Присъда по дело №1314/2017 на Районен съд - Видин

Делото е образувано по тъжба на Ц.П.Ц.,***, ЕГН:********** против В.В.М. ЕГН ********** с постоянен адрес: ***, с настоящ адрес:***, родена на ***г. в гр. Видин, българка, с българско гражданство, с висше икономическо образование, разведена, месторабота: ОДМВР – Видин, РУ – Видин, мл. полицейски инспектор, неосъждана за  това, че на  27.08.2017 г. към 18.00 часа на личния мобилен телефон на Ц.П.Ц. отправила обидни думи, а именно „курво, пачавро, боклук”-престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК и за това, че на  27.08.2017 г. към 18.00 часа на личния мобилен телефон на Ц.П.Ц. отправила заплахи за живота и здравето на същата с думите „ще изпратя полицаи и мои хора в дома ти, за да те пребият до смърт и да те убият“-престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК.

Тъжителят редовно призован не се явява. Явява се редовно  упълномощен процесуален представител, който подържа тъжбата и моли за постановяване на осъдителна присъда спрямо подсъдимата.

Тъжителят е конституиран с правата на граждански ищец на основание чл. 84 от НПК. Приети са за съвместно разглеждане в наказателното производство предявените граждански искове от тъжителя срещу подсъдимата за сумата от 1000 лв., за причинени неимуществени вреди в резултат от престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК, както и за сумата в размер на 1000 лв., за причинени неимуществени вреди в резултат от престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК.  Претендират се разноски по делото.

Подсъдимата се явявала лично в съдебни заседания, същата се представлява от надлежно упълномощен договорен защитник, който моли за оправдателна присъда.Подсъдимата не се е явила в последното съд.заседание, а  е била представлявана по делото от адвоката си, който е заявил, че същата не държи да присъства.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Тъжителят Ц.Ц. към момента на деянията е работила като социален работник в Д“СП“-ВИДИН.

Същата се  запознала свидетеля Е. М.-мл.пол. инспектор в РУ-ВИДИН във връзка с работата си.

Подсъдимата В.М. ***, като мл.полицейски инспектор.

Към момента на деянията свидетелят М. бил женен.Малко преди това бил приключил извънбрачната си връзка с подсъдимата М..

Свидетелят М. и тъжителят Ц. се виждали  и имали контакти по повод майката на М., която била претърпяла операция по смяна на тазобедрена става и могла да ползва социални помощи.По преписката й в Д“СП“ работила именно Ц..Двамата имали приятелски отношения, като се виждали  и извън службата й „на кафе“.

На 27.08.2017г.подсъдимата заедно със свидетелите-З. М. и Ц. Т. трябвало да пътува за гр.Пазарджик, където отивала на полицейско обучение/Школа/.Същите се разбрали да тръгнат от селото на подсъдимата –с.Бела Рада.Заедно със свидетелката М. двете отишли предишния ден и преспали там.На следващия ден тръгнали да си оправят багажа в колата, докато чакали да дойде от гр.Видин свидетелят Т., с когото щели да пътуват.Свидетелката М. забелязала , че на чистачката на предното панорамно стъкло на автомобила има оставена бележка.Отворила я и я прочела. На бележката имало телефонен номер и текст“ОБАДЕТЕ СЕ !ВАЖНО!“ или „ОБАДЕТЕ СЕ!СПЕШНО!“.Същата показала бележката на подсъдимата М., като подсъдимата й казала, че нейни съседи я информирали, че я е търсела някакво жена, която разпитвала за нея, както и кои са родителите й.В този момент дошъл и свидетеля Т..Прибрали бележката и тръгнали за гр.Пазарджик, като шофирала подсъдимата, до нея на предна дясна седалка седяла свидетелката М., а отзад свидетелят Т..Някъде по пътя подсъдимата се сетила за бележката и помолила свидетелката М. да набере номера  и да го пусне на високоговорител,тъй като шофирала, а нямала устройство, с което да говори без ръце.М. набрала телефонния номер.От отсрещната страна вдигнала жена, на която подсъдимата обяснила, че този номер й е бил оставен на колата  с бележка да му се позвъни спешно.От другата страна без никой да се представи се чули следните изрази :“Курво проклета, знаеш ли, че имаш връзка с женен мъж, парцал, боклук мръсен“, след което подсъдимата попитала „Коя си ти, че да ми говориш така?!“ и връзката прекъснала.

На същата дата тъжителят, заедно със свои приятелки след обяд била на кафе в заведение „Фантата“в гр.Видин, което се намира близо до дома й.С нея били и свидетелките-М. А. и И.П..Тъй като било много горещо решили да се качат в апартамента й на по-хладно, за да ползват климатик.След като поседели малко на телефона на тъжителя се звъннало и същата го вдигнала.Именно тогава бил проведен  и въпросният разговор с подсъдимата.

 

По делото  са разпитани свидетелите – З. М., Ц. Т., Е. М.,М. А. и И.П..

Свидетелите З. М.  и Ц. Т. дават подробни показания за пътуването си с подсъдимата и за проведения от нея разговор с неизвестно лице от женски пол.Техните показания са конкретни, ясни, пресъздават непосредствените им възприятия, както от пътуването им, така и от проведения „разговор“ от подсъдимата, който е впечатлил и тях самите.Свидетелката М. обстоятелствено разказва за намерената бележка и за всички последващи действия от тяхна страна.И двамата свидетели дават показания, за това което са чули, и че проведения разговор е бил на високоговорител, тъй като подсъдимата е шофирала.

Съдът дава вяра на показанията на тези свидетели, тъй като същите са логични, пресъздават непосредствените им възприятия от случващото се, житейски обясними са,  дадени са с неподправена емоционалност като наблюдатели на  събитието, отговарят на социалния им статус и житейски опит.

Свидетелят Е. М. дава показания, че познава Ц.П. от малко повече от година. Поддържал нормални приятелски отношения с нея, говорили  по телефон, виждали са се и на кафе. Поводът за контактите му с нея е, че майка му претърпяла операция за смяна на тазобедрена става и тя била социалният работник който се паднал да работи  по преписката за получаване на средства за придвижване. Свидетелства, че в края на лятото  на миналата година при една от срещите им Ц. го  попитала има ли интимна връзка с негова колежка на име В..Той й отговорил, че това  е лично негова работа и не я  засяга, но не е тайна, че е имал такава връзка, която е приключила. Ц. обаче спорила с него, че връзката му продължава, че ще проучи този въпрос и ще разбере истината. Многократно се е опитвала да разбере от него къде живее В.,***, каква кола кара. След това започнала да му говори, че е женен мъж, който има извънбрачна връзка, че това ще стигне до ушите на съпругата му, като в крайна сметка Ц. се обадила на съпругата му, което довело до прекратяване на брака му с развод. Имало и обидни квалификации пред него от Ц. за В., като я наричала – „Курвор”, както и спрямо него – „мърша, мършляк”.Заявява, че това бил поводът за развода му, докато причините са други. Дава показания, че в един от последните му  разговори с нея директно го попитала: „Защо след една година връзка между нас двамата, ние не стигнахме до секс?”, на което той отговорил,  че не са имали „връзка“ и че не е имал никакви намерения да се стига до секс. След този  разговор спрял да се вижда с Ц., спрял да отговаря на телефонните й обаждания, тя не преставала да звъни, обяснявала му колко е пропаднал. След развода има отново връзка с В..

         Съдът  дава вяра и кредитира изцяло показанията на този свидетел, тъй като същите на първо място са житейски обясними, логични, неподправени, искрено дадени.Още повече, че същият изнася лични отношения на показ,от друга страна е човек,който „няма какво да губи“ в създалата се ситуация.Неговите показания като цяло се подкрепят  от тези, на първите двама свидетели, на които съдът е дал вяра.Същите допринасят за изясняване на обективната истина, респективно за създаване на цялостна картина на фактическата обстановка, при която са се развили събитията.

         Свидетелките М. А. и И.П. дават показания, че около 18,00ч. когато вече били в апартамента на тъжителя  звъннал телефона й, тя го включила на високоговорител. Бил непознат номер.Разбрали само, че е женски глас, който крещял: „Курво, пачавро.Ще изпратим полицаи, мои хора да те пребият и да те убият“, след което прекъснала връзката.

         Съдът не дава вяра и не кредитира показанията на тези две свидетелки, тъй като същите са близки приятелки на тъжителя/свидетелката М. А. дава показания, че е приятелка с Ц. от тридесет години, а втората свидетелка от седем-осем години/.Освен това и двете дават показания, че телефонът е бил включен на високоговорител без да има каквато и да било причина за това.Освен това тези показания противоречат на показанията на първата група свидетели , на които съдът е дал вяра.Видно от показанията на свидетеля М. е, че Ц.  е била в заблуждение относно отношенията им, че същата има отрицателно отношение към подсъдимата, за това , че е имала връзка с него, че си е позволявала да употребява  нецензурни думи по отношение на нея, което в крайна сметка показва цялостното й отношение към М..Нещо повече именно Ц. е съобщила за връзката на свидетеля с подсъдимата, което е станало повод и за развода му.

         Всички тези обстоятелства водят на мисълта, че горните свидетелки са целели единствено и само да помогнат на тъжителя, която е тяхна приятелка.

Между събраните писмени и гласни доказателства няма противоречие, същите взаимно се допълват и разкриват по-горе възприетата цялостна картина на установената по делото фактическа обстановка.

Видно от представената справка от ТЕЛЕНОР АД е, че действително е бил проведен разговор между подсъдимата и тъжителя, че този разговор е бил проведен около 17,40ч.Времето на провеждане на разговора в конкретния случай е без каквото и да било значение, тъй като основния факт, подлежащ на доказване  е кой какво е казал, а не кога се е случило.Още повече, че и защитата не оспорва факта на проведен разговор.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че обвинението не доказано по един несъмнен и безспорен начин, така както го изисква нормата на чл.303, ал.1 от НПК, поради което подсъдимата В.М. ще следва да бъде призната за НЕВИННА и оправдана по повдигнатите обвинения по чл.144, ал.1 и чл.146, ал.1 от НК.  

         Относно гражданските искове срещу подсъдимата М. за престъпления по чл. 144, ал.1  и чл.144, ал.1от НК.

Касае се за искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

За да бъдат уважени същите следва да се установи наличие на деликт, противоправно поведение от страна на подсъдимата спрямо тъжителя, което не бе установено по делото с оглед изнесеното по горе.

Предявеният граждански иск от Ц.П. Ц. срещу подсъдимата В.В.М. в размер на 1000 лв., за причинени неимуществени вреди в резултат от престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК следва да бъде отхвърлен като НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и този за претърпени неимуществени вреди в размер на 1000 лв.в резултат от престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК.

Ц.П.Ц. следва да бъде осъдена да заплати на В.В.М. сумата от 500 /петстотин/ лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното Съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: