Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 29.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на първи
юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4327
по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищцата М.Д.Д. твърди, че с влязла в сила присъда №
60/08.04.2019г. по НЧХД № 2112/2018г. по описа на РРС, потвърдена в
осъдителната й част с решение № 78/02.07.2019г. по ВНЧХД № 331/2019г. по описа
на РОС, ответникът е бил признат за виновен в това, че на 06.06.2018г. в
гр.Русе е написал и депозирал Заявление с вх.№ 339300-3732/06.06.2018г. във
Второ РУ при ОДМВР – гр.Русе, с което посочил – „М. каза, че приятелите й щели
да дойдат и да се изпикаят на къщата, в която живея и на майка ми и че майка ми
е курва, както и че имала връзки и щели да го изселят от гр.Русе”, с което
разгласил неистински позорни обстоятелства за личността на М.Д. – престъпление
по чл.147, ал.1 от НК и на основание чл.78а, ал.1 от НК бил освободен от
наказателна отговорност и му било наложено административно наказание „глоба” в
размер на 1 000.00 лева. В резултат на това престъпление твърди, че е
претърпяла неимуществени вреди. Почуствала се дълбоко унизена и посрамена,
честта и достойнството й били дълбоко накърнени. Приписаните й от ответника
опозоравящи обстоятелства, които той разпространил са станали достаяние и на
трети лица – полицейски органи, живущите в кооперацията и квартала, нейни
близки, приятели и познати, поради което тя се чувствала опозорена и засрамена
пред обществото, изпитвала срам и унижение, психологическо разстройство и
дълбоко емоционално преживяване. Поради извършеното престъпление от страна на Д.Й.
тя изпаднала в тежък душевен дискомфорт. Започнала да чувства потиснатост при
общуване с околните, усещала неприятните ефекти от разговори и коментари по
нейн адрес във връзка със случилото се, започнала да се чувства силно
притеснена при комуникациите си с живущите в квартала, със свои близки, познати
и съседи, което започнало да влияе и да предизвиква вътрешно напрежение и
дискомфорт при осъществяване на общуването с тях. Тези неимуществени вреди са в
резултат на противозаконните и виновни действия извършени от страна на
ответника, които той следва да обезщети. Поради
това моли съда да постанови решение, с което да осъди Д.Й. да й заплати сумата
от 2 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени й неимуществени
вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в претърпени срам, унижение,
тежко оскърбление и дискомфорт, засягане на чувството й за достойнство и потъпкването
на честта й, уронване на авторитета на личността й в обществото, в резултат на
извършено престъпление по чл.147, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на извършване на престъплението - 06.06.2018г. до
окончателното й изплащане. Претендира и направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид изложените
от ищцата в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава
претенцията си и формулираН. петитум, квалифицира правно предявеН. иск по чл.45
от ЗЗД.
Ответникът Д.П.Й. оспорва изцяло
предявеН. иск.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С влязла в сила присъда № 60/08.04.2019г. по НЧХД №
2112/2018г. по описа на РРС, потвърдена в осъдителната й част с решение №
78/02.07.2019г. по ВНЧХД № 331/2019г. по описа на РОС, Д.П.Й. е бил признат за
виновен в това, че на 06.06.2018г. в гр.Русе е написал и депозирал Заявление с
вх.№ 339300-3732/06.06.2018г. във Второ РУ при ОДМВР – гр.Русе, с което посочил
– „М. каза, че приятелите й щели да дойдат и да се изпикаят на къщата, в която
живея и на майка ми и че майка ми е курва, както и че имала връзки и щели да го
изселят от гр.Русе”, с което разгласил неистински позорни обстоятелства за
личността на М.Д. – престъпление по чл.147, ал.1 от НК и на основание чл.78а,
ал.1 от НК бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1 000.00 лева.
В показанията си свидетелката Я. К.Г.твърди,
че е близка с ищцата и я познава повече от 6 години. Не била в йерархическа
зависимост с ищцата, като доходите й не зависели от нея. Продукта, който
предлагали бил на английска фирма „АкваСорс”. М.Д. имала краткотрайна връзка с
ответника, след което тя искала да прекрати отношенията си с него, но той много
пъти идвал да й досажда и да я преследва, на което и свидетелката много пъти е
присъствала. Д.Й. се държал пред хора доста инфантилно, което било дразнещо.
Използвал доста неприлични изрази, което уронвало авторитета на ищцата в
района, в който тя живеела. Ищцата разбрала, че ответникът бил написал и депозирал жалба против
нея от 06.06.2018г. във Второ РУ при ОДМВР – гр.Русе, за което тя разбрала
по-късно, в която разгласил неистински и позорни обстоятелства за личността й,
от което тя много се разстроила.
М.Д. била отговорен, съвестен, изпълнителен човек, като работела с много хора.
Била публична личност в града и разгласяването на такива неистински и позорни
обстоятелства за нея й създавало неудобства да контактува с хората, защото
говорели зад гърба й и питали дали тези неща били верни. Пред ищцата хората
понякога се притеснявали да коментират жалбата на ответника, защото я познавали
достатъчно добре, но са питали свидетелката дали е вярно това, че наричала
ответника с обидни имена и други обидни неща. След като Д. разбрала за жалбата
много се разочаровала, притеснила и разстроила, че такива слухове се разнасят
по нейн адрес и то неоснователни. Използвала дори и медикаменти за успокоение
на нервната й система. По повод на жалбата, както свидетелката, така и ищцата
били викани в Районните полицейски управлеН. в гр.Русе, да дават обяснения,
което довело и до допълнителни притеснеН. при нея и негативни изживявания.
В показанията си свидетелката Н. Р.У.твърди,
че познава ищцата от 6-7 години, като живеели в един квартал. Д. имала с Д.Й.
кратко познанство, което прераснало в по-близки отношеН. помежду им, но тя
решила да прекрати тази връзка. Тогава започнали и проблемите й с ответника,
който започнал да я следи, постоянно я притеснявал по телефона и с телефонни
съобщения, като дори се стигнало и до физическо посегателство над ищцата от
негова страна. От своята майка свидетелката разбрала, че Д.Й. подал жалба в
полицията срещу Д. през м.юни 2018г., в която се оплаквал, че тя му била
наговорила изключително грозни неща и го заплашвала, което реално не отговаряло
на истината. От своята майка свидетелката разбрала и че други хора знаели за
тази жалба и коментирали зад гърба на ищцата. По тази причина тя се срещнала с Д.,
която била много разстроена и дори се разплакала, че по такъв грозен начин била
наклеветена и хората я коментирали. Чувствала се много унизена, омерзена и се
притеснявала какво ще си помислят хората за нея.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Непозволеното увреждане е сложен
юридически факт, елементи от който са: деяние, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка и вина, съединени от правната норма на чл.45 от ЗЗД в
едно единство. Необходимо е да са осъществени всички тези елементи на
фактическия състав, за да е налице непозволено увреждане. От влязлата в сила
присъда №
60/08.04.2019г. по НЧХД № 2112/2018г. по описа на РРС, потвърдена в
осъдителната й част с решение № 78/02.07.2019г. по ВНЧХД № 331/2019г. по описа
на РОС, се доказват
извършеното деяние от страна на ответника, неговата противоправност и вината на
ответника, т.е. тези елементи от фактическия състав не подлежат на
преразглеждане. Ответникът е признат за виновен в това, че е извършил
престъпление по чл.147,
ал.1 от НК, и то виновно
– при пряк умисъл /една от формите на вината/, тъй като на 06.06.2018г. в гр.Русе е
написал и депозирал Заявление с вх.№ 339300-3732/06.06.2018г. във Второ РУ при
ОДМВР – гр.Русе, с което посочил – „М. каза, че приятелите й щели да дойдат и
да се изпикаят на къщата, в която живея и на майка ми и че майка ми е курва,
както и че имала връзки и щели да го изселят от гр.Русе”, с което разгласил
неистински позорни обстоятелства за личността на М.Д.. Тези факти вече не подлежи на
оспорване предвид влязлата в сила присъда задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието на основание чл.300 от ГПК.
Вредата е основН. елемент от непозволеното увреждане. Без наличието на
такава, не може да се говори за този правен институт. В конкретН. случай е
налице претърпяна неимуществена такава от страна на ищцата, изразяваща се в
претърпени срам, унижение, тежко оскърбление и дискомфорт, засягане на
чувството й за достойнство и потъпкването на честта й, уронване на авторитета
на личността й в обществото, в резултат на извършено престъпление по чл.147,
ал.1 от НК. Съдът намира за доказано по делото причиняването на неимуществените
вреди от страна на ответника, на ищцата, от събраните по делото гласни
доказателства, по повод на подадената от него жалба с вх.№ 339300-3732/06.06.2018г.
във Второ РУ при ОДМВР – гр.Русе, в която разгласил неистински позорни
обстоятелства за личността на М.Д..
Причинната връзка между деликта и причинените вреди е пряка и непосредствена.
Ответникът чрез виновно и противоправно действие, умишлено е причинил тези
неимуществени вреди за ищцата. Съдът няма основание да не цени показанията на
разпитаните по делото две свидетелки, тъй като същите са взаимно свързани и
непротиворечиви, подкрепят се изцяло от влязлата в сила присъда, а и по делото
не са посочени и събрани други доказателства, които да опровеграват изложените
от тях факти. Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Това обезщетение има за цел да
репарира в относително пълен обем причинените на ищцата неимуществени вреди.
При определяне на обезщетениято съдът взе предвид характера на причинените
вреди – преживените срам, унижение, тежко оскърбление и дискомфорт, засягане на
чувството й за достойнство и потъпкването на честта й, уронване на авторитета
на личността й в обществото.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че следва да уважи изцяло предявеН. иск за претендираните неимуществени
вреди в размер от 2 000.00 лева. Този размер на обезщетението, което
ответника следва да заплати на ищцата, съдът счита за справедливо определен,
свързан с обективно настъпили обстоятелства – обсъдени по-горе, като е
съобразен периода, през който те са търпени. Така определеното обезщетение,
съдът счита, че изцяло покрива претърпените от М.Д. неимуществени вреди,
резултат от извършеното от страна на ответника престъпление.
На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД
ответникът дължи и законна лихва върху главницата, считано от деня на деликта
/датата на извършване на престъплението/ – 06.06.2018г. до окончателното й
изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и
предвид уважаването на предявеН. иск, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 530.00 лева –
заплатени държавна такса за производството по делото и възнаграждение на
редовно упълномощеН. адвокат. Неоснователно е направеното от пълномощника на
ответника възражение за прекомерност на договореното от ищцата и нейН. пълномощник
адвокатско възнаграждение. Същото е договорено при преди действащите разпоредби
на Наредба № 1/2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
които са били в сила към момента на предявяването на настоящия иск, изменени и
в сила на 15.05.2020г. Възнаграждението е в размер на 450.00 лева и е към
минималН. размер на определеното в чл.7, ал.2, т.2 от горецитираната Наредба
/който е 370.00 лева/, съобразено с цената на иска и правната и фактическа
сложност на настоящото дело.
Мотивиран така и на основание чл.235
и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Д.П.Й. ***, с ЕГН: **********,
да заплати на М.Д.Д. ***, с ЕГН: **********, сумата от 2 000.00 /две
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди от
непозволено увреждане, изразяващи се в претърпени срам, унижение, тежко
оскърбление и дискомфорт, засягане на чувството й за достойнство и потъпкването
на честта й, уронване на авторитета на личността й в обществото, в резултат на
извършено престъпление по чл.147, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на извършване на престъплението - 06.06.2018г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 530.00 /петстотин и тридесет/ лева
– направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: