен.Престоял е в ареста 1г. 4м. и
13 дни. От 22.05.12г. до 22.07.16г. е имал наложена забрана да напуска
страната.
По обвинителен акт е
образувано нохд № 18/12г. на Специализирания наказателен съд гр. София,което е
прекратено и върнато на П за отстраняване на пропуски.По внесен нов обвинителен
акт е образувано нохд № 997/12г. на Специализирания наказателен съд.Част от
подсъдимите сключват споразумение и делото по отношение на тях производството
се прекратява. По отношение на подсъдимия е прекратено и върнато на
специализираната прокуратура за отстраняване на допуснати процесуални
нарушения. Образувано е нохд№ 767/14г. на Специализирания наказателен съд и с
присъда от 10.09.15г. Б. е оправдан.С решение № 21/22.08.16г. по внохд №
91/16г. на Апелативен специализиран наказателен съд оправдателната присъда е
потвърдена.След касационен протест е образувано кнд№ 1065/16г. ВКС и с решение
№ 255/14.12.16г. е потвърдена
оправдателната присъда.
В периода в който е
протичал наказателния процес Б. е извършил на 18.01.15г. престъпление по чл.
343б ал.1 НК и е сключил споразумение по нохд№ 246/15г. по описа на районен съд
Пазарджик и му е определено наказание пробация.
Относно вида и
интензитета на понесените неимуществени вреди са разпитани двама свидетели и са
изслушани СМЕ и СПЕ.
Свидетелката И. В. П.
сестра на жалбоподателя установява,че брат и след престоя в ареста бил съсипан
,чувствал се много зле,отслабнал много.Приятелката с която живеел от 10 години
и която била много по млада от него го оставила,с мотива че иска да има
семейство и деца.
Свидетелят Б. М.установява,че
когато били в затвора имали възможност да се виждат и жалбоподателят се
оплаквал,че е невинен,бил отслабнал и „като откачен човек,постоянно
ревял“.Притеснявал се за майка си,която била болна от рак.Приятелката му след
2-3 месеца го изоставила.
Показанията на
свидетелите са изключително кратки и семпли,непротиворечиви и се възприемат от съда.
Относно връзката
между наказателното производство и заболяването на жалбоподателя е изслушана
СМЕ неоспорена от страните.Според вещото лице неможе да се каже кога е
започнало заболяването,поради липсата на наблюдение и изследване,при обичайно
сравнително бавния ход на заболяването.Снетите анамнези в епикризите не казват
нищо по този въпрос. Предприето е правилно и своевременно след оплакването
лечение.Не е ясно какво е развитието на състоянието му. Заболяването има
комплексна причинност с водеща роля на генетичната предиспозиция и клетъчна
мутация.С напредването на възрастта нараства количеството на клетъчните мутации
и трансформация на клетките като предракови и ракови,както и променената
защитна функция на имунната система. В случая неможе да се намери причинно
следствена връзка между заболяването на дебелото черво и преживяванията в
резултат от пребиваването в ареста и воденото наказателно производство.
Според вещото лице
психолог няма данни какво е било психологическото състояние на ищеца преди
наказателното производство,но се приема,че всяко негативно събитие влияе върху
психическото и емоционално състояние на индивида. Негативните преживявания на
жалбоподателя не могат да бъдат определени като психологическа
травма.Преживяванията не са надхвърлили границите на способността на нервната
му система да реагира адекватно.Преживял е душевно страдание,чиито измерение
количествено неможе да се определи.Вещото лице изхождайки от актуалния
психологичен статус на жалбоподателя дава заключение,че е преодолял негативното
влияние на преживяното страдание и то не е довело до трайни промени в
психологичния му статус.
С оглед на така
приетата за установена фактическа обстановка,съдът направи следните изводи:
Предявеният иск по
чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е основателен.
Държавата в лицето на правозащитните органи носи отговорност за вреди,причинени
от обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това,че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление.. На обезщетение подлежат както
неимуществените, така и имуществените вреди,които са в пряка причинна връзка с
обвинението в престъпление. . Неимуществените вреди се изразяват в нравствени,
емоционални,психически и психологически терзания на личността, накърнена чест,
достойнство, добро име в обществото, чувство на неудобство, притеснение и
несигурност, накърняване на морални и нравствени ценности и социално общуване.
Когато съдът е сезиран с такъв иск се приема,че е сезиран за обезщетяване на
неприятните чувства, усещания и преживявания посочени по-горе, дори и да не са
подробно описани в исковата молба.
Когато се твърди причиняване
на болки и страдания над обичайните, конкретно увреждане на здравето,
специфично увреждане с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения,
обичайната му среда, общественото положение и др. трябва да бъдат посочени и
доказани с всички допустими доказателствени средства.
Ищецът е сезирал съда
с общо приетите болки и страдания:притеснения да не бъде осъден. Тези страдания
описани от ищеца като проявления в неговото емоционално,
психическо,психологическо и нравствено състояние се приемат като действително преживени и доказани.
Не се доказаха
твърденията за неимуществени вреди над обичайните за влошено психическо
състояние и настъпило онкологично заболяване.Психологическите страдания са
нормалните и обичайни за подобни ситуации и са преодолени напълно.Относно
заболяването му липсва причинна връзка с преживяванията по повод наказателното
производство. Не се установи забраната да напуска страната да му се е отразила
по описания в исковата молба начин.Доказа се единствено раздялата с дългогодишната
му приятелка с която е живеел на семейни начала.
За определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди следва да се преценят правно
релевантните факти като: тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността
на наказателното преследване,включително дали то е в рамките или надхвърля
разумните срокове за провеждането му, вида на взетата мярка за неотклонение,
как всичко това се е отразило върху физическото и психическото състояние, на
личния и социален живот и конкретните прояви на преживяванията и др. Безспорно
престъпленията за които ищецът е привлечен за обвиняем са тежки по смисъла на
закона. Наказателното производство от 6г. обаче е в рамките на разумните
срокове за престъпления от такъв характер и броя на подсъдимите по него.Мярката
за неотклонение задържане под стража е търпяна 1г.4м.и 13 дни. Обвинението се е
отразило на психо емоционалното състояние и социалния живот на ищеца с
понасянето на онези болки и страдания които съдът приема за установени и
обичайни. Следва да се приеме,че оправдателните присъди и на трите инстанции са
в някаква степен морално удовлетворяващи,от което следва извода,че и страховете
да не бъде осъден са с по-нисък интензитет.Следва да се отчетат и
обстоятелствата,че по време на наказателното производство ищецът е понасял и
други страдания,освен тези свързани с него.Разпитания свидетел сочи,че се е
притеснявал за майка си във връзка с нейното сериозно заболяване.Пак по време
на наказателното производство е извършил престъпление/транспортно/за което е
било образувано нох дело, във връзка с което неминуемо е понесъл негативни
преживявания.
С оглед всичко
изложени,критериите за справедливост и установената съдебна практика,съдът
намира,че за репариране на понесените болки и страдания от наказателното
производство ще бъдат достатъчни 20 000 лв.,които следва да се присъдят
ведно със законната лихва, от14.12.16г.
Окръжният съд като е
постановил решение в този смисъл е постановил правилно решение,което следва да
се потвърди.
С оглед изхода от
въззивното производство не се дължат разноски.
Воден от
гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
327/14.03.2019г. постановено по гр.д.№ 535/2018г. по описа на Пловдивския
окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: