Р Е Ш Е Н И Е
№ 792
гр. Пловдив,
04.05.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, ХХI състав, в открито съдебно заседание
на деветнадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН
РУСЕВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и с участието на
прокурор СЛАВЕНА КОСТОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев КАНД №
522 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Десета от Административно-процесуалния кодекс / АПК / във
връзка с чл. 63 ал. 1 предл. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания / ЗАНН /.
Образувано е по касационна жалба от Д.Г.А.,
ЕГН **********, чрез адв. М. К.- пълномощник, срещу Решение № 2377 от
30.12.2021г., постановено по АНД № 5492/2021г. по описа на Районен съд
–Пловдив, III н.състав, в частта, с която е
потвърдено Наказателно постановление № 21-1030-006749 от 15.07.2021 г. на
Началник група към ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на
касатора на основание чл. 175А ал.1 пр.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл. 104Б т.2 от ЗДвП.
От жалбата могат де се извлекат
касационни основания, изразяващи се в допуснати нарушения на процесуалните правила
във фазата на първоинстанционното съдебно производство, довели съответно до
постановяване на неправилно и незаконосъобразно решение. Аргументи се излагат
против възприетото от районния съд, че деянието е доказано. Искането е да се
отмени решението на РС-Пловдив, в обжалваната част и да бъде отменено НП изцяло.
Претендира присъждане на разноски за две инстанции.
Ответникът по касация – ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна
полиция“, редовно призован, не взема становище по депозираната касационна
жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив изразява
становище, че жалбата е неоснователна, а по същество решението на районния съд
да бъде оставено в сила.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Предмет на въззивно обжалване е било Наказателно
постановление № 21-1030-006749 от 15.07.2021 г. на Началник група към
ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, по т. 1 от което на Д.Г.А., ЕГН **********
на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца за нарушение по чл. 104б, т.2 от ЗДвП.
Районният съд
е установил от фактическата страна, по т. 1 от издаденото НП, релеватните за
спора факти, които не следва да се повтарят.
Приел от правна страна, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия, отговарят на
формалните изисквания на ЗАНН, като при съставянето им не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които водят да опорочаване на
административнонаказателното производство, както и да ограничават правото на
защита на наказаното лице по отношение на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Обсъдил е съвкупно събрания доказателствен материал, вкл. свидетелските
показания, и е направил правните си изводи, че съставът на административното
нарушение е реализиран и от обективна и субективна страна, понеже водачът, на
посочената дата и място, умишлено е потеглил рязко, като е извършил по-рязка
маневра, с поднасяне на задницата на автомобила, която не е необходима с оглед
позволените от закона цели, с които се използва пътното платно. На следващо място е намерил, че в случая нарушението
извършено от А., с оглед неговите обективни характеристики, не следва да се
квалифицира като маловажен случай. По тези съображения РС-Пловдив е потвърдил
наказателното постановление по т. 1.
В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2
от АПК и във връзка с наведеното в жалбата касационно основание настоящият
касационен състав намира, че решението на районния съд, в обжалваната част, е
неправилно.
Съобразно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на
водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени
за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари.
С оглед цялостния контрол за законосъобразност, категорично
не може да се обсъжда въпросът за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Законодателят
е въвел разпоредбата на чл. 104б от ЗДвП, за превенция на такива случаи, като
настоящия, при които водачи на автомобили извършват подобни "маневри"
в населените места и по този начин застрашават здравето и живота на останалите
участници в движението. От тази висока степен на опасност от тези действия е
продиктуван и големият и тежък размер на предвиденото в санкционната норма на
чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП наказание "глоба" от 3 000 лева, както и
кумулативно предвиденото "лишаване от право да се управлява МПС" за
срок от 12 месеца.
Касационната инстанция намира, че описаните в НП по т.
1 фактически извършени действия от Д.А. не се доказват по категоричен и
безспорен начин от наказващия орган. Налице са противоречиви показания на
свидетелите Т., Д. и Р.П. за възприемането на извършеното нарушение.
Свидетелите Т.- актосъставител и Д.- свидетел по акта в своите показания са
категорични, че не са възприели извършеното от Д.А., а в същото време Р.П. при
разпита си в съдебно заседание на 18.11.2021г. поддържа, че когато възприел
нарушението бил с колегите си, които също го възприели, но той първи тръгнал да
извърши проверка. Следва да се отбележи най-напред, че А. Т. не е свидетел –
очевидец на описаното нарушение, т. е. той не е установил пряко и
непосредствено това нарушение, но следва да се посочи, че в ЗАНН няма
изискване, актосъставителят при всички случаи да е установил пряко и
непосредствено нарушението, като не са единични случаите, при които актовете за
извършени административни нарушения се съставят от компетентните за това
длъжностни лица, без същите пряко и непосредствено да са възприели и установили
конкретното нарушение. Изискването на нормата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН е АУАН
да се състави в присъствието на свидетелите, които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението и това в случая е отразено в АУАН
бл. № 909423/25.06.2021г. само с вписването на Т. Д., но не и на Р. П..
Последният единствено е снел обяснения от А., но не е посочен в акта като
свидетел на извършеното нарушение и неговите свидетелски показания не могат да
бъдат проверени и сравнени при съдебна проверка, понеже липсва база за
сравнение на установеното в началната фаза на административното наказание и
поддържаното при съдебно обжалване. За да бъде доказано административното
обвинение е достатъчно да се квалифицира възприетото от органите на МВР като
нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП завъртането/превъртането на гуми и
занасянето на задната част на лекия автомобил, управляван от наказаното лице. И
двамата свидетели (Т. и Д.) са убедени, че не са възприели факта на извършено
нарушение на бул. „Пещерско шосе“ до № 134, гр.Пловдив от автомобила,
управляван от Д.А. на 25.06.2021г. , единствено в тази насока са показанията на
св. П., но по неясна причини той не е вписан в АУАН като свидетел по
установяване на нарушението и тези показания остават изолирани от другите
събрани гласни доказателства и компрометирани поради посочената по-горе
причина- невписването на Р.П. като свидетел в АУАН. От казаното се налага
извод, че по делото остава недоказано касаторът да е загубил контрол над
автомобила. Всичко това обобщено изключва с тези движения същият да е
управлявал МПС на път за обществено ползване в несъответствие с основната цел
на пътищата - за превоз на хора и товари.
От изложеното следва да се приеме, че издаденото
наказателно постановление по т. 1 е незаконосъобразно и като такова следва да
се отмени.
При този изход на спора основателна е
претенцията на касатора за присъждане на направените разноски за двете
инстанции, които се установиха така- 600 лева заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред ПРС и 300 лв.- заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 26.01.2022г. за
касационната инстанция.
Ето защо Пловдивският административен
съд, ХХI к. състав на основание чл.221 ал.2, предл. второ от АПК,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2377 от 30.12.2021г., постановено по АНД №
5492/2021г. по описа на Районен съд –Пловдив, III н.състав, в обжалваната част КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-006749 от
15.07.2021 г. на Началник група към ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“
Пловдив по т. 1, с която на Д.Г.А., ЕГН ********** на основание чл. 175А ал.1
пр.3 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание
глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца за нарушение по чл. 104Б т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на Д.Г.А., ЕГН **********
сумата от 900 (деветстотин) лева разноски за водене на делото пред две
инстанции.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: