Р Е
Ш Е Н
И Е № 291
16.04.2020
година, гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на десети март през две хиляди и
двадесета година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар
Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №2846 по описа за 2019г., за
да се произнесе взе предвид следното
Предявен
е от И.Б.И. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, адв.Ваня Павлова,
против ”Монолит транспорт” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Хасково, пл.”Градска болница” №1, к-с „21-ви век“, представляван
от управителя Георги И. Стаматов, иск с правно основание чл.224 ал.1 от
Кодекса на труда /КТ/.
Ищецът твърди, че работил в ответното
дружество за периода от 18.07.2013г. до 27.09.2016г., на която дата трудовото
му правоотношение било прекратено на основание чл.325 т.1 от КТ. След
прекратяване на трудовото правоотношение ищецът отправил искане до ответното
дружество да му бъде изплатено обезщетение за полагащия му се и неизползван от
него годишен отпуск, но му било отказано. Предвид гореизложеното се иска
постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
сумата от 658лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 32 дни, полагащи се за 2014г. /4дни/; 2015г. /10дни/ и
2016г. /18дни/, както и разноските по делото.
Ответникът депозира отговор на исковата
молба в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва изцяло иска като неоснователен.
Твърди, че ищецът е ползвал и му е изплатен изцяло претендирания платен годишен
отпуск.
С протоколно определение, постановено в
с.з. на 10.03.2020г. съдът по искане на ищеца е допуснал изменение на
предявения иск на основание чл.214 от ГПК, като е увеличен размера на
претендираното обезщетение по чл.224 от КТ на сумата от 1474,55лв. за 69дни
неизползван платен годишен отпуск за периода 2014г. – 2016г.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 18.07.2013г.
между страните е подписан трудов договор, по силата на който ищецът е назначен
на длъжност „шофьор, товарен автомобил /международни превози/“ с основно трудово
възнаграждение в размер на 414лв., размер на основния платен годишен отпуск 20
дни и размер на удължен платен годишен отпуск 5 дни. Така сключения трудов
договор е прекратен със заповед от 27.09.2016г. на основание чл.325 т.1 от КТ –
по взаимно съгласие на страните. По делото са представени покани от
работодателя до работниците и служителите за заявяване на периодите за ползване
на годишните отпуски; заповеди за утвърждаване на графици за ползване на
платения годишен отпуск; заповеди за разрешаване ползването на отпуск;
разчетно-платежни ведомости за заплати, ордери и фишове за заплащани на ищеца
суми от работодателя, както и извлечения от банкови сметки, от които се
установява заплащане на суми за аванси, командировъчни. По делото е приложено в
цялост и надлежно заверено копие от личното трудово досие на ищеца.
За изясняване
на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. В
заключението вещото лице сочи, че за процесния период ищецът има право да
ползва платен годишен отпуск /основен и допълнителен/ в размер на 69 дни. На
вещото лице не са предоставени от работодателя молби, подавани от ищеца за
ползване на отпуск, както и тахографска карта на същия. Вещото лице сочи, че на
ищеца се полага платен годишен отпуск за 2014г. в размер на 25 дни /20 дни
основен и 5 дни допълнителен/; за 2015г. също 25 дни /20 дни основен и 5 дни
допълнителен/ и за 2016г. 19 дни основен платен годишен отпуск, съответстващ на
периода от 01.01.2016г. до 27.09.2016г. Експертизата
сочи, че на ищеца е изплатен годишния отпуск за м.февруари 2014г. – 16 дни в
размер на 331,20лв.; за м.март 2014г. – 9 дни в размер на 186,30лв.; за
м.януари 2015г. – 21 дни в размер на 431лв.; за м.февруари 2015г. – 4 дни в
размер на 86,20лв. и за м.април 2016г. – 19 дни в размер на 439,85лв.
При
така установената по делото фактическа обстановка съдът достига до следните
изводи по основателността на предявените искове:
Безспорно
се установи, че между страните по делото е съществувало валидно трудово
правоотношение за процесния период, възникнало по силата на сключен на 18.07.2013г.
трудов договор, прекратен със заповед от 27.09.2016г. на основание чл.325 т.1
от КТ. От депозираното от вещото лице заключение по съдебно-счетоводната
експертиза се установи, че на ищеца е изплатен платен годишен отпуск за 69 дни
в общ размер на 1474,55лв. Ответното дружество установява заплащане на сумите
за платен годишен отпуск с представяне на платежните ведомости, наред с които
представя фишовете за изплащани на ищеца трудови възнаграждения, платен годишен
отпуск, командировъчни средства за пътуванията извън страната. Въпреки
наличието на тези документи съдът счита, че липсват доказателства, от които да
се установи, че ищецът е ползвал полагаемия платен годишен отпуск. Съгласно
изричната разпоредба на КТ, работникът ползва платен годишен отпуск след
писмено разрешение от страна на работодателя. В същото време Наредбата за
работното време, почивките и отпуските регламентира реда, по който става ползването
на платен годишен отпуск от работника. За да се приеме, че е налице валидно
ползване на полагащия се на ищеца платен годишен отпуск следва да се представят
доказателства за начина, по който ищецът е заявил ползването на отпуска за
конкретните дати и периоди, на които е отразено от работодателя. След като
законодателят е предвидил, макар и в подзаконов нормативен акт, че отпуска се
разрешава от работодателя след подадена молба от работника, за да се приеме за
завършена процедурата по ползването на отпуска следва да има такива молби.
Действително молбата на работника може и в някои случаи да не е била в писмен
вид, но тогава е въпрос на доказване по какъв начин е поискан отпуска и за кои
точно дати. В настоящия случай липсват подавани молби от ищеца, а се представят
само издаваните от работодателя покани към работника за заявяване на годишен
отпуск, съответно липсват данни за подадена заявка, респ. заявление, молба или
друг писмен документ, с който ищецът е заявил своето желание. Въпреки липсата
на подадено писмено заявление следва писмено съставен график за ползване на
платения годишен отпуск за съответната година, след което и писмена заповед за
разрешаване на отпуск. Съвсем нелогично е работодателят да издава в писмен вид всички
необходими документи относно ползването на отпуск на работника, а от страна на
последния да липсва подадена молба, заявление, заявка относно датите, на които
има желание да ползва това свое право. Дори да се приеме, че наложената
практика в ответното дружество е работника да заявява само устно желанието си
за ползване на полагащия му се отпуск, следва в този случай работодателят да
докаже за кои конкретни периоди и в размер на колко дни ищецът е поискал да се
възползва от това свое право. Същевременно ответната страна нито има твърдения,
нито ангажира доказателства в насока, че едностранно и принудително
работодателят е разпоредил на ищеца кога и за колко време да ползва платения си
годишен отпуск за процесния период. В този случай отново има конкретни законови
хипотези, при наличието на които може да се стигне до едностранно определяне на
периода и размера на ползване на платения годишен отпуск. По делото липсват
данни за наличието на която и да е от изброените в КТ хипотези на принудително
пускане на работника в отпуск без направено искане от негова страна. Наред с
гореизложените съображения следва да се има предвид, че записаното във
ведомостите е въпрос на правилно или неправилно водена счетоводна документация
от страна дружеството, но при липсата на доказателства за наличие на разрешен и
ползван платен годишен отпуск от страна на конкретния работник няма как да се
правят изводи, че тези суми касаят именно този отпуск. Ирелевантно се явява в
случая какви са били конкретните причини за липсата на оформени по надлежния
ред искания за ползване на отпуск и съответно наличието на разрешен или отказан
такъв, визирани от ответната страна. Изцяло в тежест на ответника е възложено
да докаже твърденията си, че ищецът е ползвал
полагаемия му се отпуск и съответно същият е бил изплатен, като в тази насока
не бяха ангажирани доказателства, от които да се направят подобни изводи. Ето
защо, съдът намира за основателен и доказан предявения иск, като приема, че
липсват данни по делото ищецът да е ползвал полагаемия платен годишен отпуск от
69 дни за периода 2014г.-2016г., поради което работодателят му дължи
обезщетение по чл.224 от КТ в размер на 1474,55лв.
С
оглед изхода на делото на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати държавна такса съобразно уважения размер на иска в размер на 59лв.
и разноски за вещо лице в размер на 100лв.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ”Монолит транспорт” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Хасково, пл.”Градска болница” №1, к-с
„21-ви век“, представляван от управителя Георги И. Стаматов, да заплати на И.Б.И.
с ЕГН:********** ***, сумата от 1474,55лв.
– обезщетение по чл.224
ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск в размер на 69 дни за периода от
2014г. до 2016г.
ОСЪЖДА ”Монолит транспорт” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Хасково, пл.”Градска болница” №1, к-с
„21-ви век“, представляван от управителя Георги И. Стаматов, да заплати по
сметка на РС-Хасково държавна такса
в размер на 59лв. и разноски за вещо лице в размер на 100лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от датата на връчването му
на страните.
СЪДИЯ: