О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260462 20.04.2021 год. гр.Бургас
Бургаският окръжен
съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети април две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Окръжен съдия : Десислава Динкова
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 391 по описа за 2020 година, за
да се произнесе по реда на чл. 374, вр.чл.140
вр.чл. 146, ал. 1 от ГПК, взе предвид следното:
Производството е образувано по исковата молба на „Мелон
България“ ЕАД с ЕИК *********, получена по подсъдност от Районен съд Поморие, против
С.Д.Р. с ЕГН **********, за приемане за установено, че ответникът дължи сумата
от 45 986,53 лв., представляваща главница, дължима по запис на заповед,
издаден от „Стокси“ ЕООД, авалиран от С.Д.Р.,
за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№815/2019 год. на РС Поморие. Ищецът моли да му бъдат присъдени
разноските в заповедното и исковото производство, както и да му се присъди
законна лихва върху претендираната главница от 06.11.2019 год. – датата на
подаване на заявлението в съда, до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 28.02.2007 год. в гр.Несебър
„Стокси“ ЕООД издал запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се
задължил при предявяване на записа на заповед да заплати на „Юробанк България“АД
сумата в размер на 50 000 лв. Авалистът С.Р. авалирал записа на заповед,
при условията, при които е издаден. Ищецът признава, че записът на заповед е
следвало да бъде предявен до 28.03.2017 год., но такива действия не са били
предприети в определения срок. Твърди се, че с джиро „Юробанк България“АД е прехвърлила вземането
си в полза на „Мелон България“ ЕАД. Ищецът поддържа, че за да възникне
подлежащо на изпълнение вземане в негова полза, не е необходимо записът на
заповед да бъде предявен за плащане. Счита, че предявяването се явява
предпоставка само за поставяне на длъжника в забава и представлява необходимото
съдействие от кредитора за изпълнение на задължението. Твърди се, че
непредявяването на записа на заповед в срок води до загубване на правата по
него по отношение на регресно отговорните лица – джирантите и техните авалисти.
Твърди се, че на 06.11.2019 год. „Мелон България“ ЕАД подал
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. Въз основа на заявлението и представения документ по чл.417, т.9 от ГПК
(запис на заповед), по ч.гр.д. № 815/2019г. му била издадена такава заповед,
както и изпълнителен лист. Заявява се, че било образувано изпълнително дело при
ЧСИ Т.Маджарова на 13.01.2020 год. Поканата за доброволно изпълнение била
връчена на ответника на 19.06.2020 год.
Ищецът заявява, че записът на заповед е издаден за
обезпечаване на задължение по банков кредит. Доколкото С.Р. е авалист, той има
право на възражение само и единствено при неспазване на формата на записа на
заповед, или ако е страна по каузалното правоотношение, което в случая не е
налице.
Ответникът е подал отговор, с който
оспорва претенцията като недопустима и неоснователна. Счита, че срокът за
подаване на иска по чл.422 от ГПК е пропуснат, тъй като началото му не следва
да се брои от връчване на указанията на заповедния съд, а от получаване на
препис от частната жалба на ответника, от който момент кредиторът е узнал за
подаденото възражение.
По същество се изразява становище за неоснователност,
с аргумент, че записа на заповед не е бил предявен, нито на длъжника, нито на
авалиста. Според ответника, в записа на заповед е бил определен срок, в рамките
на който е следвало да се извърши предявяването, а датата не представлява падеж
на задължението. Поддържа се, че предявяването определя момента, в който
вземането става изискуемо и длъжникът изпада в забава. Според ответника
непредявения запис на заповед не води до изискуемост на задължението и не
поставя длъжника в забава. Сочи се, че ищецът признава неблагоприятен за него
факт – че записът на заповед не е бил предявен, а и доказателства в обратния
смисъл не са представени, поради което не е настъпила изискуемостта на
вземането и искът следва да бъде отхвърлен на това основание.
Твърди се в отговора, че ищецът е недобросъвестен.
Сочи се, че записът на заповед служи за обезпечение на каузална сделка, по
която авалистът не участва и не е наясно как е образувана исковата сума.
Подадена е допълнителна искова молба от ищеца. В нея
се поддържа, че записът на заповед не е предявен в определения срок след
издаването му – 28.03.2017 год., която дата е падеж и от нея започва да тече
тригодишния давностен срок по чл.531 от ТЗ.
Сочи се, че за разлика от издателя, авалистът не може
да противопоставя на приносителя на ценната книга възражения, произтичащи от
каузалното отношение. Твърди се, че менителничното поръчителство има
самостоятелен характер, като единственото изключение от принципа за
самостоятелност на авала е предвидено в чл.485 ал.2 от ТЗ, според който липсата
на редовен от външна страна менителничен ефект е основание за недействителност
и на задължението на авалиста. Поддържа се, че доколкото представения запис на
заповед е редовен от външна страна, неговата изискуемост е настъпила на падежа
– 28.03.2017 год. Освен това, с връчването на поканата за доброволно изпълнение
на 19.06.2020 год. е връчен и приложен запис на заповед, което обстоятелство
следва да се вземе предвид на основание чл.235 ал.3 от ГПК. Твърди се, че
връчването на длъжника на заповедта за изпълнение, издадена въз основа на
авалиран от него запис на заповед, следва да се счита за предявяване на записа
на заповед, чрез връчване на поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ. Поддържа
се, че „Мелон България“ ЕАД е титуляр на валидно и изискуемо вземане срещу
ответника по издадения запис на заповед, което прави претенцията с правно
основание чл.422 от ГПК основателна.
Ответникът се е възползвал от възможността да подаде
отговор на допълнителната искова молба. Счита
за невярно твърдението на ищеца, че посочената в ценната книга дата, до която
записа на заповед следва да бъде предявен, представлява падеж, от който започва
да тече тригодишния давностен срок. Посочва,
че тази дата е краен срок, в който записа на заповед може да бъде предявен, а
не падеж. Твърди, че доколкото не е осъществено предявяване, изискуемостта на
задължението не е настъпила и същото не може да бъде събирано по реда на
принудителното изпълнение. Намира, че доводите на ищеца във връзка с
редовността на джирото са ирелевантни, тъй като ответникът не я оспорва.
Ответникът, тълкувайки записа на заповед и употребения
в него израз „може да бъде предявен“, счита, че самото предявяване е евентуално
или условно. Намира, че формулировката „може да предяви“ опорочава формата на
записа на заповед, доколкото се касае до безусловно поето задължение за
плащане, а в настоящия случай съществува друго условие, което се намира извън
ефекта и от настъпването на което зависи
възможността ценната книга да се предяви на издателя или авалиста. Счита, че предявяването на записа на заповед
зависи от друго условие и не може да стане след посочената в него дата. След
изтичането й за кредитора се е преклудирала възможността да предявяване на
ефекта. При всички случаи тригодишната давност е настъпила и задължението е
погасено по давност.
Оспорва се доводът на ищеца, че длъжникът е узнал за
издадената заповед въз основа на авалиран запис на заповед и следва ефекта да
се счита предявен с връчване на поканата за доброволно изпълнение. Възможността
записът на заповед да се предяви едва в изпълнителното производство от съдебния
изпълнител според ответника противоречи на закона. Намира, че издадената
заповед за изпълнение е незаконосъобразна, тъй като не е бил представен
документ, удостоверяващ предявяване на записа на заповед и този порок не може
да бъде поправен с връчването на книжата по изпълнителното дело от ЧСИ.
Предявената претенция следва да бъде
разгледана по реда на глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по
търговски спорове“, поради абсолютния търговския характер на сделката, породила
спорното правоотношение.
Предявения иск има своето правно
основание в чл.422 ал.1 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
С т.10 от ТР №4/2013 год. на ОСГТК ВКС
се приема, че правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед
за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и на специални
процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. При обусловеността на
правото на иск на ищеца от надлежно извършено процесуално действие на ответника,
служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието
на възражение на длъжника по чл.414, ал.1 ГПК и спазването на срока по чл.414,
ал.2 ГПК за подаването му пред съда по заповедното производство. Преценката на съда
в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по
чл.415, ал.1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск.
След изискване на ч.гр.д.№815/2019 год.
от ПРС заповедният съд е изпратил само копия на част от документите, като от
тях не може да се проследи спазването на процесуалните срокове, включително не
може да се съпостави предмета на издадената заповед за изпълнение с петитума на
предявения установителен иск. Това налага делото отново да бъде изискано, тъй
като след служебна проверка от съда се установи, че то не се намира в Окръжен
съд Бургас по частна жалба, както е посочено в отговора на ПРС. Във всички
случаи връчването на частна жалба против заповедта за изпълнение преди
връчването на указания за предявяване на иск за установяване на вземането е
ирелевантно и не поставя начало на срока, в който правото на кредитора да
предяви иск за вземането си може да бъде упражнено.
След като делото бъде получено от съда
ще се осъществи проверка за допустимостта на исковата претенция, вкл. за
допустимостта на предявения осъдителен иск за присъждане на законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението.
На доказване подлежат спорните по делото
факти и връзките между тях, като всяка от страните следва да докаже фактите и
обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. Ищецът следва
да докаже изискуемо вземане срещу авалиста, основано на менителничния ефект.
Липсват ненуждаещи се от доказване обстоятелства.
На основание чл.146 ал.4 от ГПК следва
да бъдат приети представените с исковата молба писмени доказателства.
Доказателственото искане на ответника за
задължаване на трето лице – „Юробанк България“ ЕАД да представи кредитното
досие следва да бъде отклонено, като неотносимо. Ответникът е авалист и не може
да противопоставя възражения от каузалното правоотношение, ето защо погашенията
по кредитната сделка не могат да бъдат взети предвид от съда.
Мотивиран от горното, на основание
чл.374, вр. чл.146, ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд
О П Р Е
Д Е Л И :
ПРИЕМА за
разглеждане предявения иск от „Мелон България“ ЕАД с ЕИК *********, против С.Д.Р.
с ЕГН ********** за приемане за установено, че ответникът дължи сумата от
45 986,53 лв., представляваща главница, дължима по запис на заповед,
издаден от „Стокси“ ЕООД, авалиран от С.Д.Р.,
за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№815/2019 год. на РС Поморие и за присъждане на законна лихва върху
претендираната главница от 06.11.2019 год. – датата на подаване на заявлението
в съда, до окончателното изплащане на задължението.
ДОКЛАДВА на страните т.дело №391/2020 год. съобразно проекта за
докла в мотивната част на настоящото определение.
ДА СЕ ИЗИСКА
ч.гр.д.№815/2019 год. по описа на ПРС.
ОБЯВЯВА на страните, че след постъпване на ч.гр.д.№815/19 год.
по описа на ПРС ще се осъществи проверка
за допустимостта на исковата претенция, вкл. за допустимостта на предявения
осъдителен иск за присъждане на законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението
ПРИЕМА
представените от ищеца писмени доказателства.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за
задължаване на „Юробанк България“ ЕАД да представи кредитното досие
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.06.2021 г. от 13.30
часа, за които дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ
ВРЪЧАТ на страните преписи от
настоящото определение, а на ищеца – препис от допълнителния отговор.
Определението е окончателно.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: