О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 345
гр. Габрово, 05.04.2023 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Габрово, в закрито съдебно заседание на пети април
през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдия Атанасов адм. д. № 62 по описа на съда за 2023
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 127ж, ал. 1 във вр. с чл. 41, ал. 3 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано
е по жалба от “********” **** гр. Габрово, ЕИК: *********, представлявано от
управителя И.И., с пълномощник адв. С.К., против действията на органи по приходите
в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП по обезпечаване на
доказателства, обективирани в протокол за извършена проверка на стоки с висок
фискален риск №050902513669_4/08.03.2023 г., потвърдени с решение
№54/13.03.2023 г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново.
В
жалбата се твърди, че действията са незаконосъобразни, а мотивите на органите
по приходите, възприети и в потвърдителното решение, не отговарят на
действителността. Излагат се
съображения, че не е налице посоченото драстично несъответствие между обема на
вътреобщностните придобивания, декларирани от задълженото лице /”********” ****/
и декларираните от чуждестранни лица вътреобщностни доставки. Твърди
се, че не се посочвало за кой период се отнасят декларираните доставки, което
прави решението немотивирано в тази му част и ограничава сериозно правото на “********”
**** на защита. По тази причина издаденият акт е постановен при липса на мотиви.
Твърди се, че е налице пълно съвпадение на декларираните от “*******“ Н.В. - Б.
и “********” **** гр. Габрово вътреобщностни
придобивания /съответно доставки/, обратно на приетото от издателя на решението.
Излагат се твърдения за допусната техническа грешка при
извършване на проверката на стоки от 08.03.2023 г., което води до невярност на
извода, че са декларирани ВОП от контрагенти от държави - членки на ЕС с
невалиден VIN.
Оспорва
се като неотговарящ на действителното положение извода, че към 10.03.2023 г., “********”
**** имало задължения към бюджета от 6 031,74 лв. деклариран ДДС за месец
февруари 2023 г., с падеж 14.02.2023 г.
Въз основа на изложеното се поддържа становище за
неправилност на констатациите в Решение № 54 /13.03.2023 г. на директора на ТД
на НАП - Велико Търново, съдържащи се и в Протокол за извършена проверка на стоки
с висок фискален риск №050902513669_4 от 08.03.2023 г., относно наличието на
материално-правните предпоставки по чл. 121а, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 3 от ДОПК
за налагане на обезпечителни мерки. Твърди се, че на
дружеството-жалбоподател не е предоставено право на защита и представяне на
доказателства. Затова се прави искане за отмяна на действията на органите по
приходите към Главна дирекция „Фискален контрол“ по налагане на парично
обезпечение и обезпечаване на доказателства, обективирани в цитирания протокол
за извършена проверка на стоки с висок фискален риск, както и присъждане на
сторените в производството разноски.
С
жалбата са представени писмени доказателства и е направено искане за
задължаване на ответната страна да представи данни за периода, за който се
отнася проверката на вътреобщностни придобивания от “********” **** от
контрагент “*******“ Н.В. - Б.. VIN ВЕ0425038558, респ. вътреобщностни доставки
от белгийското дружество към “********” ****, както и базата данни, която е
използвана за справката.
Директорът
на ТД на НАП – В. Търново е изпратил жалбата до съда, ведно с административната
преписка, протокола, в който са обективирани оспорените действия и решението, с
което жалбата е отхвърлена като неоснователна.
От
името на ответните по делото органи по приходите в Главна дирекция
"Фискален контрол" при ЦУ на НАП е представено писмено становище от надлежно
упълномощен от изпълнителния директор на НАП процесуален представител – ст.
юрисконсулт при ТД на НАП В. Търново С.С., в което се излагат становище по
доказателствените искания, съображения за неоснователност на жалбата и се прави
искане същата да бъде оставена без уважение, а в полза на НАП бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът е уважил направените от ответната страна възражения
за нередовност на жалбата и неизпълнение на изискването на чл. 185 от ГПК
касателно част от представените писмени доказателства, като в определения
тридневен срок жалбоподателят е представил пълномощно от управителя на “********»,
надлежно овластяващо адвокат К. да обжалва от името на дружеството
процесните действия на органите по приходите в ГД "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП, както и превод на български език на документите,
описани под приложение в т. 22 от жалбата като справка от данъчните власти в
Белгия.
Представените от административния орган и жалбоподателя
доказателства следва да бъдат разгледани и обсъдени от съда, без да се събират
допълнителни доказателства, тъй като преценката за законосъобразността на
извършените действия се извършва съобразно събраните от органите по приходите
доказателства, в чиято тежест е да докажат, че са били налице основанията за
издаване на оспорения акт. Във връзка с направеното доказателствено искане от жалбоподателя пълномощникът на ответната страна е посочил, че в
решението на директора на ТД на НАП В. Търново се съдържа информация за
периода, за който е извършена проверка относно ВОП от “********» ЕООД, респ. ВОД
от “******» Н.В. Б.. От друга страна – разпоредбата на чл. 41 ал. 3 от ДОПК
задължава съда да се произнесе по жалбата в 7-дневен срок, с оглед на което
възможността за събиране на допълнителни доказателства е ограничена.
Въз
основа на изложените в жалбата основания, доводите на страните и представените
доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата
е редовна /след отстраняване на нередовностите/ и допустима, като подадена от
адресата на оспорените действия, за когото е налице правен интерес от
обжалването и след като е изчерпана фазата на административния контрол. Спазен
е срока по чл.
41, ал. 3 от ДОПК вр. чл.
127ж ал. 1 ДОПК, като от удостоверение за извършено
връчване по електронен път се установява, че решение №54/13.03.2023 г. на
Директора на ТД на НАП – Велико Търново е връчено на дружеството-жалбоподател
на 14.03.2023 г., а жалбата е подадена на 20.03.2023 г.
Като
съд по местоизвършване на действията АС Габрово е компетентен да се произнесе
по жалбата, тъй като оспорените действия са извършени в гр. Габрово и съгласно
чл. 41 ал. 3 от ДОПК.
Предмет
на обжалване са действия, обективирани в протокол за извършена проверка на
стоки с висок фискален риск №050902513669_4/08.03.2023 г., издаден от органи по
приходите в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП.
От
доказателствата в приложената административна преписка се установява, че производството,
в което е издаден цитираният протокол, е образувано на 08.03.2023 г. в 4,47 ч.,
в пункт за фискален контрол ГКПП Видин - Дунав-мост 2, когато на осн. чл. 127б ал.
3 от ДОПК органи по приходите са осъществили фискален контрол на стоки,
включени в приложение 1 към Заповед № ЗМФ - 4/02.01.2014 г., последно изменена
със Заповед №ЗМФ-131/07.02.2017 г. на Министъра на финансите, съгласно
информацията публикувана на интернет – страницата на министерството. Проверено
е МПС с рег. №СВ3388КН, с ремарке №СТ2336ЕН, в присъствието на водача на същото
и представител на “********» ****
гр. Габрово – получател на стоката. Установено е, че превозваната стока е меса
от животни от рода на едрия рогат добитък, замразени: обезкостени: разфасовки
от предни четвъртинки и от гърди, наречени австралийски с общо количество в
размер на 19 872 кг. Доставчик на стоката е “******* **** СРЛ», Италия, видно
от съпровождащите стоката документи. Поставено било обикновено ТСК с номер
№0855878, като за извършените действия бил съставен Протокол за извършена
проверка на стоки с висок фискален риск № 050902513669-1/08.03.2023 г.
При
извършения оглед на товарния автомобил на 08.03.2023 г., в 11 ч., в гр. Габрово,
на адреса на получателя – ул. «*»
№ *, в присъствието
на М. К. - водач на МПС и Д. И.
- упълномощено от дружеството-получател лице, е установено, че поставеното
техническо средство е с ненарушена цялост, като същото е отстранено с протокол
№050902513669_2/08.03.2023 г.
След
отстраняване на техническото средство, в 11,30 ч. е извършена проверка на
мястото на разтоварване на стоката с висок фискален риск, действията по която
са обективирани в обжалвания протокол за извършена проверка на стоки с висок
фискален риск №050902513669_4/08.03.2023 г.
При
проверката е установено съответствие между посоченото в документите и
установеното при проверката вид и количество на стоката. В протокола е
отразено, че въз основа на извършена проверка в базите данни на НАП органите по
приходите са констатирали следните факти и обстоятелства относно “********”
**** с ЕИК:*********,
даващи основания за предприемане на действия за обезпечаване на доказателства
на основания чл.121, ал. 3 във връзка с чл.121а, ал. 2 от ДОПК:
-
Несъответствие между обема на вътреобщностните придобивания, декларирани от ЗЛ
и декларираните от чуждестранни лица вътреобщностни доставки към това лице, по
данни от ПП VIES.
-
Декларирани от ЗЛ вътреобщностни придобивания от контрагенти от държава членка
на ЕС, които са с невалиден VIN номер.
-
Индикация за риск от недеклариране и укриване на приходи, невнасяне на данъци и
отклонение от данъчно облагане.
От
тези данни органите по приходите са приели, че събирането на дължимите данъци,
които ще възникнат при реализацията на стоката, ще бъде невъзможно или
значително затруднено, поради което следва да бъде предоставено обезпечение, с
което да се гарантира събираемостта на дължимите данъци, които ще възникнат
след последващото разпореждане със стоката.
Въз
основа на така описаните изводи, органите по приходите са предприели
предварително обезпечаване при фискален контрол на основание чл.
121а, ал. 3, вр. чл.
121а, ал. 2 от ДОПК, като са определили обезпечение в
размер на 34 875,36 лева при обща стойност на стоката в размер на 116 251,20
лева. За пазарната цена е посочено, че е изчислена въз основа на протокол от
24.02.2023 г., изготвен от орган по приходите от отдел "Анализ и последващ
контрол" в Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП при
прилагане на разпоредбите на Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините
за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, изд. от МФ, по метода
на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци, след съпоставяне
на цената за стоките по контролираната сделка с цената за стоки по съпоставими
неконтролирани сделки, осъществени при съпоставими условия.
За
обезпечаване на доказателства по чл.
40 от ДОПК са иззети 19 872 кг карантии, годни за консумация
от животни от рода на едрия рогат добитък, замразени и придружаващите стоката
документи, като е наложена и забрана за разпореждане със стоката по чл.
121а, ал. 3, предл. 2-ро от ДОПК до представяне на
обезпечение в пари или банкова гаранция при определени условия.
След
внасяне на обезпечението на 09.03.2023 г. стоката е освободена с Протокол №050902513669_8/09.03.2023
г.
Действията
на органите по приходите са обжалвани пред Директор на ТД на НАП В. Търново,
който с решение №54/13.03.2023 г. е потвърдил същите като законосъобразни. В изложените мотиви за решението е посочено, че “********”
**** гр. Г. е с предмет на дейност: 4638 - специализирана търговия
на едро с други хранителни стоки. Дружеството има
регистрирани 12 фискални устройства на адрес - гр. Г., ул. * - хладилни камери, магазин и офис, гр.
С., ул. *- складова база.
След извършен преглед на данни в информационните масиви
на НАП за периода 01.01.2022г.-31.01.2023г. в отчетните си регистри по чл.124 и
СД по чл.125 от ЗДДС дружеството декларира ВОП и получени доставки по чл. 82,
ал. 2 – 5 ЗДДС от контрагенти от ЕС.
При
извършена валидация на чуждестранните контрагенти е установено, че дружество с
VIN PL *********
и VIN ЕЕ*********
са с невалидни VIN, като в същото време “********” **** е декларирало
доставките от двете дружества с протоколи по чл. 117 от ЗДДС в дневниците за
покупки и продажби на СД по ЗДДС за съответните месеци, както следва:
Протокол
№ 7109/06.06.2022 г. с контрагент PL ********* с ДО - 4 189,40 лв. и ДДС-837,88 лв.
Протокол
№ 7354/09.09.2022 г. с контрагент ЕЕ*********
с ДО - 76 871,75 лв. и ДДС-15 374,35 лв.
Протокол
№ 7426/31.10.2022 г. с контрагент ЕЕ*********
с ДО - 34562,45 лв. и ДДС-6 912,49 лв.
При извършена съпоставка между декларираните ВОП в
дневниците за покупки/продажби-протокол/ и L2 - данните, получени от ДЧ в резултат на насрещни
проверки се установило, че “********” **** е декларирало ВОП от ВЕ********* в
размер на 3 193 281 евро, а белгийското дружество е декларирало ВОД към “********”
**** в размер на 7 053 796 евро, т. е. налице е разлика от 3 860 515 евро.
Въз основа на гореизложеното е установено наличие на
индикации, за риск от недеклариране и укриване на приходи, невнасяне на данъци
и отклонение от данъчно облагане.
Посочено
е, че към датата на постановяване на решението в дружеството са назначени 62 лица
по трудово правни отношения. В счетоводен баланс към 31.12.2021 г. дружеството
разполага с ДМА в размер на 5 018 хил. лв. Към 10.03.2023 г. в
данъчно-осигурителната сметка на дружеството има задължения към бюджета в
размер на 6031,74 лв. деклариран ДДС за месец февруари 2023 г., с падеж
14.03.2023 г. За финансовата 2021 година по ГДД по чл.92 от ЗКПО е декларирана
данъчна печалба в размер 1 104 035,43 лв. Относителния дял на внесения ДДС за
периода спрямо данъчната основа на облагаемите доставки със ставка 20% е около
7 %.
Отхвърлени
са възраженията на дружеството, че предходна проверка не е установила
несъответствия в доставките, тъй като наложените мерки не са със санкционен, а
с обезпечителен характер. В
конкретния случай е видно, че задълженията, които ще възникнат от стоката, са
значителни. Затова е възприет извода на органите по приходите за
установено наличие на индикации, че при последващо разпореждане със стоката
събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни. Затова жалбата е
отхвърлена като неоснователна, е предприетите от органите по приходи, дирекция
„Фискален контрол” при ЦУ на НАП действия по обезпечаване на доказателства, са
приети за законосъобразни.
С до съда жалбата са представени писмени доказателства,
както следва: Извлечение от счетоводната програма на “********” **** - по
хронология от доставчик «*******» - Б. за периода 01.01.2022 г. - 31.12.2022
г.; Справка от “*******“ Н.В. - Б. относно стойността на извършените ВОД към
клиент “********” **** за 2022 г., включваща и данни по месеци; извлечение от
счетоводната програма на “*******“ Н.В. - Б. за клиент * за периода 01.01.2022
г. - 31.12.2022 г.; Кредитно известие от
22.12.2021 г., издадено от ******* Н.В. заедно с издаден на основание това
известие Протокол № 6866 / 01.03.2022 г.; Протокол № 7109 / 06.06.2022 г. за
ВОП от контрагент „********“ С.А.; Международна товарителница с изпращач „*******
С.А.; Фактура WDT22060020
/ 07.06.2022 г., издадена от „*******“ С.А.; VIES - потвърждение на номер по ДДС на „********“ С.А.;
Протокол № 7354 / 09.09.2022 г. за ВОП от контрагент „********“ ОУ – Е.;
Международна товарителница с изпращач “********» ОУ; Фактура № 060922В /
06.09.2022 г., издадена от “********“ ОУ; Кредитно известие № 2973 / 12.09.2022
г., издадено от”********“ ОУ; Протокол за извършена проверка на стоки с висок
стопански риск №050902298616_3 / 09.09.2022 г.; Протокол за извършена проверка
на стоки с висок стопански риск №050902298616_8 / 12.09.2022 г.; Протокол № 7426
/ 31.10.2022 г. за ВОП от контрагент “********“ ОУ – Е.; Международна
товарителница с изпращач “********“ ОУ; Фактура № 261022В / 26.10.2022 г.,
издадена от “********“ ОУ; Протокол за извършена проверка на стоки с висок
стопански риск №050902355832_3/31.10.2022 г.; VIES - потвърждение на номер по ДДС на “********” ОУ;
Протокол от 10.03.2023 г. за внесена от “********” **** справка-декларация за
ДДС, дневника за покупки и дневника за продажби за данъчен период Февруари,
2023 година с отразен Д ДС за възстановяване; Удостоверение от 15.03.2023 г.,
по чл. 87, ал. 6 от ДОПК, издадено от ТД на НАП Велико Търново, офис Габрово за
липса на публични задължения на “********” ****] справка от данъчните власти в
Белгия относно декларираните ВОД от „*******“ Н.В. ВОД към “********” **** по
месеци за 2022 г.
Посочените
доказателства ще бъдат обсъдени при анализа на направените с жалбата
възражения.
По делото не е спорно, че в разглеждания случай
действията са предприети в рамките на проверка по реда на контрола върху
движението на стоки с висок фискален риск, извършвана от органи по приходите в
Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, които са материално
компетентни, съгласно чл. 12, чл. 121а, чл. 127а от ДОПК и приложените Заповед № ЗЦУ-159/10.02.2014 г. на
изпълнителния директор на НАП, и Заповед № 691/29.06.2018 г. на директора на ТД
на НАП В. Търново.
Съгласно чл. 127а ал. 3 и 4 от ДОПК, фискалният контрол върху движението на
стоки с висок фискален риск е съвкупност от действия на органи по приходите с
цел предотвратяване укриването на данъци и на данъчни измами, които се
извършват във връзка с движението на стоки с висок фискален риск на територията
на Република България. С този контрол не се установяват задължения за данъци,
но могат да се установяват определени факти и обстоятелства от значение за
задълженията за данъци.
Разпоредбата на чл. 40 ал. 1 от ДОПК оправомощава органите
по приходите да предриемат действия по обезпечаване на доказателства при
извършване на ревизия или проверка, а съгласно чл. 69 ал. 1 от ДОПК, като
веществени доказателства се събират и проверяват вещи, които могат да послужат
за изясняване на фактите и обстоятелствата в съответното производство.
Органите по приходите са приели, че са налице
предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 121а, ал. 3 във вр. с ал. 2 от ДОПК, съгласно която при извършване на фискален контрол върху
движението на стоки с висок фискален риск, в случаите, когато органът по
приходите установи, че при последващо разпореждане със стоката събирането на
дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, същият
предприема и действия по чл. 40 от ДОПК за обезпечаване на доказателства със
срок на действие до 72 часа без разрешение на съда, като стоката и документите
за стоката се изземват. В този случай забраната за разпореждане
по чл. 13, ал. 3, т. 4 от ДОПК продължава своето действие, а стоката се
освобождава след представяне на обезпечение в пари или безусловна и неотменяема
банкова гаранция със срок на действие, не по-малък от 6 месеца, в размер 30 на
сто от пазарната стойност на стоката и след заплащане на разноските по
изземването и съхранението й.
От
гореизложеното е видно, че за законосъобразното упражняване на правомощието на
органа по приходите, извършващ фискален контрол върху движението на стоки с
висок фискален риск, по чл. 121а, ал. 3 във вр. с ал. 2 от ДОПК, е необходимо
да бъде установено кумулативното наличие на следните законови основания: 1.
Стоката, върху която е осъществен контрол, да попада в списъка на стоки с висок
фискален риск по чл.
127а, ал. 7 от ДОПК, утвърден от министъра на финансите. 2.
Да е установено основанието, посочено в чл. 121а ал. 2 от ДОПК.
Осъществяваният от съда контрол за законосъобразност на действията
на органа по приходите има за предмет наличието на посочените законови
предпоставки. Съгласно разпоредбата на чл.
170, ал. 1 от ДОПК, приложима в настоящото производство по
препращане на §
2 от ДР на ДОПК, задължава административният орган да
установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта, и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Принципите на обективната истина и служебното начало в
съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за
всеки факт върху наличните доказателства, като съгласно цитираната по-горе
разпоредба за разпределението на доказателствената тежест съдът следва да обяви
за ненастъпила тази правна последица, чийто правоустановяващ юридически факт не
е доказан.
Не е спорно, че първото от посочените по-горе основания е
налице, тъй като стоката, върху която е осъществен контрол, попада в списъка по
чл. 127а, ал. 7 от ДОПК, утвърден със Заповед № ЗМФ-4/02.01.2014 г. на Министъра
на финансите и изменен с последващи заповеди, достъпни на интернет-страницата
на НАП.
Относно
преценката за наличие на обстоятелства по чл.
121а, ал. 2 от ДОПК съдът намира следното:
От разпоредбата на чл. 121а, ал. 3 във вр. с ал. 2 и чл.
127а ал. 4 и 5 от ДОПК следва извод, че вземанията за данъци, които биха възникнали, следва да
произтичат от разпореждането със стоките с висок фискален риск, които са предмет на
извършвания фискален контрол. Именно за свързаните с тези стоки
данъци органът по приходите е длъжен да предприеме действия за
обезпечаване на доказателства, а не за вземания за данъци изобщо. Това налага
да бъде посочена връзката между установените факти и обстоятелства и евентуално
дължимите данъци, които следва да бъдат посочени поне най-общо по вид и
основание. В тази връзка следва
да се посочи, че нито в оспорения протокол за извършена проверка на стоки с
висок фискален риск №050902513669_4/08.03.2023 г., нито в потвърдителното
решение №54/13.03.2023 г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, са
изложени мотиви относно данъчни задължения, които ще бъдат дължими във връзка с
описаната в процесния протокол стока, на кое законово основание, кога ще
настъпи техния падеж, а и липсват всякакви данни за техен предполагаем размер.
В тази връзка в цитираното решение се съдържа едно единствено изречение, а
именно «В конкретния случай е видно, че задълженията, които ще възникнат от
стоката, са значителни». Принципът на законността, обективността,
служебното начало, добросъвестността и правото на защита, регламентирани в глава
първа от ДОПК, изискват при обезпечаване на бъдещи задължения по реда на чл. 121
или чл. 121а от ДОПК да се установи /и съответно обоснове/ поне наличието на
предварителни данни за основанието и размера на задължението, без да става дума
за неговата ликвидност или безспорност. Нито в протокола за
обезпечаване на доказателствата, нито в решението на органа по чл.
41, ал. 1 от ДОПК се съдържат данни за това. Изложеното е самостоятелно основание обжалваният акт и
действие да се приемат за незаконосъобразни.
В съставения от органите по приходите протокол и потвърдителното
решение на директора на ТД на НАП В. Търново са направени изводи за наличие на
индикации, за риск от недеклариране и укриване на приходи, невнасяне на данъци
и отклонение от данъчно облагане. Същите са обосновани с установяване
на невалидни VIN PL ********* и VIN ЕЕ101917403 на дружества, от които “********”
**** е декларирало доставки, както и с несъответствие в размер от 3 860 515
евро между декларираните ВОП от от ВЕ********* /«*******»
Н.В., Б./
в дневниците за покупки/продажби-протокол/ и L2 - данните, получени от ДЧ в
резултат на насрещни проверки.
Съдът
намира, че така изложените обстоятелства не обосновават извод, че в конкретния
случай, със стоката с висок фискален риск, предмет на осъществения контрол, ще
се извършат действия, водещи до невъзможност да се съберат или да се затрудни
събирането на дължимите данъци, свързани с последващото разпореждане с нея. Доставчик
на стоката не е нито едно от трите дружества, по отношение на които са
констатирани несъответствия. Същевременно
в процесните актове липсват каквито и да са данни за какво
е предназначена тази стока – за продажба на вътрешния пазар, преработка, ВОД
или износ; кои са лицата получатели и дали те могат да извършат с нея действия
на преработка/продажба; тези лица дължат ли данъци, имат ли имущество, други
задължения, каква дейност осъществяват, т. е. - фактите, от които може да се
направи извод за това кой е платец по едно данъчно задължение или негов
носител, както и да се направи обосновано предположение/каквото изисква
законът/ дали това лице има обективна възможност да погаси това задължение.
Наред с горното, настоящият съдебен състав приема, че не е доказано и наличието
на предпоставките по чл.121а ал. 2 от ДОПК, описани в процесния протокол, съставен
от органите по приходите и конкретизирани в решение №54/13.03.2023 г. на
Директора на ТД на НАП – Велико Търново.
Най-същественият мотив за направения от органите по
приходите извод за наличие на индикации за риск от недеклариране и укриване на
приходи, невнасяне на данъци и отклонение от данъчно облагане, е констатираното
несъответствие между обема на вътреобщностните придобивания, декларирани от
задълженото лице “********” **** в размер на 3 193 281 евро и декларираните от
белгийското дружество «*******“ Н.В. /* N.V./ вътреобщностни доставки в размер на 7 053 796 евро, за периода
01.01.2022 г.-31.01.2023 г.
Това
несъответствие е безспорно е твърде сериозно, но в административната преписка
не се съдържат доказателствата, въз основа на които органите по приходите са
достигнали до извода за неговото наличие - посочените в писменото становище на
ответника данни от ПП VIES. Поради това и с оглед цитираната по-горе разпоредба
относно доказателствената тежест, следва да се приеме, че наличието на тези
факти и обстоятелства не е доказано по изисквания от закона начин. Този извод се подкрепя и от писмените доказателства,
представени от страна на жалбоподателя, при което като съдът не цени като
такива част от представените с жалбата документи, а именно – посочените като
извлечения от счетоводни програми на двете дружества, които обаче не са
подписани от счетоводител или друго отговорно лице в някое от тях.
Възраженията на дружеството-жалбоподател срещу
констатациите на органите по приходите обаче са подкрепени по достатъчно
категоричен начин от останалите представени документи: Справка от “*******“
Н.В. - Б. относно стойността на извършените ВОД към клиент “********” **** за
2022 г., включваща и данни по месеци, в която е отразено, че вътреобщностните
доставки за дружеството-жалбоподател за 2022 г. възлизат на 3 202 019 евро, а
от приложеното кредитно известие, изд.от „*******“ Н.В. през месец декември,
2021 г. за картофи на стойност 784 евро, се установява и твърдението за
извършена корекция, с която общата стойност на ВОП от “********” **** от
контрагент “*******“ Н.В. - Б. за периода 01.01.2022 г. - 31.12.2022 г. възлиза
на 6 261 070,42 лв., с равностойност в евро по фиксинга на БНБ /1,95583 лв. за
1 евро/ от 3 201 234,47 евро. Представена е и справка от
Федерална публична служба «Финанси», относно декларираните ВОД от „*******“ Н.В. ВОД, вкл. към “********”
****, по месеци за 2022 г., достоверността на която не може да бъде проверена в
рамките на настоящото производство, но която подкрепя възраженията на
жалбоподателя, а както беше посочено по-горе – в административната преписка не
се съдържат доказателства, позволяващи на съда да извърши проверка на
констатациите на органите по приходите, което е целта на съдебния контрол.
На
следващо място, в представеното от процесуалния представител на ответника
удостоверение е отразено, че към 10.03.2023 г. дружеството има задължения в
размер на 2 572,80 лв., докато от представеното с жалбата удостоверение от
15.03.2023 г., по чл. 87, ал. 6 от ДОПК, изд. от ТД на НАП Велико Търново, офис
Габрово, се установява липса на публични задължения на “********” ****.
Следователно, може да се направи извод, че “********» **** своевременно и редовно погасява
възникналите за него публични задължения.
Основателни са и възраженията на жалбоподателя относно необосноваността
на извода на органите по приходите за декларирани от ЗЛ вътреобщностни
придобивания от контрагенти от държава членка на ЕС, които са с невалиден VIN номер, а именно - VIN PL *********и VIN ЕЕ*********.
Към жалбата са приложени Протокол № 7109/06.06.2022 г. за
ВОП от контрагент “********“ С.А., международна товарителница с изпращач „*********
С.А», Фактура WDT22060020/07.06.2022
г., издадена от “********“ С.А.; VIES - потвърждение на номер по ДДС на “********“ С.А.;
Протокол № 7354/09.09.2022 г. за ВОП от контрагент “********“ ОУ - Е.;
Международна товарителница с изпращач “********» ОУ; Фактура № 060922В/
06.09.2022 г., издадена от “********“ ОУ; Кредитно известие № 2973/12.09.2022
г., издадено от”********“ ОУ; Протокол за извършена проверка на стоки с висок
стопански риск №050902298616_3/09.09.2022 г.; Протокол за извършена проверка на
стоки с висок стопански риск №050902298616_8/12.09.2022 г.; Протокол №
7426/31.10.2022 г. за ВОП от контрагент “********“ ОУ - Е.; Международна
товарителница с изпращач “********“ ОУ; Фактура № 261022В/26.10.2022 г.,
издадена от “********“ ОУ; Протокол за извършена проверка на стоки с висок
стопански риск №050902355832_3/31.10.2022 г.; VIES - потвърждение на номер по ДДС на “********” ОУ.
Всички
изброени документи по несъмнен начин установяват осъществени от “********» ЕООД
вътреобщностни придобивания от контрагентите “********“ С.А., П. и “********“
ОУ, Е., които дружества имат валиден VIN. Тези обстоятелства са били предмет и на
предходни проверки от органите на НАП, обективирани в цитираните протоколи.
Същевремено съдът извърши и самостоятелна проверка в ПП VIES, при която се
установи, че и двете дружества имат валидни VIN номера, които са правилно
отразени в издадените от тях фактури, приложени към жалбата, както следва: VIN
PL**********
и VIN ЕЕ*********.
Затова следва да се приеме за основателно възражението за допусната техническа грешка, като не може да се
конкретизира дали такава е допусната при извършване на проверката или при
подаване на справка-декларация.
Съдът следва да посочи, че в решението на директора на ТД
на НАП В. Търново се съдържат констатации, които оборват заключението на органите по
приходите, че при последващо разпореждане със стоката събирането на публичните
вземания ще бъде невъзможно или ще бъде затруднено значително. И това са
изложените факти относно разполагаемите от дружеството ДМА в размер на 5 018
хил. лв. към 31.12.2021 г., назначените 62 лица по трудово-правни отношения /съгласно приложени справки/, декларираната за финансовата 2021 г. по ГДД по чл.92 от ЗКПО данъчна печалба в размер 1 104 035,43 лв. и задълженията към бюджета към
10.03.2023 г. в размер на 6 031,74 лв. деклариран ДДС за месец февруари 2023 г.
с падеж 14.03.2023 г., които са погасени в срок, както бе посочено по-горе. Посочено
е, че относителният дял на внесения ДДС за периода спрямо данъчната основа на облагаемите
доставки със ставка 20% е около 7 %.
Гореизложеното води до обратен на направения от органите
по приходите извод, а именно - че “********» ЕООД разполага с достатъчно
активи, за да погаси евентуалните /макар и неконкретизирани/ бъдещи данъчни задължения,
като до момента няма непогасени в
срок такива.
Наред с изложеното, съдът намира, че в административната
преписка липсват доказателства, позволяващи да се направи извод, че размерът на
разпореденото обезпечение е правилно и законосъобразно определен. Несъмнено е,
че обезпечението, а следователно и пазарната стойност на стоките, трябва да
бъде определено още в протокола/акта, с който е постановено временното
изземване на стоката и налагане на обезпечителните мерки. Последният
се съставя от органите по приходите и съответно, същите са компетентни да
определят и пазарната стойност на стоките, при липса на разпоредба в противен
смисъл. Определение за «пазарна цена» се съдържа в §
1, т. 8 от ДР на ДОПК, а в §
1, т. 10 от ДР на ДОПК са описани конкретните методи,
посредством които може да се определя "пазарната цена", когато това е
необходимо във връзка с приложението на конкретни разпоредби на процесуалния
кодекс. Първо посочен между тях е "методът на сравнимите неконтролирани
цени между независими търговци" и той именно, съгласно процесния протокол,
е бил приложен в конкретния казус при определяне на размера на обезпечението за
освобождаване на процесните стоки.
Според
чл.
18, ал. 1 от Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. - Методът на
сравнимите неконтролирани цени съпоставя цената за продукти и услуги по
контролирана сделка с цената за продукти или услуги по съпоставима
неконтролирана сделка, осъществена при съпоставими условия. Явно е, че
съобразно цитираната нормативна разпоредба, определянето на пазарната цена на
една стока към конкретен момент във всички случаи трябва да бъде извършено при
сравняване на цените и условията на точно определени конкретни сделки,
извършени между независими търговци, т. е. трети за жалбоподателя и
съконтрагентите му лица.
За
да бъде приложен този метод и съответно да се определи пазарната цена на
процесните стоки, безусловно необходимо е било органът по приходите да
констатира данни за конкретно извършени продажби в същия период и със същите
стоки между независими търговци и да съотнесе стойностите по тях с процесните
такива, като ги коригира, с оглед критериите, посочени в чл. 20 от Наредбата. В
случая обаче, определянето на пазарната цена на стоките не е основано на
отделно индивидуализирани правни сделки, извършени между точно определени
правни субекти. В процесния протокол за извършена проверка на стоки с висок
фискален риск №050902513669_4/08.03.2023 г.
изрично е записано,
че "Пазарните цени на описаните стоки, използвани за определяне размерът
на обезпечението, са изчислени въз основа на протоколи, изготвени от орган по
приходите от отдел "Анализ и последващ контрол" в дирекция
"Финансов контрол" при ЦУ
на НАП. Въпросният
протокол не е представени по делото, поради което неговото съдържание остава
неясно както за съда, така и за жалбоподателя. Това от своя страна обезсмисля
дадените указания, че преизчисляването на пазарната цена, както и това на
размера на обезпечението, може да се извърши, ако получателят на стоката
представи пред НАП експертиза, доказваща промяна в пазарните условия на
територията на Република България, при положение, както вече се посочи, не е
ясно кои пазарни условия е имал предвид административният орган. Липсата на
данни за определяне на пазарната стойност на стоката в съответствие с
нормативно установения за това ред, без съмнение нарушава правата и
законоустановените интереси на същия в хода на административната процедура.
С
оглед на всички изложени съображения съдът приема жалбата за основателна, а
оспорените действия на органите по приходите при извършване на фискален контрол
върху движението на стоки с висок фискален риск, обективирани в Протокол за
извършена проверка на стоки с висок фискален риск №050902513669_4/08.03.2023 г.
– за незаконосъобразни, поради което същите следва да бъдат отменени.
При
този изход на производството следва да бъде уважено искането на жалбоподателя
за присъждане на разноските по делото, в размер на 1950 лева, от които 1950 лв.
- заплатен адвокатски хонорар и 50 лева държавна такса, за извършването на
които са представени доказателства и списък на разноските. Възражението на
ответната страна за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение по
реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, съдът намира за
неоснователно. Съобразно трайната съдебна практика, за да бъде уважено
възражение за прекомерност на уговореното и изплатено адвокатско
възнаграждение, същото следва да надвишава трикратния размер на минималното
такова, определено според правилата на Наредба № 1/09.07.2004 г. В разглеждания
случай определеният и изплатен на адв. К. хонорар за производството пред АС Габрово не надвишава трикратно
минималния размер и е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Отделно
от това, неоснователен е довода на процесуалния представител на ответната
страна, че делото е такова без материален интерес, което обуславя приложението
на чл. 8 ал. 3 от Наредба №1/09.07.2004 г. на ВАдвС. Ето защо съдът намира, че не са налице
основания за уважаване на направеното възражение.
Водим от горното и на основание 127ж ал. 1 във вр. с чл. 41, ал. 3 от ДОПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ, по жалба на “********” ****, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Г.,
ул. *, представлявано от управителя И.И., с пълномощник адв. С.К., действията по обезпечаване на доказателствата,
извършени от органи по приходите в Главна дирекция "Фискален контрол"
при ЦУ на НАП, обективирани в протокол за
извършена проверка на стоки с висок фискален риск №050902513669_4/08.03.2023
г., потвърдени с решение №54/13.03.2023 г. на Директора на ТД на НАП – Велико
Търново.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ гр. СОФИЯ да
заплати на “********” ****, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Г., ул. *, представлявано от управителя И.И., направените в
производството по делото разноски в размер на 1950,00 /хиляда деветстотин и петдесет/ лева.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:
/Д. Атанасов/