Решение по дело №2285/2015 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 43
Дата: 22 януари 2016 г. (в сила от 15 февруари 2016 г.)
Съдия: Ваня Желязкова Тенева
Дело: 20155510102285
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 септември 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

…..                                                           22.01. 2016г.                                         гр. Казанлък

В ИМЕТО НА НАРОДА

Казанлъшкият районен съд                                                                             IІ – ри граждански състав

На двадесет и втори декември                                                                              2015 година

В открито съдебно заседание, в следния състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ ТЕНЕВА

 

при участието на секретаря Е.Д.

като разгледа докладваното от съдия Тенева, гражданско дело № 2285 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 128 от КТ във вр. с чл. 245 от КТ и чл. 221 от КТ.

 

Ищецът Д.Т.К. е предявил искове за неплатено трудово възнаграждение и обезщетения срещу "Специализирана болница за долекуване и продължително лечение на пневмо – физиатрични заболявания и рехабилитация - Радунци", ЕИК…...

В молбата се твърди, че ищецът е работил при ответника на длъжност «Работник поддръжка» с уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 400 лева месечно. Със Заповед № 19/31.07.2015 г. трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ. При прекратяване на трудовото му правоотношение работодателят не му е изплатил полагащото му се трудово възнаграждение в общ размер на 4 160, 06 лева за периода от октомври 2013 г. до юли 2015 г.

Също така с исковата молба е претендирана сума от общо 3 271, 92 лева като обезщетение, дължимо за периода юли 2015 г., от които: 108 лева на основание придобит трудов стаж, 32 лева на основание нощни дежурства, 508, 01 лева обезщетение на основание чл. 221 от КТ, 500 лева обезщетение, начислено с работна ведомост от месец юли 2015 г. по перо пенсии при прекратяване на ТПО; 500 лева начислено с работна ведомост от месец юли 2015 г. по перо болест при прекратяване на ТПО; 500 лева начислено с работна ведомост от месец юли 2015 г. по перо ЗОК при прекратяване на ТПО; 500 лева начислено с работна ведомост от месец юли 2015 г. по перо ПКБ при прекратяване на ТПО; 500 лева начислено с работна ведомост от месец юли 2015 г. по перо трудова злополука при прекратяване на ТПО; 123, 91 лева други обезщетения, начислени с работна ведомост от м. юли 2015 г. при прекратяване на ТПО.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника – С.- Р. в който същият счита, че предявените искове са допустими, но ги оспорва по размер.

Според ответника на ищеца не са изплатени трудови възнаграждения за процесния период (вкл. заплата за месец юли 2015 г.) в размер на общо 3 909, 25 лева, както и 32 лева за нощни дежурства и 508, 01 лева обезщетение по чл. 221 от КТ.

Ответникът оспорва дължимостта на сумата от 250.81 лева за месец юни 2014 г., която е посочена в представено от ищеца и изходящо от ответника удостоверение № 951/06.08.2015 г. като дължима за месец юни 2014 г. Всъщност тази сума се дължала от ищеца на работодателя му поради неправилно начислено допълнително възнагараждение към заплатата. Оспорени изцяло по основание и размер са останалите претендирани суми – по 500 лева за различни пера и 123.91 лева „други обезщетения“.

      Молбата е да се отхвърлят обективно съединените искове за трудово възнаграждение за месец юни 2014 г. и исковете за обезщетения като неоснователни. Иска се присъждането на разноски.

      Направено е възражение за прихващане на сумата от 528 лева, която ответникът твърди, че неправилно е начислил като допълнително възнаграждение на ищеца за месеците февруари, март, април и май 2014 г., но не твърди да ги е заплатил.

С допълнителна молба ищецът оттегли обективно съединените искове за сумите над признатите от ответника, а именно за трудовото възнаграждение за 06.2014 г. в размер на 250.81 лева; 108 лева на основание придобит трудов стаж, 500 лева обезщетение, начислено с работна ведомост от месец юли 2015 г. по перо пенсии при прекратяване на ТПО; 500 лева начислено с работна ведомост от месец юли 2015 г. по перо болест при прекратяване на ТПО; 500 лева начислено с работна ведомост от месец юли 2015 г. по перо ЗОК при прекратяване на ТПО; 500 лева начислено с работна ведомост от месец юли 2015 г. по перо ПКБ при прекратяване на ТПО; 500 лева начислено с работна ведомост от месец юли 2015 г. по перо трудова злополука при прекратяване на ТПО; 123, 91 лева други обезщетения, начислени с работна ведомост от м. юли 2015 г. при прекратяване на ТПО. В съдебно заседание производството по отношение на тези искове беше прекратено с определение и предмет на спора останаха сумите в размер на 3 909, 25 лева, претендирани като трудово възнаграждение, 32 лева допълнително възнаграждение за нощен труд, 508, 01 лева обезщетение по чл. 221 от КТ.

 

Съдът, като обсъди събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

 

 

За основателността на иска по чл. 128 от КТ във вр. с чл. 245 от КТ за сумата от 3 909, 25 лева за периода от 01.10.2013 г. до 31.07.2015 г., както и 32 лева допълнително възнаграждение за нощни дежурства в тежест на работника е да установи трудово правоотношение за процесния период и дължимата брутна работна заплата. В тежест на работодателя е да докаже плащане.

Видно от представения трудов договор от 18.10.2013 г. Д.К. е бил назначен на длъжност „общ работник“ в С.– Р. за неопределено време – чл. 67 ал. 1 т. 1 от КТ, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 400 лева. Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 327 ал. 1 т. 2 от КТ – поради забавено изплащане на трудово възнаграждение или обезщетение на 31.07.2015 г. Общият трудов стаж на работника съгласно Допълнително споразумение от 01.10.2014 г. е в размер на 33 г., 8 месеца и 29 дни, а по специалността в размер на 27 г. и 27 дни. Като допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит е определен 1 % в индивидуалния трудов договор.

От представения фиш за работна заплата за месец юли 2015 г., който е неоспорен от ответната страна, е видно, че начислената основна заплата за този месец е в размер на 400 лева, допълнителното възнаграждение за нощни дежурства е в размер на 32 лева и обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ в размер на 508, 01 лева.

От представеното удостоверение с изх. № 951/06.08.2015 г., подписано от Управителя на болницата в с. Радунци, е видно, че ответникът е признал, че за периода от октомври 2013 г. до юни 2015 г. (вкл.) дължимата сума към работника Д.К. е в размер на общо 3 509, 25 лева. Тези суми представляват остатъчни задължения за дължимо, но неизплатено трудово възнаграждение като чиста (нетна) сума от страна на ответника спрямо ищеца.

В края на удостоверението е упоменато, че „за месец юни 2014 г. дължи – 250, 81 лева“, като тази сума е прихваната от дължимото трудово възнаграждение и в края на удостоверението е записано, че сумата, която следва да получи работника е в размер на 3 258, 45 лева.

В отговора на исковата молба ответникът е признал, че са дължими и неизплатени трудовите възнаграждения за процесния период в общ размер на 3 909, 25 лева, както и сумите в размер 32 лева за нощни дежурства и 508, 01 лева обезщетение по КТ.

Основният спорен момент между страните е, че според ответника за периода на трудовото правоотношение неправилно е била начислена сума в размер на 528 лева, представляваща сбор от допълнителни възнаграждения за месеците февруари, март, април и май 2014 г. Тези суми били начислени към работната заплата на ищеца като дължими. Не бяха представени доказателства дали са били платени. Именно с тази сума се иска да се извърши прихващане. По отношение на това възражение ищецът твърди, че дори и да е налице техническа грешка, то тези суми не подлежат на връщане на основание чл. 271 от КТ.

По делото беше назначена съдебно-счетоводна експертиза, която съдът не кредитира в частта, в която се правят правни изводи, а именно че тъй като не е начислявано допълнително възнаграждение за придобит стаж и професионален опит за месеците от октомври 2013 г. до януари 2014 г. и от юни 2014 г. до септември 2014 г., то и за периода февруари, март, април и май 2014 г. също не следвало да се начислява. Останалите въпроси са ирелевантни за разрешаване на спора. Ответникът не доказа сумата от 528 лева да е реално изплатена и получена от ищеца. Дори и да се приеме, че е неправилно начислена и изплатена, то нейното връщане не се дължи, доколкото няма събрани доказателства тя да е получена недобросъвестно от работника. Добросъвестността се предполага съгласно чл. 8, ал. 2 от КТ. Настоящият състав намира освен това, че съгласно чл. 244 т. 2 от КТ, както и ПМС № 147 на МС от 29.06.2007 г. за определяне на минималния размер на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит както и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата допълнително възнаграждение за придобит стаж и професионален опит допълнително възнаграждение за клас се дължи винаги като минималният му размер е определен като 0,6 % за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит, а в индивидуалния трудов договор този процент е определен като единица спрямо трудовия стаж на ищеца.

Ето защо съдът намира, че следва да се отхвърли възражението за прихващане като неоснователно и да се присъдят исканите суми, редуцирани след оттегляне на част от обективно съединените искове в молба от 09.12.2015 г. и да се присъдят на работника следните суми: 3 909, 25 лева, претендирани като трудово възнаграждение, 32 лева допълнително възнаграждение за нощен труд, 508, 01 лева обезщетение по чл. 221 от КТ.

По разноските:

Производството по трудови спорове е безплатно за работниците и служителите, освен що се касае до разноските за адвокат на работодателя. В настоящия случай в пълномощното и Договора за правна защита и съдействие е отбелязано, че възнаграждение за адвокат на болницата не е заплатено.

Що се касае до разноските дължими от ответника, то същият следва да заплати адвокатското възнаграждение на ищеца. Направеното възражение за прекомерност е основателно предвид правната и фактическа сложност на делото и ответникът следва да бъде осъден да заплати 541 лева разноски за адвокат на ищеца, както и държавна такса в размер на 210 лева по сметка на КРС.

 

 Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА "Специализирана болница за долекуване и продължително лечение на пневмо – физиатрични заболявания и рехабилитация - Радунци", ЕИК…, да заплати на Д.Т.К., ЕГН **********, сумата 3 909, 25 лева трудово възнаграждение за периода октомври 2013 г. – юли 2015 г., 32 лева допълнително възнаграждение за нощен труд за месец юли 2015 г., 508, 01 лева обезщетение по чл. 221 от КТ, ведно със законната лихва за забава върху главниците, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане, предявено от "Специализирана болница за долекуване и продължително лечение на пневмо – физиатрични заболявания и рехабилитация - Радунци", ЕИК …. срещу Д.Т.К., ЕГН ********** за сумата от 528 лева, представляващи допълнително възнаграждение на ищеца за придобит стаж и професионален опит за месеците февруари, март, април и май 2014 г., като неоснователно.

ОСЪЖДА "Специализирана болница за долекуване и продължително лечение на пневмо – физиатрични заболявания и рехабилитация - Радунци", ЕИК…., да заплати по сметка на Казанлъшки районен съд сумата от 210 лева за държавна такса, както и разноски за адвокат в полза на Д.Т.К., ЕГН ********** в размер на 541 лева.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: