Решение по дело №15148/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2674
Дата: 14 юни 2019 г. (в сила от 16 декември 2019 г.)
Съдия: Елена Иванова Николова
Дело: 20183110115148
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 14.06.2019 год.

                       

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА

при секретаря Антония Пенчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело №15148 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от ищеца „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище:*** срещу ответника Б.А.Ю., ЕГН:**********, с адрес: ***; обективно кумулативно съединени искове, както следва:

-      С правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 240 от ЗЗД да бъде прието за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1665.93 лв. /хиляда шестстотин шестдесет и пет лева и деветдесет и три стотинки./, представляващо неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № **********,  ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното заплащане на дължимата сума, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 3088/10.05.2018 г. по ч.гр.д. № 6575/2018 г. на ВРС.

-      с правно основание чл. 240, ал. 2 от ЗЗД да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1 066.25 лв. /хиляда и шестдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща неизплатено договорно възнаграждение по Договор за потребителски кредит № 30140578532;

-      на осн. чл.10а от ЗПК в размер на и сумата в размер на 1401.20 лв. /хиляда четиристотин и един лева и двадесет стотинки/, представляващи неизплатена част от пакет за допълнителни услуги.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: В исковата молба ищецът излага, че на 08.11.2016 г. бил сключен Договор за потребителски кредит № ********** между „П.К.Б.“ ЕООД като кредитор и Б.А.Ю., като длъжник, съгласно който ищецът предоставил на ответника сумата от 1800,00 лв. срещу уговорено възнаграждение в размер на 1361,88 лв. На ответника бил предоставен и пакет допълнителни услуги, срещу който ответникът се задължил да заплати възнаграждение в размер на 1627,20 лв.  От така уговорените суми ответникът към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение бил заплатил както следва: 134,07 лв. от главницата, като е останал задължен за сумата от 1665,93 лв.; 295,63 лв. от договорното възнаграждение като останал задължен за сумата от 1066,25 лв. и 226,00 лв. от възнаграждението за предоставяне на пакет за допълнителни услуги, като останал задължен за сумата от 1401,20 лв.

Ответникът в срока за отговор не е депозирал такъв.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ********** между „П.К.Б.“ ЕООД като кредитор и Б.А.Ю., като длъжник, съгласно който ищецът предоставил на ответника сумата от 1800,00 лв. срещу уговорено възнаграждение в размер на 1361,88 лв.; че на ответника бил предоставен и пакет допълнителни услуги, срещу който ответникът се задължил да заплати възнаграждение в размер на 1627,20 лв.че от така уговорените суми ответникът към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е заплатил както следва: 134,07 лв. от главницата, като е останал задължен за сумата от 1665,93 лв.; 295,63 лв. от договорното възнаграждение като останал задължен за сумата от 1066,25 лв. и 226,00 лв. от възнаграждението за предоставяне на пакет за допълнителни услуги, като останал задължен за сумата от 1401,20 лв.

Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № №3088/10.05.2018 г., издадена по ч.гр.д. №6576/2018 г. на ВРС е разпоредено  ответникът Б.А.Ю., ЕГН:********** да заплати на ищеца „П.к.Б.“ ЕООД процесните суми.

С исковата молба по делото е представен Договор за за потребителски кредит № ********** от 08.11.2016 г. (л.10) между „П.к.Б.“ ЕООД и Б.А.Ю., ЕГН:**********, съгласно който ищецът предоставя на ответника заем в размер на 1800,00 лв., който трябва да се погаси чрез 36 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 87,83 лв. всяка и вкл. главница и лихва и в размер на 45,20 лв. за погасяване на задължението по закупения пакет допълнителни услуги. Съгласно чл.2, т.6 от договора фиксираният годишен лихвен процент по заема в размер на 41,17%, годишният процент на разходите за заема е 49,89%, а общата дължима сума от заемателя е в размер на 682.64 лв. С договора страните се договарят да се рефинансира и предходен непогасен кредит на ответника в размер на 780,36 лв.

Между страните е подписано споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, изразяващи се в:

Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

Съгласно втори абзац от споразумението кредиторът предоставя на клиента правото да се възползват от всяка една от посочените услуги при изпълнение на специфичните условия за всяка една от тях, съгласно уговореното в Общите условия срещу задължението на клиента да заплати на кредитора възнаграждение за предоставянето (респективно възможността за предоставянето) не тези услуги.

В споразумението е посочено също, че клиентът е уведомен и разбира, че сключването на настоящото споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не е условие за сключването на Договора за потребителски кредит или за получаването му при предлаганите условия. Същевременно обаче в третия абзац от споразумението се сочи, че страните се съгласяват, че 15 % от възнаграждението, но не повече от 300,00 лв. представляват стойността на разходите за предоставяне на услуга приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит.

Представени са общи условия и погасителен план.

Представено е и преводно нареждане за кредитен превод №13036355/08.11.2016 г., с което наредителят „П.К.Б.“ ЕООД е превел на Байрям А.Ю. сумата от 1019,64 лв. с основание **********.

По делото е представено и Заявление за промяна на погасителен план от 03.01.2017 г. (л. 41), подписано от ответника, но в което не е посочено каква точно промяна се заявява.

На л. 42 се намира Анекс №1 към Договор за потребителски кредит №**********. Годишният лихвен процент се запазва на 41.17%, а годишният процент на разходите по кредита е в размер на46.32%. С анекса се отлага заплащането на втората погасителна вноска, като същата се дължи в края на погасителния план, или крайният срок за издължаване на дължимите суми от 03.12.2019 г. става 03.01.2020 г., видно и от представения съставен във връзка с анекса нов погасителен план (л.43).

На л. 45 от делото е представено извлечение от сметка към договор за потребителски кредит № **********, от което е видно, че ответникът е погасил сумата от 697,00 лв.

От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 240 от ЗЗД и с правно основание чл. 240, ал.2 от ЗЗД и чл. 10а от ЗПК. Първият иск е предявен след успешно провеждане на производство по чл.410 ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1 ГПК и в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 ГПК, с оглед на което е процесуално допустим. Предмет на установителният иск е съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумите, за които е издадена оспорената заповед. Или, в контекста на основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуемите вземания, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между „П.к.Б.“ ЕООД и ответника е възникнала валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор за заем, по силата на който на ответника е предоставена в заем сумата 1800,00 лв. срещу задължение за връщането й заедно с договорна лихва и такси в посочения размер, изпадането на заемателя в забава, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, че предсрочната изискуемост е надлежно обявена на заемателя.

Между страните не се спори, че вземането произтича от сключен между ответника Б. А.Ю.  и „П.к.Б.“ ЕООД договор за паричен заем №********** от 08.11.2016 г. Не е спорно и обстоятелството, че сумата по кредита е предадена от кредитора на ответника, като това обстоятелство е удостоверено и с подписването на договора за паричен заем. С оглед на това за ответника е възникнало задължение да погаси усвоената заемна сума и уговорената договорна лихва на падежните дати съгласно договора за заем.

В разпоредбата на чл. 11 от ЗПК е посочено съдържанието на договора за кредит и са предвидени задължителни реквизити, които то следва да включва като условия за усвояване на кредита, начин на формиране на лихвен процент, условия за издължаване, съдържание на погасителния план, информация за дължимите плащания и т.н. От съдържанието на процесния договор потребителят не може да прецени икономическите последици от договора, а на същия като по- слабата страна в това правоотношение законодателят е предоставил съответни стандарти за защита. На първо място, изисква се информацията да е ясна, разбираема и недвусмислена, а от посочените числа в раздел VI не се разбира какво точно се включва в размера на месечната вноска като части от главницата и лихвата и оттук потребителят е поставен в неблагоприятна позиция по отношение на информираността си за конкретните условия по кредита. На следващо място, потребителят трябва да е изразил и съгласие да са му предоставени задължителните реквизити на договор за кредит, с които той да се е запознал преди сключването му. Така по начина, по който е бил сключен въпросният договор за потребителски кредит, следва, че същият е поставил в неблагоприятно положение потребителя спрямо финансовата институция, отпускаща му заема и предвидила неравноправни договорки за възнаградителната лихва, поради което договорът се явява недействителен на основание чл. 143 от ЗЗП, вр. чл. чл. 24 от ЗПК. Като такъв, по смисъла на чл. 23 от ЗПК, потребителят по този договор е длъжен да върне само чистата стойност на кредита (или в случая получената сума от 1800,00 лева), без да дължи лихва.

Според процесния договор ответникът е получил в заем сумата от 1800 лева, като за срок от 36 месеца е следвало да върне на кредитора си сумата в общ краен размер от 3161,88 лева. Клаузата, с която в договора за кредит е определен лихвен процент в размер надвишаващ четири пъти размера на законната лихва при отпускане на кредита за сравнително кратък период от време, който следва да се съобрази при определяне на риска за кредитора, според настоящия състав на съда противоречи на добрите нрави и поради това е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД.

Няма спор по това, че страните по един договор по смисъла на чл. 9 от ЗЗД могат свободно да определят неговите условия, но свободната им воля е ограничена както от повелителните разпоредби на закона, така и от добрите нрави. Добрите нрави са неписани правила и норми, но в определени случаи законодателят може да включи същите в действащото законодателство. Това е възможно и в случаите, когато с действията си определени субекти накърняват добрите нрави.

В т. VI от договора е уговорено заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1627,20 лева. Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. На първо място-предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от услугите по отделно. В тази връзка в чл.10а, ал.4 от ЗПК е предвидено, че „Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит“. В случая в Договора за потребителски кредит не са посочени вида, размера и действието, за което се събират съответните такси.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на РБ. Годишният процент на разходите, посочен в процесния договор се равнява на 49,89 %. В противоречие на императивното правило на чл.10, ал.4 ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане в размер на 1627,20 лева. Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето" на изброените по-горе услуги, както е посочено и в самото Споразумение, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните Договор.

Или от изложеното се налага извод, че потребителят дължи предварително възнаграждение за услугата, която кредиторът може и да не достави, ако не са спазени правилата, установени от кредитора в ОУ.

Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава.

Въпреки че в конкретния случай кредитополучателят се е възползвал отчасти от допълнителната услуга, като е отсрочил плащането на кредита с един месец, то допълнителното споразумение се явява нищожно, доколкото цената от 1627,20 лв. по никакъв начин не отговаря на действителната стойност, която  е в размер на дължимата възнаградителна лихва съгласно договора, за ползване на заеманата сума за един месец. При годишен лихвен процент от 41,17 и посочен дневен лихвен процент от 0,11 върху сумата от 1800,00 лв. следва да се приеме, че цената на отсрочването е в размер на 55,44 лв.

Поради изложеното съдът намира, че така уговорената цена за пакета от допълнителни услуги по естеството си представлява скрита лихва над определената в договора. Така именно размерът на годишния процент на разходите  излиза извън рамките, определени от ЗПК – петкратния размер на законната лихва.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Чл. 11, т.10 от ЗПК изисква договорът за потребителски кредит да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Тъй като, както бе изложено по-горе, общият процент на разходите по кредита е неправилно определен, като при неговото определяне не е включена сумата, дължима на основание споразумението за допълнителни услуги, същият не е посочен в точния си размер, т.е. договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, т.10 от ЗПК. Така на осн. чл. 22 от ЗПК той се явява недействителен и на това основание.

Поради изложеното по-горе и на основание чл.23 ЗПК ответникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита в размер на 1800 лева. Направените от ответника плащания са в размер на 697,00  лева, поради което основателен се явява само иска за установяване дължимостта на вземането за главница до размер на 1103,00 лева. За горницата над тази сума исковата претенция следва да бъде отхвърлена, както и предявените осъдителни искове за договорна лихва и за закупен пакет допълнителни услуги.

Доколкото в конкретния случай договорът се приема за недействителен, то не следва да бъде изследван въпроса за настъпването на предсрочна изискуемост на същия, респ. размера на падежиралите вноски., тъй като връщането на заемната сума се дължи на осн. чл. 23 от ЗПК, а не на общо основание – чл. 240 от ЗЗД.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год. и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производството и в производството по ч.гр.д.№ 6576/2018 г. на ВРС, съобразно на уважената част от иска. По делото са представени доказателства за направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 156,21 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 106,21 лв., и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв., и от които съобразна с уважената част следва да бъдат присъдени 42,18 лв. В производството по ч.гр.д.№ 6576/2018 г. на ВРС, ищецът е направил разходи в размер на 132,67 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 82,67 лв. и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50 лв., или съобразно с уважената част сумата от 35,40 лв.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б.А.Ю., ЕГН:********** ДЪЛЖИ на „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** сумата от 1103,00 (хиляда сто и три) лв., представляващо неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 08.11.2016 г.,  ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.05.2018 г. до окончателното заплащане на дължимата сума, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 3088/10.05.2018 г. по ч.гр.д. № 6575/2018 г. на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над сумата от 1103,00 (хиляда сто и три) лв. до предявените 1 800,00 (хиляда и осемстотин) лева на осн. чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 240 от ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление:*** срещу Б.А.Ю., ЕГН:********** иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 066.25 лв. (хиляда и шестдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки), представляваща неизплатено договорно възнаграждение по Договор за потребителски кредит № 30140578532 от 08.11.2016 г., на осн. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 23 от ЗПК.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление:*** срещу Б.А.Ю., ЕГН:********** иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1401.20 лв. (хиляда четиристотин и един лева и двадесет стотинки), представляващи неизплатена част от пакет за допълнителни услуги от 08.11.2016 г., на осн. чл.10а от ЗПК, във вр. с чл. 23 от ЗПК.

ОСЪЖДА Б.А.Ю., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** сумата от 42,18 лв. (четиридесет и два лева и осемнадесет стотинки), представляваща сторени в исковото производство съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 35,40 лв. (тридесет и пет лева и четиридесет стотинки), на основание чл.78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: