П
Р О Т
О К О
Л № 260 062
гр.
Пловдив, 02.02.2021
година
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено
на втори февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА
АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР КОЛАРОВ
ИВАН РАНЧЕВ
при участието на съдебния секретар Нели Богданова и в присъствието на
прокурора Димитър Ангелов сложи за разглеждане докладваното от съдия ИВАН РАНЧЕВ ВЧНД № 47 по описа за 2021
година.
На именното повикване
в 10:57 часа в залата се явиха:
Обвиняемите Р.Н.Я., Н.И.Я.
и
С.Р.Я. се явяват лично в
помещение на Следствения арест – П., като участието им в днешното съдебно
производство ще бъде осъществено чрез видеоконферентна връзка с използване на
програмата Skype.
В залата
присъства адв. Г. Д. - защитник на обвиняемите Р.Н.Я.
и Н.И.Я..
В залата
присъства адв. Н. Г. – защитник на
обвиняемата С.Р.Я..
За Апелативна прокуратура се явява прокурор
Ангелов.
За подпомагане
осъществяване на видеоконферентната връзка в съдебната зала се намира системният администратор на Апелативен
съд – Пловдив Валентина
Нончева.
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Обв. Р.Н.Я.: Да се даде ход на делото.
Обв.
Н.И.Я.: Да се даде ход на
делото.
Адв.
Г.: Да се даде ход на
делото.
Обв. С.Я.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за разглеждане
на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Прокурорът: Нямам искания за отводи към състава на
съда.
Адв.
Д.: Нямам искания за отводи
на състава на съда. Поддържам жалбата. Представям медицински документ – служебна бележка, за Н. Я., от който е
видно, че съпругата Р.Я. е постъпила
на лечение в Психиатрична клиника към УМБАЛ „С.. Г.“ АД на 01.02.2021 г.
издадена от д-р Х.
Обв. Р.Я.: Не възразявам този състав на съда да гледа
делото. Нямам искания.
Обв.
Н.Я.: Не възразявам този
състав на съда да гледа делото. Нямам искания.
Адв.
Г.: Нямам искания за отводи
на състава на съда. Поддържам жалбата. Нямам доказателствени искания. Да се приеме представеното удостоверение.
Обв.
С.Я.: Не възразявам този
състав на съда да гледа делото. Нямам искания.
Прокурорът: Запознах се с представеното удостоверение,
да се приеме като доказателство.
ДОКЛАДВАХА
се жалбите на обвиняемите Р.Н.Я., Н.И.Я. и С.Р.Я. срещу определение, постановено по ЧНД № 187 описа за 2021
година, с което спрямо тях
е взета мярка за неотклонение „Задържане
под стража“.
С оглед становищата на страните, съдът
намира, че следва да се приеме като писмено доказателство, представеното
удостоверение от адв.- Г. Д. и тъй като делото е изяснено от фактическа страна
да се даде ход по същество, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА
И ПРИЕМА като писмено доказателство представеното удостоверение.
ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв.
Д.: Уважаеми апелативни
съдии! Ще моля да постановите съответния съдебен акт, с който да отмените, като
неправилно, необосновано и незаконосъобразно атакуваното определение от
21.01.2021 г. на ПОС, с което на обв. Р.Я. и Н.Я. е наложена мярка за неотклонение
ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА. Както сме подчертали в подадените жалби срещу атакуваното
определение, още веднъж подчертавам, че същото е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, защото не са налице предвидените в закона предпоставки и
основания за налагане на тази най-тежка и прилагана, съгласно закона, по
изключение мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА и по отношение на двамата
обвиняеми .В подкрепа на изразеното от мен становище, ще изложа аргументи,
които в голямата си част се съдържат в подадените от нас жалби срещу цитираното
определение. Въпреки това, ще заостря вниманието на съда върху следните факти и
обстоятелства, които са релевантни и имат значение за постановяване на правилен
и законосъобразен съдебен акт по отношение на вземане на мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА по
отношение на тези двама обвиняеми.
Всички в тази зала сме наясно, че за да бъде
наложена тази изключителна и най-тежка мярка за неотклонение, законът изисква
да са налице съответни предпоставки. Нека да разгледаме нещата по отношение на
обв. Р.Я.. Следва да е налице повдигнато обвинение и да е привлечен за
престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или по-тежко наказание.
Действително обвинението е за престъпление по чл. 172б ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК и за престъпление по чл. 253 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК. Законът предвижда
за тези престъпления наказание лишаване от свобода. От събраните доказателства
по делото обаче не би могло по никакъв начин, уважаеми съдии, да се направи
обосновано предположение, че обвиняемият е извършил посочените деяния по
смисъла на чл. 253 ал. 1 вр. чл. 26 НК. Да, прокурорът и пред окръжния съд
каза, че се намираме в начален стадий. Това се използва като приоритет от
прокуратурата. Но дори и в начален стадий, трябва да има достатъчен обем от
доказателства, които да дадат възможност да се направи обосновано предположение
- обосновано, а не произволно, защото аз
твърдя, че в случая по отношение на Р.Я. за привличането му за престъпление за
деяние по чл. 253 ал. 1 са налице голословни твърдения, внушения и
интерпретации. А това, уважаеми съдии, е недопустимо. Ако за обвиняемия, за
подсъдимия е някак си, как да кажа, то необосновано, но може да се приеме, с
оглед неговата защита, да се твърдят по този начин необосновани твърдения, включително и някой път и
неистина, по отношение на държавното обвинение това е недопустимо, с оглед
функциите, ролята и значението на тази институция, с оглед на правните и
житейски последици за тези лица, които търпят последиците от такова поведение.
Имам предвид, че, първо, има един единствен свидетел по делото – А. А., на
чиито показания се крепи обвинението. В същото време, това е единственото лице,
което е ползвало склада с маркови стоки, което е извършвало продажба по смисъла
на чл. 172б от НК, което е в близки родствени отношения със собственичката на
склада и прочее и което, забележете, дава категорични данни за това, че Р.Я. е
започнал евентуална дейност по продажба на маркови стоки в края на м. август
2000 г. И оттогава го познава той. Нещо повече, ние сме обвързани от онова,
което твърди прокуратурата. Тя пред вас, включително и в материалите по делото,
твърди, че по отношение на чл. 253 от НК - така нар. „облага“, т.е. пари,
получени от Р.Я. от продажбата на маркови стоки са били преобразувани, т.е.
вложени в скъпи коли и скъпи имоти. Още веднъж заострям внимание върху това
голословно и неверно твърдение, което е не само недопустимо, а и опасно. Няма
данни по делото за такива действия Р.Я. има кола над 10 години и студа 2 - 3
хиляди лева тя е на жена му и е закупил едно-единствено съвсем обикновено
жилище, преди да се твърди за престъпна дейност и то със средства на бащата на
неговата съпруга. Още веднъж подчертавам, че избирателно прокуратурата борави с
твърденията, фактите и доказателствата по делото, като не обръща внимание, че
дейността, за която се твърди, че извършва Р.Я. е от 20 години. Не са верни
количествата на иззетите стоки. Както самият Р.Я. ни уведомява, тъй като на
самите пакети са посочени на два пъти 20 черта 20 чифта маратонки, те не са 40,
а те са вътре 20. Но не това е най-важното. Най-важното е отсъствието на данни
и доказателства за наличие на престъпление по чл. 253, което е основното в този
момент. Но дори да приемем, че е налице обосновано предположение, категорично
не са налице останалите предпоставки, които задължават съда да постанови и
наложи тази най-тежка мярка за неотклонение. Какви са приетите и от съдебната
практика, а и от закона основания, за да се прецени, че за едно лице съществува
опасност да се укрие или извърши друго престъпление? Няма да се спирам на
първия момент, че има опасност да се укрие, защото самият окръжен съд
установява, че няма такава опасност, но ще заостря вашето внимание по отношение
на това по какъв начин се преценява най-адекватната мярка за неотклонение, за
да изпълни основната функция и роля на мерките за неотклонение, а именно да се
осигури нормално протичане на наказателния процес. Майсторството, бих казал,
професионализмът е с минимални репресивни действия да се осъществят целите на
закона както по отношение на наказанието, така и по отношение на мерките. В
този смисъл вие сте наясно с доклада, който е изготвен от ВС, именно във връзка с против прилагането и
нееднаквото прилагане и нецелесъобразното прилагане на мярката за неотклонение
ДОМАШЕН АРЕСТ, а прилагането приоритетно на мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА, който доклад е пред мен. В него много детайлно е прецизирана и
анализирана работата на съдилищата. Опасността от укриване следва да бъде
базирана и определена на базата на липса на индивидуализация на личността,
липса на трайно пребиваване, притежаване на неистински документи, опит за
укриване и прочее. Какви такива действия по отношение на Р.Я. има по делото по
отношение на липсата на опасност от извършване на престъпление? Задължително
такава липса отпада, когато са налице чисто съдебно минало, липса на висящи
производства, предишни осъждания, вземат се под внимание положителните
характеристични данни, неговото семейно положение – дом, деца и някои други
данни, като например тежко здравословно състояние и възрастта на едното от
децата на по-малко от годинка. Няма кой друг да го гледа, тъй като живеят
отделно и са в лоши отношения със своите роднини отдавна.
Ето защо, с оглед на всичко това, което
казах, считам, че следва да бъде наложена много по-лека мярка за неотклонение
от определената от ОС ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА. Апелирам по отношение на този
обвиняем да бъде наложена мярка за неотклонение ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ или ДОМАШЕН
АРЕСТ. Тя ще изпълни целите на закона, същността и значението на правния
институт и в най-пълна степен ще защити, както публичните, така и интересите на
самия обвиняем.
Що се отнася до Н.И.Я., голяма част от
аргументите съвпадат с тези, които изложих по отношение на Р.. Само че тук, по
отношение на този обвиняем, когато се разглежда първата предпоставка за
налагане на мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА, а именно той е
привлечен за същите две престъпления, но няма никакви данни, подчертавам
никакви, в подкрепа на така повдигнатите обвинения. И само за да докажа
нагледно и категорично това свое твърдение по отношение на престъпление по чл.
172б ал. 1, само ще кажа и ще изостря вниманието ви и в съответствие с ТР
1/2013 г., че по отношение на този обвиняем не са налице онези предпоставки,
визирани чл. 13 ал. 2 за мерките и географското значение, където се съдържат
действия, които представляват деяния, които следва да бъдат преследвани, ако са
осъществени от обвиняемия по чл. 172б. Нито Н.Я. има поставяне на стоки за
продажба или пускане на пазара, нито съхраняване с тази цел, нито износ на тези
стоки, с тази марка или знак. Това са елементите, които водят до това, поради
които може да бъде привлечен под наказателна отговорност по чл. 172 б НК. Аз
отново твърдя, че никъде в доказателствата по делото няма дори и най-дребно
доказателство по отношение на това, че Н.Я. е извършил някое от тези деяния, за
които да бъде преследван по отношение на престъплението по чл. 172б, още
по-малко за престъплението по чл. 253 НК. Става въпрос аз едно ефектно
обвинение, в същото време дефектно в юридически аспект.
По отношение на опасността от укриване и
извършване на друго престъпление, данните по делото сочат, макар да е осъждан,
той е реабилитиран, съгласно закона не може да черпи отрицателни последици,
когато е реабилитиран. Останалите характеристични данни са изключително добри:
дом, семейство, с внуци, има едно безукорно процесуално поведение. Винаги се е
отзовавал - на два пъти, дори когато е потърсен от органите на разследването.
Най-важното и при него, както и при Р.Я., липсват каквито и да било данни, а
налице голословни твърдения, дори и неверни, подчертавам, за това че при
осъществяване на престъпление по чл. 253 ал. 1 НК същият с облагата, с парите,
които е получил, незнайно как, бил си закупил, трансформирал в луксозни
автомобили и луксозни имоти, при положение че къщата му е закупена 2007 г. –
2008 г. и автомобил над 15 години, за малко над 2 - 3 хиляди лева. Тези неща,
тези голословни твърдения са не само недопустими, а и опасни. Няма да навлизам
още повече в тази тема, но и по отношение на този обвиняем ще моля да
постановите по-лека мярка за неотклонение от ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА, като му
наложите ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ или ДОМАШЕН АРЕСТ, със същите аргументи, които
изтъкнах и по отношение на предходния
обвиняем.
Обв.
Р.Н.Я. /за лична защита/:
Съгласен съм с казаното от моя защитник. Имам висше образование,
Бизнесадминистрация в К. и. а. – П. Моля за по-лека мярка за неотклонение.
Обв. Н.И.Я. /за лична защита/: Съгласен съм с казаното от моя защитник.
Моля за по-лека мярка.
Адв. Г.: Уважаеми апелативни съдии! Поддържам изцяло депозираната
жалба. Тя е кратка, но, тъй като нямах възможност в тридневния срок да се
запозная изцяло с определението на първоинстанционния съд, затова сега ще я
допълня.
Моля да отмените взетата спрямо подзащитната
ми мярка за неотклонение Задържане под стража в по-лека такава, поради следните
съображения:
За разлика от първоинстанционния съд, аз
считам, че към настоящия момент не може да бъде изведено обосновано предположение
за евентуална съпричастност на престъпната деятелност и за престъпленията по
чл. 172 б и по чл. 253 от НК. Схематичното посочване на разпитаните свидетели и
протоколите за претърсване и изземване не води до наличието на обосновано
предположение за съпричастност на С.Я. към вменените й във вина деяния. На
първо място, посочените гласни и писмени доказателства от показанията на
свидетелите Л., М., С., А. и Х., като последният такъв не е разпитван по
делото, или поне разпитът му не фигурира в кориците на делото пред вас, по
никакъв начин не свързват С.Я. с престъпната деятелност на клиентката ми. Л. е
управител на дружество, което под формата на франчайс работи с Е. Е. Тя не
познава изобщо клиентите, които посещават Е. Е. М. е свързан със свидетеля С., но
те обясняват за съвсем други неща, които нямат отношение към предмета на
делото. А. по същия начин обяснява принципни дейности, които е извършвал, но
които отново не кореспондират с предмета на делото. Ето защо аз считам, че тези
гласни доказателства, макар и посочени схематично в определението на окръжния
съд, по никакъв начин не свързват С.Я. с престъпната деятелност.
От протоколите за претърсване и изземване не
се установява от нея или от обитавани от нея помещения да са иззети стоки със
защитени търговски марки. От справката по делото от ТР се вижда, че същата е
придобила за съзнателния си живот до момента два недвижими имота в ноторно
известния ни за всички кв. И., който се характеризира с ниско търсене на
имотния пазар. Безспорно е, че чл. 63 ал.1 НПК изисква доказателствата по
делото да сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да
извърши друго престъпление.
Първоинстанционният съд приема, че не е
налице реална опасност С. да се укрие и без каквито и да било данни приема, че
последната се характеризира като лице с висока степен на обществена опасност.
Също така, липсва обоснованост откъде първоинстанционният съд е счел, че е
налице третата предпоставка за вземане на най-тежката мярка за неотклонение, а
именно опасността да извърши престъпление, при положение че С.Я. е лице, което
няма криминални прояви, не е осъждано, няма каквито и да е индиции за това да е
извършила престъпленията, за които е налице това производство.
Направеното от моя страна възражение за
липса на всички елементи от престъпния състав на престъплението по чл. 253 НК
изобщо не е обсъдено от първоинстанционния съд, което е грубо процесуално
нарушение, тъй като съдът не е изложил собствено становище по основен аргумент
на защитата – липсата на състав на престъпление. Отделно от това не е
отговорено и на доводите, свързани с елементите от състава на престъплението.
Няма посочена форма на съучастие. Тримата обвиняеми обаче не могат да извършат
пране на пари, използвайки едно и също имущество и възползвайки се от едно и
също предикатно престъпление.
Така повдигнатото обвинение е с невъзможна
конструкция. Така посоченото пране на пари в диспозитива липсва с колко и с
какви деяния е осъществено продължаваното престъпление, както и произволно е
посочена сумата от 600 000 лева. Всички тези пороци на обвинението са толкова
съществени, че го правят абсолютно необосновано и напълно произволно, без
връзка с каквито и да е доказателства. Повдигането на подобен род обвинения
представлява произвол, срещу който няма как да се осъществи защитата. Това е
грубо погазване на принципите, залегнали в НПК. Това обвинение на практика аз
мога да го приравня единствено към липса на обвинение.
Ето защо, дори и да приемем, че има някакви
доказателства по делото за извършени престъпления, то С.Я. стои в периферията
на това семейство. Тя по никакъв начин не е съпричастна към повдигнатите
обвинения. За престъпната дейност стои някъде в периферията и е привлечена със
сина си и съпруга си. Ето защо към настоящия момент, въз основа на наличните доказателства,
не може да се изгради обосновано предположение за евентуална съпричастност на
обвиняемата С.Я. към деянията по чл. 172б и чл. 253 НК.
По аргумент от разпоредбата на чл. 56 ал. 1 НПК липсата на обосновано предположение за което и да е от престъпленията
изключва възможността да бъде взета мярка за неотклонение.
В тази връзка ви моля да отмените настоящата
мярка за неотклонение на обвиняемата, а също така и определението на Окръжен
съд Пловдив, или да постановите по-лека мярка за процесуална принуда спрямо
С.Я..
Обв. С.Р.Я. /за лична защита/: Съгласна съм с казаното от моя
защитник. Моля за по-лека мярка за неотклонение. Аз нямам висше образование.
Прокурорът:
Уважаеми апелативни съдии! Моля
да оставите без уважение, като неоснователни, депозираните жалби от тримата
обвиняеми по делото, а именно на Р.Я., Н.Я. и С.Я., срещу определението на
Окръжен съд Пловдив по ч.н.д. № 187/2021 г., както и да потвърдите атакуваното
определение като правилно и законосъобразно.
По отношение на тримата са били повдигнати
обвинения по чл. 172 б ал. 1 вр. с чл. 26, ал.1 от НК и по чл.253, ал.1, вр.
чл. 26 ал 1 НК, за които престъпления се предвижда наказание Лишаване от
свобода, с което е изпълнена първата кумулативно изискуема предпоставка по чл.
63 НПК.
На второ място от събраните в рамките на ДП,
макар и в начален етап на разследването, множество писмени, гласни и веществени
доказателства, би могло да се формира основателно предположение въз основа на
така събраната доказателствена съвкупност, че се съдържат данни, които да
обосновават във висока степен предположението, че именно лицата са извършители
на престъплението, за които са били привлечени в качеството им на обвиняеми, с
което се реализира и втората кумулативно изискуема предпоставка.
В тази насока ще цитирам протоколи за претърсване и изземване, също така
депозираните свидетелски показания от свидетелите Л., А., М. и А., като в
същите безспорно се установява причасността и на трите лица към извършените
инкриминирани деяния. В тази връзка следва да се акцентира и върху разпита на
лицето Н. Х., който в показанията му, в качеството му на свидетел, е заявил, че
същият е бил ангажиран да се подписва по пратките с маратонки и други спортни
стоки, като това е станало по молба на неговата майка, която е братовчедка на
обвиняемата С., като въпросните стоки са били собственост на семейството на С.,
а също така, че същите са получавали и пари именно за извършените подписвания.
В тази насока са показанията на свидетеля А. А., който е доста по-конкретен по
отношение дейността на тримата обвиняеми, като в своите разпити същият заявява,
че взетите пари от продажба на стоките същият е предавал или на Р., или на
майката му С..
Също така свидетелят А. в своите показания
заявява, че Р. го е предупредил, че трябва да пази тайна за извършваната
дейност и да не съобщава на който и да било за извършените действия. Също
такива междувременно предупреждения са му били отправяни и от лицето И.Я.,
който към настоящия момент все още се е разпитан в съответното процесуално
качество, предвид че същият се намира в Т.
В своето първоинстанционно определение съдът
ясно е описал схемата, по която са извършвани действията от страна на
обвиняемите, а именно, че същите са продавали чрез интернет пространството
спортни стоки, основно маратонки, които са изпращали на купувачите чрез
подставени лица, които от своя страна са отчитали на обвиняемите средствата от
продажбите.
Отделно от това безспорно е установено
връзката на тримата обвиняеми, с оглед организирането, продажбата на въпросните
спортни стоки чрез подставени лица, съответно и получаване на средствата от
извършените продажби на стоки.
Що се касае до повдигнатите на обвинения по
чл. 253 НК, безспорно по делото е установено, че през 2019 г. Н. Я. и С. Я. са
придобили недвижим имот, който недвижим имот е била построена сграда, с оглед
извършване на сватбени ритуали, като този имот не е бил деклариран пред
данъчните власти. Отделно от това, голяма част от парите са узаконявани чрез
влагането им в търговски дружества, в каквато насока са събрани доказателства
по делото.
С оглед на изложените обстоятелства, считам,
че предвид подробно описаната дейност на обвиняемите, чиито действия се
характеризират с висока степен на обществена опасност, извършване на престъпна
дейност, деяния, които се отличават с добра организираност, конспиративност,
високата степен на обществена опасност, считам, че при евентуално изменение на
мерките им за неотклонение, има опасност обвиняемите да извършат и други престъпления.
А именно и с оглед наличните доказателства по делото, че обвиняемите са
предупреждавали лица, които са били наемни за извършване на дейността им във
връзка с реализиране на тяхната престъпна дейност, да не коментират както
връзката с обвиняемите, така и извършените действия.
С оглед на изложеното, моля да потвърдите първоинстанционното
определение, с което спрямо обвиняемите е взета мярка за процесуална принуда
Задържане под стража.
Адв. Д.: Накратко, считам изложението,
което направи прокурора, за изцяло неоснователно. То беше изключително
схематично. Първоинстанционният съд, общо-взето, ясно бил посочил схемата.
Говори общо за тримата, без да конкретиира вината на всеки един от тях, което е
недопустимо и изключително благоприятно по отношение на обвинението. На
следващо място, не става ясно в тази схема за престъпление по чл. 253 какво е
участието на тримата обвиняеми и не се потвърждават луксозните коли, имоти.
Закупен е празен имот в С. от Н. и С., в който бил построен сватбен дом, но пропуска,
че счетоводителят на фирмата точно обосновава движението на средствата,
наличието на средствата и наличието на доходи и платени данъци. До къде отиваме
в това, че нямаме аргументи по отношение на обвиняемия, че обвиняваме за пране
на пари едно лице, за това че бил казал, ако го е казал, на свидетеля А., който
е дискредитиран отвсякъде, тъй като действително е продавал, че трябва да пази
тайна. Как това „влияние“ е обвързано с прането на пари? Считам, че от
материалите по делото съдът може да направи обоснован извод за липса на
изискуемите от закона предпоставки за налагане на такава мярка.
Прокурорът: Защитникът на обвиняемия
Н.Я. и Р.Я. доста избирателно е слушал
пледоарията ми. Направените от него възражения са недопустими. Следва да се
прочете внимателно протоколът, а не да се интерпретира. Никъде прокурорът не е
твърдял, ако е слушал внимателно това, че искането на Р.Я. по отношение на
свид. А. същият да пази тайна и не казва нищо, има някаква връзка с прането на
пари - това е във връзка с опасност от извършване на друго престъпление.
Съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
Обв. Р.Н.Я.: Моля за
по-лека мярка за неотклонение. Жена ми не е в добро психично състояние и няма
кой да се грижи за децата. Тя е с доста влошено здраве, поради нейното заболяване. Смятам, че
най-чувствителни са децата и не бих искал те да са притеснени от цялата тази
работа.
Обв. Н.И.Я.: Моля за по-лека мярка за неотклонение.
Обв. С.Р.Я.: Моля за по-лека мярка за неотклонение.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайно съвещание, съдът намира следното:
Въззивно
наказателно производство по чл. 64, ал. 7 и 8 от НПК.
Предмет на
въззивен контрол е Протоколно определение № 260102 от 25.01.2021 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по
ЧНД № 187/2021 г., с което на обвиняемите Р.Н.Я., Н.И. Я. и С.Р.Я. са взети
мерки за неотклонение „Задържане под стража” по ДП № .../... г. по описа на отдел „И. п.“ при ОД на МВР - П.
Недоволни от така постановеното определение са
останали и трите обвиняеми лица, които чрез своите защитници – адв. Г. Д. и
адв. Н. Г., всички от АК – П. са го обжалвали в законоустановения 3 –дневен
срок с искане да бъде отменено, като им се изменят мерките за неотклонение в
по-леки такива.
В съдебно заседание обв. Р.Я. и упълномощеният от
него защитник - адв. Г. Д. от АК – П. заявяват, че поддържат подадената жалба.
Намират на първо място, че от събраните по делото доказателства не може да се
направи обосновано предположение за участието на Р.Я. в повдигнатите му обвинения
по чл.172б, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.253, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като затова свидетелства основно св. А. А., с когото се познават от
скоро. Няма данни да е съпричастен към дейността на лицата, имащи отношение към
продажбите на склада на бул. „Ш. с.“. Също така е във влошени отношения с брат
си и родителите си, поради което живее
отделно и няма нищо общо с тяхната стопанска дейност. Това, че държи склад за
съхранение на маркови стоки също няма нищо общо с дейността по чл.253 от НК, защото
приходите му не са големи, няма луксозни имоти и автомобили, като използвания
от него такъв е на повече от 10 години. На второ място, считат, че няма реална
опасност от извършване на друго престъпление, тъй като е с добри
характеристични данни, чисто съдебно минало, с висше образование, семеен с две
малки деца, съпругата му страда от психично заболяване и трябва да се грижи и
за нея, показал е коректно поведение по време на разследването. Затова
предлагат да се отмени атакуваното определение и се вземе по-лека мярка
„парична гаранция“, с която биха се постигнали целите по чл.57 от НПК.
Обв. Н.Я. и неговият защитник - адв. Г. Д. от АК –
П. заявяват, че поддържат подадената жалба. Намират на първо място също, че от
събраните по делото доказателства не може да се направи обосновано
предположение за участието на Н.Я. в повдигнатите му идентични като на сина му
обвинения, тъй като затова свидетелстват единствено св. А. А. Същият отдавна е
във влошени отношения със сина му Р., който живее отделно със семейството си.
Не е посещавал склада и гаража, в които са намерени описаните спортни стоки,
нито е имал търговски отношения по повод на тях с други лица. Няма участие в
дейността на фирмите на другия му син И.. Поради което намират, че е не е
доказано наличието на влагане или преобразуване на облагите от първичното
престъпление по чл.172б от НК с влагането на средствата в луксозни имоти или
автомобили, за да доведе до извършване на вторичното по чл.253 от НК. На второ
място, считат, че няма реална опасност от извършване на друго престъпление, тъй
като Н.Я., въпреки че е бил преди години осъждан, в момента е реабилитиран,
т.е- не са установени лоши характеристични данни, трайно изградени връзки с
криминалния контингент, има добро образование, постоянен адрес, семеен с две
деца и внуци, показал е коректно поведение по време на разследването. Затова
предлагат да се отмени атакуваното определение и се вземе по-лека мярка
„парична гаранция“, с която биха се постигнали целите по НПК.
Обвиняемата С.Я. и упълномощеният й защитник – адв.
Н. Г. от АК – П. заявяват, че поддържат въззивната си жалба за
незаконосъобразност и необоснованост на определението на съда по отношение на
приетото наличие на предпоставките по чл.63, ал.1 от НК, като искат изменението
на взетата мярка за неотклонение в по-лека такава. Намират, че по делото няма
никакви доказателства за нейната съпричастност към вменените й престъпления,
както и за реална опасност от извършване на други престъпления.
Прокурорът даде заключение, че жалбите са
неоснователни и следва да се потвърди атакуваното определение, като правилно,
обосновано и законосъобразно, а жалбите на защитниците, да се оставят без
уважение.
Пловдивският апелативен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност във връзка
с направените оплаквания в жалбите и преценявайки изцяло правилността на
атакуваното определение, намира и приема за установено следното:
От
подадените жалби на трите обвиняеми лица, основателна се явява единствено тази
на обв. С.Я..
Първоинстанционният съд е преценил, че от събраните
по делото доказателства може да се направи обосновано предположение за
съпричастността на обвиняемите Р.Я. и
Н.Я. към вменената им, макар и поотделно, но идентична по очертаните
фактологични характеристики инкриминирана престъпна дейност, за престъпления по
чл.172б, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.253, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. И взети в своята съвкупност, повдигнатите
срещу тях втори по ред обвинения са за извършване на тежки умишлени
престъпления по смисъла на чл.93, т.7 от НК.
Правилно е отбелязано от окръжния съд, че на
този начален етап от разследването, законът не поставя изискване, повдигнатото
обвинение да бъде доказано с категоричността, характерна за постановяване на
краен съдебен акт по чл.301 НПК. Или целта на производството по чл. 64 НПК е
единствено формирането на заключение за съпричастност към извършено
престъпление, а не и обосноваване на недвусмислен извод за виновността на
обвиняемите лица.
Според настоящия въззивен състав, доказателствените
материали по делото, макар и на твърде ранен етап от досъдебното производство,
действително налагат извода за наличието на обосновано подозрение за
авторството на деянията, за които са привлечени обвиняемите Р. и Н.Я., за
разлика обаче от установяването на съпричастността на обв. С.Я..
В тази насока са показанията на свидетелите –
Л., А., М., С., Ю., А., В., Х., А., които са подкрепени и от писмените
доказателства - протоколите за претърсване и изземване, одобрени в
законоустановения срок от ОС-Пловдив;
справките от Търговския регистър и от Имотен регистър, както и
приложените счетоводни документи и договори за наем и т.н.
А за обв. С.Я. единствено в показанията на
св. Т. се сочи за съпричастността на нейното семейство към осигуряваните пратки
с маратонки, за които с майка му са се подписвали в офисите на „Е.“ и са
получавали съответното възнаграждение, но не и за нейното пряко участие в тази
дейност.
Не се оспорва, че реално няма опасност обвиняемите
лица да се укрият, тъй като са семейно ангажирани, с нелоши характеристични
данни, с постоянни адреси по местоживеене и др.
Правилно е преценено, наличието на другата
кумулативна предпоставка – реалната опасност от извършване на друго
престъпление за обвиняемите Р. и Н.Я., която произтича от намиращите си за тях
данни по делото, тъй като намерените при
извършените претърсвания и изземвания множество стоки са обозначени със
защитени търговски марки, които следва да се продават само със съгласие на
притежателя на търговската марка. Същите
са продавани по интернет и са изпращани до купувачите, чрез подставени лица,
които от своя страна са отчитали на обвиняемите средствата от продажбата им.
Изложеният механизъм на извършване на деянието, сочи, че обвиняемите са
извършвали тази престъпна дейност, за да си набавят финансови средства, които не са облагани с
данъци.
Противно на тезата на защитата за обв.
Н.Я. са налице недобри характеристични данни, поради
предходното му осъждане по чл. 172б НК. Макар и реабилитиран по същото,
деянието по чл.172б от НК по настоящото дело е извършено „повторно“, съобразно
чл. 30, вр. 28 от НК. Но тъй като спрямо него не е повдигнато такова обвинение,
съдът не би могъл да се позовава на
презумпцията в чл. 63, ал. 2 т.1 от НПК.
Така изложените обстоятелства характеризират
обвиняемите Р. и Н.Я. като лица с високата степен на обществена опасност, тъй
като извършените от тях деяния се отличават с организираност и конспиративност.
Всички тези обстоятелства, свързани с начина, механизма и продължителността на
инкриминираната деятелност, сочат за трайно формирано съзнание, насочено към
нарушаване на установения в страната правов ред, както и за висока степен на
обществена опасност на стореното от тях.
В този аспект, опасността при определяне на
различна от „Задържане под стража” мярка за неотклонение спрямо обвиняемите Р.
и Н.Я., същите да извършат престъпление е съвсем реална и не може да бъде
оборена от така анализираните и събрани към момента по делото доказателства.
Настоящият въззивен състав не споделя
наведените от техния защитник – адв. Г. Д. идентични възражения за влошено
здравословно състояние на обв. Н.Я., както и на съпругата на обв. Р.Я..
Представените от защитата медицински документи, сочат за хипертонични кризи на
обв. Н.Я. от 2017г. и 2018г. В тази аспект по делото липсва актуална медицинска
документация, сочеща за негово заболяване, което да не му позволява престой в
следствения арест. Отделно от това,
разпоредбата на чл.255 от ЗИНЗС предвижда, че на обвиняемите и подсъдимите следва
да се осигури необходимата медицинска помощ, включително и спешна такава. Затова и правилно от съда е
преценено, че при евентуално влошаване в здравословното състояние на обв. Н.Я.,
няма пречка да му бъде оказана адекватна медицинска грижа.
Представените епикризи за психиатричното
състояние на съпругата на обв. Р.Я. са от 2013г. – 2014г., а служебната бележка
от днешното съдебно заседание, удостоверяваща само временното й настаняване в
психиатрична клиника на 01.02.2021г. без съответната диагноза, не могат да
обусловят извод, че към момента, здравословното й състояние не позволява да се
грижи за себе си и за малолетните им деца.
Но по отношение на обв. С.Я. подобна реална
опасност се явява твърде разколебана, най-вече с оглед на събраните до момента
недостатъчни по своята категоричност доказателства спрямо тези за приноса на
останалите обвиняеми към протеклите инкриминирани събития.
В заключение, по тези съображения не могат да бъдат
възприети като основателни исканията на защитата на обвиняемите Р. и Н.Я. за вземане
на по-леки мерки за неотклонение, тъй като подобни мерки за процесуална принуда
на настоящия ранен етап от разследването, спрямо тях не биха отговорили на
целите, регламентирани в чл. 57 от НПК.
Но с оглед на установената най-малка съпричастност
на обв. С.Я. към инкриминираните събития, настоящият състав счита, че с
вземането спрямо нея на по-лека мярка за неотклонение също биха се постигнали
успешно визираните в процесуални закон цели. Най-подходяща за тази обвиняема се
явява мярката за неотклонение „Гаранция в пари“, която съобразно данните за
нейната трудова ангажираност, семейно и имуществено състояние се определи в
размер от 5000 лева, като след внасянето й по сметка на Апелативен съд –
Пловдив ще следва обв. С.Я. да се освободи, съобразно чл. 64, ал.9 от НПК.
Понеже са налице, всички изрични изисквания на
чл.63, ал.1 от НПК спрямо обвиняемите Р. и Н.Я. , настоящият въззивен състав
счита, че следва да се потвърди атакуваното определение в частта за взетите
спрямо тях мерки за неотклонение „Задържане под стража“ като обосновано,
законосъобразно и правилно, за разлика от частта му, с която е взета същата
мярка за неотклонение спрямо обв. С.Я., като спрямо нея да се вземе
горепосочената, по-лека мярка за неотклонение „Гаранция в пари“.
Предвид на изложеното и на основание чл.64, ал.7 и
сл. от НПК, Пловдивският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Протоколно определение № 260102 от 25.01.2021 г. по ЧНД №
187/2021 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която спрямо обвиняемата
С.Р.Я. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ВЗЕМА спрямо обвиняемата С.Р.Я. по ДП № 29/2021 г. по описа на отдел „И. п.“ при ОД на МВР – П. мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 5000 лв., като след внасянето им по
сметка на Апелативен съд – Пловдив, същата да бъде освободена.
ПОТВЪРЖДАВА протоколното определение в останалата му част по отношение взетите
мерки за неотклонение спрямо
обвиняемите Р.Н.Я. и Н.И. Я. по
същото досъдебно производство.
Определението е
окончателно.
Препис от определението да се изпрати на Ареста – П. за
сведение.
Протоколът изготвен в съдебно
заседание.
Заседанието
се закри в 11:55 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: