Определение по дело №42152/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 април 2025 г.
Съдия: Мария Василева Карагьозова
Дело: 20241110142152
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юли 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 18050
гр. София, 17.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20241110142152 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от *************, ЕИК: **********, със
седалище и адрес на управление: ********************, срещу *************, БУЛСТАТ:
***********, адрес: **************, с която са предявени искове за следното:
Да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 541,17 лв.,
представляваща главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ и разходи по ликвидационна дейност, ведно със законната лихва от
20.10.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 173,83 лв., представяваща мораторна
лихва за периода от 20.10.2020 г. до 20.10.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение
от 02.11.2023 г. по ч.гр.д. № 57800/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 30 състав.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, който в срока по чл. 131
ГПК е подал отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Ищецът е представил сверени копия на документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Съдът намира, че искането на ищеца за допускане на съдебна автотехническа експертиза
със задачи, поставени в исковата молба е допустимо, относимо и необходимо, поради което
същото следва да бъде уважено.
Искането на ищеца за събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при
режим на призоваване за посочените в исковата молба обстоятелства е основателно и следва
да бъде допуснато.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
На основание чл. 140 ГПК, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 17.06.2025 г. от
15:00 ч., за когато да се призоват страните, свидетелят и вещото лице.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане
на спора.
ПРИЕМА приложените към исковата молба документи като писмени доказателства по
делото, като ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в срок до първото по делото съдебно
заседание да представи четливо копие от протокол с номер, започващ с 06 и завършващ на
574 /л.33 от делото/.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 57800/2023 г. по описа на СРС, 30 състав.
ДОПУСКА разпит на един свидетел на ищеца при режим на призоваване, а именно
*************, ЕГН: **********, за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата
молба. Определя депозит в размер на ............. лв., който следва да бъде внесен от ищеца в
едноседмичен срок от получаване на съобщението. Свидетелят да се призове на адрес:
************************, след представяне на документ за внасяне на определения
депозит. Да се направи справка в Национална база данни „Население“ за регистрираните
постоянен и настоящ адрес на свидетеля.
ДОПУСКА съдебна автотехническа експертиза със задачи, поставени в исковата молба,
при депозит в размер на 450 лв., вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на
препис от протокола.
НАЗНАЧАВА за вещото лице инж. ***********, който да бъде уведомен за допуснатата
експертиза и за датата на съдебното заседание след представяне на документ за внасяне на
определения депозит.
ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 20.02.2019 г. в гр. София, при движение по
„Околовръстен път“, в посока от ж.к. „Младост“ към бул. „Симеоновско шосе“, на 300-400 м
преди отбивката за бул. „Симеоновско шосе“, водачът, управляващ лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А6“, с рег. № **********, собственост на ***************, попаднал в
несигнализирано и необезопасено препятствие на пътното платно – камък с остри ръбове, в
резултат на което били причинени щети по автомобила – спукана предна дясна гума и
счупена предна дясна джанта. Мястото било посетено от органите на МВР, които съставили
протокол за ПТП № 1742275/19.06.2019 г. Към датата на настъпване на ПТП за увредения
автомобил имало сключена застраховка „Каско“ с ищцовото дружество по застрахователна
полица № **********/27.09.2018 г. със срок на застрахователно покритие от 28.09.2018 г. до
2
27.09.2019 г. Във връзка с настъпилото ПТП със застрахования автомобил пред ищеца била
предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, заведена под щета №
10019030115966. След извършен оглед на автомобила бил съставен опис на всички щети. В
ищцовото дружество била представена фактура № **********/21.06.2019 г., издадена от
************, за извършен ремонт на автомобила на стойност 479,17 лв., която сума била
изплатена на собственика на 14.10.2020 г. Освен това, на 01.10.2019 г. ищецът изплатил
сумата от 52,00 лв. на „*****************, извършило репатриране на автомобила. Твърди,
че ПТП било настъпило на път, стопанисван от ************* – ответник в настоящото
производство. С уведомително писмо ищецът предявил регресна претенция към ответника
за възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски в
размер на 10,00 лв. или всичко общо в размер на 541,17 лв., но до този момент плащане не
било постъпвало. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване
на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.11.2023 г. по ч. гр. д. № 57800/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, 30 състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което
наложило предявяването на настоящите искове от ищеца.Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира присъждане на разноските,
направени в исковото и заповедното производство.
С отговор на исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът чрез
пълномощника си оспорва предявените искове като неоснователни. На първо място твърди,
че от приложените към исковата молба документи не се установявало с категоричност, че
причината за настъпване на процесното ПТП е именно несигнализирано и необезопасено
препятствие на пътното платно – камък с остри ръбове. В тази връзка сочи, че протоколът за
ПТП в частта, в която е описано местопроизшествието, е нечетлив, а отделно от това същият
бил съставен единствено по данни на водача, поради което не следвало да се кредитира.
Предвид липсата на безспорни доказателства, не можело да се приеме, че произшествието е
настъпило по твърдения от ищеца механизъм, както и че е налице причинно-следствена
връзка между него и увреждането на автомобила. Излага доводи, че доколкото в
уведомлението за щета били посочени две дати – 19.02.2019 г. в края на документа и
19.06.2019 г. в описанието на претърпяното ПТП, от това следвало, че протоколът за ПТП е
бил съставен четири месеца след настъпване на произшествието или собственикът на
увредения автомобил е предявил претенция за изплащане на обезщетение четири месеца
преди настъпването му. Оспорва иска и по размер, като твърди, че не е ясно по какъв начин
е било изчислено обезщетението. Възразява, че вината за настъпването на произшествието е
изцяло на водача, тъй като същият не е съобразил поведението си на пътя с конкретната
пътна обстановка. На следващо място оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение, тъй като в застрахователния договор липсвали данни, лицата, подписали
полицата за застраховател и застрахован, както и данни относно това дали същите имат
представителна власт да сключат договора. Ето защо моли съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца възнаграждение за процесуален представител.
3
Доказателствената тежест се разпределя, както следва:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните
обстоятелства:
1. наличието на имуществена застраховка „Каско“, сключена по отношение на увредения от
процесното ПТП лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. № **********,
собственост на ***************, валидна към датата на застрахователното събитие;
2. настъпването на застрахователното събитие – механизма на ПТП, в срока на
застрахователното покритие и на общински път, който се управлява от ответника;
3. вида, характера и размера на причинените от процесното ПТП вреди на застрахования
автомобил;
4. причинната връзка между застрахователното събитие и причинените вреди;
5. предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника, а именно –
противоправното поведение (действие или бездействие) на служители на ответника или на
лица, които същият е натоварил с поддръжката на пътя; причинени при или по повод
изпълнението на възложената работа вреди на застрахования автомобил; причинно –
следствената връзка между противоправното поведение на виновните лица и настъпването
на застрахователното събитие;
6. че по процесната щета ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на
479,17 лв. на собственика на увредения автомобил и сумата в размер на 52,00 лв. на
дружеството, извършило репатриране на автомобила;
7. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: съществуването
на регресното вземане, настъпването на изискуемостта на вземането, изпадането на
ответника в забава и размера на претендираната мораторна лихва.
В тежест на ответника е да докаже плащането на претендираните вземания, както и
фактите, на които основава своите искания или възражения, включително, че
застрахователното събитие е настъпило по изключителна вина на водача, управлявал
увредения автомобил.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване, че: застрахователното събитие – ПТП е настъпило на път, който се стопанисва и
поддържа от ответника; че по процесната щета ищцовото дружество е заплатило на
собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 479,17 лв. и
сумата в размер на 52,00 лв. на дружеството, извършило репатриране на автомобила.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства относно обстоятелството, че процесното
ПТП представлява покрит риск по застрахователния договор.
4
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за установяване на обстоятелствата,
възложени в негова доказателствена тежест.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили
по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда
за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание
може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени
доказателства, както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка
с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение.
На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5