РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Пловдив, 06 . 02 . 2023г.
Административен
съд – Пловдив, VI състав, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди
двадесет и трета година в състав :
Административен съдия
: Здравка Диева
като
разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 142 / 2023г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по реда на чл.215 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Ц.В.С.,*** обжалва Решение № 521/24.11.2022г. на Общински
съвет – Пловдив /ОбС/ за одобряване на окончателен
проект за изменение на Общия устройствен план на
гр.Пловдив /ОУП/ ведно с устройствени зони, устройствени показатели и правила и нормативи за прилагане,
с искане за отмяна на решението в цялост като незаконосъобразно и изложени в
жалбата твърдения за нищожност на административния акт.
- В жалбата се поддържа допустимост от
оспорване въз основа на факта, че жалбоподателят е гражданин на гр.Пловдив с
постоянен адрес *** и твърдение за нарушения на множество екологични, материланоправни и процесуални норми, засягащи оспорващото
лице и имотите на Ц.С.,***, касаещи обществения интерес и охраната на
обществения ресурс, презастрояването, липсата на
мерки за опазване на околната среда и общественото здраве. Поддържа се, че
аргументи за наличие на правен интерес произтичат и от „Конвенция за достъп до
информация, участието на обществеността в процеса на взимане на решения и
достъп до правосъдие по въпроси на околната среда „ /т.нар. „Орхуска конвенция”/, която дава право на членовете на
обществеността /лица или сдружения/ правото на достъп до информация и участие в
процеса на вземането на решения по въпроси за околната среда, както и на
обжалване, ако тези права не са спазени, ратифицирана от РБългария
и в сила от 16 март 2004г.
Поддържа се нищожност на оспореното
решение : липсват данни за компетентността на ОбС и
неговите органи, подготвили издаване на решението; в доклада за екологична
оценка не са оценени постъпилите множество възражения и не е проведено
обществено обсъждане от община Пловдив – обществените обсъждания по райони са
осъществени към 2020-2021г., преди внесените корекции по екологичната оценка на
плана за изменение на ОУП, като проектите за изменение са внесени в ЕСУТ на
31.08.2022г.
Поддържа се и материална
незаконосъобразност на обжалваното решение : нарушение са нормите на чл.127
ал.1 и ал.2 ЗУТ относно изискването за обществено обсъждане, предхождащо
внасяне на проекта за изменение на ОУП в ЕСУТ, включително на неговите промени,
касаещи екологична оценка; отсъства съгласуване с Правната комисия към ОбС-Пловдив; не са налице основания, налагащи изменение на
ОУП /чл.134 ал.1 т.1, т.2, т.3, т.4, т.5 ЗУТ/.
- Жалбата е подадена чрез ОбС – Пловдив. С молба от 26.01.2023г. адв.Д.И.
в качеството на пълномощник на ответника ОбС-Пловдив
/пълномощно, л.131/ е заявила искане за прекратяване на съдебното производство
поради недопустимост на жалбата /л.133/. Поддържа, че жалбоподателят няма
правен интерес с аргумент от нормата на чл.127 ал.12 и ал.13 ЗУТ. Посочено е,
че предвид естеството на конкретния административен акт и нормата на чл.127 ЗУТ, определяща кръга от лица с правен интерес, същата не може да бъде
тълкувана разширително. Жалбоподателят не представя
доказателства относно правото си на собственост и не твърди наличие на такова
право, поради което няма правен интерес от обжалване. Поискано е присъждане на
направените от ответника разноски съгласно чл.143 ал.3 АПК по приложен списък
на разноските, ведно с фактура и банково извлечение.
1. С р./12.01.2023г. жалбата на Ц.В.С.
е оставена без движение с указания за представяне на доказателства за : правен
интерес от оспорване в цялост на Решение № 521/24.11.2022г. на ОбС – Пловдив за одобряване на окончателен проект за
изменение на Общ устройствен план на гр.Пловдив,
ведно с устройствени зони, устройствени
показатели и правила и нормативи за прилагане, които доказателства да са
основани на нормата на чл.127 ал.13 ЗУТ : „Непосредствено засегнати от
предвижданията на общия устройствен план недвижими
имоти са имотите, за които е предвидено изграждане на обекти – публична
собственост на държавата или общината, или за които се установяват ограничения
на собствеността с цел защита на обществени интереси – опазване на околната
среда и на човешкото здраве, опазване на земеделски, горски и защитени
територии и защитени зони.“ - в деловодството на съда в 7 – дневен срок от
получаване на съобщението. „При неотстраняване на нередовността в посочения
срок, жалбата се оставя без разглеждане с прекратяване на съдебното
производство .”; подаване на жалбата в 14 дн. срок от обнародване на решението
в ДВ, съгл. чл.127 ал.12 ЗУТ : „Общият устройствен
план може да се обжалва по реда на чл. 215, ал. 1 в 14-дневен срок от
обнародването в "Държавен вестник" на акта за одобряването или
приемането му от собствениците на недвижими имоти, непосредствено засегнати от
неговите предвиждания. Обжалването не спира изпълнението на плана.“ - в
деловодството на съда в 7 – дневен срок от получаване на съобщението. „При
неотстраняване на нередовността в посочения срок, жалбата се оставя без
разглеждане с прекратяване на съдебното производство .” - жалбата е с вх.номер
от 05.01.2023г., срокът за оспорване е изтекъл на 03.01.2023г., считано от
20.12.2022г. – дата на обнародване на акта в ДВ, включително жалбата е оставена
без движение до подписването й от подателя - в 7 – дневен срок от получаване на
съобщението или представяне в същия срок на подписана жалба. „При
неотстраняване на нередовността в посочения срок, жалбата се оставя без
разглеждане с прекратяване на съдебното производство .” и до представяне на
документ за внесена по сметката на АС-Пловдив държавна такса в размер на 10 лв.
от жалбоподателя – в деловодството на съда в 7 – дневен срок от получаване на
съобщението. „Внасяне на държавната такса и представяне на документ за това в
съда, следва едновременно да бъдат извършени в 7 – дневния срок. При
неотстраняване на нередовността в посочения срок, жалбата се оставя без
разглеждане с прекратяване на съдебното производство .”.
Разпореждането е съобщено лично на
оспорващото лице на 24.01.2023г. с приложен към съобщението препис от
разпореждането /л.132/. В срока за отстраняване на констатираните нередовности не са представени доказателства за правен
интерес по см. на приложимата норма - чл.127 ал.12 и 13 ЗУТ /данни за право на
собственост на оспорващото лице върху недвижим имот/имоти в обхвата на
изменението на ОУП – гр.Пловдив, одобрено с обжалваното в цялост решение/. Не
са представени доказателства от жалбоподателя за подаване на жалбата в 14
дн.срок. Не е подписана жалбата. Не е представен документ за внесена държавна
такса, вкл. служебно е извършена проверка по сметката за държавни такси за
периода 24.01.2023г. – 01.02.2023г. /л.137 гръб/. Седемдневният срок за
отстраняване нередовностите на жалбата е изтекъл в
края на 31.01.2023г. До дата на постановяване на съдебния акт също не са
представени доказателства за отстранени нередовности
на жалбата и същата не е подписана. На жалбоподателя е указана последицата от
неотстраняване в срок на всяка нередовност на жалбата.
2. Съобрази се, че по см. на чл. 15 вр.
чл. 147 АПК правото на жалба е предоставено на лица, които са носители на
правните последици от решаването на спора, респект. в чиято правна сфера се
отразява неблагоприятно незаконосъобразен или нищожен административен акт -
неблагоприятно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в
прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права, създаване на
нови или разширяване на съществуващи права и задължения, както и хипотезите на
невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда
издаването на административен акт.
В конкретния
случай правният интерес се преценява спрямо нормата на чл.127 ал.12 и ал.13 ЗУТ, който е специален по отношение на АПК. Съгласно чл.127 ал.12 и ал.13 ЗУТ :
„Общият устройствен план може да се обжалва по реда
на чл. 215, ал.
1 в 14-дневен срок от обнародването в "Държавен вестник"
на акта за одобряването или приемането му от собствениците на недвижими имоти,
непосредствено засегнати от неговите предвиждания. Обжалването не спира
изпълнението на плана.; Непосредствено засегнати от предвижданията на общия устройствен план недвижими имоти са имотите, за които е
предвидено изграждане на обекти – публична собственост на държавата или
общината, или за които се установяват ограничения на собствеността с цел защита
на обществени интереси – опазване на околната среда и на човешкото здраве,
опазване на земеделски, горски и защитени територии и защитени зони.”. Във вр. с
указанията за обосноваване на правен интерес по см. на цитираната норма от ЗУТ
за оспорване на решението – доказателства не са представени. В жалбата е
посочено, че се засягат имоти на оспорващото лице, за правото на собственост
върху които не се представиха доказателства.
Доводите в жалбата за правен интерес
не се основават на чл.127 ал.12 и ал.13 ЗУТ, а на Конвенцията за достъп до
информация, участието на обществеността в процеса на взимане на решения и
достъп до правосъдие по въпроси на околната среда /Орхуска
конвенция/. Според данни от представената преписка и отразените в оспореното
решение фактически основания - за въздействието върху околната среда на изменението
на ОУП е изготвено Становище по екологична оценка № ПВ – 2 - III/2022г., с което е съгласувано изменението на ОУП на Община Пловдив от Директора на
РИОСВ – Пловдив, на основание чл.82 ал.4 от Закона за опазване на околната
среда /ЗООС/, чл.26 ал.1 т.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на
екологична оценка на планове и програми във вр. с
чл.31 ал.4 от Закона за биологичното разнообразие и чл.36 ал.11 от Наредбата за
условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове,
програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване
на защитените зони. Във фактическите основания за издаване на оспореното
решение /л.26 гръб, л.27/ е вписано, че с писмо от 26.10.2016г. РИОСВ-Пловдив е
уведомила Община Пловдив във вр. с уведомление за
изменение на ОУП Пловдив, че същото подлежи на задължителна екологична оценка и
в тази вр. е извършена процедура по ЗООС в РИОСВ –
Пловдив. Със Становище по екологична оценка № ПВ-2-III/2022г. е съгласувано
изменение на ОУП Пловдив и с писмо на РИОСВ – Пловдив от 30.08.2022г. Община
Пловдив е уведомена, че становището е влязло в законна сила. Съобрази се, че
становището по Екологичната оценка е административен акт, който подлежи на
съдебен контрол и се издава в самостоятелно административно производство. Влязлото
в сила становище или решение е задължително условие за последващото
одобряване на плана или програмата по см. на чл.82 ал.4 ЗООС и органите,
отговорни за одобряване и прилагане на плана или програмата, се съобразяват със
становището или решението и с поставените в тях условия, мерки и ограничения. ЗООС
урежда обществените отношения, свързани с опазването на околната среда за
сегашните и бъдещите поколения и защитата на здравето на хората и в
производството по одобряване на изменението на ОУП - актът, който е с решаващо
значение за околната среда, е постановеният по реда на чл.82 и сл. от ЗООС в
процедурата по одобряване изменението на ОУП, което становище подлежи на
самостоятелен съдебен контрол пред съда като административен акт, при
приложимост на чл. 9 ал. 2 и 3 от Орхуската
конвенция. Следователно, оспореното решение за одобряване изменението на ОУП не
подлежи на оспорване при прилагане разпоредбите за заинтересованост от Орхуската конвенция. Според
единната практика на ВАС в производството по одобряване на устройствени
планове, актът с решаващо значение за околната среда и постановен на най-ранен
етап от процедурата, е издаденият по реда на чл. 82 и сл. от ЗООС, който
подлежи на самостоятелен съдебен контрол, включително и от засегната
общественост. Правен интерес за оспорване на изменението на ОУП за
жалбоподателя в качеството на гражданин на гр.Пловдив не произтича пряко от нормите
на Орхуската конвенция, тъй като е налице действаща
специална национална правна уредба, която регламентира правото на оспорване на изменение
на ОУП и на ОУП от органичен кръг правни субекти. Конвенцията е ратифицирана от
Република България със закон /обн.ДВ.
бр.91/14.10.2003г./ и е част от вътрешното ни право, като на основание чл. 5
ал. 4 от Конституцията на Република България има предимство спрямо националното
право, което й противоречи. ЗУТ не противоречи на Конвенцията, тъй като не
ограничава правата и интересите на заинтересованата общественост, защитими в
отделното самостоятелно производство по ЗООС. Както бе посочено, екологичната
оценка е част от актовете и предпоставка за приемане на оспореното решение,
предвид задължението за съобразяване със становището по екологичната оценка и
поставените в него условия, мерки и ограничения. В изпълнение на поетите
ангажименти от ЕО /ЕС/ са приети и в момента действат на общностно
ниво Директива 2003/4/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003г.
относно достъпа на обществеността до информация за околната среда и според
практиката на Съда на Европейския съюз разпоредбата 9, параграф 3 от Орхуската конвенция няма непосредствено действие съгласно
правото на Съюза /Решение на Съда голям състав от 8 март 2011г. по дело Lesoochranбrske zoskupenie VLK,
C-240/09/. Съдебният състав се позовава на Определение № 10139/2021г. по адм.д.№ 9192/2021г. на ВАС, в което е посочено, че „…съдебен
контрол относно спазване на правото в областта на околната среда, по инициатива
на засегнатата общественост, е допустим и възможен спрямо програми и проекти,
но по отношение на административните актове, издавани на други етапи от тяхната
реализация. Използваните от националният законодател критерии за определяне на
кръга на лицата, които имат право на достъп до съд с доводи за нарушения на
законодателството в областта на околната среда, са в зависимост от вида на
оспорения административен акт и степента, в която той оказва влияние върху
околната среда. Националният законодател е възприел и принципа за възможно
най-ранно информиране и включване на засегната общественост в процедурите по
повод всеки един план или програма, както и инвестиционно предложение, с което
да се гарантира публичност и спазване на законодателството в областта на
околната среда, респективно вземането и на най-правилното от екологична гледна
точка решение. Проявление на този принцип в националното законодателството е
установената разлика в кръга на заинтересованите лица с право да оспорват
различните административни актове и в зависимост от етапа, на който се
осъществяват отделните административни производства по издаването им.”, както и
на Определение № 8426 /2021г. на ВАС по адм. д. №
5895/2021г. – „Отделно от въпроса за предмета на регулираните с нея отношения –
вж. чл. 1,
Конвенцията не дерогира автономността на
преценката на националния съд относно установените в законодателството на всяка
страна процесуални предпоставки, обуславящи правото на достъп до съд, още
по-малко засяга приетите от теорията и съдебната практика критерии за тълкуване
и прилагане на правните норми във времето.”. В тази вр.
и според Тълкувателно решение на Комитета за прилагане на Орхуската
конвенция от 28 септември 2012г. по дело
АССС /С/2011/58 - изводите по т.70 са направени при положение, че
правозащитните организации са възпрепятствани и да оспорват становищата по ЕО
за подробните устройствени планове, тъй като тези становища
се считат за "предварителни актове", които не подлежат на обжалване в
отделна процедура, каквато хипотеза не е налице.
В допълнение се отбелязва, че правен
интерес по см. на чл.127 ал.12 и ал.13 ЗУТ следва да е налице за жалбоподателя
и при оспорване на административния акт като нищожен съгласно Тълкувателно решение № 3 / 16.04.2013 : „При оспорване на
административни актове с искане за обявяване на нищожност правният интерес за
оспорващия следва да се преценява към момента на подаване на жалбата.“.
При тези данни следва извод за
отсъствие на правен интерес по отношение жалбоподателя. За абсолютната
положителна процесуална предпоставка съдът следи и служебно, а липсата й води
до недопустимо оспорване – чл.159 т.4 АПК. Липсата на правен интерес е от значение
за допустимост на жалбата както при твърдение за незаконосъобразност на
административен акт, така и при твърдение за нищожност.
Както бе посочено, в случая са налице и други основания за
оставяне на жалбата без разглеждане – неотстранени нередовности
в указан срок, дори да се приеме, че жалбата е подадена в срок, предвид
недостатъчно четлива дата на пощенско клеймо /л.125, л.129 гръб/ : жалбата не е
подписана /чл.150 ал.1 т.8 АПК/; не е внесена дължимата държавна такса /чл.151
т.3 АПК/.
За разноските : Съобрази се, че
нормата на чл.143 ал.3 АПК в действаща редакция не прави разграничение относно
основанието, на което е прекратено съдебното производство, както и предпоставка
за прилагането й не е конституирането на страните в процеса /Определение № 3734
от 19.04.2022г. на ВАС по адм. д. № 3053/2022г./.
Според чл. 143 АПК разноски
следва да бъдат заплатени на страната, в чиято полза е постановеният съдебен
акт, от страната, за която оспорването е приключило неблагоприятно, включително
и с прекратяване на производството по делото - при своевременно заявена
претенция за това и осъществена процесуална защита от упълномощен процесуален
представител. Тези предпоставки са налице, тъй като правото на възражение за
допустимост на жалбата не е ограничено със срок и може да бъде заявено с
представяне на преписката или допълването й от упълномощен процесуален
представител, вкл. адвокат. Представени са пълномощно и договор за правна помощ
от 17.01.2023г., като в договора за правна помощ е договорено адвокатско възнаграждение
в размер на 1250лв. без ДДС или 1500лв. с ДДС, съгласно чл.8 ал.2 т.1 от Наредба
№ 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в действаща
редакция. Същото е договорено като платимо по банкова сметка ***вени фактура от
18.01.2023г., съдържаща идентификационен номер по ДДС на изпълнителя адв.И., с данъчна основа 1 250лв. и 250лв. ДДС, общо
1500лв., както и преводно нареждане на сумата от 1500лв. от 26.01.2023г. Ответната
страна има право да получи направените и доказани за съдебното производство
разноски, в обхвата на които е и заплатено адвокатско възнаграждение поради
защита от адвокат, тъй като са налице предпоставките по чл.143 ал.3 АПК. Задължението
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
изрично отбелязано в нормата поради факта, че не представлява разноски в общия
смисъл на понятието - Определение № 8853 от 12.10.2022г. на ВАС по адм. д. № 9188/2022г., II о. При присъждане на разноските
относно размера им се съобрази, че договорената и изплатена сума е в
предвидения в наредбата минимум /чл.8 ал.2 т.1 от Наредба № 1/2004г./, с
включен ДДС съгласно §2а от ДР на наредбата, а по отношение ответникът ОбС – Пловдив се прилага §1 т.6 ДР АПК, тъй като е орган,
издал оспорения административен акт и страна по административното
правоотношение, който не разполага със самостоятелен бюджет, поради което
разходите по делото са заплатени от юридическото лице, в чиято структура се
намира този орган /видно и от приложените фактура и преводно банково нареждане/.
В конкретния случай не следва да бъде прието, че ответникът с поведението си е
дал повод за завеждане на делото, тъй като е издал административен акт
съобразно правомощията си, оспорен от страна без правен интерес и с нередовна
жалба.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.159 т.4, чл.158 ал.3 АПК , съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
Оставя без разглеждане жалбата на Ц.В.С.,***
против Решение №
521/24.11.2022г. на Общински съвет – Пловдив за одобряване на окончателен
проект за изменение на Общия устройствен план на
гр.Пловдив ведно с устройствени зони, устройствени показатели и правила и нормативи за прилагане.
Осъжда Ц.В.С., ЕГН : **********,*** да
заплати на Община Пловдив 1500лв. адвокатско възнаграждение.
Прекратява съдебното производство по
адм.д.№ 142/2023г., АС-Пловдив.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред ВАС в 7 дневен срок от получаване на съобщение за
постановяването му.
Определението да се съобщи на Ц.В.С.,***.
Административен съдия :