Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 13.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на първи
юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 1456 по описа на съда за
2017 г., взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба на М.В.В. срещу З. „Л.и.“ АД за осъждането му да
заплати сумата от 300 000 лева, частичен иск от 500 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 06.05.2016
г., ведно със законната лихва от 29.12.2016 г. до окончателното изплащане.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в който оспорва иска по основание и размер.
Твърди липса на настъпване на риск, покрит по застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и
материално правната легитимация на ищеца да получи обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди. Оспорва получените от ищеца увреждания,
настъпилите усложнения в здравословното му състояние и размера на
претендираното обезщетение.
Навежда
доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, изразяващо
се в нарушение непоставен обезопасителен колан, знание у ищеца, че водачът е
употребил алкохол и е бил неправоспособен.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предпоставка
за допустимостта на иска е предявяване на претенцията пред застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл.
432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно, че ищецът е предявил претенцията си
пред ответното дружество на 29.12.2016 г., към е приложена изготвена искова
молба с приложения – констативен протокол за ПТП с пострадали лица и медицински
документи. Представени са и данни за банкова сметка *** М.В..
Застрахователният
договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото
лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността
на делинквента.
Установява
се от справка в информационен център, че за л.а. „Мерцедес“ с ДК № *******е
имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при З. „Л.и.“ АД към 06.05.2016 г.
В случая
отговорността на З. „Л.и.“ АД ще бъде ангажирана при наличие на предпоставките
от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и наличие на причинна връзка
между получените увреждания и противоправното поведение на виновния водач.
Относно
механизма на произшествието е изслушана авто-техническа експертиза. Въз основа
на данните от показанията на разпитаните в настоящото производство свидетели Г.В.
и С.В., както и от констативен протокол за ПТП и от протокол за оглед вещото
лице е описало механизма на произшествието: На 06.05.2016 г. около 20.40 часа в
гр. София по бул. „Президент Линкълн“ в посока от ул. „Бойчо Бойчев“ към бул.
„Монтевидео“ в дясна пътна лента се е движил л.а. „Дачия Логан“, управляван от Г.В.
със скорост около 45 км/ч, като превозното средство се е движило в зоната на
десен завой с радиус 175 м и мокра асфалтова настилка. В същото време в обратна
посока в лентата за насрещно движение се е движил л.а. „Мерцедес“, модел „Ц
220Д“ с ДК № *******със скорост около 95 км/ч, като навлизал в ляв за него
завой. Скоростта от 95 км/ч била равна на критичната, поради което настъпило
странично занасяне, автомобилът се насочил наляво и навлязъл в лентата за
движение на л.а. „Дачия Логан“, където в положение на завъртане с 90 градуса се
ударил с предната част на дясната си страна в предна челна част на л.а.
„Дачия“. Поради по-високата си кинетична енергия л.а. „Мерцедес“ продължил в
първоначалната си посока и се завъртял в посока, обратна на часовниковите
стрелки на около 170 градуса и спрял след 7.6 м. Като причина за настъпване на
ПТП вещото лице сочи действията на водача на л.а. „Мерцедес“, който се движил
със скорост, равна на критичната за завоя и по този начин предизвикал
неконтролирано странично занасяне и навлизане в лентата на насрещно
движение.ПТП не би настъпило, ако скоростта на л.а. „Мерцедес“ е била до 85
км/Ч, при разрешена скорост от 50 км/ч за населеното място.
При така
даденото заключение съдът приема за доказано, че водачът на л.а. „Мерцедес“ е реализирал
противоправно поведение, като е нарушил нормите на чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, установяващи забрани за навлизане и движение в лентата за
насрещно движение, когато платното за движение има две пътни ленти, освен при
изпреварване или заобикаляне и превишаване на позволената за населено място
скорост от 50 км/ч. В случая именно поради почти двукратно превишена скорост от
95 км/ч, водачът на л.а. „Мерцедес“ е изгубил контрол върху превозното средство
и е навлязъл в лентата за насрещно движение, където е реализирал удар в л.а.
„Дачия Логан“.
При
реализиране на всички елементи от състава на непозволеното увреждане се налага
изводът, че следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя на
виновния водач за причинените от противоправното деяние вреди на ищеца.
Размерът
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Паричният еквивалент на този вид обезщетение
следва да бъде съобразен с характера и тежестта на вредите, интензитетът и
продължителността на понесените болки, проявлението им във времето, възрастта
на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
Установява
се от заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза, че при
процесното ПТП М.В. е получил множествена политравма; черепно-мозъчна травма,
изразяваща се в контузионни кръвоизливни огнища в двата челни мозъчни дяла и в
десния слепоочен мозъчен дял, травматични хигроми (акумулиране на ликвор под
твърдата мозъчна обвивка )двустранно челно, с по-голям обем вдясно, без изразен
компресионно-дислокационен синдром, линейно счупване на дясна челна и слепоочна
кости на черепа, счупване на носните кости без разместване на фрагменти,
травматичен кръвоизлив в челния, етмоидален и максиларни синуси,
разкъсно-контузна рана в дясна челна област на главата, обработена хирургично,
световъртеж от централен произход като последица от мозъчната контузия;
счупване на десните голямо-пищялна и малкопищялни кости на подбедрицата,
постинтубационна стриктура на трахеята на ниво С7 (седми шиен прешлен) под
нивото на ларинкса с ширина 4-5 мм. Като средна по тежест мозъчна контузия,
черепно-мозъчната травма протекла с настъпване на кома и довела до разстройство
на здравето, временно опасно за живота. Незабавно след приемането му във ВМА е
бил настанен в противошокова зала , където е бил интубиран, медикаментозно
седиран и поет на изкуствена белодробна вентилация. В рамките на пет дни
настъпило проясняване на съзнанието му и стабилизиране на общото състояние.
На
10.05.2016 г. се извършила оперативна интервенция да открито наместване на
фрактурата с вътрешна фиксация тибия и фибула. На 11.05.2016 г. е бил
екстубиран и останал на спонтанно дишане. Фрактурата на дясна подбедрица –
голямопищялна и малкопищялна кости довела до затруднения в движениеята на
десния долен крайник за период от шест месеца.
Пострадалият
бил изписан от ВМА на 25.05.2016 г. с дадени препоръки и указания за спазване
на хигиенно-диетичен режим и придвижване с помощни средства за период от два
месеца. Предписани му били и медикаменти за антитромботична профилактика за 30
дни.
На
26.05.2016 г. В. постъпил за лечение в неврологично отделение на V МБАЛ гр.
София с оплаквания за световъртеж от централен произход. Компютърната
томография на главен мозък показала челна корова атрофия, без други патологични
промени. Диагностицирал се централен отоневрологичен синдром с двустранно
звукоприемно намаление на слуха.
След около
два месеца – на 19.07.2016 г. се провел преглед в УМБАЛ „Царица Йоана“ ИСУЛ АД поради
оплаквания от задух. Установило се стеснение (стриктура) на трахеята на ниво С7
с ширина 4-5 мм в продължение на 3-4 мм. Поставила се трахеостомна канюла,
налагаща постоянна хигиена и медицински контрол. Канюлата затруднявала дишането
и преглъщането, а отворът – трахеостомата, в която канюлата се поставила
създавала предпоставки за инфектиране и последващо образуване на гранулации и
нужда от операции за отстраняването им и ревизия на трахеалната стеноза.
При
извършения на 07.03.2018 г. личен преглед на ищеца усложнения, свързани с
черепно-мозъчната травма не са установени. Травмата протекла без развитие на
отпадна симптоматика. По-интензивни оплаквания с чести епизоди на главоболие и
световъртеж В. имал през първите два месеца, като след проведеното лечение те
са намалели и отзвучали. При прегледа е бил без оплаквания по отношение на
централната нервна система и се е установил нормален неврологичен статус. Вследствие
счупването на двете кости на дясна подбедрица също не са установени усложнения
при прегледа от д-р С., като В. се е оплакал от болки в областта на фрактурите
при натоварване и промяна на времето.
Като
настъпило усложнение вещото лице д-р М. сочи наличието на гранулации около
трайната трахеостома и прогресираща стеноза. Ищецът подлежал на медицински
контрол за евентуални оперативни ревизии за отстраняване на гранулации, лаважи,
пластика на трахеята и др. В съдебното заседание на 16.03.2018 г. вещото лице
д-р М. е пояснила, че опасността от чести инфекции обуславяла и поява на
секрети. Трахеостомата можела да доведе и до нарушение във вкус и обоняние. Не
заявява сигурна благоприятна прогноза и възстановяване при отстраняване на
канюлата.
По делото
е изготвена и приета и съдебно-психиатрична експертиза, М.В. страда от
органично тревожно разстройство и посттравматична енцефалопатия. Установено е
нарушение в дейността на главния мозък, резултат от черепно-мозъчната травма с
развитие на клинични прояви, включително тревожно-депресивно нарушение и
дементен синдром. Коровата атрофия на челния дял на главния мозък можело да се
задържи или нарушенията да се задълбочат във времето. Тези нарушения имали
постоянен характер и не се лекували, а водели до значим упадък на социално,
професионално и семейно функциониране.
Актуалното
здравословно състояние на М.В., промененият му начин на живот и затрудненията в
периода на възстановяване са установяват и от показанията на свидетеля С.В.,
брат на ищеца.
Като взе
предвид тежките политравматични увреди, и особено степента на черепно-мозъчна
травма, довела до състояние, временно опасно за живота и последиците от това,
включително за психиатричния статус на ищеца, който е силно негативно повлиян
от коровата атрофия на челния дял на главния мозък, търпените медицински
интервенции, претърпяна операция за възстановяване движението на десния долен
крайник, състоянието на постоянна трахеостома при неясни изгледи за възстановяване
на трахеята, съдът намира, че обезщетението следва да се определи на 200 000
лева. На 42-годишна възраст В. е получил увреждания, които ще оставят траен
отпечатък върху бъдещия му начин на живот. Възстановяването е настъпило
частично – по отношение на фрактурата на подбедрицата и неврологичното
състояние, но не и в дихателните функции. Негативно повлиян е социалният статус
на ищеца, вследствие трайното му повлияване от настъпилото нарушение в
дейността на главния мозък. За продължителен период от време, ищецът е търпял
болки с висок интензитет в главата и десния крайник, като се е налагало да
ползва чужда помощ в хигиенно-битовото си обслужване. Към момента продължава да
търпи неудобства от постоянен медицински контрол за хигиенизиране на канюлата
поради опасност от проникване на външни тела и инфектиране. Трахеостомата
препятства и нормалното му общуване поради затруднен говор и дишане и постоянна
секреция и гранулиране. Следва да се съобрази и че в хода на производството
ищецът продължава да търпи оперативни интервенции за прочистване на гранулите,
без данни за продължителността на носене на канюлата. С решение на ТЕЛК от
13.10.2017 г. (л. 502 от делото) на М.В. е определена 100% трайна
неработоспособност с чужда помощ за период от три години, тъй като не можел да
се обслужва самостоятелно, с ограничени промени на памет и интелект, забавено
мислене и трудност в комуникацията с него.
Размерът
на обезщетението съдът определя и съобразно лимитите на застрахователните суми,
конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент – 06.05.2016 г., когато е
настъпилото процесното ПТП, от което са произтекли вредите.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване от
страна на В., което подлежи на разглеждане в настоящото производство.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е
налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът
на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г.,
т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът
не би се стигнало до уврежданията.
На първо място, не се установи по категоричен начин дали
пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан. При направено от ответника
възражение, че задължението за поставянето му не е изпълнено от Н.,
доказателствената тежест относно това обстоятелство е на страната, която се
ползва от факта – ответника. Обстоятелството, че ищецът не е бил с поставен
предпазен колан не беше установено при пълно и главно доказване. Освен това, вещите
лица, изготвили авто-техническата и съдебно-медицинската експертизи са
заключили, че тежките травматични увреждания биха настъпили и при поставен
предпазен колан. Неговата ефективност се проявява при челен удар, какъвто се
установи, че процесният не е. Тялото и главата на ищеца са били относително
подвижни настрани, поради което коланът не е спомогнал за предотвратяване на
уврежданията.
Ответникът не ангажира доказателства в настоящото
производство, че М.В. е знаел, че водачът е употребил алкохол и че е бил
неправоспособен.
Страната, чиято е тежестта да установи допринасяне на
вредоносния резултат от страна на Н. – ответникът З. „Л.и.“ АД не доказа
релевантните за определяне на окончателния размер на обезщетението обстоятелства,
че В. е бил с непоставен предпазен колан, което е допринесло за тежестта на
уврежданията, нито че пострадалият е знаел, че водачът на моторното превозно
средство, в което е пътувал е употребил алкохол и е неправоспособен.
Искът е основателен за сумата от 200 000 лева и
следва да бъде уважен в този размер. За горницата до сумата от 300 000
лева подлежи на отхвърляне като недоказан.
Съгласно
чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
от КЗ.
Установява се, че след сезиране на ответника на
23.12.2016 г. не са били необходими допълнителни доказателства и
застрахователят не е изисквал такива. Представените с молбата от 23.12.2016 г.
са били достатъчни за З. „Л.и.“ АД, за да се произнесе по предявената пред него
претенция. След като са представени всички доказателства по чл. 106 от КЗ с молбата от 23.12.2016 г., на 16.01.2017 г. е изтекъл 15-дневния срок за
произнасяне. Не се установи ответникът да е изпълнил изцяло или частично
задължението си да заплати на М.В. обезщетението за търпените от него
неимуществени вреди от процесното ПТП, поради което върху главницата от
200 000 лева следва да се начисли лихва от 17.01.2017 г. до окончателното
изплащане.
На ищеца
е оказана безплатна правна помощ, поради което на процесуалния представител
адв. Н. Д. се следва адвокатски хонорар в размер на 4 424 лева.
На
ответника се следват разноски в размер на 485 лева, съразмерно на отхвърлената
част от претенцията.
Тъй като
ищецът е бил освободен от заплащане на държавна такса, ответникът дължи, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по сметка на СГС сумата от 8 000
лева държавна такса и 500 лева депозити за експертизи по делото.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ, З.
„Л.и.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на М.В.В.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 200 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 06.05.2016 г. в гр.
София, ведно със законната лихва от 17.01.2017 г. до окончателното изплащане,
като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 300 000 лева,
частичен иск от сумата от 500 000 лева и за заплащане на мораторни лихви
за периода 29.12.2016 г. – 16.01.2017 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, З. „Л.и.“ АД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на СГС
сумата от 8 000 лева държавна такса и 500 лева депозити за експертизи по
делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗАдв., З. „Л.и.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление
*** да заплати на адвокат Н. Н. Д., с адрес ***, четвърти полуетаж, офис 4
сумата от 4 424 лева адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М.В.В., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на З. „Л.и.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***
сумата от 485 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: