Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 20. 10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско
отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на тридесети септември
през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я
ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря КРИСТИНА
ПЪРВАНОВА
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 11082
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение
№ 79991 от 31.03.2019 г. по гр.д.№ 74160 по описа за 2017 г. СРС, ГО, 74-ти
състав: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че К.Х. Е.Х.Г.и С.Н.М. дължат на „Т.С.“ ЕАД, в условията на разделна отговорност всеки поотделно при равни квоти
сумите от по 2435.65 лева за главници за доставена ТЕ за периода от 01.05.2014
г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от датата на депозираното
заявление по чл.410 от ГПК 05.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумите;
както и сумите от по 661.05 лева за изтекли мораторни
лихви за забава върху главниците за периода от 15.09.2014 г. до 17.05.2014 г.,
КАТО ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за главниците за ТЕ и за мораторни
лихви за разликите над признатите като дължими размери до крайните им заявени
размери с исковата молба от 18.10.2017 г. и за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 36802/2017 г. на СРС, Второ
ГО, 74 състав.
Решението е постановено при
участието на „Т.С.” ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Срещу така постановеното решение са
постъпили въззивни жалби от ответниците
пред СРС, както следва:
1-С.Н.М.- в частта, с която са
уважени претенциите на ищеца по чл.422 ГПК срещу нея.
Въззивницата твърди, че решението е неправилно,
тъй като по делото не било установено реално потребеното
количество топлинна енергия /ТЕ/.
Иска се от съда да отмени
решението в обжалваната част и да отхвърли претенциите на ищеца по чл.422 ГПК
срещу нея. Претендира направените разноски.
Ответникът по въззивната
жалба- „Т.С.“ ЕАД, ищец пред СРС не е депозирал отговор по въззивната жалба. В хода по същество се излага становище
за нейната неоснователност и правилност на първоинстанционното решение в
частта, в която са уважени претенциите на ищеца по чл.422 ГПК.
Третото лице-помагач-„Т.С.” ЕООД
не взема становище по въззивната жалба.
2-К.Х. Е.Х.Г., в частта, с която са уважени
претенциите на ищеца по чл.422 ГПК срещу него.
Във въззивната жалба се излагат
доводи за неправилност на така постановеното решение като сочи, че СРС не се
бил съобразил със сключеното между него и ищеца споразумение. Твърди, че е
платил договорените суми по споразумението. Същевременно сочи, че не бил
сключил договор с ищеца. Съдът не бил обсъдил всички негови възражения.
Иска се от съда да отмени
решението в обжалваната част и да отхвърли претенциите на ищеца по чл.422 ГПК
срещу него. Не претендира направените разноски
Ответникът по въззивната
жалба- „Т.С.“ ЕАД, ищец пред СРС не е депозирал отговор по въззивната жалба. В хода по същество се излага становище
за нейната неоснователност и правилност на първоинстанционното решение в
частта, в която са уважени претенциите на ищеца по чл.422 ГПК.
Третото лице-помагач-„Т.С.” ЕООД
не взема становище по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивните жалби:
1-
От С.Н.М.
За обжалваното решение въззивницата е била уведомена на 09.04.2019 г., а въззивната
жалба е подадена на 22.04.2019 г., следователно същите е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК.
Решението се обжалва в частта, в
която са признати за установени вземанията в полза на ищеца /пред СРС/ по
чл.422 ГПК.
Следователно е налице правен
интерес от обжалване.
2- От К.Х. Е.Х.Г.:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 15.05.2019 г., а въззивната
жалба е подадена на 28.05.2019 г., следователно същите е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК.
Решението се обжалва в частта, в
която са признати вземания в полза на ищеца, в тежест на ответника /пред СРС/
по чл.422 ГПК.
Следователно е налице правен
интерес от обжалване; въззивната жалба е
допустима.
В частта, в която претенциите по чл.422 ГПК са отхвърлени, решението като
необжалвано от „Т.С.“ ЕАД е влязло в сила.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно извършена проверка
съдът приема следното по въпроса дали
обжалваното решение е постановено в допустим процес и е валидно:
За издадената на 16.06.2017 г. по
ч.гр.д.№ 36802 по описа за 2017 г. на СРС, 74 състав, заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, длъжникът Г. е бил уведомен на 07.08.2017 г.
В срока по чл.414 ГПК – на 21.08.2017
г. длъжникът е подал възражение срещу така издадената заповед за изпълнение.
На заявителя е било указано, че
може да предяви иск за сумите по заявлението в 1-месечен срок. Тези указания са
му съобщени на18.09.2017 г.
Исковата молба е подадена в СРС
на 18. 10.2017 г. , т.е. в срока по чл.415 ГПК и същата е насочена срещу
двамата длъжници в качеството им на ответници по иска по чл.422 ГПК.
Относно длъжницата М. в
заповедното производство е приложена разпоредбата на чл.47 ГПК. От същата не е
било подадено възражение по чл.414 ГПК.
Горният факт е бил констатиран от
СРС на 29.10.2017 г./л.1 по исковото производство/ и затова с определение от
същата дата съдът е прекратил производството по иска по чл.422 ГПК срещу С.Н.М..
Определението не е било обжалвано от ищеца и същото е влязло в сила на
14.11.2017 г., което обстоятелство е скрепено с печата на СРС.
В публичното съдебно заседание,
състояло се на 09.10.2018 г. и проведено от новия съдия-докладчик, се е явил адв.Д., който е заявил, че представлява С.Н.М.. Съдът е
констатирал, че същата е била нередовно призована, вкл. и в предходните о.с.з.
СРС е разпоредил да се връчи препис от исковата молба и определението по чл.140 ГПК на ответницата М..
С определение от 06.01.2019 г.
СРС е отменил дадения ход на делото по същество на спора в о.с.з. на 11.12.2018
г.; оставил е без уважение искането на адв.З. за
прекратяване на производството по делото спрямо нейната доверителка – С.Н.М.
като недопустимо.
С това определение СРС е приложил
изменението на ГПК, обн.ДВ, бр.86 от 27.10.2017 г. , макар да е приел, че
нормата има действие занапред/заявлението по чл.410 ГПК е подадено на
06.06.2017 г., а възражението по чл.414 ГПК на 21.08.2017 г. и съответно исковата молба на 18.10.2017 г./.
Разпоредил е да се връчат на двамата ответници преписи от исковата молба
/ответникът Г.вече е бил подал отговор по същата/. СРС е изготвил повторно
доклад по чл.140 ГПК като повторно се е произнесъл по доказателствените
искания, вкл. и допуснал съдебни експертизи като е възложена нова
съдебно-счетоводна експертиза на друго вещо лице при положение, че двете
заключения /основно и допълнително/, изготвени от първото вещо лице са били
приети и не са били оспорени от страните.
Въззивната инстанция намира, че
при влязло в сила определение за прекратяване по отношение на ответницата С.Н.М.,
извършените от СРС действия по „възобновяване“ на производството по отношение
на същата, представляват съществено процесуално нарушение, водещо до недопустимост
на обжалваното решение, в частта, в която същото е постановено по отношение на
ответник спрямо, който е налице влязло в сила определение за прекратяване.
Длъжницата не е подала възражение
по чл.414 ГПК, нито такова по чл.423 ГПК. Още повече, че дори да беше подадено
възражение по чл.423 ГПК същото се разглежда от Софийски градски съд, който
може да го приеме или не.
Налага се извод, че обжалваното
решение в частта по отношение на С.Н.М., е недопустимо и като такова ще бъде
обезсилено.
Производството ще следва да бъде
прекратено по отношение на С.Н.М..
По съществото на спора:
За да постанови решение в
обжалвания смисъл, СРС е приел, че между страните по спора е възникнало
облигационно отношение по повод доставка и потребление на топлинна енергия. Процесният
ап. бил придобит при условията на СИО от ответниците по спора. Не било спорно,
че бракът е прекратен поради което квотите в съсобствеността на двамата
ответници били равни. СРС е кредитирал заключението на СТЕ относно количеството
потребена ТЕ, а заключението на повторната СЧЕ в
частта, в която било констатирано липса на плащане на задълженията за периода
м.05.2014 г. до 30.04.2016 г. Първоначалната експертиза, изготвена от вещото
лице Иванова е кредитирана във връзка с довода на ответника за издължаване на
сумите по представеното от него споразумение с ищеца. Според заключението на
СТЕ стойността на потребената ТЕ възлизала на
4 871,30 лв., която сума е призната за установена от ищеца като в тежест
на всеки един от ответниците е възложена ½ от същата или по
2 435,65 лв. Лихвата за забава е определена по реда на чл.162 ГПК в общ
размер на 1 322,10 лв. или при равни квоти по 661,05 лв. в тежест на всеки
един от ответниците. Възражението на ответницата Н., че не живее на адреса
/същата е с настоящ адрес САЩ, считано от 07.12.2011 г., виж, справката по НБД
и доказателствата, представени от пълномощника й на л.127 и следв.
пред СРС/, е прието за неоснователно. Възражението за давност също е прието за
неоснователно.
По доводите във въззивната жалба на ответника Г.:
Противно на твърдяното от
въззивника между него и ищеца е възникнало облигационно отношение:
Сградата в която се намира имота
е топлоснабдена. Последното се установява от
заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото /пред СРС/
съдебно-техническа експертиза /СТЕ/.
Процесният ап. е съсобствен,
придобит при условията на СИО между бившите съпрузи /въззивници пред настоящата
инстанция/. Това обстоятелство е отразено в обстоятелствената част на исковата
молба от 24.04.2008 г. за делба /л.21 по делото пред СРС/. Имотът е придобит от
бившите съпрузи по силата на замяна, изповядана с нот.акт
от 22.01.1987 г./л.25 по делото пред СРС/.
Видно от представения по делото
/л.13 и следв./ договор от 29.10.2002 г. Г.е сключил
договора с ФДР, което е конституирано от СРС като трето лице помагач на
страната на ищеца, като представител на Етажната собственост, където се намира
процесния топлоснабден имот. За това същият е бил
упълномощен на 26.09.2020 г. от ЕС, обстоятелство, което се установява от
представения с исковата молба протокол от ОС на етажните собственици.
Самият ответник е представил
сключено между него и ищеца споразумение, с което Г.е признал своите задължения
към ищцовото дружество, което още веднъж потвърждава
наличието на облигационно отношение между страните по спора.
Относно дължимостта на установените с обжалваното
решение суми в полза на ищеца срещу ответника Г.:
Действително, пред СРС ответникът
е представил сключено между него и ищеца споразумение. Видно от това
споразумение, същото касае задължения за топлинна енергия за периода м.05.2011
г.- м.01.2014 г. и от м.05.2017 г. до
м.09.2017 г.
Ответникът е оспорил в първото по
делото публично съдебно заседание относимостта на
това споразумение към процесния период.
Процесният период по исковата
молба е м.05.2014 г. до м. 04.2016 г., както и за периода м.05.2013 г.-
30.04.2014 г. – изравнителна сметка по Обща фактура с № **********.
За изясняване относимостта
на представеното от ответника споразумение, както и във връзка с възражението
му, че е платил задълженията си, е допусната, изслушана и приета по делото
съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на последната /основна и
допълнителна/ се установява, че вноските по споразумението са направени по
начина по който са уговорени. Вещото лице Иванова е констатирала, че има
припокриване на периодите, сочени в исковата молба и споразумението.
Новата съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице Т., дава заключение за дължимост
на сумата от 8052, 71 лв., която включва и сума по Обща фактура с № **********
на стойност 3046,01 лв., както и сума за дялово разпределение в размер на
135,36 лв.
Видно от заповедта за изпълнение,
обаче, е разпоредено издаване на същата само за
периода м.05.2014 г.- 30.04.2016 г., т.е. за периода м.05.2013 г.- 30.04.2014
г. /който включва и част от периода по споразумението/ – изравнителна сметка по
Обща фактура с № **********, не е издадена заповед по чл.410 ГПК.
Производството по чл.422 ГПК е
проекция на заповедното производство и при положение, че липсва издадена
заповед за изпълнение по отношение на периода м.05.2013 г.- 30.04.2014 г. –
изравнителна сметка по Обща фактура с № **********, то последното вземане не
може да бъде предмет на исковото производство.
Видно от отговора по задача № 3
вещото лице Т. е включило и суми по Обща фактура № 6622305/08.2015 г. и Обща
фактура № 75831739/07.2016 г. , вземанията по които не са предмет на установяване
по исковата молба.
Вещото лице Т. също констатира,
че сумите по споразумението са изцяло платени.
Правилно СРС е кредитирал
заключението на СТЕ относно реално потребеното
количество ТЕ в процесния топлоснабден имот.
Поради съвпадане на крайните
изводи на двете съдебни инстанции в обжалваната част от ответника Г., решението
следва да се потвърди.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
С оглед приетото по отношение на С.Н.М.
и при съобразяване със становището на пълномощника й – адв.З.,
направено в публичното съдебно заседание, състояло се на 11.12.2018 г. /л.83 по
делото пред СРС/ за прекратяване на производството по отношение на нея, въззивната инстанция приема, че С.Н.М. не е дала повод за
завеждане на исковете срещу нея. Затова и същата не следва да дължи разноски на
ищеца.
Първоинстанционното решение ще бъде отменено в
частта, в която в тежест на ответницата М. са възложени разноски - за сумата от 457,23 лв./914,46 лв.:
2/.
Разноски на С.Н.М. за първата съдебна инстанция следва да й се присъдят в пълен размер- 400
лв. адв. възнаграждение. СРС е присъдил за
отхвърлената част на исковете – 135,11 лв. Следователно й се следват разноски в
размер на още 264,89 лв.
По отношение на ответника Г.с оглед изхода на спора пред настоящата инстанция,
решението на СРС в тази му част не следва да търпи промяна.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника Г.разноски
не се следват.
На въззивницата С.Н.М. се следват разноски за
държавна такса в размер на 50 лв., както и за адв.възнаграждение.
По направеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК:
С оглед материалния интерес
минималния размер на адв.възнаграждение, изчислен по
реда на чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения възлиза на 446,77 лв. В случая претендираното и платено адв.възнаграждение
е в размер на 400 лв.
Следователно възражението е неоснователно.
Въззиваемият „Т.С.“ ЕАД претендира разноски,
изразяващи се в юриск.възнаграждение, което съдът
определя в размер на 150 лв. Разноските следва да бъдат възложени в
тежест на ответника Гозе.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 79991 от 31.03.2019
г. по гр.д.№ 74160 по описа за 2017 г. СРС, ГО, 74-ти състав, в частта, в която се ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявените установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.
чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че С.Н.М., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, сумите: 2435.65 лева за главници за доставена ТЕ за
ап. с аб.№ 342366, за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2016 г., ведно със законната лихва от датата на депозираното заявление по
чл.410 от ГПК 05.06.2017 г. до окончателното изплащане; сумата 661.05 лева за
изтекли мораторни лихви за забава върху главниците за
периода от 15.09.2014 г. до 17.05.2014 г., за които вземания е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 36802/2017 г. на СРС, Второ ГО, 74
състав, като недопустимо.
ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на С.Н.М.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***- адв.М.З..
ОТМЕНЯ решение № 79991 от 31.03.2019 г.
по гр.д.№ 74160 по описа за 2017 г. СРС, ГО, 74-ти състав, в частта за разноските присъдени в тежест на С.Н.М., ЕГН ********** – за сумата от 457,23 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 79991 от 31.03.2019 г. по гр.д.№ 74160 по
описа за 2017 г. СРС, ГО, 74-ти състав, в
частта, в която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.
чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че К.Х. Е. Х. Г., ЕГН **********,***, дължи
на „Т.С.“ ЕАД, сумите: 2435.65 лева за главници за доставена ТЕ за
ап. с аб.№ 342366, за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2016 г., ведно със законната лихва от датата на депозираното заявление по
чл.410 от ГПК 05.06.2017 г. до окончателното изплащане; 661.05 лева за изтекли мораторни лихви за забава върху главниците за периода от
15.09.2014 г. до 17.05.2014 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 36802/2017 г. на СРС, Второ ГО, 74 състав, както и
в частта за разноските присъдени в тежест на К.Х. Е.Х.Г..
ОСЪЖДА К.Х. Е.Х.Г., ЕГН ********,***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК -********, със седалище
и адрес на управление:*** Б, сумата в размер
на 150 лв.-разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление:*** Б, да заплати на С.Н.М.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***- адв.М.З., сумата в размер на 264,89 лв.,
представляваща доприсъдени разноски за първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***
Б, да заплати на С.Н.М., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***- адв.М.З., сумата в размер на 450 лв.- разноски за въззивната
инстанция.
Решението е постановено при участието
на „Т.с. ” ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280,
ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: