РЕШЕНИЕ
гр. София, 31.12.2021г.
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в, в открито заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева
при секретаря Кирилка Илиева като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6734 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД,
съединен с акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД. Предявен е насрещен иск с правно основание
чл.288 ал.2 от ЗЗД, съединен с акцесорен иск по чл.86
от ЗЗД.
Ищецът С.И.Г. твърди, че на 11.11.2019г.
е сключил с ответника „А.Б.“ ЕООД
предварителен договор за доставка на автомобил – л.а. БМВ Х4 от Австрия,
предварително избран от ищеца. Срещу доставката на автомобила и придобиването
му в собственост ищецът се задължил да заплати на ответника 67 000лв.
Отделно от това ищецът се задължил да заплати на ответника и сумата 3000 евро
капаро, която да му бъде върната, след като заплати цената по договора.
Ответникът следвало да достави автомобила и прехвърли собствеността му на ищеца
в 14 дневен срок след издаването на про-форма
фактура. Ищецът твърди, че платил на ответника уговореното капаро в размер на
3000 евро. На 14.01.2020г. ответникът издал проформа
фактура и на същата дата ищецът заплатил на ответника 57 000лв. съобразно
уговореното, а на 24.01.20г. заплатил и останалата част от цената в размер на
9780лв. За оставащата сума от 220лв. до достигане на пълния размер на цената, страните
се разбрали тя да бъде приспадната от платения задатък.
Автомобилът не бил доставен, като ответникът уведомил ищеца, че доставката е
станала невъзможна. На 14.02.2020г. ищецът развалил договора с ответника и
поискал да му бъдат върнати платените по договора суми. Ответникът върнал част
от заплатения задатък - сума в размер на 3000лв., но
не му върнал платената по договора цена – 67 000лв. и останалата част от капарото в размер на 2 647,49лв.
Ищецът предявява срещу ответника иск за сумата 69 647,49лв. , платена на
отпаднало основание, ведно с лихвата от подаване на исковата молба. Претендира
и разноските по делото.
Ответникът „А.Б.“ ЕООД оспорва исковете по основание.
Оспорва изложените в исковата молба твърдения.
От своя страна твърди, че съдействал на ищеца за закупуването на
предварително избран от ищеца лек автомобил от Австрия. В тази връзка
представител на ответника посетил няколко пъти гр.Виена, срещнал се с
представителите на продавача на автомобила, направил оглед и заснемане на
същия, и след като ищецът окончателно го одобрил, на 20.01.2020г. заплатил
цената му по сметката на продавача „Б.ГМБХ“ Австрия. На 28.01.2020г.
представителят на ответника установил, че автомобилът не се намира вече на
паркинга във Виена, откъдето трябвало да го репатрира до България, не намерил и
никого в офиса на продавача във Виена. За ситуацията представителят на
ответника незабавно уведомил полицията във Виена, ангажирал адвокат, за да
обезпечи имуществото на продавача, уведомил и за това ищеца. С ищеца се
разбрали да изчакат резултата от подадените жалби, но независимо от това, на
5.05.2020г. ищецът изпратил до ответника уведомление за разваляне на сключения
между тях договора за поръчка. Ответникът изпратил ответно писмо на ищеца, в
което отново му обяснил случилото се. Посочва, че вместо ищеца е извършил
всички действия по закупуването на автомобила, като посочва, че по искане на
ищеца е извършил плащането на цената на продавача на автомобила. Посочва, че от
своя страна ответникът е направил разходи, за да защити интересите на ищеца ,
вкл. чрез подаване на жалби и сигнали до компетентните органи с помощта на
ангажирани местни адвокати във Виена. Тези разходи не са му платени от ищеца.
Уточнява, че е направил разходи в размер на 1000 евро за всяко посещение до
Виена – на 17.01.2020г., на 24.010.2020г. и на 6.02.2020г. , или общо 3000
евро, както и 2000лв. за ангажиран адвокат в Австрия, който е уведомил местните
австрийски органи на реда и поискал налагане на обезпечения върху банковите
сметки на продавача на автомобила. Общо разходите на ответника възлизат на 7867,49лв.
Предявява срещу ищеца насрещен иск за заплащане на тази сума, ведно със
законната лихва от 11.11.2020г. Моли съда да отхвърли
предявения срещу него иск и да уважи предявения от него насрещен иск.
Ищецът С.И.Г. оспорва предявения срещу него насрещен
иск. Посочва, че е сключил с „А.Б.“ ЕООД предварителен договор за покупко-продажба
на автомобил, а не договор за услуга. Поради това оспорва направени от първоначалния
ответник „А.Б.“ ЕООД разходи за транспорт, за адвокат и други, тъй като не са
били предмет на договора между тях. Оспорва твърдението на ответника
дружеството „Б.ГМБХ“ Австрия да има отношение към автомобила, вкл. и да е било
негов собственик. Посочва, че никога не е възлагал на ответника да депозира
сигнал до полицията в Австрия от негово име, а отделно в протокола за разпит,
представен от ответника, е посочено, че се касае за измама с пострадало лице „А.Б.“
ЕООД. Оспорва твърденията на ответника, че между страните е бил сключен договор
за поръчка, поради което оспорва и дължимост на
всякакви разходи във връзка с изпълнението на тази поръчка. Посочва, че „А.Б.“
ЕООД като дружество се занимава с продажба на автомобили, а не с доставка на
такива. Моли съда да отхвърли предявения срещу него насрещен иск.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:
Ответникът „А.Б.“ ЕООД е търговско дружество, което
видно от вписаните в Търговския регистър обстоятелства, има за предмет на
дейност, inter alia, внос и търговия на употребявани автомобили.
На 14.01.2020г. ответникът „А.Б.“ ЕООД е изготвил и
изпратил на ищеца С.Г. проформа-фактура
05/14.01.2020г. за доставка на употребяван лек автомобил БМВ Х4 с рама WBAVJ91080LD25967, при режим на облагане по реда на чл.143 ал.1 от ЗДДС, на стойност 67 000лв.
Видно от представените от ищеца извлечения от банкови
сметки, на 14.01.2020г. ищецът е заплатил на ответника сумата 57 000лв.,
като в основание за превода е посочена проформа
–фактура №5/14.01.2020г. На 24.01.2020г. ищецът е заплатил на ответника сумата
9780лв., като в основанието за превода е посочено: покупка на автомобил. Отделно
от това, на 11.11.2019г. ищецът е заплатил на
ответника сумата от 3000 евро, като в основанието за плащане е посочено:
покупка на автомобил.
Назначената по делото съдебно счетоводна експертиза е
установила, че от платените по банков път от ищеца общо суми в размер на
72 647,49лв. в счетоводството на ответника са осчетоводени сумата от
57 000лв. и сумата от 9780лв. , като сумата от 3000 евро не е
осчетоводена.
На 20.01.2020г. ответникът е платил на B. GMBH, по негова банкова сметка ***, сумата от 29 000 евро. В основанието
за плащането е посочено: проформа фактура 937011 и
БМВ Х4 WBAVJ91080LD25967. На
24.01.2020г. ответникът е превел по сметката на дружеството B. GMBH още 5000 евро, като в основанието за превода е
посочено ДДС за БМВ Х4.
Според заключението на вещото лице от платените от
ищеца С.Г. суми в размер на 66 780лв. /осчетоводените при ответника/,
ответникът „А.Б.“ ЕООД е платил на B. GMBH сумата 66 577лв., като разликата от 203лв. вещото лице обяснява с превалутирането на лева в евро.
Страните не спорят, че автомобил БМВ Х4 с рама WBAVJ91080LD25967 не е бил доставен на ищеца и той не е придобил
собствеността върху него.
Ответникът представя протокол от разпит на свидетел на
Областна дирекция на полицията Виена по дело: PAD/20/00166169/004/KRIM. От протокола е видно, че на 28.01.2020г. инспектор
на полицията е провел разпит на А.С.и съобразно записаното в протокола разпитът
е проведен във връзка с тежка измама /пореден номер 004/, извършена от B. GMBH в ущърб на „А.Б.“ ЕООД.
Показанията на А.С.подадени пред полицейския орган в
Австрия не могат да се ползват в настоящото производство, но същото лице, в
качеството си на свидетел, воден от ответника, даде показания пред настоящия
съд. Св.С.обясни, че се познава лично с ищеца С.Г. , с когото са приятели.
Познава се и с управителя на ответника от дълги години. Обяснява, че ищецът го
помолил да му съдейства при закупуването на автомобил, тъй като разбирал от
коли. В края на 2019г. или началото на 2020г. ищецът му се обадил да му каже,
че си е харесал автомобил БМВ Х4 от сайта „Mobile.de“ и препратил на свидетеля обявата. Свидетелят се свързал със свой приятел,
който говорил немски език и го помолил да осъществи контакт с продавача на автомобила B. GMBH. Оказало
се, че автомобилът е лизингов, а цената по обявата била бруто. Свидетелят и
ищеца се уговорили св.С.да намери фирма,
която да закупи автомобила, и после да го продаде на ищеца, за да може той да
спести 5000 евро от ДДС. Свидетелят помолил управителя на ответника да му
направи услуга, като ответникът „А.Б.“ ЕООД да закупи автомобила от B. GMBH. Управителят се съгласил. Свидетелят пътувал до Виена, за да види
автомобила на место. Видял го, проверил му данните, видял оригиналите на
документите на автомобила, снимал автомобила и пратил снимката на ищеца.
Последният го харесал и му казал да го купува. Свидетелят се свързал с представител
на ответника и цената по проформо-фактурата дали
преведена на В.GMBH. В деня, в
който автомобилът трябвало да бъде получен от свидетеля, представител на
продавача В.GMBH му се
обадил по телефона и поискал да се платят още 5000 евро ДДС. Парите били
преведени и свидетелят отишъл да получи автомобила. Не намерил автомобила, нито
представител на В.GMBH, а офисът
на дружеството бил заключен. Силно притеснен, свидетелят подал жалба в
полицията. Там разбрал, че този автомобил е бил продаден и на други лица и че
се касаело за измама. Свидетелят се свързал с адвокат, който работел в Австрия,
за да започне дело срещу продавача на автомобила. Ищецът го бил помолил за
това, той му посочил и адвоката. Свидетелят пътувал до Австрия още два пъти във
връзка с това дело, на свои разноски. Той заплатил и разходите за адвоката.
Имали уговорка с ищеца той да му възстанови разходите, но това не се случило. С
ищеца имали среща, на която С.Г. настоявал ответникът да му върне парите. На
тази среща не се разбрали и след това повече не са се виждали.
Св.Я.Г.установява, че той помагал на св.С.при
покупката на автомобила, тъй като владеел немски език. Водел кореспонденцията с
В.GMBH, след това няколко пъти говорил с
полицията, от където разбрал, че автомобилът бил препродаван няколко пъти и че във връзка с това имало подадени жалби и
от други лица.
Св. Б.М., воден от ищеца, установява, че С.Г. търсел
да закупи автомобил на съпругата си. Негов приятел, Н./св. А.С./ му намерил
автомобил БМВ за около 70 000лв. Ищецът превел парите, но след това Н.спрял
да му вдига телефона и не му доставил автомобила. Свидетелят присъствал на
среща между С. и Н., на която С. питал Н.къде е автомобила. Н.казал, че бил
притеснен, бил измамен от някого от Австрия
и затова не му вдигал телефона. С. искал да получи автомобила, казал че
го е платил, а не му е доставен. От срещата не станало ясно дали Н.ще му върне
парите или ще му достави автомобила.
От заключението на изслушаната счетоводна експертиза
се установява, че на 7.02.2020г. ответникът е платил на ищеца сумата от 3000лв.
В основанието за плащане е посочено : върната сума. Не се спори, че тази сума е
върната във връзка с покупката на автомобила БМВ.
Не се спори също, че ищецът е изпратил до ответника
уведомление за разваляне на сключения между тях договор за поръчка за доставка
от Австрия на употребяван лек автомобил марка БМВ Х4 с рама WBAVJ91080LD25967 за сумата 67 000лв. и е поискал ответника да му върне платената
сума. Липсват доказателства кога ответникът е получил това писмено уведомление,
но ответникът не оспорва, че го е получил. На свой ред, ответникът е изпратил
на ищеца покана, в която опровергава твърденията в уведомлението за неизпълнен
договор и посочва, че е платил на В.GMBH сумата за
закупуване на автомобил и не се е обогатил с нея. Напротив, направил е големи
разходи за пътни, дневни, нощувки, адвокатски възнаграждения и такси, които
ищецът отказвал да възстанови. Поканата е изпратена на ищеца на 19.05.2020г.,
като няма данни кога е получена от него.
Ответникът представя ф-ра №
27/28.01.2020г. за получени консултантски услуги във Вина на стойност 2000лв.,
както и справка за заплатен хотел във Виена за периода 24-27.01./без година/ на
обща стойност 359лв. Експертизата не е установила осчетоводени при ответника
разходи във връзка с предявения от него насрещен иск.
Заключението на вещото лице е пълно и ясно, не е
оспорено от страните , поради което съдът го възприема изцяло.
Съдът кредитира изцяло и свидетелските показания.
Същите не са противоречиви или взаимно изключващи се и изясняват действителните
отношения между страните.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
Въз основа на събраните доказателства, съдът приема,
че страните са сключили договор за поръчка по см. на чл.280 и сл. от ЗЗД, като
ищецът е възложил на ответника да закупи за негова сметка конкретен автомобил,
а ответникът се е съгласил да извърши възложените му действия – за сметка на
ищеца да придобие собствеността върху избран от ищеца автомобил, след което да
прехвърли собствеността върху автомобила на самия ищец. При покупката на
автомобила ответникът, в качеството му на довереник, е действал като скрит
пълномощник – действал от свое име като правата и задълженията по договора за
продажбата на автомобила следвало да възникнат за него, а в отношенията между
него и доверителя, ищеца, тези права се смятат за доверителя /така и чл.292
ал.2 от ЗЗД/. Затова и след закупуването на автомобила от името на ответника,
последният е следвало да прехвърли собствеността му на ищеца. Твърденията на
ищеца, че той сключил с ответника договор за продажба на автомобил, не се
подкрепят от събраните по делото доказателства. Ответникът не е бил собственик
на автомобила, за да може да поеме задължение да го продаде на ищеца. А и ищецът
не твърди, че ответника е бил собственик на процесния
автомобил. Свидетелите също установяват, че ищецът си харесал автомобил, който
не се намирал в България, и че ответникът е следвало да му достави този
автомобил. Следователно ищецът е възложил на ответника мандат да извърши
определени правни и фактически действия, в резултат на които да придобие
собствеността за своя сметка на конкретна вещ. За действителността на договора
за поръчка за придобиване на движима вещ не се изисква писмена форма /арг. чл.292 ал.3 от ЗЗД/. Този договор е едностранен –
задължение да изпълни е поел само довереникът, докато доверителят няма
задължения /напр. да плати възнаграждение за извършените действия/. Съдът
приема, че договорът за поръчка между страните е сключен на 14.01.2020г.,
когато ответникът е изпратил на ищеца предложението си под формата на проформа-фактура №5 за доставка на конкретния автомобил
БМВ, ответникът го е приел и е платил сумата по предложението. Твърдението на
ищеца, че договорът с ответника е сключен на 11.11.2019г.
не се подкрепя от доказателствата по делото, т.е. липсват доказателства
договорът да е бил сключен преди 14.01.2020г. Действително, на 11.11.2019г. ищецът е превел по сметката на ответника сумата
от 3000 евро за покупка на автомобил, но при липсата на конкретизация на
автомобила и при липсата осчетоводяване на тази сума при ответника, съдът не
приема, че сумата от 3000 евро е платена във връзка с договора за поръчка на
л.а. БМВ Х4.
По делото се установява, че ответникът не е изпълнил
задължението си по договора за поръчка – не е придобил автомобила на свое име
за сметка на ищеца и не е прехвърлил собствеността му на ищеца впоследствие.
Събраните по делото доказателства установяват, че невъзможността да изпълни се
дължи на причина, която не може да се вмени във вина на ответника, поради което
на основание чл.81 ал.1 от ЗЗД той не носи отговорност за неизпълнението си.
Ответникът, чрез св.А.С., е положил дължимата грижа да установи желания от
ищеца автомобил, да влезе във връзка с купувача му, да го огледа на место, да
се увери в автентичността на документите на автомобила и в съществуването на
дружеството продавач, да плати цената.
Неизпълнението на договора за поръчка се дължи на измамливото поведение
на продавача на автомобила, което не може да се вмени във вина на ответника. С
оглед положената от ответника грижа и с оглед общото изискване за
добросъвестност на търговците, вкл. на територията на ЕС, извършването на
измама от търговец следва да се разглежда като непредвидено обстоятелство,
което е настъпило независимо и въпреки волята на длъжника по изпълнението, ответника. Измамливите
действия на собственика на автомобила да приеме плащането на цената на
автомобила и да не прехвърли собствеността му, като физически се укрие, са
изцяло осуетили изпълнението на договора, т.е. налице е пряка причинно-следствена
връзка между събитието и невъзможността за изпълнение. Представеният от
ответника препис на протокол за разпит на свидетел на Областна дирекция на
полицията Виена по дело: PAD/20/00166169/004/KRIM е
представен съобразно изискванията на чл.185 от ГПК. Документът не е оспорен от
ищеца досежно неговата автентичност /а само досежно неговата относимост към
спора/ и съобразно правилото на чл.179
от ГПК представлява доказателство за направените пред полицията на гр.Виена
изявления за извършени от В.GMBH спрямо
ответника измамливи действия при продажбата на л.а. БМВ Х4 с рама WBAVJ91080LD25967 на стойност 34 000 евро с включено ДДС, както и
доказателство, че полицията във Виена е предприела разследване по тази жалба.
Твърденията на ищеца, че този протокол не е относим
към спора, тъй като ищецът не е посочен като пострадал от измамливите действия
на продавача на автомобила, са неоснователни. Както вече съдът посочи, ищецът е
възложил на ответника да закупи автомобила за сметка на ищеца, но на името на
ответника и след внасянето му в България, да го прехвърли на ищеца.
Извършването на двете сделки се обяснява от св.А.С.с желанието на ищеца да избегне
плащането на ДДС при покупката на автомобила. Че волята на ищеца е била
ответникът да действа от свое име и да придобие правата и задълженията по
сделката с продавача на автомобила, но за сметката на ищеца, се установява и от
извършеното от ищеца плащане на сумата от 5000 евро ДДС /или 9780лв./ на
24.01.2020г., с което на практика той е потвърдил извършените от ответника
действия по придобиване собствеността върху автомобила.
Ответникът е положил всички усилия да изпълни
договора, като и след установената липса на автомобила и на неговия собственик,
е сигнализирал полицията за измамата, съдействал е за разкриване на
престъплението, предприел е действия за търсене на гражданска отговорност от
собственика на автомобила чрез ангажиран от него адвокат във Виена. Налице е
невиновна невъзможност за изпълнение на договора за поръчка по см. на чл.81
ал.1 от ЗЗД, която изключва отговорността на ответника. Като последица,
задължението му по договора се е погасило, като от него не може да се търси
обезщетение за неизпълнение. Не може да се иска разваляне на договора, нито да
се търси и връщане на платената цена на автомобила по реда на чл.55 от ЗЗД.
Неблагоприятните последици от неизпълнението в хипотезата на чл.81 ал.1 от ЗЗД при
едностранните договори са за кредитора, ищеца /като изключение от общото
правило рискът тежи върху длъжника/. В изпълнение на задължението си по
договора за поръчка да придобие собствеността върху автомобила, ответникът е
платил цената му, като е превел сумата по сметката на собственика на
автомобила. Платил е толкова , колкото е получил от ищеца. Сумата от 29 000 евро и допълнителните
5000 евро за дължимо ДДС, които ищецът е превел по сметката на ответника,
ответникът на свой ред и в изпълнение на възложения мандат, е превел по
сметката на купувача на автомобила. Сумата
от 3000 евро, която ищецът твърди, че е платил на ответника като капаро за
покупката на автомобила, не е осчетоводена при ответника. Както вече съдът
отбеляза, по отношение на нея не може да се направи категоричен извод, че е
платена във връзка с покупката на процесния
автомобил, както и че е действително получена от ответника. В този смисъл
ответникът не дължи връщане на нещо, което не се установи да е получил.
Предявеният иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед неоснователността на главния иск, акцесорния
иск за заплащане на мораторна лихва по чл.86 от ЗЗД върху
претендираната главница е също неоснователен.
Предявеният от ответника насрещен иск за заплащане на
сторени от него разходи по изпълнение на задължението му по договора за
поръчка, вкл. защита интересите на ищеца чрез подаване на жалби и сигнали до
компетентните органи с помощта на ангажирани местни адвокати във Виена, общо в
размер на 7867,49лв. е неоснователен. По делото не се установи ответникът да е
направил претендираните разходи – по 1000 евро за три
посещения до Виена – на 17.01.2020г., на 24.010.2020г. и на 6.02.2020г. , или
общо 3000 евро, както и 2000лв. за ангажиран адвокат в Австрия. Съдебно
счетоводната експертиза не установи осчетоводяване на такива разходи в
счетоводството на ответника. Св. С.установи, че разходите за път и адвокат са
направени от него лично. Представената от ответника фактура № 27/28.01.2020г.
за получени консултантски услуги във Виена на стойност 2000лв. не доказва, че ответникът
е платил стойността на тази фактура и че консултантските услуги са във връзка с
усилията му да изпълни мандата и запази имуществото на ищеца. Справката за
заплатен хотел във Виена за периода 24-27.01./без година и без данни кой е
ползвал и платил нощувките/ на обща стойност 359лв. също не установява, че този
разход е направен от ответника. При липсата на доказателства ответникът да е
направил разходи по изпълнение на задълженията му по договора за поръчка и в
какъв размер, искът му по чл.288 ал.2 от ЗЗД срещу доверителя следва да се
отхвърли като недоказан.
По разноските:
Ищецът претендира разноски, но не представя списък по
чл.80 от ГПК. Видно от представените по делото доказателства ищецът е направил
разноски за 2 785,90лв. платена държавна такса и 180лв. за платен депозит за
експертизата. Съдът не установи по делото да са представени доказателства за
разходи във връзка с платено от ищеца адвокатско възнаграждение.
Ответникът е представил списък с разноски по чл.80 от ГПК за внесена държавна такса в размер на 314,70лв., за платен депозит за
експертиза в размер на 180лв. и за платен адвокатски хонорар в размер на
1500лв.
С оглед неоснователността на предявения от ищеца иск и
с оглед правилото на чл.78 ал.1 от ГПК, на ищеца разноски за предявения иск /за
държавна такса и депозит за експертиза/ не се следват.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ответникът има право на
сторените от него разноски за защитата по предявения срещу него иск. Във връзка
с предявения насрещен иск, с оглед на неговата неоснователност, ответникът няма
право на направените по този иск разноски за държавна такса, депозит и
адвокатско възнаграждение. Ищецът има право на разноски за адвокат по насрещния
иск, но той не е представил доказателства за платено адвокатско възнаграждение.
От изложеното следва, че ответникът има право на разноски за адвокат по
предявения срещу него иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД. Ответникът е представил
доказателства за платен адвокатски хонорар за 1500лв. Ангажираният от него
адвокат е осъществявал защита както срещу предявения иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД,
така и по отношение на предявения от него насрещен иск по чл.288 ал.2 от ЗЗД. В
представеното пълномощно на л.180 от делото не е изрично уточнена цената на
указаната правна помощ по първоначалния иск и по насрещния иск. Прилагайки
правилата на Наредба №1 за минималните размери адвокатски възнаграждения /чл.7
ал.2/, съобразно размера на предявения първоначален иск от 69 647,49лв.
дължимото адвокатско възнаграждение е 2619,42лв., а съобразно размера на
предявения насрещен иск от 7867,49лв. дължимото адвокатско възнаграждение е 780,72лв.
Или разходите на адвокат за ответника при така указаната правна защита би
следвало да са поне в размер на 3 400,14лв. Представени са обаче доказателства
за платен хонорар от 1500лв. При това положение, когато съдът установи, че
претенцията е основателна, но няма доказателства за нейния размер, съобразно
правилото на чл.162 от ГПК, съдът следва да определи следващите се на ответника
разноски за адвокат по насрещния иск по своя преценка. Съдът определя разноски
в полза на ответника в размер на 300лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска по чл.55 ал.1 от ЗЗД, предявен от С.И.Г., ЕГН **********, с
адрес: *** срещу „А.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище *** и адрес на
управление *** за заплащане на сумата 69 647,49лв., ведно със законната лихва
от 10.07.2020г. до окончателното изплащане, представляваща заплатена на
отпаднало основание цена по договор за доставка на лек автомобил марка БМВ Х4 с
рама WBAVJ91080LD25967 от Р
Австрия по проформа фактура №5/ 14.01.2020г. и част
от платено капаро по този договор.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен насрещния иск по чл.288 ал.2 от ЗЗД, предявен от „А.Б.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище *** и адрес на управление *** срещу С.И.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** за заплащане на сумата 7 867,49лв., ведно със законната лихва от
11.11.2020г. до окончателното изплащане, представляваща
разходи по изпълнение на задължението му по договор за поръчка по проформа фактура №5/14.01.2020г.
ОСЪЖДА С.И.Г., ЕГН
**********, с адрес: *** да заплати на „А.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище ***
и адрес на управление *** сумата от 300лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия :