Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 24.07.2017
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 5 състав, в публично съдебно заседание на шести юли две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
при участието на
секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 753
по описа за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 55, ал.1,
предл. 3 от ЗЗД и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът „Г.е.2. " ЕООД твърди, че между
него и ответника „Ч.Р.Б.” АД били сключени договор № 1200722891GE-
ДИ-04/25.06.2012 г. за достъп до електроразпределителната мрежа (Договора) на
обект фотоволтаична електроцентрала с мощност 0.5 MW, разположена в УПИ -
212054, находящ се в землището на с. Раброво, общ. Бойница, обл. Видин, както и
договор за изкупуване на електрическа енергия № 301/03.07.2012 г.
Сочи,
че е производител на електрическа енергия от възобновяем източник и като такъв
е ползвател на електроразпределителната мрежа по смисъла на т.41а,
б."а", предложение първо от § 1 на ДР на ЗЕ. Допълва, че е ползвател
на мрежата и като потребител, тъй като се снабдява от нея с електрическа
енергия. Твърди, че е заплащал цена за достъп до електроразпределителната мрежа,
определена в Раздел III, т. 12 от Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР
съгласно издадените от ответника фактури: №**********/30.09.2012
г., за месец 09.2012 г. на стойност 7 384.68 лв. с ДДС, платена на
15.10.2012г.; № **********/31.10.2012
г., за месец 10.2012г. на стойност 12 403.86 лв. с ДДС, платена на 13.11.2012 г.;
№**********/30.11.2012 г., за месец
11.2012г. на стойност 5 049.62 лв. с ДДС, платена на 12.12.2012г.; №**********/31.12.2012 г., за месец
12.2012г. на стойност 3 962.21 лв. с ДДС, платена на 09.01,2013г.; № **********/31.01.2013 г., за месец
01.2013г. на стойност 6 467.26 лв. с ДДС, платена на 11.02.2013г.; №**********/28.02.2013 г., за месец
02.2013г. на стойност 3 997.20 лв. с ДДС, платена на 08.03.2013г.; №**********/31.03.2013 г., за месец
03.2012г. на стойност 9 562.70 лв. с ДДС, платена на 09.04.2013г.; № **********/30.04.2013 г., за месец
04.2012г. на стойност 14113.96 лв. с ДДС, платена на 16.05.2013г.; №**********/31.05.2013 г., за месец
05.2012г. на стойност 17 887.78 лв. с ДДС, платена на 14.06.2013г.; №**********/30.06.2013 г., за месец
06.2012 г. на стойност 10 151.52 лв. с ДДС, платена на 10.07.2013 г., като общият
размер на платената цена за достъп е 90 980.79 лева с ДДС.
Поддържа,
че Раздел III, т. 12 от Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР е отменен по
жалби на производители на електрическа енергия с Решение № 4083/25.03.2013г. на
ВАС, IV състав, постановено по адм. дело №12494/2012г., потвърдено с Решение № 8937/19.06.2013г.
на ВАС, 5- членен състав, I колегия, постановено по адм. дело № 6082/2013г.,
поради което с обратна сила е отпаднало основанието за заплащане на съответните
суми. С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което ответникът
да бъде осъден да му заплати сума в размер на 90 980.79 лева с ДДС, получена на
отпаднало основание, ведно със законната лихва върху сумата в размер на 35
682.48 лева за периода от 15.04.2014 г. до 16.02.2017 г., както и 5 066.54 лева
- разноски за заплащане на държавна такса и 8000 лева адвокатски хонорар.
Ответникът „Ч.Р.Б.“ АД е депозирал
отговор на исковата молба, в който излага доводи, че процесните суми са
заплатени въз основа на договора за използване на разпределителната мрежа от
производител, представен от ищеца. Според него основанието за заплащане на
сумите е посочения договор, а не решение на ДКЕВР. Допълва, че е налице
нормативно задължение за заплащане на услугата достъп до разпределителната
мрежа, регламентирано в чл. 84, ал. 2 и чл. 104 ЗЕ, както и в ПТЕЕ, което не е
отпаднало. Сочи, че Договорът не е развален или прекратен, следователно не е
налице неоснователно обогатяване, тъй като договорната обвързаност между
страните изключва приложението на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Счита, че ако се приеме,
че източник на задължението за заплащане цена за достъп е решението на ДКЕВР,
то искът е недопустим, тъй като на основание чл. 8, ал. 1 ЗОДОВ, ЧЕЗ РБ не е
пасивно легитимиран по ЗОДОВ субект.
Поддържа,
че Договорът е действащ и е обвързвал страните през целия спорен период. Счита,
че не са налице основания за прекратяването му, както и че липсват пороци,
водещи до пълна или частична недействителност. Според него, между търговци –
каквито са страните, цена се дължи на общо основание, дори да не е уговорена,
тъй като в търговското право няма безвъзмездни сделки. Счита, че е изправна
страна по валиден договор за услуга като е изпълнявал точно своите задължения,
за което му се дължи заплащане на възнаграждение и ищецът е следвало да го
заплати. Допълва, че ищецът е получавал услугата достъп и между страните
доброволно е възприета цена от 189.38 лева за 1 МВЧ. Пояснява, че съгласно § 1,
т. 15 от ДР на ЗЕ "достъп" е правото на ползване на преносната и/или
разпределителната мрежи за пренос на електрическа енергия срещу заплащане на
цена. Съгласно т. 41а ползвател на тези мрежи е физическо или юридическо лице,
което доставя електрическа енергия в мрежата или се снабдява от нея, т.е.
ползватели на мрежата са както потребителите, така и производителите на
електрическа енергия и като такива те дължат цена за достъп до нея, а цената
отразява разходите, които се генерират във връзка с управление на мрежата и се
отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на
електроенергийната система, в т.ч. разходи свързани с диспечиране, подстанции,
средства за търговско измерване, както и всички други административни разходи
за съответната мрежа. Допълва, че тези разходи са вече направени и в случай, че
ги върне, това ще представлява загуба за ЧЕЗ РБ и неоснователно обогатяване на
ищеца. Също така, дори да се приеме, че Договорът е прекратен или развален,
счита че същият е с периодично и продължително изпълнение, поради което
даденото не подлежи на реституция. Отново подчертава, че основанието заплащане
на процесните суми е именно Договора, сключен между страните, факта, че ищецът
е получавал услугата достъп и нормативно установеното в ЗЕ и ПТЕЕ, като сочи
съдебна практика в своя подкрепа.
Позовава
се на конкретни нормативни разпоредби, съгласно които услугата „достъп“ подлежи
на заплащане на преносното предприятие. Излага доводи, че цената за достъп,
макар да не е била изрично договорена, е била прието от ищеца по аналогия от
чл. 326, ал. 2 ТЗ, тъй като е била редовно заплащана. Допълва, че доколкото
липсват доказателства, а и твърдения от страна на ищеца за неизпълнение и
виновно негово поведение, то Договорът между страните не е развален и
следователно не би могло да се търси възстановяване на платеното на отпаднало
основание. Намира, че редът, по който ищецът може да претендира платените от
него суми е този по чл. 301 АПК или по ЗОДОВ.
Счита
също, че исковете противоречат и на разпоредбите на чл. 81 и чл. 82 ЗЗД.
Позовава се на съдебна практика, съгласно която коригирането на сметките на
потребители без да е доказано виновно поведение на потребителя е недопустимо,
тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение и установения в чл. 81 ЗЗД принцип за виновния характер на
договорната отговорност.
Прави
възражение, че независимо от обратното действия на отмяната на решението на
ДКЕВР, тя няма пряко и достатъчно действие върху договорни отношения, което да
има ефекта на задължение за предоставилия услугата за връщане на даденото
възнаграждение за същата при възмездна облигационни връзка.
На
отделно основание оспорва размера на иска в частта на начисления ДДС. Излага
доводи, че ищецът е използвал правото си на приспадане на данъчен кредит за
размера на начисления по процесиите фактури ДДС в размер на 20 %, или 15 163.47
лева и че той е получил тази сума обратно срещу платените по процесиите фактури
суми. В случай, че искът му бъде изцяло уважен, това би довело до двойно
възстановяване на посочената сума. Счита за неоснователна и претенция за
присъждане на законна лихва поради акцесорния ѝ характер.
С
оглед на изложеното, моли съда да остави без разглеждане предявения иск и да
прекрати производството, алтернативно да го отхвърли като неоснователен.
Претендира разноски.
Ищецът
не е депозирал допълнителна искова молба.
По
делото е постъпил допълнителен отговор, в който ответникът подчертава
възмездния характер на правоотношенията между оператор на
електроразпределителната мрежа и производител на ел. енергия от ВЕЦ, както и
правата на договарящите на правна предвидимост и сигурност при пълно и точно
изпълнение на договорите и се позовава на Хартата на основните права на ЕС в
защита на правната сигурност и оправданите правни очаквания във връзка.
Допълва,
че дори да има основание за връщане на даденото по двустранен договор то следва
да обхване и двете престации, а след като услугата е от такъв характер, че не
може да бъде върната, на евентуално връщане би подлежала евентуална разлика в
стойността на двете престации. Отново подчертава, че предоставянето на услугата
достъп е възмездно. Поддържа останалите възражения, обективирани в отговора на
исковата молба.
В
първото открито съдебно заседание по делото ищецът е заявил, че е ползвал
данъчен кредит по процесните фактури и е оттеглил главния иск за сума над 75 817.31
лева до пълния претендиран размер от 90 980.79 лева, като оттеглената част
от иска е за начисленото по фактурите ДДС, както и акцесорния иск за сума над
30 214.12 лева до пълния предявен размер от 35 682.48 лева.
Производството е прекратено в същото съдебно заседание в оттеглената част, като
определението не е обжалвано и е влязло в сила на 14.07.2017 г.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
Между страните е бил сключен договор № **********/.25.06.2012 г. за използване
на разпределителната мрежа от производител. Предмет на договора е осигуряването
от страна на разпределителното предприятие – „Ч.Р.Б.“ АД на достъп до
електроразпределителната мрежа, измерването, валидирането, обработването,
съхраняването и предоставянето на данни за измеленото количество
произведена/потребена електрическа енергия от ползвателите на мрежата, на
крайния снабдител и на ЕСО, както и пренос през разпределителната мрежа на количествата
електрическа енергия, произведени от съоръженията на производителя – „Г.Е.“ 2.“
ЕООД . Обектът на производителя, до който се осигурява достъп и пренос през
разпределителната врежа е Фотоволтаична електрическа централа с местонахождение
УПИ І – 212054, в землището на с. Раброво, община Бойница, област Видин.
Съгласно чл. 24 от договора производителят заплаща на разпределителното
предприятие извършения пренос през разпределителната мрежа на
произведена/потребена ел. енергия по цена, утвърдена от ДКЕВР, а съгласно чл.
26 производителят заплаща и стойността на потребената реактивна енергия извън
допустимите стойности на фактора мощност и
отдадената реактивна енергия, определена съгласно Наредбата за
регулиране на цените на електрическата енергия. В договора липсва отделна уговорка относно цената за достъп до
електроразпределителната мрежа.
На 03.07.2012 г. между ищеца и „ЧЕЗ Е.Б.“ АД е сключен договор № 301/03.07.2012
г. за изкупуване на електрическа енергия, по който ищецът е продавач на
електроенергия от „ФтЕЦ Раброво“, с предмет – изкупуване на произведената от ищеца електрическа енергия. В
чл. 11(4) е уговорена преференциална цена за изкупуване в размер на 485.60 лева
за МВтч. Без ДДС.
От представените по делото и посочени в исковата молба фактури се
установява, че в периода от 30.09.2012 г. до 30.06.2013 г., ответникът е начислил на ищеца цена за достъп до електроразпределителната
мрежа общо в размер на 90 980.79 лева с ДДС или без ДДС
75 817.32 лева.
Между страните не е спорно, че ищецът е заплатил на ответника начислените
му суми – цена за достъп.
Видно от представеното решение на ДКЕВР № Ц-ЗЗ/14.09.2012 г., с него,
считано от 18.09.2012 г., са определени временни цени без ДДС за достъп до
електропреносната и електроразпределителната мрежа на "Електроенергийния
системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД,
"Енерго Про Мрежи." АД, "Ч.Р.Б." АД, които да бъдат
заплащани ежемесечно в зависимост от присъединяването към съответната мрежа от
производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи
преференциални цени, за количествата продадена електрическа енергия. В
решението е посочено, че се издава на основание чл. 197, ал.2 от
ЗИД на Закона за енергетиката (ДВ бр. 54/17.07.2014 г.)
Представено е Решение № КМ-1/13.03.2014 г. на ДКЕВР, с което се определят
компенсаторни цени между временно определените цени за достъп и окончателно
определени такива, но изрично е посочено, че тези компенсаторни мерки не се
прилагат за производителите, които са обжалвали Решение Ц-33/14.09.2012 г. или
по чиито жалби вече има отменително съдебно решение, а операторът на мрежата
следва да им върне всички събрани суми при действието на отмененото решение.
С писмо изх. № СяЕ-006/21.10.2013 г. „Г.Е.2.“ ЕООД, във връзка с Решение №
9620/26.06.2013 г. на ВАС, 5 чл. състав с което е потвърдено Решение №
4131/25.03.2013 г. на ВАС, ІV отделение по адм.д. № 12503/2012 г., с което е
отменено решение на ДКЕВР № Ц-ЗЗ/14.09.2012 г., „Ч.Р.Б.“ АД е поканено да
възстанови на ищеца 90 980.79 лева – цена за достъп по процесните десет
фактури.
С писмо изх. № ДОС-13043(1)/09.12.2013 г. е даден отговор на поканата от „Ч.Р.Б.“
АД, като в него е посочено, че ищецът може да търси платеното по реда на чл.
301 АПК или по реда на ЗОДОВ, тъй като основание за плащане на цена за достъп е
бил административен акт на държавата в лицето на ДКЕВР, който е отменен.
Посочено е още, че съдебното решение, с което административният акт е отменен,
няма обратно действие и с него не се премахват породените от административния
акт правни последици. По делото не са представени решенията на ВАС, но между
страните не е спорно, че именно с тях е отменено Решение на ДКЕВР №
Ц-ЗЗ/14.09.2012 г. в частта, в която е определена цена за достъп за
производители на електроенергия от възобновяеми източници.
На 05.08.2016 г. ищецът отново е изпратил покана до „Ч.Р.Б.“ АД, в което е
посочил, че според актове на ВКС отмяната на решението, което определя цена за
достъп има обратна сила и е отправена покана за възстновяване на 75 817-32
лева без ДДС – платена цена за достъп.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Неоснователни са възраженията на ответника, че предявеният иск за връщане
на дадено на отпаднало основание е недопустим, поради наличието на специален
ред за защита на ответника – този, установен със ЗОДОВ за вреди от
административен акт. Предмет на делото не са вреди от административен акт, в
който случай би бил евентуално приложим ЗОДОВ, а твърдяно от ищеца
неоснователно обогатяване на ответника, който иск се разглежда по общия ред. Дали
е налице такова неоснователно обогатяване е въпрос по съществото на спора. Неприложима
в случая е и хипотезата по чл. 301 АПК -
тази хипотеза е приложима само когато от отменения административен акт пряко са
произтекли вреди за неговия адресат. В настоящия случай при съобразяване
постановеното решение на ДКЕВР ищецът е платил на трето лице, поради което няма
пряко засягане от акта и не е в правомощията на КЕВР да възстанови платените на
„Ч.Р.Б.“ АД суми.
Предвид изложеното, искът е допустим.
По основателността на иска.
Ищецът е дружество, производител на електрическа енергия от възобновяем
източник (фотоволтаична централа), а ответникът e лицензиант за дейността
електроразпределение. В процесния период между страните са действали валидно
сключен договор за използване на разпределителната мрежа от производител. Ищецът
е имал договор за изкупуване на електрическа енергия, произвеждана от
Фотоволтаична централа с крайния снабдител „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, по който последното
дружество е купувач, поради което ищецът ползва електроразпределителната мрежа
в качеството му на производител на електрическа енергия.
Предмет на посочения договор с ответника е и предоставянето на услугата
„достъп“ до електроразпределителната мрежа. В периода 30.09.2012 г. до 30.06.2013
г. ответникът е фактурирал на ищеца цени
за достъп, определени в Решение № Ц-33 на ДКЕВР, които ищецът е заплатил, като
общия размер на платената цена за достъп в периода е 90 980.79 лева с
включен ДДС (75 817.32 лева без ДДС). Безспорно е между страните, че срещу
тези плащания ищецът е получил насрещна услуга, а именно - достъп до електроразпределителната
мрежа. Не се установи от събраните доказателства между страните да е имало
сключен отделен договор за регламентиране на отношенията във връзка с достъпа
до електроразпределителната мрежа, включително да е определяна цена за тази
услуга.
Между страните е спорно дали заплащаната от ищеца цена за достъп до
електроразпределителната мрежа е била дължима по договора за използване на
електроразпределителната мрежа, или пък основанието за плащането й е било само
отмененото решение на ДКЕВР, което я определя.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 15 от ДР
на ЗЕ достъп е правото на ползване на преносната мрежа за пренос на
електрическа енергия срещу заплащане на цената, а по силата на т. 41 от ДР
ползвател на тази мрежа е физическо или юридическо лице, което доставя
електрическа енергия в мрежата или се снабдява от нея. Следователно, ползватели
на мрежата са както потребители, така и производители на електрическа енергия,
в това число и от възобновяеми източници какъвто производител е ищецът.
Съгласно ал. 1 на § 197 от
ПЗР към ЗИДЗЕ (обн. ДВ бр. 54, в сила от 17.07.2012 г.) производителите
на електрическа енергия, които при влизането в сила на този закон не са
сключили договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с
оператора на електроразпределителна мрежа, изпълняват изискванията на чл. 84,
ал. 2 в срок до два месеца от влизането в сила на закона. При неизпълнение по
ал. 1 операторът на електропреносната мрежа и/или операторът на
електроразпределителна мрежа сезира комисията, която определя условията за
достъп до сключването на договор. Съгласно чл. 84, ал. 2 от
ЗЕ / нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп
с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на
електроразпределителна мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на
страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и
допълнителни услуги. Аналогична е и разпоредбата на чл. 30 от Закона
за енергията от възобновяеми източници, съгласно която
производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, чиито
енергийни обекти са с обща инсталирана мощност над 30 kW, сключват договор за
достъп с оператора на преносната или на разпределителната мрежа при общи
условия, одобрени от ДКЕВР и обявени на интернет страницата на оператора на съответната
разпределителна мрежа.
В своята практика, създадена по реда на чл. 290 ГПК, ВКС приема, че
чл. 84, ал. 2 и 3, чл. 104 ЗЕ и § 197 от ЗИДЗЕ от 2012 г. предвиждат задължение
за сключване на договор за достъп, но дължимите цени за предоставените от
електроснабдителното дружество услуги подлежат на административно регулиране
единствено от ДКЕВР, съобразно чл. 30, ал. 1, т. 10 и т. 13 ЗЕ. Доколкото
електроразпределителните дружества в страната ни представляват естествени
монополи на съответния регионален пазар, не съществува правна възможност за
свободно договаряне на цените при пазарни условия за осъществяваната от тях
специфична дейност в отрасъла „Енергетика”. Затова определянето на цените за
предоставяне на услугите „достъп” до електроразпределителната мрежа и „пренос”
на произведена от възобновяеми източници ел. енергия по същата представлява
изключително правомощие на регулаторния колективен административен орган ДКЕВР
- чл. 30, ал. 1, т.т. 10 и 13 ЗЕ. Определената от регулаторния орган цена за
достъп става част от същественото съдържание на договорното отношение и нейното
заплащане е дължимо на договорно основание. Този елемент /клауза/ от
договорното отношение обаче не е подвластен на волята на страните по договора,
а подлежи на принудително административно регулиране от държавния енергиен
регулатор. Правното действие на този административен акт обуславя и правното
действие на клаузата за цената, като елемент от съдържанието на всеки конкретен
договор от подобен вид. Следователно, задължението на производителите на
електрическа енергия за заплащане на цена за достъп на оператора на електропрепосната
или електроразпределителна мрежа възниква от смесен фактически състав, включващ
частноправен елемент - сключен договор за достъп (такъв е налице и при липса на
писмен договор, ако съответният обект е бил фактически присъединен към мрежата
на оператора) и административно-правен - решение на ДКЕВР за определяне на цена
за достъп, временна или окончателна. С отмяната на решението на ДКЕВР отпадат с
обратна сила и правните му последици, за което действие мотиви са изложени
по-долу, което води до липса на предвидения в ЗЕ административноправен елемент
от сложния смесен фактически състав, пораждащ правото на заплащане на цена за
достъп до електроразпределителната и електропреносна мрежа. ВКС приема, че това
е достатъчно, за да се приеме за основателен предявеният иск с правно основание
чл.55, ал.1,предл.3 ЗЗД (така напр. Решение № 212/23.12.2015 г. по т.д. №
2956/2014 г. на І т.о.; Решение № 155/11.01.2016 г. по т.д. № 2611/2014 г. на
ІІ т.о., Решение № 157/11.01.2016 г. по т.д. № 3018/2014 г. на ІІ т.о., Решение
№ 28/28.04.2016 г. по т.д. № 353/2015 г. на II т.о.,
Решение № 104/27.06.2016 г. по т.д. № 1610/2015 г. на II т.о., Решение № 162/04.10.2016 г.
по т.д. № 3245/2015 г. на I
т.о. и много други).
От друга страна, пак според практиката на
ВКС, за процесната "цена за достъп"
не могат да се приложат критериите по чл. 326, ал. 2 ТЗ, както смята ответника,
тъй като тази цена подлежи на определяне само по административен ред. Не би и
могъл да бъде приложен този ред, тъй като на територията, на която ответникът
осъществява дейността си, липсва друг оператор на разпределителна мрежа, за да
се определи обичайната цена за тази услуга.
Както се приема и в посочените решения на ВКС, отмяната на решение на
ДКЕВР, с което се определят временни цени за достъп, е с обратна сила, предвид
следното: Съгласно чл. 177, ал. 1, изр. 2 и чл. 183 АПК
отменителното съдебно решение има действие спрямо всички лица, независимо дали
те са участвали в съдебното производство по оспорване на акта. С разпоредбата
на чл. 195, ал. 1 АПК е предвидено действие занапред само на съдебно решение, с
което се отменя подзаконов нормативен акт. Процесното решение № Ц-ЗЗ/14.09.2012
г. на ДКЕВР няма такъв характер, и по аргумент за противното от чл. 195, ал. 1 АПК, който урежда действието на отмяната на подзаконов нормативен акт, влезлият
в сила съдебен акт за отмяната му като индивидуален административен акт има
обратно действие и отменя и последиците от решението на ДКЕВР. Действително с
разпоредбата на чл. 32, ал.4 ЗЕ регулаторният орган е оправомощен да вземе подходящи
мерки за компенсация, но логическото й тълкуване налага извода, че това
правомощие е предоставено само при отклонение на окончателните цени за достъп
от прилаганите на законово основание до този момент временни цени - влязло в
сила решение за тяхното определяне. При отмяна на решението на ДКЕВР с оглед
действието на съдебния акт във времето следва да се счита, че временни цени за
достъп не са били определяни, а плащането им – за лишено от основание, което
изключва законовата възможност за енергийния регулатор да приема компенсаторни
мерки по чл.32, ал.4 ЗЕ. Именно затова, с представеното от ищеца Решение КМ-1/13.03.2014 г. на ДКЕВР е отказано определянето на
компенсаторни мерки по отношение на случаите, при които временните цени за
достъп са отменени от ВАС.
Предвид
изложеното се налага извода, че към настоящия момент
е налице нормативно установено задължение за сключване на договор за достъп до
мрежата от производители, но не и точно определен размер на цената за достъп за
исковия период, определен с влязъл в сила акт на ДКЕВР. При
тази законова уредба и при съобразяване на посочената задължителна съдебна
практика следва да се приеме, че липсата на административно-правния елемент от
сложния фактически състав по предоставяне услугата „достъп“ означава и липса на
основание за начисляване на ищеца на цена за достъп, тъй като съдържанието на
договорната клауза за цената, дължима на ответника, подлежи на определяне само
по административно-правен ред. Липсата на основание на плащането, което е
отпаднало, предвид отмяната на решението на ДКЕВР, с което цената за достъп е
била утвърдена, влече след себе си задължение на ответника за реституция на
получените при действието на отмененото решение суми.
С оглед изложеното, задължението на ищеца за заплащане на цената за достъп
за процесния период, основано на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР
(съгласно чл. 13, ал. 7 ЗЕ)
е отпаднало най-късно с влизане в сила на Решение № 4131/25.03.2013 г. на ВАС,
ІV отделение по адм.д. № 12503/2012 г., с което решението на ДКЕВР за
определяне на временни цени за достъп в частта по раздел III, т. 10, е отменено – или на 26.06.2013 г., когато е постановено решението
на 5 чл. състав на ВАС. От този момент за ответното дружество е отпаднало
основанието да задържи полученото плащане и съответно е възникнало задължението
за връщане на платеното.
Макар ищецът да е оттеглил иска си в частта по начисления върху цената за
достъп ДДС, за пълнота ще бъде изложено становището на настоящия състав по
отношение на възражението на ответника, че за част от платената цена в размер
на 8 061.06 лева ищецът е ползвал данъчен кредит и ако същата сума бъде платена и от
ответника, ищецът неоснователно ще се обогати: Предявен е иск за връщане на
дадено при отпаднало основание. Получилият нещо без основание дължи да го върне
изцяло, без значение как впоследствие се
е разпоредил с получената сума и какви отношения с трети лица са
възникнали във връзка с плащането. Само по иск с правно основание чл. 59 ЗЗД
съдът би бил задължен да изследва обедняването на ищеца във връзка с обогатяването на ответника, а такъв иск
не е предявен в настоящото производство.
Ето защо, дали и за какъв размер ищецът е ползвал право на приспадане на
данъчен кредит по процесните фактури е ирелевантен въпрос, тъй като касае
неговите отношения с данъчната администрация. Възникналите до сега отношения
във връзка с ДДС и тези, които ще възникнат след постановяване на решението по
повод процесните фактури и евентуално издадени данъчни кредитни известия (чл.
72 ЗДДС) са административноправни отношения, които стоят извън процесния спор.
Ето защо, ответникът дължи да върне полученото в цялост. В случая обаче ищецът
не претендира начисленото му ДДС, а само цената на достъп като данъчна основа
по описаните в исковата молба десет фактури, които са платени – 75 817.31
лева, до който размер искът е изцяло основателен.
Вземането за връщане на платено при отпаднало основание възниква от момент,
в който основанието отпадне, но ответникът е изпада в забава след покана.
Такава се установи, че е връчвана преди
исковата молба, като предвид данни за точната дата на връчване, за такава
следва да се приеме датата, на която ответникът е отговорил – 09.12.2013 г., и
ответникът е изпаднал в забава от следващия ден. Ищецът претендира забава да е
настъпила в по-късен момент – от 15.04.2014 г., поради което и акцесорният иск
е основателен за целия исков период до. Относно размера, съдът определя същия с
помощта на електронния калкулатор на НАП. Върху главница от 75 817.31
лева, за периода от 15.04.2014 г. до
16.02.2017 г. се дължи мораторна лихва 21 712.78 лева. Акцесорният иск е
основателен до посочения размер, а за горницата до пълния претендиран размер от
30 214.48 лева ще следва да бъде отхвърлен.
По разноските: С оглед
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се следват разноски
съобразно уважената част от исковете. Той е доказал такива в размер на заплатената и дължима държавна
такса по делото в размер на 5066. 53 лева и адвокатски хонорар в размер на 8000
лева, или общо сумата от 13 066.53 лева, от които му се дължат 10 061.23
лева (като се съобрази и оттеглената част от първоначалните искове).
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "Ч.Р.Б." АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Г.Е.2.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***“ 10, следните суми: 1. Сумата 75 817.31
лева (седемдесет и пет хиляди
осемстотин и седемнадесет лева и тридесет и една стотинки) - платена на отпаднало основание цена за достъп
до електроразпределителната мрежа по фактури, издадени в периода 30.09.2012 г. –
30.06.2013 г., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, 2. Сумата 21 712.78 лева (двадесет и една хиляди седемстотин и
дванадесет лева и седемдесет и осем стотинки) – мораторна лихва върху
главницата за периода 15.04.2014 г. до 16.02.2017 г., на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за разликата над присъдения размер до
пълния размер на претенцията – 30 214.12 лева, като неоснователен и 3. Сумата 10 061.23 лева (десет
хиляди шестдесет и един лева и двадесет и три стотинки) - съдебни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: