№ 58
гр. ***, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20223630101942 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1,
т. 1, т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда /КТ/, във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Н. М. Ц.Т. ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 6, вх. 1, ет. 4, кант. 10, чрез адв. Й. С. от
ШАК срещу Девето Основно Училище „Панайот Волов“, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, „***“ № 1, представлявано от директор Д. Георгиева.
Ищцата Н. М. Ц.Т. твърди, че работила в ответното училище на длъжността „старши
учител по география“. На 05.05.2022 г., непосредствено преди края на учебната година за
учениците, ищцата получила предизвестие с изх. № 1161 от 05.05.2022 г., с което ВрИД
директора на Девето Основно Училище „***“, гр. *** я уведомил, че считано от 04.05.2022
г. длъжността „старши учител по география“ се съкращава. Впоследствие, с Заповед № 312
от 05.07.2022 г., връчена й на същата дата, директора на Девето Основно Училище „***“, гр.
*** прекратил трудовото й правоотношение, произтичащо от трудов договор № 22 от
02.11.1999 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ - поради съкращаване на щата със
Заповед № 246 от 05.05.2022 г.
Твърди, че видно от връчените й документи не била извършена процедура по подбор,
съгласно чл. 329 от КТ, което само по себе си водило до незаконосъобразност на Заповед №
312 от 05.07.2022 г. на директора на Девето Основно Училище „***“, гр. ***. Сочи, че
според практиката на ВКС, същността на подбора е да се извърши преценка и съпоставяне
между качествата на работници или служители, изпълняващи еднакви трудови функции,
като подборът в този случай било част от правото на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение, тъй като без извършването на подбор, правото на уволнение не можело да
бъде упражнено. А с разпоредбата на чл. 329 от КТ била създадена правна възможност за
работодателя да остави на работа работниците и служителите, длъжностите на които се
съкращават, ако те имат по-висока квалификация и работят по-добре или да прекрати
трудовото правоотношение с такива, длъжностите на които не се съкращават. Това право на
работодателя не било свързано със задължителния подбор, който той трябвало да извърши
по силата на закона. Задължителен бил подборът при съкращаване на щата на една или
1
няколко бройки от няколко идентични длъжности или такива със сходни трудови функции.
Твърди, че свободните към момента на прекратяването на трудовото й
правоотношение часове били: 72 часа по „Биология и здравно образование“, 72 часа по
„География и икономика“ за 7-ми клас и 255 часа по предмета „Човекът и природата“ за 5-
ти и 6-ти клас, които съответствали на образованието и квалификацията й. Също така
твърди, че отделно от това съществувала и вакантната бройка за възпитател, която е можела
да заеме. В исковата молба излага, че е заявила писмено пред директора на училището, че
може да приеме да преподава свободните часова, както и че имала готовност за заеме и
вакантната бройка за възпитател, като депозирала Заявление вх. № 1405 от 22.06.2022 г.
Твърди, че на един от разговорите й с ВрИД директора на Девето Основно Училище
„***“ станало ясно, че часовете по география щели да бъдат „прехвърлени“ на учителя по
„история и цивилизации“ - г-жа м.Д., а часовете по „Биология и здравно образование“ на
зам.-директора на училището - г-жа Даниела А., защото първо на него трябвало да се
осигурят часове.
Твърди, че за да изпълни целия норматив от 648 часа, била преподавала 195 часа
„География и икономика“ за 6 и 7 клас; 170 часа „Човекът и природата“ за 5 и 6 клас; 72 часа
„Биология и здравно образование“ за 7 клас; 36 часа класно ръководство; 108 часа „Физика
и астрономия“ за 7 клас; „Технологии и предприемачество“ за 4 и 5 клас; „Информационни
технологии“ - ИУЧ за 5, 6 и 7 клас и др. В същото време твърди, че за да съществува
учителското място следвало преподавателят да преподава не по-малко от 51 % от часовете
по специалността му, както и че притежавала диплом за висше образование, „Специалист по
биология и география“.
Сочи, че съгласно Обява от 23.08.2022 г. на ВрИД директора на Девето Основно
Училище „***“, гр. ***, часовете, които можела да преподава ищцата, с класно ръководство
били 565 часа, което било повече от 51 %, условие за съществуване на учителското място.
Излага, че е в тежест на работодателя - ответник било установяването, че трудовите
функции са идентични или сходни.
Моли съда да се произнесе с решение, с което да признае уволнението й със Заповед
№ 312 от 05.07.2022 г. на директора на Девето Основно Училище „***“, гр. *** за незаконно
и да го отмени, да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност и да бъде осъден
ответника да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа за период
от не повече от шест месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото й
правоотношение – 06.07.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата, както и да й бъдат заплатени
направените по делото разноски.
В проведените по делото съдебни заседания, ищцата редовно призована, се явява
лично и с упълномощен представител – адв. Й. С. от ШАК, като поддържат исковата молба
и молят същата да бъде уважена. В съдебно заседание, с оглед заключението на изготвената
съдебно-счетоводна експертиза правят изменение на размера на третия обективно съединен
иск, като същият е конкретизиран в размер на 10 897.02 лева. В съдебно заседание и в
представени по делото писмени бележки излагат конкретни съображения в подкрепа на
исканията си.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, като в законоустановения едномесечен срок от тяхна страна е депозиран писмен
отговор, към който са представени писмени доказателства. В отговора ответникът оспорва
изцяло предявените от страна на ищцата искове, като счита, че същите са допустими, но
неоснователни и необосновани. Твърдят, че основния проблем на училището бил постоянно
намаляващия брой ученици, което водило до намаляване броя на учебните часове, от които
зависят нормативите на преподавателите, а също така влияело и на финансирането на
учебното заведение, като съвсем логично, намаления брой ученици и учебни часове водило
до необходимостта от оптимизация на учителите и именно по тази причина през миналата
2
учебна /2020 г.- 2021 г./ година се наложило съкращаването на 2 бр. щатни длъжност – 1 бр.
учител по „Български език и литература“ и 1 бр. учител по „Математика“. Излагат, че в края
на учебната година от страна на директора бил извършен анализ на броя ученици,
паралелки, броя учебни часове, съответстващите им нормативи и годишна преподавателска
заетост на учителите, като при анализа било установено, че поради намаления брой ученици
и паралелки в прогимназиален етап /5-7клас/, бил налице спад в броя на часовете, което
водило до невъзможност за запълване на нормативите на учителите. В конкретния случай
бил открит проблем с осигуряване броя на нужните часове за формиране на норматив на
ищцата, като било установено също, че за да се съберат необходимия брой часове за
формиране на норматив, през учебната 2021г./2022г. ищцата водила освен предмети, за
които има нужната правоспособност – „География и икономика“, „Биология и здравно
образование“, „Човекът и природата“, също и такива, за които няма завършено нужното
образование – „Физика и астрономия“, „Технологии и предприемачество“ и
„Информационни технологии“. Сочат, че съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № 4/20.04.2017 г.
на МОН, касаеща нормиране и заплащане на труда в институциите в системата на
предучилищното и училищното образование часовете по „Технологии и предприемачество“
в 4 клас се давало приоритетно на учители в начален етап, което изискване отново не било
спазено в полза на ищцата, както и че през миналата учебна година ищцата водила учебни
часове и като неспециалист. Твърдят, че преди прекратяване на трудовото правоотношение с
ищцата имало свободни 399 учебни часа, които съответстват на образованието и
квалификацията на служителя, при норматив от 684 часа съгласно годишната
преподавателска заетост определена в Наредба № 4/2017 г. на МОН, поради което
целесъобразно от професионална и финансова гледна точка било да се съкрати щата на
учител по „География“. Сочат също, че в учебното заведение имало преподаватели с
нужното образование и квалификация, които следвало да поемат част от евентуално
освободените часове, а други да бъдат поети от външни лектори, след съответната
официална обява за свободни часове, съгласно нормативните изисквания. Съкращаването
на щата можело да бъде извършено в различни форми, една от които била премахване на
определена длъжност, без да са отпаднали трудовите й функции, които се разпределяли за
изпълнение между други длъжности, както била настоящата хипотеза. Твърдят, че на
длъжността старши учител по „География“ бил назначен един единствен преподавател –
ищцата, поради което когато се премахвала единствена щатна бройка за съответната
длъжност работодателят не бил задължен да извърши подбор между работниците и
служителите, чиито длъжности се съкращават с тези, които не се съкращават, тъй като чл.
329, ал. 1 от КТ давал право на работодателя да осъществи подбор и да уволни служители,
чиито длъжности не се съкращават, за да останат на работа такива с по-висока квалификация
и поради това наведеното в исковата молба твърдение, че уволнението е незаконосъобразно
доколкото работодателят не е извършил подбор било изцяло неоснователно. По отношение
на довода на ищцата, че часовете по география ще бъдат прехвърлени на учителя по
„История и цивилизация“, а часовете по „Биология и здравно образование“ на зам.
директора на училището Даниела А. излагат, че след прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата от страна на работодателя, часовете по „География“ били
предоставени за водене на преподавателя по „История“, имащ нужното образование, а за
часовете по „Човекът и природата“ в две паралелки – общо 170ч. и часовете по „Физика“ и
„Информационни технологии“ – 243 ч. били обявени с обява за външни лектори с
необходимата специалност, с каквито бил сключен граждански договор за новата учебна
година, а ищцата не била подала документи на обявата за външен лектор за часовете по
„Човекът и природата“.
Твърдят, че работодателят правомерно при спазване на законовите изисквания е
упражнил своето субективно право на уволнение, като преди прекратяване на трудовото
правоотношение било утвърдено щатно разписание, в което се съкращава една бройка за
3
длъжността „Старши учител по География“ или налице било реално съкращаване на щата
предвид намаления брой ученици и оттам и намалелия брой часове и не покриване на
предвидения норматив от страна на служителя, като специалист по преподаващите
предмети. Житейски нелогично и неоправдано било на учениците да бъдат преподавани
дисциплини от преподавател без нужната квалификация, а и било в противоречие с
въведените в чл. 3, ал. 1 от Наредба № 15 от 22 юли 2019 г. за статута и професионалното
развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, изисквания.
Преди прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 333, ал. 4 от КТ било
поискано и съответно било разрешено от Синдикалната организация при училището да бъде
направено съкращение щата и да бъде освободена ищцата, като й било връчено двумесечно
предизвестие, съгласно изискванията на КТ, а след изтичане на срока на предизвестието
било прекратено трудовото й правоотношение, като в заповедта било посочено правното
основание, на което то се извършва. Твърдят, че предвид факта, че съгласно щатното
разписание на училището съкращаваната бройка била една, работодателят не бил задължен
да извършва подбор.
С оглед на гореизложеното молят съда да се произнесе с решение, с което да
отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани. С отговора на исковата
молба молят да им бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Алтернативно в случай, че съда приеме главния иск за основателен, правят
възражение за прихващане на размера на изплатеното обезщетение от страна на
работодателя обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на две брутни трудови
възнаграждения, възлизащо на 3 632.40 лева с размера на присъденото трудово
възнаграждение и изплащане на обезщетение за оставането на служителя без работа.
На следващо място, алтернативно моли съда, ако приеме главния иск за основателен,
да присъдите обезщетение не в търсения от ищцата размер, а в размер съобразен с датата на
подаване на исковата молба до първото съдебно заседание.
В проведените по делото съдебни заседания, за ответната страна се явява директорът
на Девето Основно Училище „Панайот Волов“ гр. *** и упълномощен представител – адв.
Д. К. от ШАК, като поддържат становището, изразено в отговора. В представени по делото
писмени бележки излагат конкретни съображения в подкрепа на исканията си.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищцата Н. М. Ц.Т. работила в училището – ответник - Девето Основно Училище
„***“, гр. ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** , „***“ № 1 на длъжността
„учител“ съгласно Трудов договор № 22/02.11.1999 г. /л. 413/, като впоследствие били
сключвани трудови договори и допълнителни споразумения, касаещи единствено промяна
на основното месечно трудово възнаграждение, както и промяна на срока на договора от
срочен в безсрочен трудов договор. Видно от приложеното по делото Допълнително
споразумение № 15/09.05.2022 г. към Трудов договор № 16/29.06.2001 г. /л. 52/ е, че между
IX ОУ „***“, гр. ***, представлявано от ВрИД директора Д. Георгиева и ищцата Н. М. Ц.Т.
съществувало трудово правоотношение, по силата на което последната изпълнявала
длъжността „старши учител“, със специалност „биология и география“. От приложеното по
делото Допълнително споразумение към трудов договор № 32/16.11.2009 г. /л. 225/ става
ясно, че ищцата Н. М. Ц.Т. изпълнявала длъжността „Старши учител“, считано от 01.11.2009
г. На 05.05.2022 г., на ищцата било връчено предизвестие /л. 5/, с което била уведомена, че
след изтичане на двумесечен срок трудовото правоотношение с нея ще бъде прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда КТ/. Със Заповед № 312/05.07.2022 г. на
директора на IX ОУ „***“, гр. *** /л. :8, трудовото правоотношение било прекратено,
считано от 06.07.2022 г. Като основание за това е посочено чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ
от КТ – „съкращаване на щата със Заповед № 246/05.05.2022 г. на директора на училището“.
4
Заповедта е връчена ищцата Н. Ц.Т. на 05.07.2022 г. От представената Заповед №
246/05.05.2022 г. на ВрИД директор на учебното заведение /л. 446/ се установява, че било
утвърдено длъжностно разписание на персонала в IX ОУ „***“, гр. ***, считано от
05.05.2022 г. и поименно разписание на длъжностите и работните заплати на персонала при
IX ОУ „***“, гр. ***, считано от 05.05.2022 г. По делото е приложено и щатно разписание
на длъжностите и основните работни заплати в IX ОУ „***“, гр. *** /л. 447/, в което е
посочено, че влиза в сила от 04.05.2022 г., от което става ясно единствената щатна бройка за
длъжността „старши учител по география“ се съкращава.
Съдът констатира, че ответната страна оправила искане с Изх. № 1156/03.05.2022 г.
/л. 443/ до председателя на синдикалната организация при IX ОУ „***“, гр. ***, с което е
поискано становище за съкращаване на щат „география“. В тази връзка на 04.05.2022 г. била
проведена среща на ръководството на синдикалната организация към учебното заведение
съвместно с ВрИД директор и заместник директора на IX ОУ „***“, гр. *** по повод на
цитираното искане за оптимизиране на педагогическия персонал видно от приложеният по
делото протокол с Вх. № 1165/04.05.2022 г. /л. 445/. Видно е, че със становище Вх. №
1171/04.05.2022 г. било изразено съгласие за съкращаване на щатна длъжност „старши
учител по география“.
Съдът констатира от представеното Заявление с Вх. № 1405/23.06.2022 г. /л. 16/, че
ищцата отправя искане до директора на учебното заведение, че до изтичане срока на
предизвестието да води учебните часове по „География и икономика“ и „Човекът и
природата“, както и заявява готовност да заеме вакантната бройка за възпитател.
Съдът констатира от представената Декларация от 05.06.2022 г. /л. 21/, че ищцата не е
в трудово правоотношение с работодател, а от приложеното по делото удостоверение за
декларирани данни с Изх. № 270192204430751/28.11.2022 г., издавено от НАП,
Териториална дирекция – Варна /л. 807/ става ясно, че към 28.11.2022 г. ищцата няма
действащ трудов договор.
Съдът констатира от приложените по делото Заповед № 48/20.10.2022 г. на ВрИД
директор на IX ОУ „***“, гр. *** /л. 450/ и фиш за трудово възнаграждение за месец
октомври 2022 г. /л. 453/, че въз основа на депозирана декларация от ищцата Н. Ц.Т. с вх. №
135/04.10.2022 г. е изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на 3632.40 лв.
Съдът констатира от представеното копие на диплома серия ШУ-98 № 008684 рег.
17 503/1998 г., издадена от ***ски университет „Епископ Константин Преславски“ – гр. ***
/л.233-л.235/, че ищцата Н. Ц.Т. притежава образователно-квалификационна степен – висше
образование /магистър/, специалност „биология и география“.
Съдът констатира от приложеното копие на Служебна бележка, издадена от
Тракийски университет /л. 395/, че Н. Ц.Т. е завършила курс за квалификация
„Информационни технологии в обучението по география“ през периода от 30.10.2001 г. до
02.11.2001 г.
Съдът констатира от приложеното копие на свидетелство за професионално-
квалификационна степен /ПКС/ серия ПК 2240, с рег. № 4493/05.11.2004 г. /л. 236/, че
ищцата е придобила V ПКС.
Съдът констатира от представеното копие на Удостоверение № 27 – 0912/01.03.2006
г. /л. 345/, че Н. Ц.Т. завършила обучение на тема „Базови и специфични компютърни
умения на учители по история и география“
Съдът констатира от представеното копие на Свидетелство за ПКС с рег. № серия
ПК, с рег. 6995/22.11.2007 г. /л. 237/, че ищцата Н. Ц.Т. притежава придобита IV ПКС.
Съдът констатира от приложеното удостоверение № КПС-ВУО-4908/25.11.2013 г.,
издадено от Национален институт за обучение и квалификация в системата на
образованието /л. 169/, че ищцата е участвала в обучение в квалификационен курс на тема
„Обучение на педагогически специалисти за формиране на знания, умения и
компетентности за оценяване на учениците“.
5
Съдът констатира от представеното копие на удостоверение рег. № 1-
01450/28.10.2019 г., издадено от Център за професионално обучение /л. 104/ че Н. Ц.Т. е
участвала в курс за повишаване на професионалната квалификация на тема „Методика за
обучение на децата и учениците по безопасност на движението по пътищата“.
Съдът констатира от приложеното удостоверение № 19 941/28.03.2021 г., издадено от
Тренинг и обучителен център „Щастие“ ООД /л. 73/, че ищцата е участвала в обучение на
тема „Професионалният стрес – практически техники за превенция и интервенция на
синдрома бърнаут на работното място“.
Съдът констатира от представеното копие на удостоверение рег. № 131152/09.11.2021
г., издадено от „РААБЕ България“ ЕООД /л. 65/ че Н. Ц.Т. е участвала в обучение на тема
„Компетентностният подход в обучението“.
Съдът констатира от представеното удостоверение Рег. № **********/01.07.2022 г.,
издадено от „Школо“ ООД /л. 54/, че Н. Ц.Т. е участвала в обучение на тема „Работа с
електронен дневник, намаляване на административната тежест за учители и ръководство и
повишаване ангажираността на родители“.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
размерът на брутно трудово възнаграждение, получавано от ищцата към момента на
освобождаването й от работа било в размер на 1816.20 лева, като вещото лице, имайки в
предвид размера на получаваното от работника брутно трудово възнаграждение за месеца,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетение и получаваното
брутно трудово възнаграждение на заеманата длъжност „старши учител“ дава заключение,
че размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 06.07.2022 г. до 06.01.2023
г. е *** лева.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното
производство съдебна експертиза, с вещо лице – специалист в областта на образованието, по
която вещото лице дава заключение, че през учебната 2021/2022 година в IX Основно
училище „***“ - гр. *** са сформирани общо 4 паралелки в прогимназиален етап /по 1
паралелка в V клас и в VI клас и 2 паралелки в VII клас/, като съгласно т. 5.6, т. 5.12 и т.
5.13 на Приложение № 1 към чл. 10 от Наредба № 15/22.07.2019 г. за статута и
професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти,
ищцата Н. Ц. на щатно място „старши учител по география и икономика“, с висше
образование, образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност „Биология
и география“ отговаря на изискванията за преподаване по следните учебни предмети:
- „География и икономика“, изучаващ се в V, VI и VII клас с общ хорариум
задължителни учебни часове през учебната 2021/2022 година - 246 часа /35.96 % от
минималната норма преподавателска работа на учител по география/география и
икономика/;
- „Човекът и природата“, изучаващ се в V и VI клас с общ хорариум задължителни
учебни часове през учебната 2021/2022 година - 170 часа /24.85 % от минималната норма
преподавателска работа на учител по човекът и природата, или учител по физика/физика и
астрономия, учител по химия/химия и опазване на околната среда, учител по
биология/биология и здравно образование/;
- „Биология и здравно образование“, изучаващ се в VII клас с общ хорариум
задължителни учебни часове през учебната 2021/2022 година - 144 часа /21.05% от
минималната норма преподавателска работа на учител по биология/биология и здравно
образование/. Вещото лице заключава, че минималната норма преподавателска работа от
684 учебни часа за работното място, което през учебната 2021/2022 година заема ищцата, е
изпълнена по следния начин: общо 545 часове, отговарящи на изискванията за
правоспособност, от които „Човекът и природата“ /ЗУЧ/ V клас – 85 часа, „Човекът и
природата“ /ЗУЧ/ VI клас – 85 часа, „География и икономика“ /ЗУЧ/ VI клас – 51 часа,
„География и икономика“ /ЗУЧ/ VIIа клас – 72 часа, „География и икономика“ /ЗУЧ/ VIIб
6
клас – 72 часа, „Биология и здравно образование“ /ЗУЧ/ VIIа клас – 72 часа, „Биология и
здравно образование“ /ЗУЧ/ VIIб клас – 72 часа, час на класа – 546 часа, както и 159 часа, не
отговарящи на изискванията за правоспособност, от които: „Технология и
предприемачество“ /ИУЧ/ - IVа клас – 17 часа, „Технология и предприемачество“ /ИУЧ/ -
IVб клас – 17 часа, „Технология и предприемачество“ /ИУЧ/ - V клас – 17 часа, „Физика и
астрономия“ /ЗУЧ/ - VIIа клас – 54 часа и „Физика и астрономия“ /ЗУЧ/ - VIIа клас – 54 часа.
Вещото лице също така дава заключение, че през учебната 2022/2023 година в IX
Основно училище „***“ - гр. *** са сформирани общо 4 паралелки в прогимназиален етап
/две паралелки в V клас и по една паралелка в VI и в VII клас, като хорариумът часове по
учебните предмети, за преподаването, на които ищцата отговаря на изискванията по
Наредба № 15/22.07.2019 г. се променя по следния начин:
- „География и икономика“ в V, VI и VII клас, като по силата на обнародвана в ДВ
бр. 69 от 26 август 2022 г. Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 30.11.2015
г. за учебния план, общият хорариум задължителни учебни часове през учебната 2022/2023
година се увеличава на общо 276 часа /40.35% от минималната норма преподавателска
работа на учител по география/география и икономика/, а преди приемането на цитираната
наредбата за изменение и допълнение, общият хорариум задължителни учебни часове по
география и икономика в V, VI и VII клас при същия брой паралелки би бил по-малък - 242
часа /35.38% от минималната норма преподавателска работа на учителя/;
- „Човекът и природата“ в V и VI клас - общият хорариум задължителни учебни
часове през учебната 2022/2023 година е 255 часа /37.28% от минималната норма
преподавателска работа на учител по човекът и природата, или учител по физика/физика и
астрономия, учител по химия/химия и опазване на околната среда, учител по
биология/биология и здравно образование/;
- „Биология и здравно образование“ в VII клас - общият хорариум задължителни
учебни часове през учебната 2022/2023 година е 72 часа /10.53% от минималната норма
преподавателска работа на учител по биология/биология и здравно образование/.
Вещото лице посочва също, че в училищния учебен план на IX ОУ „***“ - гр. *** за
учебната 2022/2023 година са разпределени само часовете от Раздел А на учебния план
/задължителни учебни часове – ЗУЧ/ по всеки от изброените по-горе учебни предмети, като
по тези учебни предмети не са сформирани групи по Раздел Б и Раздел В на учебния план.
Вещото лице също така дава заключение, че в случай, че на ищцата Ц.Т. биха били
предоставени всички часове по трите учебни предмета в V, VI и VII клас, тя би имала
годишна заетост от 603 учебни часа при минимална годишна норма на преподавателска
работа /определена в т. 3.6. на Приложение № 1 към чл. 4. ал. 11 на 11аредба № 4/20.04.2017
г. за нормиране и заплащане на труда/ от 684 учебни часа /88.16% от нормата/, но такова
разпределение на часовете в педагогическата колегия не би съответствало на
разпределението им в предходните години, тъй като при формиране нормите на
преподавателска работа на учителите, с оглед достигане по възможност на минималната
норма от всеки педагогически специалист, се възлагат часове съобразно двойните
специалности и придобитите допълнителни квалификации.
Вещото лице посочва също, че информацията, въведена от IX ОУ „***“ - гр. *** в
Националната електронна информационна система за предучилищното и училищното
образование /НЕИСПУО/ отразява следното разпределение на часовете по „География и
икономика“, „Човекът и природата“ и „Биология и здравно образование“ през учебната
2022/2023 година /актуализирано към 23.12.2022 г./:
- учебните часове по „География и икономика“ в Va клас, V6 клас, VI клас и VII клас
са възложени на м.Д. - ст. учител, педагогически специалист с висше образование,
образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност „История и география“
и допълнителна квалификация „учител по изобразително изкуство“, отговаряща на
7
изискванията за преподаване по учебния предмет;
- учебните часове по „Човекът и природата“ в Va клас, V6 клас и VI клас и по
„Биология и здравно образование“ в VII клас са възложени на Даниела А. - зам. директор по
учебната дейност, педагогически специалист с висше образование, образователно-
квалификационна степен „магистър“ по специалност „Биология и химия“, отговаряща на
изискванията за преподаване по изброените учебни предмети.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства и по-специално от: разпита в съдебно заседание на
свидетелите Десислава Валентинова Борисова и Яна Живкова Петрова, от следните писмени
доказателства: Предизвестие с изх. № 1161 от 05.05.2022 г.; Заповед № 312 от 05.07.2022 г.;
Трудова книжка; Заявление вх. № 1405 от 22.06.2022 г.; Подписка; Удостоверение за
декларирани данни изх. № 270192203420915 от 22.08.2022 г. и справка за актуалното
състояние на всички трудови договори; Декларация; Адвокатско пълномощно; Длъжностна
характеристика на м.Д.; Длъжностна характеристика на Даниела А.; Справка образец № 1 за
учебната 2021 г./2022 г.; Справка образец № 1 за учебната 2022 г./2023 г.; Обява от
23.08.2022 г. на ВрИД директор на Девето Основно Училище „Панайот Волов“; Седмично
разписание за първи учебен срок за учебната 2021 г./2022 г.; Седмично разписание за втори
учебен срок за учебната 2021 г./2022 г.; Седмично разписание за втори учебен срок за
учебната 2021 г./2022 г. – с приети промени; Лично трудово досие на Н. М. Цветкова-
Трендафилова; Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образование № Д01-197/17.08.2020 г.; Искане до Председателя на синдикалната организация
при IX ОУ „***“, гр. ***, Становище от Синдикалната организация при IX ОУ „***“, гр.
***, ведно с Протокол от среща на ръководството на синдикалната организация към IX ОУ
„***“, Заповед № 246/05.05.2022 г. за утвърждаване на длъжностно щатно разписание,
Длъжностно щатно разписание в сила от 05.05.2022 г., Длъжностно щатно разписание в сила
от 15.09.2022 г., Длъжностно щатно разписание в сила от 05.10.2022 г., Заповед №
48/20.10.2022 г. относно изплащане на обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ , Фиш за брутно
трудово възнаграждение за м. юни 2022 г., Фиш за брутно трудово възнаграждение за м.
юли 2022 г., Фиш за брутно трудово възнаграждение за м. октомври 2022 г., Платежно
нареждане за изплатено обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ от 27.10.2022 г., Национална
програма „Оптимизиране на вътрешната структура на персонала“, Документи за
кандидатстване по Национална програма „Оптимизиране на вътрешната структура на
персонала“; оригинал на Удостоверение с изх. № 270192204430751/28.11.2022 г. издадена от
Национална агенция за приходите, ТД - Варна за декларирани данни на Н. М. Ц.Т.; Справка
за актуално състояние на всички трудови договори на Н. М. Цветкова Трендафилова;
заверено копие на Изходящ дневник ЕДСД, започнат на 28.11.2018 г., завършен на
04.07.2022 г. – 2 л.; заверено копие на входящ дневник ЕДСД, започват на 26.05.2021 г.,
завършен на 22.06.2022 г. – 2 л., разпечатка от Shкolo Дневник за учителя Н. Цветкова
Трендафилова.
По отношение на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
съдът намира, че показанията на свидетелите Десислава Валентинова Борисова и Яна
Живкова Петрова следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото същите са еднопосочни,
непредубедени, кореспондират помежду си и се подкрепят от останалия събран поделото
доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
По отношение на първия обективно съединен иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ, съдът приема от правна страна следното:
Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, при
което основание не се изисква вина на служителя. В процесната заповед е възприето
законовото основание, като е посочено, че е налице съкращаване на щата в IX ОУ „***“ - гр.
8
***. Съкращаване на щата означава намаление, премахване за в бъдеще на отделни бройки
от утвърдения общ брой работници или служители. Съкращаване на щата по смисъла на чл.
328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ има, когато се заличават всички щатни бройки за определена
длъжност или се намаляват част от тях. В този смисъл е и константната съдебна практика и
по-конкретно Тълкувателно решение № 5 от 26.10.2021 г. на ВКС по тълк. дело № 5/2019 г.
на ОСГК. Щатното разписание съдържа всички щатни бройки, разпределени в обособените
организационни звена, съобразно утвърдената структура на предприятието. Самото решение
за извършване на съкращения в щата не подлежи на съдебен контрол. На такъв контрол
обаче подлежи самото уволнение както по процедура, така и по същество – дали длъжността
е действително съкратена и промените са извършени по законоустановения ред – от
съответния компетентен орган и след утвърждаване на ново щатно разписание. Установи се,
че компетентният орган при учебното заведение - ВрИД директор на същото, утвърдил със
Заповед № 246/05.05.2022 г. ново щатно разписание, считано от 05.05.2022 г. Според
същото, числеността на заеманата от ищцата длъжност „старши учител по география“ е
съкратена. Следва да се посочи, че новото или променено щатно разписание влиза в сила
след утвърждаването му от ВрИД директор на учебното заведение, като за настъпването на
тази промяна не е било необходимо съгласуване с началника на Регионално управление на
образованието. Т. е. при ответника е налице премахване на бройката, определена за заемане
от ищцата Н. Ц.Т. длъжност, поради което следва да се приеме за доказано наличието на
съкращаване на щата, като основание за прекратяване на трудовото правоотношение.
Предвид горното, съдът намира, че към момента на уволнението е налице посоченото в
заповедта фактическо състояние.
Съгласно разпоредбата на чл. 329 от КТ, при съкращаване на щата, работодателят
има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни
служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат
по-висока квалификация и работят по-добре. Съкращаването на щата най-общо означава
намаление, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на
работниците или служителите. Задължението за подбор съществува тогава, когато
работодателят съкращава част от бройките за една и съща длъжност и трябва да извърши
преценка кои от работещите на нея ще се запазят. Правото на подбор по смисъла на чл. 329
от КТ е субективно право на работодателя, което съпровожда неговото право на уволнение.
То може да се прилага само когато уволнението на работника или служителя се извършва на
следните три основания: при закриване на част от предприятието, при съкращаване в щата и
намаляване обема на работата. Същността на субективното право на подбор означава,че
работодателят може да го упражнява, ако и когато сметне за необходимо, при уволнение на
някое от посочените основания. Но има случаи, при които упражняването на правото на
подбор от работодателя е задължително. Те се отнасят до някои хипотези на основанието
„съкращаване в щата“, когато то засяга една или повече от множество еднородни, близки
или сходни трудови функции, при които неизбежно работодателят извършва преценка
измежду всичките работници и служителите кои да бъдат уволнени и кои да останат на
работа. При съкращаване на единствена щатна длъжност, прекратяването на трудовия
договор с работника и служителя, който я заема, се предхожда от подбор по преценка на
работодателя. В тази насока са дадените разяснения в Тълкувателно решение № 3 от
16.01.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС. Като приложима в
управленческата дейност на работодателя, целесъобразността не е предвидения от
законодателя ред за упражняване на правото на подбор, респективно за преценка на
критериите по чл. 329, ал. 1 от КТ. За това и възможността да бъде разширен кръгът на
работниците и служителите, към които може да се насочи правото на уволнение е
установена от закона с определянето на обсега на подбора - до длъжности, които са близки
или сходни, със съкращаваните. При съкращаване в щата на единствената щатна длъжност
/трудова функция/, работодателят може да уволни съответния работник или служител,
9
заемащ тази длъжност, или да направи подбор между него и друг /други/, заемащ близка или
сходна длъжност, какъвто е настоящия случай. При задължителност на подбора,
работодателят преценява какъв да бъде обсега на същия - между работниците и
служителите, чиито длъжности се съкращават или в по-широк кръг, чрез включването и на
работници и служители, заемащи близки или сходни длъжности.
Доказа се по делото, че ответника не е извършил процедура по подбор съгласно чл.
329 от КТ, което само по себе си води до незаконосъобразност на атакуваната Заповед № 312
от 05.07.2022 г. на директора на IX ОУ „***“, гр. ***.
Въпрос, на който е даден ясен и еднозначен отговор в трайната практика на ВКС при
изясняване на формалния характер на трудовия договор, връзката на неговото съдържание с
конкретно заеманата длъжност, значението на утвърдените щатни разписания за
длъжностните позиции на служителите, назначени на работа, както и производното от
общите норми на трудовото право задължение на работодателя да се съобразява със
съдържанието на възникналите трудови правоотношения. Решаващият извод на ВКС, във
всички случаи, дали служителят е заемал единствена щатна бройка, която се съкращава, или
е заемал длъжност, идентична или сходна с други по трудова функция и на това основание е
следвало да бъде включен в задължителен подбор, следва да се основава на установеното с
писмени доказателства съдържание на трудовия му договор, установеното щатно
разписание на длъжностите, което е необходимо за положителен извод по основанието на
чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ и работодателят не може да упражни законосъобразно уволнение
поради съкращение на щата, като игнорира тази установеност в отношенията си със
служителя. В унисон с трайно установената съдебната практика по трудови спорове, в която
принципно се изтъква необходимостта работодателят да спазва щатната дисциплина и да се
съобразява със съдържанието на сключените трудови договори е Определение № 281 от
24.02.2014 г. по гр. дело № 7240/2013 г. на ВКС.
Същността на подбора е да се извърши преценка и съпоставяне между качествата на
работници или служители, изпълняващи еднакви трудови функции. Подборът в този случай
е част от правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, тъй като без
извършването на подбор, правото на уволнение не може да бъде упражнено. С разпоредбата
па чл. 329 от КТ е създадена правна възможност за работодателя да остави на работа
работниците и служителите, длъжностите на които се съкращават, ако те имат по-висока
квалификации и работят по-добре или да прекрати трудовото правоотношение с такива,
длъжностите на които не се съкращават. Това право на работодателя не е свързано със
задължителния подбор, който той трябва да извърши по силата на закона. Задължителен е
подборът при съкращаване на щата на една или няколко бройки от няколко идентични
длъжности или такива със сходни трудови функции.
Работодателят - ответник по делото не доказа по никакъв начин , че трудовите
функции на учителите, на които са „прехвърлени“ часовете на ищцата Н. Ц.Т. са различни.
Напротив от заключението на назначената в хода на съдебното производство съдебна
експертиза, с вещо лице – специалист в областта на образованието, се установява, че
часовете по „География и икономика“ в Va, Vб, VI и VII клас са възложени на м.Д. - ст.
учител, със специалност „История и география“, която има идентични трудови функции с
трудовите функции на ищцата, а часовете по „Човекът и природата“ в Va, Vб и VI клас и
часовете по „Биология и здравно образование“ VII клас са възложени на Даниела А., зам.
директор по учебната дейност, със специалност „Биология и химия“, която има сходни
трудови функции /предвид заеманата от същата длъжност зам. директор/ с трудовите
функции на ищцата.
Разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от КТ по императивен начин определя случаите, в
които подборът е право на работодателя и в които той е задължителен, както и критериите
за извършване на подбора. Законът не съдържа изискване за формата на подбора, поради
което извършването му може да се установява е всички допустими от ГПК доказателства. В
10
тежест на работодателя е да ангажира доказателства, че е извършил подбор, когато такъв е
бил задължителен, какъвто е и настоящият случай, и че го е извършил по критериите на чл.
329, ал. 1 от КТ: по - висока квалификация и по - добра работа. При липса на доказателства,
че работодателят е преценил трудовите качества и умения на всеки от учителите,
ефективността и полезните резултати от тяхната работа, следва да се приеме, че законът не е
бил спазен.
Още повече и вещото лице – специалист в областта на образованието в разпита си
пред съда заяви, че след като се прогнозира намаляващ брой часове по конкретни предмети,
следва да се пристъпи към подбор измежду учителите, които имат съответната
правоспособност да ги преподават, което обаче в настоящия случа не е сторено.
Съдът се съобрази с константната съдебна практиката на по този въпрос, че в тези
случаи подборът е задължителен, и ако работодателят е уволнил работник или служител, без
да е извършил подбор, уволнението е незаконно и съдът го отменя. . В този смисъл е и
Решение № 178 от 09.12.2020 г. по гр. дело № 4123/2019 г. на ВКС, III г.о. „При
съкращаване на длъжност за работодателя би възникнало задължение за подбор, но само при
условие, че същата или сходна трудова функция /еднакви по съществени признаци/ се
изпълнява от повече от един работници или служители, какъвто е и настоящият случай.
Само тогава, при въведено основание за незаконност на подбора в исковата молба, съдът
преценява законосъобразността му.“.
По делото се установява, че фактически преди уволнението на ищцата Н. Ц.Т.,
работодателят не извършил подбор между лицата, заемащи близки или сходни
педагогически длъжности в ответното училище по критериите предвидени в чл. 329 от КТ,
което е основание за отмяна на уволнението й, като незаконосъобразно.
С оглед на изложеното съдът намира, че първият предявен иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като
уволнението, извършено със Заповед № 312/05.07.2022 г. на Директора на IХ ОУ „***“, гр.
*** следва да бъде признато за незаконно и отменено.
По отношение на втория обективно съединен иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 2 от КТ съдът установи от правна страна следното:
Основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и незаконността на уволнението
обуславят разглеждането по същество и на обусловените от неговия изход акцесорни искове
по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ. Доколкото уволнението е признато за
незаконно по изложените по-горе съображения, то очевидно е налице правно основание
ищцата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител по
география” при IХ ОУ „***“, гр. ***.
По отношение искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. чл. 225,
ал. 1 от КТ, съдът установи от правна страна следното:
С признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за незаконно
уволнения работник възниква правото да получи обезщетение за времето, през което поради
уволнението е останал без работа или е работил на по-ниско платена работа, но за не повече
от 6 месеца, считано от датата на прекратяване на трудовия договор. Доколкото по
изложените по-горе съображения настоящият състав намира, че уволнението на ищцата е
незаконно, то е налице и основанието за присъждане на такова обезщетение. Необходима
предпоставка за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ е
да се докаже, че след датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е
останала без работа за периода, за който претендира обезщетение. В настоящият случай от
материалите по делото и по-конкретно от представените от ищцовата страна ксерокопие на
страници от трудова книжка серия Т, № 321022, Декларация от 05.06.2022 г. и
удостоверение за декларирани данни с Изх. № 270192204430751/28.11.2022 г. НАП,
Териториална дирекция – Варна се установява, че ищцата, след датата на прекратяване на
трудовото й правоотношение, считано от 06.07.2022 г. до края на шестмесечния период по
11
чл. 225, ал. 1 от КТ - 06.01.2023 г., както и до момента на последното съдебно заседание по
делото не е започнала работа. Видно от заключението на вещото лице, изготвило съдебно-
счетоводната експертиза по делото, брутното трудово възнаграждение на ищцата, изчислено
по реда на чл. 228 от КТ е било в размер на 1 816.20 лева, а за период от шест месеца – ***
лева.
С оглед на изложеното съдът намира, че искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3
от КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 06.07.2022 г. до 06.01.2023 г. се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен за сумата от *** лева, представляваща
обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа, поради уволнението. При
преценка размера, за който иска следва да бъде уважен съдът съобрази обстоятелството, че
след приемане на заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза от ищцовата
страна е направено изменение на иска, като същия следва да се счита предявен за сумата от
*** лева.
Въз връзка с направеното възражение за прихващане от страна на ответника,
съдът намира за установено следното:
Предвид основателност на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, то
сбъднало се е вътрешно процесуалното условие за разглеждане на предявеното при
евентуалност от ответника възражение за прихващане между негово задължение към ищцата
за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ и задължение на ищцата за връщане на
обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ.
Безусловно подлежат на връщане, респ. на прихващане, обезщетенията при
уволнение поради съкращаване в щата по чл. 225, ал. 1 от КТ и обезщетението по чл. 222, ал.
1 от КТ. Това е така, защото обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ се дължи само при
наличието на законно уволнение, при това във втората хипотеза - осъществено на
посочените основания и ако работникът или служителят е останал без работа за срок от един
месец. Обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ не може да се кумулира с обезщетението за
незаконно уволнение още на едно основание - защото „покриват“ една и съща обезвреда -
оставането без работа след уволнението. При последващо отпадане на основанието за
получаване на обезщетение по трудово правоотношение работникът или служителят не се
освобождава от задължение за връщане. В този смисъл е и константната съдебна практика и
по-конкретно Решение № 623 от 24.06.2002 г. по гр. дело № 933/2001 г. на ВКС, III г.о.,
Решение № 432 от 21.05.2010 г. по гр. дело № 1134/2009 г. на ВКС, III г.о.
По силата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД погасяването до размера на по-малкото от тях
настъпва от деня, когато това прихващане е могло да се извърши. За да може да бъде
извършено релевираното от ответника прихващане е необходимо на първо място да е
изплатил на ищцата сумата за обезщетение по чл. 222 от КТ, тъй като едва след
получаването им за нея ще възникне задължение за връщането им.
Видно от приложената по делото Заповед № 48/20.10.2022 г. на директор на IX ОУ
„***“, гр. *** и фиш за брутно трудово възнаграждение за месец октомври 2022 г. на
ищцата е било начислено и изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на ***
лв. Следователно след като се установи, че извършено такова плащане, то налице е
възникване на задължение за ищцата за подлежащо на връщане обезщетение по чл. 222 от
КТ.
По изложените съображения съдът намира предявената претенция за основателна и
като такава същата следва да бъде уважена изцяло, поради което и от предявеният от страна
на ищцата иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ в
размер на *** лева, следва да бъдат прихванато изплатеното обезщетение по чл. 222, ал. 1 от
КТ в общ размер на *** лева, като иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във
вр. чл. 225, ал. 1 от КТ следва да бъдат частично уважен в размер на *** лв., като за
разликата над посочения общ размер от *** лв. до пълния предявен размер от *** лева, иска
следва да бъде отхвърлен, поради извършено прихващане със сумата от *** лева,
12
представляваща платено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ на 26.10.2022 г.
На основание разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД работникът или служителят има
право и на законната лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно Тълкувателно решение
№ 3 от 1996 г. на ОСГК на ВКС, тази лихва се дължи от деня на поканата, а ако такава не е
отправена – от датата на подаване на исковата молба. В настоящия случай ищецът
претендира заплащане на законната лихва от датата на предявяване на иска, поради което
искът се явява основателен и следва да бъде уважен именно от датата на подаване на
исковата молба – 02.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
По определянето и събирането на държавната такса по исковата молба:
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, ищецът е освободен от внасянето на държавна
такса по исковата молба и разноски по производството.
На основание чл. 71, ал. 1 от ГПК, по делото следва да бъде определена държавна
такса върху всеки от неоценяемите искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2 от КТ
– в размер на по *** лева.
На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК, във вр. чл. 83, ал. 1, т.1 от ГПК,
във вр. чл. 72, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 71, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК,
доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и разноски по
производството, то ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ШРС, дължащите се държавни такси по всеки от трите
предявени иска в общ размер на *** лева /***/ - /по *** лева за всеки от неоценяемите
искове по чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2 от КТ и *** лева – върху размера на уважената част на
иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ/.
Доколкото настоящото производство е трудово, а съгласно разпоредбата на чл. 359 от
КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите и същите не
заплащат такси и разноски по производството, то ищцата въпреки че последният предявен
от нея иск е отхвърлен частично не дължи заплащане на държавна такса по делото. Същата
следва да остане за сметка на държавата.
По разпределение на разноските по делото:
На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК, във вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ШРС, направените в производството за сметка на бюджета на съда разноски в
размер на *** лева /***/, представляващи съразмерна на уважената част от иска по чл. 344,
ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ част от възнаграждението за вещи лица.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищцата направените от нейна
страна разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство, с оглед
предявените и уважени искове. Доколкото страната е заплатила адвокатско възнаграждение
в общ размер от *** лева, като не е посочила каква част от него по кой от обективно
съединените искове е предявила, настоящият състав намира, че половината от
възнаграждението е заплатено във връзка с исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и
т. 2 КТ, а другата половина – във връзка с иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във
вр. чл. 225, ал. 1 от КТ. При разпределение на сумите съдът се съобрази с константната
съдебна практика по този въпроси и по-конкретно Решение № 111 от 04.05.2015 г. на ВКС
по гр. дело № 1173/2014 г., IV г. о., ГК. С оглед на изложеното съдът намира, че ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от ***0 лева /***/, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото производство, съразмерно с уважената
част от исковете и съгласно представен списък /*** лева по отношение на исковете по чл.
344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ и *** лева по отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във
вр. чл. 225, ал. 1 от КТ/.
В същото време обаче безплатността на производството за работника и служителя се
отнася до задължението му за заплащане на такси и разноски към съда, но тя не го
освобождава от отговорността за разноските, направени от другата страна по делото, когато
13
тя е спечелила делото частично или напълно и е била защитавана от адвокат или
юрисконсулт, какъвто е настоящия случай. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата дължи
на ответника сумата от *** лева, представляваща заплатено от тяхна страна адвокатско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете и съгласно представен списък.
Съдът намира за несвоевременно направеното от процесуалният представител на
ищцата възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение. Съгласно т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело
№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС претенцията за разноски може да бъде заявена валидно
най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция. Съображенията са, че тази претенция съставлява искане, свързано
със спорния предмет. След приключване на последното съдебно заседание пред съответната
инстанция страните не могат валидно да осъществяват процесуални действия, затова
искането за разноски трябва да бъде направено най - късно в това заседание. Практиката на
ВКС разпростира това разрешение и за възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като
същите съображения важат и за него като процесуално действие. В тази насока са
Определение № 36 от 26.01.2015 г. по ч. гр. дело № 5936/2014 г. на ВКС, I г.о., Определение
№ 18 от 31.01.2017 г. по гр. д. №2182/2016 г. на ВКС, I г.о., Определение № 130 от
05.05.2017 г. по гр. д. №152/2017 г. на ВКС, III г.о. на ВКС и др. Безпротиворечиво ВКС е
приемал, че когато възражението за прекомерност по чл.78, ал. 5 от ГПК се прави за първи
път с писмените бележки по делото, доколкото те не са част от съдебното заседание, то е
несвоевременно. За възражението за прекомерност сроковете, посочени в чл. 80 от ГПК, не
се прилагат само когато страната, поради характера на процеса, не е могла да вземе участие
в него. Ако обаче тя е имала възможност да участва в производството, но не е направила
искане за присъждане на платеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение в
намален размер, възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК не може да бъде заявено, респ. уважено
впоследствие.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнението на Н. М. Ц.Т. ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 6, вх. 1, ет. 4, кант. 10, чрез адв. Й. С. от
ШАК, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ със Заповед № 312 от 05.07.2022 г.
на Директора на IХ ОУ „***“, със седалище и адрес на управление: гр. ***, като ОТМЕНЯ
Заповед № 312 от 05.07.2022 г. на Директора на IХ ОУ „***“, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № 1.
ВЪЗСТАНОВЯВА Н. М. Ц.Т. ЕГН ********** на заеманата преди уволнението
длъжност „старши учител по география“ при IХ ОУ „***“, със седалище и адрес на
управление: гр. *** ул. „***“ № 1.
ОСЪЖДА IХ ОУ „Панайот Волов“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, „***“ № 1 на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ да
заплати на Н. М. Ц.Т. ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 6, вх. 1, ет.4.
кант. 10, чрез адв. Й. С. от ШАК сумата от *** лева /***/, представляваща обезщетение за
времето, през което поради уволнението е останала без работа за периода от 06.07.2022 г. до
края на шестмесечния период по чл. 225, ал. 1 от КТ - 06.01.2023 г., като отхвърля
претенцията до пълния предявен размер над *** лева до *** лева, поради извършено
прихващане със сумата от *** лева, представляваща платено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от
КТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 02.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА IХ ОУ „Панайот Волов“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, „***“ № 1 на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на Н. М. Ц.Т. ЕГН
14
********** сумата от 750 лева /***/, представляваща направените от ищцата разноски за
адвокатско възнаграждение в настоящото производство, съразмерно с уважената част от
иска и съгласно представен списък.
ОСЪЖДА IХ ОУ „Панайот Волов“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, „***“ № 1 на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на държавата по
сметка на ШРС сумата *** лева /шестстотин и петдесет лева и шестдесет стотинки/, от
които *** лева – държавна такса по предявените и уважени искове и *** лева –
възнаграждение за вещо лице, както и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Н. М. Ц.Т. ЕГН ********** да заплати на IХ ОУ „Панайот Волов“, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, „***“ № 1, представлявано от
директора Д. Георгиева на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от *** лева /триста
четиридесет и девет лева и шестдесет стотинки/, представляваща направени от тяхна страна
разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете и
съгласно представен списък.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдените възнаграждения и обезщетение за работа.
Решението подлежи на обжалване пред ***ски окръжен съд в двуседмичен срок от
датата на обявяването му на страните – 25.01.2023 г.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
15