Решение по дело №2711/2011 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                       4.08.2011г.                                  град Бургас

 

       В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,         наказателно отделение,                    ХІV състав

На четвърти август                                                                                 година 2011

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                       СЪДИЯ:ДИАНА ГАНЕВА

 

Секретар: М.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ГАНЕВА 

НАХ дело №2711 по описа за 2011 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано във връзка с постановлението на прокурор от Бургаска районна прокуратура, с което на основание чл.375 от НПК е внесено мотивирано предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на П.И.Л., с ЕГН ********** за извършено престъпление по  чл.313, ал.1 от НК, а именно за това, че  на 29.06.2009 г. в гр.Бургас, потвърдила неистина в писмена декларация - Декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български документи за самоличност, която по силата на закон - чл.8, ал.2 от Закона за българските документи за самоличност, се дава пред орган на властта - служител в 01 РУП на МВР - Бургас, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства-декларирала, че личната й карта е открадната, а в действителност личната й карта е била задържана от А. Ш. Х., ЕГН **********.

Бургаска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

Обвиняемата не оспорва фактическите констатации, описани в постановлението на Районна прокуратура гр. Бургас.  Признава  се за виновна по предявеното й обвинение и дава обяснения по случая.  Моли настоящата съдебна инстанция да й наложи минимално наказание.

Съдът, след преценка и анА.з на събраните по делото доказателства поотделно и  в съвкупност, намира за установено следното:

  През лятото на 2009г. П.Л. се прибирала към Р.България от Ф.Р.Германия. Пътувала с лек автомобил заедно с А. Ш. Х. по прякор „Шефито". При преминаване на границите Л. дала личната си карта на Х.. След пристигането си в Р.България Л. ***, като личната й карта останала в Х.. П.Л. решила да си извади нова лична карта. За целта на 29.06.2009г. в гр.Бургас обвиняемата подала необходимите документи в 01 РУП на МВР - Бургас. Един от необходимите документи била и Декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български документи за самоличност, в която П.Л. съзнателно декларирала неистина, че си е загубила личната карта, а всъщност последната била останала в А. Х..

Заключението на експерта по изготвената при разследването съдебно-графическа  експертиза / лист 32 и 33 от ДП/ сочи, че „подписът” , изпълнен за „декларатор”  в декларацията е изпълнен от П.Л..

              Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приетите по делото доказателства- съдържащи се досъдебно производство №2/2011г. на РДГП гр.Бургас, относими към предмета на доказване в настоящото производство.

              Съдът намира за безспорно установено, че с деянието си обвиняемата е осъществила от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.313,  ал.1 от НК. Настоящата съдебна инстанция намира за безспорно установено, че Декларацията по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български документи за самоличност има характера на  документ, доколкото съдържа писмено изявление на определено лице и служи за установяване на определени факти имащи правно значение. Безспорно е и че посочената декларация е употребена, като е представена пред служители пред І РУП гр.Бургас.

            Необходимо е още от обективна страна по силата на закон да се вменява задължение на лице с декларацията да се удостоверява истинността на някои обстоятелства. Именно в самата декларация обвиняемата е уведомена за наказателната отговорност, която носи по чл.313 от НК за невярно деклариране, поради което и този елемент от фактическият състав  на престъплението е осъществен.

Установено е безспорно и авторството на деянието, доколкото СГЕ сочи с необходимата категоричност, че подписът, изпълнен за декларатор в същия документ е изпълнен от П.Л.

            От субективна страна деянието е извършено при форма на вината  пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК

            Съдът намира, че в случая са нА.це предпоставките по чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване на обвиняемата от наказателна отговорност и налагане на същата на административно наказание. Л. не е осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел IV гл. VIII от НК.  За престъплението е предвидено наказание лишаване от свобода до 3 години или с глоба от сто до триста лева. При това положение съдът счита, че са нА.це предпоставките за прилагане института на чл.78а, ал.1 от НК чрез освобождаване на обвиняемата от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. В този смисъл постановлението на прокурора от Бургаска районна прокуратура е законосъобразно и обосновано.

             Предвид гореизложените съображения съдът, като прецени степента на обществена опасност на деянието и на обвиняемата като личност, обстоятелството, че с деянието не са причинени съставомерни вреди,  обстоятелството, че се касае за млад човек, който няма доходи, факта, че отегчаващи вината обстоятелства не са нА.це, както и че извършеното е изолиран акт в поведението на обвиняемата намери за адекватно налагането на  наказание глоба в размер определен към  минимума, предвиден в редакцията на чл.78а, ал.1 от НК към момента на деянието, а именно глоба  от 500 лева в полза на държавата. Така определеното наказание се явяват достатъчно за постигане целите на генералната и специалната превенции на наказанията, визирани в разпоредбата на чл.36 НК  .

            Като причини за извършване на престъплението следва да се отбележат незачитането от страна на обвиняемата  на нормите, гарантиращи правовия ред в страната.

                На основание чл.189, ал.3 от НПК след като призна обвиняемата за виновна, съдът намери, че направените в производството по делото разноски в размер на 93 лв., от които 45 лв.-възнаграждение на вещото лице по съдебно-оценъчната експертиза и 45 лв.-за изготвяне на фотоалбуми за разпознаване, следва да бъдат възложени в тежест на последната.

         Мотивиран от гореизложеното Бургаският районен съд на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК

 

Р Е Ш И :

 

        ПРИЗНАВА П.И.Л. – родена на ***г***, живуща ***, българка, българска гражданка, несемейна, с основно образование, неосъждана, с ЕГН **********

       ЗА ВИНОВНА  в това, че на  29.06.2009 г. в гр.Бургас, потвърдила неистина в писмена декларация - Декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български документи за самоличност, която по силата на закон - чл.8, ал.2 от Закона за българските документи за самоличност, се дава пред орган на властта - служител в 01 РУП на МВР - Бургас, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства-декларирала, че личната й карта е открадната, а в действителност личната й карта е била задържана от А. Ш. Х., ЕГН **********–престъпление по чл.313, ал.1 от НК, поради което на основание чл. 78а,  ал.1 от НК, вр. чл.2, ал.2 от НК

       ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност П.И.Л., с ЕГН **********.

        НАЛАГА на П.И.Л., с ЕГН ********** административно наказание глоба в размер на 500  / петстотин / лева  в полза на държавата.

       ОСЪЖДА П.И.Л., с ЕГН ********** да заплати разноските по делото в размер на  93  лв./деветдесет и три лева/ в полза на държавата по сметка на БРС.

       Решението може да бъде обжалвано или протестирано пред  Бургаския окръжен съд в 15- дневен срок от  днес за обвиняемата и в 15-дневен срок съобщаването на БРП.

 

                                                                                                           СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала:

ММ