РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Габрово, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Благовеста Костова
Славена Койчева
при участието на секретаря В. Й. Венкова
в присъствието на прокурора А. Хр. А.
като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20224200600123 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимата Д. М. чрез
нейния защитник адв.П. от ГАК срещу Присъда № 35 от 10.06.2022г.
постановена по НОХД № 93/2022г. на РС-Габрово.
С горната присъда РС- Габрово е признал подсъдимата М. за виновна
в това в това, че в гр. Габрово, в периода месец февруари – месец април
2020г. включително, след като е осъдена с Решение по гр.д. № 693/2019г. на
РС Габрово, влязло в сила на 14.06.2019г. да издържа своя низходяща –
малолетното си дете ***, като й изплаща ежемесечна издръжка в размер на
150 лева месечно, чрез нейния баща и законен представител Б. И. З.,
съзнателно не изпълнила това си задължение в размер на повече от две
месечни вноски – три месечни вноски, общо в размер на 450 лева,
престъпление по чл. 183 ал.1 от НК, като на осн. чл. 183 ал.3 от НК съдът не и
налага наказание.
Съдът е признал подсъдимата М. за невинна в това в гр. Габрово, в
периода месец август 2019г. до месец януари 2020г. включително, след като е
осъдена с Решение по гр.д. № 693/2019г. на РС Габрово, влязло в сила на
14.06.2019г. да издържа своя низходяща – малолетното си дете ***, като й
изплаща ежемесечна издръжка в размер на 150 лева месечно, чрез нейния
баща и законен представител Б. И. З., съзнателно да не е изпълнила
задължението си в размер на повече от две месечни вноски - шест месечни
вноски, общо в размер на 900 лева, и с това да е осъществила престъпление,
поради което съдът я е оправдал в тази част от предявеното й обвинение по
чл. 183 ал.1 от НК.
1
На подсъдимата са възложени направените по делото разноски по
сметка на ОДМВР, както и тези направени от частния обвинител Б. З..
В законният срок присъдата е обжалвана от адв.П. в качеството и на
защитник на подсъдимата, като неправилна в осъдителната и част. Сочи, че
нейната подзащитна е заплатила дължимата сума за издръжка в предходен
период и поради това следва да се приложи чл.9 от НК.Прави се искане
обжалваната присъда да бъде отменена в осъдителната и част и подсъдимата
да бъде оправдана. Изразява становище ,че подсъдимата М. не дължи
разноски на частния обвинител поради това, че обвинението се крепи
единствено на неговите показания, които не са верни по отношение на
дължимата сума.
Подсъдимата и нейния защитник в съдебно заседание пред настоящия
въззивен състав поддържат жалбата. Защитникът излага доводи в подкрепа
на тезата си ,че подсъдимата от субективна страна не е осъществила
престъпното деяние за което е осъдена тъй като е заплатила дължимата
издръжка предварително. Твърди, че през инкриминирания период не е имала
възможност да плаща издръжка за детето си и е било налице съгласие от
бащата на детето да не заплаща такава докато се стабилизира
финансово.Подсъдимата при реализиране правото си на последна дума прави
искане да бъде оправдана.
Частният обвинител и неговия повереник адв.Н. оспорват жалбата.
Повереникът прави собствена интерпретация на взаимоотношенията между
подсъдимата и частния обвинител в подкрепа на тезата си, че М. умишлено не
е заплащала издръжка през инкриминирания период.
Представителят на Габровска окръжна прокуратура оспорва жалбата,
счита, че първоинстанционния съдебен акт е правилен и законосъобразен и
моли да бъде потвърден.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните,
доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната
присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК, намира за установено
следното:
Атакуваната присъда е постановена въз основа на обективно,
всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото, при
изпълнение на задълженията по чл.13 и чл.14 от НПК и при спазване на
процесуалния ред за събиране и проверка на доказателствата. Извършен е
необходимия критичен анализ на събраните по делото доказателства , като
правилно е установена фактическата обстановка, която и настоящата
инстанция възприема. Въззивният съдебен състав, като допусна преразпит на
св.З. и събра относими писмени доказателства и извърши и собствена
преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд, намира, че не се налагат различни
изводи по фактите. Правилно първоинстанционният съд е приел следната
фактическа обстановка:
Подсъдимата Д. М. и свидетелят Б. З. живели на семейни начала, като
от съжителството си се родила на ***, *** Между подсъдимата и З. постоянно
2
имало конфликти, както в семейството така и във взаимоотношенията им като
бизнес партньори. Семейството живеело в къща собственост на подсъдимата.
През месец юни 2019г., подсъдимата решила да отиде да работи за известно
време в Испания, защото имала нужда от средства с които да заплаща
банковите заеми взети от нея за покриване на разходите по общия им бизнес с
Б. З..
Със съдебно решение № 220 по гр. д. № 693 по описа за 2019г. на РС
Габрово, влязло в законна сила на 14.06.2019г., родителските права били
предоставени на бащата и подсъдимата М. е била осъдена да заплаща чрез св.
Б. З., в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете
***, ежемесечна издръжка в размер на 150лв.
През месец юни 2019г. подсъдимата отишла да работи за известно
време в чужбина, но останала там само две седмици и в края на месеца се
върнала и отново заживяла с Б. З. и детето им в общия им дом, находящ се в
гр. **, улица **. М. и З. имали общо домакинство, като подсъдимата
участвала в разходите свързани с домакинството и полагала грижи за детето.
М. и нейна съседка която гледала внучката си – св.Р.К., ходели заедно да
пазаруват за домакинството, да плащат сметки, да купуват дрехи за децата и
т.н. Отношенията между подсъдимата и свидетеля З. отново се влошили и
след скандал на 26.01.2020г., който станал повод за посещение на
автопатрулен екип в състава на който бил свидетелят Р.Ц., подсъдимата
напуснала семейното жилище в края на месец януари 2020г. Въпреки
съвместното съжителство подсъдимата изплатила чрез Изи Пей издръжка за
месеците юни, юли, август, септември 2019г./ стр.61 от ДП и стр.22-25 от
ДП/. След завръщането си от чужбина подсъдимата и З. се разбрали, той да и
заплаща наем за къщата с който тя да погасява банковите вноски по Договор
за банков потребителски кредит от 19.05.2014г./ стр.36-54 от делото/ по
който и двамата били длъжници.
Видно от удостоверение издадено от НАП ТП-Габрово / стр.33 от
НОХД 93/22 на ГРС/, Д. М. е била безработна и е получавала парична помощ
в периода месец август 2019г.- месец фавруари 2020г., като редно месечно
получавала по 600.00 лева.
На 03.02.2020 година подсъдимата започнала работа в ***-Габрово.
На 16.03.2021г. Б. З. подал сигнал до РП-Габрово за това ,че от влизане
в сила на съдебното решение на 14.06.2019г. до 16.03.2021г. подсъдимата не е
заплащала издръжка на детето си. Подадения сигнал станал повод за
образуване на досъдебно производство срещу М.. На 11.05.2022г.
подсъдимата е изплатила чрез EasyPay на Б. З. дължимата издръжка за
месеците февруари, март и април 2020г. в размер на 450.00 лева / стр.34 от от
НОХД № 93/22 на ГРС/.
Подсъдимата в обясненията си пред РС-Габрово и пред настоящата
инстанция фактически не оспорва така установената фактическа
обстановка.Твърди, че въпреки съвместното и съжителство с частния
3
обвинител и детето им, тя заплащала ежемесечно издръжка за детето си в
размер на 150.00 лева, но по съвет на адвокат преустановила плащането от
месец октомври 2019г., тъй като същият и обяснил, че след като живее в общо
домакинство с детето си не му дължи издръжка. Подсъдимата не оспорва
факта ,че от месец февруари до месец април 2020г. не е заплащала издръжка
на малолетното си дете.Твърди обаче, че през този период била без работа,
получавала социални помощи и нямала възможност да заплаща
издръжка.Твърди също, че Б. З. и казал, че може да не заплаща известно
време издръжка, за да може да се стабилизира финансово.
Твърденията на подсъдимата, че след завръщането и от чужбина в края
на месец юни 2019г. до края на месец януари 2020г. същата е живяла в общо
домакинство с детето си и неговия баща не се оспорват от Б. З.. Показанията
му обаче са противоречиви и очевидно тенденциозни. Същият първоначално
твърди, че М. три години не е заплащала издръжка, в последствие обаче
признава, че е заплащала издръжка, но неможе да каже за кои месеци от
инкриминирания период.След предявяване на писмени доказателства касаещи
извършени плащания свидетелят признава, че е получил парите за които има
разписки. В показанията си З. предявява по-скоро претенции към М. свързани
с личните им взаимоотношения и с качеството на семейния живот, поради
което интерпретациите му относно грижите, които тя е полагала за общото им
дете през инкриминирания период са тенденциозни и силно пристрастни.
Б. З. както пред РС-Габрово така и пред настоящата инстанция
категорично отрича да е поощрил подсъдимата да не заплаща издръжка за
детето си от месец февруари до месец април на 2020г.
Фактическата обстановка установена от РС-Габрово се установява по
безспорен и положителен начин от всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства. Първоинстанционният съд е изградил фактическите си
изводи въз основа на анализ по отделно и в съвкупност, на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, като е изпълнил задължението си за
пълно изясняване на обстоятелствата в кръга на тези визирани в чл.102 от
НПК, изпълнил е задължението си за оценка на процесуалната годност на
доказателствените средства и на достоверността на доказателствените
източници и е спазил правилата на формалната логика.
Настоящия съдебен състав споделя изцяло извършения доказателствен
анализ от първоинстанционния съд и счита ,че не следва да го преповтаря.
Правилно и законосъобразно РС е признал подсъдимата М. за невинна
в това в гр. Габрово, в периода месец август 2019г. до месец януари 2020г.
включително, след като е осъдена с Решение по гр.д. № 693/2019г. на РС
Габрово, влязло в сила на 14.06.2019г. да издържа своя низходяща –
малолетното си дете ***, като й изплаща ежемесечна издръжка в размер на
150 лева месечно, чрез нейния баща и законен представител Б. И. З.,
съзнателно да не е изпълнила задължението си в размер на повече от две
месечни вноски - шест месечни вноски, общо в размер на 900 лева и я е
оправдал по повдигнатото и обвинение по чл. 183 ал.1 от НК. Безспорно се
установи от събраните гласни доказателства, че през този период от време М.
е живяла в едно домакинство със свидетеля Б. З. и общото им дете и
4
безспорно не е имала задължение да заплаща издръжка на детето. Такава се
дължи единствено когато за детето се грижи и издържа само единия родител
и другият е длъжен да компенсира финансово липсата на грижи.Въпреки това
същата заплатила чрез Б. З. издръжка за първите три месеца от съвместното
им съжителство.
Правилно и законосъобразно РС е признал подсъдимата М. виновна в
това в това, че в гр. Габрово, в периода месец февруари – месец април 2020г.
включително, след като е осъдена с Решение по гр.д. № 693/2019г. на РС
Габрово, влязло в сила на 14.06.2019г. да издържа своя низходяща –
малолетното си дете ***, като й изплаща ежемесечна издръжка в размер на
150 лева месечно, чрез нейния баща и законен представител Б. И. З.,
съзнателно не изпълнила това си задължение в размер на повече от две
месечни вноски – три месечни вноски, общо в размер на 450 лева,
престъпление по чл. 183 ал.1 от НК, като на осн. чл. 183 ал.3 от НК съдът не и
налага наказание. Няма спор по делото ,че подсъдимата М. не е заплащала
издръжка за малолетното си дете за месеците февруари-март на 2020г. През
този период подсъдимата не живеела в едно домакинство с детето и вече
работела в *** в гр.**. Подсъдимата е млада жена, трудоспособна и съдът
счита ,че същата е имала възможност да заплаща дължимата издръжка на
детето си през инкриминирания период. По делото не се доказа защитната
теза на подсъдимата, че св.Б. З. се е съгласил М. да заплаща издръжка за
детето си след като се стабилизира финансово. Пред настоящата инстанция
св.З. категорично отрече да е изразявал такова становище. Не се събраха
доказателства опровергаващи твърденията на З..
Несъстоятелно е възражението на подсъдимата и защитата ,че същата
недължала издръжка поради предварителното заплащане на същата през
2019г.Действително през 2019г. подсъдимата е заплатила три месечни вноски,
като формално не е имала задължение за това, поради налично съвместно
съжителство, но съдът приема, че така същата е изпълнила своя родителски
дълг и е недопустимо заплатените суми през минал период да се компенсират
с дължимите суми за в бъдеще. Решаващият съд законосъобразно е
приложил чл.183, ал.3 от НК, тъй като на 11.05.2022г. в хода на съдебното
следствие пред РС-Габрово, подсъдимата изплатила чрез EasyPay на Б. З.
дължимата издръжка за месеците февруари, март и април 2020г. в размер на
450.00 лева / стр.34 от от НОХД № 93/22 на ГРС/.
Пред настоящата, както и пред първата инстанция частния обвинител Б.
З. е предоставил доказателства за заплатено от него възнаграждение на
процесуалния му представител адв.Г. Н. от ГАК.Законосъобразно РС-Габрово
е присъдил на основание чл.189, ал.3 от НК направени разноски пред първата
инстанция. Подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати на частния
обвинител и направените пред настоящата инстанция разноски за повереник в
размер на 800.00 лева съгласно чл.189, ал.3 от НК. Законодателят не е
предвидил възможност размера на разноските да бъде редуциран.
При извършената служебна проверка на присъдата на основание чл.314
от НПК съдът не констатира, при постановяването й, да са допуснати
5
съществени процесуални нарушения, които да водят до нейната отмяна.
На основание изложеното Габровски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 35 от 10.06.2022г., постановена по
НОХД № 93/2022г. на РС-Габрово.
ОСЪЖДА подсъдимата Д. Л. М. да заплати на Б. И. З. с ЕГН **********
сумата от 800.00 лева, представляваща направени през въззивната инстанция
разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.189, ал.3 от НПК.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6