РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. К. , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ в публично заседание на първи юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Васка Д. Халачева
Георги Ст. Милушев
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
в присъствието на прокурора Дафин Бойчев Каменов (ОП-К.)
като разгледа докладваното от Георги Ст. Милушев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215100600117 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда №260036/07.04.2021год., постановена по н.о.х.дело №
125/2021год., К.йският районен съд е признал подсъдимия А. А. С. от гр.К., с
ЕГН ********** за виновен в това, че на 15.01.2020г. в гр.К. управлявал
моторно превозно средство- лек автомобил марка „БМВ" модел 530 с per.№
**** след употреба на наркотични вещества-тетрахидроканабинол, поради
което и на основание чл.343б, ал.3 вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложил
наказание „лишаване от свобода" за срок от 6 месеца, като на основание чл.б6
ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3
години, както и кумулативно наказание „глоба" в размер на 500лв. Наложил е
на подсъдимия А. А. С., на основание чл.343г вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК
наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 година и го е
осъдил да заплати по сметка на ОДМВР- К. направените по делото разноски в
размер на 527,17лв.
Недоволeн от така постановената присъда е останал подсъдимият А. А.
1
С. , който чрез защитника си - адв.М.Ч. от АК-К. я атакува, като неправилна,
постановена в противоречие на събраните доказателства и при явна
несправедливост на наложеното наказание. Развива подробни съображения в
подкрепа на твърденията си и моли съда да отмени присъдата и да признае
подсъдимия за невиновен. Алтернативно, моли съда да измени присъдата, в
частта относно определеният размер на наложените наказания "лишаване от
свобода", „глоба" и„лишаване от право", като същите бъдат
определени/намалени/ към минималния размер предвиден в закона. В
съдебно заседание подсъдимият редовно призован не се явява и не взема
становище, а защитникът му поддържа жалбата.
Прокурорът от Окръжна прокуратура–К. в съдебно заседание изразява
становище, че жалбата е неоснователна. Намира присъдата за правилна,
обоснована, законосъобразна. Счита, че съда е определил наказанията на
подсъдимия при спазване на всички изисквания на закона за размера им,
поради което моли атакуваната присъдата да бъде потвърдена.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на
обжалвана присъда, с оглед оплакванията, съдържащи се във въззивната
жалба, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е неоснователна.
Подсъдимият А. А. С. е правоспособен водач на моторно превозно
средство от 2008г. с придобити категории за правоуправление „В, М, АМ". На
15.01.2020г. около 13.30 часа подсъдимият А.С. управлявал моторно превозно
средство, а именно лек автомобил марка „БМВ 530" с per.№ *** като се
движел по бул.”Х. Б.” в кв.”В.” в гр.К.. По това време до блок „Златен лист"
на посочения булевард се намирал автопатрул на РУ на МВР- К. в състав
свидетелите Д. И. и Д. Ч.. Те забелязали движещия се лек автомобил и
решили да го спрат за проверка. Със светлинен и звуков сигнал сторили това,
при което лекия автомобил спрял. При проверката полицейските служители
И. и Ч. установили, че водач на спряното MHC е подсъдимият А.С., който
обаче не представил свидетелство за управление на МПС, както и им
изглеждал притеснен. Поради тези причини го поканили в полицейското
управление за допълнителна проверка. Там свидетелите Д. И. и Д. Ч. го
2
поканили да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и след
даденото от водача съгласие, били извикани за съдействие служители на
сектор „Пътна полиция"- К. при ОДМВР- К.. По този повод на място се
отзовал свидетелят Съби Чолаков, който с техническо средство „Дръг тест
5000" с фабричен номер ARLK 0077, изпробвал подсъдимия А.С. за употреба
на наркотични вещества. При проверката уредът отчел положителен резултат
за употреба на канабис. За констатираното срещу водача С. свидетелят С. Ч.
съставил Акт за установяване на административно нарушение бл.№ 235408/
15.01.2020г. по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, който бил подписан без възражения.
Така също бил издаден Талон за изследване № 0056826, в който подсъдимият
А.С. записал, че не приема показанията на уреда, поради което свидетелят Ч.
вписал часа, датата и медицинското заведение, където водачът трябва да се
яви за медицинско и химическо или химико- токсилогично изследване.
Същият ден в 15,50ч. водачът С. се явил в СПО при МБАЛ „Д-р
Ат.Дафовски"- К., където му били взети проби от кръв и урина за химичен
анализ, за което бил съставен Протокол за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за употреба на алкохол и/ или наркотични вещества или
техните аналози, който бил надлежно попълнен и подписан. В него в т.II.1. е
вписано, че изследваният е дал обяснения, в които заявил, че е употребил
наркотично вещество от вида канабис на 14.01.2020г. в размер на 1/2 цигара
без повод, както и че приема през определен период. Видно от Протокол за
извършена експертиза № 20/ ТКХ- 155 от 1 0.06.2020г. по назначената
токсихимична експертиза в представената за изследване проба урина взета от
лицето А. А. С. е установено наличие на метаболит на тетрахидроканабинола,
а за кръвта резултатът е отрицателен. Вещите лица И. П. и М. М. при разпита
им в съдебно заседание поддържат заключението си, както и установяват, че
метаболитът, който с открит в урината на подсъдимия С. не може да се появи
в резултат на употреба на други хранителни добавки или лекарствени
средства. Със Заповед за задържане на лице per.№ 1947- 13 от 15.01.2020г.
подсъдимият А. А. С. бил задържан по реда на ЗМВР. Със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-13 00- 000038/
28.01.2020г. временно му било отнето СУМПС издадено от Р.Дания до
решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.
Тази фактическа обстановка решаващия съд е приел за безспорно
3
установена от обясненията на подсъдимия С. от досъдебното производство
приобщени по реда на чл.279 ал.2 вр.ал.1 т.2 от HПК, от свидетелските
показания на Д. Ч., Д. И. и С. Ч., както и от писмените доказателства- Акт за
установяване на административно нарушение бл.№ 235408/ 1 5 .0 1 .2020г.,
Талон за изследване № 0056826, Протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/ или наркотични ~3
вещества или техните аналози от 06.05.2020г., ЗППАМ № 20-1300-000038/
28.01.2020г., Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични
или упойващи вещества от 15.01 .2020г., Заповед за задържане на лице per.№
1947- 13 от 15.01.2020г., както и от токсихимичната експертиза обективирана
в Протокол за извършена експертиза № 20/ ТКХ155 от 10.06.2020г. Всички
тези доказателства са еднопосочни, взаимно се допълват и изграждат една
житейска логична обстановка, поради което са кредитирани от съда. По
делото единствено подсъдимият в протокола за разпит от досъдебното
производство заявява, че е останал учуден от резултата на теста за употреба
на наркотични вещества, защото не бил употребявал такива, но това
доказателство в тази му част първата инстанция е приела като защитна
версия, защото не се подкрепя от нито едно друго доказателство по делото, а
освен това противоречи както на токсихимичната експертиза, така и на
споделеното от самия водач А.С. при вземането на пробите от кръв и урина,
че е изпушил 1/2 цигара канабис на 14.01.2020г.
С оглед установената по безспорен начин, фактическа обстановка
правилно съдът е намерил, че подсъдимия А.С. е осъществил от обективна и
субективна страна всички признаци на състава на престьплението по чл.3436,
ал.3 от НК, за което е предаден на съд, а именно, че на 15.01.2020г. в гр.К.
управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка „БМВ" модел
530 с per.№ **** след употреба на наркотични вещества-
тетрахидроканабинол.
Деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият А.С. е съзнавал
обществено опасния му характер, предвиждал е обществено опасните му
последици и е искал тяхното настъпване. Причините за извършване на
деянието се коренят в неуважение на дееца към закона и ниско
правосъзнание.
4
На първо място от обективна страна, изпълнителното деяние на
престъплението се изразява в управление на МПС. Съдът счита, че
действията на дееца по привеждане на автомобила в движение и
придвижването му в пространството на гр.К. по бул.Х. Б. представлява
„управление" на МПС по смисъла на закона, тьй като същият е спрян като
водач от полицейски служител при движение на автомобила по платното за
движение в населено място. На следващо място от обективна страна, няма
спор, че лек автомобил марка „БМВ" модел 530 с per.№ ***, който
подсъдимият С. е управлявал, е ,,моторно превозно средство" по смисъла на §
6, т. 11 на Закона за движението по пътищата, доколкото е снабдено с
двигател за придвижване и не е релсово превозно средство. След това, за да
бъде престъпно поведението на дееца, законът изисква управлението на МПС
да се осъществява, след като той е употребил наркотични вещества или техни
аналози. В конкретния случай и този признак от обективна страна е налице,
доколкото видно от приложените доказателства, след направената проверка с
техническо средство „Дръг тест 5000", а след това и от приетата по делото
токсихимичната експертиза обективирана в Протокол за извършена
експертиза № 20/ ТКХ- 155, безспорно се установява, че подсъдимият А. А.
С. е бил употребил тетрахидроканабинол, който представлява високорисково
наркотично вещество по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 и ал.2 т.1 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, във връзка
Приложение № 1- Списък I- „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" към чл.3 т.1 от
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични. За съставомерност на деянието по чл.3436, ал.3 от НК се изисква
установена употреба от водач на МПС на наркотични вещества без значение
от вида и количеството на наркотичното вещество и на въздействието, което
то е оказало върху неговото състояние и реакции при управлението на
моторното превозно средството.
С оглед изложеното до тук, настоящата инстанция намира за
неоснователни и изцяло лишени от доказателствена основа доводите на
защитата, изложени във въззивната жалба и в хода на съдебните прения пред
въззивната инстанция.Това е защитна версия, която обаче се опровергава
5
категорично от доказателствата по делото. На първо място самия подсъдим
признава, че е употребил наркотично вещество, а относно твърдението, че
метаболита не бил включен в списъка на аналозите на наркотичните
вещества, то това е явно неразбиране на същността на открития в урината на
подсъдимия метаболит, който не е аналог, а е продукт получен в резултат на
метаболичните процеси в организма след приемане на наркотично вещество в
случая – тетрахидроканабинол.
Предвид изложените по-горе съображения, настоящата инстанция не
съзира съществени пороци при анализа и оценката на доказателствата
съвкупност от първоинстанционния съд, а напротив – доказателствата по
делото са обсъдени и оценени изцяло, поотделно и в тяхната съвкупност, като
направените въз основа на тях изводи са в съответствие с правилата на
формалната логика.
При определяне вида и размера на наказанията, съдът е взел предвид
степента на обществена опасност на деянието- типична за този вид
престьпления, отчел е наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства- добрите характеристични данни, млада възраст, чисто съдебно
минало, съжалението от стореното изразено на досъдебното производство,
както и ниския брой наказания по Закона за движението по пътищата и е
намерил, че и най- лекото предвидено в закона наказание се явява
несъразмерно тежко, поради което е определил наказанието под най- ниския
предел, а именно „лишаване от свобода" за срок от 6 месеца, както и
кумулативно предвиденото наказание „глоба" което е определил в размер на
500лв. На основание чл.66ал.1 от НК изпълнението на наказание „лишаване
от свобода" е отложил за срок от 3 години, поради наличие на условията на
закона за това, а именно наложеното наказание „лишаване от свобода" е до
три години, лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от
общ характер, както и е правилно и обосновано е преценил, че за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е
наложително да изтърпи наказанието ефективно. На основание чл.343г НК
подсъдимият е осъден и на кумулативно предвиденото наказание “лишаване
от право да управлява МПС” чиито срок, с оглед трайно установената
практика на съдилищата, е определен в размер на 1 година, считано от датата
на отнемане на свидетелството.
6
Настоящата инстанция намира, че наложените от решаващия съд
наказания по вид и размер, съответстват на тежестта на извършеното
престъпление, както и на степента на обществена опасност на деянието и
дееца и са напълно в състояние да постигнат целите, визирани в разпоредбата
на чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на
законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително-възпиращо
спрямо него и възпитателно-предупредително спрямо другите членове на
обществото.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е
правилна, обоснована и законосъобразна, наложените на подсъдимия
наказания не са явно несправедливи и при постановяването й не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице
основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва
същата да бъде потвърдена.
Водим от изложеното, и на основание на основание чл.чл.334 т.6, във
вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №260036/07.04.2021год., постановена по
н.о.х.дело № 125/2021год., по описа на К.йският районен съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7