Р Е Ш
Е Н И Е
№
76/01.03.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на двадесет и пети февруари
през две хиляди двадесета и втора година в състав:
Председател: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове: СОНЯ КАМАРАШКА
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретар
Антоанета Лазарова и с
участието
на прокурора Галя
Александрова
разгледа докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №9/2022г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка
с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №260143 от
26.11.2021г., постановено по АНД №638/2021г., Районен съд Лом е потвърдил
Наказателно постановление №20-0294-001759/31.08.2020г. на ВПР Началника РУ към
ОД на МВР Монтана, РУ Лом с което на Т.П.Г. *** на основание чл.183, ал.7 от
Закон за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба
в размер на 300 (триста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
един месеца, а на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 10 (десет) лева.
Недоволен от така постановеното
решение,касатора, чрез пълномощника си адвокат К., го обжалва и моли да бъде
отменено, като развива доводи, че е неправилно и незаконосъобрзано. В съдебно
заседание, касаторане се явява, като постъпила по делото писмена молба, която е
подадена от пълномощника му адвокат К., поддържа доводите развити в
касационната жалба.
Ответника, чрез пълномощника си
юрисконсулт Димитрова, оспорва жалбата и моли да се потвърди обжалваното
решение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди изцяло като правилно
и обосновано.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес
от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Задапотвърдиналожените административни наказания, въззивният
съд е приел, че в случая са налице
безспорно установени административни нарушения на разпоредбата на чл.6, т.1 и
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което законосъобразно по отношение на
административнонаказаното лице е ангажирана административнонаказателна
отговорност. В мотивите си въззивния съд е изложил доводи, че при налагане на
административното наказание е съобразена разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.
Настоящата
съдебна инстанция, счита въззивното решение за правилно, при следните доводи:
Неоснователно
в касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно.Не се
установява обжалваното решение да е неправилно поради несъответствие с
материалния закон. Обосновано и правилно при надлежно събиране на всички
относими за спора доказателства, въззивният съд е приел в мотивите си, че в
случая са налице безспорно установени административни нарушения на разпоредбата
на на чл.6, т.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Въззивния съд е изложил точни и
обосновани доводи относно фактическата обстановка, която е съпътствала
извършването и установяването на административното нарушение, както и относно
точната правна квалификация на нарушението, които изцяло се споделят от
настоящият съдебен състав, която не счита за необходимо отново да ги повтаря в
мотивите си, а на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях, тъй като те мотивират
и настоящия съдебен акт. По разбиране на настоящия съдебен състав в хода на
съдебното производство пред районния съд не е оборена доказателствената сила на
АУАН. Настоящият съдебен състав отбелязва, че свидетелските показания на
свидетеля К. Димитров – актосъставител и Благовест Владиславов- свидетел по
АУАН, установяват фактическата обстановка, която е описана в АУАН и следва да
се кредитират, тъй като тези лица не са заинтересовани от изхода на делото
свидетели.
Не
се установява при постановяване на решението да е допуснато съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, което да е нарушило правото на
защита на административнонаказаното лице. От протоколите на водените заседания
не се установява да са заявени искания за събиране на доказателства, което да
не е уважено от въззивния съд, тоест съдебното решение е постановено въз основа
на надлежно събираните писмени и гласни доказателства. В случая, както
обосновано е посочил в мотивите си въззивния съд, съвкупния анализ на
доказателствата по безспорен начин са установили извършените нарушения на разпоредбите
на чл.6, т.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Настоящият
съдебен състав счита, че за необходимо да посочи, че случая не е маловажен по
смисъла на чл.28 ЗАНН. Това е така, тъй като в случая с оглед постигане на
целите на наказанието и при съобразяване на защитимия обществен интерес не може
да се приеме, че неизпълнението на задължение на водача да спази забранителен
пътен знак е маловажно административно нарушение. Обоснован е и извода на въззивния
съд, че наложените административни наказания са съобразени с разпоредбата на
чл.12 от ЗАНН.
Настоящият
съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че
атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия
материален закон.
На
основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна.
Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила
предвид, което на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият
състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОСТАВЯ
в сила Решение №260143 от 26.11.2020г., постановено по АНД №638/2020г. по описа
на Районен съд Лом.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: