Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 29.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и девети
май две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 535 по описа за 2017г. и
взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, уточнена с молба от 11.09.2017г., с която от името на „Т.А.1.“
ЕООД срещу „У.Б.“ АД са предявени при условията на обективно евентуално
съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, чл.
57, ал. 1 ЗПУПС (отм.) и чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за присъждане на сумата 159 360,00
лв.
Като фактическо основание на
исковете са заявени твърдения, че на 26.07.2016г. ответникът е извършил без
съгласие на ищеца платежна операция, с която е нареден превод на процесната
сума от 159 360,00 лв. от банкова сметка *** ***ка
на трето лице в „Б.ДСК“ ЕАД.
Главният иск с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД е предявен за обезщетяване на вреди на ищеца от нарушение
на задълженията на ответника по договора за банкова сметка *** ***, евентуалният иск с правно основание 57, ал.
1 ЗПУПС (отм.) е предявен за възстановяване на стойността на процесната
платежна операция поради липса на разрешение за извършването й от ищеца в
качеството му на платец по смисъла на §1, т. 20 ЗПУПС (отм.), а евентуалният
иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е предявен за обезщетяване
на вреди на ищеца от противоправни действия на служители на ответника при
извършване на платежната операция.
Ответникът оспорва исковете с
възражения, че процесната платежна операция е извършена в надлежно упражняване
на правата на Б.та, предвидени в чл. 9.1 и 9.3 от сключения между страните
рамков договор за платежни услуги от 01.11.2011г., който регулира и
правоотношенията им по предоставяне на платежни услуги от Б.та чрез процесната
банкова сметка *** ***.
Наличието на правоотношения между
страните по делото по договор за банкова сметка *** ***,
заверяването на сметката на ищеца със сумата 159 360,00 лв. като последица
от извършен на 12.07.2016г. банков превод от сметка в „`Б. ДСК“ ЕАД, както и
извършването на процесната платежна операция от 26.07.2016г., осчетоводена от
ответника като служебен коригиращ превод, с който сумите са върнати по сметката
в „Б. ДСК“ ЕАД, не са оспорени от ответника и са обявени за ненуждаещи се от
доказване с доклада на делото по чл. 375, ал. 1, вр. чл. 146, ал. 1 ГПК.
Спорът между страните се концентрира
върху въпроса имала ли е право Б.та да извърши процесната платежна операция, но
отговорът на този въпрос не е от значение за правилното решаване на делото, тъй
като дори да се възприеме тезата на ищеца, че липсва нормативно или договорно
основание за извършване на платежната операция от ответника, това не може да
обуслови основателност на предявените три евентуално съединени осъдителни иска,
които са въведени с изявленията в исковата молба и уточнителната молба на ищеца
от 11.09.2017г. като предмет на настоящото исково производство.
Според изявленията на ищеца в
исковата молба и уточнителната молба от 11.09.2017г. (които съгласно чл. 6, ал.
2 ГПК определят обективните предели на материалните права, за чиято процесуална
защита са предявени исковете, респективно определят и обективните предели на
силата на пресъдено нещо на решението по исковете) предмет на предявените
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД са
парични вземания на ищеца за обезщетение на вреди, настъпили като пряка и
непосредствена последица от извършването на процесната платежна операция от
26.07.2016г.
Основен елемент от фактическия
състав на така предявените вземания е именно наличието на имуществена вреда за
ищеца (намаление на актива или увеличение на пасива на дружеството), настъпила
като пряка и непосредствена причинна връзка от процесната платежна операция.
Самият факт на извършване на
платежната операция от Б.та, обаче, дори да се приеме, че операцията е
извършена без нормативно или договорно основание за това, не може да представи
настъпване на имуществена вреда за ищеца, тъй като липсата на основание за
извършване на платежната операция означава, че същата е поначало
непротивопоставима на ищеца в договорните му правоотношения с ответника, което от
своя страна означава, че и след въпросната операция от Б.та ищецът има вземане
срещу Б.та за получаване на пълния размер на сумите, за които е извършена
платежната операция, което пък означава, че извършването на самата операция не
намалява актива, нито увеличава пасива на ищцовото дружество, респективно не
може да представлява основание за ангажиране на договорна отговорност на Б.та
по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД или на гаранционно-обезпечителна отговорност на Б.та
по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за обезщетяване на вреди от процесната платежна
операция (както е посочено и в предходни съдебни актове по делото в случай, че платежната
операция е извършена от Б.та без основание, ищецът има право на осъдителен иск
за пряко изпълнение на договорните задължения на Б.та да заплати или да
предостави на разположение на ищеца по банковата му сметка сумите, за които е
извършена процесната операция, но такива искове не са предявени в
производството по делото, включително след указания на съда, дадени по реда на
чл. 129, ал. 2 ГПК).
Неоснователен и само с оглед
твърденията в исковата молба е и третият евентуално предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 57, ал. 1 ЗПУПС (отм.), тъй като както е посочено и в
предходни съдебни актове по делото основният елемент от фактическия състав на паричното
вземане, предвидено с цитираната законова разпоредба, представлява изпълнение
на платежна операция със суми по банкова сметка, ***а (който представлява
„платец“ по смисъла на чл. 57, ал. 1 съгласно легалното определение в §1, т. 20
от цитирания закон), а според твърденията в исковата молба и събраните в
производството доказателства процесната платежна операция не е изпълнена по
нареждане от името на ищеца, а дори след изрично негово изявление, с което се
противопоставя на извършването на операцията.
По изложените съображения и трите
предявени при условията на евентуално съединяване осъдителни искове се явяват
неоснователни и подлежат на отхвърляне, като при този изход на делото и
съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца е да възстанови разноските, които
ответникът е направил за защита срещу предявените искове.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.А.1.“ ЕООД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, ателие 1 срещу „У.Б.“ АД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, пл. ********евентуално съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, чл. 57, ал. 1
ЗПУПС (отм.) и чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за присъждане на сумата 159 360,00
лв. – обезщетение за вреди от платежна операция, извършена на 26.07.2016г. по
банкова сметка *** ***.
ОСЪЖДА „Т.А.1.“ ЕООД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, ателие 1 да заплати на „У.Б.“ АД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, пл. ********на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 6 000,00 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: