№ 3047
гр. София, 12.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20251110208460 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С електронен фиш серия К № 4788810 на СДВР на С. С. Г., ЕГН **********, е
наложено наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева на осн. чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182,
ал. 1, т.2 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволно от издадения електронен фиш е останало санкционираното лице, което в
срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. по съображения за нарушения на
сроковете по чл.34 ЗАНН и изтекла погасителна давност.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се
от адвокат З., която поддържа искането за отмяна по съображенията, изложени в жалбата.
Претендира присъждане на разноски-
В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована, се представлява от
юрисконсулт Кондова, която пледира за потвърждаване на електронния фиш като издаден
при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Представя писмени бележки, в
които се развиват общи съображения за правилност и законосъобразност на електронния
фиш. Претендира присъждане на разноски, като прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 27.04.2021г. в 19:23 часа, в гр. София, лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд
витара“ с регистрационен номер *****, се движел по бул. „Сливница“ в района на № 203, с
посока на движение от бул. „Княгиня Мария Луиза“ към бул.“Христо Ботев“, със скорост 67
км/ч при ограничение на скоростта от 50 км/ч, за населените места, съобразно таблицата по
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Нарушението е било заснето с АТСС- Видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни
1
номера и комуникации тип Cordon M2, с номер на устройството MD1192=
Записът направен от техническото средство бил отразен на хартиен носител -
фотоснимка, отразяваща, дата, точен час, скорост и регистрационен номер на превозното
средство. Съгласно справката за регистрация на МПС, към посочената дата, същото било
собственост на жалбоподателя С. С. Г. поради което и на основание чл.188, ал.1 ЗДвП на
същия е издаден атакувания електронен фиш, генериран на 08.05.2021г. и връчен на
11.05.2025г.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените към делото писмени доказателства – Електронен фиш серия К № 4788810,
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, справка за регистрация на МПС,
Протокол за използване на АТСС, Заповед за утвърждаване образец на електронен фиш,
Протокол от проверка № 3-С-ИСИС/12.02.21г. на Български институт по метрология,
Ежедневна форма на отчет, справка АИС-АНД, справка за нарушител/водач за
жалбоподателя С. С. Г., Сертификат за успешно завършен курс на обучение, справка от
Столична община с приложена към същата схема на организацията на движението в района
на местопроизшествието.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост представените по делото писмени
доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават
при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице
основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в
хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице- адресат на административно-
наказателната санкция, в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН вр. чл.189, ал.8
ЗДвП, с оглед, на което е допустима а разгледана по същество налага отмяна на издаденото
НП.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на ЕФ серия К, № 4788810,
за установено с автоматизирано техническо средство нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП,
наказуемо по силата на санкционната разпоредба на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, с наказание
глоба.
Твърди се, че нарушението е извършено на 27.04.2021г., като ЕФ е генериран още на
08.05.2021., съгласно приложеното извлечение от информационната система на ОПП-СДВР,
но въпреки това същия е връчен едва на 11.05.2025г., съгласно отбелязването на наказващия
орган. Не са представени каквито и да било доказателства за предходни опити за връчване
на атакувания електронен фиш или други действия, насочени към реализиране на
административната отговорност на нарушителя. При това обаче към настоящия момент е
изтекъл срок, надхвърлящ предвидената в закона погасителна давност, която изключва
правото на държавата, да реализира администратнивно -наказателна отговорност за
деянието. Доколкото в ЗАНН липсва самостоятелна уредба на давността изключваща
наказателното преследване, то по силата на изричното препращане на чл.11 от ЗАНН,
приложение намират правилата на НК. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК за деянията наказуеми
с глоба, преследването се погасява с изтичането на три години от деянието, като срокът се
прекъсва с всяко действие насочено срещу лицето. В настоящия случай, след установяване
на нарушението и генериране на ЕФ, чрез използване на автоматизирани системи, до датата
на връчването на същия не са предприети каквито и да било действия спиращи или
прекъсващи давностния срок, като същият с оглед посочената по-горе продължителност е
изтекъл на 08.05.2024г.- три години след датата на последното действие на наказващата
администрация, насочено към реализиране на отговорността. Иначе казано възможността
2
държавата да реализира административно-наказателна отговорност е погасена още преди
връчване на електронния фиш.
Изложените съображения, налагат отмяна на електронния фиш и прекратявяне на
производството, съобразно разпоредбата на чл. 334, т.4, вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК, вр. чл.84
от ЗАНН.
Ето защо и предвид изтеклата давност за наказателно преследване, жалбата се явява
основателна и процесният електронен фиш следва да бъде отменен, а производството
прекратено.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК
жалбоподателят има право на присъждане на съдебни разноски- възнаграждение, заплатено
на един адвокат, за което е направено съответно искане. Съгласно приложения Договор за
правна защита и съдействие, от страна на същия е заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева, т.е. в размер равен на минималния. При това съдът намира, че
неоснователна се явява претенцията за прекомерност на разноските на жалбоподателя, като
същите следва да бъдат възложени в тежест на въззиваемата страна - СДВР.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.3 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4788810 на СДВР на С. С. Г., ЕГН **********,
е наложено наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева на осн. чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182,
ал. 1, т.2 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ПРЕКРАТЯВА административно-наказателното производство.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на С. С. Г., ЕГН **********, 400/четиристотин/лева,
съдебни разноски
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3