№ 5638
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110161815 по описа за 2024 година
намери следното:
Делото е образувано по искова молба от М.У.П. против А.Б. с искане
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 4959,30 лева – неустойка
за забавено изпълнение на сключен между страните договор, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането. Ищецът твърди, че между страните
бил сключен договор от 10.09.2021 г. за доставка на движима вещ –
свободностояща високооборотна ултрацентрофуга с охлаждане. Договорът
влязъл в сила на 10.09.2021 г., стойността му била 99186,01 лева, а срокът за
доставка бил до 25.10.2021 г. Била уговорена неустойка за забавено
изпълнение в размер на не повече от 10% от стойността на договора. За
обезпечение на договора, по искане на изпълнителя, от трето по делото лице –
Ю.Б. – била издадена банкова гаранция за сумата от 4959,30 лева,
представляваща 5% от стойността на договора. На 22.10.2021 г. изпълнителят
уведомил възложителя, че доставката ще бъде извършена със закъснение,
поради форсмажорни обстоятелства. На 9.12.2021 г. възложителят уведомил
изпълнителя, че прекратява договора поради закъсняла повече от 30 дни
доставка и претендира уговорената неустойка. След което пристъпил към
удовлетворение от издадената банкова гаранция, по която получил плащане за
сумата от 4959,30 лева. На 30.12.2021 г. изпълнителят уведомил възложителя,
че центрофугата е налична на склад и може да бъде доставена. Възложителят
се съгласил да приеме изпълнението, доставката била осъществена на
02.02.2022 г. и платена по банков път на същия ден. Ищецът счита, че съгласно
договора, ответникът му дължал неустойка в размер на 0,2% от стойността на
договора за всеки ден забава, но не повече от 10% от стойността на договора.
Забавянето от 25.10.2021 г. до 02.02.2022 г. било 100 дни и размерът на
неустойката бил 9918,60 лева, от които половината били получени чрез
банковата гаранция. Ищецът претендира останалите 4959,30 лева и моли съда
да осъди ответника да му ги заплати. Претендира разноски. Ответникът в
1
срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск. Не оспорва фактите по делото. Твърди, че забавата му се
дължала на форсмажорни обстоятелства, свързани със световната пандемия от
CoVID-19. Счита, че макар и късно, възложителят приел доставката без
възражения, което личало от липсата на посочени такива, както и от
заплащане на цената на вещта в цялост. Моли съда да отхвърли исковете,
претендира разноски.
В последното по делото заседание, страните, редовно призовани, не се
явяват. Изпращат представители, чрез които поддържат исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното: безспорни между страните са
всички правнорелевантни факти – сключването, дата и стойността на
договора, наличието на банковата гаранция, уведомлението за закъснението
от 22.10.2021 г., уведомлението за прекратяването на договора от 9.12.2021 г.,
получаването от възложителя на сумата от 4959,30 лева по банковата
гаранция, уведомлението за наличието на центрофугата от 30.12.2021 г.,
доставката от 02.02.2022 г. и заплащането от страна на възложителя на
пълната стойност по договора. На основание чл. 155 ГПК беше обявен за
общоизвестен фактът, че във връзка със световната пандемия от CoVID-19 в
България беше обявено извънредно положение за периода от 13.03.2020 г. до
31.03.2022 г. включително.
На база така установените факти, съдът достига до следните правни
изводи: съгласно чл. 92 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват. Става дума за специфична уговорка в договора,
която поставя задължението за някоя или за двете страни по договора да
заплати определена сума пари или друга престация, в случай, че наруши
дадени разпоредби на договора, като не изпълни задълженията, предвидени в
тях. В случая ищецът твърди, че ответникът дължи неустойката, предвидена в
чл. 17, ал. 1 от договора в размер на 10 % от стойността на договора, върху
която е направено допълнително прихващане с издадена в негова полза
банкова гаранция за 5 % от стойността на договора или за сумата от 4959,30
лева, представляваща 5 % от стойността на договора.
Възражението на ответника за наличие на форсмажорни обстоятелства,
свързани със световната пандемия от CoVID-19, съдът намира за
несъстоятелно. Под термина „форсмажорни обстоятелства“ се има предвид
институтът на непреодолимата сила, уреден в чл. 306, ал. 1 ТЗ, към който
препраща и самият договор – чл. 23, ал. 1 от същия. Съгласно легалната
дефиниция непреодолимата сила е непредвидено или непредотвратимо
събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора –
чл. 306, ал. 2 ТЗ. Безспорен между страните е фактът, че процесният договор е
сключен на 10.09.2021 г., т.е. повече от година след обявяването на пандемията
в световен мащаб и след въвеждането на извънредно положение в България, т.
е. не може да се приеме, че това обстоятелство е възникнало след сключването
на договора или че последиците от него са били непредвидими. Възможността
за затруднения в доставката, свързани с пандемията, е била или е следвало да
бъде известна на ответника към момента на сключване на договора и той е
могъл и е следвало да предприеме действия за избягването на този риск като
договори срок, който да е достатъчно дълъг, за да му позволи париране на
евентуални негативни последици. Тъй като непредвидимостта не е налице в
2
настоящия случай, ответникът не може да се позове на непреодолимата сила
като изключващо отговорността му обстоятелство.
Възражението, че ищецът бил приел без забележки предмета на
доставката на 02.02.2022 г., поради което бил изгубил възможността да търси
неустойка, също не се споделя от настоящия състав. Действително, в
представения по делото приемо-предавателен протокол (л. 39 от делото), не са
посочени забележки от страна на възложителя при приемането на
центрофугата. Следва да се отбележи обаче, че съгласно чл. 5, ал. 2 от
договора, приемо-предавателният протокол служи за удостоверяване на
съответствието на доставеното изделие и приемането му по вид и количество.
Като несъответствия са посочени недостатъци, дефекти, повреди, липси или
несъответствия на доставеното изделие или придружаващата го документация
и аксесоари с изискванията на договора. Т.е. налага се изводът, че функцията
на въпросния протокол е да удостовери правилното изпълнение на доставката
в качествено, а не във времево отношение. На следващо място, видно е от
цялата кореспонденция между страните, че заявителят нееднократно е
възразявал срещу неизпълнението на договора в дадения срок и дори е
отправил предупреждение до изпълнителя за развалянето му. Освен това е
отправил и до трето лице – Ю.Б. – искане за плащане на банковата гаранция,
предвидена в договора, с което се е възползвал от правото си по чл. 16, ал. 5 от
същия. Като взе предвид цялостната доказателствена съвкупност, настоящият
състав счита, че липсата на посочени забележки в приемо-предавателния
протокол, не означава приемане на забавеното изпълнение от страна на
възложителя и не погасява правото му да търси неустойка за забавено
изпълнение.
По отношение размера на иска, безспорно е между страните, че
стойността на договора е 99186,01 лева – чл. 2 от договора; че при забавено
изпълнение изпълнителят дължи неустойка в размер на 0,2 % от стойността на
забавеното изпълнение за всеки просрочен ден, но не повече от 10 % от
стойността на договора; че забавата за изпълнение е била в размер на 100 дни,
равняващи се на над 10 % от стойността на договора или сумата от 9918,60
лева, както и че ищецът се е удовлетворил частично, чрез банковата гаранция,
за сумата от 4959,30 лева, представляващи 5 % от стойността на договора.
Останалите 5 % от тази стойност или сумата от 4959,30 лева, е останала
дължима и следва да му се заплати. Искът е основателен и следва да бъде
уважен в цялост.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат единствено на ищеца. От
същия са сторени разноски в размер на 198,37 лева – държавна такса и 1500
лева – адвокатско възнаграждение, които са доказани. По наведеното от
ответника възражение за прекомерност, съдът намира следното: цената на
иска е 4959,30 лева. Като съобрази фактическата и правна сложност на делото,
наличието на безспорни факти и фактът, че делото приключи в едно съдебно
заседание, съдът намира, че адвокатското възнаграждение от 1500 лева
действително е прекомерно и следва да бъде намалено до размер от 1200 лева,
които да се присъдят в тежест на ответника.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА А.Б., ЕИК: *** със съдебен адрес гр. *** да заплати на
М.У.П., ЕИК: *** със съдебен адрес гр. *** сумата от 4959,30 лева –
неустойка за забавено изпълнение на Договор за възлагане на обществена
поръчка по обособена позиция № 14 № ОП-43-2021 от 10.09.2021 г., сключен
между страните ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
18.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА А.Б., ЕИК: *** да заплати на М.У.П., ЕИК: *** на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК разноските в производството, както следва: 198,37 лева –
държавна такса и 1200 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4