Решение по дело №1435/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			16.09.2020
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Н.о. II

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	03.09.		2020

 

на                                                                                                           Година

Маргарита Алексиева

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Росица Кечева

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	АН		1435		2019

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

  

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            Обжалвано е Наказателно постановление № 2 от 10.12.2019 г. издадено от И.Л. – Началник отдел ,,Административно обслужване“ Областно пътно управление – Кюстендил при Агенция пътна инфраструктура – гр. София, с което на ,,Феникс Дупница“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. ,,Разметаница“ № 90, представлявано от управителя К.И. на основание чл. 54, ал. 1 във вр. с чл. 53, ал. 1 и чл. 25, ал. 2, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП) е наложена имуществена санкция в размер на 8000 лв. за нарушение на чл. 25, ал. 2, т. 2 от ЗП.

Жалбоподателят прави оплаквания за неправилност и незаконосъобразност и моли за отмяна н обжалваното НП като излага доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, както и за недоказаност на нарушението.

Въззиваемата страна чрез упълномощен представител И.Л. оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът, като взе предвид  събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

На 18.10.2019 г.  била извършена проверка от служители на въззиваемата страна, при която установили, че са складирани нерегламентирани материали собственост на ,,Феникс Дупница“ ООД, в обхвата на АМ ,,Струма“ в близост до км 62+700 между колоните на мостовото съоръжение над р. Джерманска, общ. Дупница. Материалите представлявали блистери, собственост на ,,Феникс Дупница“ ООД. Бил съставен констативен протокол от същата дата от К. А. и Р. Р. з наличие на нерегламентирани материали (блистери) под мостовото съоръжение. За така констатираното нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 2 от 18.102019 г. от К.А. – гл. специалист в присъствието на свидетеля Р.Р.. В акта е посочено, че нарушителят е отказал д подпише същия, който отказ бил удостоверен от свидетеля Костадин Димитров А.. По делото е налична и разписка за този отказ – л. 10. Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 8000 лв. за извършено нарушение на чл. 25, ал. 2, т. 2 от ЗП.

От показанията на актосъставителя К.А. и свидетелите Р.Р. и К.А. се установява, че в деня на проверката, при която е констатирано нарушението К.И. като управител на ,,Феникс Дупница“  е отказал да подпише акта, не е присъствал при съставянето му, не са го запознавали със съдържанието му, а след това не са правили и опит да се срещнат с него, тъй като били категорично предупредени от него, че той няма работа с АПИ. Свидетелят Костадин А., бил извикан от колегите си да удостовери отказа на И. да подпише акта и да получи екземпляр от същия.  Свидетелят Костадин А. в показанията си твърди, че когато отишъл на място разбрал, че И. е отказал да подпише акта, не го е заварил на мястото, където е установено нарушението и бил съставен акта, който при пристигането му бил вече написан. От колегите си разбрал, че И. отказал да го подпише.

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите като обективни, последователни и безпротиворечиви, установяващи релевантните обстоятелства относно нарушението и последващите действия по съставяне на акта.

Така установената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Съгласно така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

С оглед на така установеното, съдът счете, че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна, а по същество е основателна, по следните съображения:

АУАН е съставен от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия със заповед № РД-11-1135 от 17.09.2019 г. на Председателя на УС на Агенция ,,Пътна инфраструктура“, а НП е издадено от началник отдел ,,Административно обслужване“ в Областно пътно управление – гр. Кюстендил, съгласно Заповед № РД-11-1152/17.09.2019 г. на Председателя на УС на Агенция ,,Пътна инфраструктура“.

Съдът констатира, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на акта и наказателното постановление. Видно е, че АУАН № 2 е съставен на 18.10.2019 г. за нарушение извършено и констатирано на същата дата.  В акта е посочено, че нарушителят е отказал да подпише и получи препис от акта, удостоверено с подписа на един свидетел – Костадин А.. Това предполага, че актът е съставен в присъствие на нарушителя. От показанията на свидетелите се установява, че нарушителят не е присъствал при съставянето на АУАН и не му е бил предявен да се запознае със съдържанието, както изисква чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. След като не е присъствал на съставянето на АУАН, няма как да се удостовери в него, че е отказал да го подпише и получи препис от него. Затова чл. 43, ал. 2 от ЗАНН в случая не е приложим.

Отказ по смисъла на чл. 43, ал.2 от ЗАНН е налице, само когато актът е предявен на нарушителя или съставен в негово присъствие, той се е запознал със съдържанието му и не желае да го подпише, каквато не е настоящата хипотеза. Затова обективно невъзможно е нарушителят както да подпише акта, така и да откаже да подпише същия.

            Липсват доказателства, че нарушителят е бил надлежно поканен чрез писмена покана за съставянето на АУАН, в който случай само чл. 40, ал. 2 от ЗАНН по изключение допуска акта да се състави и в отсъствие на нарушителя, но това следва да се отбележи изрично в него.

             Процесуалните правила по съставяне на АУАН са формални, като тяхното стриктно спазване се явява условие за законосъобразност на издаденото въз основа на акта наказателно постановление. Сред тези правила попада и редът за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, и в частност, изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН относно съставянето на АУАН в присъствието на нарушителя. Цитираната разпоредба въвежда правилото, че актът се съставя в присъствието на нарушителя, като възраженията му, като първа гаранция за реализиране на правото му на защита, се вписват в съставения акт. 3адължение на оправомощените да съставят актове лица е да издирят нарушителя и да предприемат всички необходими законови действия с цел осигуряване на присъствието му. Изключение се допуска само в случаите, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. В процесния случай нарушителят е безспорно установен от органите на ОПУ Кюстендил, без да са налични данни, че същият не може да бъде намерен на адреса си, т.е не е налице и втората хипотеза на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, при която се допуска изготвянето на акта в отсъствието на дееца, а именно неявяване на субекта за съставяне на АУАН след изпращане на надлежна покана. Съгласно чл.43, ал.4 от ЗАНН, когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване, което следва да се извърши не по-късно от седем дни от получаването на акта. Нормата има императивен характер и задължава органите на изпълнителната власт, оправомощени с осъществяване на контролни функции по реда на ЗАНН да предприемат необходимите действия по предявяването и връчването на съставения в отсъствието на нарушителя акт. Това процесуално действие има самостоятелно и основополагащо значение за законосъобразността на административнонаказателното производство и неизпълнението му опорочава изначално санкционната процедура, предопределяйки незаконосъобразността на издаденото НП, тъй като несъмнено възпрепятства лицето да разбере какво нарушение му се вменява, съответно да упражни правото си на защита съобразно приписаното му с АУАН обвинение за извършване на конкретно административно правонарушение. Видно от данните по делото, актът не е бил предявен и връчен на жалбоподателя, като вместо това е посочено, че лицето е отказало да подпише акта, какъвто реално не е осъществен. Вместо това компетентните служители са били длъжни след надлежното съставяне на АУАН да предприемат необходимите действия по предявяването и връчването му, в т.ч. и по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН и едва тогава, при наличие на изричен отказ на дееца да подпише акта, това обстоятелство да бъде удостоверено чрез подписа на друго лице-свидетел, в какъвто смисъл е правилото на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. От друга страна чл. 52, ал. 2 от ЗАНН изрично разписва задължението за АНО да върне съставения, но непредявен акт на актосъставителя за отстраняване на установения пропуск, което в случая не е сторено. В обобщение на изложеното, съдът намира, че изготвянето на акта в отсъствие на дееца и липсата на последващи действия по предявяването и връчването му безспорно ограничава правото на защита на лицето, доколкото същото е лишено от възможността да отрази възражения при съставянето му, както и да изложи писмени такива в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

В случая допуснатото нарушение е от категорията на абсолютните, водещи до незаконосъобразност на акта, които не могат да бъдат санирани и преодолени с издаването на НП по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. АНО е следвало да констатира допуснатото процесуално нарушение и да го отстрани, като връчи АУАН на нарушителя. Като последица от изложеното наказателното постановление, следва да бъде отменено само на това основание.

Относно искането за присъждане на разноски:

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай жалбоподателят е направил искане за присъждане на разноски, като с оглед изхода на правния спор, искането на същия се явява основателно и следва да се уважи. По делото е приложено доказателство (л. 100, гръб), от което е видно, че общият размер на сторените разноски за адвокатско възнаграждение е 1500 лева. Тъй като не бе направено възражение за прекомерност, а чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, то следва да бъде заплатено цялото поискано възнаграждение. Разноските по делото са дължими от Агенция ,,Пътна инфраструктура“ гр. София, тъй като тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Правилник за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция ,,Пътна инфраструктура“, а Областно пътно управление гр. Кюстендил е специализирано звено към същата.

С оглед горното съдът намира, че следва да осъди ,,Агенция пътна инфраструктура“ гр. София, да заплати сторените в настоящото производство разноски.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление  № 2 от 10.12.2019 г. издадено от И.Л. – началник отдел ,,Административно обслужване“ Областно пътно управление – Кюстендил при Агенция пътна инфраструктура – гр. София, с което на ,,Феникс Дупница“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. ,,Разметаница“ № 90, представлявано от управителя К.И. на основание чл. 54, ал. 1 във вр. с чл. 53, ал. 1 и чл. 25, ал. 2, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП) е наложена имуществена санкция в размер на 8000 лв. за нарушение на чл. 25, ал. 2, т. 2 от ЗП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ,,Агенция пътна инфраструктура“ гр. София да заплати на ,,Феникс Дупница“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. ,,Разметаница“ № 90, представлявано от управителя К.И. разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд – Кюстендил с касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: