Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.12.2019г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-A въззивен състав, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
като
разгледа докладваното от мл. съдия Димитров ч. гр. д. № 15852 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 –
438 от ГПК.
Образувано
е по жалба на „Ч.Е.Б.“ АД срещу постановление от 30.10.2019г., с което е
оставена без уважение молбата на длъжника от 29.10.2019г. за изменение на
разноските по изп. дело № 20198600401871 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 от
РКЧСИ.
Жалбоподатят
поддържа, че изпълнителното дело е образувано по молба на един взискател въз
основа на изп. лист, издаден в полза на седем лица, за събиране само на
неговата част от общото вземане, като единствената цел за това е да се
натоварва длъжника с разноски за адвокатско възнаграждение. Излагат се
съображения, че подобно поведение представлява злоупотреба с право по смисъла
на чл. 3 от ГПК. Съобразно изложеното се моли за намаляване на претендираното
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство от 230лв. на 32,88лв.,
представляващи една седма част, тъй като лицата по изп. лист са седем. Моли се
и за намаляване на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ до сумата от 16,16лв.,
тъй като същата следва да се изчислява само върху материалния интерес по
изпълнителния лист – 134,71лв., а не и върху адвокатското възнаграждение прието
за събиране по изп. дело. Претендират се разноски.
Взискателят
по делото е депозирал отговор, с който оспорва жалбата и претендира разноски за
настоящото производство.
Съдебният
изпълнител излага мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, като прецени
доказателствата по делото намира за установено следното:
С
молба от 17.10.2019г. Д.К.Д.чрез адв. П.Х.е поискал от ЧСИ В.М. да се образуван
изпълнително производство спрямо „Ч.Е.Б.“ АД за събиране на 1/7 част от вземането,
обективирано в представения към молбата изп. лист, издаден на 16.10.2019г. по
гр. д. № 21505/2017г. по описа на СРС. х. № 62192/29.08.2019г., или общо за
сумата от 134,71лв. На основание чл. 18 ЗЧСИ е възложено на съдебния изпълнител
да определи начина на изпълнение. С молбата е поискано събиране и на разноски в
изпълнителното производство в размер на 230лв. за адвокатско възнаграждение. Към
молбата за образуване са приложени изп. лист, договор за правна защита и
съдействие и пълномощно.
За
събиране на вземането, съдебният изпълнител е изпратил едновременно с поканата
за доброволно изпълнение и запорно съобщение до третото задължено лице – „С.Е.“
АД – клон България.
На
29.10.2019г. /в срок/ взискателят е подал за изменение на разноските по
изпълнението, като с разпореждане от 30.10.2019г., обективирано върху молбата,
същата е оставена без уважение.
При така установената фактическа
обстановка и след преценка доводите на страните и мотивите на съдебния
изпълнител, съдът намира от правна страна следното:
Частната жалба е
депозирана в законоустановения срок, изхожда от надлежна страна, подадена е
срещу подлежащ на обжалване акт – чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, като дължимата
за производството държавна такса е внесена, поради което жалбата е допустима.
Разгледана по
съществено е частично основателна.
Жалбоподателят
излага твърдения за злоупотреба с процесуални права от страна на взискателя и
неговия представител, но същите не са подкрепени с доказателства. Страната,
която твърди злоупотреба с право, следва да ангажира доказателства в подкрепа
на твърденията си, за да може съдът да извърши преценка досежно наличието на
такова, тъй като злоупотребата не се презюмира. От събраните данни по делото не
може да се направи извод за недобросъвестно, в нарушение на добрите нрави
упражняване на права от тяхна страна, доколкото няма доказателства, че са
образувани други шест изпълнителни производства от останалите лица по
изпълнителния лист за събиране на вземанията им по него, с единствената цел
натоварване на длъжника с разноски. При евентуално осъществяване на такова
поведение, длъжникът разполага с възможността да обжалва тези действия, които
вече биха могли да бъдат основателни. Но към настоящия момент изложените доводи
в тази насока не могат да бъдат споделени.
Делото е
образувано по бланкетна молба на процесуалния представител на взискателя, с
която са възложени правомощия на съдебния изпълнител по чл. 18 ЗЧСИ за събиране
на вземането. От приложения към молбата договор за правна защита и съдействие
се установява, че между взискателя и пълномощника му е постигнато съгласие
първият да бъде представляван в производството срещу възнаграждение в размер на
230лв., което е платено в брой. Извършването на този разход е доказано чрез представения
договор, който в тази част има характер на разписка. По делото обаче не са
извършвани други действия от страна на пълномощника, освен минимално
необходимото за започване на принудителното изпълнение чрез подаване на молба
за това. Взискателят не е доказал
наличието на основание за заплащане на възнаграждение за водене на
изпълнителното дело дори в минималните размери по чл. 10, т. 2 от Наредба №
1/2004г. При тези обстоятелства, съдът намира, че изпълнителното дело не е
усложнено от фактическа и правна страна и взискателят има право на адвокатско
възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1
от Наредба № 1/2004г. в размер на 200лв., чието заплащане е доказано.
Следователно обжалваното постановление, с което молбата на длъжника е оставена
без уважение, следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде
постановено намаляване на дължимите на взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение до размера на сумата от 200лв.
Жалбата в частта
относно определената пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ също е
основателна. Тази такса неправилно е изчислена на база вземането по
изпълнителния лист и стойността на приетото за събиране адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство. Таксата, съгласно т. 26 от ТТРЗЧСИ,
следва да бъде определена като процент от събраната сума така, както тя е
установена в изпълнителния титул. В случая тази сума е под 134,71лв.,
следователно и таксата по т. 26 е в размер на 12,42лв. с ДДС. Доколкото обаче в
гражданския процес действа принципът на диспозитивното начало съгласно чл. 6 ГПК, то таксата следва да бъде намалена до сумата от 16,16лв., тъй като това е
искането на жалбоподателя. Следователно постановлението за определяне на
разноски за таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ трябва да бъде отменено в частта за
сумата над 16,16лв. до пълния размер от 43,76лв.
Направеното от страните
искане за присъждане на сторените в настоящото производство разноски следва да
бъде оставено без уважение. Според настоящия съдебен състав, в производство по
разглеждане на жалба срещу действия на съдебен изпълнител разноски не се
дължат, тъй като обжалваният акт на съдебния изпълнител не е постановен в хода
на проведена между страните по делото състезателна процедура. От друга страна,
съдебният изпълнител има задължение да упражнява в съответствие със закона
възложените му правомощия и същият носи имуществена отговорност за
незаконосъобразността на своите актове и действия.
С оглед
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Ч.Е.Б.“ АД постановление от 30.10.2019г. /обективирано
върху молба вх. № 60056/29.10.2019г. – л. 16 от изп. дело/ по изп. дело № 20198600401871 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 850 от
РКЧСИ, с което е оставена без уважение молбата на длъжника за изменение на
разноските по изпълнението, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимото от
длъжника „Ч.Е.Б.“ АД адвокатско възнаграждение по изп. дело № 20198600401871 по
описа на ЧСИ В.М., рег. № 850 от РКЧСИ, от
230лв. на 200лв.
НАМАЛЯВА пропорционалната
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ по изп. дело № 20198600401871 по описа на ЧСИ В.М.,
рег. № 850 от РКЧСИ, от 43,76лв. на
16,16лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Ч.Е.Б.“ АД в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.