РЕШЕНИЕ

   №

               гр.Варна, 03.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 03.12.2019 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 683 по описа за  2019  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Постъпили са въззивни жалби срещу решение № 84/05.06.2019 г. на Окръжен съд – Добрич по т.д. № 361/2018 г., както следва: Застрахователна компания „Лев Инс“ АД - гр.София обжалва решението в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Б.Ю.Н. от гр.Добрич  ЕГН-********** обезщетение за причинени неимуществени вреди следствие на ПТП от 21.09.2017 г. за разликата над 28 000 лева до присъдените 55 000 лева, както и в частта за законната лихва за разликата от датата 21.09.2017 г. /настъпване на застрахователното събитие/ до 07.11.2018 г., с молба да бъде отменено и искът – отхвърлен за сумата над 28000 лева, а лихвата за забава бъде присъдена от 07.11.2018 г. вместо от 21.09.2017 г.  

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от Б.Ю.Н., с който моли за оставянето й без уважение.

Ответната страна Б.Ю.Н. от гр.Добрич обжалва решението в отхвърлителната му част за разликата  от 55 000 лева до 90 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди следствие на ПТП от 21.09.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.09.2017 г., както и в частта за разноските, с молба да бъде отменено и вместо него постановено друго за присъждане на ищеца на сумата от още 35000 лева, ведно със законната лихва от 21.09.2017 г.

Срещу тази жалба няма депозиран отговор от другата страна.

С писмена молба първият въззивник моли за уважаване на жалбата му и за оставяне без уважение изцяло на жалбата на ищеца. В с.з. вторият въззивник  моли чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, като оспорва жалбата на ответника по иска и поддържа отговора си.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими.

Разгледани по същество, и двете жалби са частично основателни.

Основният спорен въпрос по жалбите е справедливият размер на определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди в полза на пострадалия ищец. При служебната си проверка въззивният съд констатира, че ОС Добрич е установил фактическата обстановка по делото правилно, затова препраща към мотивите относно нея в обжалваното решение. Същевременно обаче съдебният състав намира, че първоинстанционният съд не е отчел адекватно характера, интензивността и продължителността на уврежданията на ищеца следствие на процесното ПТП от 21.09.2017 г. Установено от заключението на СМЕ, обясненията на вещото лице в с.з. и свидетелските показания на родителите, ищецът е претърпял две операции за поставяне на метална остеосинтеза на счупените лява и дясна бедрена кост /от ябълката до коляното с 14 винта/, бил е обездвижен в продължение на около година /не по-малко от 7 месеца е бил напълно неподвижен, през които не е могъл да се самообслужва, като е бил на инвалиден стол и е бил обслужван и придвижван с чужда помощ/, по-късно се е придвижвал сам с проходилка, патерици и бастун; получил е хипотрофия на бедрената и глутеалната мускулатура, като следствие на това има ограничение на движенията на тазобедрените стави и накуцваща походка; отделно има счупване на шеста и седма ребрени дъги в дясната гръдна половина, претърпял е кръвозагуба с наложило се преливане на кръв, както и на кръвен серум поради развита следствие на залежаването бронхопневмония и двете му бедра са били поставени на директна скелетна екстензия, по-късно е преживял мъчителна рехабилитация чрез усукване на краката; по бедрата му са останали трайни загрозяващи белези от операциите; независимо от зарастването на костите при физически натоварвания не може да стои дълго на краката си, изпитва бърза уморяемост, слабост и болки в бедрата, особено сутрин и при застудяване на времето, стойката му е хиксобразна, клатеща се и нестабилна, при промяна на метеорологичните условия и за в бъдеще ще изпитва болки, а накуцването му ще се засилва; лечението не е завършено, като предстоят две нови операции за изваждане на метала, съединяващ счупените бедрени кости, като прогнозите за пълно възстановяване са неблагоприятни – има опасност от ранно развитие на коксартроза и за евентуална нужда от смяна на ставите с изкуствени такива. От заключението на СПЕ и от свидетелските показания на родителите се установява, че следствие на масивна психотравма от преживения стрес ищецът е трайно потиснат, тревожен, отчаян, притеснен за бъдещето си, предпочита да се усамотява,  изгубил е контактите с приятели, станал е затворен и асоциален, няма приятелка, загубил е досегашната си работа, а нова предвид недъга си не може да намери. Ищецът е преживял посттравматично стресово разстройство, свързано с обездвижването му и пълната зависимост от помощта на родителите си дори за елементарни физиологични нужди в продължение на повече от година; не е преодолял обаче напълно преживяната масивна психотравма, като психиката му ще преработва случилото се и последвалите неблагоприятни последици за здравето и живота му години наред.

Предвид посочените по-горе характер, интензивност и продължителност на уврежданията на ищеца, който към датата на ПТП е само на 24 години, на същия следва да се определи по справедливост обезщетение за неимуществени вреди, претърпени следствие на ПТП, в размер на 90000 лева, като определеният такъв от ДОС от 55000 лева е силно занижен, съответно няма основание за намаляването му като прекомерен. Оплакването за съпричиняване  на вредоносния резултат от пострадалия водач е неоснователно, тъй като съгласно заключението на САТЕ  при допустима скорост на движение от 50 км/ч опасната зона на управлявания от него товарен автомобил „Пежо Партнър“ би била 34.41 метра. Доколкото автомобилът се е намирал на разстояние 10.22 метра преди мястото на удара, дори да е бил управляван с такава скорост, вместо със скорост от 74.20 км/ч, с която се е движил, ищецът не би могъл да избегне удара с увреждащия товарен автомобил „Рено Канго“, отнел при завой наляво /към входа на предприятие „Клас олио“/ предимството на неговия насрещно движещ се в посока - центъра на с.Карапелит т.а. „Пежо Партнър“.

Обжалваното решение е неправилно в отхвърлителната му част за разликата от 55000 лева до 90000 лева и следва да  бъде отменено, като вместо него въззивният съд постанови друго, с което уважи иска за още 35000 лева, като в осъдителната му част до размера на 55000 лева бъде потвърдено. В останалата му отхвърлителна част за разликата от 90000 лева до 110000 лева, решението като необжалвано е влязло в сила.

Оплакването в жалбата на застрахователя за неправилно определена от съда дата, считано от която следва да се начисли законна лихва върху присъденото обезщетение, е основателно. С исковата молба е искано присъждане на такава, считано от изтичане на законоустановения 3-месечен срок за окончателно произнасяне - 06.08.2018 г., докато съдът е присъдил лихвата от датата на деликта – 21.09.2017 г. Сам ищецът е претендирал законната лихва съгласно чл.497, ал.1, т.2 във връзка с чл.496, ал.1 – КЗ, но неправилно е посочил като дата на изтичане на тримесечния срок за уреждане на застрахователната претенция по чл.380 КЗ датата, на която я е предявил -06.08.2018 г., видно от претенцията и обратната разписка на л.57-л.60 от делото, вместо датата 07.11.2018 г. - следващата дата на датата на изтичане на посочения по-горе тримесечен срок от предявяване на претенцията пред застрахователя. Решението в частта за законната лихва следва да се отмени за разликата от датата 21.09.2017 г. /настъпване на събитието/ до 07.11.2018 г.

При този изход на спора съдебните разноски за въззивната инстанция се понасят от страните, така както са направени, а ответникът се осъжда да заплати държавна такса върху окончателно уважения размер обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3200 лева общо за двете производства.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 84/05.06.2019 г. на Окръжен съд – Добрич по т.д. № 361/2018 г. в отхвърлителната му част по иска за главницата за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 55000 лева до 90000 лева, както и в частта за присъдената законна лихва върху главницата от 55000 лева - обезщетение за неимуществени вреди следствие на ПТП от 21.09.2017 г. за разликата от датата 21.09.2017 г. /настъпване на застрахователното събитие/ до 07.11.2018 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ - АД гр.София, ЕИК *********, да заплати на Б.Ю.Н., ЕГН-**********, с адрес ***, допълнително  сумата 35000 лева - обезщетение за неимуществени вреди следствие на ПТП от 21.09.2017 г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 07.11.2018 г. до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решението в осъдителната му част до размера на 55000 лева – обезщетение за неимуществени вреди следствие на ПТП от 21.09.2017 г.

В останалата му необжалвана част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД - гр.София, ЕИК *********, да заплати в приход на съдебната власт по сметката на Апелативен съд Варна държавна такса в размер на 3200 лева общо за двете производства.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.