№ 10425
гр. София, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110128830 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
432 КЗ.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между ответника и
собственика на л.а. м. “БМВ”, с рег. № **********, съществува застрахователно
правоотношение, възникнало въз основа на договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите", по силата на което ответникът е застраховал
гражданската отговорност на водача на лекия автомобил. Същият сочи, че в срока на
застрахователно обезщетение, на 30.05.2018г., е настъпило застрахователно събитие-
пътнотранспортно произшествие (ПТП), между л.а. м. “Фиат”, с рег. ************ и л.а. м.
“БМВ”. В исковата молба се релевират твърдения, че произшествието настъпило поради
противоправното поведение на водача на л.а. м. “БМВ”.
В исковата молба се навеждат твърдения, че следствие на произшествието ищецът е
претърпял неимуществени вреди- болки и страдания от причинените му вследствие на ПТП
телесни увреждания- "Контузио капитис церебри", и имуществени вреди, изразяващи се в
направените разходи за лечение.
Ищецът поддържа, че на 18.05.2023г. предявил пред ответника претенция за заплащане
на застрахователно обезщетение за причинените вследствие на ПТП неимуществени и
имуществени вреди, като застрахователят не
При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да плати сумата 20000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдания и
сумата 62,40 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи
1
разходи за лечение, причинени от ПТП на 03.05.2022г. в резултат на виновното и
противоправно поведение на Г. И., чиято гражданска отговорност е застрахована от
ответника. Претендира присъждане на законна лихва и разноски.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, в който
се изразява становище за неоснователност на иска. Същият навежда доводи за оспорване
механизма на деянието, причинно следствената връзка между деянието и вредите (относно
комоцио със загуба на съзнанието), размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди. Относно иска за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разход за самостоятелна стая, ответникът развива съображения, че същият е извършен
поради субективно предпочитание на ищеца.
Ответникът навежда доводи, че противоправният резултат е причинен в резултат на
независимо съизвършителство от застрахованият от него водач Г. И., и водачът на т.а. м.
“Фиат”, м. “Добло”.
В отговора на исковата молба се релевира възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, като твърди ищецът да е нарушил правилото за движение по пътищата,
регламентирано в разпоредбите на чл. 137а ЗДвП, като не е поставил колан по време на
пътуването в лекия автомобил.
В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли да бъде
постановено решение, с което да бъдат отхвърлени.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от третото лице помагач на страната
на ищеца, в който се изразява становище, че в случая не е налице независимо съпричиняване
на вредоносния резултат.
След преценка на събраните по делотп доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
По делото не е спорно, че към 30.05.2018г. гражданската отговорност на водача на л.а.
м. "БМВ", с рег. № **********, е застрахована от ответника "ЗАД А.И." АД, по силата на
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", скл. под формата на
застрахователна полица № GO62419173, с период на застрахователно покритие 19.02.2018г.-
18.02.2019г.
Установява се, че на 30.05.2018г. е настъпило ПТП между л.а. м. “Фиат”, с рег.
************ и л.а. м. “БМВ”, с рег. № **********, за което е съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 311/ 30.05.2018г.
От представените писмени доказателства- епикриза, ИЗ № 4537, издадена от МБАЛ "д-р
Христо Стамболски" гр. Казанлък, се установява, че ищецът е приет за лечение в
Хирургичното отделение в периода 30.05.2018г.- 02.06.2018г., с диагноза "Комоцио
церебри".
Видно от представената фактура № 169875/ 02.06.2018г., МБАЛ "д-р Христо
Стамболски" гр. Казанлък е издал на ищеца фактура за сумата 17 лева за издаване на
2
история на заболяването.
От представената фактура № 169874/ 02.06.2018г., МБАЛ "д-р Христо Стамболски" е
издал на ищеца фактура за сумата 45 лева за ползване на самостоятелна стая.
Oт показанията на св. Г. И. се установява, че управлявал л.а. м. "БМВ" и по пътя от Стара
Загора към Твърдица, на отбивката към Гурково, видял, че на банкета, извън пътното платно,
има автомобил. В момента, в който за първи път го възприех, автомобилът се намирал на
разстояние над 500 метра. Когато управляваният от свидетеля автомобил се приближил до
намиращия се извън пътното платно автомобил, водачът на последния предприел маневри за
навлизане на пътното платно и обратен завой. Свидетелят сочи, че предприел маневра, при
която да навлезе в лентата за насрещно движение и направи обратен завой. Водачът на
другия автомобил навлязъл в лентата за движение на л.а. м. "БМВ", намалил скоростта на
движение и спрял. В момента, в който свидетелят предприел маневра изпреварване, водачът
на л.а. м. "Фиат" потеглил и рязко увеличил скоростта на движение, при което настъпил удар
между двете превозни средства. Свидетелят разяснява, че водачът на л.а. м. "Фиат"
предприел обратен завой, след което спрял преди да пресече разделителната линия.
Свидетелят предприел маневра изпреварване. В момента, в който л.а. м. "МВ" навлязъл в
лентата за насрещно движение, водачът на л.а. м. "Фиа" потеглил рязко и увеличил
скоростта. Поддържа, че водачът на л.а. м. "Фиат" не бил обозначил съществуването на
опасност на пътното платно, нито дал светличнен сигнал, че ще извърши маневра обратен
завой. Според показанията на свидетеля, водачът на л.а. м. "Фиат" не е бил в безсъзнание
след удара.
От показанията на св. П. А. П. се установява, че на 30.05.2018г. пътували заедно с
ищеца в т.а. м. "Фиат" по републикански път I- 6. Същият разяснява, че пътният участък бил
прав, настилката- суха, времето- ясно. Поддържа, че непосредствено преди удара нямало
движение зад управлявания от него автомобил- т.а. м. "Фиат". Свидетелят сочи, че при
пътния възел Гурково, управляваният от свидетеля автомобил бил ударен от л.а. м. "БМВ" .
Същият разяснява, че преди удара извършил маневра, при която преместил
местоположението на автомобила вляво, без да навлиза в лентата за насрещно движение и
без да предприема маневра "Обрaтен завой". Свидетелят твърди, че след удара т.а. м. "Фиат"
бил обърнат в другата посока на тази, в която се движел, а л.а. м. "БМВ"- навътре в полето,
зад л.а. м. "БМВ".
Същият поддържа, че ищецът стоял на седалката до тази на шофьора и бил с поставен
предпазен колан. След удара ищецът бил изгубил съзнание.
От показанията на св. Н. С. К. се установява, че през 2018г. пътувал в л.а. м. "БМВ",
управляван от Г. И., като управляваният от последния автомобил се ударил в л.а. м. "Фиат".
Свидетелят сочи, че водачът на т.а. м. "Фиат" предприел маневра "обратен завой". Той
разяснява, че когато наближили спрелият л.а. м. "Фиат" свидетелят видял, че т.а. м. "Фиат"
започнал да излиза от пътното платно, поради което водачът на л.а. м. "БМВ" предприел
маневра за навлязане в лявата пътна лента и последвал удар, който настъпил извън пътя.
Свидетелят сочи, че преди да предприеме маневра "обратен завой", л.а. м. "Фиат" не бил в
3
движение- част от колата била върху пътното платно, съвсем леко и в посока да направи
обратен завой. Ударът настъпил в другата лента за движение. След произшествието л.а. м.
"БМВ" бил извън пътното платно.
Според свидетеля, след инцидента, пътникът в другият участващ в произшествието
автомобил бил в съзнание съзнание.
От показанията на св. С.А.И. се установява, че същата живее на фактически начала с
ищеца. Същата сочи, че след произшествието ищецът имал болки в рамото, хематоми по
главата и главоболие. След престоя в болница ищецът прекарал две седмици в дома си, не
излизал навън, защото се страхувал да не му стане лошо. Около месец след инцидента
ищецът страдал от световъртеж и замайване, нарушение на съня.
Съгласно заключението на КСАТМЕ, пътното платно на мястото на произшествието е
ориентирано в посока изток- запад, пътният участък е прав и равнинен. Пътното платно се
състои от две ленти за движение, разделени от единична прекъсната линия.
Вещото лице сочи, че на 30.05.2025г. л.а. м. "БМВ" се движел по Републикански път I- 6,
с посока от гр. Бургас към гр. София. В същото време в банкета в дясно от пътното платно
се движел л.а. м. "Фиат". В района на км. 348+ 500 км. водачът на л.а. м. "Фиат" предприел
маневра "обратен завой", като преминал през дясната пътна лена и навлязъл в лентата за
насрещно движение. Водачът на л.а. м. "БМВ" предприел маневра, при която управлявания
от него автомобил вляво и задействал спирачната уредба.
Вещото лице дава разяснения, че водачът на л.а. м. „БМВ“ е могъл да избегне удара, ако
се е движел със скорост, по-ниска от 64 км/ч или е запазил праволинейното движение в
собствената пътна лента, ако е задействал аварийно спирачната уредба, при навлизане на
л.а. м. "Фиат" на пътното платно. Водачът на л.а. м. "Фиат" е имал възможност.да
предотврати настъпването на ПТП, ако е изчакал преминаването на л.а. м. "БМВ" преди да
предприеме маневра за навлизане в платно за движение.
Експертът дава заключение, че след произшествието ищецът е диагностициран контузия
на главата и мозъчно сътресение. Същият разяснява, че мекотъканната травма на главата е
причинила болки и страдания, които в началото са имали по- интензивен характер.
Постепенно тези оплаквания са отшумели до пълното им изчезване около две седмици след
инцидента.
Според вещото лице ищецът е получил лекостепенно мозъчно сътресение на главен
мозък, придружена със степенна промяна на съзнанието, а не с изпадане в комоционна кома-
пълно безсъзнание. Същото разяснява, че тази форма на мозъчно сътресение протича с
общомъчни симптоми и без изразено огнищни неврологични промени. При тази степен на
сътресение, при пострадалите се наблюдават паметови нарушения, антиградна и
ретроградна амнезия (загуба на спомен за събития преди или след мозъчното сътресение,
промяна във фиксационната памет, дезориентация за време), често са налице
кратковременна дезориентираност, световъртеж. Може да има понижен мускулен тонус,
хипорефлексия, тазово- резервоарни нарушения. забавена сърдечна дейност, спадане на
4
артериално налягане, разстройство на дишането (каквито не са описани в настоящия
случай). Вещото лице сочи, че при спазване на необходимия режим и постстационарно
лечение тези симптоми продължават за период средно от 20 дни- 25 дни.
Експертът дава заключение, че уврежданията на ищеца представляват временно
разстройство на съзнанието, неопасно за живота, по смисъла на чл. 130 НК.
Вещото лице сочи, че ищецът е хоспитализиран в периода 30.05.2018г.- 02.06.2018г. и му
е проведено консервативно лечение, с лекарствени препарати. По делото не е представена
проследяваща медицинска документация, което позволява да бъде направен извод, че
възстановяването на ищеца е протекло без усложнения, в рамките на средностатистическия
срок от около 20- 25 дни.
Съгласно заключението на експерта, в случая ищецът не е получил "коланни травми".
Такива специфични и характерни увреждания от действие на предпазен колан са типични и
се регистрират при челен удар. В случая се касае за странично вляво нанесен удар, е малко
вероятно ищецът да получи травми от въздействието на задържащия го към седалките
предпазен колан. Вещото лице дава заключение, че локализацията на травмите и тяхната
морфология дават основание да се направи извод, че в случая е по- вероятно тялото да е
протектирано от въздействието на травмираща сила.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Елементите от фактическия състав на иска по чл. 432 КЗ изискват установяване при
условията на пълно и главно доказване от страна на пострадалия ищец- арг. чл. 154 ГПК, на
следните предпоставки: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на
противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника
автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка
с което ищецът е претърпял имуществени вреди.
В конкретния случай по делото не се оспорва, че ответното дружество е застраховало
гражданската отговорност на водача на л.а. м. “БМВ”.
Ответникът не оспорва, че настъпилото събитие представлява покрит по
имуществената застраховка риск.
Механизмът на ПТП е установен посредством протоколът за ПТП. От същият се
установява и при какви обстоятелства е била причинена увредата на лекия автомобила, а
именно- водачът на л.а.м. "БМВ” не е спазил правилото, регламентиращи задължение на
водачите на МПС преди да предприема каквато и да е маневра, като например да заобиколят
пътно превозно средство, да излязат от реда на паркираните превозни средства или да влязат
между тях, да се отклонят надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завият надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започнат маневрата, трябва да се убедят, че няма да създадат
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
5
покрай него, и да извършат маневрата, като се съобразяват с тяхното положение, посока и
скорост на движение- чл. 25 ЗДвП., както правилото за движение по пътищата,
регламентиращо задължение на водачите на МПС да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението- чл. 20, ал. 2, пр. 2 ЗДвП.
Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения
съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ
документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили
така, както е отразено в този документ. Тъй като механизмът на ПТП не е възприет
непосредствено от длъжностното лице, същият има материална доказателствена сила
досежно отразените в него обстоятелства- местоположение на МПС, настъпилите
увреждания по МПС, за които следва да се приеме, че са се осъществили така, както е
отразено в протокола. Конкретиката на случая сочи, че удостоверяванията в протокола
корелират и с тези на САТЕ, чието заключение настоящият съдебен състав кредитира. На
следващо място, удостоверяванията в протокола кореспондират и с показанията на св. П. П.,
на които съдът дава вяра. Настоящият състав приема, че предприетата от св. П. маневра
"обратен завой" е била видима за водача на л.а. м. "БМВ"- св. И., и последният е можел да
предотврати удара като намали скоростта или спре- чл. 20, ал. 2 ЗДвП, или да остане в
неговата лента за движение- чл. 25 ЗДвП. В случая възникналата за водача на л.а. м. "БМВ"
опасност не е възникнала внезапно и да е непредотвратима, ако същият беше намалил
скоростта или беше спрял.
Съществуването на причинна връзка между уврежданията на ищцата и механизма на
деянието се установява от заключението на СМЕ.
Предвид изложеното дотук съдът намира, че е налице основание за възникване на
задължение за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Следва
да бъде определен размерът на обезщетението.
Относно възражението за съпричиняване:
Деликтната отговорност обхваща всички вреди- имуществени и неимуществени, които са
настъпили в правната сфера на увреденото лице като пряка и непосредствена последица от
виновното и противоправно поведение на деликвента. Когато вредите се намират в
причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден, законът предвижда
възможност за намаляване на дължимото обезщетение, съразмерно на действията и
бездействията, с които пострадалият е допринесъл за увреждането. Причинно- следствената
връзка е обективен факт, поради което приложението на нормата на чл. 51 ЗЗД не е
обусловено от субективното отношение на пострадалия към настъпването на деликта и
произлезлите от него неблагоприятни последици. Вината на пострадалия не е елемент от
фактическия състав на съпричиняването и с оглед на това способността на увредения да
действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и
бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на
чл. 51 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на
6
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Обективният характер на
съпричиняване е признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/ 63- т. 7. С цитираното
постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в
Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява,
ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено
наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането начл. 51 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното
поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен резултат. В конкретния
случай от събраните по делото доказателства не се установява по категоричен начин, че
пострадалият не е бил поставил предпазен колан. Напротив, вещото лице разяснява, че в
случая се касае за странично вляво нанесен удар и е малко вероятно ищецът да получи
травми от въздействието на задържащия го към седалките предпазен колан. Локализацията
на травмите и тяхната морфология дават основание да се направи извод, че в случая е по-
вероятно тялото да е протектирано от въздействието на травмираща сила. Както в т. 7 на
ППВС № 17/63 г., така и в последователната практика на ВКС (решение № 154/10.10.2017г.
по т.д. № 2317/ 2016г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г. на
ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011г. по т.д. № 286/ 2011г. на ВКС, I ТО, решение № 98/
24.06.2013г. по т.д. № 596/ 2012 г., решение № 169 от 28.02.2012г., по т.д. № 762/ 2010г. на
ВКС, II ТО) е прието, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива
на предположения. Освен това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните
нарушения на ЗДвП от страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му,
само ако се намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия състав на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, т.е. във всички случаи съпричиняването подлежи на доказване от ответника,
който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността
си към увреденото лице. В Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС се
приема, че за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл
виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка между
неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В практиката си ВКС приема, че
вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и с оглед на
това способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни
последици от своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на
съпричиняването. В т.см. решение № 165/26.10.2010 г. по т.д. № 93/2010 г. на ВКС, II т. о. и
решение № 44/26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки
за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. В конкретния случай се
установява по категоричен начин, че евентуалното неизпълнение на задъжението на ищеца
да постави предпазен колан не е в причинна връзка с настъпване на ПТП и уврежанията на
ищеца биха настъпили независимо дали същия е бил с поставен предпазен колан или не.
7
Съгласно ППВС № 4/ 1968г. и създадената по приложението на т. 11 от същото
задължителна съдебна практика, понятието "справедливост", по смисъла вложен от
законодателя, не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно
съществуващи обстоятелства, относими към обхвата и характеристиката на търпимите
вреди, които съдът следва да съобрази и оцени, за да определи адекватен стойностен
еквивалент на вредите. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при
определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от
съобразяването на указаните в постановлението и практиката на касационната инстанция
общи критерии, които в случай на телесни увреждания са видът и характерът на
уврежданията, продължителността и интензитетът на търпените болки и страдания,
възстановителният период, психическите и физическите последици от уврежданията,
остатъчните загрозявания, възрастта на пострадалия и др. Правнорелевантните
обстоятелства, от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени
вреди, в случая са характерът на уврежданията, които в случая са видът и характерът на
увреждането, начинът, по който са причинени, проведеното домашно амбулаторно
изследване, характера и интезитета на претърпените болки, възрастта на пострадалата към
момента на увреждането, периодът на възстановяване, социално- икономическите условия
към момента на инцидента. Съгласно постоянната практика на ВКС, намерила израз в
решение № 83 от 6.07.2009г. по т.д. № 795/ 2008г., II т.о., решение № 1 от 26.03.2012г. по т.д.
№ 299/ 2011г., II т.о., решение № 66 от 3.07.2012г. по т.д. № 619/ 2011г., II т.о., решение № 23
от 25.03.2014г. по т.д. № 1154/ 2013г., II т.о, решение № 157/ 28.11.2014г. по т.д. № 3040/
2013г., II т.о, решение № 242 от 12.01.2017г. по т.д. № 3319/ 2015г., II т.о., при определяне на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчитат конкретните
икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се
вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетенията момент. Застъпеното разбиране в тази практика е, че
установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение, но
следва да бъдат съобразени, като израз на икономическите условия към момента на
настъпване на увреждането. Съобразявайки посочените обстоятелства, съдът счита, че
справедливото по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди възлиза на 4000
лева, като съответстващо на общовъзприетото понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Ищецът претендира обезщетение за вреди, изразяващи се в претърпяна загуба от това, че е
извършила разходи за самостоятелна стая и издаване на история на заболяването. Съдът
приема, че приложените платежни документи удостоверяват валидно плащане в посочения
размер и за посочените услуги, които са свързани с процесното събитие. Разходите за
самостоятелна стая за болничния престой и за издаване на история на заболяването съдът не
счита да надхвърлят разумно направените, поради което също подлежат на обезщетяване.
Всички направени разходи съставляват имуществена вреда в причинна връзка с
произшествието, обуславящо извод за основателност на този предявен иск.
По разноските:
8
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска.
Конкретиката на случая сочи, че в първоинстанционното исково производство ищецът е
направил разноски за държавна такса в размер на 810 лева, депозит за възнаграждение на
вещи лица в размер на 790 лева и депозит за възнаграждение на свидетел е размер на 100
лева.
Относно направеното от ищцата възражение за прекомерност:
Основният критерии при преценката за това дали размерът на адвокатското
възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.
Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на
множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените
средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и
обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции.
Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на
релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е
уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е
наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната
може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или
множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при
отправяне на преюдициално запитване.
Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява
фактическа и правна сложност трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния
представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната
релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата
процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна. Съдът,
като съобрази, фактическата и правна сложност на делото, осъществената защита от страна
на адвоката, събраните доказателства, обстоятелството, счита, че договореният размер на
възнаграждението за защита пред първоинстанционния съд в размер на 2200 лева е
прекомерен и следва да бъде намален на 1000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. Отговорността на страните за разноски по
чл. 78 ГПК е функционално обусловена от изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл.
81 ГПК предвижда, че с оглед изхода на спора съдът се произнася и по исканията на
страните за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. В
конкретния случай ищецът е поискал да бъдат присъдени направените разноски до
приключване на устните състезания, като ищецът е представил доказателства за
извършването им.
9
Изложеното обуславя извод, че съразмерно с уважената част от исковете, на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в размер на сумата 546,70 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски,
съобразно отхвърлената част от иска. Отговорността на страните за разноски по чл. 78 ГПК е
функционално обусловена от изхода на спора. В конкретния случай ответникът е поискал да
бъдат присъдени направените разноски до приключване на устните състезания, като
ответникът е представил доказателства за извършването им.
В конкретния случай ответникът е направил разноски за депозит за възнаграждение на
свидетели в размер на сумата 200 лева, депозит за възнаграждение на вещи лица в размер на
сумата 990 лева и възнаграждение на юрисконсулт, което съдът определя в размер на сумата
100 лева. Съразмерно с отхърлента част от исковете, на ответника следва да бъдат
присъдени разноски в размер на сумата 1028,79 лева,
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД А.И." АД, с ЕИК ***********, да заплати на Б. С. Я., с ЕГН
**********, сумата 4000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди под формата на болки и страдания от телесни увреждания, причинени от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 30.05.2018., поради виновното и
10
противоправно поведение на водача на л.а. м. “БМВ”, с рег. № **********,, Г. И. , чиято
гражданска отговорност е застрахована от „ЗАД А.И." АД,” АД гр. София, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 29.05.2023г., до
окончателното плащане на сумата, на основание чл. 432 КЗ и сумата 62, 40 лева,
представляваша обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 30.05.2018., поради виновното и
противоправно поведение на водача на л.а. м. “БМВ”, с рег. № **********,, Г. И. , чиято
гражданска отговорност е застрахована от „ЗАД А.И." АД,” АД гр. София, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 29.05.2023г., до
окончателното плащане на сумата, на основание чл. 432 КЗ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. С. Я., с ЕГН **********, против „ЗАД А.И." АД, с ЕИК
***********, иск за обезщетение за неимуществени вреди под формата на болки и
страдания от телесни увреждания, причинени от пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 30.05.2018., поради виновното и противоправно поведение на водача на л.а. м.
“БМВ”, с рег. № **********,, Г. И. , чиято гражданска отговорност е застрахована от „ЗАД
А.И." АД,” АД гр. София в частта над сумата 4000 лева до сумата 20000 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗАД А.И." АД, с ЕИК ***********, да заплати на Б. С. Я., с ЕГН
**********, сумата 546,70 лева, представляваща направени в първоинстанционното исково
производство разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК и сумата 1028,79 лева, представляваща направени в първоинстанционното исково
производство разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК
РЕШЕНИЕТО е постановено при учтието на "Е." АД като трето лице помагач на
страната на „ЗАД А.И." АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11