Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 27.05.2019 г.

 

   СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, втори въззивен състав, в открито заседание на тринадесети май и две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:        1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА

      2. ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

 

и секретаря В. Д., при участието на прокурора З. К., като разгледа докладваното от мл. съдия Цончев ВНОХД № 47 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.      

С Присъда № 33/19.11.2018 г., постановена по НОХД № 372/2018 г. по описа на РС – Б., трети съдебен състав, подсъдимият Д.С.Д., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 02.07.2018 г. на улицата от ромската махала на с. Р., Община П., обл. С., към махала „С.“ на гр. П., обл. С., в района на Община П., е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Ситроен“, модел „АХ“, с peг. № ., без съответно свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок, след като е наказан по административен ред за такова деяние, поради което и на основание чл. 343в, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК е осъден на 6 месеца „лишаване от свобода”.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е постановeно подсъдимият да изтърпи наказанието при първоначален „общ“ режим.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановено подсъдимият Д.С.Д., да изтърпи и отложеното за изтърпяване на основание чл. 66, ал.1 от НК наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, наложено със споразумение от 04.06.2018г. по НОХД № 271/2018 г. по описа на РС-Б..

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът е определил подсъдимият да изтърпи наказанието “лишаване от свобода” при първоначален „общ“ режим.

В срока по чл. 319 НПК е депозиран протест, в който се прави оплакване, че присъдата е постановена при неправилно приложение на материалния закон, тъй като съдът е определил размера на наказанието лишаване от свобода под минимума и не е наложил кумулативно предвиденото в чл. 343в, ал. 2 от НК наказание глоба. Отправено е искане за изменяване на обжалвания акт чрез налагане на посоченото наказание в размер близък до минималния.

С въззивна жалба, депозирана чрез защитника на подс. Д. – адв. С.Г., се прави оплакване, че присъдата е постановена при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Доводите са, че за място на извършване на престъплението в постановлението за привличане на обвиняем, обвинителния акт и присъдата е посочена „улицата от ромската махала на с. Р.“. Подобна индивидуализация поражда неяснота къде е мястото, на което се е намирал автомобилът на подсъдимия и дали то е част от пътищата, отворени за обществено ползване. Поддържа, че мястото на извършване на престъплението е извън регулация, за което черпи аргументи от показанията на свид. П. и Д.. Липсва посочване на часа на извършване на деянието. Всичко изложено затруднява организирането на защитата на подсъдимия. Отправено е искане за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от състав на първоинстанционния съд.

В допълнение към жалбата, подадено по реда на чл. 320, ал. 2 от НПК, защитникът на подсъдимия развива доводи, че следва да бъде установено притежавал ли е свид. Ц. П. компетентност по чл. 2, ал. 3 от ЗДвП, както и мястото на извършване на деянието.

В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста и оспорва жалбата. Намира, че от доказателствената съвкупност следва извод, че подсъдимият е управлявал моторно превозно средство (МПС) без свидетелство за управление в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние. Споделя доводите за неправилно приложение на материалния закон по отношение на кумулативно предвиденото наказание глоба.

Защитникът на подс. Д. – адв. Д., поддържа жалбата и депозираното допълнение. Намира деянието за несъставомерно, тъй като не е извършено на път отворен за обществено ползване, поради което ЗДвП е неприложим. Пледира за оправдателна присъда.

Подсъдимият в лична защита поддържа казаното от защитника. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ допълнението към нея, протеста, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 313 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за нейното изменяване.

От фактическа страна:

Първоинстанционната присъда е постановена при правилно изяснена фактическа обстановка, която почива на събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени достатъчно подробно. Въз основа на събрания доказателствен материал се установява следното от фактическа страна:

Подсъдимият Д.С.Д. е роден на *** ***, български гражданин, неженен, с основно образование, осъждан, ЕГН **********.

С Наказателно постановление № 17-0322-000703/05.09.2017 г., връчено лично срещу подпис на 27.09.2017 г., влязло в сила 05.10.2017 г., на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП на подсъдимият Д.Д. е наложено наказание глоба в размер на 300 лв. за това, че на 22.08.2017 г. в община П. на път отворен за обществено ползване управлявал МПС без да притежава свидетелство за управление на МПС.  

Със споразумение по НОХД № 271/2018 г. по описа на РС - Б., влязло в сила на 04.06.2018 г., подсъдимият Д. е осъден за престъпление по чл. 343, ал. 2 от НК, извършено на 28.05.2018 г., поради което на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години.

На 02.07.2018 г. за времето от 08.30 часа до 20.30 часа свидетелите А. В. и М.П. - полицейски служители при РУ-П., изпълнявали служебните си задължения в състав на автопатрул. Около 19.45 часа се движели със служебен автомобил, марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № .по улицата от махала „С.“ на гр. П. към ромската махала на с. Р., обл. С., когато забелязали, че срещу тях в посока от ромската махала на с. Р., обл. С. към махала „С.“ на гр. П. се движи лек автомобил, марка „Ситроен“, модел „АХ“, с peг. № .. Полицейските служители разпознали водача – подсъдимия Д.Д., за когото знаели, че не притежава свидетелство за управление на МПС. След като възприел полицаите подсъдимият Д. предприел движение на заден ход. С цел осуетяване на бягство и извършване на проверка свид. В. и свид. П. спрели служебния автомобил пред автомобила, управляван от подсъдимия Д., който също спрял. При проверката освен водача, полицейските служители установили и свид. Г. В., която се возила на предна дясна седалка до подсъдимия Д.. Пред полицейските служители подсъдимият Д. представил документ за самоличност – лична карта, като заявил, че не притежава свидетелство за управление на МПС. Междувременно се събрали множество лица, някои от които роднини на подсъдимия.

След справка в ОДЧ на РУ-П. било установено, че подсъдимият Д. не притежава свидетелство за управление на МПС и е неправоспособен водач. На място бил изпратен свид. Ц. Д. – младши автоконтрольор при РУ-П., който съставил на подсъдимия Д. Акт за установяване на административно нарушение бл. № 480, 933982/02.07.2018 г. в присъствието на свидетелите П. и В.. Актът бил подписан от подсъдимия Д.Д..

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, като в нейната основа са гласните доказателства, обектвирани в показанията на свидетелите М.П., А. В., Ц. Д., С. Р.; писмените доказателства: АУАН № бл. № 480, 933982/02.07.2018 г., Наказателно постановление № 17-0322-000703/05.09.2017 г. и справка за съдимост.

Възприетата фактическа обстановка се установява от показанията на полицейските служители М.П., А. В., Ц. Д. и на свид. С. Р.. Те са логични, непротиворечиви, взаимно кореспондиращи и допълващи се, поради което следва да бъдат кредитирани в цялост. Свидетелите М.П. и А. В. са очевидци на деянието. От показанията им се установява времето, мястото на извършване на престъплението, конкретните действия на подсъдимия и лицето, което се е намирало заедно с него в автомобила. Те намират подкрепа досежно мястото на извършване на деянието в показанията на свидетелите Ц. Д. и С. Р.. Изложеното от свидетелите намира подкрепа в  АУАН № бл. № 480, 933982/02.07.2018 г. досежно времето, мястото и присъствалите лица при осъществената проверка.

От Наказателно постановление № 17-0322-000703/05.09.2017 г., влязло в сила 05.10.2017 г., се установява, че на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 , пр. 2 от ЗДвП на подсъдимият Д.Д. е наложено наказание глоба в размер на 300 лв. за това, че управлявал МПС без да притежава свидетелство за управление на МПС. 

Първоинстанционният съд правилно не е кредитирал показанията на свидетелките Г. В., А. К. и обясненията на подс. Д.. Изброените гласни доказателствени източници са вътрешно противоречиви, нелогични и влизат в противоречие с показанията на М.П., А. В., Ц. Д. и С. Р., което внася сериозно съмнение в тяхната достоверност. Така в показанията си свид. Г. В., която живее на семейни начала с подсъдимия Д. и в обясненията си подсъдимият, твърдят, че последният не се е намирал в лекия автомобил „Ситроен“, модел „АХ“, с peг. № ., а е бил извикан впоследствие от свид. А. К., за да го избута, тъй като бил закъсал. Свидетелката К. излага нещо различно – че в автомобила като пътници се возили подсъдимият Д. и свид. В.. Колата аварирала, поради което тя помолила подсъдимия да избута автомобила. Свидетелката В. в показанията си дадени в съдебно заседание и по време на проведените очни ставки навежда противоречиви, дори взаимно изключващи се твърдения. В показанията, дадени по време на очната ставка със свидетеля П., първоначално излага, че свид. П. е присъствал по време на полицейската проверка. В края на очната ставка твърди, че свид. П. не е присъствал по време на проверката. В същите показания свид. В. излага още, че когато полицейските служители дошли, свид. К. била до колата. Впоследствие в хода на очната ставка излага, че когато полицейските служители дошли, свид. К. не била до колата. В края на очната ставка излага трета версия, че свид. К. не била до колата, но когато видяла полицаи, отишла при колата. По време на очната ставка със свид. В. твърди, че когато полицейските служители дошли нямало други хора около тях, което изключва присъствието на свид. К.. За същите събития свид. К. в показанията си излага различна версия. Тя твърди, че колата аварирала, на нея ѝ станало зле и отишла в дома си, за да си постави инсулин. Преди това помолила подсъдимия, който се намирал в автомобила, да го избута, за да не пречи на движението, тъй като се намирал на кръстовище. Когато се върнала, имало полицаи, но колата не била местена. Подсъдимият Д. от своя страна в обясненията си твърди, че не се намирал в автомобила и бил извикан от дома си, за да го бутне, тъй като бил закъсал. Първоначално излага, че когато дошъл да го избута се качил в колата. В края на обясненията си твърди, че е бутал автомобила отвън при затворена врата, но е категоричен, че не е влизал в него. Преместил колата с бутане, тъй като тя се намирала на края на път без асфалтово покритие и тогава дошли полицейските служители.

Видно е, че изложеното е крайно противоречиво и по тази причина не може да бъде прието за достоверно. Показанията на свидетелките К. и . взаимно се изключват относно множество детайли и си противоречат както едни други, така и вътрешно. Допълнително съмнение в достоверността на изложеното следва от отношенията на двете свидетелки с подсъдимия. Първата живее на семейни начала с него, а втората е негова семейна приятелка.

Обясненията на подсъдимия в частите, в които твърди, че не е управлявал процесния автомобил, както и че последният се намирал на неасфалтиран път имат характер на средство за защита. Те са категорично опровергани, досежно действията му, от показанията на свидетелите очевидци П. и В., както и частично относно местоположението на автомобила и вида на пътната настилка от техните показания и от показанията на свидетелите Д. и Р.. Последният не може да се приеме за предубеден спрямо подсъдимия, тъй като е баща на негова семейна приятелка. По изложените съображения настоящият състав се солидаризира с приетите от първата инстанция фактически изводи.

Не могат да бъдат споделени оплакванията на защитата досежно мястото на извършване на престъплението. Последното е достатъчно индивидуализирано в обвинителния акт и присъдата до степен, че подсъдимият да е в състояние да упражни адекватно правото си на защита. Касае се за малко населено място, поради което описанието - по улицата от ромската махала на с. Р., обл. С. към махала „С.“ на гр. П. е достатъчно конкретно. Прави впечатление, че свидетелите Д., В. и Р. безпроблемно идентифицират мястото като улицата над голф клуба.

Липсата на посочване на точния час на извършване на престъплението в диспозитива на обвинителния акт не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като няма спор относно времето, освен това часът е индивидуализиран в обстоятелствената част на акта.

Неоснователно е твърдението, че деянието не е извършено на път отворен за обществено ползване, поради което е несъставомерно. Безспорно установено от показанията на свид. М.П., А. В., Ц. Д. и С. Р., че деянието е осъществено на улица в с. Р., общ. П., обл. С., поради което, по аргумент от чл. 1, ал. 2, т. 1, пр. 1 ЗП,  извършеното попада в обхвата на ЗДвП. Последният е приложим без значение дали съответната улица е в населеното място с регулация или не. Възраженията на защитата, че се касае до път, който не е отворен за обществено ползване, т.е. до частен път според легалния термин, въведен с чл. 1, ал. 2, т. 4 от Закона за пътищата, са неоснователни. Съгласно чл. 5, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за пътищата частните пътища, които са затворени за обществено ползване, се сигнализират с пътен знак В2 и с допълнителна табелка Т17 "Частен път“. От показанията на свид. М.П., А. В., Ц. Д. и С. Р. непротиворечиво се установява, че на процесната улица не е имало поставени пътни знаци. Нещо повече никой измежду свидетелите и подсъдимият не твърди да е имало подобна сигнализация.

Извън предмета на доказване в настоящото производство е дали свид. Ц. П. е притежавал компетентност по чл. 2, ал. 3 от ЗДвП. В наказателния процес обективната истина се установява с всички предвидени в НПК доказателствени средства, поради което за съставомерността на деянието по чл. 343в, ал. 2 от НК е без значение дали актът за установяване на административно нарушение е съставен от длъжностно лице със съответната компетентност. Подобно обстоятелство би имало значение в административно-наказателен процес.  

Всичко посочено мотивира въззивният съд, също като първата инстанция, да приеме, че подсъдимият е управлявал лек автомобил на улица в с. Р., общ. П., обл. С..

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка от правна страна следва да се приеме, че подсъдимият Д.С.Д. е извършил престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК, за което е обвинен с внесения обвинителен акт.

От обективна страна на 02.07.2018 г. на улицата от ромската махала на с. Р., Община П., обл. С., към махала „С.“ на гр. П., обл. С., в района на Община П., е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Ситроен“, модел „АХ“, с peг. № ., без съответно свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок, след като е наказан по административен ред за такова деяние с Наказателно постановление № 17-0322-000703/05.09.2017 г., влязло в сила 05.10.2017 г.

От субективна страна - деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че управлява МПС без да има свидетелство за управление на МПС, съзнавал е, че е наказван по административен ред за същото деяние и въпреки това пряко е целял да управлява лек автомобил, марка „Ситроен“, модел „АХ“, с peг. № ..

Поради това наказателната му отговорност е правилно ангажирана.

Относно наказанието:

                Въззивният протест в частта относно неправилно приложение на материалния закон при определяне на наказанието на подсъдимия Д. е основателен. Това е така, защото първоинстанционният съд, въпреки че е приел, че няма смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и наказанието следва да бъде определено по реда на чл. 54 от НК е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, т.е. под минимума от 1 година по чл. 343в, ал. 2 НК и не е наложил кумулативно предвиденото наказание глоба. Допуснатото нарушение може да бъде отстранено от настоящата инстанция по реда на чл. 337, ал. 2, т. 1 НПК като присъдата бъде изменена в частта относно наказанието.

            С Решение № 118/30.09.2016 г., постановено по АНД № 439/2016 г. по описа на РС – Б., влязло в сила на 18.10.2016 г. подсъдимият Д. с освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК по обвинение за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК. След влизане в сила на Наказателно постановление № 17-0322-000703/05.09.2017 г. подсъдимият Д. е осъден със споразумение по НОХД № 271/2018 г. по описа на РС - Б., влязло в сила на 04.06.2018 г., за престъпление по чл. 343, ал. 2 от НК, извършено на 28.05.2018 г. Т.е. настоящото осъждане е второ по ред в рамките на едногодишния срок то наказването му по административен ред за същото деяние. Изложената предходна съдимост на подсъдимия Д. го характеризира като личност склонна трайно да не зачита обществените отношения свързани с правомерно управление на моторни превозни средства, както и че упражнената спрямо него наказателна репресия не е постигнала целите си. Това повишава степента му на лична обществена опасност. Същевременно подсъдимият е в сравнително млада възраст и има семейство, за което полага грижи. Изложеното налага наказанието лишаване от свобода да бъде определено малко над минимума по чл. 343в, ал. 2 НК, а именно една година и два месеца лишаване от свобода.  

            На подсъдимия трябва да бъде наложено кумулативно предвиденото в чл. 343в, ал. 2 от НК наказание глоба. Нейният размер следва да бъде определен към минимума на разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 НК – 500 лв., тъй като подсъдимият Д. е безработен, има малолетни деца, освен това с оглед изхода на производството е необходимо да търпи наказание лишаване от свобода, което допълнително ще затрудни изплащането ѝ.

При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на други основания, налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.

Водим от всичко посочено и на основание чл. 337, ал. 2, т. 1 вр. чл. 334, т. 3 НПК и чл. 338 вр. чл. 334‚ т. 6 от НПК‚ Софийският окръжен съд

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯВА Присъда № 33/19.11.2018 г., постановена по НОХД № 372/2018 г. по описа на РС – Б., III-ти съдебен състав, като:

 УВЕЛИЧАВА размера на наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия Д.С.Д., ЕГН **********, за извършеното от него престъпление чл. 343в, ал. 2 от НК от 6 месеца на 1 година и 2 месеца.

НАЛАГА на подсъдимия Д.С.Д., ЕГН **********, за извършеното от него престъпление чл. 343в, ал. 2 от НК наказание глоба в размер на 500 лв.

Потвърждава присъдата в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване или протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

                     2.