Мотиви към присъда по НОХД №2383 по описа за
2017 год. на ШРС
Подсъдимият Б.К.Б. e предаден
на съд за извършено престъпление по чл.343б ал.1 НК .
В съдебно заседание подсъдимият и неговият
защитник в лицето на адв.Й. от ШАК преди даване ход на делото на основание
чл.371, т.1 от НПК се съгласиха да не се
провежда разпит на всички свидетели, както и на вещото лице. Съдът на осн. чл.372 ал.3 НПК одобри изразеното съгласие, като прие, че съответните действия по
разследването са извършени при условията и по реда, предвидени в НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа така
повдигнатото обвинение, като предлага
наказанието лишаване от свобода да бъде определено в размер към минималния, отложено
при условията на чл.66 НК,, а наказанието „лишаване от право да управлява МПС“
около две години и шест месеца. Подсъдимият Б. съжалява за извършеното и моли
за налагане на по малки наказания, а неговия защитник пледира за постановяване
на оправдателна присъда, като алтернативно моли за налагане на минимални
наказания.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено
следното: Подсъдимият на 20.05.2017г. употребил алкохол, след което управлявал
л.а. „Нисан Кашкай“ с рег.№ Н 1584 ВК по улиците на Шумен. Около 14.00 часа,
бил забелязан от полицейските служители К. ***, като им направило впечатление,
че този автомобил силно криволичи при своето движение, като по тази причина го
спрели за проверка. Тъй като установили, че подсъдимия бил във видимо нетрезво
състояние извикали за съдействие служители на сектор „ПП“ Шумен/И. и П./, на
които подсъдимия отказал да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест
Дрегер“, но след като му бил издаден талон за медицинско изследване, Б. ***,
където се съгласил да даде кръв за химическо изследване за наличие на алкохол.
От назначената в досъдебното производство съдебно-химическа експертиза се
установява, че е управлявал МПС с концентрация а алкохол в кръвта си над 1.2 на
хиляда, а именно 4.45 промила.
Изложената
фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на всички събрани в
хода на досъдебното производство доказателства, тъй като безспорно намира, че
те са извършени при условията и реда, предвидени в НПК/свидетелски показания на
И., П., К., съдебно-химическа експертиза, изготвена от Д.Г./.
Съдът
намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
Съдът като прецени всички доказателства,
релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема че деятелността на подсъдимият е съставомерна от обективна страна
по чл.343б ал.1 НК, тъй като управлявал
МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда-4.45 промила,
установено по надлежния ред.
От субективна страна престъплението е извършено при пряко насочен умисъл.
Като причина за извършване на престъплението
следва да се отбележи незачитането от страна на подсъдимият Б. на обществените отношения, регламентиращи
правилата за безопасност при управление на МПС.
При определяне на наказанието на подсъдимия за
извършеното от него престъпление съдът прецени: високата степен на обществена
опасност на конкретното деяние, отчете
смекчаващите отговорността обстоятелства /чисто съдебно минало , искрено
съжаление за извършеното /, отегчаващото такова/високата концентрация на
алкохол в кръвта му/, поради което и счита за адекватно да му наложи наказания
в размер, близък до предвидения в чл.343б ал.1 НК минимум, а имено „лишаване от
свобода“ в размер на една година и три месеца и „глоба“ в размер на 500 лева,
като счита, че в конкретната хипотеза е приложим института на чл. 66 от НК,
поради което и отложи изпълнението на наложеното наказание „лишаване от
свобода“ за минималния предвиден в горепосочената разпоредба срок от три
години. Съобразявайки се с императивната разпоредба на чл.343 г НК, лиши подс. Б.
от право да управлява МПС за срок от една година и три месеца, като на
осн.чл.59 НК приспадна времето, през което е бил лишен от това право по
административен реда.
По този начин и с това наказание, съдът счита, че ще
бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на
подсъдимият направените деловодни
разноски в размер на 31 лева.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: