Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Варна, .06.2020г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА МАКАРИЕВА
С. ЦАНКОВА
при секретаря ДОНИКА ХРИСТОВА, като
разгледа докладваното от съдията Бажлекова в.гр. дело № 840 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба подадена
от адв. С.К., преупълномощена от адв. С. Д., действаща като особен представител
на Д.В.Д. срещу решение № 436/31.01.2020г., постановено по гражданско дело №
10070 по описа за 2019г. на Районен съд – Варна, в частите, с които са уважени
предявените от В.Д., действаща със съгласието на своята майка и законен
представител искове с правно основание чл.143 СК и чл.149 СК и въззивникът е
осъден да й заплаща месечна издръжка за разликата над 152,50лв. до присъдения
размер от 250лв. и издръжка за минало време на основание чл.149 СК за разликата
над 1605лв. до присъдения размер от 3000лв.
В жалбата се излага, че решението в обжалваната
част е неправилно и необосновано, по подробно изложени в жалбата доводи и
съображения. Счита, че първоинстанционния съд е достигнал до неправилни и
необосновани изводи досежно възможностите на въззивника да заплаща издръжка за
детето в посочените размери. Твърди се, че въззивникът не разполага с
възможност да заплаща издръжка в определения с решението размер, тъй като не
упражнява труд по трудово правоотношение, не е регистриран като едноличен
търговец и не притежава дружествени дялове от търговски дружества. По делото не
са представени доказателства, от които да се установява, че той се е установил
да живее и работи във Великобритания и полага там труд, поради което са
необосновани изводите, че е във възможностите му да получава минимален доход в
размер на 1 453,28 евро. Независимо, че притежава два недвижими имота,
въззивникът няма възможност да ги ползва и реализира доходи от тях, поради
това, че прехвърлителят си е запазил правото на ползване. Твърди се, че
въззивникът има задължения към две финансови институции. Моли за отмяна на
решението в обжалваните части и отхвърляне на иска с правно основание чл.143 СК
за разликата над 152,50лв. и с правно основание чл.149 СК за разликата над
1605лв. като неоснователни.
В срока по чл.263 ГПК В.Д. ДухневаС.и.с.е
депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна
и моли същата да се остави без уважение. Претендира присъждане на разноските по
делото.
Контролиращата страна ДСП Варна, редовно
уведомена, не е изразила становище по жалбата.
По предмета на предявения иск се излагат
следните твърдения от страните:
В исковата
молба В.Д., р. на ***г., действаща със съгласието на
своята майка и законен представител Д.В.Г.,
твърди, че Ответникът е неин баща. От
раждането й грижите за нея се полагат от майка й, която отглежда и брат й,
който е на 10 години. Ищцата е ученичка е в 10 клас в ПГИ „Д-р Иван Богоров“ и
родителите й не живеят заедно. Бащата не е осигурявал средства за издръжката й.
Майката на ищцата полага
необходимите грижи за възпитанието и отглеждането й, но не е в състояние да
покрива изцяло нарасналите разходи за закупуване на облекло, храна, учебници,
както и ежемесечните битови разходи за ток, вода и др. Твърди, че ответникът
през 2017г. е напуснал страната, установил се е в Англия, където работи и разполага
с добри материални възможности, които му позволяват да заплаща претендираната
издръжка. Ответникът не дължи издръжка на други
низходящи.
В срока за отговор
ответникът Д.Д., чрез особен представител – адв.Св.К., оспорва исковите
претенции по размер. Счита, че искът е основателен до предвидения в закона
минимален размер.
Контролиращата
страна Дирекция “Социално подпомагане” гр. Варна изразява становище, че са
налице законовите предпоставки за уважаване на претенцията, като размера на
издръжката се съобрази с потребностите на детето и възможностите на бащата да
заплаща издръжка.
ВОС като съобрази становищата на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна
следното:
От Удостоверение за раждане се установява, че родители на В.Д.Д., родена на ***г. са Д.В.Г. и Д.В.Д..
От
представената пред първоинстонционния съд служебна бележка от 18.04.2019г. се
установява, че В.Д. е ученичка в 9 клас, дневна форма на обучение в Професионална
гимназия по икономика «Д-р Иван Богоров» Варна през учебната 2018/2019г.
От представеното удостоверение за раждане и справка от
НБД се установява, че майката на ищцата има и друго дете – Николай, р. На
23.01.2009г., а ответникът има дъщеря, която е пълнолетна.
Съгласно справка за осигурителен доход Д.Г. е реализирала
осигурителен доход в размер на от 800 до 1200лв. За периода 01.01.2018г. –
31.10.2019г.
Видно от справка от НАП последното трудово правоотношение
на ответника на територията на РБългария е прекратено на 01.04.2017г. до
посочената дата той е заемал длъжност «шофьор на товарен автомобил
–международни превози».
По делото са представени заверени копия от НА, от които се
установява, че ответникът е собственик на поземлен имот от 108 кв.м., жилищна
сграда и сграда за търговия – магазин за хранителни стоки, цигари и алкохол,
находящ се в гр.Варна, ул.»Вярност» 13 и още един имот.
Видно от справка на РДВР Варна от 01.10.2019г.,
ответникът многократно е напускал страната, като последното регистрирано
излизане е на 25.02.2019г.
Представени са доказателства относно наличие на
задължения на ответника към кредитни институции.
По така установеното от фактическа страна
съдът стигна до следните правни изводи:
Нормата на
чл.143 СК, в която намира правното си основание предявеният иск, предвижда, че
всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да
осигурява условия за живот, необходими за развитието на детето, като съгласно
ал. 2 от същата разпоредба издръжката се дължи на ненавършилите пълнолетие
деца, независимо дали родителите са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си. Издръжка за минало време може да се търси за една година
назад от датата на предявяване на иска.
При
осигуряването на издръжката на детето следва да участват двамата родители.
При
определяне размера на издръжката на ненавършило пълнолетие дете следва да се
съобразят нуждите на детето и възможностите на родителите.
В случая се
претендира заплащане на издръжка в полза на непълнолетно дете от страна на
бащата, като от доказателствата по делото се установява, че грижите и
издръжката на детето се осигуряват изяло от майката. Безспорно е, че ответникът
е баща на детето, който е трудоспособен, като не са наведени твърдения и не са
представени доказателства, от които да се установяват причини, които го
възпрепятстват или ограничават при полагане на труд, от който да получава
доходи. От доказателствата по делото се установява, че същият притежава
собственост върху два недвижими имота, от които същи би могъл да реализира
доходи.
В
конкретния случай, предвид възрастта на детето /17 години/ и установената
необходимост от закупуване на учебници и ученически пособиялекарства, както и,
че издръжката следва да служи за задоволяване на екзистенц мининума от нужди на
детето за храна, дрехи, битови разходи, но също така и за забавления и
занимания на детето, съставът намира, че необходимите средства за издръжка на
детето са в размер на 400лв.
Издръжката
в полза на детето следва да бъде определена в размер на 450лв. месечно, от
които майката следва да осигурява издръжка в размер на 200лв., която е и
родителят полагащ преките, непосредствени и ежедневни грижи за детето.
Ответникът следва да заплаща като разликата до 250лв. При определяне размера на
дължимата от майката издръжка, съдът съобразява, че тя полага преките и
непосредствени грижи за детето, купува храна, осигурява дом и заплаща общите
ежедневни битови разходи, свързани с поддържането му.
Бащата е в трудоспособна
възраст, притежава образование и квалификация, които му позволяват да работи и
получава доход по-висок от средния за страната, няма задължение да осигурява издръжка на друго непълнолетно
дете, поради което съдът счита, че разполага с възможности да заплаща издръжка
в размер на 250лв. месечно в полза на детето В..
Доколкото
по делото не се установява, ответникът да е заплащал издръжка за детето за
периода от една година преди завеждането на иска, то иска с правно основание
чл.149 СК е основателен за периода от 26.06.2018г. до 26.06.2019г. Издръжката
се дължи в размер на 250лв. месечно.
Предвид изложеното, решението на ВРС, в частите, с които са уважени
исковете с правно основание чл.143, ал.2 СК за осъждане на Димча В.Д. да
заплаща издръжка в полза на детето В. за разликата над 152,50лв. до до 250лв. и
с правно сонвание чл.149 СК за периода за разликата над 152,50лв. месечно до
присъдения размер от 250лв. или общо за периода – 3000лв. е правилно и законосъобразно
и следва да се потвърди.
Решението в останалата част не е обжалвано и е влязло в сила.
За осъщественото процесуално представителство в производството по делото,
съдът определя възнаграждение на особения представител, в размер на 100лв., на
основание Наредба №1/2004г., чл.7, т.6, вр. чл.47, ал.6 ГПК.
Предвид изхода на спора, разноските за възнаграждението на назначения
особен представител, следва да бъдат възложени в тежест на въззивника –Д.В.Д..
Същият следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВОС, към бюджета на
съдебната власт, сумата от 100лв., представляваща адвокатско възнаграждение, на
основание чл.78, ал.6 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 436/31.01.2020г.,
постановено по гражданско дело № 10070 по описа за 2019г. на Районен съд –
Варна, в частите, с които са уважени предявените от В.Д., действаща със
съгласието на своята майка и законен представител Д.В.Г. искове с правно
основание чл.143 СК и чл.149 СК и въззивникът Д.В.Д. е осъден да й заплаща
месечна издръжка за разликата над 152,50лв. до присъдения размер от 250лв. и за
разликата над 1605лв. до присъдения размер от 3000лв
ОСЪЖДА
Д.В.Д. ЕГН **********,***, да заплати по сметка на ВОС, към бюджета на
съдебната власт сумата от 100лв., представляваща възнаграждение за особен
представител на адв. С.П.К., на основание
чл.78, ал.6 ГПК.
В останалата част решението не е обжалвано и
е влязло в сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280, ал.3, т.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: