Решение по дело №777/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 237
Дата: 25 ноември 2021 г. (в сила от 25 ноември 2021 г.)
Съдия: Димитър Пандалиев Бозаджиев
Дело: 20215200500777
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 237
гр. Пазарджик, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20215200500777 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Същото
е образувано по повод на постъпила жалба с вх.№1908/14.06.2021г. на
Държавна Агенция „Държавен резерв и военовременни запаси“, чрез
пълномощника му гл.юриск.В.Г., срещу Постановление от 19.05.2021г., с
което на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е прекратено изпълнително дело
№2026/2018г., ІІІ район.
В жалбата са изложени съображения в насока незаконосъобразност и
необоснованост на постановения акт на съдебния изпълнител.
Искането е, на основание чл.437, ал.4 от ГПК, съдът да се произнесе с
решение, с което се отмени постановлението за прекратяване на изп.д.
№2026/2018г. по описа на ДСИ при РС- Пазарджик.
В срокът по чл.436, ал.3 ГПК от длъжникът в изпълнителното
производство- „Южен индустриален парк“ не е представено възражение на
подадената въззивна жалба.
От страна на ДСИ- А.К. са депозирани мотиви по реда на чл.436, ал.3 от
ГПК относно обжалваното действие, като същата излага съображения в
насока на неоснователност на подадената жалба. В този смисъл се моли
1
последната да не бъде уважавана.
Пазарджишкият окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата
и мотивите на ЧСИ и извърши проверка по изпълнителното дело, след
като намери, че не се налага събирането на доказателства в открито
съдебно заседание, прие за установено следното:
Изпълнително дело №2026 е образувано с Постановление от
15.06.2018г. на ДСИ А.К., във връзка с подадена молба на взискателя
Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ срещу
„Южен индустриален парк“ АД /бивше „Стоманени тръби“ АД, за суми по
Изпълнителен лист от 17.12.2007г., издаден по гр.д.№66/2006г. по описа на
РС- София и по Изпълнителен лист от 24.04.2008г., издаден по описа на
Софийски градски съд.
До длъжникът „Южен индустриален парк“ АД, представляван от Й. АТ.
ИВ. са изпратени няколко покани за доброволно изпълнение, последната от
31.08.2018г., която с оглед на дадени указания е залепена по реда на чл.47 от
ГПК.
Видно от Молба подадена от Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“ с изхV2941/26.10.2018г. е поискано от ДСИ, с оглед
установяване на активи на длъжника, да се изиска от НАП актуална
информация относно налично имущество по отношение на което да се посочи
способ за изпълнение.
Във връзка с постъпила информация по изпълнителното дело с Молба
на взискателят с изх.№3590/21.12.2018г. е поискано ДСИ да наложи запор
върху открити банкови сметки на длъжника в обслужващи го банки.
Видно от Разпореждане на ДСИ от 02.01.2019г., на основание чл.507а от
ГПК е наложен запор на банкови сметки на длъжника „Южен индустриален
парк“ АД до размера на дълга, при спазване разпоредбата на чл.446 т ГПК по
изпълнителното дело в „Първа инвестиционна банка“, „Юробанк и Еф Джи
България“ АД, ТБ „Инвестбанк“ АД. Изпратени са запорни съобщения до
банките.
От Молба с изх.№1046/11.04.2019г. подадена от взискателят е поискано
да се извърши проучване за притежавано от длъжника имущество, спрямо
което да се предприемат действия по принудително изпълнение в обхвата на
съдебния район на РС- Пазарджик. Във връзка с така постъпилата молба е
2
изискано от ДСИ на справка от Службата по вписванията, дали длъжника
притежава недвижими имоти.
Видно от резолюция на ДСИ отразена върху молба на взискателя с изх.
№1336/13.05.2019г., на основание чл.521 от ГПК е насрочено предаване на
посочените в изпълнителния лист вещи, на 11.06.2019г. от 10.30ч.
От Протокол за принудително отнемане и предаване на вещи от
11.06.2019г. е отразено, че на мястото на адреса е намерена разрушена
пустееща конструкция, като движими вещи не са намерени.
С Писмо до ДСИ от страна на взискателят с изх.№55-47 от 09.01.2020г.,
както и Писмо с изх.№76-20 от 13.01.2021г. е поискано потвърждаване
салдото по сметката на длъжника, съответно към 31.12.2119г. и към
31.12.2020г. Подадена е информация в тази връзка от ДСИ.
Видно от Писмо с изх.№1343/14.05.2021г. от Държавна агенция
„Държавен резерв и военновременни запаси“ е поискано от страна на
последната, да се предприемат принудителни действия по опис, оценка и
продажба на недвижими имоти на длъжника- „Южен индустриален парк“ АД
гр.София.
Видно от Постановление от 19.05.2021г. на ДСИ при РС- Пазарджик, на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е прекратено производството по изп.дело
№2026/2018г.
Окръжният съд от правна страна приема за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като право на взискателя да реализира
правото си да обжалва действия на съдебния изпълнител, съгласно чл.435,
ал.1, т.3 от ГПК, като в случая се обжалва постановлението на съдебния
изпълнител да прекрати образуваното изпълнително производство
№2026/2018г.
По съществото, подадената жалба е основателна.
За да прекрати изпълнението, съдебният изпълнител е приел, че по
процесното изпълнително дело не са извършвани изпълнителни действия
повече от две години без да е конкретизирал от коя дата е последното
изпълнително действие.
В конкретният казус, настоящата инстанция не приема изложените в
краткост мотиви на съдебния изпълнител.
3
Безспорно е задължителното за съдилищата Тълкувателно решение
№2/26.06.2015г. по т.дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС- т.10, с което е
прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години изпълнителното производство се
прекратява по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Според мотивите на тълкувателното решение, прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ/независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане на взискателя, съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ- насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта
или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Със същото тълкувателно решението е прието, че когато взискателят не
е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК, че прекратяването на изпълнителното производство, поради
т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебния изпълнител
може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Прието е, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право.
В конкретният казус се установява, че по изпълнително дело
№2026/2018г. от самото образуване многократно са искани и извършвани
изпълнителни действия, като висящността на производството е поддържана
4
от взискателя и до настоящия момент.
Спорен момент се явява, протокола за принудително отнемане на и
предаване на вещи от 11.086.2019г., който е съставен във връзка с насрочено
предаване на движими вещи.
В случая, настоящата инстанция приема, че независимо, че е
констатирано липса на движими вещи и в резултат на това не са отнети вещи,
то не следва да се приема в ущърб на взискателя, че не е налице извършено
изпълнително действие. На практика следва да се приема, че то е
изпълнително действие което е извършено в 2- годишен срок от датата на
прекратяване от страна на ДСИ производство и не е основание за извод, че
взискателят е бездействал в същия. Не се отрича от съдебния изпълнител, че
това конкретно действие е по почин на взискателя.
От друга страна следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.3,
т.1 от Закон за мерките и действията по време на извънредно положение,
обявено с решение на НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците за
срока от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни
производства, с изключение на сроковете по производствата и делата,
съгласно Приложение към цитираната разпоредба, което не включва
изключения по изпълнителни дела.
Ето защо, предвид характера на срока по чл.433, т.8 от ГПК, като
процесуален преклузивен срок следва да се приеме, че по силата на
цитираната разпоредба този срок не тече за времето на обявеното извънредно
положение. С решение на НС, извънредното положение бе удължено до
13.05.2020г.
При тези данни, следва да се приеме, че е налице висящност на
изпълнителния процес през периода от образуване на изпълнителното дело до
настоящия момент, поради което постановлението на съдебния изпълнител да
постанови прекратяване, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК се явява
незаконосъобразно.
С оглед на гореизложеното, жалбата, като основателна следва да се
уважи, а постановеното съдебния изпълнител постановление от 19.05.2021г.,
като незаконосъобразно следва да се отмени.
В последица от това, делото следва да се върне на съдебния изпълнител
5
за последващи от негова страна действия по изпълнителното дело.
Мотивиран от горното, Пазарджишкият окръжен съд

РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Постановление от 19.05.2021г., с което на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, съдебен изпълнител при Районен съд- Пазарджик е
прекратил производството по изпълнително дело №2026/2018г., ІІІ район.
ВРЪЩА изп.дело №2026/2018г. ІІІ район за последващи действия по
изпълнителното дело от съдебния изпълнител.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6