РЕШЕНИЕ
№ 275
гр. Бургас, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20212120205622 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Т. Р. Д., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 22-0000695 от 02.12.2021 г., издадено от директор на РД „Автомобилна
администрация” гр. Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл.
3 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3,
б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, му е наложено наказание „глоба” в размер на
3000 лв.
В жалбата се излагат съображения, с които се оспорва обжалвания акт като
незаконосъобразен, постановен при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди
се, че АНО не разполага с правомощие да констатира нарушения като процесното, като в чл.
37 от Наредбата са определени компетентните органи. Оспорва се годността на средството
за измерване, като се твърди, че е неодобрен тип средство за измерване. Счита размера на
наложената глоба от 3000 лева за прекомерен и несъобразен с имущественото състояние на
жалбоподателя. С тези доводи моли НП да бъде отменено.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, представлява се от А.М. –
служител с юридическо образование. Оспорва жалбата и намира нарушението за безспорно
доказано. Поддържа наказателното постановление да бъде потвърдено, както и претендира
разноски.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 26.11.2021 г. служители от РД „Автомобилна администрация” гр. Бургас, в това
число свидетеля П.Р. и неговия колега И.С., съвместно със служители на сектор „Пътна
полиция“ гр. Бургас извършвали проверки на водачите на ППС в обл Бургас. Около 13:40 на
път 6008-10 км+500 с посока на движение от п.в. „Камено“ към „Лукойл Нехтохим“ се
движел влекач „Форд Карго“ от категория N3 с рег. № ******* с прикачено полуремарке
„Вилтон НВ3“ от категория 04 с три оси, с рег. № ****** и двете собственост на „*“ ООД.
Контролните органи спрели за проверка автомобила. Като водач бил установен
жалбоподателят. Жалбоподателят заявил на проверяващите, че автомобилът се е повредил и
не може да запали двигателя. При проверка на документите на автомобила се установило, че
жалбоподателят извършва обществен превоз на товари – пшеница от Крумовоградище до
гр. Камено. Установило се, че управляваният от жалбоподателя товарен автомобил е бил
оборудван с дигитален тахограф сер. № **********. При проверката на разпечатки от
тахографа свидетеля Р. и колегата му С. констатирали, че жалбоподателят е управлявал 103
км автомобила без да използва картата си на водач в тахографа. След около час
жалбоподателят запалил автомобила и с електронна мобилна везна с платформа било
установено, че при допустимо максимално натоварване на една тройна ос на полуремаркето,
като разстоянието на осите е над 1.30 метра, е от 24 тона (24 000 кг) съгласно чл. 7, ал. 1, т.
3, б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, тройната ос на управлявания от
жалбоподателя автомобил била натоварена с 34445 кг или претоварването е с 10445 кг.
Жалбоподателят не разполагал с разрешение от администрацията, стопанисваща пътя (АПИ)
за претоварване.
За установеното нарушение, че жалбоподателят е управлявал претоварено съставно
ППС свидетелят Р. съставил срещу жалбоподателя АУАН, а впоследствие било издадено и
наказателното постановление, предмет на обжалване в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените от съда факти.
Показанията на свидетеля Р. са последователни, логични и обективни, поради което съдът
напълно ги кредитира. Показанията на свидетеля Р. изцяло се подкрепят от събраните
писмени доказателства.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
2
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които
обуславят отмяна на обжалвания акт.
На първо място съдът намира за неоснователно възражението за липса на
компетентност на АНО. В действителност в Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на МРРБ в чл. 36 и чл. 37 се
предвижда, че контролът по отношение на извънгабаритни и тежки превозни средства се
осъществява от Агенция "Пътна инфраструктура" със съдействието на съответната служба за
контрол при МВР, а в граничните контролно-пропускателни пунктове - от Агенция
"Митници". Наред с тези норми компетентност за контрол е уредена и в чл. 166, ал. 2, т. 8
ЗДвП, съгласно която разпоредба при изпълнение на функциите си по този закон
определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
служби имат право да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или
натоварването на ос и за проверка на техническата изправност на превозните средства,
предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари,
както и за проверка на обезопасяването на превозваните товари. Видно от приложена в
преписката Заповед № РД -08-30 от 2020 г. на министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията в т. 4 са възложени правомощия на директора на РД
„Автомобилна администрация“ (АНО) да издава наказателни постановления за установени
нарушения по Закона за движение по пътищата. Настоящият случай е точно такъв,
жалбоподателят е бил санкциониран за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП, вр.
чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Следователно процесното
наказателно постановление е било издадено от компетентен орган. При съставяне на АУАН
и издаване на НП са били спазени предвидените в чл. 34 ЗАНН срокове.
В случая се касае за извършено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП, вр. чл.
7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, съгласно които норми
движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с натоварване на ос, които
не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, а именно допустимото максимално натоварване на ос за ППС с
допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на
него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за
ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за
движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е
за сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато
разстоянието между осите е над 1,3 м - 24 тона.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 26.11.2021 г. в
обл. Бургас на път 6008-10 км+500 с посока на движение от п.в. „Камено“ към „Лукойл
Нефтохим“ жалбоподателят е управлявал претоварено ППС без да притежава разрешение от
АПИ. За констатираното нарушение санционната разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3
ЗДвП предвижда, че се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва
3
установения за това ред управлява пътно превозно средство с натоварване на ос, които
надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Санкционната норма правилно е приложена от АНО като относима и на
жалбоподателя е била наложена глоба в максимално предвидения размер от 3000 лева. В чл.
27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта
на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства. Настоящият състав счита, че в случая не са налице такива отегчаващи
обстоятелства, които да оправдават налагане на наказание в максимален размер. От друга
страна при извършване на процесната проверка контролните органи са констатирали
извършване и на друго нарушение от жалбоподателя, за което му е бил съставен АУАН. Ето
защо настоящият състав намира, че наказанието „глоба“ следва да бъде определен към
предвидения среден размер, а именно 1500 лева, като с така наложеното наказание ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се измени в
частта относно размера на наложеното наказание „глоба”, като размерът се намали от 3000
лв. на 1500 лв.
Съдът достигна до извод за наличие на основание за изменение на обжалваното НП в
частта относно размера на наложената имуществена санкция. В случая съдът е намалил
наложената на жалбоподателя „глоба“ от 3000 лева на 1500 лева. Независимо, че съдът е
намалил наложеното на жалбоподателя наказание, обжалваното наказателно постановление
е било потвърдено в останалата му част, а именно, че има извършено нарушение от
жалбоподателя, за което следва да му се наложи по-леко наказание. По тази причина на
АНО следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт.
При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се
приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и правна сложност по
делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер
на 60 лв., съразмерно на получената защита по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0000695 от 02.12.2021 г., издадено от
директор на РД „Автомобилна администрация” гр. Бургас, с което на жалбоподателя на
основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т.
2, пр. 3 от ЗДвП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, му е
наложено наказание „глоба” в размер на 3000 лв., като НАМАЛЯВА размера на „глобата”
от 3000 лв. на 1500 лв.
ОСЪЖДА Т. Р. Д., ЕГН ********** да заплати на РД „Автомобилна администрация”
гр. Бургас сумата от 60 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
В.О.:В.Д.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5