Р Е
Ш Е Н
И Е
№260020
Ботевград, 11.05.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на единадесети април през
две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ****
при секретаря-****,
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА ****
гражданско
дело № 445 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.30, ал.1
от Закон за наследството /ЗН/.
Т. **** Б. с ЕГН: ********** от ****,
САЩ, чрез пълномощник адв. Х.Ц.К. от САК, е предявил иск с правно основание
чл.30, ал.1 от ЗН срещу С.Т.Б. ***, с ЕГН: ********** за възстановяване на
запазената част от наследството, оставено от наследодателя му **** Т.Б.,***,
починал на 09.10.2010г., като се намали направеното от него завещателно
разпореждане в полза на С.Т.Б., отразено в саморъчно завещание от 14.11.2006г.,
обявено с Протокол от 23.11.2011г. на нотариус № 418-****, с район на действие
РС-Ботевград, до размера, необходим за допълване на запазената му част, която е
в размер на 1/2 идеална част от наследството на баща му **** Т.Б., което е
приел по опис, вписан в Особената книга за 2020г., пореден №51, стр.181 по
ч.гр.д.№1356/2020г. по описа на РС-Ботевград, за следните недвижим имоти:
1.
поземлен имот с идентификатор ****,
находящ се в Ботевград, община Ботевград, Софийска област, адрес: Ботевград,
п.к.2140, ул.****, с площ от 1022кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване / до 10 m/, номер по
предходен план: ****.****заедно с
първия жилищен етаж с идентификатор ****.1
от построената в описания по-горе поземлен имот триетажна жилищна сграда със
застроена площ от 150кв.м.
2. 1/8 идеална част от поземлен имот с
идентификатор ****, находящ се в Ботевград, община Ботевград, Софийска
област, адрес: Ботевград, местност *******, площ
1680кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята:4, номер по предходен план: ****
3. 1/8
идеална част от поземлен имот с идентификатор ****, находящ се в Ботевград,
община Ботевград, Софийска област, адрес: Ботевград, местност ****, площ
1931кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята:6, номер по предходен план: ****
4.
1/8 идеална част от поземлен имот с идентификатор ****, находящ се в
Ботевград, община Ботевград, Софийска област, адрес: Ботевград, местност ****,
площ 1511кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, категория на земята:5, номер по предходен план: ****
5.
1/8 идеална част от поземлен имот с идентификатор ****, находящ се в село
Боженица, община Ботевград, община Ботевград, Софийска област, адрес:
Ботевград, местност ****, площ 4959кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: ливада, категория на земята:6, номер по
предходен план: ****.
6.
1/8 идеална част от поземлен имот с идентификатор ****, находящ се в село
Боженица, община Ботевград, община Ботевград, Софийска област, адрес:
Ботевград, местност ****, площ 2000кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята:6, номер по
предходен план: 241020, при съседи: ****, както и да се присъдят направените по
делото разноски, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.131/.
В
с.з. ищецът, чрез пълномощник адв. Х.Ц.К. от САК поддържа така предявения иск и
моли да бъде уважен. Представя писмени бележки с вх.№ 260538 от 19.04.2021г.
Ответникът-С.Т.Б. *** е направил
възражение по иска и е представил писмен отговор с вх.№ 264463 от 09.12.2021г.,
в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът оспорва иска. Възразява срещу твърденията на
ищеца, изложени в исковата молба, че от 2007г. не се е връщал в РБългария и на
06.09.2020г. от майка си разбрал за смъртта на баща му, тъй като за тях не са
представени доказателства. Оспорва вписаното приемане по опис, обективирано в
приложеното удостоверение като неоснователно поради липса на доказателства
относно датата на узнаването от ищеца за откритото наследство, с оглед спазване
на срока по чл. 61, ал.1 от ЗН. Оспорва Удостоверение изх. № 60911/25.11.2020
година относно собствеността на наследодателя на ищеца върху вписаните в него
недвижими имоти, а именно: в т.1 от Удостоверението е вписан поземлен имот с
индентификатор **** и с площ 1022 кв.м. Върху този поземлен имот наследодателят
на ищеца няма право на собственост. Съгласно нот. акт № 193 от 1990 год.
наследодателят ****. е закупил от родителите си само първия жилищен етаж от
къщата заедно с източния гараж, северното таванско помещение, северната сушилня
и две мазета, без идеални части от поземления имот, върху който е построена
къщата. В скица № 15-1078329/17.11.2020 год., която прилага като доказателство,
****. е посочен само като собственик на описаните в нотариалния акт обекти, но
не и като собственик на идеални части от поземления имот. За имотите, описани
от т.2 до 4-та вкл. са посочени като собственици фирма „****“ ЕООД с ЕИК ****
заедно с наследници на Саво Т.Б., от което следва, че между наследниците на
Саво Б. не е извършена делба, поради което не може да се определи
разполагаемата част на ****., съответно запазената част на ищеца, претендирана
с исковата молба. За имота, посочен в т.5 няма никакви данни за собственика му.
За имота, отразен в т.6 като собственик на имота е посочено лицето ****, който
е придобил този имот с Решение № 65А от 15.09.1997 год. на ОСЗ-Ботевград. Ответникът
твърди, че с изключение на част от сградата, описана в т.1 от удостоверението,
за останалите имоти не може да се установи дали са били собственост на
наследодателя на ищеца, и ако са били, в какъв обем е правото му на собственост
върху тези имоти. Ответникът твърди, че приживе
****. му е завещал цялото си имущество, като копие от завещанието е приложено
към исковата молба. Завещанието е направено на 14.11.2006год. и се е
съхранявало при завещателя. След неговата смърт ответникът по делото е поискал
по съответния законен ред неговото обявяване от нотариус ****, което е
извършено на 23.11.2011 год. Разпоредбата на чл.1 от Закона за наследството
определя, че наследството се открива в момента на смъртта в последното
местожителство на починалия. Основавайки се на тази правна норма, наследството,
оставено от ****., е открито в деня на смъртта му - 09.10.2010 год. От този
момент възникват както правата на наследниците по закон, така и правата на
наследниците по завещание.
Съгласно
чл. 48 от ЗН наследството се придобива с приемането му. Съгласно чл. 49 ал.2 от ЗН с обявяването на завещанието ответникът е приел наследството и това е
станало на 23.11.2011 год. Съгласно втората хипотеза на чл. 48 от ЗН приемането
произвежда действие от откриването на наследството. Наследството се открива в
момента на смъртта на починалия и приемането на наследството от ответника е
произвело действие от 09.10.2010 година. Ответникът е направил възражение, че е
придобил наследството не само на основание на завещанието, но и на основание
изтекла придобивна давност съгласно чл.79 от Закона за собствеността, тъй като
е изтекла петгодишна придобивна давност, затова, че ответникът е бил
добросъвестен и е владял за себе си наследствените имоти на правно основание,
годно да го направи собственик съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1 ЗС. А това
годно правно основание е завещанието, съставено в законната форма и обявено по
законния ред. Дори да се приеме, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 79,
ал.1 от ЗС - десетгодишна придобивна давност, тя също е изтекла. Моли да се отхвърли
иска като неоснователен и недоказан и се присъдят направените по делото
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, за които не представя списък за разноските по чл.80 от ГПК.
В с.з. ответникът, чрез пълномощник адв.
П.Ч. от САК оспорва иска и поддържа направените възражения в писмения отговор. Представя
писмени бележки с вх.№ 260510 от 15.04.2022г.
От събраните по делото доказателства,
обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Страните не спорят, че ищецът Т. **** Б. е племенник на ответника С.Т.Б., тъй като баща му **** Т.Б. е брат на ответника. Горното се установява от приложеното копие от удостоверение за наследници на ****Б.,***. От същото става ясно, че бащата на ищеца и ответника имат за родители ****Б., починал на 26.07.2001г. и ****. Имат и сестра ****.
Не е спорно и обстоятелството, че ищецът е единствен наследник по закон на **** Т.Б., починал на 09.10.2010г. като негов син, което се установява от приложеното по делото удостоверение за наследници на **** Т.Б.,***.
Страните не спорят и за това, че бащата на ищеца е оставил саморъчно завещание от 14.11.2006г., с което е завещал на ответника, негов брат, собствения си недвижим имот, който се намира в Ботевград, на ул.****, първи етаж от къща в кв.130, парцел VІІІ, заедно с мазета, таванско помещение, гараж и полагащите му се идеални части, както и недвижимия имот в с.Боженица, махала ******** и собствения му дял от наследствените земеделски земи и гори, които му се полагат.
Горното се установява и от приложеното копие от саморъчно завещание от 14.11.2006г., което съгласно приложения Протокол е обявено от нотариус № 418-****, с район на действие РС-Ботевград на 23.11.2011г. Видно от приложената Справка от Агенцията по вписванията относно наследодателя **** Т.Б., се установява, че от 12.12.2011г. има вписване в полза на заветника С.Т.Б. на обявено завещание.
Ищецът твърди, че на 10.06.2007г. е напуснал Република България и оттогава не се е прибирал в страната. За това обстоятелство е приложил оригинал на декларация от 20.09.2020г./приложена по ч.гр.д.№ 1356/2020г. по описа на БРС/.
Страните спорят относно обстоятелството кога ищецът е разбрал за смъртта на баща му **** Т.Б., починал на 09.10.2010г., тъй като той, чрез пълномощник адвокат с молба от 06.10.2020г. до РС-Ботевград е направил искане за приемане на наследството му по опис. С Определение № 5266 от 24.11.2020г. по ч.гр.д.№ 1356/2020г. по описа на РС-Ботевград същият съд е допуснал приемането по опис на наследството на **** Т.Б.,***, починал на 09.10.2010г. от страна на наследника му Т. **** Б. по отношение на седем отделни недвижими имоти, подробно описани, за което е издадено Удостоверение с изх.№ 60911 от 25.11.2020г. по ч.гр.д.№ 1356/2020г. по описа на РС-Ботевград и са приложени Протоколи за извършен опис на сгради и имоти от Община Ботевград. Горното се установява от приложения оригинал на ч.гр.д.№ 1356/2020г. по описа на РС-Ботевград.
Ищецът твърди в исковата молба, че за смъртта на баща му е разбрал на 06.09.2020г. от майка му И.Р.П., която е бивша съпруга на баща му ****.. Майка му също живее в САЩ, но на 02.08.2020г. е пътувала за България и се е върнала на 05.09.2020г. в САЩ.
В подкрепа на горното ищецът е представил препис от задграничен паспорт, издаден на 17.05.2016г. със срок до 17.05.2021г., в който няма вписвания за влизането му в Република България. Също така е приложил и удостоверение от 02.03.2022г., издадено от Главна дирекция „Гранична полиция“, за това, че срокът на съхранение на данни в АИС“Граничен контрол“ е десет години спрямо текущата, поради което справочната дейност е възможна от началото на 2012г., за което за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2020г. няма данни за преминаване през ГКПП на Република България на ищеца Т. **** Б.. Освен това след 01.01.2007г. лицата, ползващи се от правото на свободно движение съгласно правото на Съюза, в това число и българските граждани и ползваните от тях МПС, не подлежат на задължителна проверка в АИС“ГК“, поради което във фонда не се съдържат изчерпателни данни за всички пътувания на тази категория лица и МПС.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, водени от ищеца, а именно св. ******** и св.****, се установява, че в края на лятото на 2020г. св.**** случайно разбрала от своя позната, че бащата на ищеца е починал и тъй като знаела че ищецът и майка му И. живеят в САЩ го споделили със св. ****, която била по-близка приятелка с И.. От показанията на св. **** са установява, че тя е бивш колега на И., майка на ищеца и били близки като била свидетел на делото за развод между нея и баща му ****. След това И. заминала за Либия, след което се върнала в България, омъжила се като св.****и била кума и родила дъщеря. Живеела в гр.София, но преди 7, 8 години заминала да живее в САЩ. През лятото И. се прибирала в България и се виждали със ****. Двете поддържали близки отношения и по телефон през годините. В края на лятото, в центъра на Ботевград св.****срещнала св. Ваня **** и от нея разбрала, че **** е починал. Тогава тя се обадила на И. и й казала за смъртта на ****, като И. се възмутила, че никой не ги е информирал. И. е съобщила на сина си Т. за смъртта на баща му. Според показанията на ****, ищецът не си е идвал в България, той заминал на бригада в САЩ и не се върнал, там се оженил за американка. Св.****няма контакти с ищеца, виждала е снимки на семейството му, които показвала майка му И.. Последната обикновено август месец се прибира в страната и когато св.****й съобщила за смъртта на ****, тя била в САЩ, което е в края на лятото. Отношенията между ищеца и баща му ****или много добри до заминаването му в САЩ, след това св.****не е наясно дали ищецът е имал контакти с баща му.
От приложеното копие от самолетен билет и неговия превод по ч.гр.д.№ 1356/2020г. по описа на БРС, се установява, че И. **** е имала самолетен билет за пътуване от Бостън на 01.08.2020г. до Амстердам на 02.08.2020г. и от Амстердам на 02.08.2020г. до София на същия ден и на 05.09.2020г от София за Амстердам и от Амстердам на 05.09.2020г. до същата дата в Бостън.
От показанията на св.****, воден от ответника, се установява, че той познава ответника от 1997г. и знае от него, че племенникът му е емигрирал в САЩ и няма връзка с него от много години. Освен това ответникът живее в триетажна къща в Ботевград като на първия етаж е магазин и живее майка му, вторият е необитаем и на третия етаж живее ответника и семейството му. Брат му **** е имал болнав вид и е живял в една от стаите на неговия етаж.
Страните спорят и за това дали наследодателят ****. е бил собственик на имотите, към момента на откриване на наследството му на 09.10.2020г., които ищецът е приел в наследство от него по опис през 2020г.
От приложеното копие от нотариален акт №193/1990г. на районен съдия при РС-Ботевград, се установява, че ****. е собственик на първия жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда в Ботевград, построена в им. пл.№ 1932, за който е отреден УПИ VІІІ в кв.130 с площ от 422кв.м. заедно с източния гараж, северно таванско помещение, северна сушилня, двете мазета в южната част-под гаражите. Собствеността е придобил чрез договор за продажба от родителите му.
Съгласно приложения нотариален акт №8/1987г. на БРС, се установява, че ответникът има учредено право на строеж от баща му за построяването на втори жилищен етаж на съществуващата къща в същия имот.
Видно от нотариален акт № 65/2007г. на нотариус № 371-****, с район на действие БРС, се установява, че ответникът е придобил чрез договор за продажба от майка му и сестра му 2943/5136 идеални части от поземлен имот пл.№ 1932 в кв.130 в Ботевград заедно с толкова идеални части от сутеренен етаж от двуетажна жилищна сграда, от пристройка към нея и от стопанска сграда. Горното е отразено и на приложена скица от 17.11.2020г., издадена от СГКК-София област.
По отношение на собствеността на приетите идеални части / по 1/8/ от земеделските имоти/, които ищецът е приел по опис по ч.гр.д.№ 1356/2020г. по описа на БРС няма представени доказателства за собственост. От приложените скици за тези имоти, издадени от СГКК-София област се установява, че като собственик на нива от 2000кв.м. в м.**** в с.*****, с идентификатор **** е посочено лицето ****съгласно Решение № 65А от 15.09.1997г. на ПК-Ботевград. По отношение на останалите четири земеделски имоти в скиците като собственици са посочени: 499/1000 идеални части за „****“ЕООД и наследници на Саво Т.Б.. От приложеното удостоверение за наследници на Саво Т.Б., се установява, че същият е прадядо на ищеца, тъй като е баща на ****Б., който е баща на ****.. Има писмо и извлечение от регистър за възстановени земеделски имоти на наследниците на Саво Т.Б., но самите решения на ОСЗ-Ботевград не са представени. Няма данни на какво основание юридическото лице „****“ЕООД е станало съсобственик на тези земеделски имоти. Няма данни за извършена делба на тези земеделски имоти.
От приетата съдебно-техническа
експертиза с вх.№ 260179 от 07.02.2022г., изготвена от вещото лице П.В.П., се
установява, че към момента на смъртта на завещателя **** Т. Б. или към 09.10.2010г., пазарната стойност
на завещаните имоти е на обща стойност от 122157лв., включваща идеалните части
от земеделските имоти, които са на обща стойност от 776лв., поземлен имот с
идентификатор **** е на стойност 65585лв.; първи жилищен етаж от двуетажната
жилищна сграда е на стойност 44397лв.; две мазета на приземния етаж-5555лв.;
таванско помещение на стойност 2900лв. и гараж в приземния етаж на стойност
2944лв.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От
изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените
писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да
приеме, че предявеният иск е с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН, който е допустим, тъй като е предявен между
надлежни страни-наследник по закон и заветник.
Разгледан по същество искът за възстановяване на запазената част от
наследството, оставено от **** Т.Б. с оглед направеното от него саморъчно завещание от
14.11.2006г., обявено с Протокол от 23.11.2011г. на нотариус № 418-****, с
район на действие РС-Ботевград, е неоснователен и следва да се отхвърли
изцяло като недоказан, по следните правни съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.1 от ЗН наследник с
право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част
поради завещание или дарение, може да иска намаляването им до размера,
необходим за допълване на неговата запазена част, след като се прихване
направените в негова полза завети и дарения, с изключение на обичайните дарове.
Към момента на откриване на наследството на **** Т.Б. на 09.10.2010г. ищецът е негов син и следователно наследник
по закон, призован към наследяване с право на запазена част/чл.28, ал.1 от ЗН/.
При тези обстоятелства и при положение, че наследодателят е оставил низходящ едно
дете, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.1 , пр.1 от ЗН запазената част на
низходящ при едно дете е 1/2 или размерът на разполагаемата част е 1/2.
Ответникът
е чичо на ищеца или брат на наследодателя ****
Т.Б. и при откриване на наследството му, същият не е призован към наследяване.
При анализ на приложеното саморъчно завещание от
14.11.2006г., направено от **** Т.Б. в полза на ответника, съдът намира, че същото
е частно по смисъла на чл.16, ал.2 от ЗН, тъй като завещателните разпореждания
се отнасят до определено имущество, тъй като са описани конкретни недвижими
имоти и придават качеството на заветник на ответника. В същото не се споменава
да се завещават движими вещи, които е логично същият да притежава към момента
на смъртта му.
Съгласно чл.30, ал.2 от ЗН, когато
наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява правото си да иска
възстановяването й спрямо лице, което не е наследник по закон /не е призовано
към наследяване/, е необходимо същият да е приел наследството по опис.
Приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране
правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо
заветник или надарен, който не е призован към наследяване. Съображенията за
това са следните: Съставянето на опис на наследственото имущество има за
последица отграничаване на имуществото, което наследодателят е притежавал към
момента на своята смърт от имуществото на призованите към наследяване лица. В
този смисъл самият опис има само доказателствено значение досежно обема на
оставеното в наследството имущество и може да бъде съставен по искане на
посочените в чл.554 от ГПК лица, т.е. правото да се иска съставяне на опис на
наследственото имущество принадлежи не само на призования към наследяване.
Приемането на наследството по опис обаче е съвършено различно по своето
естество и правни последици правно действие, което има за цел да ограничи
отговорността на приелия наследството по опис за задълженията на наследодателя,
включително и задълженията по завет, само до стойността, която се покрива от
наследственото имущество и в този смисъл следва да бъде правено разграничение
между самия опис на наследственото имущество и приемането на наследството по
опис. Приемането на наследството по опис изисква всъщност два формални акта -
да бъде съставен опис на наследството и да бъде направено заявление от
призованото към наследяване лице, че приема наследството по опис, което
заявление, за да породи действие, следва да бъде вписано в Особената книга на
съда по реда на чл.49, ал.1 от ЗН. В производството по възстановяване на
запазена част от наследството самият опис има доказателствено значение и всяка
една от спорещите страни може да доказва различен обем на наследственото
имущество от посочения в описа. Наличието на вписано по предвидения в закона
ред заявление за приемане на наследството по опис е предпоставка за реализиране
на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството в
хипотезата на чл.30, ал.2 от ЗН. Когато призовано към наследяване дееспособно
лице претендира възстановяване на запазената си част от наследството спрямо
заветник или надарен, който не е призован към наследяване, посредством това
заявление се изразява воля да се брани едно специфично, признато от закона
право, а именно правото на възстановяване на запазената част от наследството на
посочените в чл.28 от ЗН лица, което дава право на наследника по закон да
ограничи отговорността си за направените от наследодателя завети само до
размера на разполагаемата част, както и
да иска намаляване на извършените приживе от наследодателя дарения до размера
на разполагаемата част. Наследственото имущество се обособява като отделна
съвкупност с цел да бъде извършена преценка дали с оглед разпоредбите на чл.28,
чл.29 и чл.31 от ЗН призованото към наследяване лице в качеството си на
универсален правоприемник на наследодателя следва да удовлетвори заветите
изцяло /т.е. дали същите са извършени от наследодателя в рамките на
разполагаемата му част от наследството/, както и дали извършените приживе от
наследодателя дарения не накърняват признатото му от закона право на част от
наследственото имущество /запазената му част/. Самият закон дава възможност на
призованото към наследяване лице, което има право на запазена част от
наследството, да ограничи възможността за облагодетелстване с имущество на
наследодателя, която може да бъде реализирана безусловно по отношение на
призовани към наследяване лица /ТР № от 04.02.2005 г. на ВКС по тълк.гр. д. №
1/2005 г. на ОСГК/, но по отношение на лица, които не са призовани към
наследяване съгласно изричната разпоредба на чл.30, ал.2 от ЗН следва да бъде
предхождана от приемане на наследството по опис. Поради това изискването за
приемане на наследство по опис е предпоставка за реализиране на правото да се
иска възстановяване на запазена част от наследството само когато наследодателят
е извършил дарствени разпореждания или частни завещателни разпореждания, но не
и когато завещателното му разпореждане е универсално /в последната хипотеза
общото завещателно разпореждане съгласно чл.16, ал.1 от ЗН придава на лицето, в
полза на което е направено, качеството наследник, а не на кредитор на
наследството/, както и когато завещание, което не е било известно, е било
открито след приемането на наследството по смисъла на чл.55 от ЗН. Горното е
прието от ВКС в Тълкувателно решение 3/2013г.
В настоящия случай ответникът не е
призован да наследява, тъй като е брат на наследодателя, който е оставил
наследник по закон- низходящ или син.
Съдът
счита, че за успешното упражняване на искането за намаляване на завещателните
разпореждания, предявено от наследник по закон спрямо лице, което не е от кръга
наследници призовани към наследяване е необходимо наследството да е прието от
ищеца по опис, каквито доказателства са представени по делото, а именно
Удостоверение с изх.№ 60911 от 25.11.2020г. по ч.гр.д.№ 1356/2020г. по описа на
РС-Ботевград Протоколи за извършени описи на недвижимо имущество, съгласно
молба от 06.10.2020г. от ищеца за приемане на наследството, останал от баща му
по опис.
Съгласно
събраните пред настоящата съдебна инстанция писмени и гласни доказателства или
декларация от ищеца, самолетен билет на името на И. ****, задграничен паспорт,
удостоверение от Главна дирекция „Гранична полиция“, показанията на свидетелите
******** и ****, се установи, че едва на 06.09.2020г. ищецът е разбрал за
смъртта на баща му и на 06.10.2020г. е
депозирал молба за приемане на наследството му по опис, т.е. спазен е
тримесечния срок, визиран в чл.61, ал.1 от Закона за наследството/ЗН/-приемането
на наследството по опис трябва да се заяви писмено пред районния съдия в
тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е открито.
Възражението на ответника в тази насока е неоснователно, тъй като дори
да се приеме неговия анализ на показанията на св.****, че е уведомила майката
на ищеца за смъртта на бившия й съпруг на 01.08.2020г., то до 06.10.2020г. не
са изтекли предвидените в закона три месеца, които изтичат на 01.11.2020г.
Освен това от представените от ответника доказателства не се опроверга ищцовото
твърдение, че поради неидването в страната от 2007г. ищецът не е поддържал
контакти с баща му и е разбрал от майка си И. **** на 06.09.2020г. за смъртта
на баща му.
Неоснователността
на иска произтича от това, че ищецът не установи от така събраните пред
настоящата съдебна инстанция доказателства за притежаваните в собственост от
завещателя ****. имоти, които са негова собственост към момента на откриване на
наследството на 09.10.2010г. Единственото писмено доказателство за негова собственост
е представения от ответника нотариален акт № 193/1990г. на районен съдия при
БРС, удостоверяващ собствеността на бащата на ищеца върху първия жилищен етаж
от двуетажната жилищна сграда заедно с източен гараж, северно таванско
помещение, северна сушилня, две мазета в южната част. Но по отношение на този
недвижим имот с идентификатор ****.1 съдът намира, че същият е придобит по
давност на основание чл.79, ал.2 от ЗС от ответника, тъй като същият го е
придобил на годно правно основание или саморъчно завещание, което надлежно е
обявил и вписал в Агенцията по вписванията, за което е добросъвестен и съгласно
показанията на св.****го е владял повече от 5 години от момента на откриване на
наследството на 09.10.2010г., както дори в негова полза е изтекла и
десетгодишната придобивна давност по смисъла на чл.79, ал.1 от ЗС, считано от
09.10.2010г. до предявяване на настоящи иск на 16.03.2021г. Не се установи в
периода от 09.10.2020г. до момента на подаване на исковата молба на 16.03.2021г.
някой да е оспорвал правото на собственост на ответника върху недвижим имот с идентификатор
****.1. В този смисъл възражението на ищеца, че не е доказано придобиването по
давност на този имот за неоснователно.
За
собствеността върху поземления имот в Ботевград, върху който е построена
двуетажната жилищна сграда със сутеренен етаж или поземлен имот с идентификатор
**** ответникът се
легитимира като собственик на общо 4039.5/5136 идеални части съгласно
приложеното копие от нотариален акт № 65/2007г. на нотариус №371, с район на
действие РС-Ботевград. От последното следва, че завещателят ****. не е бил
изключителен собственик на целия поземлен имот, а за притежавани идеални части
от същия и в какъв размер не са събрани доказателства. По отношение на
процесните земеделски имоти не са представени доказателства за собственост, а
само косвени такива или скици, на които е отразено, че нива от 2000кв.м. в м.****
в с.Боженица с идентификатор **** е собственост на трето за страните лице-****.
Освен това останалите четири земеделски имоти са посочени в съсобственост с „****“ЕООД
и наследници на Саво Т.Б. без данни за извършена делба и съответно размер на
дела на наследодателя ****..
С оглед
недоказаността на собствеността на завещателя Б. върху процесните недвижими
имоти към момента на откриване на наследството му, които ищецът е приел по
опис, съдът намира, че искът следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като
не може да се определи паричната
равностойност на запазената и разполагаема част от недвижими имоти, предмет на
саморъчното завещание, собственост на завещателя към момента на откриване на
наследството му.
Поради гореизложеното предявеният иск следва
да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,
ал.3 от ГПК следва да бъдат присъдени разноски в полза на ответника в размер на
830 лева за заплатено адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за
правна защита.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска с правно
основание чл.30, ал.1 от Закон за наследството от Т. **** Б. с ЕГН: ********** от ****, САЩ, предявен чрез
пълномощник адв. Х.Ц.К. от САК срещу
С.Т.Б. ***, с ЕГН: ********** за възстановяване на запазената част от
наследството, оставено от наследодателя му **** Т.Б.,***, починал на 09.10.2010г.,
като се намали направеното от него завещателно разпореждане в полза на С.Т.Б.,
отразено в саморъчно завещание от 14.11.2006г., обявено с Протокол от
23.11.2011г. на нотариус № 418-****, с район на действие РС-Ботевград, до
размера, необходим за допълване на запазената му част, която е в размер на 1/2
идеална част от наследството на баща му **** Т.Б., което е приел по опис,
вписан в Особената книга за 2020г., пореден №51, стр.181 по ч.гр.д.№1356/2020г.
по описа на РС-Ботевград, за следните недвижим имоти:
1. поземлен
имот с идентификатор ****, находящ се в Ботевград, община Ботевград,
Софийска област, адрес: Ботевград, п.к.2140, ул.****, с площ от *****кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване / до 10 m/, номер по предходен план: ****.****заедно с първия жилищен етаж с идентификатор ****.1 от построената в
описания по-горе поземлен имот триетажна жилищна сграда със застроена площ от
150кв.м.
2. 1/8
идеална част от поземлен имот с идентификатор ****, находящ се в Ботевград,
община Ботевград, Софийска област, адрес: Ботевград, местност ******,
площ ****кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин
на трайно ползване: нива, категория на земята:4, номер по предходен план: ****
3. 1/8 идеална част от поземлен имот с
идентификатор ****, находящ се в Ботевград, община Ботевград, Софийска
област, адрес: Ботевград, местност ****, площ ****кв.м., трайно предназначение
на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на
земята:6, номер по предходен план: ****
4. 1/8 идеална част от поземлен имот с
идентификатор ****, находящ се в Ботевград, община Ботевград, Софийска
област, адрес: Ботевград, местност ****, площ
****.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята:5, номер по предходен план: ****
5.
1/8 идеална част от поземлен имот с идентификатор ****, находящ се в село
Боженица, община Ботевград, община Ботевград, Софийска област, адрес:
Ботевград, местност ****, площ ****кв.м., трайно предназначение
на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, категория на
земята:6, номер по предходен план: ****.
6.
1/8 идеална част от поземлен имот с идентификатор ****, находящ се в село
Боженица, община Ботевград, община Ботевград, Софийска област, адрес:
Ботевград, местност ****, площ 2000кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята:6, номер по
предходен план: 241020, при съседи: ****, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Т. **** Б. с ЕГН: **********
от ****, САЩ да заплати на С.Т.Б. ***,
с ЕГН: ********** сумата от 830лв./осемстотин и тридесет лева/ за
направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/****/