Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Лом, 15.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, в
публичното съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЙОРДАНОВ
при секретаря Анетка Рангелова, като разгледа докладваното от
съдия Йорданов гр. д. № 1197 описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 52 ЗЗД, във вр. с чл. 380, ал. 1, във вр. с чл. 493, ал. 1 КЗ.
Ищецът Б.И.Д. посочва, че 04.09.2016 г. в гр. Лом по ул. „Софийска“
тежкотоварен влекач марка "ДАФ", модел "ФТ ХФ" с рег. № ****,
управляван от Я.Т., преминава през насрещната лента за движение, разрушил
дворна ограда, ударил стена на жилищна сграда, разрушил я и ѝ нанесъл
телесни увреждания. Вследствие удара Д. изпаднала в безсъзнание, с кървяща
глава и долен крайник и е откарана от екип на Спешна помощ в МБАЛ „Св. Н.
Чудотворец“ ЕООД, гр. Лом. При преглед са установени болки с оток и
разкъсно-контузна рана в тилната област на главата, силна болка в ляво рамо с
невъзможност да изпълнява в пълен обем движения, силна болка в ляв глезен с
разкъсно-контузна рана. Вследствие на получените травматични увреждания
пострадалата е изпитвала и продължава да изпитва силни болки и страдания.
Дълго време след
катастрофата не можела сама да се грижи за себе си и се е нуждаела от чужда
помощ, което я натоварвало психически. С времето започнала да изпитва и силно
напрежение, тревожност, безсъние.
Увреждащото МПС притежава
задължителна застраховка „гражданска отговорност“ съгласно полица № **** в
ответното дружество: *******, валидна до 09.09.2016 г.
При процесното ПТП освен
пострадалата са нанесени и телесни увреждания на други лица и едно лице е починало.
Ето защо е налице интерес
от предявяването на настоящия иск за обезщетение на претърпени неимуществени
вреди.
Иска се: да бъде осъден ответника да изплати
на ищеца следните суми:
- 10 000,00 лева (десет
хиляди лева), представляващи обезщетение за неимуществени вреди - причинени
болки и страдания
- законна лихва върху
главницата, считано от 20.01.2017 г. (дата на която ответникът е трябвало да се
произнесе по заведената претенция) до окончателното плащане на сумата.
Претендират се направените съдебни разноски по настоящото производство,
както и адвокатски хонорар.
Ответникът е подал
писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, като счита предявения иск за допустим,
но неоснователен.
Посочва, че е сключено споразумение № 825/19.12.2018 г., съгласно което
дружеството е заплатило на ищцата сумата от 90 000 лв. като окончателно
застрахователно обезщетение за претърпените от пътнотранспортното произшествие
вреди. С подписването на това споразумение ищцата е декларирала, че е получила пълна
обезвреда за всички вреди и страните по споразумението нямат повече претенции
една към друга. Освен това се навеждат доводи за съпричиняване на вредоносния
резултат от Община Лом, която стопанисва пътя, на който е настъпило
пътнотранспортното произшествие. Твърди се и че предявеният иск за
неимуществени вреди е неоснователно завишен.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява се от адв. Я.С. от
САК, който поддържа предявения иск и моли да бъде уважен изцяло. Моли в полза
на ищцата да бъдат присъдени и направените по делото разноски, за които
представя списък. Подробно аргументи излага в писмена защита.
Ответникът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт
К.М., който моли да бъде отхвърлен така предявеният иск, както и да бъдат
присъдени в полза на ответника направените по делото разноски. Представя и
писмена защита с подробно изложени аргументи.
По делото е първоначално е конституирана Община Лом
като трето лице – помагач на страната на ответника. Впоследствие докладът е
изменен и като трето лице – помагач е конституирана Агенция пътна
инфраструктура, Областно пътно управление – Монтана. Процесуалният представител
на ОПУ – Монтана – юрисконсулт Д.П. оспорва предявения иск и моли да бъде
отхвърлен като неоснователен. Представя и писмена защита.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 04.09.2016
г. в гр. Лом по ул. „Софийска“ с посока от гр. София към центъра на града се
движил тежкотоварен влекач марка „ДАФ“, модел „ФТ ХФ“ с рег. № ****, управляван
от Я.Т.Т.. Вследствие непоставен обезопасителен колан при преминаване през
пътна неравност (след поставен знак А12 – „неравности по платното за движение“)
водачът загубил контрол над управляваното МПС, преминал през насрещната лента
за движение, разрушил дворна ограда и се блъснал в крайпътната къща. Вследствие
на този удар е причинена смъртта на З. П. З., средна телесна повреда на Т. Г.
А., две средни телесни повреди на М. Г. М. и средна телесна повреда на Н. В. И..
На Б.И.Д. също са нанесени телесни увреждания: същата получила множество удари
по тялото, изпаднала в безсъзнание с кървяща глава и долен крайник и била
откарана от екип на Спешна помощ в МБАЛ „Св. Н. Чудотворец“ ЕООД - гр. Лом. При
прегледа са установени болки с оток и разкъсно-контузна рана в тилната област
на главата, силна болка в ляво рамо с невъзможност да изпълнява в пълен обем
движения, силна болка в ляв глезен с разкъсно-контузна рана. Вследствие на
получените травматични увреждания пострадалата започнала да получава
перистиращо разстройство на настроението, започнала да изпитва и периодично главоболие,
свързано с гадене и повръщане.
През дълъг период от време след катастрофата
пострадалата не можела сама да се грижи за себе си и се нуждаела от чужда
помощ, което я натоварвало психически. С времето започнала да изпитва силно
напрежение, тревожност и безсъние.
С присъда от 12.07.2018 г. по НОХД 134/2018 г. на
Окръжен съд – Монтана Я.Т.Т. е осъден за престъпление по чл. 343, ал. 4 във вр.
с ал. 3, б. „б“ във вр. с ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Присъдата е влязла в сила на 18.06.2019 г. с Решение № 104 на ВКС.
Управлявания от Я.Т. тежкотоварен автомобил е притежавало
задължителна застраховка „гражданска отговорност“ съгласно полица номер: № ****
в *******, която е била валидна до 09.09.2016 г.
На 19.12.2018 г. между ******* и Б.И.Д. е сключено Споразумение
№ ***, съгласно което дружеството е заплатило на Д. сумата от 90 000 лв. като
окончателно застрахователно обезщетение за претърпените от пътнотранспортното
произшествие вреди. Сумата е изплатена с 5 бр. плащания като последното е от
08.03.2019 г.
В с.з. страните са се съгласили с изготвения от съда предварителен
доклад по делото и правната квалификация и същият е обявен за окончателен.
По делото са назначени и изслушани съдебно-психологична
и съдебно-медицинска експертизи, с които е даден отговор на всички поставени от
страните въпроси.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният иск е допустим. Същият е предявен от и
против надлежна страна по спора в законоустановения срок. По същество същият се
явява частично основателен.
Предявеният иск е с правно
основание чл. 52 ЗЗД, във вр. с чл. 380, ал.
1, във вр. с чл. 493, ал. 1 КЗ и има за предмет изплащане на обезщетение за неимуществени вреди - причинени болки и
страдания.
За успешното провеждане на така предявения осъдителен
иск в тежест на ищеца е да докаже основанието, размера и изискуемостта на
претенцията си. Ищцата следва да докаже, че е претърпяла вреди вследствие
противоправно поведение, които подлежат на обезщетяване от ответника. В случая
са налице предпоставките за уважаването на иска, но не в пълния му размер.
Безспорно е по делото, че вследствие на причиненото от
Я.Т. ПТП, на ищцата Б.Д. са причинени неимуществени вреди – болки и страдания.
В тази насока са представени и събрани множество писмени доказателства.
Разпитани са също така и свидетели – Б. Д. – брат на ищцата и Я.Т. – водачът на
въпросното МПС. Изготвени са и 2 бр. експертизи, които потвърждават
фактическата обстановка.
Според чл.
493, ал. 1, т. 1 КЗ: „Застрахователят по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци,
велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство по време на
движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива:
1. неимуществените и имуществените
вреди вследствие на телесно увреждане или смърт;“
В случая управляваното
от Я.Т. товарно МПС е имало сключена задължителна застраховка „гражданска
отговорност“. В съответствие с цитираната разпоредба на КЗ е сключено споразумение
между застрахователното дружество и Б.Д. по повод образувано гр. д. 12730/2017
г. по описа на СГС. Съгласно въпросното споразумение на Д. са изплатени
90 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди – болка и страдание
вследствие смъртта на мъжа, с когото е живяла на семейни начала – З. П. З.. В
споразумението е посочено, че Б.Д. заявява, че няма повече претенции във връзка
и по повод застрахователното събитие, за което е заведено гр. д. 12730/2017 г.
по описа на СГС – за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта
на З. З.. Тълкувайки споразумението обаче, се налага извода, че става дума за неимуществените
вреди, изразяващи се в болка и страдание от загубата на човека, с когото
ищцата е живяла на семейни начала. В тази категория не се включват
неимуществените вреди, причинени пряко на Д. -болка и страдание, вследствие
причинени от настъпилото ПТП телесни увреждания. Както беше посочено, безспорно
е установено по делото, че такива са причинени на ищцата и следователно
подлежат на обезщетяване. Съгласно задължителните разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 30.01.2017 г. от ОСГТК на ВКС, пострадалият
няма право да получи обезщетение от делинквента над изплатеното от застрахователя
обезщетение по задължителната застраховка по риска „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите въз основа на постигнато споразумение, в което увреденият е
заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда. В мотивите на решението
изрично е посочено, че при сключено извънсъдебно споразумение между пострадалия
и застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, с което те са постигнали съгласие за изплащане на обезщетение
за вредите от застрахователното събитие, изрично заявявайки, че платената сума
ги покрива изцяло, увреденото лице няма основание да търси репариране на същите
вреди отново по съдебен ред както от застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ,
респ. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), така и от делинквента по чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Идентично разрешение е дадено също и в постановените
преди ТР № 1/2016 г. Решение №
306/7.06.2011 г. по гр. д. № 1556/2009 г. на ВКС, IV ГО и решение №
478/22.07.2010 г. по гр. д. № 943/2009 г. на ВКС, IV ГО, както и в постановените след ТР №
1/2016 г. Решение № 120 от 10.07.2018 г. по т. д. № 1735/2017 г. на ВКС, І
ТО, Решение № 144 от 14.11.2017 г. по т.
д. № 1084/2016 г., на ВКС, I ТО, и др. В
тези решения обаче е прието още, че неудовлетворена вреда от сключеното
споразумение би била налице, при търсене на обезщетение за вреди, които не
са били предмет на споразумението - други по вид или новонастъпили (напр.
при ексцес, последващи разходи за лекарства и лечение и пр.); поради нищожност
на споразумението или унищожаването му. В случая е налице именно това
изключение – претендираните в настоящото гр. д. № 1197/2019 г. на РС – Лом вреди са
„други по вид“ и не са били предмет на сключеното между ищцата и ответника
споразумение. Б.Д. претендира обезщетение за вреди, представляващи следствие от
причинени лично на нея наранявания, за които са представени надлежни писмени
доказателства. Обезщетението, което е изплатено от ответното дружество на Д., е
обезщетение за неимуществените вреди, причинени ѝ от загубата на близък
човек – този, с който е живяла на семейни начала и от когото има дете. Това
обезщетение, което действително е реално изплатено /видно от приложените
разписки/, не покрива и вредите, които е претърпяла Д. лично от процесното ПТП.
Затова и възражението на процесуалния представител на ответника, че ищцата е
вече получила обезщетение за неимуществени вреди, се явява неоснователно.
Ето защо предявеният от Б.Д. осъдителен иск се явява
доказан по основание. По размер обаче съдът намира същия за значително завишен.
Съгласно чл. 52 ЗЗД „Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост“. Съдът следва да вземе под внимание вида и характера на
увреждането, начина на причиняването му, последиците за здравето,
продължителността на оздравителния процес, причинените морални страдания. Предявеният
от Д. иск е в размер на 10 000 лв., но съдът намира, че възражението на
юрисконсулт М. за прекомерност на иска, е основателно. Същият следва да бъде
уважен до размера от 5 000 лв., а за останалата част следва да бъде
отхвърлен. От приетата в открито съдебно заседание съдебно-медицинска
експертиза се установява, че уврежданията на ищцата не са трайни, а за част от
нейните увреждания липсват данни да са във връзка с транспортния инцидент.
Вещото лице д-р И.Д. е извършил подробна проверка на цялата налична по делото
документация и е дал отговор на поставените му въпроси. Същият и в последното
открито съдебно заседание отговори на всички допълнително поставени му въпроси
ясно и точно. От заключението му е видно, че ищцата Д. е получила следните
увреждания вследствие на настъпилото ПТП: травма в областта на главата с
разкъсно-контузна рана в тилната област с оток на меките тъкани около нея на
брадичката; натъртване в областта на лявото рамо; травма в областта на левия
долен крайник с разкъсно-контузна рана в областта на глезена. Посочените
увреждания са причинили временно
разстройство на здравето - неопасно за живота, като пострадалата е изпитала
болки и страдания. Оздравителния период е 15-20 дни, а по делото няма данни
пострадалата да е изпадала в пълно безсъзнание с опасност за живота си. Няма
данни също така за консултации със специалист-невролог, както и за извършвани
изследвания за увреждане на мозъка /компютърна томография или ядрено-магнитен
резонанс/, няма данни за разстройство на здравето, временно опасно за живота и
за увреждане на крайниците, предполагащо продължително използване на чужда
помощ. Вещото лице е категорично още, че установените 2 години по-късно /през
2018 г./ „заболявания на централната нервна система“, „нестабилност на
сенсибилизираните проби на Ромберг и „хетероденсна лезия с размер до 13 мм. в
дясно малкомозъчна хемисфера“ не могат да бъдат категорично свързани с инцидента
от 04.09.2016 г. Съдът приема изцяло заключението на вещото лице като
компетентно дадено, обективно и безпристрастно, основаващо се на подробна
проверка на всички налични по делото материали.
В проведеното
на 11.03.2021 г. съдебно заседание експертът изрично уточни, че пострадалата е
напуснала по собствено желание. Няма данни след седмица или две до месец време
да е търсила медицинска помощ. Такава е потърсена едва 2 години по-късно, като съвсем
естествено няма как да се обвърже с травмата от 2016 г.
Оттук се
налага категоричния извод, че уврежданията на Д., причинени през 2016 г. не са
предшестващи и не са категорично свързани с тези, получени през 2018 г.
Вярно, в заключението
на изготвената по делото съдебно-психологична експертиза се сочи, че вследствие
настъпилото ПТП и причинените ѝ наранявания се е стигнало до „посттравматичен
стрес, депресивно състояние и високи нива на личностова и ситуативна
тревожност“. В същата експертиза обаче се посочва още, че „паметовите
способности са на добро ниво, без затруднения в стадия на фиксация, ретенция и
репродукция…не са налични трудности в трите стадия на паметовия процес и няма
нарушени характеристики на активното внимание.“
Следователно,
при анализ на двете експертизи и останалите събрани по делото писмени
доказателства, може да се направи извод, че вследствие инцидента от 04.09.2016
г. Д. е получила определени наранявания, които не са трайни, но са довели до
едно тревожно емоционално състояние. Настоящият съдебен състав намира, че
необходимо и достатъчно обезщетение за обезвреда на търпените в случая
неимуществени вреди, е такова в размер на 5 000.00 лв. То ще компенсира изцяло
действителния обем на болките, страданията и битовите неудобства, които
пострадалата е изпитвала като последица от процесния инцидент, като искът се
явява неоснователен и недоказан за разликата до пълния претендиран размер от 10
000.00 лв.
Основателна е
претенцията на ищцата по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху
главницата от 5 000.00 лв., считано от 20.01.2017 г. до окончателното изплащане
на сумата.
При този изход на спора страните си дължат разноски
съобразно уважената/отхвърлена част от исковете.
От ищеца са заплатени
общо 793,30 лв. за държавна такса, депозит за вещи
лица и свидетел, видно от представения списък на разноските и допълнителната
молба. Адвокатското възнаграждение се определи по реда на чл. 38 ЗА и в
съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения следва да е
830,00 лв., или общият размер на разноските е 1623,30 лв., от които в
полза на ищцата следва да бъдат присъдени 811,65 лв. съобразно уважената част
от иска.
Мотивиран от горното,
Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА основание чл. 52 ЗЗД, във вр. с
чл. 380, ал. 1, във вр. с чл. 493, ал. 1 КЗ ЗК „****” АД, гр. София, ЕИК: ****да заплати
на Б.И.Д. ЕГН **********, адрес: ***
сумата 5 000.00 лв. (пет хиляди лева и 00 ст.), представляваща обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със
законната лихва от 20.01.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска за разликата от уважения размер 5
000.00 лв. до пълния предявен размер от 10 000.00 лв.
ОСЪЖДА основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗК „****” АД, гр. София, ЕИК: ****да заплати
на Б.И.Д. ЕГН **********, адрес: *** сумата 811,65 лв. (осемстотин и единадесет
лева и 65 ст.), представляваща направени по делото разноски за държавна такса,
депозит за вещи лица, свидетел и адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от иска.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от съобщението за
изготвянето му.
Районен
съдия: